Област силистра 2005-2015 г. Силистра 2005г
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.5.3. Развитие на промишлеността
- 1.5.4. Туризъм – база, настояще и перспективи
- Основни изводи
Основни изводи:
Горско стопанство Горският фонд на област Силистра се стопанисва от държавните лесничейства (ДЛ) “Силистра” и “Тутракан”, и Държавната дивечовъдна станция (ДДС) “Каракуз” със седалище в гр.Дулово. Горските земи, в т.ч. и полезащитните горски пояси, заемат 65 086,6 ха, или 22,9% от територията на областта. От тях 31 082,1 ха се стопанисват от ДЛ “Силистра”, 9434,5 ха – от ДЛ “Тутракан” и 24 570,0 ха – от ДДС “Каракуз”. В много случаи горите осигуряват доход и заетост на населението, суровини за дървопреработвателната промишленост и дърва за огрев, а заедно с това имат основни функции при защитата на околната среда като предпазването от ерозия, защитата на биологическото разнообразие, осигуряването на отдих и други социални дейности, както и териториална основа за лова и дивечовъдството. На територията на горския фонд се осъществяват и редица странични ползвания – паша на едър и дребен добитък, добив на сено от голите площи. Горите в района на ДЛ “Силистра” са съставени от широколистни видове: цер, благун, сребролистна липа, габър, космат дъб, клен, мекиш, явор, полски бряст, ясен, върба, мъждрян, айлант, орех, махалебка, черница, явор, акация, топола, червен дъб и др. В района на ДЛ “Тутракан” са застъпени топола, акация, липа и цер. Основният дървесен вид, даващ облика на естествената растителност в ДДС “Каракуз”, е церът, който образува предимно смесени и чисти издънкови насаждения. По бреговете на суходолията са се настанили смесени насаждения от зимен дъб, благун, сребролистна липа, габър и клен. Върху най-стръмните и девастирани терени, естествената горска растителност се състои от келяв габър, мъждрян, клен, бряст и др. Дървесните видове, използвани за залесяване на посочените терени са основно акацията и по суходолията различни клонове топола. Успоредно с акациевите култури са залесявани и култури от гледичия. Сравнително малко е участието на иглолистните култури, представени главно от черния бор, но се срещат смърчови и бялборови култури. Покрай суходолията със защитна цел са създадени държавни защитни горски пояси от акация, гледичия, махалебка, планински ясен, зарзали, череши и др. Дивечовият състав на територията на общината е разнообразен. Характерни за района са степните животински видове. Типични техни представители са: порът, лалугерът, заекът, обикновената полевка, полските мишки и други. От по-едрите бозайници се срещат сърната, дивата свиня, еленът и др. Основните насоки за развитието на горските територии се определят от лесоустройствените проекти на лесничействата. Проектите осигуряват добри предпоставки за стопанисване и ползване на горския фонд. Най-важните лесокултурни дейности са залесяването (след сечи, ново залесяване, при реконструкция на насажденията, попълване на редини, подпомагане на естественото възобновяване), правилното извеждане на различните видове сечи и други мероприятия, изцяло съобразени с екологическите условия на района. Създаването на нови високостъблени гори и превръщането на издънковите в такива е едно от най-важните мероприятия в горите. Залесяванията, които се извършват, са залесявания на предварително освободени площи, на които е направена почвоподготовка и такива, които се извършват под склопа на насажденията, предвидени за превръщане в семенни с цел подобряване на видовия състав и обогатяване на видовото разнообразие на естествено възобновените насаждения. В ДДС “Каракуз” наред с лесокултурните дейности, основни дейности са и запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча на територията на станцията; изграждане на ловностопански съоръжения и провеждане на необходимите биотехнически мероприятия; възпроизводство, разселване, опазване и охрана на дивеча; аклиматизация на дивеча; ползване на дивеча и дивечовите продукти. Ловното стопанство е обитавано от следните видове дивеч - благороден елен, сърна, дива свиня, заек, лисица, дива котка, яребица, пъдпъдък, фазан. Това е дивечът, който може да бъде обект на лов и е най-разпространен в ловното стопанство. Освен него се срещат и вълкът, най-вече като преминаващ и то много рядко, белката, златката, язовеца, пора и невестулката. Основните проблеми за подобряване на горския сектор са свързани с трудности при управлението на горския фонд поради ограничените налични ресурси за лесовъдни мероприятия, ниското ниво на защита от пожари и други бедствия, и лошото състояние на горските пътища. На територията на област Силистра, в общините Главиница и Тутракан, е разположен участък “Ирихисар” на Представителното едродивечово ловно стопанство "Воден". Стопанството е със специален статут, на пряко подчинение на Министерския съвет. В него се развива ловен туризъм с отстрелване на дивеч за трофеи главно за чуждестранни граждани. Обхваща 15000 ха горски, водни и пасищни площи в областите Разград и Силистра. Разполага с луксозна база за отдих сред девствена красива природа. 1.5.3. Развитие на промишленосттаПроизведената през 2003 г. промишлена продукция е на стойност 147 560 хиляди лева, което представлява над 1/3 от общо произведената продукция на всички отрасли в област Силистра. Промишлената продукция бележи непрекъснато нарастване. Увеличението спрямо 2001 г. е 42%, което е обнадеждаваща тенденция в областната икономика. Отрасълът ангажира 23% от наетите в областта и формира около 30% от нетните приходи от продажби в цялата Силистренска област. Разпределението на промишленото производство в областта е със силно изразена диспропорция между групата общини Силистра-Тутракан-Дулово и останалите - Главиница, Ситово, Алфатар и Кайнарджа. В първата група е съсредоточено над 95% от производството (основно в град Силистра, където се произвежда над 80% от промишлената продукция). Свръхконцентрацията е един от проблемните аспекти в развитието на областта. В по-малките общини (Алфатар, Кайнарджа, Ситово), индустриалният бизнес има символичен характер и е организиран в производства, пряко съпътстващи земеделието – мелници, фуражни цехове, малки мандри, фурни и др. Това води до натурализация на стопанството и развитие на производства с ниска добавена стойност, неспомагащи за изграждане на модерна и конкурентна промишленост, която да повиши благосъстоянието на населението. Шанс за благоприятна промяна в индустриалния облик на Алфатар е изграждащата се преработвателна мощност за биоетанол (с капацитет за преработка на зърно от над 150 000 дка реколтирани площи). С най-голямо значение за местната промишлена структура е производството на храни, напитки и тютюневи изделия. През 2003 г. тя запазва водещото си място в промишлената структура на областта и увеличава своя дял до 41.3% от общо произведената промишлена продукция (ръст на продукцията над два пъти спрямо 2001 г.). В подотрасъла са наети 20% от общо наетите. В това производство функционират някои от най-модерните и големи промишлени предприятия в областта с доказано име и “търговска марка” не само на вътрешния, но и на международния пазар. Водещи фирми в производството са “Меком”- гр. Силистра, “Жоси”- община Дулово, “Булдекс”- община Тутракан, “Мероне”- община Алфатар, “Фрутиком”, “Лактоком” и “Актуал”- гр. Силистра. Фирмите “Меком” и “Жоси” са сертифицирани за износ в ЕС. Привидно куриозен е фактът, че препятствие за развитие на тези производства не са пазарите и качеството, а недостигът на местни животински суровини. Фирмата “Галакс ойл” – гр. Силистра единствена на българския пазар предлага висококачествени рафинирани и винтеризирани масла от слънчоглед, царевица и "канола”. Фирма “Алда интернешънъл” е с основно направление - търговия с готови и полуготови хранителни продукти, дълбоко замразени, охладени, сушени, консервирани и концентрирани плодове и зеленчуци (кайсии, сливи, ягоди, малини, пипер, броколи и др.), диворастящи плодове, гъби и др. Фирмата действа и като агенция на световни водещи фирми в производството на машини и съоръжения за хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство, като същевременно с това извършва инженерингова и консултантска дейност за въвеждане на новите съоръжения в експлоатация. В с. Кайнарджа функционира първата фамилна изба в област Силистра. Произвежда вино "Каберне Совиньон" по стара добруджанска технология от 100% грозде. Притежава собствени лозови насаждения. При производството на грозде и неговата преработка не се използват химически препарати. За съжаление, избата има малък капацитет и не би могла да формира структурен сектор в местната икономика. Много по-високи са хоризонтите й за развитие на алтернативен туризъм в района. Перспективите пред хранителния отрасъл са обнадеждаващи. Предстоящото членство на страната в ЕС не би трябвало да промени или застраши облика на отрасъла в областта, но е необходимо да се окаже нужната подкрепа. Повечето фирми в областта са сертифицирани и подготвени за конкурентния натиск, нещо повече, те са “доказани” и би следвало да очакват повишение на продукцията с оглед разширяващите се пазари. За в бъдеще е нужно по-пълно използване на местните разнообразни ресурси и подпомагане на изпитващите затруднения и стартиращите нови фирми в това производство, особено в малките населени места. Може да се помисли и за изнасяне на част от производството или откриване на нови направления на водещите фирми в областта. Производството на текстил и изделия от текстил е традиционно за областта. Много от фирмите бяха закрити или съкратиха своето производство, което води до постоянно намаляване на дела му в общата структура. През 2003 г. е произведена продукция на стойност 19 277 хиляди лева, което е 13.1% от общата промишлена продукция. Намалението спрямо 2001 г. е над 15%. Въпреки това, броят на наетите лица продължава да е най-висок в подотраслите на промишлеността за цялата област – 32%. Водещи фирми в това производство са “Добруджа”, “Дунав”, “Добруджанка” и др. Въпреки потенциала за разширяване на експортния дял на продукцията, перспективите пред отрасъла са с повишен риск от стагнация. Високата зависимост от суровини, недостатъчната ефективност, “Китайската инвазия” и свитото вътрешно потребление поставят на изпитание бъдещето на този сектор. Оцеляването му в средносрочен план е зависимо от модернизация, повишена ефективност, подобрен маркетинг и в крайна сметка – чувствително повишена конкурентноспособност. Недоизползвана възможност е кооперирането (междуобщинско, трансгранично и международно). Основни показатели на промишлеността в област Силистра през 2003 г.
Източник: Териториално статистическо бюро Друг традиционен подотрасъл за областта е дървопреработването. В него са ангажирани 9% от наетите и се произвежда 13.8% от промишлената продукция. Това производство постоянно намалява и губи позициите си. Продуктовата структура на подотрасъла е силно стеснена, поради замразяване на производствената дейност на част от големите фирми, представяли отрасъла в близкото минало (Лесопромишлен комбинат). Тази дейност в момента се реализира от средни и малки дървопреработващи предприятия. Водеща фирма в момента е “Фазерлес”. Актуален е проблемът с незаконната сеч и “заетите в сивата икономика” в този бранш. С голямо значение за местната икономика е производството но машини и оборудване. Този подотрасъл непрекъснато увеличава своята продукция, което се благоприятства от конюнктурата на международните пазари. Делът на произведената продукция е 13.1% от промишленото производство в областта, а наетите лица съставляват 13.6% от работната сила. Производството на електро, оптично и друго оборудване е с променлива динамика. Това традиционно в близкото минало производство все още не може да преодолее сътресенията и да стабилизира своите позиции. Броят на наетите е 6.5%. В бъдеще, с оглед приоритетното развитие на иновационните технологии, пред отрасъла могат да се разкрият нови възможности. Ресурс в тази насока е наличието на квалифициран персонал с опит, който бързо би се преквалифицирал и завърнал в отрасъла при подходящи условия. Предпоставка за това е изграждането на Бизнес парк Дунав и намиращото се в близост ГКПП. Останалите производства са с маргинално значение. През последните години с бързи темпове се развива производството на химични продукти и влакна и продуктите от неметални суровини. Въпреки това, приносът им към промишлената продукция е твърде символичен - съответно 0.2 и 4%. Основни изводи:
1.5.4. Туризъм – база, настояще и перспективиСтопански резултати Област Силистра, заедно с Търговище, Разград и Шумен, формира северната “буферна” зона на черноморската туристическа дестинация. Туризмът в цялата зона има символичен дял в приходите от продажби.  Графиката илюстрира абсолютните величини на приходите от туризъм през 2003 г. (в хиляди лева). Област Силистра е на второ място от областите в СИРП без излаз на Черно море, но с близо 3 пъти по-малко приходи от “водача в групата” – Шумен. Туристическа инфраструктура Въпреки че транспортната инфраструктура в областта е сравнително добре развита, то състоянието на туристическата инфраструктура в областта е незадоволително. Липсват указателни и информационни табели или ако ги има, са единствено на български език. Липсват условия за посещение на туристи до повечето природни и културни обекти: липсват устроени паркинги, санитарни възли, а на някои места, дори ток и вода. Статистиката за 2003 г. отчита 233 легла в 9 средства за подслон, в т.ч. 6 хотела (по 3 в гр. Силистра и Тутракан). Капацитетът на легловата база и реализираните нощувки (в хиляди) са представени в следната таблица:
Аналогично на приходите, сравнението с другите области на СИРП илюстрира скромния дял на Силистра в легловата база и реализираните нощувки. Силистра не би могла и не би трябвало да предприема “догонваща” стратегия. Насоката за развитие на туризма в “буферните” области трябва да бъде диаметрално противоположна на тази в зоните за масов туризъм. . Освен че е скромен, ползваемостта на легловия капацитет е твърде ниска (21%), което говори за недостатъчно продаваеми продукти, слаба реклама и липса на туристическо лого (утвърдена туристическа “марка” и изявена привлекателност). Кадрови ресурс Туризмът като цяло се характеризира с високо потребление на човешки ресурс за създаването, поддържането и предоставянето на туристически продукти. Дейностите в туристическите услуги се реализират неизбежно чрез личен контакт. Професионализмът и качествата на човешкия ресурс са част от туристическия продукт. В Силистра няма специализирани учебни заведения за обучение по туризъм. Ниското образователно ниво на свободните човешки ресурси оказва възпиращо въздействие върху инициативата на населението за развиване на собствен бизнес. Липсата на специализирани знания, умения и квалификация е проблем, на който трябва да се обърне внимание и чрез програми за квалификация и преквалификация. Необходимо е да се подобри информираността на населението относно възможностите за развитие на туризъм и стартиране на собствен бизнес в този нов за областта отрасъл. Основни изводи:
Но,
Доказаният туристически потенциал и незавидната изходна позиция на реалния туризъм в областта налагат изработването на “вярна” стратегия и прилагането на координирана програма за създаване на благоприятни условия за развитието му. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
