ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ-ГР. РУДОЗЕМ
ОБЛАСТ СМОЛЯН
н а р е д б а
на общински съвет гр. рудозем
за определяне размера на местните данъци , такси и услуги на територията на община гр. Рудозем 2013 г.
Глава първа
Общи положения
Чл. 1 – С тази наредба се уреждат отношенията , свързани с определяне размерите на местните данъци , както и отношенията , свързани с определянето на местните такси и услуги , получавани от гражданите , реда и срока на тяхното събиране на територията на община гр. Рудозем .
Чл. 2 - В общинските бюджети постъпват следните местни данъци :
-
Данък върху недвижимите имоти
-
Данък върху наследствата
-
Данък върху даренията
-
Данък при възмездно придобиване на имуществата
-
Данък върху превозните средства
-
Патентен данък
-
Туристически данък
Чл.3 – (1) Размерите на местните данъци по чл.2 се определят с тази наредба при условията и реда в границите , определени в Закона за местните данъци и такси.
(2) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година , местните данъци се събират на базата на действащият размер към 31 декември на предходната година
(3) Не се допускат изменения в приетите от общинският съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината
Чл. 4 – Местните данъци се заплащат в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.
Чл.5 – (1) Установяването , обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация , определени със заповед на кмета на общината , по реда на ДОПК.Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същият ред.
(2) Невнесените в срок данъци по тази наредба се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци , такси и други подобни държавни вземания.Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК.
Чл. 6 - Настоящата наредба се публикува в местни печатни издания и на официалният сайт на Общината.
Глава втора
Местни данъци
Раздел І
Данък върху недвижимите имоти
Чл. 7 – (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищни образувания , както и поземлени имоти извън тях , когато според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8 ал.1 от Закона за устройство на територията и след промяна предназначението на земята , когато това се изисква със специален закон.
(2) – Не се облага с данък поземлените имоти , заети от улици, пътища от републиканската и общинска пътни мрежи и железопътната мрежа , до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти , заети от водни обекти , държавна или общинска собственост.
(3) Не се облагат с данък земеделските земи и гори , с изключение на застроените земя – за действително застроената площ и прилежащият й терен.
Чл.8 – (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
(2) Собственик на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот , е данъчно задължен и за този имот.
(3) При учредено право на ползване данъчно задължен е ползвателят.
(4) При концесия данъчно задължен е концесионера.
(5) За имот , държавна или общинска собственост данъчно-задължено лице е лицето , за което имота е предоставен за ползване.
Чл. 9 – Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото право на ползване е притежание на няколко лица , те дължат данък съответно на частите си.
Чл.10 – (1) Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща :
-
в брой в касите на общината
-
по банков път – по банковата сметка на общината
-
с пощенски запис
(2) Всеки от собствениците на имота , съответно съпритежателите на ограничено вещно право може да плати данъка за целият имот за сметка на останалите.
Чл.11 – (1) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски заедно с ТБО в следните срокове : първа вноска от 01.03. до 30.юни на текущата година и втора вноска до 30 октомври на годината , за която е дължим.
(2) На предплатилите в срок от 01.03 до 30.04 на текущата година цялото задължение се начислява отстъпка в размер на 5%
Чл.12 – Данъкът се заплаща независимо дали недвижимият имот се използва или не.
Чл.13 – От заплащане на данък се освобождават лицата на имотите, определени в чл.24 от Закона за местните данъци и такси.
Чл.14 – Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината , на територията на която се намира имота.
Чл. 15 – С Решение № 167 / 27.12.2012 г. - Размерът на данъкът върху недвижимите имоти се определя в размер – промил върху данъчната оценка на недвижимият имот , като за гр.Рудозем е 2 промила върху данъчната оценка, а за останалите населени места в общината е 1,5 промила. Размера на данъкът върху недвижимите имоти се определя в промил върху данъчната оценка на недвижимият имот,който е определен от Общинският съвет.
Чл. 16 – Данъчната оценка на недвижимите имоти на граждани се определя по норми съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси , в зависимост от вида на имота , местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно-задължените лица.
Чл.17 -(1) – Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ, а за жилищните имоти на предприятията – данъчната им оценка съгласно приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси.
(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти , върху които е учредено право на ползване от предприятие , е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси , а за жилищните имоти – данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ.
(3) Данъчната оценка на имотите по чл.11 ал.2 от Закона за местните данъци и такси, върху които са построени сгради на предприятия се определя съгласно нормите по приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.
(4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно-задълженото лице. В тези случай служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.
Чл.18 – (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10 ал.1 от Закона за местните данъци и такси към 1 януари на годината,за която се дължи.
(2) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца , следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от Общинският съвет на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места , данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.
Чл.19 – (1) За имот,който е основно жилище , данъкът се дължи с 50 на сто намаление.
(2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75на сто намаление.
Чл.20 – Необходимо условие за определяне на данъка е наличието на подадена данъчна декларация по чл.14 и чл.17 от Закона за местните данъци и такси.
Чл. 21 – При промяна на обстоятелство , което има значение за определяне на данъка , лицата по чл.19 предявяват правото си на ползване на данъчното облекчение чрез данъчна декларация , която подават в срока по чл.14 ал.1 от ЗМДТ.
Раздел ІІ
Данък върху наследствата
Чл.22- (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани , както и имуществата в страната на чужди граждани.
(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани,ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.
Чл.23 –(1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи , както и други имуществени права , вземания и задължения към момента на откриването на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Като наследство се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено то трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.
(3) Алинея 2 не се прилага , ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.
Чл.24 – (1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.
(2) Данък върху наследството не се заплаща от преживелият съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.
Чл.25 – (1) При откриване на наследство данъчно-задълженото лице или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация по чл.32 от Закона за местните данъци и такси в общината по последното местожителство на наследодателя , а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.
Чл.26 – Наследственото имущество , с изключение на освободеното от данък, се оценява съгласно чл.33 от Закона за местните данъци и такси.
Чл.27 – (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.
(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват , със стойността на заветите , оценени по реда на чл.33 от Закона за местните данъци и такси.
Чл.28 – Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник.
С Решение № 161 / 17.12.2008 г. са приети следните размери :
1. за братя и сестри и техните деца – 0.6 % за наследствен дял над 250000 лв.
2. за лица , извън посочените в т.1 – 6% за наследствен дял над 250000 лв.
Чл. 29 – Освобождават се от данък върху наследство имущества,определени в чл.38 от Закона за местните данъци и такси.
Чл. 30 – Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл.31 – Данъкът се заплаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.
Раздел ІІІ
Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин
Чл.32 - (1) Обект на облагане с данък са имуществата , придобити по дарение, както и недвижимите имоти,ограничени вещни права върху тях и моторни превозни средства,придобити по възмезден начин.
(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества,както и погасените чрез опрощаване задължения.
(3) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства,внесени в страната като нови.
(4) Алинея 2 не се прилага ,ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерският съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.
(5) Не се облагат имуществата , придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.
Чл.33 – Данъкът се заплаща от лицата по чл.45 от ЗМДТ.
Чл.34 – Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето.
Чл.34 - а – С Решение № 167/27.12.2012г. - Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето. Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях и по давност. Размера на данъка за придобиване на имот по този начин е 3% върху данъчната оценка на имота.
Чл.35 – (1) – При дарение на имущество,както и в случаите по чл.44 ал.2 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се начислява върху оценката на прехвърленото имущество в размер определен от Общинският съвет. С Решение № 161 от 17.12.2008 г. са приети следните размери :
а / 0.6 % - при дарение между братя и сестри и техните деца
б/ 6.0 % - при дарение между лица извън посочените по буква „ а „
(2) С Решение № 167/27.12.2012г. - При възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер на 3% върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна – върху оценката на имуществото с по-висока стойност.
(3) При делба на имущество , когато притежаваният преди делбата дял се уголемява,данъкът се начислява върху превишението.
Чл.36 – Освобождават се от данък придобитите имущества по чл.38 от Закона за местните данъци и такси.
Чл.37 – (1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимият имот , а в останалите случаи – по постоянният адрес, съответно седалището на данъчно-задълженото лице.Лицата , които нямат постоянен адрес,заплащат данъка по настоящият си адрес.
(2) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимият имот,ограничените вещни права върху недвижимият имот и моторните превозни средства , а в останалите случаи – в двумесечен срок от получаване на имуществото , след подаване на декларация по чл.49 ал.3 от Закона за местните данъци и такси.
Раздел ІV
Данък върху превозните средства
Чл. 38 – С данък върху превозните средства се облагат :
1. превозните средства регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България
2.корабите, ,вписани в регистрите на българските пристанища
3.въздухоплавателните средства , вписани в държавният регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства
Чл. 39- Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства
Чл.40 – Собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянният си адрес , съответно седалище , притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им по реда на чл. 54 от ЗМДТ.
С Решение № 30 / 30.01.2008 г. са определени следните размери :
Чл. 41. (1) За леките автомобили размера на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:
до 37 kw включително – 0,34 лв. за 1 kw;
2. над 37 kw до 55 kw включително – 0,40 лв. за 1 kw;
3. над 55 kw до 74 kw включително – 0,54 лв. за 1 kw;
4. над 74 kw до 110 kw включително – 1,10 лв. за 1 kw;
5. над 110 kw – 1,23 лв. за 1 kw;
В зависимост от годината на производство данъкът се умножава с коефициентите, определени с чл. 55, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.
До 5 години – 2.8
От 5 – 14 години – 1.5
Над 14 години - 1
(2) Данъкът за ремаркета на леки автомобили е в следните размери:
1. товарно ремарке – 5 лв.
2. къмпинг ремарке - 10 лв.
(3) Данъкът за мотопеди е в размер 10 лв., а за мотоциклети, както следва:
1. до 125 куб. см включително – 12 лв.
2. над 125 до 250 куб. см включително – 25 лв.
3. над 250 до 350 куб. см включително – 35 лв.
4. над 350 до 490 куб. см включително – 50 лв.
5. над 490 до 750 куб. см включително – 75 лв.
6. над 750 куб. см – 100 лв.
(4) Данъкът за триколка на база общото тегло е както следва:
1. до 400 кг включително – 4 лв.
2. над 400 кг – 6 лв.
(5) Данъкът за автобуси се определя в зависимост от броя на местата за сядане:
1. до 22 места, вкл. мястото на водача – 50 лв.
2. над 22 места, вкл. мястото на водача – 100 лв.
(6) Данъкът за товарен автомобил до 12 т технически допустима максимална маса е в размер по 10 лв. за всеки започнат тон товароносимост.
(7) Данъкът за седлови влекач и влекач за ремарке се определя в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:
Брой оси на седловия влекач/влекача за ремарке
|
Допустима максимална маса на състава от превозни средства, посочена в свидетелството за регистрация на влекача (в тона):
|
Данък (в лева)
|
равна или повече от
|
по-малка от
|
задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното
|
други системи за окачване на задвижващата ос/оси
| А) с две оси |
-
|
18
|
8
|
28
|
|
18
|
20
|
28
|
64
|
|
20
|
22
|
64
|
147
|
|
22
|
25
|
190
|
342
|
|
25
|
26
|
342
|
600
|
|
26
|
28
|
342
|
600
|
|
28
|
29
|
331
|
399
|
|
29
|
31
|
399
|
655
|
|
31
|
33
|
655
|
909
|
|
33
|
38
|
909
|
1381
|
|
38
|
-
|
1007
|
1369
|
Б) с три и повече оси
|
36
|
38
|
640
|
888
|
|
38
|
40
|
888
|
1228
|
|
40
|
-
|
1228
|
1817
|
Сподели с приятели: |