В област Варна има 158 населени места, от които 10 града (с гр.Аксаково) – центрове на общини и 148 села от различна категория и функционална принадлежност. Високата степен на урбанизация 79.4% (81% с гр.Аксаково) градско население, много по-голяма от средната за страната (69,8%) се дължи на град Варна (312 хил. души). Във всички останали градове живеят общо около 60 хил. души, а във всички села – общо около 86 хил. души.
Всички градове в областта са от категорията “много малки” (под 10 хил. души) с изключение на Провадия (14 хил. души). Селата са предимно от категориите на малки и много малки села под 200 души. Населението на селата в областта намалява, има и обезлюдени села с население под 30 души - с. Самотино в община Бяла - 3 души, с. Добри дол в община Аврен – 26 души, с.Кракра в община Вълчи дол – 27 души. Намалява и населението на градовете. В периода 1992–2001 г. се увеличава населението на градовете Аксаково, Белослав, Варна, Девня, Дългопол. В периода 2001-2003 г. се увеличава населението само на Варна и Аксаково.
Град Варна е общински и областен административен център и център на Североизточния район за планиране. Той е включен в европейската мрежа на градовете в категорията градове с национално и междунационално значение. Варна има многостранни социално-икономически функции и формира силно поле на пространствено влияние, надхвърлящо общинските и областните граници. Варна формира агломерационно образувание, от една страна, в западна посока по линия на промишленото производство и транспортно-пристанищната дейност и от друга страна, в северна посока по линия на туристическата дейност. През втората половина на миналия век агломерационните процеси при Варна се развиват на основата на индустриалното производство. В края на века и понастоящем агломерационните процеси се развиват много по-силно на основата на туристическата индустрия.
Варна и ядрото на урбанизационните процеси исторически са се развили във Варненския залив и зоните на Варненското и Белославското езера. Транспортно-линейната агломерация са разположени периферно на територията на областта, което предопределя дебалансираността на селищната мрежа и съответно неравномерното социално икономическо развитие. В резултат на това в територията на областта се проявява силно проблемът за център и периферия. Тази особеност на селищната мрежа в област Варна обуславя вътрешнообластните различия между отделните общини.
В общините от ядрото на агломерацията: Варна, Девня, Аксаково, Белослав се наблюдава висока степен на развитие и полифункционална икономическа структура, широко и активно притегателно поле за инвестиционна и предприемаческа дейност, с традиционно утвърдени приоритети в развитието на промишлеността, транспорта и туризма.
В “периферните общини” Суворово, Вълчи дол, Ветрино, Провадия, Дългопол, Аврен се наблюдава ниска степен на развитие и монофункционална икономическа структура – с аграрен и аграрно-промишлен характер, с ниска привлекателност за инвестиране в производствена и друга дейност и липса на икономическа среда за предприемачество и бизнес. В крайбрежните общини Долни чифлик и Бяла посочените характеристики на периферните общини се смекчават до известна степен поради туристическата им насоченост.
Състоянието на градската физическа среда е сериозен проблем за общините както в ядрото на агломерацията, така и в периферията. Мрежите на градската техническа инфраструктура обаче повсеместно не удовлетворяват адекватно градските нужди. Амортизирана е градската физическа среда и сградния фонд в големи части от територията на градовете. Сравнително по-добро е състоянието в центровете на градовете благодарение на общински и частни инициативи. Единствено град Варна предлага високо естетична и благоустроена градска среда главно в централната градска част и в някои други райони. Много сериозни усилия в тази област са от първостепенна необходимост за всички градове в областта.
В последните години се наблюдава активен процес на увеличаване на урбанизираните територии и застрояване с различно предназначение - за туризъм, за обитаване, за производство, за складове и услуги. Особено интензивен е този процес около входно–изходните пътни артерии на населените места и най-вече по морското крайбрежие на Варна. За община Варна общата площ на тези ново усвоявани територии е 1800 дка. Други 30 хил. дка са земи по параграф 4, преобразувани в селищни образувания. Този процес на урбанизиране на брега влиза вече в остър конфликт с изискването за запазване устойчивостта на крайбрежието и природните му компоненти. Отсъствието обаче на нормативна регламентация за регулиране на този процес поражда сериозни проблеми по инфраструктурното осигуряване (улична мрежа, водоснабдяване, канализация, електрификация, телефонизация и др.) и социалното обслужване.
За разлика от досегашната практика, урбанизирането на крайбрежието следва да се осъществява в много тясно взаимодействие с екологическото планиране. Трябва да се постигне баланс между урбанизираната и природната среда, като не се допусне нито непрекъсната урбанизация на морския бряг, нито антропогенно претоварване, провокиращо деградация на средата. Трябва да се запазят възможностите за естествен контакт между сушата и морето и едновременно с това да се подпомогне необходимото интегриране между курортните зони, комплекси и населени места с прилежащия им естествен природен тил (хинтерланд). Трябва да се преодолее изоставането в обвързването на функционално-териториалното развитие със системите на инженерно-техническата инфраструктура при пълно съобразяване с трудните инженерно-геоложки условия.
Решаването на проблемите на урбанистичното развитие е непосредствено свързано с устройственото планиране на територията на областта. Плановете на населените места и техните централни градски части са остарели и неактуални след реституционните процеси. Техните частични изменения на парче са порочна практика, която създава сериозни проблеми на управлението на процесите. Създаването на нов кадастър и нови планове за регулация и застрояване е неотложна необходимост. От особено важно значение е изготвянето на нов общ устройствен план на Варна в разширен териториален обхват.
В бъдещото развитие на областта от особено важно значение ще бъде да се тушират неблагоприятните процеси на диспропорцията между центъра и периферията и да се разширява и засилва благотворното влияние на Варна върху останалите населени места в областта чрез подобряване на транспортния и комуникационен достъп до услугите и културата, които предлага големият град. Периферните общини в областта имат потенциал да се превърнат в жизнен стопански хинтерланд на ядрото на агломерацията и на активно усвояваната за туризъм крайбрежна ивица. Малките градове – центрове на общини имат своите шансове за превръщането им в опорни центрове на селищната мрежа, обслужващи селските населени места, като по този начин се подобри връзката “град-село” в унисон с европейските политики за социално и териториално сближаване.
Сподели с приятели: |