Техническа инфраструктура

1.8. Техническа инфраструктура

1.8.1. Пристанище Варна

Пристанищата на Варненска област заемат ключово положение между страните от Централна и Южна Европа, региона на р. Дунав, балканските страни и Средния Изток още от дълбока древност и това значение се засилва от съвременната им роля на основен пункт от Общоевропейския транспортен коридор № 8 и възможностите за обвързване с коридор № 7.

Със своите технически параметри и обективни дадености за развитие Пристанище Варна е най-голямото българско пристанище, което традиционно обслужва националната икономика на Република България и транзитните товари, минаващи през региона. Пристанището заема ключово положение между страните от Централна и Южна Европа, региона на река Дунав, Балканските страни и Средния изток още от дълбока древност и това значение се засилва.

Пристанище Варна е част от VII-ми Трансевропейски транспортен коридор. Сухопътната отсечка Русе-Варна представлява алтернативен сегмент и дава по-бърза връзка между транспортната магистрала “Рейн-Майн-Дунав” – Пристанище Русе – Пристанище Варна – Кавказките страни – страните от Централна Азия, Иран и Средния изток.

Пристанище Варна е основен пункт в логистичната верига на VIII-ми Паневропейски транспортен коридор от Италия през Албания и Македония към Средна Азия.

Пристанищата на Варненска област днес се състоят от няколко териториално обособени пристанища включващи: Пристанище Варна-Изток; Пристанище Варна-Запад, Пристанище Петрол, Пристанище“Леспорт”, Железопътен фериботен терминал, Пристанище ТЕЦ-Варна.

Съществуващите пристанищни мощности в региона на Варна формират интегралното лице на пристанищните дейности – обработват се всички видове товари: течни, насипни, бройни в.т.ч. контейнеризирани и Ро-Ро; успешно се прилагат основните технологии за комбинирани превози: контейнерни, Ро-Ро и железопътни фериботни превози; разполагат със свободна пропускателна способност; имат перфектна връзка с Националната железопътна мрежа и добра обвързаност с Републиканската пътна мрежа. Разполагат с ефективни комуникационни средства и квалифицирана работна сила.

Пристанище Варна има : 34 кейови места; обща дължина на кея-5 765м, 77400кв.м. закрита складова площ; 240100кв.м. открита складова площ; 10 терминала. Горните данни не включват мощностите на Пристанище ”Леспорт”, Пристанищния железопътен фериботен терминал, Пристанище“Петрол”, Пристанището на ТЕЦ-Варна и Пристанището на ПЧМВ . Същите разполагат с общо

13 броя кейови места с обща дължина на кея – 2066м, 331 153кв.м-обща площ.

Товарооборотът на пристанище Варна в сравнение с 2000год. е увеличен с 33% (2000год.- 5 560 000т., 2004год.-7 395 000т.) като най-голям ръст бележат обработените контейнерни товари – над 2 пъти (2000год.-37 255 TEU, 2004 г.-78599 TEU). Общият товарооборот на Пристанищата в област Варна за 2004г. е 9 552 000т.( за 2001г. товарооборотът е бил 7 848 000т.)

През пристанищата на областта се обработват основните количества цимент, клинкер, торове, калцинирана сода и зърно. Терминала на “Ойлтанкинг-България” осигурява обработката на течни химически товари.

Развитието на пристанищната дейност изисква изграждането на съвременни терминали : зърнен, контейнерен и многоцелеви терминали, като се освободи от товаро-разтоварни дейности тази част от Пристанище Варна-Изток, която е в непосредствена близост с историческия център на града, като се даде възможност тази територия да се отвори към града и се реализира в урбанистичен план връзката “град-море”. Необходимо е да се изпълни втория етап от укрепването на Варненския вълнолом, осигуряващ “тихата акватория” на Варненския залив, да се поддържат проектните дълбочини на плавателния канал “море-езеро”, като в тази връзка се реши проблема с депата за драгажни маси.

1.8.2. Международно Летище Варна

Международно Летище Варна е разположено западно от гр.Варна на разстояние 10км. Разполага с първокласен достъп до града и курортните комплекси на север чрез международен път Е87 и автомагистрала ”Хемус”, а в южна посока чрез автомагистрала “Черно море”. Връзката към гр.Добрич се осъществява по първокласен път II-29.

Развитието на второто по големина в Република България летище е пряко свързано с формирането на Северното Черноморско крайбрежие като център на международен и вътрешен туризъм. Летището се характеризира със силно изразено нарастване в последните години на броя на обслужените пътници, данните за 2003год. са 1 186 346 пътника, което е нарастване с близо два пъти повече в сравнение с 2000 год. – 691 689 пътника, като основен дял има международния туристически пътникопоток. В момента Летище Варна е класифицирано с код “4D” по стандартите на ICAO(Международна организация за гражданско въздухоплаване), оценяващ геометричните параметри на летището, наличното оборудване с аеронавигационните средства за кацане, аварийно-спасителното и противопожарното осигуряване. Необходимо е летището да се приведе в пълно съответствие стандартите на ICAO за код “4D” до “4E”.

Пиковата натовареност през летния сезон (около 1400 заминаващи и 1200 пристигащи пътници/час) и разполагаемите площи на терминалите водят до неприемливо ниво на обслужване на пътниците “F” по IATA (Международната асоциация за въздушен транспорт). Необходимо е нивото на обслужване на пътниците да удовлетворява ниво ”С” съгласно стандартите по осигуряване на наземното обслужване на IATA.

Усъвършенстването на летищната инфраструктура и повишаване на ефективността и качеството на наземното обслужване на пътниците се явяват една от най-важните предпоставки за развитието на туризма и изисква незабавни и значителни инвестиции за: разработване на Генерален план, проектиране на инвестиционните обекти за обслужване на пътниците и развитието на летището, удължаване и рехабилитация на пистата за излитане и кацане, разширение и рехабилитация на пътеките за рулиране, разширение на страничните ивици за безопастност, изграждане на нов пътнически терминал и нов перон, обновяване на съществуващите терминали, техническо оборудване и подмяна на наземна техника, оборудване за осигуряване на мерките за сигурност.

1.8.3.Пътна мрежа

Развитието на пътната и жп мрежа в областта също е свързано с функциите на град Варна, резултат на което е високият относителен дял на пътищата от висок клас (27,2% при средна стойност за страната 17,3%). Областта се обслужва от два пътя с международно значение (Е-70 по направлението Варна-Русе и Е-87 по Черноморското крайбрежие) и изградения участък от АМ “Хемус” и 8.6км от АМ”Черно море” . Въпреки това, разстоянието между морската столица Варна и административната столица София от 470 км все още се преодолява за 5-6 часа с автомобилен транспорт, тъй като изграждането на АМ “Хемус” изостава. С жп транспорт разстоянието Варна-София се изминава за около 7 часа по главната жп линия София-Варна.

Характерно за пътната мрежа на област Варна е добрата достъпност на общините към областния град. Основна роля в това отношение има изградеността на автомагистрала “Хемус” през цялата територия на Варненска област, както и извършените рехабилитации на магистралата по програма “Транзитни пътища”. Връзките на общините Девня, Суворово, Провадия, Ветрино и Вълчи дол основно се осъществяват чрез автомагистрала “Хемус” и пътищата от трети клас пресичащи я в посока север – юг, като традиционно същите общини се обслужват и чрез първокласния път I-2 (E 70 Русе – Варна) във връзката си с градовете Варна, Шумен, Разград и Русе . Част от територията на община Аксаково, община Аврен, община Д.чифлик и община Бяла са с много добро обслужване от първокласен път I-9 (E 87 Дуранкулак – Варна – Бургас - Малко Търново), като се има предвид че една част от първокласния път е рехабилитиран по програма “Транзитни пътища”, както и 8.6км. от изградената магистрала “Черно море”. Обвързаността на останалата част от територията на областта към областния център и към републиканската пътна мрежа се осъществява чрез републиканската пътна мрежа от втори и трети клас, като важна част в функционирането и заема републикански път II –29 (Варна – Добрич /, III-904 – осигуряващ връзката към E87 на почти всички населени места по долината на река Камчия, III – 208 – връзката Провадия - Айтоския проход с автомагистрала “Хемус” и III – 207 – връзката към автомагистрала “Хемус” на Ветрино и направлението към Тервел от Добричка област. Направлението Тервел – Провадия – Айтос е с преобладаващо товарно движение, генерирано и в двете части на съответно Северна и Южна България и ползващо един от най-ниските проходи на Стара планина – Айтоския проход. Проблем от изключителна важност е решаването на преминаването на интензивните товарни потоци през гр.Провадия чрез изграждането на обхода на Провадия, който трябва да освободи града от преминаването на транзитните потоци.

Трябва да се отбележи че вътрешнорегионалните потоци към съседните области особено с южната част на Шуменска област се обслужват главно от третокласната пътна мрежа, която в по-голямата си част е прекатегоризирана бивша четвъртокласна пътна мрежа. Към тези пътища следва да се посочат: III-2082 – връзката от път III-208 (Провадия – Дългопол) в посока Неново—Косово-Мадара (Шуменска област); III-7301 - връзката от път III-208 (Провадия – Дългопол) в посока Ивански – Кълново (Шуменска област – Рижкия проход); III-731 - връзката от път III-208 (Провадия – Дългопол) към Радко Димитриево – Друмево (Шуменска област), гореизброените пътни връзки са в лошо техническо състояние, което затруднява икономическите връзки между тези съседни територии. По същия начин следва да се посочи състоянието на III-2072 – Вълчи дол – Одринци (област Добрич), чрез който използвайки пътя Вълчи дол – Суворово – Девня се осъществява връзката между областите Варна и Добрич. Преобладаващата част от пътната мрежа на област Варна в западната и централната и част е от трети клас, което не осигурява възможности за най-добрия достъп на периферните райони до автомагистрала “Хемус” и до първокласен път Е-87. Най-осезателно е това затруднение за западната част на областта, където има нужда от укрепване на направлението Ветрино-Провадия-Айтоски проход, което ще улесни и връзките със съседните области Бургас и Добрич “в дълбочина”.

Пътната мрежа по оста на урбанизация Варна – Девня е благоприятно развита по протежение на автомагистрала “Хемус”, международен път Е70 и северния крайезерен път III-2008 и южния крайезерен път III-9004 на Варненското и Белославското езеро. Всички третокласни и общински пътища се нуждаят от основна рехабилитация за да удовлетворят изискванията за носимоспособност и сигурност, за да изпълняват нормално обслужване на зоните с икономическа натовареност – обслужването на Промишлените зони на Варна, Белослав и Девня, както и на пристанищния комплекс от Варна до Девня.

Общинската пътна мрежа към КК”Камчия” е рехабилитирана по проект на ФАР ”Подобряване на транспортния достъп към места с туристически потенциал”, като по същата програма е рехабилитиран и пътя “Аладжа манастир – Виница”, Пътят към КК”Шкорпиловци” предстои да се рехабилитира по програма САПАРД, както и изграждането на мост на река Фъндъклийска (Шкорпиловци).

Остър специфичен проблем за град Варна е обвързването на входно-изходните автомагистрали “Хемус” и “Черно море” с комуникационно-транспортната система на града. Транспортните потоци по АМ“Хемус” и АМ“Черно море” са с много нисък дял на транзитното движение. Формирането на потоците “източник – цел “ е свързано с икономическата активност на областния център и модалното разпределение на товаропотоците към ж.п.транспорта и пристанищата. Разпределението на потоците и осигуряването на провеждането на високоскоростните градски магистрални трасетата е свързано с изграждането ринговата структура на града по бул.”В.Левски” и по бул.“Хр.Смирненски”, разширението на ул.”Девня” и изграждане на транспортни връзки в района между ж.п.ареала и Варненското езеро. Създаването на оптималната териториална организация на транспортната инфраструктура ще бъде едно от най-големите предизвикателства при разработването на Общия устройствен план на град Варна.

Доизграждането на АМ “Черно море” като част от Общоевропейския транспортен коридор № 8 и АМ “Хемус” като гръбнак на пътната мрежа в Северна България е с ключово значение не само за осъществяването на транспортните връзки на областта с останалата част на страната, но и с потенциалните пазари в Централна и Западна Европа, както и със страните от черноморския басейн. От тази гледна точка стратегическо е значението и на път Е-70 Русе-Варна, като се има възможностите, които предлага комбинираният транспорт с връзката между р. Дунав и Черно море.

Общинската пътна мрежа – състояща се от бивша четвъртокласна пътна мрежа и местни пътища има следното разпределение по общини

Като цяло състоянието на общинската пътна мрежа е изключително тежко. По голямата част от мрежата се нуждае от значителни инвестиции за цялостна рехабилитация. Средно годишно общините подават сумарна заявка за средства от порядъка на 10.0 милн.лв., но поради ограничения финансов ресурс се удовлетворяват около 10% от нуждите. Особено трудни за реализация се оказват обектите ново строителство, като: Нова пътна връзка в тила на пристанища Варна Запад, осигуряващ връзките на пристанището с южния и северния крайезерни пътища и промишлената зона на Девня, Връзката между селата Осеново и Кранево – обект разположен на две области Варненска и Добричка, връзката между Шкорпиловци, Самотино и главен път I-9 (Е87/-обект разположен на територията на общините Долни чифлик и Бяла.

1.8.4.Железопътна инфраструктура

На територията на област Варна е разположена следната железопътна инфраструктура: Част от 2-ра Републиканска ж.п.линия София-Варна с дължина 72.00км, електрифицирана и удвоена; част от 3-та Републиканска ж.п.линия Синдел-Карнобат с дължина 52.00км, електрифицирана без гара Варна-Фериботна и удвоена до гара Комунари, 29-та ж.п.линия с дължина 46.00км., единична и неелектрифицирана, 27-ма ж.п.линия с дължина 11.00км, единична и електрифицирана.

Следните общини имат обслужване с ж.п.транспорт: община Варна чрез ж.п.гари: Варна, Тополите и ж.п.спирки: спирка Варна, Моряк, Община Девня чрез ж.п.гари:Повеляново, Девня и спирки: Химик, Кипра, община Белослав чрез ж.п.гари Езерово, Белослав, Разделна, Варна-Фериботна, община Провадия чрез ж.п.гари Провадия, Солна мина и ж.п.спирки:Житница, Добрина, Венчан и Равна, община Аврен чрез ж.п.гари: Синдел-разпределителна, Юнак и ж.п.спирки: Тръстиково, Царевци, община Суворово чрез ж.п.гара Суворово и ж.п.спирка Чернево, Община Вълчи дол чрез ж.п.гари: Вълчи дол, ж.п.гара Оборище и ж.п.спирка Генерал Киселово, община Ветрино чрез ж.п.гара Невша, община Долни чифлик чрез ж.п.гара Нова Шипка, община Дългопол чрез ж.п.гара Дългопол, Величково, Комунари, Аспарухово и ж.п.спирки Боряна, Партизани, Арковна. Само на територията на общините Бяла и Аксаково няма развита ж.п.мрежа.

Основните ж.п.линии са 2-ра и 3-та Републикански ЖП линии. 2-ра ЖП линия София – Варна осъществява връзка с всички направления за Северна България. Тя обвързва територията на Варненска област с ж.п. направлението към Русе, като играе изключително важно значение за осъществяването на товаропреносната дейност от Русе към “Пристанище Варна”. Линията е изцяло електрифицирана и удвоена. 3-та Републиканска ЖП линия “Карнобат-Синдел” осъществява връзките на Североизточна България с Южна България и по същество се явява елемент на трансевропейския транспортен коридор VIII в аспекта на неговата железопътна инфраструктура. Удвояването на линията и нейната електрификация е един от най-важните инвестиционни обекти във Варненска област. За решаване на проблемите с проявените свлачищни и абразионни процеси в междугарие “Аспарухово-Търнак” по скатовете над Язовир “Цонево” към днешна дата са изградени 3 броя ж.п.естакади с обща дължина 870.00л.м., като за въвеждане в експлоатация на участъка от спирка Струя до гара Аспарухово е необходимо изграждането на горното строене на релсовия път и електрификация на 4.500км. участък (необходими средства 5.00 мил.лева). За цялостното завършване на обект: “Удвояване и електрификация на ж.п.линия Карнобат-Синдел, участък “Търнак – Синдел” на територията на Варненска област е необходимо също да се извърши удвояване на 8.00 км участък от гара Юнак до гара Синдел на стойност 10.00 мил. лева. Завършването на обекта във Варненска и Бургаска област е от изключително значение за развитието на двата региона - Североизточен и Югоизточен, като в Бургаска област в момента се работи по изграждането на тунелите на ж.п. линията.

1.8.5.Телекомуникации и далекосъобщения

Варна е и един от основните телекомуникационни възли в страната. Тук се осъществяват връзките на Трансевропейската телекомуникационна мрежа с подводните оптически кабелни системи в Черно море KAFOS и BSFOCS, което позволява транзитиране на големи съобщителни потоци от Русия, Украйна, Грузия и Задкавказието през територията на България към Гърция и Кипър, а чрез тях – към Средиземноморието и Северна Африка.

Селищната телефонна мрежа в областта също е много добре развита, с телефонна плътност над средната за страната, но с териториални диспропорции (в община Д. чифлик плътността е почти 3 пъти по-ниска от тази в община Варна). Мрежата се модернизира с изпреварващи темпове, като повече от половината телефонни постове в областта вече са цифрови, но в пет от общините процесът не е започнал. Качеството и видът на предлаганите услуги се подобряват непрекъснато.

Проблеми

Въпреки че областта има една от най-добре развитите телекомуникационни мрежи в страната, като осигурява добри възможности за развитие на информационните технологии и предлагане на съобщителни услуги с европейски стандарти, все още съвременните съобщителни услуги се предлагат главно в големите градове и курортните центрове. Модернизацията на мрежата чрез изграждане на оптични рингове и постепенната подмяна на аналоговите централи с цифрови и в по-малките общини на областта ще позволи откриване на цифрови номера за бизнеса и населението с разширяване набора от услуги - цифрови наети линии, ISDN и широколентов абонатен достъп за предаване на данни, високоскоростен интернет, интерактивни услуги и др.

На територията на Варненска област водоснабдителните и канализационни системи на населените места се експлоатират от “Водоснабдяване и канализация”ООД гр.Варна. Дружеството е с 51 % държавно и 49 % общинско участие.

В областта няма населено място без изградено централно водоснабдяване. За водоснабдяването на населените места са проучени и изградени над 270 бр. каптажи и дренажи, 104 бр. сондажни, тръбни и шахтови кладенци, които са предадени за стопанисване и експлоатация на “В и К” ООД-Варна. Там, където е възможно водоизточниците са групирани и оформят 29 бр. водоснабдителни системи, които обслужват по няколко населени места, а 56 бр. селища са със самостоятелно водоснабдяване. Най-значимите водоснабдителни системи са: