ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН № 21
ПРОГРАМИ И ФОНДОВЕ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ
Фонд „Социална отговорност на Първа Инвестиционна Банка”, изпълняван в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи”
Краен срок: 17 януари 2005 г.
Фонд „Социална отговорност на Първа Инвестиционна Банка”, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи” е насочен към ресоциализация, адаптация и подготовка за самостоятелен живот на деца и младежи от домовете за деца и юноши (ДОВДЛРГ). Основните цели на фонда са:
- Насърчаване участието на учители, възпитатели, местна власт и широката общественост, а и самите деца и младежи в практически инициативи за решаване на проблема - ресоциализация на децата от институциите в страната;
- Подобряване на взаимодействието между гражданите, нестопанските организации, медиите, бизнеса и институциите в дадена общност при решаване на проблеми, свързани с развитието на децата и младежите в неравностойно социално положение;
- Подобряване на информираността на гражданите по проблеми на образованието и социализацията на децата от институциите.
С проекти в конкурса могат да участват организации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и Закона за народните читалища (ЗНЧ), нерегистрирани граждански групи, местни власти. Една организация или неин клон може да кандидатства само с един проект. Кандидатстващите организации могат да участват в конкурса с проектопредложение, което приоритетно засяга институция от територията на населеното място, в което са регистрирани.
Максималният размер на финансирането, което ще бъде отпускано по програмата, е 5000 лв. Очаква се по-голяма част от постъпилите проекти да търсят финансиране до 3000 - 3500 лв., като се привлекат допълващи ресурси от участниците в проекта (хора от общността, местни власти и институции, фирми, др.). Изискване за привличане на допълнителни ресурси: минимум 30% от стойността на търсеното финансиране. Няма ограничение дали те ще са материални, човешки или финансови. Важно е да бъдат реалистично оценени.
Максималната продължителност на проектите е 8 месеца. Изпълнението на проектите следва да се планира за периода от средата на февруари 2005 до средата на септември 2005 г.
Приоритетът на Фонд „Социална отговорност на Първа Инвестиционна Банка” е насърчаване на проекти, включващи местните общности в решаването на проблемите на ресоциализация и адаптация на децата от институциите в страната, както и подготовката им за самостоятелен живот извън институцията. Фондът ще стимулира реализирането на практически инициативи, основаващи се на добра координация и сътрудничество с всички заинтересовани страни (учители и възпитатели, местна власт и други местни институции, представители на местната общност, местен бизнес). Ще бъдат подпомогнати инициативи, които показват мислене в посока обвързване на нови към вече разработени инициативи и услуги както на територията на даденото населено място, така и по-широко в региона, и се стремят към оптимизиране на работата. Конкретните дейности могат да включват (изреждането е насочващо и незадължаващо): Организиране на курсове за придобиване на професионална квалификация на младежите; Закупуване на учебна и справочна литература; Закупуване на техника, която да бъде използвана от децата и младежите в институциите; Закупуване на други помощни материали за развиване на дейностите по проекта и осигуряване на неговата устойчивост.
Пълният пакет на проектопредложението трябва да съдържа: Попълнен фиш на проекта; Попълнен формуляр на проекта; Обосновка на бюджета на проекта (в свободен текст) до 2 страници; Писма с конкретни ангажименти от партньорите по проекта; Автобиографии/справка за професионалния опит на основни участници в екипа за изпълнение на проекта; Копие от последната съдебна регистрация на кандидатстващата организация.
Адрес за изпращане на проектите: Фондация “Работилница за граждански инициативи”, ул. „Княз Борис I” № 78, етаж 2, София 1000
За контакт:
Фондация “Работилница за граждански инициативи”
тел.: 02/ 9801268, 9806915, 9879803 Електр. поща: wcif@wcif-bg.org Мария Петрова, Юрий Вълковски
Формулярите за кандидатстване можете да получите в електронен вид след заявка до горепосочения електронен адрес и или да изтеглите от уебсайта на ФРГИ (www.wcif-bg.org) - рубрика “Новини”.
Указания - FIB Guidelines.doc Формуляр - FIB Formuljar.doc Проектен фиш - FIB Proekten fiche.doc
Четиринадесети международен конкурс за детска рисунка "Зелени градове"
Краен срок: 31 януари 2005 г.
Международният конкурс за детска рисунка се организира ежегодно от Програмата на Обединените нации за околната среда (UNEP) и Фондацията за световен мир и екология - Япония (FGPE). Конкурсът се провежда от 1990 година и в него са участвали над 160 000 рисунки на деца от повече от 100 държави. От 2005 г. немската компания Bayer ще се присъедини към организаторите на конкурса.
Темата на тазгодишният, четиринадесети поред конкурс, е "Зелени градове". За пръв път световният конкурс ще бъде предшестван от предварителни кръгове на регионално ниво, организирани от съответните регионални представителства на UNEP. Финалният кръг ще бъде проведен от UNEP, Фондацията за световен мир и екология и Bayer. Конкурсът е открит за всички деца на възраст между 6 и 14 год. от всяка националност.
Условията за кандидатстване за финансова подкрепа на проекти от Европейската културна фондация за 2005 г.
Краен срок: 31 януари 2005 г.; 15 септември 2005 г.
Приоритетните сфери за 2005 г. са:
- Междукултурно и трансгранично сътрудничество,
- Увеличаване на участието в изкуствата и медиите,
- Културни измерения на разширяването на ЕС,
- Стратегии за промени вътре в културните инфраструктури,
- Творчески отговори на съвременни политически дебати,
- Развитие на общо публично и културно европейско пространство.
Покана за подаване на предложения за проекти за мобилност по програма "Леонардо да Винчи за 2005 г.
Краен срок: 11 февруари 2005 г.
Програмата подкрепя политиката на Европейския съюз в областта на професионалното обучение. Целта й е чрез транснационално партньорство да насърчава качеставата и иновациите в националните системи за професионално обучение. Специфични приоритети на новата Покана са "Насърчаване на прозрачността на квалификациите; Развитие на качеството на системите и практиките за ПОО; Развиване на иновативно и приложимо е-обучение; Продължваващо обучение на учители и преподаватели по ПО. Тези приоритети обхващат периода на селекционни години 2005 и 2006.
За повече информация: leonardo.hrdc.bg
Трети международен конкурс за иновативни проекти в областта на високите технологии за студенти и ученици Imagine Cup 2005
Краен срок: 14 февруари 2005 г.
Microsoft обяви началото на Третия международен конкурс за иновативни проекти в областта на високите технологии, който е за студенти и ученици. Imagine Cup 2005 ще събере над 50 000 души от 100 страни. Девизът на конкурса е "Представете си свят, в който технологиите преодоляват границите между хората".
Традиционно се разглеждат проекти в няколко категории - програмни проекти, алгоритми, краткометражни филми и рендеринг. Тази година в Imagine Cup 2005 ще се приемат и проекти в няколко нови категории като: офисни приложения, технологичен бизнесплан, информационни технологии, уеб-разработка и виртуални игри.
Състезанието преминава на три етапа: онлайн, регионален конкурс и международен финал, който ще е през август следващата година в Йокохама (Япония). Паричната награда за победителя е 215 000 щатски долара. За участие могат да се регистрират ученици над 14-годишна възраст и студенти от висши учебни заведения или такива със статут на колеж.
Нови таланти (MEDIA: Mew Talent)
Конкурс за проектни предложения 66/2004 по направление “Развитие”
Краен срок: 15 февруари 2005 г.
Подкрепа се отпуска на независими продуцентски компании, които са продуцирали поне една творба или един късометражен или анимационен филм през последните 24 месеца преди датата на кандидатстване. Проектът, с който се кандидатства за подкрепа, трябва да е бил обект на дейности, осъществени в рамките на направление “Тренинг” през 2003 или 2004 година.
За повече информация: http://europa.eu.int/comm/avpolicy/media/devel_en.html
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
Социалната икономика - между държавата и бизнеса
МАРИЯ ИЛЧЕВА*
Практиката в Европа
Социалната икономика в Европа има различни лица, наименования и измерения, но въпреки това тя е основна черта и заема важно място в европейския социален модел. Ако в Италия ролята на социалните кооперативи е безспорна, в Португалия, Белгия и Франция също активно присъстват различни форми на социални предприятия, чиято отличителна характеристика е, че не преразпределят печалба, имат колективно управление и решават различни социални проблеми като интеграция на групи в неравностойно положение, социално включване и социални услуги в общността. Традиционно това са сфери, в които пазарните субекти нямат интерес или не могат да постигнат максимална печалба поради икономическите характеристика на основните потребители в този сектор. Но в същото време това са сфери, в които държавата доскоро имаше водеща роля, но в новите реалности на растящи социални потребности и намаляващи публични ресурси тя се явява платформа за обединяване на усилията, капацитета и ресурсите на различни партньори.
Причини за бума на социалната икономика
Според редица анализатори от страни на Европейския съюз една от причините за бурното развитие на социалната икономика в последните години е невъзможността на държавата да се справи с нарастващите социални нужди на все по-голям брой от населението. В допълнение на това е развенчан и митът за пазарната икономика като решение на всички проблеми и това създава основа за развитие на нова форма между държавата и бизнеса - така наречената социална икономика. Може би е доста трудно да се възприеме съчетанието на бизнес и социални цели, но многото и разнообразни примери в европейския пейзаж потвърждават огромния потенциал на този хибрид.
Форми на предприятия в социалната икономика
Важно е да се подчертае и многообразието от форми на социалната икономика в различните страни, което пък е свързано с еволюцията на пазарните принципи в различен исторически контекст, законодателна рамка и взаимоотношения между различните субекти на социално-икономическия живот.
Една от страните - членки на Европейския съюз, известна с дълбоките си традиции при развитието на кооперативното движение, е Италия, където най-новата форма на социални предприятия са социалните кооперативи. Тази средиземноморска държава в момента е пионер и при обособяването на нова юридически възприета форма на социално предприятие, което ще стане с приемането на закон за социалните предприятия.
Социалните кооперации
Няколко думи за това какво представлява социалната кооперация. Това е икономическа структура, базирана на принципите на солидарност и ограничение за разпределяне на печалба, която осигурява заетост на хора в неравностойно положение (хора с увреждания, хора, преживели различни зависимости, дълготрайно безработни със загубени трудови навици и тотално изключени от пазара на труда), като едновременно с това ги интегрира в обществото и те създават добавена стойност и икономически блага, вместо да получават социални помощи. Може би смислен въпрос е с какво този тип кооперации е по-различен и веднага можем да намерим отговор в практиката от Италия. Социалните кооперации за разлика от стандартния тип кооперации (земеделски, кредитни и т.н.) не само обслужват интереса на своите членове - работници, хора в неравностойно положение, но и предлагат ползи за общността - чрез добавената стойност и спестените публични ресурси за социални помощи.
Бумът на социалните кооперации в Италия е в края на 80-те години, като това се обяснява с краха на социалната държава и с високия ръст на хора със социални нужди в различни групи от населението. В момента в Италия съществуват около 160 000 социални кооперации, които създават заетост за 500 000 души. Традиционни дейности са различните социални услуги, пране и почистване, поддръжка на зелени площи и паркови пространства, грижи за деца - детски градини, занимални, както и грижи за възрастни хора. Най-новата пазарна ниша за организациите в социалната икономика е така нареченият социален туризъм - осигуряване на възможности за почивка и възстановяване на хора в неравностойно положение, които не могат да се възползват от традиционния туризъм.
Ползи от социалната икономика
Както организациите в социалната икономика имат различни цели, така и ползите от тяхната дейност са в две посоки - икономически и социални. Социалните ползи са съизмерими с интеграцията и заетостта на хора в неравностойно положение, с приноса към процеса на социално включване и създаване на социален капитал. Най-сериозният икономически показател на ползите от социалната икономика са спестените публични средства за социални помощи, от една страна, както и допълнителните средства по компенсиране на социалната цена на дългосрочната безработица. Едновременно с това създадената икономическа стойност в социалната икономика също представлява значителна икономическа полза за държавата. Допълнителен икономически ефект на този тип организации е тяхната гъвкавост и способност да мобилизират ресурси с различен произход - пазарни и непазарни ресурси, доброволен труд и обществена подкрепа.
Роля на държавата
Припознаването на социалната икономика като реален сектор с потенциал да решава важни обществени задачи, особено по отношение нарастващите нужди в социалната сфера, изисква управленска зрялост и дългосрочна стратегия. Ролята на държавата е първо да осъзнае потенциала на социалните предприятия и нестопански организации и да създава благоприятна среда за тяхното развитие. Анализ на страните от Западна Европа показва, че социалната икономика не може да се развива и да решава повече обществени проблеми без целенасочена подкрепа от държавата. В много от случаите не се изисква само финансова подкрепа, а по-скоро система от мерки и обществени политики за повишаване капацитета на тези организации, достъп до възможности и ресурси, законодателство, стимулиращо тяхната дейност.
Как държавата подкрепя социалните предприятия? В Италия държавата създава преференции при кандидатстване за обществени поръчки на социални предприятия. В Англия към Министерството на икономиката и търговията има създаден отдел “Социални предприятия”, който осъществява държавната политика за развитие на социалните предприятия. Едновременно с това държавата осигурява безвъзмездна финансова подкрепа за социални предприятия и изграждане на подпомагаща инфраструктура - мрежи на социални предприятия, създаване на единна платформа и бизнес центрове и агенции за развитие.
Българският опит
Традиционни форми на социално предприятие в България са нестопански организации, които осъществяват стопанска дейност и използват приходите за подкрепа на социалната мисия на организацията. Друг модел на социално предприятие са нестопански организации, които осигуряват заетост на хора в неравностойно положение (хора с увреждания, малцинства и др.) или предоставят обучение и развитие на трудови умения. Третият доста популярен модел в България са нестопански организации, които предоставят социални услуги и получават заплащане за услугите от потребителите на услуги или от държавата/местната власт. В тази връзка трябва да се отбележат възможностите за подобни социални предприятия, произтичащи от промените в Закона за социалното подпомагане, в сила от 1 януари 2003 г., с които се създаде правен механизъм за общините да възлагат чрез конкурс социални услуги на нестопански организации. Въпреки липсата на сериозна практика в това отношение нестопанските организации и социалните предприятия се очертават като основен партньор на държавата и общините при разработване и предоставяне на повече социални услуги в домашна среда за сметка на ограничаване на хората в институции.
Въпреки трудностите за създаване и развитие на социални предприятия в България е видима тенденцията за използване на капацитета на нестопанските организации за създаване на заетост и интеграция на групи в неравностойно положение, за социално включване и предоставяне на социални услуги. Безспорно всички тези направления са много важни за покриване на изискванията и критериите за членство в Европейския съюз, а може би още по-важно и че социалните предприятия съдействат за повишаване на солидарността и социалния капитал, нещо, което почти липсва в нашето общество.
От друга страна, социалната икономика не предоставя универсално решение, защото различията между регионите и техните проблеми и нужди са огромни, но ако държавата протегне ръка и успее да обедини различните ключови фактори, тогава ползите ще са многостранни. България в момента е в изгодна позиция да черпи от опита и полезната практика на страните - членки на Европейския съюз, и това е сериозен стимул за правителството да се запознае с политиките за подкрепа и насърчаване на социални предприятия. Не на последно място и социалните предприятия в България, както и целият граждански сектор трябва да демонстрират своите способности да бъдат равностоен партньор на държавата при решаване на важни социални проблеми и да докажат че новаторството и гъвкавостта са основна отличителна черта.
Авторът е програмен директор на Програмата за обществени фондове и социални предприятия в България и специа-лизант по публична администрация от Университета в Бирмингам (Великобритания) със стипендия на Британския съвет.
http://www.dnevnik.bg/evropa/show/Default.asp?storyid=6980&rubrid=104#Scene_1
region@yambol.government.bg 30 декември 2004
Сподели с приятели: |
