Обобщение на дискусията, проведена в рамките на конференцията на

„Финансова стабилност и икономическо възстановяване – предизвикателства и възможности в ЕС и пътят на България”

Встъпителни изказвания направиха Председателят на националния съвет на БСП и на Парламентарната група на „Коалиция за България” Сергей Станишев и Главният секретар на ФЕСП Ернст Щетер. Изложение по темата направи Ивайло Калфин – евродепутат, заместник-председател на Комисията по бюджети на Европейския парламент. Модератор на дискусията бе Катя Колева, председател на Управителния съвет на ИСИ. В дискусията взеха участие 14 души (заедно с встъпителните изказвания) - политици (членове на Европейския парламент и на българския парламент), учени, експерти. Изказаните мнения и становища засегнаха основно следните теми:

1. 
   Необходимостта от дълбоки промени в икономическата теория и практика
   

Подчертано бе, че трябва да се извърши промяна в ориентацията на икономическата политика, тя да стане по отговорна към обществото и по-дългосрочна. Необходима е нова икономическа парадигма, различна от господстващия неолиберализъм (Чавдар Николов). Трябва да се разбере, че това, което в момента се случва не е само криза на икономиката, но и криза на икономическата теория. Корените на проблемите са в системата и трябва да се промени системата (Ернст Щетер). По-ясно трябва да се изтъкват причините за сегашната криза, а именно доминирането на една погрешна икономическа теория. Тя доведе до необосновано намаляване на данъците и за най-заможните социални слоеве, което е и една от причините за възникналите дисбаланси. Тази политика предизвика ерозия на реалната икономика. Сега очакваният десен отговор на кризата е инфлацията (Янаки Стоилов).

Въпреки очевидния провел на редица постулати на неолиберализма не бива да се приема обаче като някаква даденост, че на смяна на компрометираната неолиберална теория и практика ще дойде автоматично ляво ориентирана и по-социална икономическа политика. Възможен е и завой надясно, за което говори либертарианската насочност на вилятелното движение „Tea party” в САЩ (Ганчо Ганчев).

Трябва да се засили ролята на реалната икономика. Държавата трябва да полага усилия за развитие на материалното производство, като за целта се използват най-съвременните технологии. Така се създава устойчива заетост (Ивайло Калфин). Финансовият сектор трябва да се ориентира към интересите на реалната икономика. За целта е необходимо по-активно регулиране на финансовия сектор. Свръхпечалбите на големите банки са често за сметка на финансовата стабилност и трябва да бъдат поставени под контрол (Ернст Щетер). Банките трябва да служат на икономиката, а не обратното (Ивайло Калфин). Необходимо е засилване на независимостта на централните банки, които сега се изживяват като представители главно на интересите на търговските банки (Янаки Стоилов).

Трябва да се прекъснат контрабандните канали, да се консолидира приходната част на бюджета Има значителни резерви при рационалното и по-пълно използване на европейските фондове. (Ивайло Калфин).

2. 
   Постигане на повече социална солидарност и справедливост
   

Редица участници в дискусията засегнаха данъчната политика. Тъй като не е реалистично да се очаква намаляване на разходната част на бюджета, поради растящите разходи за медицинско обслужване, пенсии, сигурност, инфраструктура, то на дневен ред е повишаване на приходната част на бюджета, а това означава и увеличаване на данъците (Димитър Хаджиниколов). Определянето на данъците трябва да става при по-голяма социална солидарност и справедливост. Например би могло да се облага с по-висок данък потреблението на скъпи вносни стоки (Ивайло Калфин).

Подложен на критика бе плоският данък, който се използва при облагането на доходите у нас. Той бе определен като антисоциален и затова е абсурд да бъде подкрепян от социално ориентирани партии. (Чавдар Николов). Според други участници в дискусията, при определени условия, плоският данък може да има положително въздействие за привличане на инвестиции и за ускоряване на икономическия растеж (Йосиф Аврамов). Изразено бе и мнение, че въвеждането на плоския данък е от полза и на хората на труда (Кирил Желев). При формирането на данъчната политика не трябва да се забравя и глобалния характер на икономиката, необходимостта да се постигне глобална конкурентоспособност (Атанас Костадинов)

Изтъкнато бе, че е необходимо да се спре политиката на „замразяване на доходите” Това ще стимулира вътрешното търсене и ще спомогне за излизане от кризата (Стефан Стоилов). Трябва да се подкрепят и корпоративните социални програми, свързани с желанието на част от бизнеса да отговори адекватно на новите социални предизвикателства (Атанас Костадинов).

3. 
   Създаване на по-силен и по-ефикасен Европейски съюз
   

Независимо от сегашната криза европейската интеграция остава голям исторически успех. Но кризата показва, че е необходим наднационален контрол на бюджетните разходи, предаване на част от националния суверенитет по този въпрос на едно европейско федерално равнище. Структурните фондове са етап по пътя към федеративното устройство на ЕС. Една по-нататъшна стъпка би било емитирането от Европейската централна банка на еврооблигации. Трябва да се усили и ролята на Европейската комисия, на колективните форми на управление и да не се допускат сепаративни договаряния на отделни държави, каквито напоследък има при френско-германския диалог на най-високо равнище (Ернст Щетер).

Но дали наистина в Европейския съюз има вече създадени условия за усилване на федерализма, дали еврооблигациите ще донесат решението или това е просто замяна на един вид дълг (на държавите-членки) с друг вид дълг – колективен дълг на Еврозоната. Не се ли запазва по този начин „казиновия тип” на икономиката (Георги Пирински) и възможен ли е федерализъм при положение че съюзния бюджет в ЕС е едва 1% от брутния вътрешен продукт, докато в САЩ например федералните разходи надхвърлят 20% от БВП (Димитър Хаджиниколов).

Важен проблем в ЕС остава и слабата икономическа и социална кохезия. В този план е тревожно, че липсва ясна позиция на българското правителство по важни европейски теми, например по програмата „Европа 2020”. Ще успеем ли да реализираме догонващо развитие в рамките на тази програма или ще се запази сегашното ни катастрофално изоставане? (Сергей Станишев).

Сериозни усилия трябва да се положат и за подобряване на управлението на Европейския съюз. Възниква дори въпросът дали е необходима изцяло нова архитектура на Съюза? (Кристиан Вигенин). Дефицитът на визии, на ресурси, безпомощността на политиците говори за криза в Съюза, в неговата институционална система, ориентация и повседневна политика. Ето защо е трудно да си представим засилване на федерализма (Динко Динков).

4. 
   Нова роля на европейската левица
   

В сегашните кризисни условия Европейската левица трябва да има по-амбициозни цели. Тя не трябва да се стреми само към възстановяване на икономиката, но и към нейната промяна. При това обаче е необходимо е да се търси баланс между политическата воля и пазарните сили, иначе добрите намерения ще се превърнат в неизпълними решения (Георги Пирински). Левицата не бива да се съгласява с акцентите в програмата „Евро+”, където всичко е фокусирано върху фискалната политика, но не се третира безработицата. Това създава рискове за икономиката и за обществото. Създава се впечатлението, че в ЕС липсва лидерство – решенията изостават от хода на събитията (Сергей Станишев). Трябва да се посочи, че предлаганата от повечето лидери в ЕС терапия е опасна, тъй като намаляването на държавните разходи означава и намаляване на държавните инвестиции, намаляване на търсенето, което пък води до забавен икономически растеж (Ернст Щетер).

Някои от участниците в дискусията отправиха критични бележки и към правителствата на Европейската левица в ЕС, които са следвали в своето управление неолиберални модели в икономиката (Янаки Стоилов).