Обосновка на банков кредит за отглеждане на есенници и пролетници реколта 2010г от зк "Могилино"

Тема : Обосновка на банков кредит за отглеждане на есенници и пролетници реколта 2010г. от ЗК ”Могилино”

1. 
   Същност на кредита
   
2. 
   Функции и роля на кредита
   
3. 
   Видове и форми кредити
   
   0. 
      Видове банкови кредити в зависимост от
      
      0. 
         Целта
         
      1. 
         Обезпечението
         
      2. 
         Срока на погасяването им
         
      3. 
         Степента на събираемост
         

1. 
   Етапи на кредитния процес
   
   0. 
      Проучвателен етап
      
   1. 
      Етап на управление и контрол
      
   2. 
      Заключителен етап
      
   3. 
      Условията, необходими за отпускане на кредити в селското стопанство
      
   4. 
      Кога може да се иска кредит?
      
   5. 
      Обстойното и задълбочено проучване на клиента – основен елемент на кредитната дейност
      

4. Системата на кредитиране в аграрната сфера

4.1. Вътрешни правила за кредитиране на юридически и физически лица в банка “Хеброс” АД

4.2. Отпускане на кредити с преференциални условия

1. 
   Описание на бизнеса
   
2. 
   Производство
   
3. 
   Финансови данни
   
   0. 
      Определяне размера на кредита
      
   1. 
      Финансово състояние
      
   2. 
      Гарантиране на заема
      

Приложения

Използвана литература
Увод

Място и роля на селското стопанство в икономиката на страната и неговите характерни особенности
Националното стопанство представлява съвкупност от производствени отрасли, институции и социални дейности, които имат за цел да покриват нуждите на дадена държава. Производствените отрасли се различават един от друг по:

• 
  вида на произвежданата продукция;
  
• 
  средствата за производство, изграждащи материално – техническата база на отрасъла;
  
• 
  профисионалните знания, умения и навици на участниците в производствения процес.
  

Като източник на жизнено необходими продукти селското стопанство има специфична роля в икономиката на всяка страна. В зависимост от природните дадености, от възможностите за преработка и за износ ролята на селското стопанство в някои страни е по-голяма, в други по-малка.

Основната цел на това производство е да задоволява част от потребителското търсене на хранителни продукти от растителен и животински характер, да осигурява суровини за някои от отраслите на индустрията, като хранително-вкусовата промишленост, леката промишленост и др., и да осигурява продукти за износ.

С развитието на разделението на труда започва процес на формиране на професиите и подразделянето им. В резултат на това постепенно се обособяват отделните подотрасли. За селското стопанство този процес исторически е преминал през няколко етапа. Първоначално се обособяват два взаимносвързани подотрасъла – растениевъдство и животновъство. По-късно в растениевъдството се формират – зърнено производство, фуражно производство, производство от технически култури /тютюн, захарно цвекло и др./, зеленчукопроизводство, производство на продукти от трайните насаждения /овощарство, лозарство и др./. В животновъдството се обособяват говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство, птицевъство и т.н.

Или с формирането на отраслите се е извършило и техническото разделение на труда.

Значението на отрасъла се определя от мястото, което заема в националното стопанство.

В селското стопанство на България се създава 18,4% от обществения продукт и 25% от националния доход на страната.

Важната роля на отрасъла се определя от факта, че осигурява суровини за промишлеността, от една страна, а от друга, ползвайки индустриални продукти, създава условия за развитие на редица производства в химическата индустрия, машиностроенето и др.

Големите обеми, които се произвеждат, създават условия за развитие на транспорта.

Селскостопанското производство притежава редица важни характеристики, които го отличават от другите отрасли на икономиката. Основните особености на отрасъла произтичат от специфичните фактори на производство, които се използват в него. Това са преди всичко природни /естествени/ ресурси, т.е. ресурси, които получаваме от природата. Природните ресурси нямат стойност, преди да бъде открито икономическото им използване. Следователно като ресурси те са не само функция на физическото си съществуване, но и на нашите познания за тях, на технологията за тяхното използване и на способността ни да ги използваме като фактори на производството за получаване на стоки и услуги.

Основният производствен ресурс, използван в селскостопанското производство е земята с нейните особености – неподвижност, пространственост и невъзпроизводимост.

Друга група ресурси използвани главно в селското стопанство са биологическите фактори на производството – растенията и животните. Като живи организми те се подчиняват на своите биологични закони за развитие, с които човек трябва да се съобразява при тяхното използуване.

Осъществяването на селскостопанското производство с помоща на тези специфични ресурси обуславя и особеностите в предлагането на селскостопанските продукти. За тях е характерно непостоянно предлагане – една година производството е по-голямо, а друга по-малко, като тези промени са предизвикани не от някакви икономически причини, а от природни фактори /климатични и физиологични/. Влиянието на климатичните фактори предизвиква и сезонност на селскостопанското производство, т.е. неговата непостоянност непрекъснато се проявява.

От друга страна, селскостопанските продукти са суровина за задоволяване на основните нужди на хората – храна и облекло. Тези нужди се модифицират във времето, но остават почти неизменни.

Всички изброени особености на селскостопанското производство предизвикват съществуването на аграрната икономика, като приложна икономическа наука.

Селското стопанство е икономически сектор със стратегическо значение. Неговите продукти са предназначени предимно за консумация от хората и затова са жизнено важни. Това е главната причина, поради която обществата винаги са се стремили да развиват и гарантират собственото си селскостопанско производство. От тук произтича и стратегическата цел на държавната политика – да се осигури покриването на възможно най-голям дял от хранителните потребности на страната със собствени ресурси, за да се намали външната зависимост. Това не изключва търговията на хранителни продукти с други страни, но изисква тя да бъде балансирана и многостранна. От този аспект аграрната политика би могла да се разглежда като предпоставка и принос към сигурността на всяка държава.

• 
  едностранно обобществяване на земята и средствата за производство и отсъствието на техен реален собственик;
  
• 
  недооценяването на ролята и значението на земеделието за националната икономика от страна на някои държавни органи;
  
• 
  незадоволителната ресурсна осигуреност;
  
• 
  нерационалното използуване на поземлените и водните ресурси;
  
• 
  висока степен на концентрация, специализация и икономизация на производството и реализацията на земеделската продукция;
  
• 
  отсъствието на ефективни мерки за развитието на земеделието;
  
• 
  кризисното състояние на земеделието води до: задържане на процеса на възпроизводство в отрасъла, намаляване или ликвидиране на ценни породи животни и сортове растения, разрушаване на основни средства-сгради, съоръжения, машини и други; изпадане на отрасъла и вътрешния пазар в условията на зависимост от други страни, международни финансови и търговски организации и силно затормозяване на националното производство; нарастване на социалното напрежение поради нарушаване на хранителните баланси и високите цени на хранителните продукти; задълбочаване на екологичните проблеми поради невъзможност да бъдат решавани своевременно.
  

1.Законодателство. Наред със закона за възстановяване на земеделските земи са необходими и такива закони, които ще стимулират земеделското производство и износа, ще гарантират инвестициите и собсвеността в този отрасъл. Те трябва да защитават, както интересите на държавата, така и интересите на земеделският производител.

2.Икономически условия за развитие на земеделието. Едно от най-слабите места в развитието на българското земеделие е отсъствието на дългосрочна правилна политика на неговото финансиране и кредитиране. Тази финансово-кредитна система трябва в най-голяма степен да стимулира производството в земеделието. При взаимодействие с бюджета се предвиждат данъчни облекчения. Специални преференции са необходими по размера на лихвите за земеделския кредит, инвестиционната политика в хидромелиоративната дейност, борбата с ерозията и други.

Възстановяването на старите и развитието на нови международни пазари за търговия със земеделски стоки са не само въпрос на производителите и търговските фирми, но и на правителствените органи.

Кредитите и безвъзмездните помощи за земеделието от международни и други организации следва да се насочат към изграждането на производствени мощности и повишаване качеството на продукцията.

3.Организация на земеделското производство и неговото обслужване. Всеки собственик трябва сам да избира организацията на земеделското производство и неговото обслужване. Организацията на производството трябва да позволява приложението на екологосъобразни технологии на земеделие за получаване на екологично чиста продукция. Необходимо е инфраструктурите на обслужващите звена да са изградени непосредствено до производителя и да улесняват снабдяването със семена, торове, препарати, машини, изкупуването на продукцията и други.

4.Структура и функции на държавното управление на земеделието. Тази дейност е насочена към защита и стимулиране на икономическата основа на националното земеделско производство, изхранването на населението, поддържането на почвеното плодородие. Държавата следва да координира работата по породообразуването, създаването на перспективни сортове земеделски култури, контрол по използването на химическите препарати и други. Всички тези функции на държавата не трябва да се свеждат само до контролиране, но и да насочват земеделеца – производител по пътя на съвременното земеделие.

5.Развитие на селскостопанската наука и образование. Трябва да продължат перспективните фундаментални изследвания и да се даде приоритет на приложния характер на селскостопанската наука.

Успехът на аграрната реформа зависи много от хората, които ръководят нейното провеждане,от участието на селскостопанските специалисти, научноизследовател-ските институти, дейността на държавните органи.

Финансиране на земеделските стопанства

Капиталът в земеделието, както е известно е два вида – инвестиционен и производствен. Средствата, които са необходими могат да се придобият по два начина: собствени източници на средства и заемни.

Собствените източници на средства се осигуряват от собственика на земеделското стопанство по следните начини:

1.Спестявания – това е най-важният собствен източник на средства. Те представляват доход, който не е консумиран и се съхранява в наличност за реинвестиране в производството. Обемът на спестяванията нараства или чрез увеличаване на приходите или чрез намаляване на разходите. Спестяванията оказват влияние и върху размера на заемните средства, тъй като са свързани с платежоспособността на собственика.

2.Наследство – за много земеделски стопанства натрупаните спестявания не са в състояние да осигурят адекватна финансова база за жизнеспособно земеделие. Много често наследството или даренията се превръщат в източник на капитал. Изследванията в западните страни показват, че за придобиването на необходимия капитал за успешен старт в земеделието този източник има важна роля. Обикновено наследството съдейства за началния успех, а спестяванията осигуряват постоянния ръст за разширяване на производството.

Собствените източници на средства съставляват финансовата основа на производствената дейност, но повечето стопани не могат да създадат достатъчна база, без да използват допълнителни средства под формата на заемии кредити. Селското стопанство обикновено се обслужва от 3 кредитни сектора: частен, кооперативен и държавен.

1.Частният е съвкупност от фирми, частни и търговски банки, застрахователни и финансови компании, предоставящи заеми на земеделците.

2.Кооперативната кредитна система е изградена на базата на взаимноизгодното участие на земеделците в дейността на кооперациите и в резултат на това имат достъп до средствата за финансиране на различни дейности в земеделието. По този начин чрез парични средства, технологични иновации, професионолна подготовка и консултации земеделските кредитни кооперации стимулират развитието на частния секор и създават условия за неговото ефективно функциониране.

3.Държавните кредити се предоставят под различна форма в зависимост от аграрната политика в националната икономика. Това могат да бъдат различни видове целеви кредити, субсидии, надбавки върху изкупните цени и др., които подпомагат земеделците в тяхната производствена дейност.

Земеделските стопанства се развиват и функционират в динамична среда, която изисква максимално съчетаване на основните фактори на производството: земи, труд и капитал. Възстановил собствеността си върху земята, стопанинът трябва да помисли за необходимостта от финансови ресурси за закупуване на техника, животни, семена, препарати, торове, технологични линии за преработка, построяване на сгради и други. Следователно земеделското стопанство почти винаги се нуждае от кредит за осъществяване, както на производствения процес, така и за дейности свързани с преработката и реализацията на собсвената продукция. Колкото едно земеделско стопанство е с по-интензивно производство, толкова неговите кредитни нужди са по-големи. До кредит се прибягва, когато нуждата е обоснована и когато селскостопанският производител не притежава необходимите средства. По принцип кредитът е необходим за реализиране на една или друга полезна инициатива, без той да бъде непосилна тежест за земеделското стопанство. Резултатите от подкрепените с кредит инициативи трябва да са такива, че свободно да позволяват изплащането на поетите от тях задължения за един по-къс или по-дълъг период от време.

Кредитът е твърде стара икономическа категория. С развитието на стоково-паричните отношения възниква и получава изключително широко развитие категорията кредит въобще и, по-конкретно, банковият кредит.

Думата кредит произлиза от латинските наименования “credere”, което означава вяра, доверие или “creditum” – заем, дълг. Очевидно възникването на кредита се основава на вярата или доверието на банката към кредитополучателя. И днес се среща отпускането на кредит срещу дадена дума, т.е. на доверие, но съвременният кредит обикновено е обезпечен и документиран. Независимо от това, благосклонността на кредитоискателите се определя главно от тяхната платежоспособност. Оттук идва и сентенцията, че “добрият платец е господар на чуждата кесия”.

В дефинирането на кредита има пълно покритие от отделните автори и школи. Според Вагнер кредитът е частно-стопанско отношение или доброволно “даване” и “получаване” на стопански блага между различни лица на основата на доверието на едната страна за по-пълното й удовлетворяване от другата страна.

Според Рашер кредитът е доброволно дадено право за разпореждане с чужди блага срещу обещанието да се възстанови по-късно тяхната равностойност заедно с дължимата лихва.

Ректенвалд обръща внимание на обстоятелството, че кредитът е форма за придобиване на допълнителни средства, на допълнителна покупателна сила чрез временно ползуване на чужди средства срещу заплащане на лихва.

От определенията за кредита се вижда, че той се свързва с:

- доверието, че дадените на кредит средства ще бъдат върнати, заедно с дължимата лихва. Само доверието днес обаче не е достатъчно в смисъл, че се изисква то да бъде подплатено със сигурна обезпеченост.

- получаването на ценности, блага или пари в аванс срещу обещанието /документирано и гарантирано/ за бъдещото им връщане, заедно с полагащата се лихва.

Погледнато по-широко, кредитът е вид бизнес финанси и фаза на маркетинга, тъй като неговата функция е да улеснява движението на стоки по каналите на търговията, както и тяхното крайно потребление. Той се използва, за да подпомага производството, разпределението и потреблението на стоките и услугите. Без него много дейности няма да могат да съществуват, много покупки няма да бъдат направени, а потреблението ще бъде на доста по-ниско равнище.

Кредитът трябва да бъде разграничаван както от дълга, така и от покупателната сила. Кредитът е доверие и възможност. Дългът, обратно, представлява неплатената част на минала сделка, осъществявана на кредит.

Кредитът може да варира, а дългът е определен. Кредитът е покупателен капацитет за получаване на заеми /използван и неизползван/, дългът представлява иск на кредитора за определени суми.

Кредитът въобще е една абстракция. В такъв смисъл той е неизмерим. Но кредитът за всеки субект или фирма е точно ограничен и определен във всеки един момент. Лимитът на всеки кредит може да ограничи субекта да купува /”на кредит”/, а възможно е да няма ограничение при използването на кредита.

Кредитният обем е общата сума на дейностите /сделките/, извършвани на кредит. Той може да се определи като сумата от всички кредитни транзакции, които в действителност са извършени в един определен период.

Като разделим сумата на кредитния обем на неизплатения дълг, получаваме коефициент, който измерва ефективността на бизнеса.
Кредит и благосъстояние

Кредитът се различава не само от дълга и кредитния обем, но и от благосъстоянието /като материално или физическо явление, което задоволява дадена човешка нужда/.

Кредитът е особено средство, чрез което може да се получи право да се използва благосъстоянието.

От гледна точка на обществото кредитните сделки и транзакции само прехвърлят, но не увеличават благосъстоянието. От гледна точка на отделният продавач или кредитор, полученият кредитен инструмент представлява форма на придобито /от единия субект/ нематериално състояние в замяна на отдадено /от другия субект/ материално състояние. Докато кредитът не е състояние, кредиктните инструменти са такова от гледна точка на отделния кредитор.

Така че самият кредит не е състояние, а фактор, който допринася за нарастване на състоянието. Благосъстоянието на обществото се увеличава не от кредитите, а от използването му. Кредитът спомага за пазарна реализация на стоките, като улеснява техния трансфер към купувачите /потребителите/. По такъв начин кредитът е и услуга, за която хората дават определена “цена”.

Кредитът съществува на база надеждата на продавача, че купувача ще плати по-скъпо. Способността да бъде изпълнено това зависи обикновено от дохода на длъжника. Дългът може да бъде изплатен и от спестявания /натрупан доход/, от наследено състояние или придобито по друг начин. Така възможността да се купува на кредит или срещу пари нараства с материалната покупателна сила.

Освен това степента, до която се използва кредитът, е индикатор на неговото значение за икономическата активност. В развитите икономики около половината от всички продажби на дребно са на кредит, а около 80 – 90 % от всички продажби от търговци на едро и производители са на кредит. Около 95 % от всички бизнес транзакции включват използването на някакъв кредитен инструмент /включително чекове и валута/.
Субекти

Различни и разнообразни са потребителите на кредита. Индивидите /индивидуалните субекти/ го използват изключително като потребители, в някои развити страни приблизително две трети от всички потребителски единици имат някакъв вид дълг.

Особено съществен субект на кредита са бизнесмените. Кредитното финансиране на тяхната дейност е в основата на бизнеса на цялото общество. Той е средството, чрез което повечето предприемачи навлизат в бизнес сферата и в развитието на бизнеса. На тази основа се развива и дейността на финансовите и банковите институции.
Източници

Същността на предоставянето на кредит е по-скоро инвестирането в стоки, услуги и дейност, които се продават на кредит, т.е. парите които тези стоки /обекти/ представляват. Това означава, че парите трябва предварително да бъдат по някакъв начин осигурени от някого, а след това да бъдат използвани като кредит.

Два са основните източника на средства, които могат да се “вливат” в кредитните транзакции: спестяванията и формираните фондове.

Като спестявания се разглеждат парите, които един субект натрупва, а след това поставя на разположение на другите субекти. Тези спестявания дават възможност да да се прехвърля чрез кредита покупателната сила на кредиторите към длъжниците. Другият източник, са средствата, които са формирани посредством институционалните провизии на банковата система. Те могат да имат мултипликационен ефект върху използването на кредита в банковата система.

Същността на кредита намира проявление в изпълняваната от него функция във възпроизводствения процес, а именно:

- Мобилизиране, разпределение и използване на временно свободни парични средства или капитали, които придобиват характерни качество на допълнителни финансови ресурси или допълнителна покупателна сила.

- Опосредстване и ускоряване реализацията на стоковите капитали.

- Капиталообразуваща функция, в смисъл, че кредитът в ръцете на предприемача, приемайки формата на капитал, служи за развитието, разширяването и модернизирането на производството, т.е. средства за увеличаване на инвестициите.

- Подпомага и ускорява концентрацията и централизацията на производството и капитала.

- Създава кредитни средства на обръщението, което е предпоставка за съкращаване на чистите му разходи.

Кредитът е причина и следствие на бизнес условията. От една страна, кредитът е динамичен и причинен фактор за бизнеса. Може да се каже дори, че като увеличава обема на продажбите, развива пазара на нови купувачи, улеснява продажбите и предизвиква повишено търсене на стоки и услуги. Кредитът е стимулиращ и причинен фактор на икономиката. Така съвременната икономика става кредитна, с широко развитие на банковите и финансовите институции, изключително използване на кредитните инструменти и универсално положително отношение към кредита.

Кредитът не е само причинен фактор. Той самият е и резултат от множество обстоятелства, дори независими от управлението на кредита. В развитите общества използването на кредита е резултат от едно високо равнище на моралния и финансовия интегритет на самото общество. Той е продукт на системите за информация и комуникации, на институции /които осигуряват информация, върху която кредитът е базиран/. Той е резултатът от “договора” между бизнесмените, от правилата за отчетността /счетоводствата/, от “философията” за дълга, спестяванията и на действащите институции.
3. Видове и форми кредити.

Кредитът е една изключително важна икономическа категория, която играе огромна роля в икономиката и националното стопанство като цяло, особено в условията на развити стоково-парични отношения на пазарната икономика.

Кредитната дейност в исторически аспект непрекъстнато се е разширявала, обогатявала и усъвършенствала. На тази основа се изгражда система от многообразни и многобройни кредити.

Кредитът може да бъде класифициран в различни аспекти в зависимост от критериите. В една по-разгърната класификация кредитът може да бъде групиран като:

1.Публичен кредит /правителствен/

А/ Държавен

Б/ Общински

2.Частен кредит

А/ Бизнес кредит

а/ Дългосрочен /инвестиционен/ кредит

б/ Средносрочен кредит

в/ Краткосрочен кредит

- Търговски

- Паричен

- Депозитен

Б/ Кредит за недвижима собственост

а/ Бизнес фирми

б/ Потребители

В/ Потребителски кредит

а/ Продажби чрез търговски кредит

б/ Кредит за услуги

в/ Паричен кредит

В зависимост от субекта и обекта на кредита се разграничават две основи форми кредита: търговски и банков кредит.

Търговският кредит има стокова форма. Той се прилага между контрагенти, които имат помежду си директни търговски взаимоотношения. Търговският кредит се предоставя от продавача на купувача. Първият предоставя реален стоков капитал на втория срещу обещанието му, че след изтичане на определен срок длъжникът ще изплати на кредитора дължимата сума, получена на кредит, заедно с полагащата се лихва.

Другата форма на кредитно отношение е банковият кредит, при който единият от субектите му, обикновено кредиторът е банка. Основната форма на кредит днес е именно банковият кредит. Посредством пасивните си операции банките привличат или мобилизират свободни капитали, т.е. финансови средства, които те пласират чрез активните си операции. Основната или главната от които е кредитната, т.е. отпускането на банков кредит, което е основна функция на банките.

Банковият кредит преодолява ограничеността на търговския кредит, породено от икономическите връзки между субектите му и разширява почти в неограничени мащаби възможностите на стопанските субекти да придобиват допълнителни финансови средства под формата на банков кредит. Той обикновено се използва за производствени нужди, т.е. за развитието, разширяването и модернизирането на производството. Именно в този смисъл кредитът и банките се превръщат в мощен лост за разширяване и ускоряване развитието на производството.

Като второстепенни форми на кредита се посочват държавният, потребителският и международният кредит.

Многообразните банкови кредити могат да бъдат класифицирани по различни признаци: целта, обезпечението, срока на погасяването им, степента на събираемост и други.

По принцип банковият кредит може да участва постоянно във финансирането на текущата дейност на стопанските субекти или за еднократни финансирания.

В първия случай банката се намира в постоянни делови връзки с клиентите си. Тук кредитирането не е съвкупност от отделни изолирани една от друга операции, а е един постоянен поток от капитали, които имат взаимен, насрещен характер. Той изразява взаимното кредитиране между страните в кредитните отношения. Това означава, че и двете страни могат да си разменят местата като кредитори и дебитори. Банката и длъжникът се споразумяват да отчитат по една сметка всичките свои парични взимоотношения /внасяне на депозити, плащане и кредитиране/. Конкретните записвания по банковата сметка загубват своята самостоятелност, а значение има само салдото. Именно знакът на остатъка по сметката /+/ или /-/ определя дълга на една от страните /клиента или банката/. Обикновенно постянните кредитни отношения се отразяват по текущата сметка на стопанския субект в банката. Така възникват отношения, които се наричат контокорентни и съответно – предоставеният кредит – контокорентен. Този кредит в някои страни се нарича още счетоводен кредит, тъй като всяка счетоводна операция по съответната банкова сметка влияе върху неговия размер. Банковия клиент може при нужда, свободно по всяко време да тегли парични средства от текущата си сметка до предварително договорения размер /договорения кредит/. При внасяне на средства по тази сметка /по всяко време/ се намалява задължението към банката.

Контокорентния кредит може да се използва за:

• 
  Формиране на оборотни капитали;
  
• 
  Финансиране на създаването на финансирани активи.
  

-Увеличаване на оборотния капитал при разширяване на дейността на стопанските субекти;

-При сезонни потребности, когато се използва за увеличаване на оборотния капитал, кредитът остава в оборота на кредитоискателя до натрупване на необходимия собствен капитал за финансиране прираста на оборотния капитал. Разбира се, заемните ресурси могат да останат и постоянно в стопанския субект – кредитополучателя. Обикновено временните потребности от оборотни средства се покриват с банков кредит, докато постоянните потребности могат да се покриват изцяло със собствен капитал или с банков кредит.

Насочването на банковия кредит към постоянните потребности технически /организационно/ най-добре може да се осъществи чрез текуща сметка по оборота, т.е. контокорентен кредит. По този начин е възможно да се формират и временните потребности от оборотни средства. Такива временни потребности могат да имат сезонен характер, или да възникват и по други причини. Банката предоставя контокорентен кредит на стопански субекти със сезонна и несезонна дейност. Поради това участва във формирането както на постоянните, така и на временните потребности от оборотен капитал необходим за текущата дейност на тези субекти.

По-значителни колебания в потребностите от оборотни капитали има при стопанските субекти със сезонна дейност – при сезонно увеличение на производството оборотният капитал нараства значително, и обратно – през период на сезонно намаление /или престой/ оборотният капитал се снижава до своя минимум.

В определени специфични условия контокорентният кредит може да служи за финансиране и на дълготрайни материални активи /финансирани с дългосрочен характер/. Целите в случая са междинни – за осъществяване на преход. Кредитът се предоставя в качеството на временен източник на финансиране на основни фондове /до разкриване на съответни източници – свои или чужди/. За увеличаване на своя основен капитал стопанският субект има няколко варианта:

- Да увеличи акционерният капитал;

- Да издаде облигации;

- Да получи дългосрочен банков кредит.

Използването на тези възможности са в определени параметри. Не винаги е възможно да се използват като източник за финасиране на основните фондове. И в трите варианта /акции, облигации и дългосрочен кредит/ е необходимо кредиторите да знаят ефективността на кредитираната инвестиция. Тук има значителни трудности, например, на етапа на започване на инвестициите /търсене на идеи, проучване и проектиране/ ефективността трудно се определя, поради което е почти невъзможно да се намерят купувачи на акциите и облигациите. Всеки кредит е свързан с определен риск за банката, който се увеличава заедно с удължаването на срока на кредита. Поради това банките по принцип се въздържат да участват със свои средства в началния етап на създаването на основните фондове. Следователно и в трите варианта възниква потребност от предоставяне на кредити по текуща сметка за осъществяването на междинни цели. Този кредит се отпуска /и започва да се погасява/ след като е налице възможност за емитирането и продажбите на акциите и облигациите. Купувачите на тези ценни книжа стават окончателни кредитори, а получените средства погасяват контокорентния кредит за междинни цели.

Сконотвата дейност по принцип заема съществен дял в активните банкови операции. Чрез тях банките предоставят на своите клиенти ликвидни средства. Сконотвите операции намаляват дебиторската задлъжнялост на предприятията и увеличават средствата им в банките /или касовата им наличност/. Тяхната същност се изразява в покупката на вземания на банковите клиенти, изразени в полици /и др. търговски ефекти/. Инициативата на сконотовата операция е в банковите клиенти. Те прибягват до нея, когато се нуждаят от паричните средства. Сконотвите операции могат да възникнат и между самите банки. Когато една банка продава търговски ефекти на друга банка – това е също сконтова операция. Обикновенно търговските банки сконтират търговските полици пред централната банка – това е ресконтиране /ресконтова операция/, т.е. повторна покупка на вече сконтирани полици. Следователно ресконтирането е операция, присъща на емисионните банки, но може да се прилага и между търговските банки. Чрез тях търговските банки имат възможност да се снабдят с пари от ресконтиращата банка преди падежа на търговските ефекти. Лихвеният процент при ресконтирането е по-нисък от този при сконтирането.

Сконтовата операция е едновременно предоставяне на кредит и извършване на покупко-продажба. При осъществяване на сконтовата операция банката изплаща пари на притежателя на търговските ценни книги /полици/ срещу въплътено в тях /и обезпечено с акцепти джиро/ абстрактно право на вземане с ненастъпил падеж на плащане. По този начин между контрагентите възниква кредитно отношение, т.е. сконтиращата банка предоставя кредити на своите клиенти. Важен носител на това отношение е полицата. Тя е кредитен документ – резултат на кредитно отношение, което възниква при завършила продажба на стоки с отсрочка на плащането или при прякото и косвено кредитиране между субектите. При сконтовата операция този кредитен документ не е залог за предоставяне на кредит. Тук банката предсрочно купува съответните полици, т.е. предварително изплаща тяхната “стойност”, намалена със съответната лихва /от деня на сконтирането до падежа/.

Кредитният характер на сконтирането е по-ясен от гледна точка на банките. За тях това е предоставяне на кредити: банката купува вземане, но заедно с това възниква дълг към нея – дълг на първия длъжник /трасата/. Дори, сконтирайки полиците банката поема риск, също както при “чистото” кредитиране.

От гледна точка на стопанските субекти чрез сконтирането на търговски полици се подобрява тяхната ликвидност /тъй като търговските полици се превръщат в най-ликвидният актив - парите/. Заедно с това те имат интерес да подобряват качеството на портфейла си от търговски ценни книжа, понеже банките по принцип сконтират само качествени полици.

За да сконтира предложена полица, банката преценява нейните “качества”:

- Да се основава на реална стокова сделка;

- Плащането да е гарантирано;

- Срокът на падеж да не надвишава допустимите срокове.

Реална стокова сделка в случая е продаването на стоки на кредит /от доставчиците на купувачите/. Това означава, че предложените за сконтиране ценни книжа трябва да бъдат преди всичко търговски. Поради това банките предпочитат да сконтират стокови полици. Те се основават на кредитна продажба на стоки и тяхното плащане ще бъде осигурено от средствата, които длъжникът ще получи от реализацията на стоките. Банките могат да приемат и финансови полици /които не изразяват непосредствено стокови сделкки/.

Преди да сконтират предлаганите полици банките осъществяват контрол, тъй като е възможно те да са с фалшифицирани подписи или трасирани срещу неплатежоспособни субекти, които ги акцептират срещу възнаграждение. За тази цел банките могат да уведомят акцептанта за постъпилия акцепт; да сконтират полиците при условията на сконтов кредит; да проучат кредитоспособността на сконтанта, длъжника и другите ангажирани с подписа си субекти.

Банката проверява наличието на всички необходими изисквания относно “реквизитите” на полицата /да бъдат попълнени четливо и точно и да имат най-малко два подписа/.

Банката проверява дали срокът от сконтирането на полицата до погасяването на дълга й от последния длъжник /падежа/ отговаря на изискванията. Това означава, че полицата може да бъде издадена за по-дълъг срок, но се приема за сконтиране три месеца.

Това принуждава банките, преди да открият сметка за ползване на сконтов кредит, да събират данни за финансовото състояние и на останалите платци – контрагенти на сконтантите. Освен това търговските банки приемат само полици, които са годни за ресконтиране в централната банка.

Спазвайки определени условия за сконтирането на търговските ценни книжа, банките осигуряват по-голяма ликвидност на кредита. Освен това те имат възможност да ресконтират полиците в централната банка и така без затруднения да си увеличат ликвидните ресурси. Обемът на сконтираните от централната банка полици зависи от нейната парична политика.

Сконтовият кредит е привлекателен както за банката, така и за стопанските субекти. Неговото развитие е в пряка зависимост от качеството и величината на поличното обръщение. Когато не са налице тези предпоставки, сконтовият кредит няма голямо приложение /във вътрешноикономическите отношения/. В такъв случай той се прилага по-широко във външноикономическите и междубанковите взаимоотношения.

Сконтовият кредит е по-евтин в сравнение с контокорентния. Липсата на комисионни за неизползван остатък от кредита, както и по-малкият обем на счетоводните операции по обслужването му дават възможност за намаляване на цената му.

Ломбарден кредит

Банките при залог на ценни книжа и стоки, т.е. движимо имущество, оформят така нар. ломбарден кредит. Този кредит най-често се предоставя срещу ценни книжа. Гаранцията, материалната осигуреност за погасяване на този кредит са вещните права върху движимостите. Тази гаранция съществува и се използва и при предоставянето на контокорентния кредит. За разлика от последния ломбардният кредит се предоставя еднократно в рамките на твърдо определена сума. Освен това, той като кредит срещу ценни книжа има спекулативен характер и при предоставянето му обезпечението се съобразява с курсовите колебания и по-специално с падането на курсовете, които могат да намалят и намаляват стойността на предоставения в залог обект. Затова размерът на кредита представлява само част от стойността на ценните книжа.

Нарича се още възобновяем или кредит с открит край. Това е този кредит, при който клиентът взема и после възстановява кредита, но има възможност да заема същата сума отново, когато тя му е необходима за осъществяване на последстващи сделки. Револвиращият кредит се възстановява непрекъснато, а погасяването става периодично /на части/, съгласно погасителния план към договора. В договора за револвиращ кредит се фиксира срока за усвояване /до 1 месец/, след изтичане на който кредитоискателя губи правото да ползва повече заем, дори и да не е достигнал договорения размер. Срока за усвояване на кредита започва да тече от момента на подписване на договора. С погасяването на дълга по кредита отново започва да тече фиксирания в договора срок за усвояване. Лихвата по револвиращия кредит е плаваща и се начислява само върху фактически използваните суми. Револвиращият кредит е краткосрочен и се отпуска за срок до 1 година.

Кредитната линия е договорно определен по своя размер кредит между банката и нейния клиент, който се усвоява на части /траншово/. Предоставянето на кредитна линия се свързва с постигането на определените резултати, характеризиращи финансовото и икономическото състояние на кредитополучателя, произтичащи от разработена програма за неговото развитие.

Поетапното усвояване на кредита е съобразно сроковете за реализация на отделните мероприятия заложени в програмата на кредитополучателя.

Лихвата по кредитната линия се начислява от момента на ползването й за фактически разходния размер на кредита. Тя е плаваща.

При този кредит клиента използва средства за разплащане над размера на собствените авоари в банката. Оувърдрафта се предоставя автоматично по разплащателната сметка на кредитоискателя да определен размер свръх разполагаемия авоар по нея.

Този кредит се погасява автоматично при постъпване на суми по текущата сметка. Оувърдрафта се предоставя за срок не по-дълъг от 30 дни на клиенти, които са осигурили кредитно салдо минимум 90 дни в годината.

Размерът на ползвания оувърдрафт се свързва задължително с оборотът на чековете.

Кредитът на разположение обикновено се ползва, когато е нужна банкова гаранция. Той се предоставя до определен размер при предварително договорени между банката и кредитополучателя условия – лихвен процент, срок на издължаване, обезпечение и т.н.

Срока на погасяване на стенд-бай кредита трябва да е поне с един месец по-дълъг от срока на валидност на банковата гаранция.

Лихвата по стенд-бай кредита се начислява само за фактически ползваните суми.

Най-същественият момент в една кредитна сделка са гаранциите, които може да даде фирмата, при условие, че не е в състояние да изплаща кредита и лихвата по него.

Кредитите могат да бъдат обезпечени или гарантирани, а също необезпечени или бланкокредити. При вторият вид своевременното им и пълно издължаване се гарантира само от личността и платежоспособността на кредитополучателя. Отчитат се фактори, като личните качества на ръководния екип, знания, опит, квалификация на персонала, предназначение на кредита, обръщаемост на капитала.

Широко разпространена форма са обезпечените кредити. Формите на обезпечените кредити са следните:

- Поръчителство – договорно задължение в писмена форма на поръчителите пред кредиторите да заплатят при необходимост задлъжнялостта на заемателя. Банката приема съответните поръчители, при условие, че притежават безупречна платежоспособност. Поръчителството обхваща цялата сума на дълга и лихвите по него.

- Гаранцията – не е обект на законодателно регулиране. Тя обосновава самостоятелно договорно задължение да осигури удовлетворяването на кредитора при неизправност от страна на длъжника.

Гаранциите по кредита се разделят на два основни вида: предоставяне на движими имущества като залог за издължаване на кредита и предостъпване права върху недвижима собственост.
А. Движими имущества – заложеното имущество преминава в съпритежание на кредитора до издължаване на сумата. Ако не се изпълни задължението имуществото се продава от банката. То може да бъде:

а/ имущество, което може да бъде прието на съхранение в банката:

- залог на ценни книжа–акции, облигации, съкровищни бонове;

- залог на скъпоценни метали – кюлчета злато, сребро, платина;

- валута;

- преотстъпвания на вземания по сметки-лихви по влогове, дивиденти от акции, лихви от облигации и съкровищни бонове, вземания по застраховки;

- коли, които приема в собствени гаражи и материали или стоки в склад на трето лице – напр. съхранявани в митницата, на пристанището, складове ва ж.п. гара и др.

б/ имущество, което банката не може да приеме на съхранение и се предоставя на заемателя да го ползва и чрез произведените и реализирани стоки и услуги да погасява кредита си. Могат да бъдат оборудване, машини, транспортни средства, суровини, материали, стокови запаси.

Ипотеката се оформя нотариално.

Залогът е крайната и нежелателна възможност за удовлетворяване на кредитора и той пристъпва към тази мярка само ако са изчерпани всички останали възможности за разсрочване, преоформяне на кредита.
3.1.3. Срока на погасяването им.

Земеделските стопанства имат различни кредитни нужди. Една част се явяват в определени периоди /най-често за оборотни средства/. Друга част изисква средства, които веднъж инвестирани, дават ежегодни доходи. Според естеството на нуждите на селскостопанския производител от финансови средства се определят и различни срокове за погасяване на задълженията, направени за тяхното задоволяване.

Според срока на погасяване земеделският кредит се класифицира на три групи:

1/ кредит, който може да бъде напълно погасен за кратък период от време – до 12 месеца;

2/ кредит, който се погасява за сравнително по-дълъг период – от 2 до 5 години, или така наречения средносрочен кредит;

3/ кредит, погасяването на който става за повече от 5 години, или така наречения дългосрочен кредит.

За какво селскостопанският производител използува различните видове кредити?
1.Краткосрочният кредит в селското стопанство не може да се сравни по времетраене на обръщението с този в търговията и индустрията по простата причина, че процесът на производството трае по-дълго време. Обикновено за растениевъдното производство този срок е от 9 до 12 месеца, като в него се включва и времето за продажба на продукцията. Така че, прието е срокът за погасяване на краткосрочния земеделски кредит да бъде в границите на 9 – 12 месеца.

Селскостопанският производител трябва да има предвид, че основния принцип за краткосрочния кредит е използването му само за такива нужди, които имат сезонен характер: за производствени нужди, за консумативни материали, но винаги с разчет задълженията да се погасяват напълно от доходите на земеделското стопанство за текщата година.

Характерните случаи на използване на краткосрочния земеделски кредит са:

- кредити за придобиване на реколтата и заготовка на продукцията, които трябва да се изплатят след продажбата й;

- кредити с цел изчакване на по-благоприятни цени или пък за преработка на прдукцията. В този случай кредитът трябва да бъде погасен за възможно най-кратък срок от време. Новата реколта не трябва да заварва неизплатени задължения от предшестващата;

- кредити, при това в малък размер, за неотложни нужди на производителите в края на сезона, с разчет да бъдат изплатени в най-кратък срок от допълнителни доходи;

- кредити в малки размери за някои ремонти и поправки на машините и оръдията, набавяне на посадъчен материал, торове, препарати и др. от този характер, но всякога издължими в срок максимум до 1 година.
2.Средносрочният кредит има голямо значение за производителите в селското стопанство, защото по-лесно могат да се изплатят и служи за задоволяване на много потребности, които не могат да бъдат обхванати нито от краткосрочните, нито от дългосрочните кредити.

За разлика от страните с развита пазарна икономика, този вид кредит не е получил голямо разпространение у нас. Действителността ще го наложи като присъщ на селскостопанското производство. За обособяването му е необходимо да бъде строго разграничен по цели и предназначение. Целите на средносрочния кредит са за закупуване на инвентар, животни – продуктивни и работни, поправки, ремонти, разширяване и приспособяване на постройки, поддържане на трайни насаждения – лозя, овощни градини и др.

Дългогодишният опит и практика показват, че:

- максимум в двугодишен срок се погасяват кредитите за покупка на дребни животни за разплод /свине, овце, кози и птици/, земеделски сечива и оръдия; разходи за разораване на целини и пасища; почистване на камъни и повърхностен дренаж; малки поправки и приспособления на постройки;

- в три годишен срок се погасяват кредитите за покупка на прикачен инвентар; покупка на едри животни за разплод /крави, коне, волове и биволи/; отводняване в малък мащаб; създаване на зеленчукови градини и др.;

- в четири-пет годишен срок се погасяват кредити за покупка на някои земеделски машини; малки селскостопански постройки; по-значителни ремонти, разширяване и приспособяване на съществуващи постройки; уреждане на финансови взаимоотношения между сънаследници на по-малки земеделски стопанства; построяване на сушилни за тютюн, складове, хранилища и др.

При финансови нужди от по-голям мащаб, за реализирането на които са необходими повече средства и за погасяването на които не са достатъчни само една или няколко години, са необходими кредити с по-дълъг срок за погасяване, т.е. дългосрочен кредит.
3.Дългосрочният земеделски кредит се използува в следните случаи:

- за създаване на фермерско стопанство – това е най-характерният случай за сегашните наши условия. При определени случаи – създаване на овощни градини, лозя и др. може да се преговаря с кредитните учреждения за ползване на гратисен период от 3 - 4 години при погасяване на задълженията, като през този период се изплащат само лихвите по кредита;

- за покупка на земя;

- за построяване на селскостопански сгради;

- за скъпоструващи мелиоративни мероприятия – напояване, отводняване, укрепителни работи и др.

Според практиката на развитите пазарни страни селскостопанските производители може да се окажат в затруднено финансово положение, ако около ¼ от доходите им отиват за погасяване на главницата и лихвите по кредита. Този извод е обобщаващ и не е задължително верен за всеки конкретен случай. Важно е вниманието на производителя да се насочи към границата на риск, зад пределите на която той трудно би се справил.

1.Редовни кредити – добре обезпечени, плащанията се извършват съгласно договора без забавяне или предсрочно. Дължат се от платци, които имат безупречно финансово състояние и няма основание, че то ще се влоши.

2.Съмнителни вземания – към тази група се отнасят два основни вида вземания:

а/ съмнителни вземания група А. Като такива се класифицират кредити, които отговарят на следните условия:

- не са достатъчно обезпечени със стабилни гаранции, които са бързо ликвидни и могат да бъдат продадени;

- счита се, че финансовото състояние на длъжника се влошава, тъй като приходите му не са достатъчни да покрият всичките му задължения не само към банката, но и към други кредитори – доставчици, заплащане на данъци, заплати, осигуровки;

- длъжникът е обявен в неплатежоспособност;

- ползваните кредити вече са били редуцирани и въпреки това длъжникът не е в състояние да ги обслужва;

- задълженията по кредитите се обслужват, но плащанията се извършват със закъснение над 30 дни или в непълен размер.

б/ съмнителни вземания група Б. Към тази група се отнасят още по-трудно събираеми кредити:

- приходите на фирмата са в такъв размер, че тя няма да бъде в състояние да изплати пълния размер на кредита и лихвите по него. Финансовото й състояние бележи тенденции към влошаване;

- длъжникът е обявен в несъстоятелност;

- дългът не е обслужван повече от 90 дни, не са заплащани нито главница, нито лихви.

в/ несъбираеми или безнадеждни вземания са тия, които банката няма да бъде в състояние да събере от длъжника дори и след обявяването му в несъстоятелност и продажбата на залога. Като несъбираеми се отчитат кредити, които не са били обслужвани повече от 90 дни.