ОБОСНОВКА НА ВОДОВЗЕМАНЕТО ОТ ПОДЗЕМНА ВОДА
ЧРЕЗ ТРЪБЕН КЛАДЕНЕЦ
Съставила:
(инж. Н. Попова)
В геоморфоложко отношение, в по-широк мащаб, разглежданият район е част от Приморска Южна Добруджа, т. нар. Добруджанско плато, с източна граница Черно море. По-голямата част от него е слабо разчленена от суходолия насочени към морето. Добруджанското плато, е плоска структура със средна надморска височина 240-250м.
Теренът е равнинен с наклон на изток.
Климатът на района е умерено континентален, характеризиращ се с малко валежи, относително студена зима и горещо лято. Районът е открит за северните и североизточни ветрове, чиято скорост през зимния сезон достига до 15-20 м/с. На честото нахлуване на по-студени въздушни маси от север и североизток се дължи и по-хладната пролет.
Валежите са сравнително слаби и твърде непостоянни, като минимумът им е през юли и септември, а максимумът - през ноември. През лятото и есента, често се случват продължителни безвалежни периоди. Средногодишната сума на валежите е 500-550 мм/кв. м, една от най-ниските за страната.
В близост с проектирания тръбен кладенец, не е установено наличието на физико-геоложки явления и процеси, като свлачища, срутища, пропадания и др. и не се очаква появата на такива при строителството и бъдещата експлоатация на водовземното съоръжение.
В геоложко отношение проучвания район е изграден от дебел седиментен комлекс, изучен по сондажен път до 2500-3000 м., без да е достигнат фундамента.
Стратиграфски скалите се отнасят към палеозоя, мезозоя и неозоя.
Неогенски седименти - представени са само с миоценската си серия, обединени в следните свити: Галатска, Ботевски член на Галатската свита, Глинесто-варовикова задруга, Евсиноградска свита, Пясъчниково-варовикова задруга, Одърска свита, Тополска свита и Карвунска свита. От тях в обследвания район на повърхността се разкрива само Галатската свита ( gN1t - s ). Разкритията на свитата заемат общирна територия от долината на р. Камчия на юг, до автомагистралата Варна-Шумен на север и от Черноморския бряг на изток, до 16-17 км от него на запад.
Свитата заляга трансгресивно и с размив върху по-стари скали. Изградена е предимно от жълтеникави и белезникави пясъци, в които често се срещат прослойки от сиви и зеленикави песъчливи глини. По-слабо са застъпени лещи и прослойки от пясъчници, песъчливи и детритусни варовици и рядко (в основата на свитата) от конгломерати.
Дебелината на свитата варира в широки граници от 100 - 260м като се увеличава на юг.
Възрастта й е тархан -сармат.
Кватернерът в разглеждания район е представен от еолично-алувиално-делувиални образувания (e-a-dQp), които залягат върху Галатската свита по билните части на релефа. Образуват няколко петна, най-голямото от които е в района на селата Китка, Равна гора и Бенковски. Представени са от льосовидни глини с жълтеникав до кафеникав цвят. В глините се срещат варовити конкреции. Дебелината им варира от 2м до 15м. Възрастта им е плейстоцен.
В района на Варненското езеро са отложени кватернерни морско-лагунни отложения, представени от тини, торф и пясъци с дебелина до 30 м.
Предмет на настоящото проучване е сарматския водоносен хоризонт, обособен според класификацията на водните тела в Черноморски район, като водно тяло „Карстово-порови води в неоген-миоцен-сармат Изгрев-Варна-Ботево-Батово” с код BG2G000000N018.
На фиг. 1 е показана картата на разпространението на подземното водно тяло.
Фиг. 1. Карта на подземно водно тяло „Карстово-Порови води в неоген-миоцен-сармат Изгрев-Варна-Ботево-Батово” с код BG2G000000N018.
Сарматският водоносен хоризонт е първият от повърхността водоносен хоризонт, който се установява в обсега на проучваната площ. Той е формиран във пясъците, варовиците и пясъчниците на Галатската и Евксиноградска свити.
Мощността на водонаситената част на вместващите скали варира в широки граници - от 5 до 50м, като заляга на дълбочина 10–90м от повърхността. Водопроводимостта на скалите се променя от 2-3 до 80-100 м2/д.
За долен водоупор на сарматския водоносен хоризонт служат глините и мергелите в основата на чокрака и олигоценските глини. Водоносният хоризонт е ненапорен. Абсолютната кота на статичните нива на водите в района са от +30 до +80м.
Подхранването на водоносният хоризонт се осъществява предимно от атмосферните валежи и повърхностно течащи води. Дренирането на хоризонта по естествен път се осъществява от изворите в дълбоко врязаните дерета.
По химически състав водите от сарматския водоносен компрекс са предимно пресни, почти изключително хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви до хидрокарбонатно-магнезиево-калциеви с обща минерализация 0,50-0,80 мг/л и температура 12-140С.
Водите от сарматския водоносен хоризонт в района са основният източник за питейно-битово и промишлено водоснабдяване и напояване.
Проектира се изграждането на един брой тръбен кладенец за ползуване на подзедемна вода за техническо водоснабдяване на имота със следните проектно - технически данни:
-
дълбочина – 30-35 м
-
диаметър на сондиране – ф 295мм
-
затръбяване - експлотационна колона от РVС тръби и филтри ф140/6,7мм
- разположение на филтрите в интервалите – от 10,00м до 20,00 и от 25,00м до 30,00м
Очакваното ниво на подземните води е на дълбочина от повърхността 9-10,0м, а експлотационния му дебит до 1,00 л/с..
Местото на тръбния кладенец е локализирано с географски координати 43.238079, 27.841108.
Необходимото водно количество за нормална работа на сервиза е максимално 43,2 м3/д = 0,50 л/с.
Сподели с приятели: |