Обособена позиция 5: Картиране и определяне природозащитното състояние на прилепи



Дата06.05.2017
Размер119.38 Kb.
#20540



НАТУРА

България


Обособена позиция 5: Картиране и определяне природозащитното състояние на прилепи
Горски видове прилепи– схема за мониторинг







СХЕМА ЗА МОНИТОРИНГ НА ВИДOВЕ ПРИЛЕПИ

ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДОКЛАДВАНЕ ПО ЧЛ. 17

ОТ ДИРЕКТИВАТА ЗА ХАБИТАТИТЕ
ГОРСКИ ПРИЛЕПИ
1308. Bаrbastella barbastellus

1323. Myotis bechsteinii




СЪДЪРЖАНИЕ:


I.Увод 2

II.Критерии за оценка на състоянието 3

1.Ареал 3

2.Популация 5

3.Местообитание 7

4.Влияния и заплахи 8




  1. Увод

Член 17 от Директива за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за хабитатите 92/43/EEC) изисква от страните членки да извършват мониторинг върху природозащитното състояние (ПС) на видовете, представляващи интерес за общността (Приложение II, IV, V). Мониторингът трябва да регистрира измененията на природозащитното състояние (ПС) на видовете, както в мрежата Натура 2000, така и извън нея. По този начин се осигурява актуална информация за ПС на биогеографско и национално ниво. Дефинициите за ПС и неговите компоненти в чл. 1 на Директивата, в комбинация с други документи на ЕО, следва да се използват за да се набележи набор от параметри, които да определят рамката на дейностите по мониторинга, резултатите от които да допринасят за националните доклади на страните членки на всеки 6 години.

Целта на мониторинга е 1) да се проследят измененията в природозащитното състояние (чл. 11 от Директивата за Хабитатите) и 2) да оцени влиянието на взетите мерки за опазване на целевия вид (чл. 17 от Директивата за Хабитатите).

По-конкретно:



  • да идентифицира източниците на въздействие върху ПС;

  • да документира ефекта от природозащитните мерки;

  • да даде информация за състоянието на вида в контекста на задълженията на страната към ЕС;

да даде основа за бъдещи научно-обосновани практични мерки за подобряване на ПС. В контекста на изискванията на Директивата за хабитатите, минималния период за мониторинг е 6 години.

Ключова концепция в Директивата за хабитатите е Благоприятното природозащитно състояние (БПС). Според чл. I (i) на Директивата: природозащитното състояние на вид означава сумата от влияния върху него, които могат да повлияят върху дългосрочното му разпространение и размер на популацията в рамките на територията, дефинирана в чл. 2”.

ПС на целеви вид се смята за благоприятно когато:


  • Естествения ареал на вида не се намалява и няма изгледи да намалее в обозримо бъдеще;

  • Данните за популационната динамика показват, че видът е в състояние да съществува за продължителен период от време като жизнеспособен компонент на неговата естествена екосистема;

  • Има и се очаква да има достатъчно по площ и качество местообитание, което да осигурява дълговременно съществуване на популацията.

От това следва, че всяка мониторингова схема трябва да осигури количествена оценка на времевите тенденции по четири критерия – ареал, популация, местообитание, перспективи (влияния и заплахи).

Съществена характеристика на всяка мониторингова схема, за да бъде ефективна и приложима за достатъчно дълъг период от време, е тя да бъде проста за прилагане и не прекалено скъпа като себестойност. В този контекст по-долу е предложен минимален набор от параметри, които да осигуряват информация за оценка на ПС на биогеографско и национално ниво в съответствие с възприетата форма на докладване от страна-членка.

Прилепите са значими за естественото поддържане на екологичното равновесие и имат изключително голяма роля за икономиката на страните и особено там където популациите им са по-многочислени. Всичките 33 вида установени у нас имат нисък размножителен потенциал (раждат само веднъж годишно) и само в едно убежище може да се струпват от няколко десетки до над 35 000 екземпляра. Именно това ги прави изключително уязвими животни, чието оцеляване е изключително зависимо от човешкото въздействие, практиките в управлението на земеделското и горско стопанство на местно ниво и преките мерки за осигуряване на спокойствие им в ключовите убежища.

Дванайсет вида прилепи са включени в Приложение II и Приложение IV, а 21 вида са включени в Приложение IV на Директивата за хабитатите. Това означава, че страната ни трябва да мониторира и полага грижи за поддържане на благоприятен ПС на всичките установени видове, както в мрежата от защитени територии Натура 2000, така и извън нея.

Предвид липсата на методики за проследяване промените в състоянието на горските видове прилепи в страните от ЕС, настоящата Схема за мониторинг на горските видове прилепи е рамков документ маркиращ концептуални основи, параметри, пространствено покритие и честота за провеждане на дейности по мониторинга на видовете от тази екологична група за целите на докладването по Чл. 17 за период от 6 години.


  1. Критерии за оценка на състоянието

Обобщената схема за пещеролюбивите видове прилепи в рамките на НСМБР ще включва следните параметри за мониторинг:



  1. Ареал



Цел. Оценка на площта на ареала на вида и тенденциите ѝ в макрогеографски план.
Параметър: Площ [км2].
Метод: Текуща поддръжка на база данни с всички стари и новооткривани находища за горски прилепите на национално ниво.
Оценка: Присъствие на целевия вид в ETRS LAEA 5210 10 km грид-квадрат.
Отчетна единица. Брой стандартни квадрати 10 Х 10 km визуализирани от Range Tool for Article 12 (Birds Directive) & Article 17 (Habitats Directive),
Стратификация: по биогеографски региони.
Пространствено покритие: национално ниво.
Периодичност и честота: Данните се събират текущо в течение на 6 годишен период и се обобщават в края на периода.
Анализ и интерпретация на данните: Разпространението на вида се извежда на основата на центроидите на стандартни ETRS LAEA 5210 10 х 10 km грид-квадрати, в които има регистрации на вида. Използва се програмата Range Tool със зададена стойност за дефиниране на реално отсъствие (actual range gap) между 30 до 50 km (т.е. 3-5 клетки 10 х 10 km) в зависимост от биологията и миграционните способности на вида. В резултат се получава площ на ареала за всеки биогеографски район.

Фигура 1. Примерна карта за визуализация на референтен ареал на Myotis bechsteinii получена чрез Range Tool. Аctual range gap в случая е 30 km.


  1. Популация



Цел. Оценка за размера на популацията и тенденциите ѝ на национално ниво за всеки от видовете.
Параметър: Минимална и максимална численост на националната популация.
Метод: След проведените консултации с водещи специалисти по горските видове прилепи, на този етап ще се опитаме да прецизираме и подобрим използвания подход за оценка на националната популация използвана по проекта "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І- Обособена позиция 5 „Картиране и определяне природозащитното състояние на прилепи”.
По експертна оценка се задават прагови стойности за минимална и максимална численост в зависимост от степента на хабитатна пригодност по индуктивен модел и теренните данни за относителна численост на видовете в селектирани моделни територии във всеки биогеографски регион:


Хабитатна пригодност

Биогеографски район

Максимална численост

брой екз./ km2

Минимална численост

брой екз./ km2

Средна (праг 0.3 до 0.6)

Alpine

4

3

Black sea

5

2

Continental

4

3

Висока (праг над > 0.6)

Alpine

6

3

Black sea

8

5

Continental

6

3


Фигура 2. Примерни стойности за численост на ниво биогеографски регион за Myotis bechsteinii.
Изчисляването числеността на националната популация ще става в рамките на следния подход:


Ниво численост

Подход за изчисляване

Източници

  1. Биогеографски регион

Представлява сума от екземплярите изчислена за площта на потенциалите местообитания с високо и средно качество от индуктивния модел на национално ниво, като стойностите са изчислени на база площта попадаща във всеки от регионите.

Резултати от MaxEnt модел за хабитатна пригодност, експертна оценка за брой екз. на 1 km2 в потенциални местообитания над праг 0.3

  1. Национална референтна популация

Представлява сума от изчислената численост за всеки от биогеографските региони като са отчетени минимални и максимални стойности.

Данни от изчисленията на ниво регион


Оценка: Брой индивиди.
Отчетна единица. Численост на индивидите в различните класове потенциални местообитания.
Стратификация: Биогеографски регион и на национално ниво.
Пространствена локализация и покритие: В зависимост от разположението на находищата и данните по индуктивния модел за хабитатна пригодност.
Периодичност и честота: за период от 6 години се извършват определен брой контролни улови в избрани територии с висока и средна пригодност. Точните места и схеми за организация и прилагане на методиките ще бъдат разписани в актуализираните програмни документи на НСМБР.
Анализ и интерпретация на данните: подземни убежища е удачно пространствено разпределен като се сравнят резултатите с програмата MONITOR (http://www.esf.edu/efb/gibbs/monitor/). Тя използва Монте Карло процедура за генериране на множество набори от мониторингови данни на основата на дефинирана мониторингова програма.
Текущо, получените от теренния мониторинг данни ще се анализират с широко използваната за други групи животни програма TRIM (Trends and Indices for Monitoring Data). (http://www.cbs.nl/en-GB/menu/themas/natuur-milieu/methoden/trim/default.htm)

Програмата анализира времеви серии от количествени данни чрез използване на Поасонова регресия и дава оценки на годишни индекси и тенденции. Освен това тя позволява създаване на модели, които отчитат влиянието на съпътстващи екологични променливи (напр. биогеографски регион, тип местообитание, заплахи и влияния и др.) върху установените тенденции. Крайните данни ще се сравняват с оценките от предишните периоди за докладване.


Допълнителен метод за прецизиране числеността на локалните популации е събирането и анализа на тъканни проби. Те ще бъдат събрани от определен брой места за струпване (swarming sites) в границите на потенциалните местообитания в трите биогеографски региона. Резултатите от анализа ще ни даде представа за степента на генетичното разнообразие (т.е. броя на хаплотипите) в уловените екземпляри. Точният брой на майчините колонии, от които тези индивиди произхождат може да бъде изчислен с висока степен на достоверност след като включим и данните за средния брой хаплотипи в размножителните колонии по места. Така, средният брой на екземплярите в една колония умножен по броя на колониите за единица площ ще ни даде реална стойности за числеността на местните популации. Тези данни ще потвърдят или коригират оценките за численост изготвени на база модела за хабитатна пригодност, който засега е единствения източник за приблизителна оценка националната численост на вида.


  1. Местообитание



Цел. Оценка площта на потенциалните местообитания и тенденциите в изменението му на национално ниво за всеки от видовете.
Параметър: Площ на потенциалното местообитание.
Метод: GIS моделиране. Основава се на статистическо обработка, обвързваща точките на регистрация на вида с конкретни екогеографски променливи, определящи важни характеристики на местообитанието. Изготвянето на модела за разпространението ще става чрез използване на софтуера MaxEnt. Получените данни ще бъдат сравнени с резултатите от проекта "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І (2011-2012) при използване на аналогични екогеографски променливи. Променливите, които подлежат на времева изменчивост (т. нар. динамични променливи) ще бъдат актуализирани към датата на провеждане на оценката. Ключова променлива за проследяване на промените в местообитанията ще бъде LAND_USE.
Оценка: квадратни километри.
Отчетна единица: площ на местообитанието на национално ниво и по биогеографски региони.
Стратификация: по биогеографски региони.
Периодичност и честота: анализът с MaxEnt се прави в края на отчетния период като се използват най-актуалните GIS данни към датата на оценката.
Анализ и интерпретация на данните: ще се анализират мащаба и посоката на промените в площите на потенциалните местообитания за всеки вид на ниво биогеографски район и на национално ниво. Значимостта на регистрираните промени в местообитанията ще се обвържат и с данните от контролните улови в представителни полигони за всеки биогеографски регион за отчетния период.


  1. Влияния и заплахи



Цел. Оценка на бъдещите перспективи на ПС.
Параметър: Влияния (настоящи заплахи) и заплахи (бъдещи). За горските видове прилепи най-значими са следните влияния и заплахи:
Общи (подредени по буквата на кода)


A02.01

Интензифициране на земеделието

A03.01

Интензивно косене или интензификация

A06.01.01

Интензивно отглеждани годишни култури за производство на храни / интензификация

A07

Използване на биоциди, хормони и химикали

H01

Замърсяване на повърхностни води (пресни, вътрешни, морски и бракични)


Специфични (подредени по буквата на кода)


B02.01.02

Повторно залесяване (неместни дървесни видове)

B02.02

Разчистване на горите

B02.03

Отстраняване на горския подлес

B02.04

отстраняване на мъртви и умиращи дървета

B04

използване на биоциди, хормони и химикали (горско стопанство)

G05.08

Затваряне на пещери или галерии


Метод: теренна регистрация на специфичните заплахи и влияния в площадките определени за мониторинг, допълнено от справки с административни данни за общите заплахи от официални държавни и обществени източници.
Оценка: сборна импактна оценка, основана на оценки за отделните влияния и заплахи по отношение на: а) време, б) обхват, в) интензивност.
Отчетна единица. процент на повлияване на площта на потенциалните местообитания във всеки регион.
Пространствено покритие: на оценка за влияние и бъдещи перспективи подлежат потенциалните местообитания определени по индуктивен модел за хабитатна пригодност.
Стратификация: по биогеографски региони.
Честота: заплахите и влиянията се отразяват в единна база с данни текущо по време на всички проведени теренни проучвания за отчетния период. Крайната оценка за значението на всички регистрирани заплахи и взетите мерки се прави в края на периода.
Анализ и интерпретация на данните: Ще бъде разработена единна система за оценка на заплахите и влиянията по отношение на тяхната продължителност, обхват и интензивност. При всяко теренно наблюдение, площадките определени за мониторинг ще получават обща класифицирана оценка за заплахи и влияние, която ще е валидна за периода на регистрацията. В края на отчетния период, междинните импактни оценки ще се оценяват сумарно като се отчетат и ефектите от предприетите мерки за подобряване на състоянието.



Стр. от


Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на

Република България чрез оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.”



Каталог: PublicDownloads -> Auto -> SDF REF SPECIES


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница