Обособени са три основни модула Портал, Списание и Форум



Дата15.04.2017
Размер112.26 Kb.
„Сивостен“ е създаден през 2003 г. като наследник на редица сайтове, посветени на първата българска ролева игра Ендивал. Макар и първоначалните публикации да се въртят около ролевите игри - приключения в света на Ендивал и разкази на фенове - „Сивостен“ бързо привлича разнороден екип от автори, които го развиват и дообогатяват в различни посоки - Литература, Филми, Наука, Творчество.

Обособени са три основни модула - Портал, Списание и Форум.

Порталът е средище за почитателите на ролеви игри, тук всеки може да започне свое собствено приключение или да се включи във вече съществуващо, като се играе както по утвърдени системи и сетинги, така и в създадени от самото въображение на играчите светове.

Списанието започва като месечно издание, но след известен период преминава към ежедневно публикуване на статии, за да отговори на предизвикателството да поднася информация в почти реално време - било то ревю на нов филм, рецензия за книга или статия по наболял обществен проблем. Макар в началото Списанието да се придържа към точно определени рубрики, впоследствие екипът разгръща творческия си потенциал за да се спре на едно простично мото - „За интересното около нас“. При все че Списанието разчита основно на сплотен екип творци, които да обменят идеи и да представят интересни теми, „Сивостен“ винаги е давал равен шанс на читатели или външни автори да се включат със статия по интересна тематика и да заинтригуват аудиторията. Всеки участник пише за това, което го вълнува, споделяйки въодушевлението и страстта си с останалите. Желанието на „Сивостен“ да се превърне в трибуна на млади творци, насърчавайки всячески изявите им, е и причината дизайнът да се промени няколко пъти за четирите години от съществуването му. Използвайки последните достижения на уеб-базираните приложения, „Сивостен“ предоставя техническата възможност на всеки желаещ да се включи с публикация и дори да разработи свой собствен цялостен проект на дадена тематика.

Обратната връзка с читателя е друг съществен акцент в идеите на „Сивостен“ и отговорността за това се пада на Форума. Форумът е разделен на категории, които кореспондират на тематиката на Списанието, а „темата за коментар“, включена във всяка статия, дава възможност на редовия читател да попадне директно във Форума и да дискутира публикацията, която му е направила впечатление. Макар и свързан тясно със Списанието, Форумът предоставя много по-широк избор на теми, които да бъдат дискутирани. Наред с обичайните секции като Литература, Филми и Спорт, във Форума се радват на голяма популярност и Митове и Легенди, Наука и Технология, Творчество и Изкуство. Освен арена на разгорещени спорове Форумът е и катализатор за спонтанни творчески съревнования - точно оттук тръгват конкурсите за есета и кратък разказ.

Англоезичната версия на „Сивостен“ е вече факт и усилено се работи по превеждане на най-добрите материали от българското издание, като целта е да се наблегне на представянето на български творци. За да продължи традицията си в насърчаване на млади автори, „Сивостен“ организира поредица от малки конкурси на различна тематика, от фантастичен разказ до пътепис.


Сивостен размишлява на глас


Добре, как започна всичко това, откъде тръгна Сивостен? Мъча се с разни философски и екзестенциални въпроси, кое беше първо – кокошката или яйцето? Макар че в наши дни вече е трудно да вярваш дори на яйца...
(откъс от “Великденски яйца – и то какви”/ (категория Популярни), автор Любен Загорчев – LifeJoker, http://www.sivosten.com/content.php?review.467)

… По време на разцвета на фирмата, освен с качествените като изработка бижута, Фаберже остава в историята предимно с прочутите си великденски яйца, своеобразен символ на “царизма” в Русия. Общо 50 и две незавършени, те са уникални произведения на бижутерството, издигнато до изкуство, или пък олицетворение на кича, в зависимост от вкуса на субекта. Всяко едно от тях е внимателно конструирано и изобразява някакво събитие от живота на Империята и царското семейство, превъплътено в злато и скъпоценни камъни…


… Първото е поръчано от цар Александър III като великденски подарък за жена му и е най-обикновено от всички. На външен вид изглежда като обикновено яйце, но подобно на матрьошка в него са събрани златен жълтък, златна кокошка и миниатюрна корона с рубин. Явно силно впечатлена от новата си играчка, царица Мария показва радост, достойна подобни подаръци да се превърнат в традиция. А Фаберже, разбира се, се оказва най-подходящият и достоен майстор за подобна задача…
… Николай II продължава традицията, като дори поръчва и по едно яйце за майка си, като по този начин между 1885 и 1917 г. са изработени общо над 50. След революцията повечето от тях намират пътя си към частни колекции, разпродадени от Сталин, понякога срещу смешни суми. Други се загубват, но някои все пак остават в Русия и в момента са изложени в Кремъл…
Всъщност ако се замисля за началото на онлайн-списанията, форумите, Интернет, целият този технологичен бум, който промени живота ни из основи, веднага се сещам за компютъра...
(Откъс от “Кратка история на компютъра”/ (категория Популярни), автор Иван Атанасов – Симба, http://www.sivosten.com/content.php?review.387)

Къде се крият историческите корени на модерния компютър - задавали ли сте си някога този въпрос? Ако го зададете на десет човека, най-вероятно ще получите десет различни отговора. Някой ще ви каже, че основите на модерните персонални компютри са налети преди повече от две хилядолетия с изобретяването на сметалото; друг ще посочи VIII - IX век, времето когато математиката и арабските числа си проправят път към Европа; трети ще каже уверено XVII век и ще посочи Джон Непер и неговата система за умножаване на числа; четвърти ще назове 1642 г. като рождена дата на идеята, и Блез Паскал като баща на първата изчислителна машина. Да, всички тези изобретения са проправили пътя на идеята за изчислителната машина във вида, в който я познаваме. Към бащите трябва да добавим и Готфрид Вилхелм фон Лайбниц, Чарлз Егзейвиър Томас с неговия механичен калкулатор, и естествено професор Бабидж...

... Кога се появява на бял свят електронният компютър, ще попитате. В периода 1937 - 1942 г. Тогава един физик на име Джон В. Атанасов, в сътрудничество с Клифърд Бери, създава АВС (Атанасов-Бери Компютър) - първият компютър, използващ модерни тригерни техники, вакуумни лампи, и първият, в който се използва концепцията на логическите вериги и двоичната аритметика. Интересно е, че до 1973 г. патентът на ENIAC на Мокли и Екърт юридически превръща тяхната разработка в първия електронен компютър, но Федералният съд заличава патента и така справедливостта е възстановена...
Компютрите – освен да решават проблеми, които не биха съществували, ако нямаше компютри – могат и да забавляват. Игрите достигнаха нови висоти в създаването на измислени светове, при това светове опасно истински и пристрастяващи...
(Откъс от “За World of Warcraft и пристрастяването.../(категория Компютърни игри) , автор Димитър Грозданов, http://www.sivosten.com/content.php?review.716)

... Прекарах близо година и половина из земите на Азерот, а впоследствие и на Аутленд. Със спътниците си съм повалил в битка четири божества, дузина дракони и още два пъти по толкова демони, немъртви и други различни по вид и по форма големи, лоши и враждебно настроени чудовища. Пътувал съм с коне, грифони, кораби и цепелини. Видях заснежените върхове на Каз Модан, тъмните джунгли на Фералас, пясъците на времето в Танарис, блатата на Зангармаш и достигнах отвъд ефирните кристали в Недърсторм...

...Тук стигам до въпроса "Защо WoW достига такива степени на маниакалност?" Защо хората откачат толкова много по купчина пиксели? Не бих се наел да давам цялостен отговор на въпроса. За мен обаче причините основно са две. Първата е лекият и пристрастяващ геймплей, а втората е вроденият чисто човешки стремеж за налагане на „естествен подбор”. Неистовото желание да си „повече” и „над”, въобще да си толкова ъбър, че над теб да е само небето. Докато не минеш и него. Много са хората, които не успяват да го надживеят. И в маркетинговите отдели по света го знаят...

... Ако някога ме попитат дали съжалявам за времето, изгубено в игра, бих казал по-скоро не. Най-вече заради колорита и тръпката, които ми остави. Много биха казали, че други неща носят далеч по-силно усещане – алкохолът, сексът, музиката, танците и прочие. Напълно съм склонен да се съглася, че може би е така, но пък нищо не носи точно същия дух, както WoW. И предполагам всяко MMORPG. Дали някога бих започнал отново? Не мисля. Но пък иде експанжън и човек никога не знае. Истинското удоволствие се намира в правилния баланс между количеството и качеството. Или поне така казват.


Нима една игра може да бъде такъв наркотик? Или всички сме склонни към пристрастяване, а само можем да избираме към какво. Свободни ли сме всъщност?
(Откъс от “Съмърсет Моъм: "Души в окови"/(категория Литература), автор Александър Арсов, http://www.sivosten.com/content.php?review.740)

... А сега да си поговорим малко за човешкото робство - един разнообразен до пределите на безкрайността феномен, намерил в "Души в окови" блестящ, многопластов и проникновен израз, който поне за мен остава ненадминат. Тук отново се връщам на мисълта си, с която започнах тази статия. Ние всички сме роби - раждаме се, живеем и умираме като напълно безправни същества, които по отношение на свободната воля не притежават нещо повече от една илюзия. За почти всички това е напълно достатъчно - те са като трамваи, които се движат все по едни и същи релси, докато накрая не отидат за старо желязо, пък и някой трябва да плаща данъците - ако трябва да използвам езика на Моъм. Ограниченията, които обществото налага на индивида са нищо в сравнение с оковите, в които човек е способен сам да се окове. Те са многобройни и многолики. Някои се уповават в религията и църквата, които толкова са затънали в церемониално лицемерие, че отдавна нямат нищо общо с вярата, която евентуално би могла да бъде някаква опора. Други са обладани от злия демон на идеализма, който е неразделна част от тях до смъртта им, след която все едно, че никога не са живели на този свят - напразни и пропилени животи. Трети боготворят изкуството и изпадат в заблудата, че посредствеността им е начало на истински гений, докато не свършат като алкохолици с разсипан от промишлени количества абсент организъм. Знаете ли обаче кое е най-голямото робство, на което могат да станат жертва несъвършената човешка душа и жалкото тяло человеческо? Любовта!...


Любовта като окови на душата... Започнах да се плаша, да губя надежда и вяра в идущото бъдеще...
(Откъс от “Доминго Сантош - "Бъдеще несъвършено"/ (категория Литература, Фантастика, Поредица “Библиотека Галактика”, автор Димитър Стефанов – Cliff, http://www.sivosten.com/content.php?review.435)

... Само 150 години след началото на техническата революция сме заобиколени от всякакви машини, без които вече трудно можем да си представим живота. Рушим неща, които не можем да създаваме, без да помислим за утрешния ден и без поглед към бъдещето.


А утре? Когато дойде денят, в който няма да можем да виждаме дори и ръката си от вечния смог, когато лондонската мъгла ще ни се струва чист въздух и когато всяко излизане без маска ще е смъртоносно. Когато "дишам" ще е с двойно значение. Когато ивицата чисто небе ще е привилегия само за богатите, живеещи в своите летящи градове-платформи...

... Чета "Бъдеще несъвършено" за пореден път и си мисля колко прав е бил Доминго Сантос. Пазарувам в супермаркет и плащам в брой, а повечето хора подават пластмасовата си карта с пластмасова усмивка (те са щастливи). Отивам на купон, където музиката гърми в ушите ми, и не оставя възможност за разговор, а единствената мисъл в главата ми е защо стоя още, но хората около мен се опитват да подхванат ритъма, помагайки си с различни опиати (те са щастливи). Влача мизерното си съществуване в мръсния град и гледам с копнеж планините, но тълпата ме повлича. Тя не забелязва мръсотията около нас, въздуха, който вече е невъзможен за дишане, водата, която пият, химията в храната. Но това не е най-важното, нали са в големия град (те са щастливи)...


Не, не може да е толкова страшно това бъдеще! Все още можем да мечтаем, все още можем да полетим, особено сега, звездите никога не са били толкова близо...
(Откъс от “SciFi обзор: Най-най космически съдинки”/ (категория Филми и Анимация, Поредица Фантастични сериали), автор Ангел Генчев, http://www.sivosten.com/content.php?review.783)

... Космическите съдове - от Ентърпрайс до локвоскачача на Шепърд - са неразделна част от битието на научнофантастичните сериали, или поне онези седемдесет и пет процента, които се развиват и в Космоса. Освен това, те са и може би най-горещата спорна точка между строгите научници и разкрепостените фантасмагорици - започнем ли от вездесъщият звук "фиу" и маневрите във вакуум, през подпространствения преход, та по пътя до биомеханизмите, кристалните матрици, йонните фунии и въобще какво ли още не...

... Top 5: Най-пипнатите тежки съдове на околния космос
1. Battlestar Galactica: the Battlestar "Galactica"
Не малка част от преимуществата на "Галактика", които не ми оставят друг вариант освен позицията на фаворит, произтичат реално от целостта на сериала и детайлните му подробности. Малките факти около някога могъщия кандидат за музеен експонат, с всичките му умишлено назадничави решения, в това число командир, бръснещ се със сглобяема самобръсначка с ножче.
Галактика може и да губи точки елеганс, но печели огромно количество практичност и реализъм. Огромните докове, позволяващи критични пригалактявания, поведението на множеството противовакуумни батареи. Фактът, че след всяка схватка изглежда все по-изтощена и смачкана, дори и съвсем по корпуса си, който съвсем не се лекува магически. Зависимостта от жизненоважни ресурси. И без да изгражда облик на непобедимост и превъзходство, бойна звезда "Галактика" претворява вероятно най-обземащият образ – старият, но непреклонен гигант, който дори поставен на колене продължава да се сражава.

Ако пък звездите не ни донесат нужната утеха, винаги можем да обърнем поглед към алтернативните светове и да се запитаме “какво би било, ако...”


(Откъс от “Интервю с Йоан Владимир” / (категория Литература, Фантастика), автор Т. Христов, http://www.sivosten.com/content.php?review.291)

... В: И пак да спомена Теллалов - останах с впечатление, че "Атентатът" е антитеза на неговото "Пълноземие", друг поглед върху благоденствието, което връщането към езическите религии (или змейовете) биха ни донесли... На прав път ли съм? :)


О: През 2002-а с Ивайло Иванов-Търновски започнахме да пишем общ роман. Романът трябваше да е буквално „змейски киберпънк”. Самият термин „змейски киберпънк” се роди в една словесна престрелка между нас двамата във форум „Фантастика” на Дир.бг и полунашега-полунасериозно започнахме да пишем точно такова нещо.
Действието се развиваше в постапокалиптична София, в която змейовете бяха взели господство и се мъчеха да спасят човеците от естествената им склонност към самоунищожение. Имаше много екшън, пукотевица, глобална мрежа и върколаци, разбира се, имаше един витек, който се опитваше да спаси една Книга, въобще чудовищна еклектика, обречена по начало. Не се получи и го изоставихме. С част от представите и идеите, които обмисляхме тогава, две години по-късно аз написах „Атентатът”. Преместих действието в Търново, населих го с „мои си” герои и вместо киберпънк, написах философско фентъзи. Ивайло много хареса какво съм направила с неговия град.
В този разказ и в „Пълноземие” наистина са описани сходни социални модели. Но третираните проблеми са много, много различни. Ники се интересува от чисто социалните аспекти на едно змейско общество. Докато за мен змейското общество е просто декор, в който разполагам етични, дори мистични проблеми на взаимовръзката духовно-плътско. „Пълноземие” е НФ - алтернативна история, докато моят разказ си е фентъзи...
Дали актьори сме в театър, ту добър, ту малко лош? Ролевите игри са мощен стимул да развихриш въображението си в пълна степен...
(Откъс от “Ролевите игри на екрана”/ (Категория Ролеви), автор Константин Делчев, http://www.sivosten.com/content.php?review.334)

За прословутата серия на Декстър:
Не можем да пропуснем важния почти колкото излизането на Здрач над Ендивал епизод на Декстър. Все пак огромен процент хора са се запалили точно от него. С голяма сигурност можем да го титулуваме най-важното парче телевизионно предаване касаещо РИ, що се отнася до брой зарибени, и качество на представянето на хобито.
В него се описват (далеч по-успешно отколкото в изброените игрални филми) основни ситуации за ролевите игри - има си dungeoncrawl, има си групичка от рейнджър, маг и войн, има си екшън, има си напрежение. Освен това показва самия процес на игра - играчи, разказвач, зарове, DM screen, карта на подземието, фигурки и прочие. Последователно успява да се заиграе с:
- мънчкините - Декстър искаше да е "Gygax, the 27th level fighter/mage with a +18 soul sucking sword" - намиг Basic D&D
- злите водещи - в лицето на Декстър, който всячески се стремеше да избие героите на другарете
- твърде добрите водещи - в лицето на Ди Ди, която след кратка разходка из подземието... директно пристъпва към награждаването.
И разбира се всичко това се случва в магическия свят на играта Monsters & Mazes.
Като цяло филмчето се справя блестящо с повече цели отколкото могат да си поставят кой да е от описаните игрални филми.
Като че ли в крайна сметка май музиката ще спаси света...
(Откъс от “Ексклузивно: Siddharta @ Сивостен” / (категория Музика), автор Ангел Генчев, Любен Загорчев – LifeJoker, http://www.sivosten.com/content.php?review.547)

... Най-популярната днес словенска рок-група, Siddharta, започва кариерата си преди дванадесет години. След трудните първи крачки, от пробива си на родна сцена насам, талантливите словенци бележат бляскав възход от ъндърграунда до диамантения в Словения албум Rh-, адриатическите награди на MTV и турнетата в Централна Европа.



В: Имахме известен диалог – използвате ли традиционни или фолк ритми във вашите песни? А какво мислите за „балканската” музика като цяло?
О: Като славяни, няма нищо учудващо, че намирате нещо от традиционното у нас. Но това в никакъв случай не е умишлено. Ако харесаме дадена мелодия, която сме съчинили, ще я използваме – независимо дали напомня древните славянски корени. Но бих допълнил, че има и известно влияние на келтски ритми в музиката ни... дори може би повече от славянските.
Колкото до „балканската” музика – не харесваме така нареченото „турбо”. Извън него, обаче, Балканите имат много да предложат... като музика или не.

В: Чувствате ли се като звезди?
О: Не. Музикалният ни успех е плод на тежка работа и множество безсънни нощи. Добре знаем от къде сме тръгнали и се отнасяме с нужното уважение към всеки момент от кариерата си. Мисля, че „славата” не ни е променила...
Каталог: gfx


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница