ГЛАВА IV БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО СИМВОЛИКАТА НА РАКОВИНИТЕ

Иконографската група Вода-миди е почти вездесъща в предколумбийска Америка. Tula relief в Мелинч Хил изобразява божество, обгърнато от Водите, в които плават миди, спирали, двойни кръгове.¹⁴⁰ В Codex Nuttall преобладава монографският комплекс Вода-Риба-Змия-Рак-Мида.¹⁴¹ Codex Dresdensis изобразява Водата ту като изтичаща от черупки на миди, ту като изпълваща съдове във формата на свити на кълбо змии.¹⁴² Мексиканският бог на бурята носел златна верига, по която висели малки морски раковини;¹⁴³ голям морски охлюв бил символът на бога на луната.

В древен Китай символиката на мидата е още по-добре съхранена: там раковините са част от свещеността на Луната и същевременно засилват водното могъщество. В трактата Lu shï ch'un ts'iu (III век пр. Хр.) може да се прочете следното: „Луната е коренът на всичко, което е yin; при пълнолуние мидите pang и ko са пълни и всички неща yin стават изобилни; когато луната се затъмни (през последната нощ от лунния цикъл), мидите са празни и всички неща yin започват да липсват".¹⁴⁴ След като отбелязва, че бисерната мида pang се появява без мъжко участие, Мо-дзъ (V в. пр. Хр.) добавя: „Следователно, ако pang може да има такъв плод като перлата, то е защото тя съсредоточава цялата си сила yin".¹⁴⁵ „Луната, пише Лю Нган (II в. пр. Хр.) е родоначалникът на yin. Ето защо мозъците на рибите намаляват, когато луната е празна и черупките на спираловидните едночерупчести не са пълни с месести части, когато луната е мъртва." Същият автор добавя в друга глава: „Двучерупчестите раковини, раците, бисерите и костенурките нарастват и се смаляват с луната".¹⁴⁶

Между другото, Yin представлява женската, лунна, „влажна" космическа енергия. Ето защо излишъкът от активен yin в определен район възбужда женския сексуален инстинкт и подтиква „сластолюбивите жени да развращават мъжете" (I Chou shu, гл. 54, цитиран от Карлгрен, пак там, стр. 38). Съществува наистина някаква мистична връзка между двата принципа yin и yang и човешкото общество. Колесницата на царя е била украсена с нефрит (богат на yang), а тази на царицата – с паунови пера и с раковини, емблеми на yin. Ритмите на космическия живот следват своя нормален ход, докато движението на двата противоположни и взаимно допълващи се принципа продължава без спънки. Сун-дзъ пише: „Ако нефритът е в планината, дърветата на планината ще имат плод; ако дълбоките води произвеждат перли, растителността на брега няма да изсъхне" (Карлгрен, пак там, стр. 40). По-нататък ще видим, че същата символична полярност нефрит-перла се появява отново, но вече в китайските погребални обичаи.

Засягайки въпроса за влиянието на лунните фази върху стридите, бихме желали да подчертаем, че аналогични идеи са били свойствени и на античния свят.

Римският поет Луцилий е казал: Luna alit ostrea et implet echinos, muribus fîbras et jecur addit, „Луната храни стридите, напълва морските таралежи, дава сила и якост на мидите". Плиний Стари (Естествена история, II, 41, 3), Авъл Гелий (Атически нощи, XX, 8) и много други автори твърдели, че са забелязали подобни явления. Тази паранаучна традиция, наследена от древната символика, чийто смисъл и функции вече никой не разбирал, е продължила да властва в Европа чак до XVIII век.¹⁴⁷

Космологическата функция и магическата стойност на перлата са били познати още от ведическите времена. Един химн от Atharva Veda (IV, 10) я възхвалява така: „Родена от вятъра, от въздуха, от мълнията, от светлината, дано родената от златото раковина и перлата да могат да ни защитават от страха! С раковината, родена от океана, първата от всички сияйни неща, ние убиваме демоните (raksas) и побеждаваме всепоглъщащите (демони). С раковината (надмогваме) болестта, бедността... Раковината е нашият универсален лек; перлата ни предпазва от страха. Родена от небето, родена от морето, донесена от Синдху, тази раковина, родена от златото, е за нас скъпоценността (mani), която удължава живота. Родена от морето скъпоценност, слънце, родено от облака, нека тя ни закриля от всички страни от стрелите на Боговете и от Асура. Ти си едно от златата („перлата" е едно от имената на златото), ти си родена от Луната (Sôma), ти украсяваш колесницата, ти блестиш на колчана за стрели. Удължи живота ни! Костта на боговете се е превърнала в перла; тя (костта) се ражда и се движи сред водите. Привързвам те за живота, за якостта и силата, за дългия живот, живота от сто есени. Нека перлата да те пази!"

От своя страна, китайската медицина смята перлата за великолепно лекарство заради оплодотворителните и и гинекологични свойства.¹⁵³ Според едно японско поверие, някои миди помагат при раждането, откъдето произтича и наименованието им: „миди-лесно раждане" (Андерсон, Children of the yellow earth, стр. 304). В Китай препоръчват да не се дава на бременните жени един вид стрида, която има свойството да ускори раждането (Карлгрен, стр. 36). Стридите, съдържащи изключително принципа yin улесняват раждането, но понякога прекалено го ускоряват. Впрочем, китайските автори са отбелязали приликата между развилата се в мидата перла и зародиша. В Pei ya (XI в.) се казва за стридата pang, че „бременна с перлата, тя е като (жената), носеща плода в корема си и затова pang се нарича „корема на перлата" (Карлгрен, стр. 36).

При гърците перлата е била символ на любовта и на задомяването.¹⁵⁴ Впрочем, още от времето на предшествениците на древните елини раковините били тясно свързвани с Великите Богини.¹⁵⁵ Те били принасяни в дар на Афродита в Кипър, където богинята била заведена след раждането си от морската пяна (Плиний Стари, Естествена история, IX, 30; XXXII, 5). Митът за родената от морска раковина Афродита бил вероятно разпространен във всички средиземноморски земи. Големият поет Плавт, който превежда един стих от своя гръцки колега Дифил, е познавал преданието за нея: Tе eх concha natam esse autumnant.¹⁵⁶ B Сирия богинята била наричана „Дамата с перлите", в Антиохия – Маргарито.¹⁵⁷ Освен това, съчетанието Афродита-раковини е потвърдено от множество гравюри на раковини (Деона, цит. произв., стр. 402). Уподобяването на морската раковина на женските гениталии несъмнено е било познато и на гърците. Раждането на Афродита в раковина е илюстрирало тази мистична връзка между богинята и нейния принцип. Точно тази символика на раждането и на възраждането вдъхновявала ритуалната функция на раковините.¹⁵⁸ Раковините са заели място сред погребалните ритуали благодарение на съзидателната си сила – като емблеми на всемирната матка. Подобна символика на възраждането не се премахва лесно: символизиращите възкресението раковини, открити в много римски погребални паметници, ще преминат и в християнското изкуство (Деона, стр. 408). Впрочем, мъртвата често е отъждествявана с Венера: тя е изобразена на саркофага с голи гърди и с кацнал в краката й гълъб (пак там, стр. 409); чрез това отъждествяване с първообраза на постоянно възраждащия се живот, мъртвата осигурява своето възкресение.

Морската раковина, перлите, охлювът съставляват навсякъде част от емблемите на любовта и на брака. Статуята на Камадева е украсена с раковини.¹⁵⁹ В Индия брачната церемония започва под силните звуци на голяма морска раковина, която жрецът или специално упълномощено от него лице надува.¹⁶⁰ Същата раковина (Turbinella pyrum) е и един от двата основни символа на Вишну. Една молитва много красноречиво отразява религиозните й свойства: „В устата на тази раковина се намира богът на Луната, от двете й страни стои Варуна, на гърба й Праджапати, на върха й Ганг, Сарасвати и всички останали свещени реки в трите свята, където, според божията заповед на Васудева, се правят умиванията. Главата на брахманите е в тази раковина. Ето защо обожаваме тази свята раковина. Слава на теб, свещена раковино, бъди благословена от всички богове, о ти, родената от морето и която Вишну държи в ръката си. Ние обожаваме свещената раковина, медитираме върху всичко свързано с нея. Да се превъзнесем в радостта!"¹⁶¹

При ацтеките охлювът обичайно символизирал зачеването, бременността, раждането.¹⁶² При проучването на дъска XXVI от Codex Vaticanus, Кингсбъроу дешифрира обяснението на местните жители за свързването на мекотелото (sea-snail) c раждането по следния начин: „... както това морско животно излиза от черупката си, така и човекът се ражда от корема на майка си".¹⁶³ Същото местно тълкуване се дава и на дъска XI от Codex Telleriano-Remensis (пак там, VI, стр. 122.

В Индия са тръбели с раковини както по време на организираните в храмовете обреди, така и при земеделските, брачните и погребални церемонии (вижте многобройните сведения, групирани от Джексън в Shell-Trumpets, стр. 3). В Сиам жреците тръбели с раковини при започването на сеитбата (Джексън, The Aztec Moon-Cult, стр. 3). Когато в плодородния крайбрежен район Малабар (Западна Индия) започва беритбата на първите плодове, жрецът излиза от храма, предшестван от тръбящ с раковина мъж (пак там, стр. 3). Раковината изпълнява същата ритуалната функция и при ацтеките: на някои ръкописи е изобразен богът на Цветята и на Храната, носен от участниците в тържествено многолюдно шествие, предшествано от тръбящ с раковина жрец (пак там, стр. 4).

Видяхме с каква точност морската раковина и стридите изразяват символиката на раждането и на възраждането. Церемониите по посвещаването включват символични смърт и възкресение; раковината може да символизира акта на духовното възраждане (възкресение) и така да оказва не по-малко ползотворно въздействие върху човека от това, с което осигурява и улеснява неговото телесно, физическо раждане. От подобно схващане навярно води началото си и ритуалът, изпълняван от някои индиански племена в Северна Америка (най-вече в Канада), при който удрят през цялата церемония по посвещаването новака с раковина и държат пред очите му друга, като същевременно му разказват космологическите митове и предания, свързани с народа алгонкин.¹⁶⁴ Впрочем, раковините заемат важно място в религиозния живот и в магическите действия на много племена в Америка (вж. Jackson, Shell-Trumpets, стр. 17 и сл.) Раковините са смятани за абсолютно необходим елемент от церемониите по посвещаването на новите членове на „Обществото на големите лечители Гранд-Медсин" при племето оджибве, както и на „Лечебни ритуали” – при племето уинебаго: смъртта и възкресението са ритуално предизвикани като кандидатът за член на тези общества се докосва с магически раковини, съхранявани в изработени от кожата на видра торбички.¹⁶⁵

Същата мистична обвързаност на раковините с церемониите по посвещаването и изобщо с различните религиозни митове се открива и в Индонезия, Меланезия, Океания.¹⁶⁶ Входът на селата в Того е украсен с идоли, чиито очи са направени от черупки на мекотели и пред които са натрупани дарове от раковини (Андерсон, Children of the yellow earthy стр. 306). На други места се правят приношения от раковини на реките, изворите, дърветата (пак там, стр. 312). Магическо-религиозните свойства, приписвани на раковините правят обяснимо и присъствието им в правораздаването (пак там, стр. 307). Подобно на китайското общество, в „първобитните" общества емблемата, олицетворяваща един от космическите принципи осигурява точното и справедливо приложение на закона: като символ на космическия Живот, раковината притежава свойството да открива всяко нарушение на нормите, всяко престъпление, влизащо в разрез с ритмите и, по подразбиране, с обществения ред.

Заради приликата им с вулвата се смята, че както морската, така и много други видове раковини предпазват от всякаква магия, от „уроки" или от „зли очи". Огърлиците от черупки на мекотели, гривните, амулетите, украсени с морски раковини или дори обикновеното им изображение защищават жени, деца и добитък от зла участ, от болести, от безплодие и т.н.¹⁶⁷ Същата символика – отъждествяване със самия извор на всемирния Живот – подхранва разностранното въздействие на раковината, без значение дали то цели да увековечи нормите на космическия или обществен живот, да доведе до състояние на благоденствие или до голяма плодовитост, да осигури на бременната жена лесно раждане или духовно „възраждане" на новака по време на церемонията по посвещаването му.
Ролята на раковините в погребалните вярвания
Сексуалната и гинекологическа символика на морските раковини и на стридите има, както вече казахме, и духовно значение: „второто раждане", осъществено с посвещението, става възможно благодарение на същия неизчерпаем извор, който поддържа космическия живот. От там произтича и ролята на раковините и на перлите в погребалните обичаи; покойникът не се разделя с космическата сила, която е захранвала и ръководила живота му. Ето защо в китайските гробове се открива нефрит; наситен с yang – мъжкия, слънчевия, „сухия" принцип – поради самото си естество нефритът се противопоставя на разложението. „Ако се запушат със злато и нефрит деветте отвора на трупа, той ще бъде предпазен от гниенето", пише алхимикът Ко Хюнг.¹⁶⁸ А в трактата T'ao Hung Cing (V век) откриваме следните уточнения: „Ако при отварянето на стар гроб трупът изглежда като жив отвътре, знайте, че отвътре и отвън на тялото има голямо количество злато и нефрит. Според правилата, установени от династията Хан, принцовете и високопоставените благородници били погребвани с украсените си с перли дрехи, а до телата им били поставяни нефритени кутии, чието предназначение било да предпазват тялото от разложение".¹⁶⁹ Направените неотдавна разкопки потвърдиха написаното от Ко Хюнг относно нефрита, „с който се запушват деветте отвора на трупа", твърдение, което бе събудило съмнение в не един автор.¹⁷⁰

Според вярванията, нефритът и раковините спомагат за осигуряването на прекрасна съдба в отвъдното; и ако, както се смята, полускъпоценният камък предпазва трупа от разлагане, то перлите и раковините подготвят умрелия за ново раждане. Според Ли Ки, ковчегът е бил украсен с „пет реда ценни раковини" и с „квадратни плочки от нефрит".¹⁷¹ Освен стридата pei при китайския погребален култ е била използвана и най-голямата и тънка мида shen. Дъното на гроба било застилано с миди и двучерупчести мекотели (Карлгрен, Some fecundity symbols, стр. 41). Ченг Хюан е дал следното обяснение на този обичай: „Преди да се спусне ковчегът, дъното на гроба трябва да се покрие с shen, за да се попречи на влагата да проникне в него" (пак там). В устата на умрелия слагали перли, а погребалният ритуал, предназначен за Върховните владетели от династията Хан уточнява, че „устата им трябва да бъде напълнена с ориз, перли и нефрит, съобразно с установения преди много години обичай при тези церемонии".¹⁷² Бели раковини кори са били намерени дори в предисторическите поселища Пю-Чао.¹⁷³ Както ще. видим по-нататък, протоисторическата китайска керамика също е била силно повлияна от символиката на раковината.

Не по-маловажна роля играят раковините и в индийските погребални церемонии. При тях се тръби с раковина и пътят, водещ от дома на умрелия до гробището се обсипва с раковини. В някои провинции устата на починалия се напълва с перли (Андерсон, стр. 299). Установено е, че същият обичай е разпространен и на о-в Борнео, където индуското влияние вероятно се е смесило с някакъв местен ритуал.¹⁷⁴ В Африка дъното на гроба се застила с дебел пласт раковини.¹⁷⁵ Този обичай е често срещан при много древни американски народи и племена (виж по-долу). Значителни количества черупки от разни мекотели, морски и други раковини, естествени и изкуствени перли са открити в предисторически поселища, най-често в гробове. При разкопките в пещерата в Ложери (в долината на Везер, окръг Дордона), датираща от палеолита, археолозите разкрили много черупки на мекотели от средиземноморските видове Cypraea Pyrum и C. lurida. Те били разположени симетрично, по двойки, по целия скелет: четири на челото, по една на всяка ръка, по две на всеки крак, четири до коленете и до глезените. В пещерата Кавийон били намерени близо осем хиляди морски раковини, повечето от които боядисани в червено, а една десета от тях били продупчени.¹⁷⁶ В Кроманьон пък били открити повече от триста продупчени раковини от вида Littorina littorea (Дешлет, цит. труд, стр. 208). На друго място, един женски скелет, покрит изцяло с мидени черупки е бил намерен до скелета на мъж, погребан с богати украшения и с корона, направени от продупчени раковини. Мъжът от Комб-Капел също е бил погребан с подобна украса – наниз от продупчени раковини.¹⁷⁷ Това обстоятелство вероятно е подтикнало Менаж да се запита: „Защо скелетът от Ложри-Бас (Дордона) е с огърлица от средиземноморски раковини, а скелетът от Кро-Маньон – с украшение, изработено от черупки на мекотели от океана? Защо в земните пластове в Грималди (на Лазурния бряг) са намерени черупки от миди, вадени край бреговете на Атлантическия океан? И как така в Понт-а-Лес (Белгия) са открити раковини, събирани през терциера в околностите на Реймс?"¹⁷⁸ Тези факти твърде вероятно биха могли да се обяснят със скитническия живот на човека през четвъртичната ера, но в случая за нас е по-важно, че те представляват допълнително доказателство за магическо-религиозното значение, придавано на раковините от предисторическите народи.

Раковини са били открити и в египетските гробове от епохата преди династиите. Египтяните дълго време са носели като амулети черупки на мекотели от Червено море.¹⁷⁹ При разкопки на о-в Крит археолозите са установили аналогично изобилие от черупки и раковини. Във Фестос, в един пласт от епохата на неолита, те открили глинено изображение на жена и до него – черупки от pelunculus, чието религиозно предназначение не буди никакво съмнение.¹⁸⁰ Разкопките, извършени под ръководството на сър Артър Еванс позволиха да се определи по-ясно магическото значение и култовата функция на раковините (вж. Palace of Minos, I, стр. 517 и сл.). При тях бе установено, че рисунките с мотиви на мидени и други черупки на мекотели са много често срещано явление и че това непрекъснато повторение се дължи не толкова на декоративната красота на мотива, колкото на символиката му (пак там, стр. 519, фиг. 377, 378). Едно безспорно забележително откритие в тази насока, което би подсигурило прехода между евроафриканския културен цикъл и Източна Азия, бе направено от Пампели в Ану (Андерсон, стр. 298). И Андерсон, на свой ред, намерил раковини в Йанг Чао Тън, в Ша Чинг (в пустинята Чен Фу), тоест в праисторически поселища, където погребалните урни се отличават с толкова характерните рисунки, наречени впоследствие „death pattern" и „cowrie pattern" и чиято символика: смърт-възраждане вече не буди и сянка от съмнение (Андерсон, пак там, стр. 322 и сл.). Един много древен японски обичай се обяснява със сходни вярвания: като намазва тялото си с прах от раковини, човек осигурява своето възраждане (Курт Сингер, цит. произв., стр. 51).

Ролята на перлите и раковините в погребалните ритуали изглежда е била от изключително значение за туземните народи в двете Америки. Събраната от Джексън документация е достатъчно красноречива в това отношение.¹⁸¹ По отношение на индианците от Флорида, Стритър пише, че „както в Египет по времето на Клеопатра, така и гробниците на царете във Флорида са били украсени с перли. Воините на Зото намерили в един от големите храмове дървени ковчези с балсамирани мъртъвци, а до тях били поставени кошнички, напълнени догоре с перли. Храмът в Толомеко се отличавал с най-голямото си изобилие от перли: високите му зидове и покривът били покрити със седеф, нанизи от бисери и пера висели по стените; върху ковчезите на царете били поставени украсените им с перли щитове, а насред храма – глинени гърнета, пълни със скъпоценни перли".¹⁸² С подробните си описания на тържествата, организирани при мумифицирането на индианските царе във Виржиния, Уилби доказа съществената роля, отредена на перлите в погребалните церемонии.¹⁸³ Зелиа Нутъл откри в Мексико дебел слой от раковини на върха на една пирамида, в чийто център се намирали гробовете.¹⁸⁴ А това са само няколко свидетелства, отнасящи се до индианците в Америка.¹⁸⁵ Откритите в някои райони (например в Юкатан) парчета желязо¹⁸⁶ до перлите и раковините доказват желанието да се приближи покойният до всички разполагаеми източници на магическа енергия, като в дадения случай, подобно на остров Крит, желязото е играло ролята, изпълнявана в Китай от нефрита и от златото.¹⁸⁷

В пещератата Махаксай (Лаос) Мадлен Колани откри секири, планински кристали и множество черупки от Cypraea¹⁸⁸ като същевременно успя да докаже погребалния характер и магическата функция на топорите.¹⁸⁹ Всички изброени предмети били сложени в гроба, за да осигурят на покойника най-добри условия в отвъдното.

Значителни количества черупки от стриди и морски раковини са намерени в много предисторически, доста отдалечени едно от друго заселища. Така например Cypraea moneta били открити в прочутия кубански некропол, в Северен Кавказ (XIV в. пр. Хр.), а други раковини – около Киев в гробове на скитите, които спадат към Ананинската цивилизация в Западен Урал. Аналогични натрупвания в земните пластове били разкрити в Босна, във Франция, Англия, Германия и най-вече по Балтийското крайбрежие, където древните хора вече търсели кехлибар.¹⁹⁰

Преценката, че при изработката на различните погребални ритуални предмети главната роля е отредена на перлите се потвърждава и от наличието на изкуствени перли. Нювенхус е изследвал направените от камък или от порцелан екземпляри, с които често си служат жителите на Борнео. Произходът на най-древните от тях остава и до днес неизвестен, а най-новите идват от Сингапур, но в повечето случаи са изработени в Европа – в Яблонц (Бохемия), в Бирмингам, в Мурано.¹⁹¹ Мадлен Колани дава следното обяснение на ролята на тези перли в селскостопанските тържества, в приношенията или при погребалните церемонии в Лаос: „Мъртвите са запасени с перли за небесния им живот; те се напъхват в естествените отвори на трупа. В наши дни умрелите се погребват с колани, шапчици и дрехи, украсени с перли. След като тялото се разложи, перлите се откъсват...".¹⁹² Същата авторка е намерила заровени в близост до мегалитите в Тран Нин много, понякога стотици от малките стъклени топчета: „Тези древни перли навярно са играли важна роля в живота на народа от страната на глинените гърнета. Онези, които ние открихме, бяха заровени в земята, за да служат на покойниците. Те бяха доста по-простички от изобразените от г-н Нювенхус. Дали са били само и единствено погребални атрибути? Не знаем" (цит. произв., стр. 109). В близост до тези архаични перли, изровени в Горен Лаос, се намирали бронзови звънчета. Впрочем, връзката между метал и перли (раковини и т.н.) е често срещано явление; тя продължава да се прави в някои тихоокеански райони. Мадлен Колани припомня, че „в наши дни жените от племето дайак на остров Борнео носят огърлици с много звънчета" (пак там, стр. 199, фиг. 24).

Изкуствените перли представляват красноречив пример за постепенното отслабване на първоначалния им метафизически смисъл, изтикан от вторичното, вече само магическо значение. Перлите винаги са черпели свещената си сила от своя морски произход и от гинекологичната си символика. Вероятността всички народи и племена, използвали перли и раковини в магическите си и погребални церемонии да са схващали тази символика е твърде малка; дори ако допуснем, че е била осъзнавана, тя навярно е достигала до умовете и сърцата на ограничени кръгове от обществото. Било защото са заимствали магическото понятие за перлата от народи и племена с по-висока степен на културно развитие, с които са общували, било защото с течение на времето тяхното собствено понятие се е оформило под влиянието на чужди елементи, но фактите говорят недвусмислено, че някои народности са въвели в церемониите си изкуствени предмети, чието очевидно предназначение е било да приличат на „свещените модели". Този случай на „заместване" не е единствен по рода си. Всеизвестна е космологическата стойност на lapis-lazuli в Месопотамия. Камъкът е със същия син цвят като звездното небе, в чиято свещена сила участва и той.¹⁹³ Впрочем, аналогично схващане е било разпространено и в предколумбова Америка. В няколко древни гроба на един еквадорски остров са били намерени двадесет и осем парчета от lapis-lazuli, издялани във формата на цилиндър и доста добре изгладени. Впоследствие обаче е било доказано, че тези късове от lapis-lazuli не са принадлежали на туземните жители на острова; учените предполагат, че те са били оставени там от пришълци от материка, дошли на острова, за да изпълнят някакви свои ритуали или свещени церемонии.¹⁹⁴

Важно е да се отбележи, че в Западна Африка също се придава изключително значение на изкуствените сини камъни. Винер е събрал богата документация по този въпрос.¹⁹⁵ Може да се твърди със сигурност, че символиката и религиозната стойност на сините камъни се обясняват с идеята за свещената сила, в която те участват благодарение на небесния си цвят. Идея често непозната, зле разбрана или „изкривена" от някои представители на тези народи, които многократно са заимствали обектите на култа или символите си от някоя по-напреднала в културно отношение общност, без да схванат нормалното им значение, тъй като най-често то се оказва недостъпно за развитието им. Тази констатация позволява да се предположи, че прочутите оцветени фалшиви геми, проникнали от Египет, Месопотамия, от римския Ориент чак до Далечния Изток, в даден момент са имали магическо значение, произтекло несъмнено от естествения им модел или от геометрическата символика, която носят в себе си.¹⁹⁶

Свещеното естество на раковините се пренася върху изображението им, както и върху декоративните мотиви, чийто основен елемент е спиралата. В Кансу (от периода Ма Чанг) са намерени множество погребални урни, украсени с „cowrie-pattern".¹⁹⁷ От друга страна, Андерсън тълкува фигурата, която преобладава по урните в Пан Шан като комплект от четири великолепни спирали.¹⁹⁸ Има обаче един факт, който заслужава да бъде отбелязан: този мотив се среща единствено по погребалните урни, но никога не е използван за украса на керамичните изделия за всекидневна употреба.¹⁹⁹ Така, метафизическото и ритуално значение на „cowrie-pattern" („death-pattern") се оказва напълно установено. Този декоративен мотив, присъщ на китайската керамика, играе активна роля в култа, посветен на мъртвите. Образът на раковината или геометричните елементи, извлечени от схематичното й изобразяване, свързват покойника с космическите сили, които управляват плодородието, раждането и живота. Тъй като именно символиката на раковината е тази, която има реална религиозна стойност: образът е със свое собствено въздействие при обредите за мъртвите и затова няма значение дали то се осъществява чрез самата раковина или просто чрез декоративния мотив на спиралата или на „cowrie-pattern". Това обяснява и наличието както на раковини, така и на погребални урни, украсени с „cowrie-pattern" в праисторическите китайски поселища.²⁰⁰

Находките в Китай не са единствените, които потвърждават магическата функция на този погребален декоративен мотив. Ханна Райд отбеляза приликите между „death-pattern" от предисторическата китайска керамика и рисунките по урните на скандинавските народи, сътворени през епохата на мегалита.²⁰¹ От друга страна, Андерсън забелязва някои аналогии между урните в Кансу и изрисуваните керамични изделия в Южна Русия (Триполие), аналогии, проучени и от проф. Богажевски. Впрочем, мотивът със спиралата се среща и на много други места в Европа, Америка, Азия.²⁰² Тук трябва обаче да подчертаем, че символиката на спиралата е доста сложна, а „произходът" й – все още неизяснен.²⁰³ Но междувременно можем поне да приемем като твърдо установен фактът, че символиката на спиралата е многозначна, че тя е тясно свързана с Луната, мълнията, водите, плодовитостта, раждането, живота в отвъдното. И раковината, както вече видяхме, не се свърза само и единствено с култа към мъртвите. Тя се появява при всички съществени моменти в живота на човека и на колектива: раждане, посвещение, сключване на брак, смърт, селскостопански празници, религиозни церемонии и т.н.

От VIII век използването на перлата за медицински цели се разпространява и в Европа и този скъпоценен камък започва да бъде много търсен (Кунц и Стивънсон, цит. произв., стр. 311). Албертус Магнус препоръчва употребата му (пак там, стр. 311). В своята Margaritologia (1637 г.), Малахиас Гейгер се занимава изключително с медицинското използване на перлата, твърдейки, че я прилага с успех при лечението на епилепсията, лудостта и меланхолията (пак там, стр. 312). Друг автор подчертава ефикасното действие на перлата за засилване дейността на сърцето и за лечение на меланхолията (пак там, стр. 312). Френсис Бейкън пък я нарежда сред церовете за дълголетие (пак там, стр. 313).

От само себе си се разбира, че ролята на перлата в медицината на толкова различни цивилизации е само следствие от важното значение, което е имала първоначално тя в религията и магията. След като вече е била емблема на водната и сътворяващата сила, перлата се превръща – наистина през една по-късна епоха – в тонизиращо, възбуждащо средство и същевременно в лек за лудостта и меланхолията, две болести, влияещи се от луната²⁰⁹ и следователно чувствителни към въздействието на всяка емблема на Жената, на Водата, на Еротиката. Ролята й в лечението на очните болести и като противоотрова е наследство от митичните връзки, правени между перлата и змиите. В не един район по света хората са вярвали, че тези безценни камъни са се отронили от главите на змиите или са изпаднали от гърлата на драконите.²¹⁰ В Китай се вярва, че драконът винаги крие в устата си по някоя перла или друг скъпоценен камък²¹¹ и не едно произведение на изкуството изобразява дракон с перла в зиналата си паст.²¹² Този иконографски мотив произтича от много древна и доста сложна символика, чието изучаване би ни отвело прекалено далеч.²¹³

Накрая бихме желали да споменем и свойството да носи дълголетие, което Френсис Бейкън приписва на перлата. А това е и едно от главните качества на този скъпоценен камък. Смятало се е, че когато човек го носи по тялото си, както впрочем и раковината, той се свързва със самите всемирни източници на енергия, на плодовитост и на плодородие. Щом този вътрешен, душевен образ престанал да съответства на открития от човека нов Космос, или когато, по други причини, споменът за него е отслабнал и се е изродил, свещеният някога предмет все пак е запазил стойността и значението си, но те вече са се определяли на друго ниво.

На границата между магията и медицината, перлата изпълнява двусмислената роля на талисман;²¹⁴ това, което преди е носило плодородие и е осигурявало идеална съдба post mortem, постепенно се превръща в непрекъснат извор на благополучие.²¹⁵ В Индия това схващане се е запазило до доста късно. „Перлата трябва винаги да се носи като амулет от тези, които желаят благополучие", казва Будабата.²¹⁶ Доказателството, че перлата е проникнала в медицината след като първоначално е играла известната ни вече роля в магията и еротико-погребалната символика се състои във факта, че в някои райони на света раковините наистина притежават лечебни свойства. В Китай те са толкова добре известни на лекаря, колкото са скъпи и нужни на магьосника.²¹⁷ Същото се отнася и за някои племена в Америка.²¹⁸

Извън познатите ни от магията и медицината стойност и значение, морските раковини често са били използвани и като монети. Сведенията, които са ни дали Джексън и някои други автори в това отношение са достатъчно достоверни и убедителни.²¹⁹ Карлгрен, който доказа използването на раковините като парично средство в Китай, смята, че обичаят да се лепи монета на челото е само реминисценция от времената, когато раковината е била носена като амулет.²²⁰ Символичната свещена стойност на морската раковина и на перлата постепенно се превръща в светска. Но безценното естество на предмета не е загубило нищо от тази промяна в оценката и значението му. В него постоянно е концентрирана мощта, той е сила и субстанция; и накрая, той си остава неизменно взаимообвързан с „действителността", с живота и плодородието.

От друга страна, Стиг Викандер доказа, че перлата е била идеалният ирански символ на Спасителя.²²³ Отъждествяването на Перлата със „спасения Спасител" е позволило съществуването на двойна символика: Перлата можела да олицетворява както Христос, така и човешката душа. Известният тълкувател на библейските текстове и теолог Ориген ( 185-254 г.) също отъждествява Христос с перлата: примерът му е последван от множество автори (Едсман, Огненото кръщение, стр. 192 и сл.). В един текст, който неизвестно защо се приписва на свети Макерий Младши, перлата символизира от една страна Христос-Царя, а от друга страна, потомъка на Царя – християнина: „Перлата, голяма, безценна и царствена, принадлежаща на царската диадема, подхожда само на царя. Единствено царят може да носи тази перла. На никого другиго не е позволено да носи подобна перла. Така човек, който не е роден от царския и божествен дух, който не е станал член на небесното и царствено племе и не е Божие чедо – както е написано: „А на всички ония, които Го приеха, даде възможност да станат чеда Божии" (Йоан. 1:12) – не може да носи скъпоценната небесна перла, образ на неизразимата Светлина, която е самият Господ. Защото не е станал син на царя. Тези, които носят и притежават перлата, живеят и управляват с Христос навеки" (Поучение, XXIII, 1; текст, цитиран и преведен от Едсман, цит. произв., стр. 192-193.)

В прословутото гностическо писание „Деянията на Тома", търсенето на перлата символизира духовната драма на човека от грехопадението му до неговото спасение: един източен Принц отива в Египет да търси Перлата, която се пази от чудовищни змии. Принцът трябва да мине през много изпитания, за да я получи и така да стане един от посветените; неговото начинание се увенчава с успех само благодарение на помощта на баща му, Царя на Царете, тоест гностическия образ на небесния Отец.²²⁴ Символиката на този текст е доста сложна: от една страна Перлата представлява изпадналата в царството на мрака човешка душа, а от друга страна – самият „спасен Спасител". В много манихейски и мандейски текстове човекът е отъждествен с перлата. Живият Дух „улавя Първия Човек извън борбата като извадена от морето перла" (Kephalaia, стр. 85, цитиран от Едсман, стр. 195). Свети Ефремий сравнява тайнството на кръщението с перла, с която човек никога не може да се сдобие отново: „и гмуркачът също вади перлата от морето. Гмурнете се (покръстете се), извадете от водата скритата в нея чистота, перлата, от която е излязла короната на божеството" (цитиран от Едсман, стр. 197).

При друг случай, водейки спор по отношение на аскетите и монасите, Св. Ефремий сравнява отшелничеството с „повторно кръщение": както търсачът на перли трябва да се гмурне гол в океана и да си проправи път сред морските чудовища, така и аскетите проникват голи сред „хората от този свят" (Едсман, стр. 198). Освен символиката на голотата, в този текст може да се установи и загатване за морските чудовища, които дебнат оглашения човек при потапянето му във водата, когато го покръстват (виж следващата глава). Гносисът е „скрит" и труден за долавяне; пътят на спасението е осеян с препятствия. Освен всичко това, перлата символизира и много други неща; невероятната й поява на този свят е същинско чудо, присъствието й сред изпадналите в грях същества е парадоксално. Перлата олицетворява тайнството на трансцендентното, станало вече осезаемо, тя е проявата на Бог в Космоса. Благодарение на гностицизма и на християнската теология, този древен символ на Действителността и на Живота-без-Смърт добива ново звучене и смисъл: безсмъртната душа, „спасения Спасител", Христос-Царя. Тук бихме желали да подчертаем още веднъж непрекъснатостта на различните значения на перлата, от най-древните и елементарните до най-сложните символики, изградени от гностическото и ортодоксално умозрение.