Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика

78 Виж анализа на мотива за Водите от Renou, цит. произв. стр 141 и сл

79 Изкушаваме се даже да съзираме в този начин на наказание известно разширение, някакво задълбочаване от типа, така характерен за Варуна, в смисъл, че той подтиква виновния към „регресия във виртуалното, в неподвижността ", състояние, което е присъщо за самия него

80 Виж. Jarl Charpentier, Kleine Beiträge zur indo-iranischen Mythologie (Упсала, 1911 г.), стр. 34 и сл.; същия автор, Brahman (Упсала, 1932 г.) стр. 49, бел. 1; L. Renou, цит. произв., стр. 141

81 Виж Kurt Lindner, La Chasse préhistorique (Праисторическият лов) (превод на френски, Париж, 1940 г.), стр. 53, сл. и другаде

82 Относно râjanya, овързан от боговете още в корема на майка си („râjanya e роден вързан", Taitt. Samhita, II, 4, 13, 1), виж Dumézil, Flamen-Brahman, стр. 27 и сл.

83 Съществуването на Дарзалес е било установено в Сарапис, в понтийската област (Синоп); виж О. Weinreich, Neue Urkunden zur Sarapis-Religion (Тюбинген, 1919 г.), cmp. 7, където са изложени някои резултати от изследванията на Ростовцев. Виж Stig Wikander, Vayu, I (Лунд-Лайпциг, 1941 г.), стр. 43 и сл

84 Монети и надписи, открити от Василе Първан, Gerusia (Mémoires de l'Académie Roumaine, Раздел „Литература ", 1919-1920 г., Букурещ, 1924 г.), стр. 9, 23 и др

85 Документация, съдържаща се в списание Istros (издавано на френски език в Букурещ), I,1934 г., стр. 118 и сл

86 R. Vulpe, Древна история на Добруджа (в колективния труд „Добруджа", издаден от Румънската Академия, Букурещ, 1938 г., стр. 35-454), стр. 233, 237. Виж: също Казаров в Pauly-Wissovna, XV, стр. 227 и сл.

87 Отъждествявана с Артемида (Херодот, IV, 33), с Кибела и, в орфическите химни, с Персефона; виж: Güntert, стр. 115, бел. 1; чествана била с танци, които, според Страбон, носели елемент на разпуснатост, X, стр. 470.

88 Н. Usener, Götternamen (Бон, 1929 г.), стр. 80

89 А. Closs, Die Religion des Semnonenstammes (Wiener Beiträge zur Kulturgeschichte und Linguistik, IV, Залцбург-Лайпциг, 1936 г., стр. 549-673). стр. 619

90 R. Petiazzoni, ,. Regnator omnium deus " (в Studi е Materiali di Storia delle Religioni XIX-XX, 1943-1946, стр. 142-156), стр. 155

91 Cumon, Les Religions orientales dans le paganisme romain (Източни те религии в периода на римското езичество) (4-то изд., Париж, 1929 г.); въже, което било направено от intestinis pullinis, според пост-скриптума на Августин, Quaest., V (Cumon, Textes et Monuments relatifs aux mistères de Mithra (Текстове и паметници, свързани с мистериите на Митра) (Брюксел, 1894-1900 г.), II, стр. 7-8)

92 Clos, стр. 566 и 643, където е цитиран О. G. Wesendonk, Ueber georgisches Heidentum (в Caucasica I, Лайпциг, 1924 г.), стр. 54 и сл., 99, 101. G. Dumézil, τιτυόξ (в Revue Historique des Religions, том CXI, 1935 г., стр. 66-89), стр. 69 и сл., изучава въз основа на грузинските източници „робите на Георгий Белия": „който желае да почете или да укроти Георгий Белия като стане негов роб, взема една от тези вериги, слага я на врата си и обикаля или на куц крак, или на колене около черквата ". Виж също Sergi Makalathia, Einige ethnographischarchäologische Parallelen aus Georgien (в Mitteilungen Anthropolog. Gesellschaft Wien, 60, 1930. cтp. 361-365.

93 При налагане на присъда за вендета, виновният трябва да се яви пред „съда" с вързани ръце. (Closs, цит. произ., стр. 600).

94 Достатъчно е да сравним с този германо-илиро-кавказки комплекс церемониите на „връзване чрез кръвта " (blood-brotherhood), провеждани почти навсякъде из Европа, за да си дадем сметка за разстоянието, което отделя връзването „господар-роб" от това между „братя по кръст " (изразът е румънски, fratia de cruce); относно братствата чрез кръвта, виж А. Dieterich, Mutter Erde (3-то изд., Лайпциг-Берлин, 1925 г.), стр. 130 и сл.; класическата книга на Н. С. Trumbull, The Blood Covenant (Лондон, 1887 г.) и Stith Thompson, Motif-Index of Folk-Litterature, II (Хелзинки, 1935 г.), стр. 125. Изкушаваме се да отъждествим тези форми на братство с религиозните отношения, съществуващи между хората и Митра, сравнени с твърде грубите отношения между Варуна и неговите поклонници. Това, разбира се, изобщо не означава – дори тъкмо напротив! – че религиозната стойност на Варуна е по-ниска!]

95 A. Closs, цит. произв., стр. 643, 668. Според същия автор (стр. 567), ритуалното връзване на жертвата представлява комплекс от мегалитичните култури и тези на югоизточна Азия

96 J. Grimm, Deutsche Mythologie, II, 705, IV, 254; Scheftelowitz, цит. произв., стр. 7.

97 R. H. Meyer, Altgermanische Religionsgeschichte (1910 г.), стр. 158, 160. Но личността на тези богини е по-сложна; виж Jan de Vries, Altgermanische Religionsgeschichte, II (Берлин, 1937 г.), стр. 375 и сл

98 Той връзва умиращите със своите „връзки на смъртта (derezâ mэrэithyaosh, Yasna 53, 8; Scheftelowitz, Die altpersische Religion, стр. 92) „Астовидхотуш е този, който го връзва, а Вайу го отнася така, както е овързан ", Vendidad, 5, 8; H S. Nyberg, Questions de cosmogonie et de cosmologie mazdéennes, II, в Journal Asiatique, октомври-декември 1931 г., стр. 193-244), стр. 205; G. Dumézil, Tarpeia, (Париж, 1947 г), стр. 73. Виж Mènokê Кharat 2, 115; G. Widengren, Hochgottglaube im Alten Iran (Упсала, 1938 г.), стр. 196

99 Das Schlingen– und Netzmotiv, стр. 9; Die altpersische Religion, стр. 92

100 Inone, цитиран от Closs, стр. 643, бел. 44. Виж легендата за двата духа – Шен-тю и Ю-леи, които връзват душите на умрелите на дъното на една пещера; К. Hentze, Die Sakralbronzen und ihre Bedeutung in den frühchinesischen Kulturen (Антверпен, 1941 г.), стр. 23

101 Carl Strehlow, Die Aranda-und Loritja-Stämme in Zentral-Australien, I (Франкфурт на Майн, 1907), стр. 11

102 W. Wyatt Gill, Life in the Southern Isles (Лондон, 1876 г.), стр. 181 и сл

103 W. Wyatt Gill, Myths and Songs from the South Pacific (Лондон, 1876 г.), стр. 161 и сл.; виж също Е. S. С. Handy, Polynesian Religion (Хонолулу, 1927 г.), стр. 73. Виж и М. Walleser, Religiöse Anschaungen u. Gebräuche der Bewohner von Jap (Anthropos, VIII, 1913 г., стр. 607-629 и 612-613)

104 Dr C. Е. Fox, The Threshold of the Pacific (Лондон, 1924 г.), стр. 234 и сл

105 W. G. Ivens, The Melanesians of the S. E. Solomon Islands (Лондон, 1927 г.), стр. 178; същият обичай в Хавай, виж Е. S. Craighill Handy, цит.произв., стр. 92

106 W. Wyatt Gill, Life..., стр. 180 и сл.; Mythes..., стр. 171

107 Тунгузкият шаман използва ласо, за да улови бягащата душа на болен; S. Shirokogorow, The psychomental complex of the Tungus (Шанхай-Лондон, 1935 г.), стр. 290. Впрочем, шаманът имитира техниката на духовете; ibid., стр. 178. Същият културен комплекс при чукчите. Виж по този въпрос книгата ни Le Chamanisme et les techniques archaïques de l'extase (изд. „ЛИК", 1996 г.)

108 L. W. King, History of Sumer and Akkad (Лондон, 1910 г.), стр. 128 и сл.; G. Furlani, La religione babilonese-assira, I (Болоня, 1928 г.), стр. 159; Е. Dhorme, Les Religions de Babylonie et d'Assyrie (Поредица „Mana"', II, Париж, 1945 г.), стр. 28, 49; Е. Douglas Van Buren, Symbols of the Gods in mesopotamian Art (Рим, 1945 г., Analecta Orientalia, 23), стр. 11-12

109 Scheftelowitz, Das Schlingen– und Netzmotiv, стр. 4 и сл

110 Jastrow, Die Religion Babyloniens und Assyriens, том II (Гисен, 1912 г.), стр. 15

111 M. Witzel, Tammuz-Liturgien und Verwandtes (Рим, 1937 г., Analecta Orientalia, 10), стр. 140; Geo Widengren, Tesopotamian elements in Manichaeism (Упсала, 1946 г.), стр. 80

112 Ibid., IV, 49. На дъсчица I, 83 е записано, че Мардук е син на Еа, но какъвто и да е смисълът на това синовно родство, то представлява същността на магическото господство. Сведенията сме черпили от френския превод на R. Labat, Le Poème babylonien de la Création (Париж, 1935 г.)

113 Kauçîtaki Samkhitâ, XLVIII, 4-5: Caland, Altindische Zauberritual (Амстердам, 1900 г.), стр. 167; V. Henry, La Magie dans l'Inde antique (Париж, 1903 г.), стр. 229; Scheftelowitz, стр. 12

114 Книга на пророк Иезекииля, 13:18-21; С. Fossey, La Magie assyrienne (Париж, 1902 г.), стр. 83; M. Jastrov, The religion of Babylonia and Assyria (Бостън, 1898 г.), стр. 280 и сл.; и т.н.

115 W. Crooke, The popular religion and folklore of Northern India (Уест-минстър, 1896 г.), II, стр. 46 и сл.; S. Seligmann, Der böse Blick (Берлин, 1910 г.), I, 262, 328 и сл.; Scheftelowitz, стр. 14; Frazer, Taboo, стр. 301 и сл.; G. L. Kittr'edge, Witchcraft in Old and New England (Кембридж, Масачузетс, 1929 г.), стр. 201 и сл.; виж: също Handwörterbuch des deutschen Aberglaubens, s.v. Schlinge, Netz, и т.н.; във фолклора, Stith Thompson, Motif-Index, том II, стр. 313.

116 Всичко трябва да бъде отворено и развьрзано, за да се улесни израждането, Frazer, цит. произв., стр. 296 и сл.; но виж също мрежата като средство за защита от демоните на раждащата жена, при Калмуците (Калмуките); Frazer, Folklore in the Old Testament, III (Лондон, 1919 г.), стр. 473. Чрез магията на въжетата и на възлите можело да се попречи да бъде изконсумиран един брак, Frazer, Taboo, стр. 299 и сл. Не може да се умре, докато вратите в къщата са заключени или резетата пуснати (пак там., стр. 309), а на някои места се развързват връзките на покрова, за да се осигури покоя на душата (пак там, стр. 310). В замяна на това, за да се защитят от душите на покойниците, вдовиците в Нова Гвинея носят мрежи в знак на траур (Frazer, The Belifin Immortality, I (Лондон, 1913 г.), стр. 241, 249, 260, 274, 293). Труповете обаче се овързват, все като средство за защита от духовете на мъртвите (Frazer, La Crainte des morts (Страхът от мъртвите), превод на френски език, Париж, 1935 г. стр. 53 и сл.), макар че значението на този обичай е по-сложно

117 Kauçîtaki-Sam. XXXII, 3, Caland, Altindische Zauberritual, стр. 104; R. C. Thompson, Semitie magie, its origins and development (Лондон, 1908 г.), стр. 165 и сл.

118 Scheftelowitz, стр. 29, бел. 1, 31; Frazer, Taboo, стр. 301 и сл

119 Асирия: Thompson, цит. произв., Furlani, La Religione babilonese-assira, II (Болоня, 1929 г.) стр. 166; Китай, Индия: Scheftelowitz, стр. 38

120 Индия: W. Crooke, цит. произв., II, стр. 36; Todas и т.н.: Scheftelowitz, стр. 39; Африка: ibid, стр. 41

121 Frazer, Taboo, стр. 308 и сл.; Scheftelowitz, стр. 41

122 Scheftelowitz, стр. 52 и сл

123 Следователно, с право може да се предполага, че и някои ведически загатвания за примките на Варуна също имат религиозен характер, сравним с този на Иов

124 Сравни vitae fila, Овидий, Героиади, 15, 82. Виж главата, посветена на лунните ритуали и митологии в нашия Traité d'Histoire des Religions, imp. 182 и сл

125 В повечето случаи, но не винаги, това са лунни, а понякога и лунно-пъклени божества

126 H. Vambéry, Die primitive Kultur des turko-tatarischen Volkes (Лайпциг, 1879 г.), стр. 246. Понятието ,,развалям магия" се предава чрез израза „освобождавам от връзките"; при близо двумилионния народ йорумба, населяващ земите по долен Нигер, думата edi, „връзване" означава също и магия, а думата Ewe vôsesa, „амулет " – „развързвам" (А. В. Ellis, Yorubaspeakingpeoples, Лондон, 1894, стр. 118.

127 Например Mahabhârata, XIII, 41, 3 исл., където Випула „бе подчинил сетивата на Руки чрез връзките на Йога " (babandha yogabandhâiç ca tasyâh sarvendriyâni sah: виж моята книга Yoga. Essai sur les origines de la mystique indienne (Йога, Есе за произхода на индийската мистика), Париж-Букурещ, 1936 г., стр. 151) Виж също Ananda K. Coomaraswamy, „Spiritual Paternity" and the „Puppet-Complex" (в Psychiatry, VIII, N 3, август 1945 г., стр. 25-35, специално стр. 29 и сл.

128 S. Langdon, Semitic Mythology (Бостън, 1931 г.), стр. 109. Много вавилонски храмове са наречени markas shamê и irshiti, „Връзка между Небето и Земята", вж. Е. Burrows, Some cosmological patterns in babylonian religion (в тома Labyrinth, издаден от S. H. Hook, Лондон, 1935 г., стр. 45-70), стр. 47-48, бел. 2. Едно древно шумерско наименование на храма е „dimgal на религията ". Burrows (стр. 47, бел. 7) предлага то да се превежда като „Great binding post''; dim = „post", и т.н. а също и „гope" ; вероятно dim = „ to bind, thing to bind to, thing to bind with ". В този случай символиката на „ връзването " е вместена в по-обширна група, която бихме могли да наречем „символика на Центъра ".

129 The link of all Creation, превод на Hughes в Everyman's Libraiy, стр. 193). Знакът, преведен с „link" е ttsi (Giles 4062), а той е с много значения: „dependence, fastening, tie, link, nexus, chain, lineage и т.н. "; виж. A. K. Coomaraswamy. The iconography of Dürer's „Knots" and Leonardo's „concatenation " (в The Art Quarterly, Спринг, 1944 г., стр. 109-128), стр. 127, бел. 19

130 Сравни с лабиринтите във формата на възли при погребалните ритуали и вярвания на Молекула; A. Bernard Deacon, Geometrical Drawings from Malekula and other Islands of the New Hebrides (в Journal of the Antropological Institute, том LXVI, 1934 г., стр. 129-175); също Malekula. A vanishing people of the New Hebrides (Лондон, 1934 г.) по-специално стр. 552 и сл.; John Layard, Totenfahrt auf Malekula (в Eranos-Jahrbuch 1937, Цюрих, 1938 г.), стр. 242-291; също Stone Men of Malekula (Лондон, 1942 г.), стр. 340 и сл., 649 и сл. Сравнителни тълкувания, W. F. Jackson Knight, Cumaean Gates (Оксфорд, 1936 г.); Karl Kerényi, Labyrinth-Studien (Albae Vigiliac, XV, Амстердам-Лайпциг, 1941 г.)

131 Виж книгата ни Techniques du Yoga, passim. В своята статия The iconography of Dürer's „Knots", A. K. Кумарасвами е разгледал метафизическите свойства на възлите и тяхното безсмъртие през вековете, както благодарение на народното изкуство, така и на някои художници от Средновековието и Ренесанса

132 Виж книгата ни Le Chamanisme et les techniques archaïques de l'extase.

133 Durohâna and the „ waking dream ", в Art and Thought (A Volume in Honour of the late Dr. Ananda K. Coomaraswamy, Лондон, 1947 г.), стр. 209-213

134 Виж нашия Traité d'Histoire des Religions, стр. 408 и сл

135 Историко-културната школа на W. Schmidt и W. Koopers е направила досега големи услуги на историята на религиите, но тезите, поддържани от нейните представители са толкова крайни и водят до такава „историцизация" на човека, че на практика унищожават всякаква духовна спонтанност. Ако е вярно, че човекът може да бъде схващан само като историческо същество, то не по-малко вярно е и обстоятелството, че водени от своята природа, хората се противопоставят на историята и дори се мъчат да я унищожат и, използвайки всички възможни средства, се стремят да намерят отново „рая " на безвремието, където положението им да бъде не толкова „историческо", колкото „антропологическо" (виж: книгата ни Le Mythe de l'Éternel Retour)

136 Виж W. Koppers, Zentralindische Fruchtbarkeitsriten und ihre Beziehungen zur Induskultur (в Geographica Helvetica, I, 1946, Heft 2, cmp. 165-177), стр. 168 и сл.

137 Виж J. Marshall, Mohenjo-Daro and the Indus Civilization (Лондон, 1931 г), том I, клише XII, 8. 17

138 Колкото до въпроса за ритуалната функция на възлите в егейските религии (Arthur Evans, The palace of Minos, I, стр. 430 и сл.), той все още не е намерил своето решение: отричана от M. P. Nilson, който я свежда до чисто декоративна по значение (Minoan-Mycenaean Religion, Лунд, 1927 г., стр. 137, 349 и сл.), тази ритуална функция бе наскоро потвърдена от Axel W. Persson, The Religion of Greece in prehistoric times (Бъркли и Лос Анжелис, 1942 г.), стр. 38 и стр. 68. Виж също Charles Picard, Les Religions préhélléniques. Crète et Mycènes (Париж, 1948 г.), стр. 194-195

139 G. F. Kunz и Charles Hugh Stevenson, The Book of the Pearl (Лондон, 1908 г.) са събрали значителна документация относно разпространението на перлите; J. W. Jackson, The geographical distribution of the use of Pearls and Pearl-shells (стр. 53,'Манчестер, 1916 г.; изложението, публикувано отново в тома Shells as Evidence of the migration of Early Culture, Манчестep, 1917 г.) допълва сведенията на Кунц и Стивънсон. Огромната библиография относно магическата функция на раковините може да се намери в статията на W. L. Hildburgh, Cowrie-shells as amulets in Europe (Folk-Lore, том 53-54,1942-1943 г., стр. 178-195). Виж също различните приноси към проблема, публикувани в сп. Man: октомври 1939 г. N 165, стр. 167 (г-ца М. A. Murray, The meaning of Cowrie-shell, смята, че магическата стойност на кори-mo (вид бяла раковина, употребявана като монета или за гадаене в Индия и Сенегал – Б. пр.) се дължи на приликата му с полузатворено око); януари 1940 г., N 20 (Мъри отговаря на Шепард); N 61, стр. 50-53 (Д-р Курт Зингер, Cowrie and Baubo in early Japan, прави достояние на читателите си една японска статуетка от епохата на неолита, при която бие на очи голямата прилика на раковината с вулвата); N 78 (Ч. К. Миик, Cowrie in Nigeria), N 79 (M. Д У. Джефрис, Cowrie shells in British Cameroun: несъгласие с хипотезата на г-ца Мъри), N101 (Балкани), N102 (Дж. X. Хътънс; Нога Хилс); 187 (Грегсън, Централни провинции, Индия); 1941 г., N 36 (Ч. К. Миик; Нигерия); N37 (Фиджи, Египет, Саксонски земи); 1942 г., N 71 (Джефри: Cowrye, Vulva, Eye)

140 Penaflel, Monumentos del arte mexicano antiguo, cmp. 154, препечатан от Leo Wiener, Mayan and Mexican Origins (Кембридж, 1926 г.), таб. IV, фиг. 8

141 Wiener, цит. произв., таб. IV, фиг. 13; таб. VII, фиг. 14, препечатка от Codex Nuttall, стр. 16, 36, 43, 49

142 Codex Dresdensis, стр. 34 и др., препечатан от Wiener, фиг. 112-116

143 В. de Sahagun, Historia general de las cosas de Nueva Espana (Мексико, 1896 г.), том I, гл. 5; Wiener, стр. 68; виж фиг. 75

144 Прев. В. Karlgren, Some fecundity symbols in ancient China (The Bulletin of the Museum of Far Eastern Antiquities, N2, Стокхолм, 1930 г., стр. 1-54), стр. 36

145 Karlgren, цит. произв. Виж отношенията перли (раковини) –Луна в Granet, Danses et Légendes de la Chine ancienne (Танци и Легенди на древен Китай) (Париж:, 1926 г.), стр. 480, 514 и др

146 J.-J. de Groot, Les Fêtes annuellement célébrées a Emouï. Etude concernant la religion populaire des Chinois (Годишните празници в Емуи. Проучване на народната религия на китайците), (Париж, 1886 г.), т. II, стр. 491. Отношения между луната и водата, пак там, стр. 488 и сл. Влияние на Луната върху бисерите, стр. 490 и сл

147 P. Saintyves, L'Astrologie populaire, étudiée spécialement dans les doctrines et les traditions relatives à l'influence de la lune, (Народната астрология, проучена специално в ученията, преданията и традициите, отнасящи се до влиянието на луната) (Париж, 1937 г.), стр. 231 и сл

148 Виж Aigremont, Muschel und Schnecke als Symbol der Vulva einst und jetzt (Anthropophyteia, 1909 г., VI, стр. 35-40); J. J. Meyer, Trilogie altindischer Mächte und Feste der Vegetation (Цюрих, 1937 г.), том I, стр. 233. Виж също списание Man, 1939-1942 г.

149 Виж Andersson, Children of the yellow earth. Studies in prehistoric China (Лондон, 1934 г.), стр. 305. Неолитният женски идол, публикуван от Dr. Kurt Singer (Cowrie and Baubo in early Japan, стр. 51) представя една чудовищна вулва, която всъщност е само гигантска черупка, провесена на въже. Двучерупчестата раковина играе роля в мита за повторното раждане на О-Кунинуши. Според Курт Сингер, идолът би могъл да представлява Ама-но-Узуме-но-Микото, „ Страшната Жена от Небето ", която танцува с повдигната рокля usque ad partes privatas (както се изразява Chamberlain) и която, чрез предизвикания от нея смях, принуждава Богинята-Слънце Аматерасу да излезе от пещерата, където се е скрила. Натуралистите от XVIII в. основавали своите класификации на мидите върху приликите с вулвата. В The evolution of the Dragon (Манчестер, 1919 г.), G. Elliot Smith цитира следните редове от Естествената история на Сенегал (XVIII в.) на Adamson: „ Concha Venerea sie dicta quia partem foemineam quodam modo repraesentat: externe quidem per labiorum fissuram, interne vero propter cavitatem uterum mentientem."

150 Andersson, Children of the yellow earth, стр. 304. Виж също C. K. Meek, Man, 1940 г.,N 78

151 Andersson, пак там, стр. 304. Девойките Тиаги носят черупката на мекотело като символ на девствеността си; щом станат пълноценни жени, те трябва да я свалят от себе си

152 Kunz и Stevenson, The Book of the Pearl, стр. 309, където е цитиран Sourindro Mohan Tagore, Mani-Mâlâ or a treatise on Gems (Калкута, 1881 г.)

153 Виж J. W. Jackson, Shells as evidence of the migrations of early culture, стр. 101; De Groot, The religions system of China, том I, Найден, 1898 г.), стр. 217, 277

154 Kunz u Stevenson, цит. произв. стр. 307 и др

155 Виж Charles Picard, Les religions préhelléniques, стр. 60, 80 и др

156 W. Déonna, Aphrodite a la coquille (Афродита с раковината) (Revue Archéologique, ноември-декември 1917 г., стр. 312-416), стр. 399.

157 Déonna, стр. 400. Hugo Winckler поддържа тезата за вавилонския произход на гръцката дума margarites, която, според него, произлиза от mâr-gallittu чрез асимилацията на l в r (както при Diglat-Tigris); виж Winckler, Himmels-und Wellenbild der Babylonier, 2-po изд., Лайпциг, 1903 г., стр. 58, бел. 1. Виж; изложнието на хипотезите за произхода на думата margarites в Theologisches Wörterbuch zum Neuen Testament (G. Kittel), т. IV, стр. 476.

Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга трета от библиотека „Вечност" представлява подбор от две произведения на големия френски спиритуалист и философ Жан Приор „Аурата на безсмъртното тяло"