Обредите на Любовта

56
А сега се опитайте да разгадаете суперисторическата загадка.
Защо според документа:
„Татарите разполагат своя стан пред град Владимир,
а самите се насочват към Суздал и го превземат“?
Всеки военен историк, пък и съвременният военачалник ще каже, че такава маневра противоречи на военната тактика.
Да направиш лагер под стените на голям укрепен град, да го оставиш и да се придвижиш с войската към по-малък — е равносилно на самоубийство.
От тогавашния Владимир до Суздал разстоянието е било 35
километра. През полето без път — еднодневен преход на коне.
За превземането на Суздал са били необходими минимум още няколко дни, а след това обратно — още един ден.
А само един ден би стигнал на воините-защитници на
Владимир, за да излязат от укрепения град и да разгромят оставения без войска стан. Да вземат резервните коне, резервните колчани със стрели, продоволствието, щурмовите стълби и устройствата за мятане на камъни — катапултите, като по този начин лишат противника не само от възможност за щурм, но и изобщо от боеспособност.
Но те не излизат. Защо? Може би не са знаели, че войската на
Батий е напуснала стана? Знаели са. От височината на крепостните стени са могли да видят това, пък и съгледвачите са им съобщавали.
Може би войската на Батий е била толкова многобройна, че само охраната на стана би се оказала достатъчна за отразяване на атаката?
Първоначално историците са го обяснявали така. Числеността на Златната орда е била почти милион. След това са се усетили и започнали да намаляват броят й до 130 хиляди, а някои историци говорят дори за 30 хиляди. Разбира се, примамливо е да обясниш поражението си със значително превъзходство в числеността на противника. По-обективните учени вече изразяват съмнение, че по онова време придвижването на милионна армия е било абсолютно невъзможно.
Един милион саби — заедно с обоза — това прави три милиона коне. Такъв табун, ако се държи на едно място, дори през лятото ще

57
умре от глад, тъй като ще изпотъпче около себе си всичката трева. А
през зимата никакъв фураж не би стигнал за изхранването му.
И ето че цифрата намалява до 130–30 хиляди. Доста позорна цифра. Едва сто и тридесетхилядната войска на Батий спокойно, едно след друго завоюва руските княжества и цели страни.
Но и тази цифра е завишена. За да покори руските князе по това време, при знанията, оставени от Чингис хан на неговите потомци,
дори от петдесетхилядна войска не е имало никаква необходимост.
Достатъчни са били знанията за начина на живот на руския народ,
руските семейства и правилна политика, основана на тези знания.
Разполагайки своя стан пред град Владимир, Батий не тръгва с войската срещу Суздал, а изпраща за превземането му само неголям отряд. Затова и не излизат владимирци от укрепения град, за да разгромят стана и да унищожат военните приспособления на противника.
И знаете ли колко дни и нощи са били необходими на неголямото отрядче на Батий да превземе една от духовните столици на тогавашна Русия, заобиколена по онова време от около десетина манастира-крепости, легендарният град Суздал?
Ами николко. Той просто е влязъл в града и е подпалил резиденцията на княза, избягал с дружината си. Посякъл е високопоставеното духовенство, а младите монаси е взел в плен.
После монголците са настигнали княза с дружината му при река Сит и са ги унищожили.
Някой ще си помисли: как е възможно? Къде е храбрият руски народ, неговият дух, непокорен и свободолюбив?
Веднага ще кажа, че всичко е наред с руския народ и с неговия дух. Логиката подсказва: народът е ръкопляскал на връщащия се от
Суздал неголям отряд на Батий. Поднасял е квас и бира на воините му по целия път обратно до стана под Владимир.
Цялата работа е там, че народът не е смятал град Суздал по това време за свой град. По-точно, смятал е живеещите в него князе за предатели, а духовенството — за чуждестранни завоеватели и поробители. Затова са избухвали нееднократно народни въстания срещу непоносимия им гнет.
В документите на Държавния Владимиро-Суздалски музей се казва:

58
„В края на XIII век в Суздал е имало 8 манастира.
Основани от князете и представителите на християнската религия, те са играли важна роля в усвояването на новите земи и са служили като крепости в случай на военна опасност.
В края на XV — началото на XVI век църквата е владеела една трета от най-хубавите земи в страната и се е стремила да подчини великокняжеската власт. От края на
XV век държавата прави опити да ограничи манастирското и църковното земевладение и неговата секуларизация,
тоест пълна ликвидация. Въпросът за земята предизвиква вътре в църквата появата на две идеологически течения:
йосифиянство и безкористие. За първото е характерна защита на манастирското имущество; за второто — идеите за вътрешното самоусъвършенстване и осъждане на манастирската алчност. Идеолог на йосифяните е игуменът на Волоколамския манастир Йосиф, а на безкористните — монахът от Кирило-Белозерския манастир Нил Сорский. Суздалските манастири и духовенство, като едри земеделски собственици,
решително застават на страната на йосифяните. Обаче през
XVI век великокняжеската власт не успява да проведе секуларизацията и богатствата на църквата продължават да се увеличават, макар и в ограничен мащаб“.
Ама че работа! Една трета от земите на руснаците принадлежи на пристигналото от Константинопол духовенство и неговите поставени лица. Манастирите се превръщат в най-големите крепостници. И не монасите обработват земята и отглеждат добитък, а крепостните селяни.
Князете вече се опитват да си върнат част от изгубената страна.
Но късно.
А как са били обогатявани духовно селяните, чиито открай време, родови земи изведнъж са станали манастирски? Какво е било поднесено на хората в замяна на тяхната хилядолетна традиция и

59
обредност, признати за варварски? Както показват все същите архивни документи, случвало се е следното:

Изтегляне 1.5 Mb.

Сподели с приятели: