КОГАТО БЕБЕТО СЕ ЗАРАЖДА ОТ МЪЖА

128
На чувствено ниво плодът разбира и мислите. Когато родителите в любов и в съгласие очакват детето и мислят за него, току-що заченато, то се намира постоянно в енергийното поле на майката и бащата, на него му е приятно.
Чрез усещанията на майката и бащата детето чувства заобикалящото го пространство извън пределите на майчината утроба.
Ако бащата, който се намира редом с бременната си жена, чуе пеенето на славей и му се зарадва, то плодът в утробата на майката ще почувства и пеенето на славея, и радостта на бащата. След като се роди и порасне, човек точно по същия начин, както в утробата, ще се радва на пеенето на славея.
Ако бащата и майката се изплашат от змия, родилото се дете също ще се страхува от змии. В утробата то, разбира се, не може само да вижда, но чрез видяното от родителите информацията за нея ще се запази в неговото подсъзнание през целия му живот.
Когато бащата пее песни на бременната си жена, като порасне тяхното бебе ще запее не по-лошо от баща си. Бащата ще започне мислено да разсъждава за звездите и чедото му, като се роди, също ще проявява интерес към тях.
— Аз също съм чувал, че един композитор често свирел на пиано на бременната си жена, като при това винаги повтарял съчинена от него мелодия, която жена му обичала. Но след това композиторът се разделил с жена си преди да се роди детето.
Порасналото дете жената изпратила в музикална школа. И веднъж жената чула как момчето изпълнявало на пианото мелодията на баща си. Учудената жена решила, че синът й някъде е намерил стари ноти,
защото тази мелодия не била звучала нито на един концерт, а нотите никъде не били публикувани. Когато влязла в стаята, видяла, че синът й свири без ноти. Жената попитала сина си:
— Кой разучи с теб тази мелодия, сине?
— Никой — отговорило момчето — просто съм я чувал някъде,
а къде, не помня. Тя ми харесва. А на теб, мамо?
— И на мен много ми харесва — отговорила жената и попитала сина си: — Но как си могъл да я запомниш, в училището ти дори по ноти трудно започваш да свириш нови произведения?
— Да, трудно, но тази — неизвестно защо, запомних бързо. Като че ли е била в мен. Искам да я продължа, искам да я разработя.

129
Момчето продължило мелодията на баща си, която било чуло в утробата на майка си. Той, също като баща си, станал композитор.
— Хубав пример даде, Владимире, и той не е единичен.
Многото примери говорят, че възпитанието на детето е ефективно да се започне от утробата на майката. И дори малко по-рано, преди зачатието.
— Как така по-рано? Преди зачатието все още там няма никого…
— Ти ми говореше за телегонията, Владимире, за това, че родилото се дете прилича на първия мъж, а не на този, с когото го е заченала майката. Това явление разкрива, че дори незаченат, а само стоящ на опашката за зачеване, човек чете информацията на бащата.
— Нима съществува такава опашка?
— Да. Щом жената и мъжът станат близки, в пространството се ражда дух, готов да се материализира.
— И дори ако близостта е била просто така, не за раждане на деца?
— Духът се появява, когато мъжът изпитва удовлетворение.
— Ти имаш предвид оргазъм?
— Не ми харесва тази дума, Владимире, зад нея стои невярна информация за същността на този свят акт.
— Добре, нека да е удовлетворение. Но ти можеш ли да докажеш появата на този дух?
— Сам можеш да намериш доказателства, Владимире, ако пожелаеш. Един човек ще схване същността на това явление само от няколко думи. На друг трябва да се посветят години, да се представят множество примери, но и тогава той може да не поиска да разбере.
— А съвременната наука може ли да представи поне косвени доказателства за това, което говориш?
— Разбира се.
— Коя наука — биология, генетика? Трябва да знам това, за да намеря по-лесно доказателства.
— Във физиката лесно ще ги откриеш, Владимире.
— Във физиката? Какво общо има физиката? Ти говориш за духовното, тук езотерика, не физика, ти е нужна.
— Във физиката има закон за запазване на енергията.
— Какво общо има този закон?

130
— В мъжа по време на сближаването с жената нараства необикновена по сила енергия и в определен момент протича нейното изхвърляне. Съгласно закона за запазване на енергията, тя не може просто така безследно да изчезне, но може да преминава от едно състояние в друго. В дадения случай колосалната енергия на мъжа,
нейното мълниеносно изхвърляне, формира духа.
— Да, убедително е. Но и печално едновременно с това. Колко такива духове са формирали мъжете, които така и не са получили своето материално въплъщение? Те, вероятно, са много повече от живеещите на Земята хора?
— Да, многократно повече.
— Те страдат ли или остават нищо неразбираща енергия?
— Те имат чувства. Техните страдания са необичайни.
— А онези, които са заченати, веднага ли започват да чувстват родителите си?
— Да, веднага, и в еднаква степен усещат бащата и майката. За девет месеца родителите могат на много неща да научат живеещото в майчината утроба бебе. Урокът не трябва да му се повтаря по два пъти, то запомня мигновено за цял живот цялата информация, която получава от своите родители.
Бащата, който има пълноценни знания, през всичките девет месеца сякаш износва, формира духовното и интелектуално „АЗ“ на своето дете. Именно той, бащата, е отговорен за висшата съставка на човека и в това неговата роля е подобна на тази на Бог. Именно бащата ражда духовната съставка на човека. През деветте месеца бащите трябва да съставят програма, формираща духа, характера, интелекта на бъдещия човек.
— Ти говориш, Анастасия, за програма, за баща, притежаващ пълноценни знания за процеса на възпитание на собственото си дете,
намиращо се в майчината утроба…
— Аз говоря не за възпитанието на детето от бащата, а за раждането. Бащата не възпитава, а именно ражда второто нематериално „АЗ“ на своя бъдещ син или дъщеря.
— Такова понятие, според мен, изобщо не съществува.
Вероятно, напразно не съществува. Смята се, че главната роля на бащата в раждането на детето приключва след зачатието. След това

131
бащата в най-добрия случай помага в домакинството на бременната си жена, осигурява й всичко необходимо.
— За съжаление, често пъти така се случва.
— А кой в такъв случай формира главната духовна съставка у човека, ако бащата не разбира своето предназначение? Случайността или който поиска, защото знае, преследвайки при това определена цел. И се получава така, че мъжете, незапознати с възможностите за пълно участие във формирането на бъдещото си дете, започвайки от момента на неговото зачатие, след това отглеждат някак непълноценно своите деца?
— За съжаление, често се случва.
Като че ли започнах да разбирам значението на казаното от
Анастасия и на неговия фон — цялата безизходица на нашия живот.
Може би всички социални катаклизми се случват именно по тази причина че ние в своето потискащо мнозинство, дори да се намираме до децата си, фактически имаме малко отношение към тях. Ние ги хвърляме на произвола на съдбата, оставяме ги на някого. Но в момента на разговора на тази тема с Анастасия не обществени, а лични обстоятелства предизвикаха в мен тъжни, а може би,
безизходно тъжни чувства за цял живот. Дори не ми се искаше да продължавам диалога.
— Ти пребледня, Владимире, очите ти помръкнаха, защо? —
произнесе Анастасия, като видя моето състояние.
— Нямам сили да говоря повече за това, Анастасия.
— Горе-долу знам какво стана сега с теб. Но ще ти олекне ли,
ако сам можеш да формулираш причината за своята печал.
— Какво да формулирам, и така всичко е ясно. Когато разбрах цялата важност на твоята информация за раждането на децата,
едновременно разбрах и това, че не съм вземал достатъчно участие в раждането на своята дъщеря Полина. Но в това време нито аз, нито моята жена не сме знаели как всъщност трябва да се отнасяме към раждането на деца. Но ти си знаела тази информация, родила си син,
дъщеря, а аз, излиза, пак съм настрани. Ти си знаела и въпреки това не си ми разказала своевременно какво трябва да прави бащата. Нещо повече, помня, че ми казваше, че изобщо за известно време не трябва дори да виждам своя син след появата му на белия свят. Защо постъпи така, Анастасия?

132
— Да, така ти говорех, Владимире. Но помисли сам — на какво ти би научил своя син, ако беше живял с мен девет месеца в тайгата?
Искаш ли да ти подскажа отговора?
— Подскажи ми го.
— Ти ме молеше тогава да оставя своята родна поляна в тайгата,
моето пространство на Любовта, което още родителите ми са формирали. Искаше да раждам в града, в болницата. След това ти говореше, че трябва да дадем сина ни в детска градина и в най- доброто училище, че ще го направиш бизнесмен и той ще продължи твоята работа.
— Да, говорех, много неща не знаех тогава. След това се помирих с това, че ти в града не можеш или не искаш да живееш, но ти въпреки всичко не ми предложи да остана с теб в тайгата.
— А ако ти бях предложила, щеше ли да останеш?
— Не зная, но можех и да остана.
— И какво щеше да правиш?
— Като всички останали, някаква мъжка работа в стопанството.
— Но ти знаеш, Владимире, аз нямам нужда от никаква физическа помощ, тук всичко е готово за безкористно служене: и въздухът, и водата, и зверовете, и тревата. Като те попитах за твоите мисли и усещания, исках да разбера главното: за какво си мислеше в очакване на сина си? Мълчиш. Ами те са си останали такива, каквито са и тогавашните ти думи. И щеше да съжаляваш, че не си успял да ме убедиш да живея в града. Ти имаше план как със сила да ме закараш да раждам в болница. Така ли е? Признай си.
— Ами за кратко, мислех това.
— Сега представи си, Владимире, какво трябваше да чувства нашият син при такива мисли, които идват от баща му. При това —
агресивни мисли.
Повярвай ми, Владимире, и не се безпокой, не е тъжно: ти си пълноценен баща на своите деца. И децата ни са получили всичко. А
нашият син дори е малко претоварен с информация и чувствителност,
моят прадядо Мойсей се престара в това, като не успя веднъж да се овладее.
— Ама как така? Не бях до теб, когато беше бременна, никаква програма не съставях, не присъствах на раждането, не призовавах

133
децата си да се родят, и, въпреки това, както казваш, съм си останал пълноценен баща. А преди това доказа съвсем обратното.

134

Изтегляне 1.5 Mb.

Сподели с приятели: