„ТАКСИ И ГЛОБИ, НАЛАГАНИ НА КРЕПОСТНИТЕ СЕЛЯНИ ОТ ПОКРОВСКИЯ

60
А ето опис на имуществото на висше духовно лице:
„ОПИС НА ХОРАТА И ИМУЩЕСТВОТО НА МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН:
16 старци, 6 чиновници, управляващи владенията, 66
— лична охрана, 23 слуги, 25 певци, 2 клисари, 13
звънари, 59 занаятчии и работници.
Всичко — 180.
Оръжие, в количество от 93 предмета, сребърни съдове — с тегло 1 пуд
[2]
20 фунта, оловни съдове — с тегло повече от 16 пуда 112 коня от митрополитския конезавод, 5 карети, 8 шейни и каляски, 147 книги.“
(Из инвентарната книга на архиерейския дом, 1701
г.)
Уникален документ. Той е освободен от каквито и да било исторически неточности. Той просто безпристрастно изброява имуществото в архиерейския дом, но предизвиква множество въпроси.
Що за владения са това, че за управлението им да са нужни цели шестима управляващи?
За какво са му на един човек 23-а слуги?
А 93-те предмета оръжие, също ли са за извършване на църковни обреди?
И всичко това, забележете, не е манастирско имущество, а лично. Манастирите са си имали собствено.
За защита от кого е била необходима толкова голяма охрана? По численост тя превъзхожда охраната на първите президенти на САЩ.
Голямата охрана, както и високите манастирски стени, трябвало да защитава архиерея от руския народ, разбира се. Никакво стратегическо значение за военни цели не са имали стените на суздалските манастири.
Но защо тогава почти всички исторически източници говорят за високите манастирски стени с бойниците като за крепости —
защитници на народа от врага?

61
Защо не са устояли така наречените крепости поне месец?
Ами именно защото не са били предназначени за отбрана от външен противник, при това — неглупав.
За воините на внука на Чингис хан атаките на подобни укрепления са били развлечение. Ако защитниците на тези смехотворни крепости не се подчинявали на искането за незабавна капитулация, те правели земен насип, малко по-висок от стената,
изкачвали върху него устройство за хвърляне на камъни. След това вариантите били много, един от тях бил следният: в устройството слагали чувал, завързан с дълга връв, пускали го отвъд стената на манастира. Преди да достигне до земята, чувалът се развързвал и от него се посипвало върху криещите се зад стените хора заразено месо.
После можели просто да избиват опитващите се да избягат през вратите хора.
Единственото, от което спасявали високите манастирски стени било от собствените, бунтуващи се от време на време крепостни селяни, а по-точно, робите манастирски.
Именно константинополското духовенство е приложило своята
„висока духовност“ за внедряването в Русия на крепостното право.
Документ от архива на Суздалския музей свидетелства:
„През XVII век в Суздал все още преобладава църковното земевладение. Манастирите и архиерейският дом представляват крупни земеделски феодали,
разполагащи с огромни средства и безплатния труд на много хиляди крепостни.
Така например, Спасо-Ефимиевият манастир заема пето място сред духовните феодали на Русия, неговото благосъстояние изцяло зависи от земеделските постъпления. През втората половина на XVII век формиралите се преди това наследствени имоти не са се увеличили, тъй като непрекъснатият ръст на земевладението на манастирите се е спирал от държавата.
Селяните са подлагани на двойна експлоатация: от страна на владетелите (барщина, оброк) и държавата (натурален и паричен оброк)“.

62
Или цитат от още един подобен документ от историята на
Свято-Покровския женски манастир:
„Спокойният и сит живот на монахините се осигурява от труда на крепостните селяни и от огромния щат прислуга; земеделските владения на Покровския манастир нарастват за сметка на богатите дарения на най- знатните родове на Русия, включително княжески и царски“.
Сметката е проста: повече земя — повече крепостни, повече богатства.
Но да се върнем в XIII век.
Какво всъщност се е случило с отряда на Батий и обсадата и атаката на Суздал? И какво общо имат традицията и любовта?
Населението на Суздал по това време е по-малко от 4 хиляди души. Основно това е княжеската дружина и слугите на княза,
занаятчии и високопоставено духовенство с множество прислуга,
криещо се от народа зад манастирските стени.
Около Суздал и Владимир живеят десетки хиляди селски семейства, които биха могли да окажат достойна съпротива на агресора. Но те не са го направили, не са сформирали опълчение, не са отишли зад манастирските стени да защитават духовенството. Те просто са го ненавиждали. Забележете, не Бог, а своите угнетители.
Народът е обичал Бог и Го е почитал.
По същата причина народът не се е вдигнал в защита на град
Владимир.
Батий изчаква шест дни, преди да щурмува Владимир. Той чака да се разнесе вестта: „Аз не поробвам и не изтребвам народа, а неговите поробители.“
Изчакал и само за един ден превзел добре укрепения град. С
тази цел е извършил и похода срещу Суздал, който не е имал никакво значение от военна гледна точка, но е лишил властта от народната подкрепа.
И как постъпили по-нататък ордите?

63
Те видели: по-добри надзиратели и събирачи на данъци от князете, в съдружие с духовенството, няма да намерят. И започнали да издават на князете специални документи за управление и право да събират налозите от руския народ, част от които трябвало да се изпраща в Ордата. А много манастири дори освободили от налози.
И всичко се подтвърждава от конкретни документи. За да не обвинят мен или научните работници, светските историци, да се обърнем към самата църковна литература.
В нелоша историческа книга, издадена от Свято-Покровския женски манастир, с благословията на Владимирския и Суздалски архиепископ Евлогий се казва:
„Духовникът Теодор, първият епископ Суздалски,
бил родом от Гърция. Той пристигнал в Русия през 987
година със свита от духовни лица, съпровождащи
Константинополския пратеник Михаил.
Михаил кръстил в Корсун великия княз Владимир, а впоследствие станал първият митрополит Киевски.
След покръстването на киевчани през 988 година равноапостолният княз, заедно със синовете си и духовника Михаил обикалял руските градове, ревностно разпространявайки християнството. В Чернигов, Белгород,
Переяславъл,
Новгород,
Владимир-Волински били назначени епископи“.
Както се вижда от това съобщение, а също и от други източници,
в Русия се появяват чуждестранни идеолози, при това цяла тълпа. С
наемна охрана, и с дружината княжеска започват да обикалят градовете руски, да пречупват хилядолетните устои и да насаждат изгодна за тях идеология. Начело на градовете почват да застават чужденци.
Множество исторически документи свидетелстват как се е съпротивлявал на това народът, но очевидно не е бил достатъчно организиран и не е очаквал предателство от собствения си княз.
По такъв начин в Русия било извършено масово чуждестранно нашествие, благодарение на предателството на князете. Най-

64
печалното е, че се е извършвало в името на Бог. Невероятно кощунство!
Но може би княз Владимир и константинополските епископи действително искрено са вярвали в Христовите заповеди? Следващите събития показват: те са пълна противоположност на Бог. И те, слугите на тази противоположност, добре умеят да манипулират народа, да подчиняват за свои облаги неговия дух и воля. Те внушавали на човека: „Ти си раб Божи“, подразбирайки — „Ти си мой роб“. И
човекът започнал да забравя, че няма и не може да има роби на Бога.
Защото човекът е син на Бог, при това — любим син.
Всички цитати в тази книга са взети от историческите документи. Аз получих достъп до тях не в някакви секретни и недостъпни архиви, а след като платих 15 рубли вход в Държавния музей и 30 рубли за правото да снимам експозициите. Снимах витрините, експонатите и текстовете изложени за посетителите. Един от тях така и се нарича — „Манастирите като духовни феодали“.
И това далеч не е единственият официален държавен източник,
има още много.
Например, неизмеримо по-влиятелен, особено върху младежите,
е учебникът за 10 клас на средното училище, издаден от издателство
„Просвещение“ през 2003 година и препоръчан от Министерството на образованието на Руската Федерация. Това е много качествено издаден учебник под редакцията на А. Н. Сахаров и В. И. Буганов. В
него на страница 63 е написано:
„Едновременно с това Църквата е преследвала старата народна езическа култура, обявила се срещу християнството от римски образец, наричайки го
«латинство» и вероотстъпничество. Това нанася вреда на връзките на Русия със страните, които изповядват католическата религия, способствало е за изолацията на
Русия от западноевропейската култура. В църковните стопанства започва да се прилага трудът на поробени,
зависими хора. Някои църковни деятели и манастири се занимават с лихварство и обират хората. Имало е случаи,
когато видни политически дейци на Църквата са участвали

65
в интриги. По този начин нерядко думите на Църквата започват да се разминават с делата, а това предизвиква недоволство у хората“.
В този учебник също така се съобщава, че княз Владимир,
покръстил Русия през 987 година: „… е бил син на Светослав от робинята на неговата майка Малуша. Затова сред княжеските синове той е заемал второстепенно положение“.
По-нататък се казва:
„Повече от две години Владимир прекарва в чужди краища, а когато се появява близо до Новгород, той води след себе си силна варяжка дружина.
Той бързо възстановява властта си в Новгород и пристъпва към подготовка на поход на юг. По пътя
Владимир превзема Полоцк, където убива управляващия там варяг Рогволд и неговите синове, а дъщеря му Рогнеда насила прави своя жена“.
По-нататък в този учебник се съобщава как киевският княз
Ярополк, брат на Владимир, идва при него за преговори, но „едва влязъл в палата, телохранителите на Владимир го пронизват с мечовете си“.
Съобщава се за покръстването и клетвеното задължение да се плащат на Църквата 10% от вземания от народа данък. Трябва да се има предвид, че тогава Църквата се е подчинявала на константинополския патриарх, в Русия не е имало собствен,
следователно, от Константинопол се разпореждат да се вземат 10%
дан от руския народ.
Дали в подобни исторически факти не се крият отговорите на въпроса: защо не се вдига народът в защита на Църквата, когато Петър
I закрива една трета от манастирите, а църковните камбани са претопявани в оръдия; когато Екатерина II конфискува манастирските земи, в резултат на което бившите богати монаси са принудени да просят милостиня за прехрана и да живеят за сметка на царската

66
милост; когато болшевиките разстрелват свещенослужителите и взривяват храмовете, част от народа взема непосредствено участие в разграбването на църковното имущество.
Засягайки темата за Църквата, аз се основавам на конкретни исторически факти и документи и си поставям целта да призова здравомислещите църковни йерарси, мъдри старци, каквито аз съм убеден, че съществуват, да направят съвременната Църква високодуховен институт, способен да помогне на обществото да излезе от икономическата и духовната криза.
[2]
пуд — руска мярка за тегло равна на 16,3 кг. — б.пр.
↑

67

Изтегляне 1.5 Mb.

Сподели с приятели: