Общ вид и морфологични особености

Най-ранните фосили от прилепи са намерени в отложения с възраст 55 милиона години. Техни преки предшественици са древни насекомоядни бозайници с възможност да планират или дори да летят. Докато формата на тялото и крайниците при всички останали животни постоянно са еволюирали, най-интересното при прилепите е, че външният вид на съвременните видове е почти същия като на изкопаемите форми.

Устройството на тялото и анатомията на прилепите е много сходна с тази на всички бозайници. Основните разлики са в дължината и пропорциите на костите на горните крайници и наличието на крилна мембрана. Въпреки че не са основен орган за ориентация и лов, всичките видове имат различно големи очи, които могат да виждат учудващо добре в тъмнината.

Първият пръст (палец) завършва с нокътче, с което прилепите си помагат при пълзене по земята. Размахът на крилата при нашите видове достига до 46 cm, а теглото варира от 5 до 55 g. Най-голям по размери е гигантският вечерник (Nyctalus lasiopterus), а най-дребен е малкото кафяво прилепче (Pipistrellus pygmaeus).

Някои видове имат удължени крила (Miniopterus schreibersii, Nyctalus noctula и др.), което ги прави бързи и много маневрени летци, способни да изминават големи разстояния без особени усилия. Други видове са с широки и къси крила, което е предпоставка за бавен, «пърхащ» полет.

В ухото на всички прилепи (без подковоносите) има малък кожен израстък, наречен трагус, чиято функция не е достатъчно добре изучена. Тялото е покрито с гъста и мека козинка, която защитава тялото от студа по време на почивка и полет в студения въздух.
Убежища

В зависимост от сезона, прилепите обитават различни убежища.

П
Тунели и канали за деривация
рез пролетта и есента

• 
  Пещеролюбиви – размножават се и зимуват изключително в пещери и други подземни укрития. Срещат се основно в райони с карстови, вулкански или морски пещери. Числеността на колониите може да достигне 100-10 000 екз. през лятото и от 50 до 100 000 екземпляра през зимата.
  
• 
  Г
  Изоставени сгради, мазета, тавани
  орски – размножават се основно в хралупи, цепнатини и под корите на дърветата; някои видове зимуват и в пещери. Срещат се навсякъде, където има широколистна, смесена и по-рядко чиста иглолистна гора, която да предлага достатъчно укрития и хранителна база. Числеността им в хралупите обикновено е 10-50 екз., но много колонии са повече или по-малко равномерно разпределени на голяма площ.
  
• 
  В
  Пещери, скални ниши и цепнатини
  лажни зони - поради високия си биологичен потенциал и богато биоразнобразие това са едни от най-важните хранителни местообитания за прилепите. Особено значими са тези зони през летните месеци, когато хиляди прилепи ловуват над водната повърхност и се явяват важни участници в регионалните хранителни вериги. Повечето екземпляри, зависещи от водните площи, живеят в непосредствена близост или в границите на самите зони. Обитават хралупи на дървета, жилищни или промишлени постройки, пещери и други близки убежища.
  
• 
  Синантропни – прекарват почти целия си жизнен цикъл в укрития, създадени от човека като тавани, мазета, фуги, шахти, комини, вентилационни съоръжения и къде ли не още. Срещат се навсякъде в села, градове, курортни селища и други урбанизирани територии. Колониите на някои видове варират от 5-20 екз., на други 50 до 1000 екземпляра.
  

Продължителността им на живот е уникално висока за бозайници с подобни размери и достига до 20-30 години.

От декември до около края на март прилепите в умерените ширини спят зимен сън. През ранната пролет някои видове мигрират до летните си убежища и се подготвят за размножаване. Стационарните видове напускат зимните си квартири и се заселват сравнително равномерно в района, който обитават. През пролетта всички прилепи се хранят много активно, за да възстановят загубените през зимата резерви и да натрупат телесна маса.

В зависимост от географската ширина и климатичните особености раждането на малките става след 20 май, обикновено в началото на юни. Малките са абсолютно безпомощни в първите десетина дни и зависят изцяло от майките си. В рамките на 30-40 дни се научават да летят самостоятелно, но продължават да живеят в размножителните колонии, които се състоят най-често от женски и млади мъжки.
В края на лятото и началото на есента прилепите се хранят активно, за да натрупат достатъчно резерви за зимата. От средата на август до началото на октомври е сезонът, през който мъжките и женските най-често копулират. Оплодената яйцеклетка се запазва неактивна в организма на женските и се развива чак през следващата пролет. Мигриращите видове напускат летните си убежища и се насочват към зимните си квартири, като по пътя си нощуват в различни други убежища.
С понижаване на температурите през нощта намалява количеството на насекомите и прилепите са слабо активни. С настъпването на зимата те заспиват зимен сън, по време на който намаляват всички физиологични процеси в състояние на анабиоза.

Хранене

Прилепите практически се хранят навсякъде, където летят или пълзят нощни насекоми. Най-често могат да бъдат видяни около езера, блата и други влажни зони, където количеството на насекомите обикновено е най-високо. В селищата ловуват покрай лампите в градинките, покрай пътищата, над паркове, канали. В горите ловуват около малки водни площи, покрай реките, около горските поляни, пролуки и границата с откритите площи. За достигане на ловните си местообитания прилепите обикновено прелитат транзитно през други територии, като следват линейни елементи на ландшафта - речни течения, пътища, алеи, просеки.

• 
  Ловци на открити пространства - летят високо над растителността, излъчват нискочестотни FM сигнали.
  
• 
  Ловци в открити ниски пространства - летят в рядка растителност, изразена тенденция към високочестотни FM сигнали.
  
• 
  Ловци в растителността - летят в и около короните на дърветата, имат много маневрен полет, засичат жертвите от близко разстояние.
  
• 
  Ловци от засада - улавят жертвите си от “засада” висейки на клон или стена.
  
• 
  Събирачи от повърхности - ловят жертвите си от повърхността на листата или от земята, като най-често чуват и звуците, издавани от тях.
  

• 
  Ултразвуците се генерират от ларинкса, който е много по-добре развит, отколкото при всички останали бозайници.
  
• 
  Чувствителността на прилепното ухо е много висока и те могат да улавят отразени звуци от предмети с размери под 0.5 mm!
  
• 
  Мозъкът на прилепите обработва информацията за засечените летящи жертви и препятствията в рамките на милисекунди.
  

• 
  Подковоносите прилепи (Rhinolophidae) излъчват сигнали с постоянна честота (CF).
  
• 
  Гладконосите прилепи (Vespertilionidae) са се специализирали да се ориентират и хранят с честотно моделирани звуци (FM) в широк диапазон.