Обща характеристика на картите и плановете



Дата23.07.2016
Размер178.75 Kb.
#2152
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КАРТИТЕ И ПЛАНОВЕТЕ

 

         1.ОБЩИ ПОНЯТИЯ ЗА ФОРМАТА НА ЗЕМЯТА



 

         1.1 ФОРМА И РАЗМЕРИ НА ЗЕМЯТА

 

         Когато се говори за формата на земята, има се предвид не нейната физическа повърхност с всички неравности (планини, долини и пр.), а някаква въображаема повърхнина, съвпадаща със средното ниво на океаните и моретата, мислено продължена по сушата при условие, че във всяка нейна точка тя е перпендикулярна на отвесната линия, т.е. на посоката на силата на тежестта. Тази въображаема повърхнина се нарича нивоповърхнина, а геометричното тяло, ограничено от нея, се нарича ГЕОИД (от гръцкото "ge" - земя, "eidos" - вид).



         По форма геоидът представлява неправилно кълбовидно тяло, което не може да се изрази с прости математически формули. Установено е обаче, че по форма геоидът съвсем малко се различава от ротационния елипсоид, т.е. геометрично тяло получено от завъртването на елипса около малката й ос. Ето защо на практика формата на Земята се приема за елипсоид, който се нарича ЗЕМЕН ЕЛИПСОИД или СФЕРОИД.

         Различните страни са приели различни по размери земни елипсоиди. При избирането на земен елипсоид за една или друга страна се изхожда от това, повърхнината на същия да съвпаданай-добре с повърхнината на геоида за нейната територия. Такъв частен земен елипсоид се нарича РЕФЕРЕНТЕН ЕЛИПСОИД.

         Размерите на референтния елипсоид имат голямо практическо значение за създаването на точни топографски карти.

         В България за основа на създаването на топографски карти е приет ЕЛИПСОИДЪТ НА КРАСОВСКИ. Елипсоидът има следните размери:

          - голяма (екваториална) полуос а=6 378 245 м;

          - малка (полярна) полуос   в=6 356 863 м;

          От тези данни се вижда, че земната ос е по-къса от диаметъра на земния екватор с около 43 км. За практически работи, които не изискват особена точност, формата на Земята се приема за сфера с приблизителен радиус 6371,11 км и с повърхнина около 510 млн. кв. км.

          1.2 ОСНОВНИ ТОЧКИ ВЪРХУ ЗЕМНАТА СФЕРА

 

 

          Мислената линия, около която земята извършва денонощното си въртене, се нарича ЗЕМНА ОС, а краищата й - ГЕОГРАФСКИ ПОЛЮСИ (северен P и южен P1).



         Мислената равнина, минаваща през центъра на земята, която е перпендикулярна на земната ос, се нарича РАВНИНА НА ЗЕМНИЯ ЕКВАТОР. Тази равнина пресича земната повърхност поокръжност, наречена ЕКВАТОР. Равнината на екватора разделя земята на две полукълба - СЕВЕРНО И ЮЖНО.

         Линиите, получени от пресичането на земната повърхност с мислени равнини, успоредни на равнината на екватора, се наричат ПАРАЛЕЛИ.

         Пресичането на земната повърхност с мислени равнини, минаващи през земната ос, дава линии, наречени географски или истински МЕРИДИАНИ. За начален, т.е. НУЛЕВ МЕРИДИАН се приема меридианът, минаващ през обсерваторията ГРИНУИЧ (близо до ЛОНДОН). ГРИНУИЧКИЯТ МЕРИДИАН разделя земята на две полукълба - ИЗТОЧНО И ЗАПАДНО.

         Мрежата от взаимно пресичащи се меридиани и паралели се нарича ГЕОГРАФСКА МРЕЖА.

         При земната сфера дължината на дъга 1 градус (1 минута) по меридианите и екватора може да се получи от съотношението 2¶R/360 (градуса), в което като се замести R=6371,11 км, се получава: дъга по меридианите при екватора 1=111,18 км, а дъга 1'=1852 м = 1 морска миля.

 

1.3 КАРТАТА - ХОРИЗОНТАЛНО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА МЕСТНОСТТА



 

         Физическата земна повърхност представлява много сложна повърхнина. За да се изобрази тази повърхност върху равнина, т.е. върху карта, е необходимо най-напред тя да се проектира ортогонално (чрез отвесни линии) върху нивоповърхнината, т.е. върху повърхнината на геоида. Полученото по този начин изображение се нарича ХОРИЗОНТАЛНО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА МЕСТНОСТТА. Това изображение се пренася върху повърхнината на референтния елипсоид, който с помощта на картографски проекции се разгъва в равнина.

         Същността на хоризонталното изображение на местността се състои в проектирането на всяка точка от земната повърхност, перпендикулярно върху хоризонтална равнина. При това, ако линиите от местността са хоризонтални, техните изображения върху проекционната равнина (картата) са равни на самите линии. Ако те са наклонени, хоризонталните им изображения са винаги по-къси от техните действителни дължини на местността, и то толкова по-къси, колкото ъгълът, който те сключват с проекционната равнина, е по-голям.

         При топографска снимка върху картата се нанасят мащабно, т.е. uзвестно умаление, хоризонталните изображения на всички линии и контури (очертания) на площите, като се проектират върху повърхнината на геоида (нивоповърхнината), която в границите на отделния картен лист се приема за хоризонтална равнина. Следователно в равнинна или слабо хълмиста местност, където наклоните на местността са малки, линиите от нея може практически да се отчитат за равни на техните хоризонтални изображения върху картата. Обаче в силно пресечена хълмиста и планинска местност при точни измервания на разстояния по картата е необходимо да се увеличават с известен процент.

 

          2. ПОНЯТИЕ ЗА КАРТОГРАФСКИ ПРОЕКЦИИ



 

          2.1 СЪЩНОСТ НА КАРТОГРАФСКИТЕ ПРОЕКЦИИ

 

          Земната повърхност като цяло или пък голяма част от нея може да се изобрази със запазване на пълно подобие на всички нейни очертания само върху повърхност на геометрична фигура, еднаква или близка по форма с тази на Земата, т.е. върху елипсоид или сфера, какъвто е например земният глобус.



          Изображението на земната повърхност върху глобус притежава следните геометрични свойства:

          - всички линии от земната повърхност се изобразяват върху глобуса с еднакво умаление, т.е. мащабът на изображението върху глобуса навсякъде е еднакъв. Това свойство се нарича РАВНОМАЩАБНОСТ НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО;

          - всички хоризонтални ъгли от земната повърхност са равни на съответните им ъгли върху глобуса, т.е. изображенията върху глобуса на различните фигури са подобни на техните действителни очертания от земната повърхност. Всички меридиани пресичат паралелите под прав ъгъл. Това свойство се нарича РАВНОЪГЪЛНОСТ НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО;

          - размерите на всички площи, изобразени върху глобуса, са пропорционални на действителните размери на същите площи от земната повърхност, т.е. отношението на площите от глобуса към съответните им площи от земната повърхност е постоянна величина. Това свойство се нарича РАВНОПЛОЩНОСТ НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО.

         В много дейностти използуването на глобус е неудобно, тъй като изобразяването на всички подробности от земната повърхност изисква той да бъде с големи размери. Ето защо се прибягва към изобразяването на земната повърхност върху равнина.

         Повърхнината на земната сфера не може да се разгъне в равнина без разкъсване или застъпване, т.е. без деформации. Затова, за да се изобрази земната повърхност върху равнина, тя се проектира върху повърхността на друга спомагателна геометрична фигура, например конус или цилиндър, след което те се разгъват в равнина. Понякога проектирането може да се извърши направо върху равнина.

         Способите за построяване върху равнина на мрежате от паралели и меридиани на земния елипсоид (т.е. картографската мрежа) и изобразяването на тази основа на повърхността на земята се наричат КАРТОГРАФСКИ ПРОЕКЦИИ.

          При създаването на картите независимо от вида на картографската проекция, която е използувана, се получават неизбежни деформации на елементите от земната повърхност. При някои видове проекции се запазват верни например ъглите, а разстоянията и площите са деформирани и т.н.

 

         2.2 ВИДОВЕ КАРТОГРАФСКИ ПРОЕКЦИИ



 

         Според характера на деформациите картографските проекции биват:

 

         а) равноъгълни (конформни) проекции. При тях се запазват равенството на ъглите и подобие на безкрайно малките фигури. На карти, съставени по такива проекции може да се види ясно, че площите в близост до полюсите изглеждат по-големи от тези по-близо до Екватора. Например остров Гренландия изглежда почти равна по площ на Африка. В действителност Африка е 15 пъти по-голяма от Гренландия.



         б) равноплощни (еквивалентни) проекции . При тях се запазва равенството между площите, но е нарушено подобието на фигурите, т.е. свойството равноъгълност.

         в) произволни проекции. Проекции, които не притежават нито едно от горните свойства.

         Според вида на спомагателната геометрична повърхност, посредством която се пренася географската мрежа върху картата, картографските проекции се подразделят на следните групи:

         КОНИЧНИ ПРОЕКЦИИ. Повърхността на земната сфера се проектира върху конус, който може да е допирателен или секущ по даден паралел. След това повърхнината на конуса се разрязва по една от секущите го.

         ПОЛИКОНИЧНИ ПРОЕКЦИИ.    За да се намалят деформациите при коничните проекции, земната сфера се проектира последователно върху повърхнината на конуси, които имат различни допирателни (секущи) паралели, по полоси.

         ПЕРСПЕКТИВНИ (АЗИМУТАЛНИ) ПРОЕКЦИИИ. Проектирането става направо върху равнина, допряна до някаква точка от земната повърхност.

         ЦИЛИНДРИЧНИ ПРОЕКЦИИ.    Проектирането на земната сфера се извършва върху мислен цилиндър, който се допира в екватора или в някой меридиан. Като се разреже цилиндърът по една от образуващите го, картата се разгъва в равнина.

         В зависимост от положението на спомагателната геометрична повърхност спрямо земната ос, картографските проекции се подразделят на: нормални (оста на конуса или цилиндъра съвпада или е успоредна на земната ос); напречни (оста на конуса или цилиндъра е перпендикулярна на земната ос); наклонени.

         Голяма част от българските топографски карти в мащаб до 1:500 000 включително са съставени в НАПРЕЧНАТА ЦИЛИНДРИЧНА ПРОЕКЦИЯ НА ГАУС.

         Геометричната същност на тази проекция се състои в следното. Повърхността на земния елипсоид се разделя по меридианите на 60 ивици (зони), наречени ГАУСОВИ ИВИЦИ , всяка от които обхваща 6 градуса по географска държина. Средният меридиан на всяка ивица се нарича ОСОВ (НУЛЕВ) МЕРИДИАН ; той разделя ивицата на две равни части - източна и западна. Номерацията на ивиците се извършва от Гринуичкия меридиан от запад на изток. Територията на България се покрива от две Гаусови ивици - четвърта и пета.

         Нека си представим, че около земната сфера е поставен мислен цилиндър, чиято ос е перпендикулярна на оста на земната сфера и същевременно цилиндърът се допира до осовия меридиан на една от Гаусовите ивици. При това оста на цилиндъра минава през центъра на Земята и лежи в равнината на Екватора. След това тази ивица да се проектира върху околната повърхнина на цилиндъра по законите на математиката, като при това се запази свойството равноъгълност на изображението. По същия начин чрез последователно проектиране върху околната повърхнина на цилиндъра се получават едно до друго изображенията и на останалите Гаусови ивици. Най-после като са разреже цилиндърът по една от образуващите го и околната му повърхнина се разгъне в равнина, се получава равнинно изображение на земната повърхност във вид на отделни ивици, допиращи се една до друга само в Екватора. Полученото по този начин изображение на земната повърхност в желания мащаб се разделя по мрежата от меридиани и паралели на отделни картни листове с определени размери.

 

         2.3 ГЕОМЕТРИЧНИ СВОЙСТВА НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО НА ГАУСОВИТЕ ИВИЦИ.



 

         Осевите меридиани на всяка ивица и екватора се изобразяват като прави линии, перпендикулярни помежду си. Тъй като при проектирането цилиндърът допира само в осовите меридиани на ивиците, очевидно е, че тези меридиани се изобразяват без деформация - с еднакъм мащаб по цялата си дължина. Останалите меридиани от всяка ивица се изобразяват като криви линии, извити към осовия меридиан, и следователно те са по-дълги от него, т.е. деформирани. Към края на ивиците тази деформация достига около 1/1000 част от дължината на линията, измерена по картата. Това означава, че ако мащабът на картата е 500 м = 1 см, в края на ивицата той ще бъде 499,5 = 1 см.

Следователно от теоретична гледна точка топографските карти в Гаусова проекция нямат абсолютно еднакъв мащаб върху цялата площ на картния лист. Практически тези деформации не се забелязват и затова мащабът на всяка карта се счита за постоянен.

         Най-важните преимущества на Гаусовата проекция се заключават в следното:

         1. ПРОЕКЦИЯТА Е РАВНОЪГЪЛНА, т.е. запазва се равенството между ъглите и подобия на безкрайно малките фигури.

         В следствие на незначителните деформации тази проекция по точност напълно отговаря на изискванията, предявявани към топографските карти. аксималната линейна деформация в края на ивиците не превишава 0,1 % от дължината на измереното разстояние, което за картите 1:25 000 е извън пределната графическа точност на мащаба.

         2. ПРОЕКЦИЯТА Е УНИВЕРСАЛНА, т.е. използува се за съставяне на всички топографски карти с мащаб 1:500 000 и по- едър и за всички части от земната повърхност.

         3. ПРОЕКЦИЯТА Е ЕДИННА, както за съставянето на всички топографски карти, така и за правоъгълните координати, с които се определя положението на всички обекти.

          Освен Гаусовата проекция често се използува нормалната цилиндрична проекция на Меркатор.

 

         3. ТОПОГРАФСКА КАРТА И ПЛАН



         3.1 ПОНЯТИЕ ЗА КАРТА И ПЛАН

         Картографските изображения на земната повърхност е прието да се разделят на карти и планове.

         Когато се снима малък участък от земната повърхност, този участък от геоида може да се приеме за равнина. Полученото по този начин картографско изобръжение запазва пълно подобие на всички елементи от местността.

УМАЛЕНО, ТОЧНО И ПОДРОБНО ИЗОБРАЖЕНИЕ ВЪРХУ РАВНИНА НА МАЛЪК УЧАСТЪК ОТ ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ, ПРИЕТ ЗА РАВНИНА, СЕ НАРИЧА ТОПОГРАФСКИ ПЛАН ИЛИ САМО ПЛАН.

         За нуждите на Въоръжените сили и други организации се изготвят планове на населени места и други обекти, имащи важно значение. Обикновено плановете се изработват в мащаб по-едър от 1:25 000.

         Плановете на населените места и обектите се изработват със специални условни знаци и цветове за отделяне на изпъкващите здания и важни обекти, поставя се номерация на кварталите и обектите, с което се улеснява ориентирането, а в полето и на обратната страна на картата се дават кратка писмена характеристика и азбучен указател на улиците.

         Плановете на населените места и обектите позволяват предварително, преди началото на полицейските действия, да се изучат подробно планировката и разположението на улиците, обектите и др.

         За изобразяване на обширни райони от земната повърхност върху равнина, както бе посочено, трябва да се взема предвид кривината на земята, за която цел се използува една или друга картографска проекция. Получените изображения в този случай се наричат КАРТИ.

         КАРТА СЕ НАРИЧА УМАЛЕНО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ ИЛИ НА ЧАСТ ОТ НЕЯ ВЪРХУ РАВНИНА В НЯКАКВА КАРТОГРАФСКАПРОЕКЦИЯ.

         Съвкупността от сведения за местността, изобразени върху картата, се нарича КАРТНО СЪДЪРЖАНИЕ. Според съдържанието си картите се подразделят на географски, специални и топографски.

         ГЕОГРАФСКИ КАРТИ се наричат тези, които характеризират територията във физикогеографско и икономическо отношение - релеф, растителна покривка, населени места, пътища и съобщителна мрежа, държавни и административни граници и някои други обекти. Към географските карти се отнасят картите с мащаб над 1:1 000 000.

         СПЕЦИАЛНИ КАРТИ се наричат тези, върху които се изобразяват отделни елементи от съдържанието на географските карти и се показват други природни или обществени явления, например исторически, климатични, пътни, релефни, аеронавигационни и други карти.

         Карти с данни за повърхността и дъното на моретата, океаните и други водни обекти, които показват условият за корабоплаване, се наричат ХИДРОГРАФСКИ КАРТИ.

         ТОПОГРАФСКИ КАРТИ се наричат картите, изобразяващи точно и подробно повърхността на земната суша. За топографски карти се считат картите с мащаб до 1:1000 000 (включително).

 

 

         Топографските карти могат да се използуват широко от ръководителите на операции и служителите при подготовката, организирането и в хода на изпълнение на различни задачи, свързани с дейността на полицейските и специални служби. По картата може бързо да се изучи и оцени местността независимо от големината и отдалечеността на изучавания участък. Топографските карти се използуват за ориентиране и при придвижване на полицейските формирования, за целеуказване и определяне на координати на обекти, независимо от тяхното положение спрямо полицейските формирования или обектите на полицейските действия. По картата се решават различни задачи, свързани с измерване на разстояния, ъгли, площи, височини, наклони и др.



         Ръководителите на бойно-полицейски действия използуват картите като документ, върху който се нанасят сведения за обектите на действията и собствените сили и средства. По картата ръководителите могат да вземат решения за действията, да поставят задачи на подчинените формирования. Картата и плана са основа за изготвяне на различни графични документи и преди всички на плановете за провеждане на операции.

 

3.2 РАМКОВО И ИЗВЪНРАМКОВО ОФОРМЛЕНИЕ НА ТОПОГРАФСКИТЕ КАРТИ



 

         Топографските карти обикновено покриват цели райони и територии на отделни страни, поради което за удобство при ползване те се издават на отделни листове. Границите на всеки картен лист е прието да се нарича рамка на картата. Рамката на топографските карти представляват меридиани и паралели като всеки картен лист е ориентиран спрямо посоките на света така: горната страна на рамката - север, долната - юг, дясната - изток, лявата - запад.

 

 

         По рамката и извън рамката на всеки картен лист на топографските карти са поместени различни пояснения, необходими за работа на картата



         Над горния ляв ъгъл на рамката се пояснява към коя територия принадлежи районът, изобразен на картата.

         В средата над северната рамка е надписан номерът (номенклатурата) на картният лист, а под него - годината на издаването. Над горният десен ъгъл на рамката е указана степента на секретност на картата. Секретни са картите в мащаб 1:25000, 1:50000, 1:100000. Картите от останалите мащаби са за служебно ползуване.

         Вляво под долната (южната) рамка са дадени посредством текст и схема стойността на магнитното отклонение и други данни. В средата под долната рамка се обозначава численият мащаб, под него - величината на мащаба, по-долу - линейният мащаб, а най- отдолу - височината на сечението на релефа.

 

 

Вдясно от мащаба е даден чертеж, който служи за определяне на наклона на ската по карта.



Под десния долен ъгъл на рамката се пояснява по какъв метод е създадена картата, годината на снимката и годината на издаване на картата. Тези сведения са необходими, за да се оцени актуалността на картата.

         Между вътрешната рамка на картния лист са означени стойностите на координатните (километричните) линии и минутната рамка на картата, а в четирите ъгли - географските координата на върховете на картата. Освен това достигащите до рамката ж.п. линии и шосета се поясняват с надпис за най- близкото населено място, до което водят, като се указва и разстоянието в километри от рамката до това населено масто.

В полето между рамките се надписват също и наименованията на онези населени места, които частично са изобразени на дадения картен лист, а по- голямата част от тях и основният им надпис са разположени в съседния картен лист.

Между рамките в средата на четирите страни са обозначени номерата (номенклатурите) на съседните картни листове.

         Значението и използуването на данните, изразени по рамката и извън рамката на картата, се разглеждат по- подробно в следващите теми.

 

         3.3. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТОПОГРАФСКИТЕ КАРТИ



         Топографските карти се разделят на следните групи:

          - едромащабни - мащаби 1:25 000 и 1:50 000;

          - средномащабни - 1:100 000 и 1:200 000;

          - дребномащабни -1:500 000 и 1:1 000 000.

         ЕДРОМАЩАБНИТЕ КАРТИ са предназначени за извършване на точни измервания и разчети, свързани с изготвяне на данни за движение по азимут, охраната на големи обекти планиране на тактически действия и др.

         Карта в мащаб 1:25 000 (един сантиметър равен на 250 м). Тя има размери на рамката на листа 5 минути по географска ширина и 7 мин. и 30 сек. по географска дължина. За географската ширина на България размерите на листа на картата в километри са 10х9, т.е. 90 кв км.

         Тази карта е най-подробна и най-точна. Използува се за подробно изучаване на местността, за ориентиране, при водене на операции в големи населени места и т.н.

         Карта в мащаб 1:50 000 (1 см = 500 м). Картата има размери на рамката 10 мин. по географска ширина и 15 мин. по географска дължина. Размерите в километри са: 20х18 км, т.е. 360 кв км.

         Тази карта е предназначена за изучаване на местността, за целеуказване при провеждане на операции на големи територии (над 1 000 кв км).

         СРЕДНОМАЩАБНИТЕ КАРТИ са предназначени за изучаване и оценка на общия характер на местността, за оценка на оперативната обстановка на територията на една РДВР и планиране на операции на тази територия.

         Карта в мащаб 1:100 000 (1см = 1км). Картата има размери на рамката 20 мин. по географска ширина и 30 мин. по географска дължина, а в километри 40х36 км, т.е. един лист покрива 1 440 кв км.

         Тази карта се използува за оценка на оперативната обстановка на територията на РДВР и провеждане на операции със силите и средствата на МВР на територията на областта. Тази карта също се използува при планиране на придвижване на формирования на МВР.

         Карта в мащаб 1:200 000 (1см = 2км). Има размери на рамката 40 мин. по географска ширина и 1 градус по географска дължина, а в километри 80х70 км, т.е. един лист покрива около 5 800 кв км.

         Тази карта може да се използува за оценка на оперативната обстановка на територията на няколко РДВР, за планиране и организиране на операции на територията на няколко РДВР, също и като пътна карта за планиране и осъществяване придвижването на големи формирования.

         ДРЕБНОМАЩАБНИТЕ КАРТИ могат да се използуват за оценка на оперативната обстановка на територията на цялата страна.

         Карта в мащаб 1:500 000 (1см = 5км) има размери 2 градуса по географска ширина и 3 градуса по географска дължина.

         Карта в мащаб 1:1 000 000 (1см = 10км) има размери 4 градуса по географска ширина и 6 градуса по географска дължина.

         Тези карти се използуват рядко в МВР, и то при организиране на взаимодействието между силите и средствата на министерството с тези на Гражданска защита и Въоръжените сили.

 

         4. РАЗГРАФКА И НОМЕНКЛАТУРА НА ТОПОГРАФСКИТЕ КАРТИ



 

         За изработване на карта на големи територии се прибягва до разделяне картата на отделни листове.

         Системата на разделяне на топографските карти от различни мащаби на отделни картни листове се нарича РАЗГРАФКА НА КАРТАТА. При това разделяне всяка топографска карта има рамка с форма на трапец, като горната (северната) и долната (южната) страна представляват части от паралели, а страничните рамки - части от меридиани.

 

 

         За да може лесно и бързо да се намират необходимите картни листове от един или друг мащаб или район, всеки лист се обозначава по определен начин с цифри и букви.



         Системата на номериране и обозначаване на отделните картни листове се нарича НОМЕНКЛАТУРА НА КАРТАТА.

         За нашите топографски карти е приета международната разграфка и номенклатура на картата в мащаб 1:1 000 000.

         В тази система картните листове в мащаб 1:1 000 000 се получават, като се раздели цялата земна повърхност с паралели 4 градуса по географска ширина, започвайки от екватора, и с меридиани през 6 градуса по географска дължина - от Гринуичкия меридиан. По този начин всеки картен лист с такъв мащаб представлява трапец с размери на рамката 4х6 градуса.

         Картните листове между два съседни паралела през 4 градуса образуват пояси, а между меридиани, отстоящи на 6 градуса един от друг - колони.

         Поясите се обозначават с главни букви от латинската азбука като се започне от екваторите към полюсите. Територията на България се обхваща от два пояса - K и L.

         Колоните се номерират с арабски цифри, започвайки от меридиана с географска дължина 180 градуса от запад към изток. По такъв начин колоната между Гринуичкия меридиан и меридиана с източна дължина 6 градуса ще има номер 31, следващата колона на изток 32 и т.н. Теритирията на България се покрива от две колони - 34 и 35.

 

 

         Номенклатурата на картните листове в мащаб 1:1 000 000 се образува от буквата на пояса и цифрата на колоната. Например: София попада в картен лист с номенклатура К - 34, а Пловдив - в листа К - 35.



         Картните листове в мащаб 1:1 000 000 се разделят на картни листове в по-едри мащаби, но така, че в тях винаги да влиза цяло число от тези карти. В съответствие с това номенклатурите на всеки картен лист в мащаб 1:500 000 и останалите по-едри мащаби се образуват от номенклатурата на съответния милионен картен лист, към който се прибавят номера или букви, указващи местоположението на дадения картен лист.

         В един едномилионен картен лист влизат:

          - четири картни листа в мащаб 1:500 000, които се обозначават с буквите А,Б,В,Г. Номенклатурата на тези картни листове се образува, като към номенклатурата на милионния картен лист се прибави буквата на съответния петстотин- хиляден лист. Например листът, който обхваща Източна България ще има номенклатура К-35-Б;

          - 36 картни листа в мащаб 1:200 000, които се обозначават с римските цифри от I до ХХХVI. Номенклатурата им се образува, като към номенклатурата на милионния лист се прибави римската цифра на съответния двестахиляден лист. Например листът, в който влиза град София, ще има номенклатура К-34-ХII;

          - 144 картни листа в мащаб 1:100 000, които се обозначават с арабските цифри от 1 до 144. Номенклатурата им се образува, като към номенклатурата на милионния лист се прибави арабската цифра на съответния стохиляден лист. Например листът, в който влиза град Пловдив, ще има номенклатура К-35-62.

          В един картен лист в мащаб 1:100 000 влизат четири листа в мащаб 1:50 000, които се обозначават с главните букви А, Б, В, Г. Номенклатурата на тези картни листове се образува като към номенклатурата на стохилядния картен лист се прибави главната буква на съответния петдесетхиляден лист. Следователно листът в мащаб 1:50 000, в който влиза град Шумен, ще има номенклатура К-35-30-Б.

         В един картен лист в мащаб 1:50 000 влизат четири листа в мащаб 1:25 000, които се обозначават с малките букви а, б, в, г. Номенклатурата на тези картни листове се образува, като към номенклатурата на петдесетхилядния картен лист се прибави малката буква на съответния двадесет и петхиляден лист. Следователно листът в мащаб 1:25 000, в който влиза град Шумен, ще има номенклатура К-35-30-Б-б.

         Номенклатурата на всяка топографска карта се обозначава над северната рамка на картния лист (по средата или вдясно). Непосредствено до номенклатурата се написва и наименованието на най-голямото населено място (географски обект), разположено на картния лист.

 

         СБОРНИ ТАБЛИЦИ И ИЗПОЛЗУВАНЕТО ИМ



 

         Сборните таблици са специални дребномащабни схематични карти, разграфени с меридиани и паралели на малки клетки, всяка от които изобразява в умален вид отделните картни листове от различните мащаби. Вътре в клетките са надписани съответните цифри и букви на номенклатурата на листовете, които нарастват от лява на дясно и от горе на долу.

          Например, ако е необходимо да се получат карти в мащаб 1:200 000 и 1:100 000, които да обхващат маршрутите София - Ловеч - Троян и София - Мездра - Враца, ще трябва да се изискат следните номенклатури:

 

          1:200 000                       1:100 000



          К-34-ХII                        К-34-35

                                             К-34-36

                                             К-34-47

                                             К-34-48

          К-35-VII                        К-35-25

                                             К-35-26

                                             К-35-37

                                             К-36-38

 

          Ако е необходимо да се получат например карти в мащаб 1:50 000 и 1:25 000 на района на град Ихтиман и източно, ще трябва да се изискат следните номенклатури:



          1:50 000                        1:25 000

          К-35-60-Г                      К-34-60-Г-а

                                             К-34-60-Г-б

                                             К-34-60-Г-в

                                             К-34-60-Г-г

          К-35-49-В                      К-35-49-В-а

                                             К-35-49-В-б

                                             К-35-49-В-в



                                             К-35-49-В-г
Каталог: files -> docs
docs -> Програма за управление на дейностите по отпадъците
docs -> Sylabus z disciplíNY
docs -> Библиографическая база данных по спектроскопии ядерного квадрупольного резонанса и квадрупольным взаимодействиям
docs -> Какво се крие зад ирландското икономическо чудо и приложим ли е ирландският икономически модел в българия?
docs -> Договор № Д/2012 г., Проект № Д
docs -> В помощ на земеделските стопани, които желаят да участват в мярка 214 „агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони
docs -> М. Вуков, Л. Георгиева
docs -> Професор Per-Henrik Groop, md, dmsc, frcpe
docs -> Софийска опера и балет сезон 2014/2015 28 ноември 2014 г. ♦ 17. 30 ч


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница