Обща информация
СЕПТЕМВРИ: През септември, регистрираните публикации в категория Благотворителност са 618
Изтегляне 3.3 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ДЕКЕМВРИ
СЕПТЕМВРИ: През септември, регистрираните публикации в категория Благотворителност са 618. Най-голям дял имат материалите, отразяващи подкатегория Други с 408 материала или 66% от всички публикации. Тази категория е изцяло доминирана от темата за сирийските бежанци и множеството стартирали благотворителни кампании: на БЧК, на Главно Мюфтийство и др. Интернет изданието на в. „24 часа“ публикува статията „Да покажем на сирийците отношението, което искаме за емигрантите ни“ на 25.09.2013 с автор Маргарита Петкова: Да покажем на сирийците отношението, което искаме за емигрантите ни което и да е негово кътче, неизбежно рефлектира и при нас. Мигновено като информация и почти моментално като последствия. Няма какво да се лъжем. Обикновено рефлексиите не са приятни. Но за сметка на това са неизбежни. Думата ми е за кипящите в момента страсти във връзка със сирийските бежанци. Много хлъзгава тема, много удобна за биене в гърдите колко сме хуманни и в същото време - тайно нелицеприятна по смисъла на "Абе нямам нищо против, ама да не са в наше село". А светът, както отдавна сме се разбрали, не е нищо повече от едно голямо село с различни махали. Не се нагърбвам с ролята на политически анализатор - простирам се според чергата си. Знайно е, дето в България от политика и футбол разбират всички. Аз съм от изключенията. Сиреч имам си мнение, но не претендирам, че то е професионално. Но че е човешко - имам претенции. Ето защо. Ще говоря само за времето, което помня. Сръбските емигранти. Смътно, но помня, че ги имаше. Чичо Слободан ни водеше в пилотската кабина и ни подаряваше значки ТАБСО, колкото пъти се случваше да летим с "неговия" Ил-14. Помня корейските дечица, които бяха приети в България, за да се спасят от войната. Имам много съученици, състуденти и приятели от гръцката политемигрантска вълна. Никога не сме се делили на ние и вие. Нормално. Сега приемаме сирийските граждани, които бягат от режима, от бунтовниците, от надвисналата война. Настаняваме ги в набързо обособени бежански лагери. Мъчим се да им осигурим покрив и парче хляб. Съчувстваме им. Жалим ги. Човещина. А ние сме човечно племе. Нали? Само че - от София и Враца им съчувстваме, когато са настанени в Харманли. В Хасково съчувствието е доста по-размито. И по-настръхнало. В самото Харманли... Преди няколко дни бях в Стрелча. Там били настанени група бежанци, те предизвикали доста притеснения сред местното население, та през нощта ги бяха прехвърлили в София, в кв. "Овча купел" и смъртта на възрастна сирийка там разбуни духовете. Везните на една хуманитарна мисия се накланят все по-неконтролирано ту в едната, ту в другата посока. "За" и "против" възбуждат ту милосърдие и състрадание, ту скепсис и къде неоснователна, къде основателна параноя. И това е нормално. На принципа "Разни хора, разни идеали". Нали помните, че разглеждаме проблема от чисто човешка гледна точка? Хората са в беда, трябва да им се помогне. Дотук добре. ОБАЧЕ. Всички ли са с наистина чисти помисли и с надвиснала над тях заплаха за живота? Няма ли между тях терористи? Доста голяма част са с болести, които са много по-опасни от хремата и дизентерията, няма ли да плъзне пандемия по земите български? Бленуваната и едва достигната Европа ще отпусне ли средства за обгрижването на тези страдалци? Недоверчив човек е нашего брата. Много са го лъгали, много са му хвърляли прах в очите, през много страдания и унижения е минал сам, та не че търси под вола теле, ама все пак да погледне, не пречи. И не обвинявам никого. Винаги съм се смятала за човек, у когото грам расизъм не можеш намери, но когато в родилния дом ми донесоха големия син в една клетка с виетнамско новородено, някак си отвътре ми изскочи "Защо сте ги сложили заедно?". Поправих се моментално, но си го нося като обица на ухото. 27 години. Това - за да не ме обвините, че морализаторствам или се правя на света вода ненапита. Казах, че се опитвам да разгледам нещата откъм чисто човешката им страна. И да попитам тези, които надигнаха вече глас против това да даваме политическо убежище на вълната сирийски емигранти: братя и сестри, не сте ли със същото настървение против опитите на Англия и Франция да не допускат българи в техните злачни и упокойни територии? Българи, които са тръгнали на гурбет далечен, за да изкарат някое и друго евро в повече - за децата си, за родителите си, за бедната ни татковина, в която няма работни места и се оказва, че е земен рай само на думи? Аз мисля, дето е същото. Едните са политически, другите икономически, но все хора в нужда, все търсещи спасение Ама, ще кажете, тероризъм, болести, заплаха от битови и не само набези... Ами, ще кажа, роми, проститутки, мрежи за обиране на банкомати и още, и още... Ако и ние като вечния Албион и част от добрата стара Европа сложим всички под един знаменател, значи няма защо да се възмущаваме, че и нас са ни тикнали под общия. Замислете се, преди да ми наскочите с аргументи, че не съм права. Права съм. Може да ми се иска да не съм, но фактите ме опровергават. Гласовете ви чувам - вземи си ги дома тогава, като си толкова разбираща и изтъкана от човещина! Адски ми се иска да ви отговоря - пращайте, едно семейство все ще прибера, ще се посбутаме, ще им сипвам в паниците точно толкоз, колкото и на децата си, ще... Страх ме е, че ще им мия отделно приборите и ще заливам банята с белина. Сериозно. С ръка на сърце. Мога да се направя и на мноооого широко скроена и да ям от една чиния с тези хора. Християни сме, човеци сме, ще се радваме на труда си и ще се обичаме като братя. Може и да ми се получи. Но бая усилие ще трябва да положа, бая инат, мотивация, за да потисна спонтанното "Моят дом е моята крепост!". Нашият общ дом е светът. Целият. От Япония до Холивуд и обратно. От Владивосток до нос Хорн и обратно. И това не е популизъм. Понякога е по-лесно да си дадеш целия залък, отколкото да го поделиш с някого. Защото поделянето е нещо сакрално, то е акт на безрезервно приемане и споделяне на чуждата съдба. Затова е толкова трудно. А би могло да бъде по-лесно. Просто да погледнеш от чуждата камбанария, да се поставиш на чуждото място. Когато у теб се надигне ропот срещу не самите бежанци, а срещу последствията от тяхното приемане, да си спомниш за майка си, която се грижи за някоя баба в Гърция, за мъжа си, който бере лук в Англия, за децата си, които мият чиниите и автомобилите на отвъдшенгенска Европа. Които са трън в очите , нарочени като крадливо и неблагодарно племе. А всички ние знаем, че НЕ СА такива. Да не се извиняваме с това, че покрай сухото гори и суровото. Да бъдем най-трудното на този свят - човеци. Поне това зависи само и единствено от нас самите. Светът е толкова малък, че не знаеш кой и защо е застанал на прага ти. И кога ти ще застанеш пред нечий праг. И дали всъщност вече не стоиш - за да избършеш праха в стаята, а не за да те сритат като просяк. Не отблъсквай протегнатата ръка - утре ще се окаже, че точно тя може да те задържи, когато политаш в бездната.” В категория Социална политика са регистрирани 85 материала, като се обособяват 3 групи от публикации:
84 са публикациите, отразяващи инициативи и кампании със здравна насоченост, като могат да се обособят три основни под-групи:
И през септември се наблюдава добра застъпеност на подгрупа Култура – 35 материала, отново, както и през август, свързани организирани акции за набиране на средства за възстановяване на щетите от пожара в пловдивския Драматичен театър и Театър „Българска армия“ в София. 6 са статиите, отразяващи форми на благотворителността в под- Образованието и Околна среда. ОКТОМВРИ: През октомври регистрираните публикации на тема Благотворителност в предоставения медиен мониторинг са 787. И през този месец най-висок дял заема тематичната подгрупа Здравеопазване с 315 публикации. Това са материали, свързани с:
111 са материалите в подкатегория Други. Тук влизат статии, засягащи:
На трето място през октомври със 86 публикации се нарежда категорията Социална политика. Тук влизат статии, засягащи:
Висок дял формира категорията Култура и през октомври с 76 публикации, отново свързани с кампанията „Да върнем блясъка на храма“ и с акции за набиране на средства за възстановяване на щетите от пожара в пловдивския Драматичен театър. Категория Образование сериозен отбелязва ръст през този месец с 56 материала, основно свързани с началото на учебната година на Фортисимо Клас, единствената образователна прогрaма за класическа музика с национален обхват, и събраните дарения за 12 500 лв. за Фортисимо Фест за Фортисимо Клас. Друга група материали е свързана с дерението от Ордена на Рицарите Тамплиери на книгата „Забравената война 1912 - 1913” на 25 софийски училища. Категориите Околна среда и Спорт през октомври си поделят съответно по 12 и 11 материала. НОЕМВРИ: През ноември са регистрирани 848 публикации, отразяващи различни форми на благотворителност. Най-голям дял имат материалите, свързани с дарения със социална насоченост – 404, което представлява 48% от всички статии. В рамките на тези материали се оформят шест основни под-групи публикации:
На второ място през ноември по брой публикации е категория Здравеопазване с 240 материала по темата. Медиите публикуват информации за началото на благотворителни коледни базари в София, Пловдив и Бургас, като събраните средства ще бъдат дарени на деца болни от онкологични заболявания. Добре отразен е и проектът на сдружение "Кауза" "Да оставим следи II", чиято цел е да събере средства за закупуване на апаратура за децата от онкохематологичното отделение на пловдивската университетска болница "Свети Георги" - събитието се провежда под патронажа на Христо Мутафчиев. Добре застъпена е и благотворителната кампания да набиране на средства на отделението по неонатология "Свети Стилиян" в МБАЛ "Пловдив". Разбира се множество са материалите, свързани с Българската Коледа – старта на 11-тото й издание, изказвания по темата на президента Плевнелиев, истории с конкретни деца, получили пари за лечение и т.н. 141 материала са регистрирани в категория Други – отново основно свързани с дарителски акции за сирийските бежанци. Подтемата Култура отбелязва 45 публикации, разпределени в 2 основни теми:
Образованието намира слабо медийно отразяване през ноември – едва 14 – основно свързани с каузата на Заедно в час и Българският форум на бизнес лидерите (БФБЛ) за улесняване достъпа до качествено образование за всяко дете в България. Околна среда има 4 материала. Подтемата Спорт изобщо не застъпена. ДЕКЕМВРИ: През декември публикациите на тема Благотворителност са 1671. Количественото отразяване в медиите в сравнение с предходните месеци от полугодието е силно увеличено. Сериозен дял от материалите са свързани с традиционни благотворителни кампании и инициативи, отнасящи се до конкретни ключови дати и празници – за месеца това са: 1 декември (Денят за борба със СПИН), 3 декември (Международен ден на хората с увреждания), 5 декември (Международен ден на доброволчеството), Коледа. Допълнително трябва да бъдат отбелязани и множеството благотворителни капании, които са инициирани в същия период:
и др. На първо място е отразена категорията Здравеопазване с 1091 материала по темата. Тук могат да се отличат две основни групи публикации:
На второ място през през декември се нареждат материалите, отразяващи благотворителни прояви със социална насоченост с 288 статии. Пет са групите публикации, които се открояват през месеца:
На трето място през декември се нареждат материалите, попадащи в категория Други с 249 статии. Тук влизат публикациите, отразяващи Международния ден на доброволчеството (5 декември), материали, отразяващи резултатите от КАФ Дарителски Индекс 2013, статии, информиращи за данъчните облекчения при даряване, както и публикации, отразили решението на Върховният касационен съд фондацията "Утре за всеки", която получи 157 000 евро дарение от бившия президент на футболния клуб "Литекс" Ангел Бончев през 2008 годна в замяна на свободата си и тази на своята съпруга Камелия, по настояване на неговите похитители, да върне сумата. Статиите, отразяващи дарения, обвързани с категория Култура са 31 и засягат предимно темата как в навечерието на Никулден, Греди Асса - изпълнителен директор на Национален дарителски фонд „13 века България” дарява на Община Бургас 9 пана и 30 книги като по повод рождественските празници книгите и паната ще бъдат дарени на бургаските читалища.
„Признавам си, че ми е писнало да слушам как разни миски или фотомодели ни убеждават, че по Коледа всяко дете има нужда да почуства топлина и обич. Толкова е банално. И това се случва всяка година. Наближат ли празници, и изведнъж се сещаме за болните, бедните, онеправданите и самотните. Сякаш тези хора не съществуват през останалото време на годината. Тогава те просто си живеят някъде - тихичко и скрито. Необяснимо защо обаче точно по Коледа всички сме състрадателни. Явно тогава търсим уют, правим си равносметка на изминалата година и в повечето случаи осъзнаваме, че не сме изпълнили всичко, което сме си наумили. Припомняме си грешките, трудностите, обидите и може би се надяваме, че като изпратим левче с SMS в помощ на изпаднал в беда, може пък Господ да стане по-милостив към нас и следващата година да извадим по-голям късмет. Жалко е, че всички благотворителни инициативи у нас се превърнаха в клише. Сигурно на повечето българи им е омръзнало да чуват, че по Коледа стават чудеса или пък послания от типа на "Дари левче, помогни на дете в беда", "Подай ръка" и т.н. Странно е защо позволихме един толкова красив и свят празник да се превърне в изтъркана плоча. Нека се запитаме кое е истинското лице на благотворителността. Нима тя е само по празници? Какво става, когато добрият белобрад старец си замине? Нима тогава болните и изоставени деца нямат нужда от помощ? Може би празникът щеше да е по-различен, ако не чакахме да дойде Коледа, за да свършим нещо добро. Тогава и равносметката щеше да е различна. Защото за съжаление, когато става дума за дарения, пред нас изпъкват лицата, които се надпреварват да покажат милосърдието си пред медиите. Само че би било по-добре да се сещаме за хора като отец Иван или пък за 70-годишната баба Зоя Войнова. Спомням си как възрастната жена дари 20 000 лева за вдигането на параклис. Пенсионерката събирала парите години наред с помощта на близки хора. Друг възрастен мъж от Смолян пък преди време дари 140 лева от спестяванията си на доброволческа организация. Той кътал парите лев по лев. Дори не поискал да назове името си. Единствените му думи били "Кому е нужно да знае името ми, важно е доброто да стигне до човека". Ако вземем пример от тези хора, може би Коледата ни няма да е толкова сълзлива и банална. Тогава няма да се питаме защо не сме свършили това или онова. Важно е всеки да намери смисъла на дните си сам за себе си. Тогава наистина празниците ще са вълшебни и красиви и няма да се превръщат в своеобразен панаир на суетата, свързан с харченето на купища пари за подаръци и приготвянето на пищни трапези. Нали все пак важното е да сме с любимите хора, за да им благодарим, че сме си помагали в трудните моменти.” На 20-ти декември материалът „Българската Коледа за българина ” е публикуван в сайта www.iwoman.bg: „Броени дни преди най-светлите християнски празници всеки един от нас се опитва да открие коледния дух в себе си. Помощниците за това са много: украсеният град, пъстрите витрини, картинките в социалните мрежи, коледните реклами по телевизията, промоциите, мирисът на зима и елхи. Какво става обаче, ако не открием този коледен дух в себе си? Ставаме ли по-лоши хора? Не, не мисля. Българинът отдавна е забравил какво е да се чувства щастлив по Коледа. Той приема празника по скоро като поредица от разходи, без подобрение на приходите. Една въртележка, на която трябва да се качиш, без да знаеш кога ще слезеш. Липсата на пари, хубава работа и постоянната изнервеност на българина са го превърнали в подобие на предишния човек, който вярваше сляпо в празниците и ги чакаше да дойдат с нетърпение. Въпреки това, има един аспект от празниците, който българинът приема за свят, а именно - подаръците. Без значение дали живее в България или не, се опитва по всевъзможни схеми да набави всички необходими подаръци за семейството си, за да ги направи по- щастливи. Това сме ние - българите, винаги искащи да направим някой друг щастлив, но никога не мислещи за себе си. Да живееш в България по Коледа е истински surviver . През главата ни минават някои много важни въпроси: как да намеря пари за празниците, от къде да купя най-евтините подаръци, ще получа ли заплатата си навреме, как да изкарам до следващата такава? Мисли, които не тормозят гражданите на някои нормални европейски държави, подсигурени дори с 13-та заплата. Ние дори не сме сигурни, че ще получим и 12-та. Европа е коренно различно място от България по Коледа. Там цари коледно оживление. Виждаш преоблечени хора в костюми на Дядо Коледа навсякъде. Там няма такова нещо като благотворителност по Коледа - там тя е целогодишна. Там няма кампания от рода - да вземе дете от дом за Коледа, там почти няма такива домове. Там хората не пазаруват на намаление, защото може да си позволят оригиналната цена, а дори да направят някоя и друга празнично намалена покупка - те знаят, че тя наистина си струва и няма никакъв дефект. Да се върнем на българската Коледа и странният казус с намаленията. Отиваш до духовната институция - МОЛ, завладян от огромните и провокативни надписи НАМАЛЕНИЕ/SALE. Влизаш в дадените магазини и оставаш дълбоко затруднен да откриеш колко и какво точно е намалено. Тогава се появява българската максима: Ден година храни. Това се получава със схемата за намаление, която е следната: хващаш артикул, който е вече от стара колекция, леко изклюскан, с едно-две скъсани копчета, и странно петно от грим в ляво, увеличаваш го с 60% преди празниците, след това го намаляваш с 40% по време на празниците, докато не попаднеш в един кръговрат на намаленията, в който май трудно разбираш какво става. Но хората нямат избор. Ние сме програмирани така че да си правим сметка винаги. Сирене от 4.50лв. вместо от 4.80лв, по-евтиният хляб, миналогодишните зимни обувки, чанта със скъсано дъно. Това сме ние. Колко българи могат да си позволят почивка за Коледа? Някои от вас може да бъдат изненадани от този въпрос, но наистина има такъв вид човек, който отива на почивка за празниците. Само един на тридесет човека ще си почине заслужено, на някое хубаво място, придружен от любимите хора. Останалите двадесет и девет човека ще се чудим кое да направим: първо сърмите или боба, кое е по-изгодно - дебела блуза с 40% намаление или шал и шапка на коледна оферта. Следващите дни на една българска Коледа българинът ще отиде на черква, ще даде стотинките си за свещ - иначе какво ще правиш в българската църква без да си купиш свещичка??, и ще се моли нещата да се оправят. Когато живееш в Европа и си беден, църквата ти осигурява храна, дрехи, сигурност. И то не само по Коледа. В България те е страх да поискаш такъв подслон, защото първо ще ти хлопнат вратата и второ - не знаеш какво ще ти хлопнат монасите и другите църковни служители. Според мен това е българската Коледа за обикновения човек. Без значение къде живее - София, Варна, Радомир, Попово… той винаги ще се чуди на своите въпроси, ще поглежда към полупразното си портмоне и ще се замисля - къде е разликата между тази и миналата Коледа? Да може един ден този българин да не се притеснява как ще изкара Коледа. Да може да не му се налага да взима бързи креди, които връщаш изключително бавно. Да купи подаръци, без да са на намаление. Да отиде на почивка. Да има мечти. Да може да ги изпълни. Именно това е моето пожелание към всички българи. Да прекарате една Коледа без българските притеснения. Да й се насладите. Защото въпреки, че в България е изключително трудно да изкараш един празничен ден, камо ли цяла поредица от такива, може би някога, някъде ще открием разковничето на всички наши проблеми. Може би някой ден това ще се сбъдне. А, дотогава - Весели празници!” Интернет изданието на в. „24 часа“ www.24chasa.bg с автор Мила Гeшакова публикува на 20-ми декември статията „Намалява желанието за благотворителност, и песимистите, и оптимистите се увеличават”: „Че времената наистина са станали тежки, съдим по това, че за първи път от няколко години в традиционните сондажи на "24 часа" по Коледа и Нова година решените да дарят пари за благотворителност - 42,6%, се изравняват с онези, които няма да са го направят - 43,7%. През 2011 г. 45,1% са декларирали готовност да дадат пари за благотворителност, а сега са намаляли с 2,5%. Групата на отказалите се да помагат на закъсали в кризата, сираци, социално слаби, самотни майки, болни дечица, е набъбнала за две години с 8,3 на сто - от 35,4% през 2011 г. до 43,7% тази. "Правила съм го преди по Коледа и Нова година. Но така и не разбирам къде отиват тези пари", сподели пенсионерка. По-малко са и онези, които не изключват спонтанно да решат да помогнат на сираци, болни и социално слаби по празниците - 13,7% са те сега срещу 19,5% през 2011 г. Анкетата на "24 часа" показа също че песимистите за 2014 г. доминират над оптимистите. Днес 38,7% от българите очакват 2014 г. да е по-добра за тях лично срещу 41,4% скептици. Преди две години числата бяха съответно 37,7% и 36,9%.“ Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 3.3 Mb. Сподели с приятели:
|