Обща информация за Програмата на Мото-Пфое Основна цел



Дата24.07.2016
Размер258.62 Kb.
#3106
ТипРегламент




Обща информация за Програмата на Мото-Пфое

Основна цел:

Подпомога финансово и подкрепя с разгласа усилията на институции, колективи и индивиди да съхранят националната ни уникалност и идентичност;


Основни факти:

  • През 2011 г. се навършват 15-години от старта на програмата в България, като първото издание е през 1996 г.;

  • 14 издания на програмата досега;

  • Над 800 участвали проекти;

  • Близо 70 от тях – наградени;


История на програмата в България:

  • от 1996 до 2000 г. – Европейски награди Хенри Форд за опазване на природното и културно наследство, с подкрепата на ЮНЕСКО и Съвета на Европа

  • от 2001 до 2004 г. – Дарителска програма на Ford Motor Company;

  • от 2005 г. досега – Дарителска програма на Мото-Пфое за опазване на природното и културно наследство в България



Жури:

  • Председател – д-р Петър Янков, Председател на Дружеството за защита на птиците в България;

  • Членове от Министерство на Културата, Околната среда и водите, Образованието и науката; WWF България;


Награден фонд:

  • За 15 години в рамките на Дарителската програма са дарени общо над 200 000 лева;

  • През 2011 г. общият награден фонд е 20 000 лв. – за един национален победител и до две поощрителни награди;

  • Извън паричните награди проектите-победители получават почетна статуетка на програмата и Диплом.


Запазени знаци на конкурса през годините:
До 2000 г.:

До 2008 г.:

2008-2009 г.:



От 2010:



Регламент на програмата 2011 г.

I. Общо описание и право на участие


Дарителската програма на Мото-Пфое за опазване на околната среда е отворена за всякакъв вид инициативи за опазване на околната среда и културното наследство – индивидуални или колективни – които са действащи през 2011 г. Проекти, които са в процес на планиране, в идейна фаза, или са приключили, не се взимат под внимание. В програмата могат да участват включително и проекти, чиито автори са млади хора на възраст до 18 години, като в този случай се изисква проектът да се осъществява под ръководството на пълнолетни лица.

II. Категории


Дарителската програма има 2 категории, по които може да се кандидатства:

1. Опазване на природната среда


Проекти за опазване на флората и/или фауната, и/или природни феномени. Проекти, свързани с инженерни технологии за намаляване консумацията на природни ресурси и/или степента на замърсяване на околната среда.

2. Опазване на културното наследство


Проекти за съхраняване на сътворените от човека обекти от националното и/или европейско културно-историческо наследство.

III. Оценка, награди, награден фонд


  1. Полезност и практичност

  2. Мисия на проекта

  3. Финансова нужда

  4. Оригиналност

  5. Значение за опазване на общонационалното природно и културно наследство

  • Журито на Дарителската програма излъчва един национален победител в рамките на всяко издание. По своя преценка и убеждение журито може да присъди и до две поощрителни награди.

  • Общият награден фонд на програмата е 20 000 лева. Той се разпределя между наградените проекти, като Наградата за националния победител е минимум 10 000 лева.

IV. Правила за участие


  • В Дарителската програма на Мото-Пфое се допускат проекти, които са в определена фаза на развитие, т.е. реализацията им трябва да е започнала към момента на подаване на документи за участие. Проекти, които са в идеен етап няма да бъдат допускани до процеса на журиране, тъй като целта на Дарителската програма е да подпомогне по-нататъшното разгръщане или приключването на проектите.

  • Не се допускат до участие проекти, които вече са завършени.

  • Не се разглеждат и допускат до участие проекти, чиято крайна цел е свързана с финансиране издаването на книги, компакт-дискове, DVD-та, мултимедийни презентации, както и с реализацията на концерти, спектакли, фестивали, семинари, конференции, конгреси и други еднократни публични изяви и събития. Изключение от това правило правят случаите, в които изброените в предното изречение форми са само елемент или фаза на проекта.

  • В програмата могат да участват автори на проекти, които са деца и/или младежи при условие, че възрастни над 18 г. оказват административна помощ при реализацията на инициативите им.

  • За участие в Дарителската програма, трябва да се изпратят следните документи:

  1. Ясно и четливо попълнен формуляр за участие

  2. По-подробно описание на проекта (цел, извършена дейност до момента на кандидатстване, кратко описание на организационните фази за реализирането му). Обемът не трябва да надхвърля 20 страници А4. По преценка на автора, може да е посочен CO2-отпечатъка за реализацията на проекта, с помощта на калкулатора, публикуван на www.gorichka.bg . Подробното описание на проекта трябва да завършва с дата, подпис (на автора или лицето, представляващо организацията) и печат на организацията. Документи, които не са оформени, както е посочено по-горе, няма да бъдат допускани до процеса на журиране.

  3. Визуален материал (според спецификата на проекта) – снимки, аудио- или видео материали, дискове и др. Същите ще бъдат запазени от организаторите и е възможно да бъдат използвани с цел даване гласност на програмата и проектите-участници. На тях трябва да бъдат ясно обозначени: 1. име на проекта; 2. автор на проекта; 3. описание на визуалния материал. Материалите трябва да бъдат без ограничени права за разпространение. ВАЖНО – Да се изпращат единствено копия. Да не се изпращат уникални материали, или такива с висока стойност. Изпращаните предмети не бива да са тежки и/или обемни.

  4. Документи за легитимиране – копие от лична карта и валидно свидетелство за съдимост за физически лица, копие от съдебна регистрация и актуално състояние за юридически лица.

  • Всички необходими за участие в програмата документи и материали (формуляр, подробно описание на проекта, визуални материали, документи за легитимиране) трябва да бъдат изпратени едновременно.

  • Организаторите могат да не върнат обратно комплекта с документи за участие.

  • Всички участващи проекти дават съгласието си, че ще участват в събитие на организатора по повода.

  • Авторите на отличените проекти трябва да изразяват съгласие и имат готовност за участие в подбрани и подходящи инициативи за огласяване на Дарителската програма.

  • Авторите на отличените проекти трябва да изразяват съгласие резюме със съдържанието на проекта, както и онагледителни материали да могат да се публикуват в медиите с цел огласяване на Дарителската програма.

  • Решението на журито е окончателно.



V. Документи, изпращане и срокове:


  • Формулярът за участие се изтегля от корпоративния интернет адрес: www.motopfohe.bg

  • Документите за участие (формуляр, подробно описание на проекта, визуални материали) се изпращат на адрес:

1360 София

ж.к Люлин

Бул. Сливница 444

Мото-Пфое ЕООД



  • Крайният срок за кандидатстване е 15 ноември 2011 г. (важи датата на пощенското клеймо или на входящия номер, ако е доставено лично)

  • Ще бъдат приемани единствено проекти, съобразени с гореизложените правила и изисквания.

  • координатор на Дарителската програма

Белла Стоянова – тел. (02) 984 2 273, e-mail: b.stoyanova@motopfohe.bg
За повече информация:

  • contacts@motopfohe.bg

  • тел.: (02) 9842 301; 9842 273



Наградени проекти от Дарителската програма

през годините 1996-2010

1. Национални победители:
Природен резерват за защита на птиците “Пода” , 1996 г.

“Българско дружество за защита на птиците”


Лагуната „Пода” е обявена за защитена местност през 1989 год. Тя е първата такава територия в България, предоставена за стопанисване на неправителствена организация – “Българското дружество за защита на птиците”. В местността “Пода” са установени: 161 таксона низши растения, 231 вида висши растения, 168 вида безгръбначни, 6 вида риби, 14 вида земноводни и влечуги и 15 вида бозайници. Впечатляващо е, че само на 1 кв. км, колкото е площта й, се срещат 264 вида птици, като в цяла България те са 403, а в цяла Европа – около 780! Нещо повече, от обитаващите в Европа 22 световно застрашени вида птици 8 намират убежище в „Пода”. През 1994г. Швейцарското правителство финансира лагуната и подпомага изграждането на първия у нас Природозащитен център.

Това е и първият проект, спечелил през 1996 г. голямата награда у нас от Европейски награди „Хенри Форд”, инициативата-предшественик на Дарителската програма.


Програма за опазване на кафявата мечка в България и на Балканския полуостров, 1997 г.

Сдружение „Природен фонд”


Опазването на мечките и тяхното съжителство с хората е основна задача на Балканската мрежа за съхранение на мечките. Програмата има двойна цел – от една страна да информира и подпомага организации, борещи се срещу изтребването на мечките и от друга – да създава необходимите условия за съхраняване на тяхната популация.

Благодарение на положени екологични грижи бе постигнато увеличение в популацията на кафявата мечка.


Музикален Център Борис Христов, 1998 г.

Арх. Мария Иванова


Изграждане и устройване на „Къща-музей и Музикален център „Борис Христов”. Културният институт се помещава в софийския дом на прочутия български бас, дарен от него на Министерство на културата през 1977 г. Музикалният център „Борис Христов” има за цел да представя майсторите в българското и чуждестранно изкуство и техните последователи, да привлича за изява авторитетни творчески личности и да подкрепя онези дарования, които правят първите си стъпки към голямата сцена. Същевременно къщата-музей към музикалния център събира и експонира колекция от картини, фотоси, костюми, нотни материали и звуконосители, свързани с творческия път на Борис Христов и с историята на българското изкуство. С разнообразните си дейности и внушения Музикалният център „Борис Христов” има амбициите да се превърне в действаща академия, в място за обмен на идеи и осъществяване на съвместни проекти на творци от музиката, театъра, киното, телевизията и пластичните изкуства.
Разработване и изпълнение на план за управление и възстановяване на биосферния резерват „Сребърна”, 1999 г.

Централна лаборатория по обща екология – БАН


Резерватът “Сребърна” е с най-високия международен природозащитен статут – включен е в листата на ЮНЕСКО по силата на Международната конвенция за опазване на световното културно и природно наследство, обект е на Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони, част от световната мрежа на биосферните резервати, значимо орнитологично място (Important Bird Area-IBA) по програмата на Birdlife International. Всички тези международни номинации са поради изключителното биологично разнообразие, което притежава “Сребърна”, а именно: около 3000 вида растения и животни; три гнездещи глобално застрашени вида птици; два зимуващи и мигриращи глобално застрашени вида птици; един глобално застрашен вид бозайник; един глобалнозастрашен вид безгръбначно животно.

Целта на конкретния проект е разработване на План за управление, осигуряване на експертна подкрепа, както и за привличане на местното население и НПО към обсъждане, изработване и съдействие за изпълнението му.


Тракийски култов център Старосел, 2000 г.

Траколожка експедиция „ТЕМП 2000”


През 2000 г. траколожката експедиция за могилни проучвания „ТЕМП 2000” откри в Четиньовата могила край Старосел, Хисарско, представителен и грандиозен храм от края на V и IV век пр.Н.е. Той се състои от впечатляваща ограда (крепида) с дължина 241 м и запазена височина до 3 метра централно и две странични стълбища, коридор, прецизно изпълнена фасада и правоъгълно и кръгло с куполен покрив помещения. С диаметъра си от 5.3 м то е най-голямото в България.

Храмът със своите размери е най-величественият в тракийските земи. В него е погребан обожествен владетел, може би самият Ситалк. Внушителното съоръжение за изграждането на което са били употребени повече от 4000 големи дялани блокове е било по силите на мощен, богат, влиятелен цар. Храмът е възлово място на голям култов център от множество скални светилища и няколко десетки могили. В две от тях са открити по-малки храмове, използвани и като гробници мавзолеи. В други са погребани висши представители на тракийската аристокрация – вождове или владетели.


Опазване на царския орел в Сакар планина, 2001 г.

„Българско дружество за защита на птиците”, гр. Хасково


Царският орел е световно застрашен вид. Включен е в Световния Червен списък на Световния съюз за защита на природата (World Conservation Union, IUCN). В Европа опазването му е приоритет според Бернската конвенция на Европейския съюз. Международен план за действие за опазване на царския орел е изготвен от BirdLife International и е приет от Съвета на Европа в Страсбург на 21 юни 1995 г. Числеността му в Европа се оценява на около 224-318 двойки.

В България е бил широко разпространен в миналото. В началото на 20 век са били преброени 1824 гнезда. Днес числеността на царския орел се оценява на 20-25 двойки, но само 9 гнезда са известни, 7 от които в региона на Сакар планина. Авторът на проекта – Стойчо Стойчев и членове на Българско дружество за защита на птиците продължават да работят за опазване и създаване на най-благоприятните условия за тяхното увеличаване.


В името на живота”, 2002 г.

Фондация за борба с рака на гърдата, гр. София


Екопътека до водопада Горица и местността Соколов изглед”, 2003 г.

Изпълнителна Агенция по околна среда


Проектът-победител в Дарителската програма за 2003 г. цели изграждане на част от екопътека по долината на седемте водопада в землището на с. Овчарци, община Сапарева баня, в подножието на Рила планина. Трасето обхваща забележителни природни кътове и обекти, представляващи интерес от научна, естетическа и информационна гледна точка – скални образования, природни забележителности и др. Районът около избрания маршрут за екопътека е богат и на исторически и културни паметници. Интерес представлява църквата “Св. Йоан Богослов” (1881 г.), изографисана от Николай Образописец – един от видните представители на Самоковската художествена школа. Само на 2 км. от с. Овчарци се намира Ресиловският манастир, както и античният град Германея.

Изграждането на екопътеката има за цел повишаване на общественото съзнание по отношение опазването на околната среда, историческите и културни паметници.


Открита сцена Калето, 2004 г.

Община Свищов


Националният победител в Дарителската програма за опазване на околната среда и културното наследство за 2004 г., парк “Калето” е разположен на най-високата точка над Свищов. Там все още стоят останките от средновековна крепост. Уникалната гледка към р. Дунав е била предпоставка към оформянето му в едно от най-привлекателните места за отдих. В парка се намира и църквата “Св. Димитър”, построена през XV век, а в нейният двор е било първото класно училище в България.

Целта на проекта е това място да стане “Парк на творците”, да се изгради открита, амфитеатрално разположена сцена под стените на древната крепост, сцената да дава възможност на младите хора за по-пълноценен културен живот.


Проучване на Тракийската царска резиденция на Одрисите VI-V в. Пр. Хр.”, 2005

Екип на Националния исторически музей


Проектът е свързан с пълното проучване на тракийска царска резиденция, разположена в същинска Средна гора, землището на с. Старосел, община Хисар. Археологическият обект е единственият владетелски комплекс, открит в земите, населявани от траки преди Елинистическата епоха. Изключително добре запазената архитектура на резиденцията и непокътнатите от иманяри културни пластове са предпоставка новооткритият обект да допринесе за развитието на културен туризъм, свързан с вече известните тракийски храмове в околностите на с. Старосел.
Неизвестни стенописи от притвора на църква „Св. Успение Богородично” – с. Арбанаси, 2006

„Център за реставрация на художествени ценности” ООД


По време на ремонтни дейности в храма „Св. Успение Богородично”, с. Арбанаси, са открити части от стенописи. Стилът и изписването им показва, че вероятно са от началото на 17 век. Основната цел на проекта е да се разкрие художествената им стойност чрез почистването им от наслоените варни бадани бои, неорганични слоеве и други замърсявания и чрез реставрирането им.

Разкриването на стенописите в притвора на църквата ще ги направи достъпни, както за богомолеца, така и за любители и специалисти в областта на изкуството – изкуствоведи, историци, реставратори.


Реставрация на стенописи в църквата „Св. Успение Богородично, Троянски манастир”, 2006

“Полихромия – Петрови” СД


Троянският ставропигиален манастир е средище, поддържало и укрепвало народностното съзнание на българина. Днес комплексът е духовен център за разпространение на църковно-религиозна книжнина и национална просвета. Стенописите, подлежащи на реставрация, са уникално културно историческо наследство, оставено ни от иконописеца Захари Зограф. Те бележат поврат във възгледите за естетика и красота и са нехарактерни за епохата, през която авторът е живял.
Археологически разкопки край с. Дъбене, Карловско”, 2008

Национален исторически музей, София


При археологически разкопки в местността Балинов горун край с. Дъбене, Карловско, са проучени шест могили. В една от тях са открити и гробове, където са намерени над 25 керамични съда, бронзови ками, стъклени мъниста (сред най-ранните в Европа) и над 20 500 златни елементи и предмети, някои от които с размери от 1,2 мм. Находките представляват интерес за историята на ювелирството и технологията на метала. Продължава проучване на останалите подобни могили, геофизично изследване на района и провеждане на технологични и научни анализи на откритите археологически материали.
Тракийска владетелска резиденция на връх „Кози грамади” край с. Старосел, община Хисаря, 2010

Д-р Иван Христов, Национален исторически музей, София

Архeологическият обект от тракийската епоха на Одриската династия – Аматох II (359-352 г. пр. Хр.) и Терес II (352 – 341 г. пр. Хр.) се намира край с. Старосел. Oткрит през 2005 г. от сътрудници на НИМ, това е единственият паметник от тази епоха в Югоизточна Европа. Целта на проекта е да продължат проучванията, опазването и социализацията на обекта, за да стане достъпен обект за културен туризъм, заедно с тракийския култов център, открит от д-р Георги Китов и екипа на ТЕМП.

2. Други проекти, отличени с награди:

Тракийски култов комплекс в местността Мишкова нива”

Фондация “Културен форум”

Религиозният комплекс е построен между средата на 2000 г. пр. Н. е и епохата на късната античност (400 г. сл. Хр). Той представлява един от най-ценните паметници на античния духовен живот и е забележително доказателство за вярванията на древните траки.




Опазване на хищните видове в България”

Дружество за защита на хищните птици

Броят на хищните видове в България намалява драстично през последните десетилетия не само в България, а и в Европа. Целите на проекта са: информационна и образователна кампания, повишаваща вниманието към хищните птици в България; спиране или драстично намаляване бракониерството на 3 вида птици – Златният орел, Сакер и сокол Скитник.




Лонгоза – наша радост, наша грижа


Сдружение „Бъдеще”
Прочутият резерват "Камчия" на 30 км южно от град Варна е едно от малкото места, където може да се види величествена гора от гигантски дървета, обвити с увивни растения. Това е Лонгоза – същинска девствена джунгла, в която растат над 40 вида дървета, над 200 уникални висши растения, много от които са включени в Червената книга на България. Проектът изготвя план за стимулиране на младите хора към съхранение на флората и по-специално на блатното кокиче.

Зелени игри, синьо небе”


Дом за деца с умствена изостаналост, с. Горски Сеновец, В. Търново
Проектът е изготвен от възпитаници на Дом за деца с умствена изостаналост и неговата цел е да бъдат обучавани децата в любов, красота и съхраняване на околната среда.

Искри от извора „Театър и традиция”


Фолклорен образователен театър и студио „Театър и традиция”, НПО „ЕкоАрк”
Целта на проекта е да се предизвика интерес у младите хора към традиционните ценности, свързани с опазването на околната среда и да се съхранят националните традиции.

Човекът в миналото – антропологична експозиция”


Институт по експериментална морфология и антропология – БАН
В експозицията в хронологичен ред /от неолита до Възраждането, на фона на данните за историческото и културното развитие, религиозните схващания през различните епохи, са представени физическите типове на хората, сведения за заболяванията и травмите, оставили следи върху костите им. Чрез метода на пластичната антропологична реконструкция на главата, по черепа са визуализирани отделни образи от различни епохи.

Опазване на големите прилепни колонии в България”


Институт по зоология – БАН
Прилепната фауна на България е една от най-богатите в Европа и е представена от 31 защитени вида. Всички големи прилепни колонии у нас са считани за уязвими и застрашени, поради което броят на прилепите в тях е намалял с около 20-40 %. Проектът има за цел да се установи временния статус на прилепните колонии; да се локализират неизвестни досега пещери, обитавани от прилепи и изискващи спешна защита; да се набележат и при възможност, да се осъществят мерки за защита на прилепите.
Чешмите край гр. Омуртаг”

Димитър Петков


Основната цел на проекта е събирането на информация за чешмите в региона на гр. Омуртаг и опазване на околната среда около тях. Авторът на проекта създава дигитална фото-колекция на чешмите, а снимките се използват за оформление на постери, календари, компютърна презентация, интернет-страница и представяне на проекта пред представителите на медиите.
STOP! Не замърсявай”

ОУ “Св. Климент Охридски”


Автор на проекта е 14-годишната ученичка Ирина Христова от ОУ “Св. Климент Охридски”, с. Кичево, област Варна. Целта на проекта е опазване на околната среда в региона на селото и възпитаване на учениците в любов към природата.

Летни планински походи “Приятели с раници”

Фондация “За теб” при Софийска духовна семинария “Св. Иван Рилски”

Основната цел на проекта е преодоляване на психологическата и физическа изолация, както и социалното адаптиране на децата от специализирани домове в страната, чрез контакти с техни връстници от друга социална среда. Проектът цели придобиване на знания за екологията и възпитаване в любов към природата.





Почистване на р. Сълзлийка и възстановяване на Римската чешма “Елия”, гр. Никопол”

Албена Спасова


В проекта взимат участие деца от турското и ромското население на гр. Никопол, с помощта на художника Александър Лебед. Проектът е с цел почистване и възстановяване на река Съзлийка – единственото място за отдих и за игра на децата в града. Там се намират и най-известните исторически забележителности на района, останали още от Римско време.
Църква “Успение Богородично”, Драгалевски манастир. Реставрация и експониране на стенописи от 15в. и 17в.”

ОП “Стара София” със Софийски исторически музей


Църквата “Успение Богородично”, изградена при възникването на манастира през 14 в. представлява най-ценният паметник на културата в цялостния манастирски комплекс. Високата културно-историческа стойност се дължи на уникалните стенописи от 15 в., които да се реставрират и експонират на място в църквата.

Обезвреждане на тежки метали и пестициди във води и почви”

Институт по инженерна химия, БАН

В България има над 43 хил. хектара земя, която е регистрирана като замърсена с тежки метали и металоиди. Целта на проекта е обезвреждането на тежки метали и пестициди в почва и води чрез технология и тяхната трансформация в неусвоими от растенията субстанции. Възстановяване на замърсени почви, предотвратяване замърсяването на водите и стопанската растителност.




Ден на древните изкуства, занаяти и умения”

Културно-историческо сдружение “Общество Дъбова порта”

Проектът е новаторска инициатива, която ще послужи като начален тласък за организирането на ежегоден празник на древните форми на изкуства, занаяти и практически умения. Основната цел на проекта е да разкрие пред широката публика част от съкровището на материалната култура – от праисторическа епоха до XVI в.


Образователен екопарк “Водениците”

Сдружение с нестопанска цел “Цар Симеон I”

Местността “Водениците” край Варна е обявена през 2002 г. за защитена територия, във връзка с живеещите в нея редки видове птици. Целта на проекта е създаване на еко-парк, в който да бъдат организирани летни образователни лагери за ученици.



Деветашката пещера, експонирана стратиграфия”

Исторически музей Ловеч

Основната идея на проекта е пренасянето и експонирането на част от стратиграфския профил от Деветашката пещера, представящ културни напластявания от каменно-медната и ранната бронзова епоха.


Парков комплекс и параклис “Св. Пророк Илия”, гара Елин Пелин

Творчески екип


Проектът е с цел довършване на вътрешното оформление/иконостас и изографисване на тавана/ на параклиса “Св. Пророк Илия”, гара Елин Пелин.

Екипът се състои от специалисти – стенописци и резбари, с образование от Националната Художествена академия, и работещи в тази област.



България – атлас “Стари карти”

Общобългарска фондация “ТАНГРА ТанНакРа”

Проектът е съвместно издание с водещи български специалисти в сферата на историческата картография и архивознание. Атласът обединява над 170 картографски образци на Балканите в различни епохи, на които са споменати България и българите.


Опазване на уникалната флора на национален парк “Пирин”

Екатерина Кожухарова – катедра “Фармакогнозия и ботаника”, Фармацевтичен факултет

Основната идея на проекта е да се създаде нова градина в района на село Добринище за опазване на редки и застрашени растения от флората на Национален Парк Пирин, както и да се създаде колекция от лечебни редки и ендемични растения.


Блатаник – технология за сближаване на видовете”

Иван Дамянов, получава

Проектът е с цел разширяване на екологичната култура на младежта и подчертаване значението на влажните зони.


Ансамбъл за народни песни и танци “Горнополска песен”

читалище “Пробуда” с. Овчарци

Проектът има за цел опазване и съхранение на местния фолклор и народните обичаи.


Опознай родния край, за да го обикнеш”.

Ученици от СОУ „Д-р Петър Берон”, Свиленград

Проектът цели изграждане на екологично съзнание у подрастващите чрез тяхната дейност и доброволен труд за почистване и маркиране границите на ЗМ ”Лозенски”.




Възстановяване и обновление на църквата „Св.Св. Кирил и Методий” гр. Велико Търново”

протойерей Йордан Маринов и арх. Донка Колева

Църквата Св. Св. Кирил и Методий в гр. Велико Търново е паметник на културата от национално значение, построена е в 1861г. oт възрожденския майстор Кольо Фичето и е един от неговите истински шедьоври.




Тракийски царски могилен некропол край град Стрелча – V-IV в. Пр. Хр.”

д-р Даниела Агре

Целта е подпомагане на цялостното проучване, реставрация, консервация и социализация на две могили, намиращи се между селата Свобова и Смилец, в подножието на Средна гора.




Възстановяване на белоглавия лешояд като гнездящ вид във Врачанска планина”

Дружеството за защита на хищните птици, София.




Изграждане на клетки за адаптация на белоглави лешояди и последващото им пускане на свобода в района на Врачанска планина.

С цървулите на баба в Европа”

Народно читалище „Христо Ботев”, с. Копаница, Радомир.




Съхраняване на автентичния фолклор на с. Копаница, Радомирско. Трето поколение самодейци опазват носиите, песните, танците и обичаите на своя роден край.




Халите и змейовете от Рилските езера”

г-н Страхил Гювийски




Целта на проекта е да съхрани легендата за Рила планина, да се запази митът за взаимодействието на човек с природа като част от българското културно наследство.




Ученически клубове – „Съхрани българското”

Фондация „Щедро Сърце”




Доброволна бригада от младежи почистиха археологическите разкопки на първите български столици Плиска и Велики Преслав.




Национална система за мониторинг на биологичното разнообразие в България”

Изпълнителна агенция за околната среда

Реализирането на проекта е в изпълнение на българското законодателство и международните ангажименти на страната за опазването на биологичното разнообразие. Разработката ще осигури информационната основа за прилагането на ефективна природозащитна политика.

Наследство за бъдещето”

АИМ – БАН

Мултимедиен диск, в който с богат илюстративен материал се популяризират уникални паметници (обекти) от националното ни културно наследство.




Чрез образование към успех”

Център за социална рехабилитация и интеграция при Сдружение „Общество за всички”




Шест деца без родители и с физически увреждания имат дарба в областта на изобразителното изкуство. Проектът подпомага развитието и обучението им в тази насока.




Опазване и възстановяване на Драгоманското блато”

Сдружение за дивата природа „Балкани”




Основната цел на проекта е възстановяването на естествената флора и фауна в района на блатото, пресушено през 30-те години на миналия век. Провеждане на екоакции, осигуряване на мониторинг и охрана, организиране на посещения с научна, популярна и образователна цел.




Национална програма против жертвите на отрови в природата”

Фонд за дивата флора и фауна




Всяка година хиляди животни от редки и застрашени видове стават жертва на използването на отровни примеси и химикали в селското стопанство и на нелегалната употреба на отрови за борба с хищниците. Проектът се бори за разрешаването на неотложния проблем.




Осиновителна програма на Спасителен център за диви животни”

СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора”, Спасителен център за диви животни

Опазване на редки видове диви животни, чрез грижа и лечение. Привличане на осиновители.




Реставрация на стенописите в църква „Св. Арх. Михаил”, Сапарево”

Сдружение „Рест Арт”




Църквата „Св. Арх. Михаил”, деклариран паметник на културата с „архитектурно и художествено значение”, е в бедстващо положение. Целта на проекта са реставрационни дейности по стенописите в църквата – почистване, консолидиране и експониране.




Училище на Мелпомена”

Сдружение “Арт студио “Камбана”




Арт студио “Камбана” е младежка театрална група, която организира представления в пещерата “Леденика”, с цел да я съживи в образи и звуци и да провокира креативно мислене.




Дърво се вие дорде е младо”

92 ЦДГ „Лозичка” – София




Чрез автентичен фолклор – песни, танци, обичаи – и с приложни художествени занимания 92 Целодневна детска градина подготвя децата да съхранят, пренесат и доразвият в бъдеще всичко ценно, натрупано от предходните поколения в историята на народното творчество.




Да съхраним скално светилище в Добруджа”

Център за работа с деца




Участници в два клуба по изобразително изкуство при Центъра за работа с деца са иконописали и оформили скален манастир по поречието на река Канагьол, до град Алфатар.




Урдовиза – Китен”

Център за подводна археология




Подводни проучвания за определяне границите на селище от ранната бронзова епоха в акваторията на южния китенски залив – определяне на точните географски координати, координатите на няколко корабокрушения и включването им в географската информационна система.




Дендрологична пътека - пътека на светите места”

Природен парк „Рилски манастир”



Живописната пътека до гроба на Св. Иван Рилски в природен парк „Рилски манастир” е сред най-посещаваните в района. В продължение на 3 км посетителите минават през вековни широколистни гори с над 28 дървесни и храстови видове. Чрез обозначаването им по подходящ и траен начин всеки ще може да се запознае с природното богатство на парка.




Старите ликове - новото лице на музея”

Общински исторически музей, Радомир

Ценни образци на късносредновековното и възрожденското иконописно изкуство на самоковски и неизвестни майстори от района са останали неизследвани от специалисти. След проучване, документиране и реставриране ще се представят в самостоятелна експозиция към музея в Радомир.




Детски фолклорен танцов театър "Еньовче”

Читалище „Кирил Маджаров”, Смолян




Детски фолклорен танцов театър „Еньовче” приобщава младите хора и децата към българските традиции и богатото фолклорно наследство на страната ни, вкл. чрез възстановки на ритуали и обичаи.




Българското традиционно корабостроене и корабоплаване”

Мирослав Цанов




Теренна работа за издирване и документиране на последните оцелели плавателни съдове, проучване на архивните източници по места, сравнително изследване на българската традиционна морска култура като част от общото морско наследство на Черно море и Източното Средиземноморие.




Изграждане на център за размножаване на сухоземни костенурки край град Драгоман –

Сдружение за дива природа „Балкани”, автор Марта Димитрова.

Подпомага размножаването, възстановява популацията и опазва местния генотип от вида на сухоземната шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) в Драгоманско-Калотинския район. Дългосрочната цел е да промени отношението на местните хора, младежите и децата към опазването на природата, на уникалните видове от фауната и флората в региона.

Девойко мари юбава” –

ССУ с ДГ за деца с увреден слух „Проф. Д-р Дечо Денев”, София

В проекта участват общо 511 деца с увреден слух, които са изпълнители в концертите, както и участват в събирането на етнографски данни. По специфичен начин се интерпретира културното ни наследство – песни, танци, обреди, обичаи, ритуали – за да се създаде стабилна връзка между поколенията, да се съхрани и популяризира чрез концерти и изложби по света българското народно творчество в цялото му великолепие и многообразие.





Дарителска програма – резюме 2011


Каталог: article files
article files -> Екомонитор  мd ®
article files -> Целеви видове за изготвяне на картата за разпространение и чувствителните за птиците области в България
article files -> Консервиране на плодове: конфитюр, желе и сладко, мус от плодове, сиропи рецепти: Ада байнова
article files -> Програма за овм. Концепция за опазване и мониторинг на овм, чрез изграждане на мрежа от сътрудници по места
article files -> Програма life+ п life07/nat/BG00068 Опазване на царския орел и ловния сокол в България
article files -> Програма за Европа за 2009-2012 г на BirdLife International и следва основните направления в работата на BirdLife
article files -> Държавни институции и международни експерти дискутираха възможностите за адаптиране на българското законодателство в подкрепа на малките производители на храни в България
article files -> Фестивалът: Петият национален Фестивал на белия щъркел Мрамор 2012 г
article files -> Въздействия на вятърните генератори върху птиците – аргументи за недопустимост на ветрогенератори в Натура 2000


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница