Обща информация

• 
  За първото шестмесечие на 2013 г. журналистическите материали на тема благотворителност/спонсорство/корпоративна социална отговорност, регистрирани от медийния мониторинг, са 4 971.
  
• 
  През периода наблюдаваните медии публикуват 197 материала, отразяващи благотворителни инициативи и дарителски акции на публични личности и организации в чужбина.
  
• 
  Броят на материалите, отразяващи разглежданите теми в България за първото шестмесечие на 2013 запазва високия си ръст, постигнат през изминалото шестмесечие, въпреки, че са с 422 по-малко. Принципно материалите през първото шестмесечие на годината винаги са по-малобройни от тези през второто, тъй като в края на годината се натрупват множество материали, свързани с благотворителност по празниците и особено посветени на Българската Коледа.
  
• 
  Терминът "спонсорство” присъства в 20% от разглежданите публикации през периода, което е спад с 11 % в сравнение с второто шестмесечие на 2012. Забелязва се намаляване на материалите, които засягат темата спонсорство.
  
• 
  Терминът „спонсорство“ присъства все по-често съдържателно коректно, но достатъчно често все още споменаванията са и косвени в рамките на информации, представящи конкретно събитие.
  
• 
  Темата Благотворителност има предимство в количественото отразяване в медиите в сравнение с другите две тематични групи (67% от всички материали).
  
• 
  Съотношението на материалите, публикувани през първото полугодие на 2012 година в националната и регионалната преса е 2261 към 1350. Наблюдава се спад на материалите в регионалната преса и превес на интереса към темата в националните медии. Това обаче в случая, както и през изминалото шестмесечие не се дължи на намалелия интерес от страна на регионалните медии към темата, а на все по-засиленият процес на развиване на интернет страниците на регионалния печат. Така регионалните медии могат да публикуват всеки ден новини в интернет изданието си, дори ако печатното издание е двуседмично, триседмично или седмично. Тези материали влизат в статистиката на интернет публикациите. Този процес се оформя като трайна тенденция. Съответно и обемът на интернет материалите е повишен процентово в сравнение с предишните разглеждани периоди. За сравнение регистрираните материали в Интернет-медиите и в Интернет-сайтовете формират 25% от общия обем наблюдавани единици, а през същия период на 2012 той е бил 18%.
  
• 
  През това шестмесечие доминиращи са тематични групи Социална политика и Здравеопазване с равен брой проценти – по 34 %. Общият им обем е 68% от общия обем анализирани публикации.
  
• 
  Непосредствено се нареждат материалите в тематичната група Други със 17%. Материали от тази подтема са такива, отразяващи кампанията на НАП и БДФ за насърчаване на дарителството от страна на фирми и граждани, с което ще намалят данъците си, харченето на партийните субсидии за организирането на референдума през януари, изборът на патриарх, създаването на социална мрежа за доброволци, платената от дарители сметка на храмът „Св. Марина“ в Пловдивската митрополия и др. Тук са и политематични публикации, които не могат да бъдат отнесени към конкретна подгрупа, публикации, в които не става ясно към коя конкретна подтема е насочен актът на дарение/благотворителност, както и анализи и светски материали, в които благотворителността само се маркира.
  
• 
  Тематичните групи Култура, Спорт, Образование и Околна среда си разделят съответно 10%, 4%, 3% и 3%. Делът им остава сравнително нисък. Общо те формират 20% от регистрираните публикации.
  
• 
  Множество материали са регистрирани, отразяващи благотворителни инициативи за строежа на храмове – . Отличават се кампанията за реставрирането на „Александър Невски“ „Да върнем блясъка на храма“.
  
• 
  И през този период продължават да доминират кратките новини като използвана форма за отразяване и на трите разглеждани теми, заемайки дял от 63% с 3 113 материала в този жанр.
  
• 
  Материалите, характеризиращи се със задълбочен интерес към дадена тема или изразяващи журналистическа или редакционна позиция са 109, формирайки 2% от общия разглеждан обем. Медиите, публикували най-голям брой материали в този жанр са в. "Сега” и в. „Преса“, съответно 10 и 8 материала. По 6 материала са публукували вестниците "Стандарт”, „Труд“ и “Телеграф“, а вестниците „Монитор“ и „Дума” са с по 5 материала.
  
• 
  Интервютата, в това число и портретните материали през периода са 308. През това шестмесечие тези материали са доста разнородни, няма тематична концентрация или оформени основни съдържателни групи.
  
• 
  Материалите, в които е демонстрирано отрицателно отношение към темата или към проблема, довел до конкретната ситуация са едва 1,4%. Това са материали от една страна свързани със злоупотреби, а от друга страна критични материали, разглеждащи дарителството и ролята на държавата (например защо трябва да се вменява на бизнеса или на индивидулните дарителски инициативи функции, които би следвало да изпълнява държавата, особено в сферата на здравеопазването).
  
• 
  Във водещия брой публикации източникът на финансиране е дефиниран като "частно лице" – 2240 материала, които представляват 45%. Запазва се повишеният ръст на тези материали спрямо предишните шестмесечия (забелязана тенденция от предишното шестмесечие), например за периодът юли-декември 2012 те са били едва 34% или 1863 на брой.
  
• 
  Материалите, отразяващи темата Корпоративната социална отговорност или конкретни социални програми за разглеждания период – януари-юни 2013 са 430 или 9% от общия анализиран обем. За предхождащото полугодие те са били 8% от материалите. Най-много материали по темата има през месец юни – 84, когато бизнесът се октивизира по повод 2 юни – Международен ден на доброволния труд и 22 юни - Световния Ден на ценностите и опазване на околната среда.
  
• 
  Най-много статии са публикувани в националните всекидневници – 110.
  
• 
  Запазва се наблюдаваната от миналото шестмесечие тенденция за много висок ръст на публикациите при интернет медиите – 198. Това от една страна се дължи на засиления им интерес към тематиката, но и на цялостното развитие на интернет изданията най-вече на печатните медии, но също така и на електронните медии (радио и телевизия). Най-много материали са регистрирани в www.dir.bg – 16, www.dariknews.bg – 14 и www.dnevnik.bg и www.econ.bg с по 8 материала.
  
• 
  Регионалният печат е публикувал 74 материала по темата, като продължава тенденцията по-малки компании, които основно функционират на регионално ниво, да са активирали свои КСО инициативи и те съответно са отразени основно в регионалния печат. Списанията и националните седмични издания имат приблизително еднакъв брой публикации – съответно 20 и 9. 19 са публикациите в информационни агенции.
  
• 
  През периода прави впечатление превесът на разширените новини, които не само маркират новина, но и разглеждат задълбочено подробностите – 223 или 52%. Кратките новини с чисто информативен характер са 181, представляващи 42%. Публикувани са 20 интервюта или портретни материали по темата. Аналитични материали и коментари по темата са 6.
  
• 
  Броят на материалите с неутрален и положителен тон е равен – по 50%. Няма материали с отрицателна конотация.
  
• 
  При КСО материалите темата „Околна среда” е застъпена много повече –10%, отколкото при общата статистика на всички материали, където е едва 3%. Това продължава тенденцията на засилен интерес на компаниите в създаване на КСО политики свързани с околната среда.
  
• 
  През месец февруари темата за ролята на държавата и взаимовръзката й с КСО политиките на компаниите излиза на дневен ред в публичното пространство.
  
• 
  Призивът на служебния премиер Марин Райков бизнес средите да помогнат с каквото могат на своите сънародници, които са в най-тежко финансово положение провокира редица аналитични и коментарни статии, както и множество интервюта по темата каква и дали компаниите трябва да носят икономическа отговорност за положението в страната си, както и предизвиква интересът на медиите да публикуват статии, разглеждащи как се случват КСО политиките в други държави.
  
• 
  Забелязва се ясно изразена тенденция компаниите, които участват в публични събития или в инициативи, представляващи засилен обществен и съответно медиен интерес, да са най-добре отразени и в медиите – пример за това са „Бургас бийч“ (призивът на служебния премиер Марин Райков), Fibank и „Актавис“ (благотворителния мач за Стилиян Петров).
  
• 
  Печатните и интернет-медии коректно отразяват програмите, свързани с КСО, като посочват имената на компаниите, пишат точните имена на програмите и инициативите, както и коректно цитират инвестираните суми.
  
• 
  КСО програмите и инициативите се отразява от медиите проследяващо и в развитие, запазва се и тенденцията медиите все по-често номинативно да разпознават и посочват КСО в материалите си.
  
• 
  Нестопанската организация, която отчетливо публично най-често участва в съвместни КСО инициативи с бизнеса е фондация „За нашите деца“.
  

www.burgasinfo.com | 11.01.2013

Отбелязваме международния ден на думата „благодаря”. Специално на този ден сдружение „Усмивка” излага пътуваща изложба в Народно читалище „Светлина 1924” в село Дебелт.

Тя е реализирана благодарение Фондация“Помощ за благотворителността в България“ и Български Дарителски форум . За първи път изложбата бе представена през декември миналата година в Областна управа Бургас, а след това експонатите обиколиха няколко бургаски училища и художествени галерии.

Големите донори се изтеглят от Източна Европа и гражданският сектор търси алтернативни начини за финансиране

в. Капитал Daily, Светът през 2013 | Люба ЙОРДАНОВА | 14.01.2013

"Дарявам 200 лева, ако някой друг в залата даде сто", чува се глас от първите редове. Адреналинът се покачва, чувството прилича на това да наддабаш за любим предмет. Участниците се надъхват, напрежението е някак приятно, целта е обща за всички. Намираме се на дарителски кръг "Развитие" -събитие, организирано от фондация "Работилница за граждански инициативи" (ФРГИ), което трябва да набере средства за четири граждански проекта.

Нещата се случват така - неправителствените организации представят идеите си пред група дарители, те преценяват кои да подкрепят и обявяват колко биха отделили. Могат да отправят предизвикателства към другите участници и да задават въпроси към неправителствените организации, които търсят подкрепа. Идеята е, че когато хората говорят с инициаторите на проектите и видят ясно поставените цели, са по-склонни да даряват. Групата пък ги ентусиазира и увлича. Целта на събитието е събраната сума за всеки от проектите да надхвърли 2500 лв. Тя беше дори преизпълнена - четирите проекта събраха общо 12600 лв., като най-много дарения отидоха за изграждане на кино-читалище в Якоруда.

Дарителският кръг е една от новите форми на финансиране в гражданския сектор, които започват да набират скорост в България. Те стават все по-важни на фона на изтеглящите се от Източна Европа големи донори като "Отворено общество" и Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Икономическата криза също играе роля - приоритет за частните донорски организации са закъсалите държави, а за публичните - тези, от които всъщност идват парите. Така неправителствените организации са принудени да търсят алтернативни източници и да разчитат повече на частните дарители, които стават все по-креативни в начините да подкрепят. Но и изискват повече - да знаят точно къде отиват средствата им и какъв е ефектът от тях.

"Мисля, че в България никога повече няма да има голяма външна подкрепа от частни фондации", казва Илияна Николова, изпълнителен директор на ФРГИ. В момента големите донори са фондация "Америка за България" и Програмата за подкрепа на неправителствени организации, финансирана от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, но и двата източника работят с публични средства. Според Илияна Николова изключително важно в момента е да се инвестира в капацитета на гражданските организации, за да обучат добри екипи. Още повече че в България гражданският сектор е слабо развит и недотам признат от обществото. В Норвегия например почти всеки гражданин е член на някоя неправителствена организация и помага за издръжката й с членски внос.

"Обществото трябва да бъде убедено в смисъла на съществуването на гражданските организации", допълва Илияна Николова. Това не само ще подобри имиджа им, но и ще направи хората по-склонни да даряват от времето и парите си за благотворителни инициативи. Ключът към този по-добър образ е регулация и прозрачност. От една страна, от самите организации, от друга, и от държавата, която би трябвало да упражнява мониторинг върху получателите на дарения. Както и да създаде среда и инфраструктура, в която гражданските организации да съществуват, например еднакви данъчни преференции за дарения. Но ако има задача номер едно за държавата, тя е да поеме ангажиментите си, които в момента неглижира и прехвърля към неправителствени организации и дарители. Най-яркият пример е грижата за болни деца и хора.

"Даряването е малко като шопинга - трябва да харесваш това, за което даваш пари", смята Фредерик Мълдър, учредител на The Funding Network - първият отворен дарителски кръг във Великобритания. Той е доктор по философия на религията от Университета в Оксфорд, а след завършване на дисертацията си работи като търговец на европейски произведения на изкуството. С приходите от своя бизнес Фредерик създава благотворителен британски тръст, учредява мрежа от частни дарители и от 2002 г. се занимава активно и с дарителския кръг. Търси непопулярни дългосрочни проекти, които имат за цел най-вече социална промяна, например подобряване на условията в затворите и спазване на правата на бежанците. Кръгът е оказвал и натиск за опростяване на дълга на страни от третия свят и за мерки за намаляване на въглеродните емисии. Фредерик разказва, че целевата група на дарителския кръг не са много богатите хора, а по-скоро средната класа. Събират се шест пъти в годината и следят какво се случва с подкрепените проекти. Публичността не е проблем - конкретната сума, която отделя индивидуалният дарител, може да остане скрита, а и според Фредерик повечето хора харесват да даряват в група.

Питаме го как можем да насърчим дарителството в България и той не се колебае с отговора: "Трябва да създадете култура, в която да даряваш е нещо нормално, а да не даряваш - нещо неприемливо." Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум, дава идея как може да стане това: "Ако в детските градини, училищата, университетите няма възможност и визия за образование в граждански ценности и отговорност, няма как да очакваме хората да имат съзнание, че могат сами да правят неща за общността." Освен това дарителите биха били много по-мотивирани, ако държавата обърне внимание на идеите им за промяна, които подкрепят със своите инвестиции. За Величкова "културата на дарителството ще бъде здрава, когато отношението към даряването не е само като източник на ресурс, а като ценност за личната отговорност на всеки от нас към хората и обществото, в което живеем".

Стр. 42

ФЕВРУАРИ
Рекорден брой проекти в тазгодишното издание на наградите за отговорен бизнес

www.manager.bg | 13.02.2013

Десетото юбилейно издание на Наградите за отговорен бизнес привлече рекорден брой кандидатури. За участие в конкурса са подадени 85 проекта от 50 организации от цяла България. Това беше официално оповестено от председателя на Български форум на бизнес лидерите Мария Шишкова по време на работна закуска на членовете на журито на Наградите.

„Внушителният брой кандидатури говори за доверието към нашата организация и за успешно реализираната ни мисия да промотираме ценностите на корпоративната социална отговорност (КСО) и да насърчаваме бизнеса в България да развива активна социална политика, което е и основната ни дейност от 15 години насам”, отбеляза тя.

Проектите ще бъдат оценявани от изтъкнати личности в областта на бизнеса, медиите, науката, правителствения и неправителствения сектор. Това са Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община, която е председател на журито за четвърта поредна година, Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, Н. Пр. Джонатан Алън, Посланик на Великобритания в България, Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара, акад. Дамян Дамянов, заместник-председател на Българска академия на науките, Таня Радочай, постоянен представител на УНИЦЕФ за България, Веселина Кавръкова, програмен ръководител на WWF България, Светла Костадинова, изпълнителен директор на Институт за пазарна икономика, Максим Майер, управител и редакционен директор на сп. „Мениджър”, Красимира Величкова, изпълнителен директор на Български дарителски форум, Елица Баракова, изпълнителен директор на фондация „Помощ за благотворителността в България”, и Десислава Тальокова, изпълнителен директор на фондация „Америка за България”.

Основните критерии за оценка на кандидатстващите проекти са:

- каква е конкретната полза за обществото;

- дали проектът е осъществен в партньорство с други организации;

- степен на ангажираност на служителите на компанията при осъществяването му;

- новаторство;

- обществено признание и оценка;

- ефективност;

- финансова рентабилност;

- продължителност и последователност на инициативата.

Категориите, в които ще бъдат отличени компаниите, са „Инвеститор в обществото”, „Инвеститор в околната среда”, „Инвеститор в човешкия капитал и условията на труд”, „Инвеститор в знанието”, награда за „Маркетинг, свързан с кауза” и награда за „Цялостна КСО политика на малко и средно предприятие”.

Традиционно най-голяма конкуренция има в категорията „Инвеститор в обществото”, където кандидатстват 22 проекта, насочени към дългосрочно социално развитие и просперитет на местните общности или на цялото общество. Тази година има и значително повече кандидатури за „Инвеститор в човешкия капитал”- 18 проекта (за сравнение през 2011 г. те са 5), а за приза „Инвеститор в знанието” ще се борят 23 проекта (срещу 16, получени през 2011 г.).

Победителите ще станат ясни по време на официалната церемония по награждаването, която ще се състои на 27-ми февруари 2013 г., в Шератон София Хотел Балкан.

Плевнелиев участва в дискусия на вестник "Труд" за дарителството (видео)

www.24chasa.bg | 13.02.2013

Президентът Росен Плевнелиев присъства на дискусия "Отговорното дарителство", организирана от вестник „Труд". Целта й е заедно с държавните институции, неправителствени организации в сектора и бизнесът да се обсъдят каузите, за които се дарява в България. Обсъждат се и резултатите, които се постигат, ефикасността на взаимодействието между институциите и дарителите и стимулите отвъд данъчните облекчения, за които държавата все още е в дълг към дарителите.

Сред основните въпроси на дискусията са: как работят данъчните облекчения за дарителството и какви са стимулите за дарителите отвъд тях. Какво постигнахме досега, какво остава - модератор - Красимира Величкова, директор на фондация "Българския дарителски форум". Как променяме света около себе си чрез дарителството: кои са каузите, за които се дарява в България, как мерим резултатите, какви са тенденциите - модератор - Елица Баракова, изп.директор на фондация „Помощ за благотворителността".

Участници в дискусията са още Светлана Джамджиева, гл. редактор на в. „Труд", Валентина Симеонова, зам.-министър на труда и социалната политика и Светлана Ангелова, зам.-председател на парламентарната социална комисия.

От страна на Български дарителски форум - Красимира Величкова, директор и Боряна Кирилова; Фондация „Помощ за благотворителността" - Елица Баракова, изп.директор;

Български форум на бизнес лидерите - Георги Руйчев, изп. Директор; Български форум на бизнес лидерите - Мария Шишкова, председател Фондация „Работилница за граждански инициативи" - Илияна Николова, изп. Директор.

Ще присъства Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на УниКредит Булбанк. Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк; Първа инвестиционна банка - Васил Христов, изпълнителен директор и от Обединена българска банка - Анка Костова, директор "PR и спонсорство".

www.trud.bg | 13.02.2013

Президентът Росен Плевнелиев присъства на дискусия "Отговорното дарителство", организирана от вестник „Труд". Целта й е заедно с държавните институции, неправителствени организации в сектора и бизнесът да се обсъдят каузите, за които се дарява в България. Обсъждат се и резултатите, които се постигат, ефикасността на взаимодействието между институциите и дарителите и стимулите отвъд данъчните облекчения, за които държавата все още е в дълг към дарителите.

Сред основните въпроси на дискусията са: как работят данъчните облекчения за дарителството и какви са стимулите за дарителите отвъд тях. Какво постигнахме досега, какво остава - модератор - Красимира Величкова, директор на фондация "Българския дарителски форум". Как променяме света около себе си чрез дарителството: кои са каузите, за които се дарява в България, как мерим резултатите, какви са тенденциите - модератор - Елица Баракова, изп.директор на фондация „Помощ за благотворителността".

Участници в дискусията са още Светлана Джамджиева, гл. редактор на в. „Труд", Валентина Симеонова, зам.-министър на труда и социалната политика и Светлана Ангелова, зам.-председател на парламентарната социална комисия.

От страна на Български дарителски форум - Красимира Величкова, директор и Боряна Кирилова; Фондация „Помощ за благотворителността" - Елица Баракова, изп.директор;

Български форум на бизнес лидерите - Георги Руйчев, изп. Директор; Български форум на бизнес лидерите - Мария Шишкова, председател Фондация „Работилница за граждански инициативи" - Илияна Николова, изп. Директор.

Ще присъства Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на УниКредит Булбанк. Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк; Първа инвестиционна банка - Васил Христов, изпълнителен директор и от Обединена българска банка - Анка Костова, директор "PR и спонсорство".