Росен Плевнелиев: Активното дарителство и доброволчеството са черти на силното гражданско общество

www.factor-news.net | 13.02.2013

Това заяви президентът, който откри дискусията „Отговорното дарителство”, организирана от в. „Труд”

Утвърждаването на дарителската култура в България и отговорното отношение към дарителството изисква ефективно сътрудничество между всички институции - бизнеса, неправителствения сектор, държавните институции и гражданите. Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който откри дискусията „Отговорното дарителство”, организирана от в. „Труд”. Активното дарителство и доброволчеството са черти на силното гражданско общество и приносът на всеки е от значение, каза президентът на форума, който събра в столицата представители на неправителствени организации, на държавните институции и на медиите. „Няма големи и малки дарители, всеки е ценен и има своето място в едно солидарно общество”, подчерта държавният глава.

Акценти на дискусията, която е под патронажа на президента Росен Плевнелиев, са стимулите за дарителството и как то да бъде направено по-ефективно. Президентът подчерта успеха на текущата кампания на благотворителната инициатива „Българската Коледа”, като припомни, че около 1 млн. лева бяха дарени само за няколко часа в рамките на благотворителния концерт през декември миналата година. За първи път при осъществяването на кампанията се прилага интегриран подход, който търси системни решения за решаване на проблемите, в тясно взаимодействие с държавните институции и с дарителите и при повече прозрачност. През 2013 година се очаква „Българската Коледа” да подпомогне рекорден брой деца, които се нуждаят от лечение и рехабилитация, допълни президентът. Държавният глава припомни, че президентството вече разгърна няколко благотворителни инициативи, сред които е инициативата „Подкрепи една мечта” в подкрепа на младежите, които напускат специализирани институции. Бяха учредени и еднократни стипендии за част от тях, за да завършат обучението си във висше училище.

Президентът посочи, че устойчиво расте броят на дарителите в България, както и разнообразието на формите на благотворителност. През миналата година беше отбелязан рекорден ръст както на индивидуалното, така и на корпоративното дарителство и корпоративната социална отговорност. „Много фирми у нас доказват, че корпоративната социална отговорност вече не е само практика, но и традиция”, посочи Росен Плевнелиев. „Българите имат нужда от каузата и от успеха на дарителството”, каза още президентът и подчерта, че президентската институция ще продължи и занапред да подкрепя каузи на дарителството и на доброволчеството у нас.

Главният редактор на в. „Труд” Светлана Джамджиева посочи, че около 100 млн. лева годишно даряват българите за различни благотворителни каузи. На дневен ред обаче стоят въпросите какво още могат да направят държавните институции в полза на дарителството в България и как то да бъде по-ефективно.

Като добри примери за работата на институциите бяха откроени отпадането на лимитите за подпомагане от Фонда за лечение на деца, както и решаването на проблема с Данъка върху добавената стойност върху дарителските кратки текстови съобщения. От „Българския дарителски форум” посочиха още, че със свои указания Съветът за електронни медии позволи на електронните медии да назовават имената на дарителите. От „Работилница за граждански инициативи” откроиха като проблеми неравнопоставеността на дарителите по отношение на данъчните облекчения и липсата на ясна дефиниция за фондация в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Необходими са и правила за отчетност на гражданските благотворителни организации.

www.cross-bg.net | 13.02.2013

/КРОСС/ Утвърждаването на дарителската култура в България и отговорното отношение към дарителството изисква ефективно сътрудничество между всички институции - бизнеса, неправителствения сектор, държавните институции и гражданите. Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който откри дискусията „Отговорното дарителство", организирана от в. „Труд". Активното дарителство и доброволчеството са черти на силното гражданско общество и приносът на всеки е от значение, каза президентът на форума, който събра в столицата представители на неправителствени организации, на държавните институции и на медиите. „Няма големи и малки дарители, всеки е ценен и има своето място в едно солидарно общество", подчерта държавният глава.

Акценти на дискусията, която е под патронажа на президента Росен Плевнелиев, са стимулите за дарителството и как то да бъде направено по-ефективно. Президентът подчерта успеха на текущата кампания на благотворителната инициатива „Българската Коледа", като припомни, че около 1 млн. лева бяха дарени само за няколко часа в рамките на благотворителния концерт през декември миналата година. За първи път при осъществяването на кампанията се прилага интегриран подход, който търси системни решения за решаване на проблемите, в тясно взаимодействие с държавните институции и с дарителите и при повече прозрачност. През 2013 година се очаква „Българската Коледа" да подпомогне рекорден брой деца, които се нуждаят от лечение и рехабилитация, допълни президентът. Държавният глава припомни, че президентството вече разгърна няколко благотворителни инициативи, сред които е инициативата „Подкрепи една мечта" в подкрепа на младежите, които напускат специализирани институции. Бяха учредени и еднократни стипендии за част от тях, за да завършат обучението си във висше училище.

Президентът посочи, че устойчиво расте броят на дарителите в България, както и разнообразието на формите на благотворителност. През миналата година беше отбелязан рекорден ръст както на индивидуалното, така и на корпоративното дарителство и корпоративната социална отговорност. „Много фирми у нас доказват, че корпоративната социална отговорност вече не е само практика, но и традиция", посочи Росен Плевнелиев. „Българите имат нужда от каузата и от успеха на дарителството", каза още президентът и подчерта, че президентската институция ще продължи и занапред да подкрепя каузи на дарителството и на доброволчеството у нас.

Главният редактор на в. „Труд" Светлана Джамджиева посочи, че около 100 млн. лева годишно даряват българите за различни благотворителни каузи. На дневен ред обаче стоят въпросите какво още могат да направят държавните институции в полза на дарителството в България и как то да бъде по-ефективно.

Като добри примери за работата на институциите бяха откроени отпадането на лимитите за подпомагане от Фонда за лечение на деца, както и решаването на проблема с Данъка върху добавената стойност върху дарителските кратки текстови съобщения. От „Българския дарителски форум" посочиха още, че със свои указания Съветът за електронни медии позволи на електронните медии да назовават имената на дарителите. От „Работилница за граждански инициативи" откроиха като проблеми неравнопоставеността на дарителите по отношение на данъчните облекчения и липсата на ясна дефиниция за фондация в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Необходими са и правила за отчетност на гражданските благотворителни организации.

Росен Плевнелиев: Дарителството не е само подпомагане на хора в беда, то включва подпомагането на хора, които имат талант

www.focus-news.net | 13.02.2013

София. Дарителството не е само подпомагане на хора в беда, то включва подпомагането на хора, които имат талант. Това каза президентът Росен Плевнелиев на конференция на тема „Дарителството в България”, организирана от вестник „Труд”, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „Благодаря на толкова много фондации и инициативи, които се случиха през миналата година в подкрепа и на талантите на България, които след това постигнаха високи резултати, с които ние се гордеем”, каза Плевнелиев.

„През 2012 г. стартирахме и други дарителски инициативи, разгърнахме проекта „Подкрепи една мечта”, който също е инициатива на президентската институция, и е в подкрепа на младежите, които напускат специализираните институции за деца”, посочи той.

По думите му - с подкрепата на корпоративни дарители, са били учредени специални еднократни стипендии, за да може децата от специализираните институции да могат да отиват в университети.

„Участвахме във връчването на годишните награди на Българския дарителски форум, това са само няколко примери, но аз, като президент осъзнавам ролята си за това да утвърдим дарителската култура в България, като цяло”, посочи Плевнелиев.

Обществото показва обществена ангажираност чрез личното си действие и приносът на всеки е от значение, каза президентът. „Всеки дарител е ценен и има своето място в едно солидарно общество. В нашата история примерите за дарители са многобройни, които през годините с личния си принос и средства са помагали на значими за нацията каузи, като Иван Евстатиев Гешов, Христо и Евлоги Георгиеви, Димитър Ценов”, каза държавният глава.

Плевнелиев участва в дискусия на вестник "Труд" за дарителството (видео)

www.24chasa.bg | 13.02.2013

Президентът Росен Плевнелиев присъства на дискусия "Отговорното дарителство", организирана от вестник „Труд". Целта й е заедно с държавните институции, неправителствени организации в сектора и бизнесът да се обсъдят каузите, за които се дарява в България. Обсъждат се и резултатите, които се постигат, ефикасността на взаимодействието между институциите и дарителите и стимулите отвъд данъчните облекчения, за които държавата все още е в дълг към дарителите.

Сред основните въпроси на дискусията са: как работят данъчните облекчения за дарителството и какви са стимулите за дарителите отвъд тях. Какво постигнахме досега, какво остава - модератор - Красимира Величкова, директор на фондация "Българския дарителски форум". Как променяме света около себе си чрез дарителството: кои са каузите, за които се дарява в България, как мерим резултатите, какви са тенденциите - модератор - Елица Баракова, изп.директор на фондация „Помощ за благотворителността".

Участници в дискусията са още Светлана Джамджиева, гл. редактор на в. „Труд", Валентина Симеонова, зам.-министър на труда и социалната политика и Светлана Ангелова, зам.-председател на парламентарната социална комисия.

От страна на Български дарителски форум - Красимира Величкова, директор и Боряна Кирилова; Фондация „Помощ за благотворителността" - Елица Баракова, изп.директор;

Български форум на бизнес лидерите - Георги Руйчев, изп. Директор; Български форум на бизнес лидерите - Мария Шишкова, председател Фондация „Работилница за граждански инициативи" - Илияна Николова, изп. Директор.

Ще присъства Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на УниКредит Булбанк. Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк; Първа инвестиционна банка - Васил Христов, изпълнителен директор и от Обединена българска банка - Анка Костова, директор "PR и спонсорство".

www.trud.bg | 13.02.2013

Президентът Росен Плевнелиев присъства на дискусия "Отговорното дарителство", организирана от вестник „Труд". Целта й е заедно с държавните институции, неправителствени организации в сектора и бизнесът да се обсъдят каузите, за които се дарява в България. Обсъждат се и резултатите, които се постигат, ефикасността на взаимодействието между институциите и дарителите и стимулите отвъд данъчните облекчения, за които държавата все още е в дълг към дарителите.

Сред основните въпроси на дискусията са: как работят данъчните облекчения за дарителството и какви са стимулите за дарителите отвъд тях. Какво постигнахме досега, какво остава - модератор - Красимира Величкова, директор на фондация "Българския дарителски форум". Как променяме света около себе си чрез дарителството: кои са каузите, за които се дарява в България, как мерим резултатите, какви са тенденциите - модератор - Елица Баракова, изп.директор на фондация „Помощ за благотворителността".

Участници в дискусията са още Светлана Джамджиева, гл. редактор на в. „Труд", Валентина Симеонова, зам.-министър на труда и социалната политика и Светлана Ангелова, зам.-председател на парламентарната социална комисия.

От страна на Български дарителски форум - Красимира Величкова, директор и Боряна Кирилова; Фондация „Помощ за благотворителността" - Елица Баракова, изп.директор;

Български форум на бизнес лидерите - Георги Руйчев, изп. Директор; Български форум на бизнес лидерите - Мария Шишкова, председател Фондация „Работилница за граждански инициативи" - Илияна Николова, изп. Директор.

Ще присъства Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на УниКредит Булбанк. Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк; Първа инвестиционна банка - Васил Христов, изпълнителен директор и от Обединена българска банка - Анка Костова, директор "PR и спонсорство".

в. Труд, Второ издание | 14.02.2013

Отговорното дарителство е пример за действие за държавата, но дарителите не могат и не трябва да заместват отговорностите на централните и местни власти. Децата трябва да се лекуват от здравната система, а не животът им да зависи от набирането на дарения.

Около този извод се обединиха вчера представители на държавни институции, фондации и големи корпоративни дарители на дискусия на тема "Отговорното дарителство", организирана от в. "Труд" под патронажа на президента Росен Плевнелиев.

"Държавата трябва да има системен подход към решаването на проблемите", заяви президентът, който отбеляза, че 2012 г. е била рекордна за филантропията у нас. Според него именно в тази посока са направени някои промени в последната кампания на "Българската Коледа".

Вместо всяка година да се правят дълги списъци с болни деца, които да се подпомагат в кампанията, всички те трябва да могат да бъдат лекувани чрез съществуващите клинични пътеки или програми на здравното министерство, заяви Плевнелиев. Това е била и целта на "Българската Коледа" сега. "Така в рамките на кампанията успяхме да променим някои пътеки на здравната каса във връзка с детската церебрална парализа, а също и някои регулации, свързани с лекарствата", даде пример президентът.

"Благотворителността у нас става все по-мащабна и годишно кампании, граждани и фондации даряват около 100 млн. лв. за различни обществени каузи, което не е никак малък ресурс", посочи главният редактор на "Труд" Светлана Джамджиева. Според директора на фондация"Български дарителски форум" Красимира Величкова тази сериозна сума всъщност е незначителна на фона на средствата, с които разполага държавата - около 30 млрд. лв. годишно.

Затова според нея е важно дарителството да се насочва към нови модели за развитие на социалната среда, вместо да замества властите.

"Ако не сме "Аурубис", "Елаците Мед" и "Челопеч Майнинг", болницата в района на Златица и Пирдоп досега щеше да е затворила", даде конкретен пример генералният секретар на медодобивната компания "Аурубис" Георги Николов. И разказа още -преди Коледа компанията му е изплатила 300 000 лв. за заплати на лекарите,

чиито възнаграждения били забавени. Цялата социална инфраструктура в района - училища, детски градини, сиропиталища, се поддържа с помощта на бизнеса. "Ние сме наясно, че иначе ще страдат нашите служители, но не можем да заместим институциите чрез дарителство", посочи Николов.

От МКБ Юнионбанк пък директно са представили на институциите бизнес план, за да ги убедят, че е по-добре да инвестират в помощ за бедни и рискови родители, вместо да издържат изоставените им деца в социални домове. "Оказа се, че за да остане едно бебе вкъщи, са необходими 2000 лв. и първоначална психологическа помощ за родителите. А издръжката на едно дете, отглеждано в дом в продължение на една година, е 7000 лв.", посочи главният изпълнителен директор на трезора Мария Илиева.

За корпоративни дарителски практики, които се оказват ефективен модел за институциите и се възприемат от тях, говори и Нина Мирчева, директор "Публични комуникации" в "Мобилтел".

"Дарителството не е в състояние да замести институциите", коментира и главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. "Тъй като нашата банка е голям данъкоплатец, аз се чувствам като голям акционер в"България" АД и имам право да недоволствам, за да се постигнат по-добри резултати", допълни той.

Когато държавата допълни усилията на дарителите, се получава огромен ефект, се съгласи зам.-министърът на труда и социалната политика Валентина Симеонова. Тя даде пример, че бизнесът е подкрепил политиката на правителството за извеждането на изоставените деца от социалните довоме и намирането на семейства за тях.

Стр. 20,21

Рекорден брой проекти ще се състезават за Наградите за отговорен бизнес на БФБЛ*

www.econ.bg | 14.02.2013

Изтъкнати личности от областта на бизнеса, медиите, науката, правителствения и неправителствения сектор ще оценяват КСО проектите

Десетото юбилейно издание на Наградите за отговорен бизнес привлече рекорден брой кандидатури. За участие в конкурса са подадени 85 проекта от 50 организации от цяла България. Това

беше официално оповестено от председателя на Български форум на бизнес лидерите Мария Шишкова по време на работна закуска на членовете на журито на Наградите.

„Внушителният брой кандидатури говори за доверието към нашата организация и за успешно реализираната ни мисия да промотираме ценностите на корпоративната социална отговорност (КСО) и да насърчаваме

бизнеса в България да развива активна социална политика, което е и основната ни дейност от 15 години насам”, отбеляза Мария Шишкова.

Проектите ще бъдат оценявани от изтъкнати личности от областта на бизнеса, медиите, науката, правителствения и неправителствения сектор. Това са Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община,

която е председател на журито за четвърта поредна година, Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, Н. Пр. Джонатан Алън, Посланик на

Великобритания в България, Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара, акад. Дамян Дамянов,

заместник-председател на Българска академия на науките, Таня Радочай, постоянен представител на УНИЦЕФ за България, Веселина Кавръкова, програмен ръководител на WWF

България, Светла Костадинова, изпълнителен директор на Институт за пазарна икономика, Максим Майер, управител и редакционен директор на сп. „Мениджър”, Красимира Величкова, изпълнителен директор на Български дарителски форум, Елица Баракова, изпълнителен директор на фондация „Помощ за благотворителността в България”, и Десислава Тальокова,

изпълнителен директор на фондация „Америка за България”.

Основните критерии за оценка на номинираните социално отговорни проекти са: каква е конкретната полза за обществото, дали проектът е осъществен в партньорство с други организации, степен на

ангажираност на служителите на компанията при осъществяването му, новаторство, обществено признание и оценка, ефективност, финансова рентабилност, както и продължителност и последователност на

инициативата.

Категориите, в които ще бъдат отличени компаниите, са „Инвеститор в обществото”, „Инвеститор в околната среда”, „Инвеститор в човешкия капитал и

условията на труд”, „Инвеститор в знанието”, награда за „Маркетинг, свързан с кауза” и награда за „Цялостна КСО политика на малко и средно

предприятие”.

Традиционно най-голяма конкуренция има в категорията „Инвеститор в обществото”, където кандидатстват проекти (22 на брой), насочени към дългосрочно социално развитие и просперитет на

местните общности или на цялото общество. Тази година има и значително повече кандидатури за „Инвеститор в човешкия капитал”, където са получени 18 проекта (за сравнение през 2011 г.

те са 5), а за приза „Инвеститор в знанието” ще се борят 23 проекта (срещу 16, получени през 2011 г.).

„Фокусът върху човешкия капитал”, коментира Мария Шишкова, „означава, че компаниите разбират колко важно е да запазят ангажираността на своите служители, особено в трудни икономически времена. Това

е тенденция в световен мащаб – редица изследвания показват, че ангажираността на служителите е основополагаща за корпоративните резултати и един ангажиран служител носи над 200% по-висока

възвращаемост на инвестицията.”

Председателката на Форума обвърза нарастващия брой проекти за „Инвеститор в знанието” със спада на качеството на образованието, който е трайна негативна тенденция през последните

години. „Ние, като бизнес, имаме ангажимент и се опитваме да въздействаме върху нея, като се стараем да създадем по-добра интелектуална среда, за да спрем трайното изтичане на мозъци от България,

както и да създаваме умения у повече млади хора, които да са полезни за себе си и за обществото.” Според нея, ако обществото ни се състои от емоционално и интелектуално развити индивиди, няма да

има проблем със замърсяването например, защото хората ще имат много по-голяма потребност да живеят в уютна и поддържана среда и да я опазват. „Не само Форумът на бизнес лидерите открива

необходимостта да се въздейства върху корена на това, което може да бъде разковничето за трайна промяна в обществото ни – образованието, младите хора, развитието им, това го разбира и целият

бизнес,” смята още тя.

Победителите ще бъдат разкрити по време на официалната церемония по награждаването на 27 февруари 2013 г., в Шератон София Хотел Балкан. Очакват се повече от 300 подбрани гости, сред които

управители на български и международни компании, представители на правителството, дипломати, общественици и медии.

*Econ.bg е медиен партньор на Наградите

Българският форум на бизнес лидерите е асоцииран с Международния форум на бизнес лидерите и е водещата организация в България, която поощрява и развива корпоративната социална отговорност като

задължителен елемент от работата на всяка компания. Членовете на Форума са успешни български и международни фирми и организации, които съзнателно спазват принципите, посочени в Стандарта за бизнес

етика, изготвен от БФБЛ. Броят на компаниите, подписали и приели Стандарта като част от своята корпоративна политика, надвишава 1500 в цяла Българи

Дарителите не са патерица за държавата

www.trud.bg | 14.02.2013

Отговорното дарителство е пример за действие за държавата, но дарителите не могат и не трябва да заместват отговорностите на централните и местни власти. Децата трябва да се лекуват от здравната система, а не животът им да зависи от набирането на дарения.

Около този извод се обединиха вчера представители на държавни институции, фондации и големи корпоративни дарители на дискусия на тема “Отговорното дарителство”, организирана от в. “Труд” под патронажа на президента Росен Плевнелиев.

“Държавата трябва да има системен подход към решаването на проблемите”, заяви президентът, който отбеляза, че 2012 г. е била рекордна за филантропията у нас. Според него именно в тази посока са направени някои промени в последната кампания на “Българската Коледа”. Вместо всяка година да се правят дълги списъци с болни деца, които да се подпомагат в кампанията, всички те трябва да могат да бъдат лекувани чрез съществуващите клинични пътеки или програми на здравното министерство, заяви Плевнелиев.

Това е била и целта на “Българската Коледа” сега. “Така в рамките на кампанията успяхме да променим някои пътеки на здравната каса във връзка с детската церебрална парализа, а също и някои регулации, свързани с лекарствата”, даде пример президентът.

”Благотворителността у нас става все по-мащабна и годишно кампании, граждани и фондации даряват около 100 млн. лв. за различни обществени каузи, което не е никак малък ресурс”, посочи главният редактор на “Труд” Светлана Джамджиева. Според директора на фондация “Български дарителски форум” Красимира Величкова тази сериозна сума всъщност е незначителна на фона на средствата, с които разполага държавата - около 30 млрд. лв. годишно.

Затова според нея е важно дарителството да се насочва към нови модели за развитие на социалната среда, вместо да замества властите.

“Ако не сме “Аурубис”, “Елаците Мед” и “Челопеч Майнинг”, болницата в района на Златица и Пирдоп досега щеше да е затворила”, даде конкретен пример генералният секретар на медодобивната компания “Аурубис” Георги Николов. И разказа още - преди Коледа компанията му е изплатила 300 000 лв. за заплати на лекарите, чиито възнаграждения били забавени. Цялата социална инфраструктура в района - училища, детски градини, сиропиталища, се поддържа с помощта на бизнеса. “Ние сме наясно, че иначе ще страдат нашите служители, но не можем да заместим институциите чрез дарителство”, посочи Николов.

От МКБ Юнионбанк пък директно са представили на институциите бизнес план, за да ги убедят, че е по-добре да инвестират в помощ за бедни и рискови родители, вместо да издържат изоставените им деца в социални домове. “Оказа се, че за да остане едно бебе вкъщи, са необходими 2000 лв. и първоначална психологическа помощ за родителите. А издръжката на едно дете, отглеждано в дом в продължение на една година, е 7000 лв.”, посочи главният изпълнителен директор на трезора Мария Илиева.

За корпоративни дарителски практики, които се оказват ефективен модел за институциите и се възприемат от тях, говори и Нина Мирчева, директор "Публични комуникации" в "Мобилтел".

“Дарителството не е в състояние да замести институциите”, коментира и главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. “Тъй като нашата банка е голям данъкоплатец, аз се чувствам като голям акционер в “България” АД и имам право да недоволствам, за да се постигнат по-добри резултати”, допълни той.

Когато държавата допълни усилията на дарителите, се получава огромен ефект, се съгласи зам.-министърът на труда и социалната политика Валентина Симеонова. Тя даде пример, че бизнесът е подкрепил политиката на правителството за извеждането на изоставените деца от социалните довоме и намирането на семейства за тях.

СПОР ЗА ДАНЪЧНИТЕ ОБЛЕКЧЕНИЯ

Дарители и фондации влязоха в спор доколко са полезни съществуващите у нас данъчни облекчения за дарения.

В момента няма равнопоставеност нито по отношение на различните дарителски каузи, нито по отношение на дарителите, сигнализира Илияна Николова, изпълнителен директор на Фондация “Работилница за граждански инициативи”. За фирмите данъчната отстъпка е в размер на 10%, ако се дарява в полза на болници, училища, социални домове, БЧК, сдружения на хора с увреждания и др. Отстъпката за благотворителност по Закона за меценатството обаче е 15%, а за държавните фондове за лечение на деца и “Ин витро” - 50%, посочи Николова. По думите не е ясно и защо данъчната отстъпка за гражданите е наполовина по-ниска от тази за фирмите - 5%. “Необходимо е да има равнопоставеност, а също и да отпадне ДДС върху дарените стоки и услуги”, смята Николова.

“Данъчни преференции за дарители не бива да има”, твърди обаче шефът на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. Според него данъкът е част от разхода, който дарителят трябва да поеме, за да осъществи благотворителността. “Практиката е доказала през годините, че данъчните преференции в България се използват за сериозни злоупотреби. Едно от достойнствата на българската данъчна система е, че е относително опростена, с широка база и малко преференции”, посочи Хампарцумян.

“Който иска да дари, той го прави, независимо от проблемите, които са в полето на държавната администрация”, коментира пък Васил Христов, изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка. Той е притеснен, че всяко дарение у нас се тълкува като вид реклама. “За нас корпоративната социална отговорност е публично показване на устойчиви практики на компаниите”, добави Христов.

Красимира Величкова от “Български дарителски форум” отчете като успех отпадането на ДДС върху благотворителните есемеси през м.г., за което организацията настояваше от поне 5 години.

Според Илияна Николова освен данъчните преференции държавата трябва да регулира по-добре дейността на фондациите, да изисква отчетност от тях, да създаде механизъм за устойчивост на дарителството и най-сетне да намери време за закона за доброволчеството.

КАКВО КАЗА ПРЕЗИДЕНТЪТ?

- Активното дарителство и доброволчество са черти на силното и на развиващото се гражданско общество. Това са едни от основните начини, по които обществото показва кое го вълнува, показва съпричастност.

- Многобройни са личностите, които през годините със своя личен пример и средства са помагали на значими за нацията каузи. Спомнете си за Иван Евстратиев Гешов, той е подпомагал с щедри дарения дружества, читалища, църкви, болници, той е спонсорирал издатели на вестници, списания, книги.

- Дарителството не е просто само подпомагане на хора в беда. То включва и насърчаването и подпомагането на хора, които имат талант, хора, които могат да успеят и хора, на които една подадена ръка може да отключи потенциала.

- Няма големи и малки дарители. Всеки е ценен и всеки има своето място в едно солидарно общество.

- Броят на дарителите в България устойчиво расте. Расте и разнообразието от форми, с които българските дарители и организации участват и са активни.

Много фирми в България доказват, че дарителството и корпоративната социална отговорност са не само практика, но и традиция.

- Като президент дълбоко осъзнавам своята роля за популяризиране на дарителството. За популяризиране на доброволчеството и за това да утвърдим дарителската култура в България като цяло.

МЕГАФОНД С ПАРИ ОТ ХАЗНАТА?

Държавата да инвестира около 500 млн. лв. в национален дарителски фонд. Това предложение лансира вчера Алексей Христов, председател на Американската фондация за България.

Той припомни, че в средата на 20. век са национализирани всички дарителски фондове и сега на практика държавата трябва да възстанови тази несправедливост, казва Христов.

В момента най-големият дарител в страната е спонсорираната от правителството на САЩ фондация “Америка за България”, който досега е предоставила около $ 400 млн. в полза на българското общество, допълни той.

Големите български компании и финансови институции имат дарителски програми, които отдавна са се превърнали в традиция.

Например “Виваком” има свой клуб Vivacom cares, в който участват служители на компанията на доброволен принцип. Няколко пъти в годината те се събират в дни на доброволния труд, през които помагат за освежаване и почистване на детски градини, паркове, домове за възрастни и други.

От 2003 г. Мтел е основен спонсор на фондация “Очи на четири лапи”, като подпомага обучението на кучета водачи за незрящи хора. Отделно телекомът има и програма с грантове за екологични проекти, като подкрепя и много приемни семейства. От 4 години насам МКБ Юнионбанк развива доброволческа програма “Аз и моята банка”, в която вече участват над 350 души - повече от половината от служителите на трезора.

Вече има и инициативи, които надхвърлят рамките на предоставянето на средства и услуги. Например Българският форум на бизнес лидерите е подкрепил проект на Асоциация за ранно детско развитие, в който на пръв поглед идеята е да се стимулират децата да четат. След като прочете дадена книга и това бъде доказано с тест, детето се възнаграждава с виртуални средства. Зад тези виртуални средства стоят реални пари на компании, които детето избира къде да дари. Нещо като ранно детско възпитание по благородство.