Спор за данъчните облекчения

в. Труд, Второ издание | 14.02.2013

Дарители и фондации влязоха в спор доколко са полезни съществуващите у нас данъчни облекчения за дарения.

В момента няма равнопоставеност нито по отношение на различните дарителски каузи, нито по отношение на дарителите, сигнализира Илияна Николова, изпълнителен директор на фондация "Работилница за граждански инициативи". За фирмите данъчната отстъпка е в размер на 10%, ако се дарява в полза на болници, училища, социални домове, БЧК, сдружения на хора с увреждания и др. Отстъпката за благотворителност по Закона за меценатството обаче е 15%, а за държавните фондове за лечение на деца и "Ин витро" - 50%, посочи Николова. По думите й не е ясно и защо данъчната отстъпка за гражданите е наполовина по-ниска от тази за фирмите - 5%. "Необходимо е да има равнопоставеност, а също и да отпадне ДДС върху дарените стоки и услуги", смята Николова.

.Данъчни преференции за дарители не бива да има", твърди обаче шефът на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. Според него данъкът е част от разхода, който дарителят трябва да поеме, за да осъществи благотворителността. "Практиката е доказала през годините, че данъчните преференции в България се използват за сериозни злоупотреби. Едно от достойнствата на българската данъчна система е, че е относително опростена, с широка база и малко преференции", посочи Хампарцумян.

"Който иска да дари, той го прави, независимо от проблемите, които са в полето на държавната администрация", коментира пък Васил Христов, изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка. Той е притеснен, че всяко дарение у нас се тълкува като вид реклама. "За нас корпоративната социална отговорност е публично показване на устойчиви практики на компаниите", добави Христов.

Красимира Величкова от "Български дарителски форум" отчете като успех отпадането на ДДС върху благотворителните есемеси през м.г., за което организацията настояваше от поне 5 години.

Според Илияна Николова освен данъчните преференции държавата трябва да регулира по-добре дейността на фондациите, да изисква отчетност от тях, да създаде механизъм за устойчивост на дарителството и най-сетне да намери време за закона за доброволчеството.

Стр. 21

Плевнелиев участва в дискусия на вестник "Труд" за дарителството

Целта й бе заедно с държавните институции, неправителствени организации в сектора и бизнеса да се обсъдят каузите, за които се дарява в България

в. 168 часа | 15.02.2013

Дискутирани бяха и резултатите, които се постигат, ефикасността на взаимодействието между институциите и дарителите и стимулите отвъд данъчните облекчения, за които държавата все още е в дълг към дарителите. Сред основните въпроси на дискусията бяха: как работят данъчните облекчения за дарителството и какви са стимулите за дарителите отвъд тях. Все още данните за миналата година не са обработени, но през 2011 г. фирмите у нас са дарили около 60 млн. лв., а фондациите - около 35 млн. лв., каза

Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум.

Дарителството не е само подпомагане на хора в беда, то включва подпомагането на хора, които имат талант. Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който откри дискусията, в която участваха представители на най-големите корпоративни дарители, неправителствени организации и висши държавни чиновници. Сред обсъжданите теми на дискусията бяха необходимостта от данъчни облекчения за дарителството, по-доброто организиране и насочване на средствата, както и взаимодействието между държавата и неправителствените организации в процеса.

Стр. 2

Няма държава, има дарители

www.trud.bg | 18.02.2013

Фирми плащат заплати на лекари, граждани спасяват с есемес болни деца, богати българи ремонтират закъсали читалища и сиропиталища, телекомуникационна компания осигурява кучета водачи на слепи хора.

У нас призванието "дарител" се е превърнало в синоним на "спасител", защото онзи, който е трябвало да свърши работата - държавата, не го е направила.

Неслучайно в България парите на дарителите все още отиват главно за спасяване на живот, за осигуряване на лекарства, покрив или дори храна на нуждаещите се, и много по-малко за култура, наука и изобщо за сферата на духа, както е на Запад.

Че това трябва да се промени, са категорични участниците в организираната миналата седмица от в. "Труд" кръгла маса на тема "Отговорното дарителство" под патронажа на президента Росен Плевнелиев.

Над 90% от българите, които даряват, го правят за социални и здравни каузи - например за социално слаби, възрастни, хора с увреждания, деца без родители или пък за лечение, за закупуване на апаратура и др., сочи проучване на Фондация "Български дарителски форум", изготвено от Институт "Отворено общество" през есента на 2011 г.

Това е доказателство, че обикновеният българин прибягва до благотворителност, за да замести държавата, защото тя отсъства дори в сфери, които са свързани с физическото оцеляване на гражданите. Хората в нужда също все повече разчитат на дарители вместо на държавата за помощ.

Доказателството е, че 2011 г. е годината с най-много организирани кампании за набиране на средства за лечението на възрастни (данните за 2012 г. още не са обобщени - б. р.). Само в системата на единния дарителски номер (17 777) те са били 122.

Преосмисляне

на приоритетите

Държавният глава Росен Плевнелиев демонстрира, че разбира проблема и затова вече е започнал да преосмисля функцията на инициативата "Българската Коледа". Вместо всяка година да се правят дълги списъци с болни деца, които да се подпомагат в кампанията, всички те трябва да могат да бъдат лекувани чрез съществуващите клинични пътеки или програми на здравното министерство, обясни Плевнелиев.

"Така в рамките на кампанията успяхме да променим някои пътеки на здравната каса във връзка с детската церебрална парализа, а също и някои регулации, свързани с лекарствата", даде пример президентът.

Фондациите смятат, че точно това е посоката, в която трябва да се върви, защото е логично институциите да решават проблемите с данъците, които прибират, а не да правят кампании, да предизвикват емоционалното съчувствие на гражданите и да прибират допълнителни пари от тях, за да решават проблеми, с които политиците не са успели да се справят.

Промяна на

представите

Проблемът с изкривяването на благотворителността у нас е особено видим на регионално равнище. Ако бизнесът не прави редовни дотации на местните болници, училища или домове за възрастни, те едва ли биха могли изобщо да оцелеят.

Действителността до такава степен е изкривена, че местните хора са свикнали да вярват, че компаниите, а не общината или държавата трябва да се грижат за здравеопазването или за социалния живот в техния град (виж текста по-долу).

Най-много -

за образование

Все пак през 2011 г. тенденцията у нас да се дарява предимно за здравеопазване и социални дейности започва да се пречупва, става ясно от анализ на "Български дарителски форум". Тогава за първи път образованието става сферата, събрала най-много средства. Вероятно тенденцията се пречупва преди всичко под влияние на корпоративните практики, които се преориентират към тази сфера.

104 млн. лв.

през 2011 г.

Компании, фондации и граждани са дарили общо 104 млн. лв. за различни благотворителни каузи у нас през 2011 г., сочи анализът на дарителския форум. Това е ръст с около 5 млн. лв. в сравнение с 2010 г.

Данните са на базата на данъчните декларации за ползваните облекчения за дарения, справки на мобилните оператори за благотворителните есемеси, проучване на Институт "Отворено общество", въпросници до 100 компании и фондации, които даряват, а също и на базата на съобщения за дарения в медиите.

От общата сума компаниите са дарили близо 60 млн. лв., най-много за образование и наука, социалната сфера, а чак на трето място са култура и изкуство и здравеопазване. Бизнесът дарява също за екология и спорт.

Фондациите също предпочитат да даряват най-вече за образование и наука, човешки права и развитие на гражданското общество и социални дейности.

Очевидно най-предразположени към дарения за здраве са индивидуалните дарители, но данните за тях са най-неточни, защото много изобщо не попълват данъчна декларация и няма как тяхната благотворителност да се отчете от НАП.

Все пак според официалните данни физически лица през 2011 г. са дарили близо 3 млн. лв.

Прави впечатление, че огромна част от даренията на бизнеса са насочени към... държавата, т.е. към т.нар. бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, т.е. министерства, агенции, общини. През 2011 г. например 25 млн. лв. от общо 60 млн. лв., дарени от компании, са отишли в тази посока. Вероятно като един "елегантен" начин бизнесът да получи благоразположението на властта.

Голям проблем пред дарителството в България е, че няма устойчив механизъм за насочването на средствата според нуждите. В момента е напълно възможно един социален дом да получи двойно повече дрехи, отколкото са му нужни, а друг - нищо. Проблем е също, че много малко се дарява на възрастни хора. Затова трябва да се създадат регистри, на базата на които дарителите да могат да направят информиран избор, твърдят представители на фондации.

В обобщение, ако иска да подпомогне дарителството, държавата преди всичко трябва да си свърши работата в здравеопазването и социалната сфера, така че парите на благотворителите да отиват преди всичко за сферата на духа и за подпомагане на таланти, а не за оцеляване.

Местният бизнес спасява

На много места в страната местният бизнес директно замества държавата, която не може да се справи със социалните си функции, разказват бизнесмени.

"Ако не са "Аурубис", "Елаците мед" и "Челопеч майнинг", досега болницата в района да е затворила", коментира генералният секретар на "Аурубис" Георги Николов.

Голямата медодобивна компания "Аурубис" работи в района на Златица - Пирдоп, на около 80 км от София. Компанията ежегодно дарява около 600 000 лв. за различни каузи в региона - подпомага болницата, детските градини, сиропиталищата, читалища, уличното осветление, инфраструктурата, т.е. все каузи, които би трябвало да са ангажимент на държавата и общината.

Последно са платили 300 000 лв. за заплати на лекарите преди Коледа, защото са били забавени. Дали са и 1000 лв., за да може местният отбор по борба да отиде на състезание в Русия.

Устойчивият механизъм според Николов е не даряване на пари за покриване на конкретни нужди и запълване на пропуските на общината и държавата, а инвестиции в развитие и надграждане на региона и жителите му.

"Винаги съм оставал с впечатлението, че заместваме някой друг, а в обществото остава погрешното разбиране, че всичко това е задължение на бизнеса", коментира Николов. Той е наясно, че ако болницата затвори, ще пострадат работниците на компанията, но е категоричен, че фирмите не могат да заместят институциите чрез дарителство.

"Аурубис" избира дарителските инициативи според това доколко подпомагат развитието на региона. "Който е на върха, той дължи повече. Нашата компания е втората по големина в България - това означава, че и нашата отговорност е втората по големина в България", каза още Николов.

Трябва ли ремонт на законите за данъчни облекчения?

Необходимо е държавата да преосмисли данъчната си политика в областта на даренията, стана ясно на кръгла маса, организирана от в. "Труд" на тема "Отговорното дарителство".

В момента има неравнопоставеност между дарителите и каузите, за които се дарява, а това не е справедливо, твърди Илияна Николова, изпълнителен директор на фондация "Работилница за граждански инициативи".

По закон данъчната отстъпка за фирмите е в размер на 10% (годишната данъчна основа може да се намали с размера на дарението, но не повече от 10%), ако се дарява в полза на болници, училища, социални домове, Българския червен кръст, сдружения на хора с увреждания и др.

Отстъпката за благотворителност по Закона за меценатството обаче е 15%, а за държавните фондове за лечение на деца и "Ин витро" благотворителността може да намали данъчната основа с до 50%.

Според Илияна Николова не е справедливо също данъчната отстъпка за гражданите да бъде наполовина по-ниска от тази за фирмите - 5%. Гражданите могат да намалят данъчната си основа с дарение максимум до 65%.

Не са малко обаче гласовете, според които данъчни отстъпки за дарения изобщо не са нужни. "Данъчни преференции за дарители не бива да има", твърди например шефът на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян.

Според него данъкът е част от разхода, който дарителят трябва да поеме, за да осъществи благотворителността. "Практиката е доказала през годините, че данъчните преференции в България се използват за сериозни злоупотреби. Едно от достойнствата на българската данъчна система е, че е относително опростена, с широка база и малко преференции", посочи Хампарцумян.

Тезата му се потвърждава от съществувалия до неотдавна сериозен проблем с измамите с дарения за социално слаби и хора с увреждания. Тъй като допреди няколко години за тези категории лица се ползваше данъчен бонус, българинът масово си спестяваше данък общ доход с деклариране на фиктивни дарения към свои роднини с решение на ТЕЛК.

Заради многобройните злоупотреби Министерството на финансите се принуди да премахне облекчението. Именно поради опасения за куп измамни схеми, които ще се нароят, от ведомството на Симеон Дянков са против отпадането на ДДС върху дарените храни и услуги, за което настояват представители на фондации.

Данъчните отстъпки по отношение на дарителството наистина се оказват доста спорна от гледна точна на ефективността си, сочат анализите.

Едва 0,7% от хората даряват заради данъчните облекчения, показват данни на Българския дарителски форум. Хората са склонни да участват в благотворителни инициативи най-вече заради конкретното предназначение на средствата, а вторият основен мотив е обществената полза от дарението.

Основната причина, която отказва хората да даряват, е лошото им финансово състояние, показват проучванията.

Едва 1,3% от гражданите не даряват заради липсата на сериозни данъчни облекчения. В немалка част от случаите - към 20%, обаче хората се възпират от благотворителност заради появата на лица и фирми - измамници.

И това не е случайно - опитът показва, че често лица и организации злоупотребяват с наивността и добросърдечието на гражданите, като след това насочват привлечените средства за собствено облагодетелстване.

Много хора в недалечното минало бяха разочаровани от куп телевизионни благотворителни кампании, които служеха колкото за добри дела, толкова и за да осигурят печалба на организаторите си.

Другата насока е намаляване на адмнистративните разходи, свързани с набирането на средства. Оказа се, че от стандартното дарение, което тогава възлизаше на 1,20 лв., 20 ст. отиваха за ДДС, 50 ст. за каузата и останалите 50 ст. - за такса към мобилните оператори.

Именно затова държавата може да създаде регламентация за задължителна отчетност на дарителските кампании, смятат представители на фондации.

Затова отчетността е ключова за стимулиране на щедростта на гражданите, смятат от фондациите.

Предложения и изводи от кръглата маса на "Труд"

* - Необходими са единни ставки за данъчни облекчения за дарителите. Трябва да се премахне ДДС върху дарени стоки и храни.

* - Трябва да се създаде Закон за endowment (вечен капитал), с който фондациите в страната да оперират и подпомагат обществени каузи.

* - Необходими са специални регулации за публичните кампании, които набират средства.

* - Да се приеме закон за доброволчеството (проектът му вече е внесен в парламента), който да гарантира правата на доброволеца, както и отношенията между него и организацията, за която полага доброволен труд.

* -Трябва да се подобри работата на Централния регистър на неправителствените организации към Министерството на правосъдието - в него трябва да се отразява актуалното състояние на организациите в общинска полза, като той се превърне в инструмент за анализ на състоянието и проблемите на автентичните организации.

* - Да се създаде фонд за развитие на гражданското общество в България (предложение на Алексей Христов от "Американска фондация за България"), който да разполага с вечен капитал, да бъде управляван при ясни правила и пълна прозрачност и да осигурява средства за организациите в сектора.

Според Христов това би било огромна възможност за сектора и възстановяване на историческата справедливост, защото през 1951 г. са национализирани всички дарителски фондове и техните пари и собственост са се влели в държавата, а този ресурс и до днес не е възстановен, както например това се случи с реституцията за частни лица.

* - Медиите трябва да посочват имената на дарителите - изп. директор на Първа инвестиционна банка Васил Христов отправи призив към медиите да обръщат внимание на инициативите и подкрепата на бизнеса, а да не гледат на това предубедено и само през призмата на пиар акция.

* - Дарителството не е в състояние да замести грижата на институциите за обществото.

* - Дарителските инициативи трябва да бъдат модел за институциите - Нина Мирчева от "Мтел" призова институциите да помислят върху възможността да приемат успешни практики на компаниите в благотворителни инициативи, утвърдени и доказали устойчивост, като част от политиките си и като работещ модел за институциите, в който те да инвестират.

Такива примери са фондация "Очи на 4 лапи", която предлага социална услуга - куче водач за хора с нарушено зрение, а също и фонд "Асистирана репродукция".

* - Синхронизиране на приоритетите на институциите с дарителските практики и инициативи, за да няма разминаване между инвестициите.

Зам. социалният министър Валентина Симеонова даде пример за вложени сериозни средства в дом за деца от чужди граждани, който впоследствие е закрит заради политиката на държавата за деинституционализация.

Няма държава, има дарители

в. Труд | 18.02.2013

Фирми плащат заплати на лекари, граждани спасяват с есемесболни деца, богати българи ремонтират закъсали читалища и сиропиталища, телекомуникационна компания осигурява кучета водачи на слепи хора. У нас призванието "дарител" се е превърнало в синоним на "спасител", защото онзи, който е трябвало да свърши работата - държавата, не го е направила.

Неслучайно в България парите на дарителите все още отиват главно за спасяване на живот, за осигуряване на лекарства, покрив или дори храна на нуждаещите се, и много по-малко за култура, наука и изобщо за сферата на духа, както е на Запад. Че това трябва да се промени, са категорични участниците в организираната миналата седмица от в. "Труд" кръгла маса на тема "Отговорното дарителство" под патронажа на президента Росен Плевнелиев. Над 90% от българите, които даряват, го правят за социални и здравни каузи -например за социално слаби, възрастни, хора с увреждания, деца без родители или пък за лечение, за закупуване на апаратура и др., сочи проучване на фондация "Български дарителски форум", изготвено от Институт "Отворено общество" през есента на 2011 г. Това е доказателство, че обикновеният българин прибягва до благотворителност, за да замести държавата, защото тя отсъства дори в сфери, които са свързани с физическото оцеляване на гражданите. Хората в нужда също все повече разчитат на дарители вместо на държавата за помощ.

Текст под снимка

Кръглата маса на в. "Труд", която се проведе на 13 февруари, събра на едно място представители на най-големите корпоративни дарители, неправителствени организации и висши държавни чиновници. Събитието се проведе под патронажа на президента на България Росен Плевнелиев.

Доказателството е, че 2011 г. е годината с най-много организирани кампании за набиране на средства за лечението на възрастни (данните за 2012 г. още не са обобщени -б.р.). Само в системата на единния дарителски номер (17 777) те са били 122.

Преосмисляне на приоритетите

Държавният глава Росен Плевнелиев демонстрира, че разбира проблема и затова вече е започнал да преосмисля функцията на инициативата "Българската Коледа". Вместо всяка година да се правят дълги списъци с болни деца, които да се подпомагат в кампанията, всички те трябва да могат да бъдат лекувани чрез съществуващите клинични пътеки или програми на здравното министерство, обясни Плевнелиев. "Така в рамките на кампанията успяхме да променим някои пътеки на здравната каса във връзка с детската церебрална парализа, а също и някои регулации, свързани с лекарствата", даде пример президентът.

фондациите смятат, че точно това е посоката, в която трябва да се върви, защото е логично институциите да решават проблемите с данъците, които прибират, а не да правят кампании, да предизвикват емоционалното съчувствие на гражданите и да прибират допълнителни пари от тях, за да решават проблеми, с които политиците не са успели да се справят.

Промяна на представите

Проблемът с изкривяването на благотворителността у нас е особено видим на регионално равнище. Ако бизнесът не прави редовни дотации на местните болници, училища или домове за възрастни, те едва ли биха могли изобщо да оцелеят. Действителността до такава степен е изкривена, че местните хора са свикнали да вярват, че компаниите, а не общината или държавата трябва да се грижат за здравеопазването или за социалния живот в техния град (вит текста по-долу).

Най-много -за образование

Все пак през 2011 г. тенденцията у нас да се дарява предимно за здравеопазване и социални дейности започва да се пречупва, става ясно от анализ на "Български дарителски форум". Тогава за първи път образованието става сферата, събрала най-много средства. Вероятно тенденцията се пречупва Щ преди всичко под влияние на корпоративните практики, които се преориентират към тази сфера.

104 млн. лв. през 2011 г.

Компании, фондации и граждани са дарили общо 104 млн. лв. за различни благотворителни каузи у нас през 2011 г., сочи анализът на дарителския форум. Това е ръст с около 5 млн. лв. в сравнение с 2010 г. Данните са на базата на данъчните декларации за ползваните облекчения за дарения, справки на мобилните оператори за благотворителните есемеси, проучване на Институт "Отворено общество", въпросници до 100 компании и фондации, които даряват, а също и на базата на съобщения за дарения в медиите.

От общата сума компаниите са дарили близо 60 млн. лв., най-много за образование и наука, социалната сфера, а чак на трето място са култура и изкуство и здравеопазване. Бизнесът дарява също за екология и спорт. фондациите също предпочитат да даряват най-вече, за образование и наука, човешки права и развитие на гражданското общество и социални дейности.

Очевидно най-предразположени към дарения за здраве са индивидуалните дарители, но данните за тях са най-неточни, защото много изобщо не попълват данъчна декларация и няма как тяхната благотворителност да се отчете от НАП.

Все пак според официалните данни физически лица през 2011 г. са дарили близо 3 млн. лв.

Текст под снимка

От ляво на дясно: топ банкерите Левон Хампарцумян (Уникредит Булбамк). Мария Илиева (МКБ Юнионбанк) и Васил Христов (Първа инвестиционна банка), обсъдиха темата за благотворителността заедно с представители на неправителствени организации като Боряна Кирилова (Български дарителски форум) и Илиана Николова (Работилница за граждански инициативи).

Прави впечатление, че огромна част от даренията на бизнеса са насочени към... държавата, т.е. към т.нар. бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, т.е. министерства, агенции, общини. През 2011 г. например 25 млн. лв. от общо 60 млн. лв., дарени от компании, са отишли в тази посока. Вероятно като един "елегантен" начин бизнесът да получи благоразположението на властта.

Голям проблем пред дарителството в България е, че няма устойчив механизъм за насочването на средствата според нуждите. В момента е напълно възможно един социален дом да получи двойно повече дрехи, отколкото са му нужни, а друг - нищо. Проблем е също, че много малко се дарява на възрастни хора. Затова трябва да се създадат регистри, на базата на които дарителите да могат да направят информиран избор, твърдят представители на фондации.

В обобщение, ако иска да подпомогне дарителството, държавата преди всичко трябва да си свърши работата в здравеопазването и социалната сфера, така че парите на благотворителите да отиват преди всичко за сферата на духа и за подпомагане на таланти, а не за оцеляване

Стр. 22,23,25