Обща информация
Изтегляне 3.96 Mb.
|
9 са статиите, отразяващи форми на благотворителността в тематична група Култура, като материалите засягат две теми: събирането на средства за филм за Васил Левски и инициативата на Ротари клуб за поставяне на паметник на актьора Апостол Карамитев. В тематични групи Околна среда, Спорт и Образование публикациите са съответно 3, 1 и 6. АПРИЛ: През април регистрираните публикации на тема Благотворителност в предоставения медиен мониторинг са 648. Водеща по брой материали тематична група е Здравеопазване с 224 публикации. Многобройни са материалите, посветени на благотворителните кампании за набиране на средства за лечението на 20-годишния Борислав Неделчев от Симитли и баскетболиста Васил Бамбурски. Благотворителен клип „Харлем Шейк“ събира в помощ на Васил Бамбурски много известни баскетболисти, танцьори и музиканти. Добре отразена и традиционната кампания за насърчаване на доброволното кръводаряване „Запалете свещичка. Дарете кръв. Дарете живот от себе си.“, организирана по Цветница. Социална политика е с 218 публикации. Много от материалите са свързани с 10-тото издание на кампанията "Купи и Дари" на 26 и 27 април, която цели да събере продукти, които ще бъдат дарени на социално слаби семейства от Варна и региона и децата от Детско психиатрично отделение към УМБАЛ "Св. Марина". Друга голяма група отразяват дарението на американския баскетболист Денис Родман на 5000 долара на младо българско семейство Мариела и Костадин Гелеменови и техните дец, за закупуването на дома им като част от инициативата на Национално движение "България си ти". Още една инициатива, свързана с чужденец се откроява – Великденска благотворителна кампания „Празнични герои” под мотото „Помогни на нуждаещите се. Стани празничен герой!” за събиране на парични средства и храна за социално слаби хора в България, чийто инициатор е американският бизнесмен Майкъл Струмейтис, който живее и работи в България от пет години. Подобно и на предишните месеци сравнително висок дял заема тематичната подгрупа Други с 104 публикации, основни свързани с организираха съвместна кампания за насърчаване на даренията от фирми и граждани на НАП и Български дарителски форум. На 25-ти април интернет изданието на в. "Народно дело”, Варна (www.narodnodelo.bg), публикува материал на тази тема „Кризата и административният рекет стопиха даренията с една трета”: „Кризата и административният рекет, както и неуредените правила стопиха само за една година с 35% даренията. Ако през 2011 г. българите са дарили общо 104 млн. лв. за различни каузи (вкл. sms кампании), то през 2012 г. парите са намалели драстично. Това коментира проф. Анелия Клисарова, зам.-управител на УМБАЛ „Св. Марина“ и доскорошен ректор на Медицинския университет във Варна, по време на конференция „Местно дарителство – промяна, развитие, енергия“, организирана от Обществен дарителски фонд за Варна. В речта си професорът се спря на няколко основни причини за драстичното намаляване на средствата от дарители. Разбира се, на първо място са тежките икономически условия, в които живеем през последните години. Данните сочат, че за последните 4 години над 100 000 фирми са фалирали, а над 600 000 човека са останали без работа. „Втората причина за намаляване на даренията е т.нар. административен рекет“, коментира проф. Клисарова, визирайки бюрократичните спънки и неуредици, които изключително много затрудняват, а в някои случаи дори отказват дарителите от техните добри намерения. Не на последно място стои въпросът с неуредиците по отношение ДДС-то върху даренията. Данъчната ставка задължително трябва да се изравни не само по отношение на юридическите и физически лица, но и по отношение каузата, която бива подпомагана. Ако например се дарява за държавните фондове за лечение на деца или за ин витро, има много високо данъчно облекчение, но ако парите са насочени към кауза от гражданския сектор, нещата са различни. Няколко тенденции се наблюдават в последните години. Едната, която е позитивна, е, че има изравняване на потока от дарителски средства между медицина, образование и култура. Лошата обаче е, че се увеличават паричните потоци към държавните и общински администрации за сметка на каузите от гражданския сектор – например училища, нуждаещи се хора, фондации, което би следвало да се постави като въпрос. „За да има ефективно и прозрачно дарителство в България, са необходими законодателни промени, равнопоставеност на всички дарители, данъчни и административни облекчения, правилно разпределение на средствата. Понякога се случва по-популярни каузи да съберат повече от необходимото, докато по-малко агресивно рекламирани кампании да не получат необходимата им подкрепа“, коментира още проф. Клисарова. В заключение тя апелира всички да помислим и за възрастните хора, които винаги са на заден план. Оказва се, че за старите хора в нужда се отделят едва около 0,8 до 2% от годишните дарения.” В тематична група Култура има 52 материала, което е доста висок процент спрямо средностатистичното за другите месеци. Това са публикации основно засягащи дарителската акция за създаване на паметник на актьора Тодор Колев и събирането на средства за храма „Всях Светих“ в Русе. В тематична група Околна среда са регистрирани 35 материала, също сравнително висок брою спрямо нормалното, отразяващи основно кампанията на bTV „Да изчистим България за един денв. „24 часа” „Да засадим дърво” и кампанията на bTV "Да изчистим България за един ден”. Тематични групи Образование и Спорт през април си поделят съответно по 1 и 14 материала.
На 4-ти април интернет изданието www.frognews.bg , публикува материала „Висящата искрица надежда”: „Чувала съм тази семейна история доста пъти, но ще ви я разкажа през детския си спомен, когато я научих за първи път. Никола и Райна току що се били оженили, той току що се бил върнал от следването си във Франция с диплома за инженер, тя току що била завършила девическата гимназия, единствена и галена дъщеря, обичана, отглеждана като любимка сред петимата си братя търговци, фабриканти, банкери и бохеми. Избрали си апартамент в центъра на София и го купили, започнали да го обзавеждат. Един ден Никола се прибрал след работа, а Райна нетърпеливо го посрещнала на вратата, ела да видиш какъв красив кристален полилей съм купила, тя не можела да сдържа радостта си, а Никола гледал в недоумение ту нея, ту полилея, та той сигурно струвал неимоверно много пари, каквито те нямали, тогава как така го е купила? питал той с поглед. Взех го на безценица от едни евреи, те разпродават имуществото си, защото се изселват, нали е изумително красив? Защо не отговаряш? Не ти ли харесва? Защо така мълчиш? Никола само пребледнял и съвсем тихо казал: иди го върни. Мълчание. Пауза. Стъписване. И след малко пред смаяната Райна повторил със задушен от болка глас – не можем да се възползваме от нещастието на хората, иди, бързай, върни кристалния полилей! Тази история с моите баба и дядо, когато били младоженци, винаги ме е вълнувала. Защото проявите на солидарност винаги вълнуват. Защото много добре зная, че отдавна никой не би върнал кристалния полилей. Или поне хората, които биха го направили, са съвсем малко. Точно тази лична, човешка, братска солидарност, от сърце на сърце, от човек на човек, спаси близо петдесет хиляди души от концентрационните лагери. И какво ли се случи с точно тази човешка солидарност близо 40 години по късно, та нашите сънародници грабеха покъщнината на побегналите и унижени турци и я разпродаваха на безценица. Солидарност. От тази думичка в Полша тръгна събарянето на комунизма. Съсипването на солидарността между хората е едно от скритите, коварни и дългосрочни престъпления на тоталитарния режим. Защото неговите последици са в бясна сила днес, защото именно солидарността в нещастието на другия е най-големият дефицит днес. Протестите започнаха с палене на сметките за тока и завършиха със запалвания на самите хора. Протестите бяха предвождани от слепи водачи, като в онази мрачна Брьогелова картина, от улица на улица, от площад на площад, въртяха се в омагьосан и безсмислен кръг и полека оредяваха и се стопяваха, докато накрая останаха само войводи без четници и започнаха да се карат и пазарят за депутатски места, и тогава и малката искрица надежда, която се беше появила, отново угасна в горчилка и разочарование. И точно тогава, в най-голямото социално униние и безнадеждност, във фейсбук избухна висящото кафе. То заля България така, като че ли се отприщи някакъв бент. Нещо насъбрано, нагнетено, исконно потърси своята форма. Да, звучи наивно, звучи лековато, скепсисът е преизобилен, но все пак. Все пак дори тази съвсем повърхностна форма на солидарност се оказа, че дълбоко ни е липсвала. Оказа се, че тя е била дълбоко и истински жадувана. Оказа се, че именно солидарността е висяла в душите на хората, чакала е да намери своя излаз, да извика за себе си, че не е мъртва. Висящото кафе се случи внезапно, за няколко дни. В него откривам искрица надежда, не казвам надежда. Казвам искрица. И ми се иска да я опазим, да я разгаряме, да я насърчаваме. Защото законът в човека е такъв, че той не може да бъде същински радостен, ако не дава от себе си на другите. Човекът не може да бъде действително щастлив, ако е задоволен и самодоволен. До 1944 година солидарността в България и благотворителността са било много силно изразени, под най-различни форми – купуване на въглища за бедните, построяване на болници, работа в тях на доброволни начала, поддържане на домове за сираци, за възрастни хора, летовища за бедни деца…благотворителност, неорганизирана от институции и медии, а от човек на човек, от брат на брат, човешка солидарност, а не институционална, църквата е заемала в тази дейност водещо място. Защото метафората за двете ризи е един от фундаментите на християнската идея и църквата. Ако тази метафора се извади от Евангелието, все едно ампутираме отношението си към другия, все едно другият вече не ни е брат и ближен, а чужд и далечен, безразличен и ненужен, враг. Радой Ралин го беше казал прекрасно – Лесно е било едно време – имаш две ризи, даваш едната на ближния. А сега, то нашето е драма – ризи колкото щеш, а ближен няма. Всъщност точно това се случи при комунизма. Солидарността между хората се зазида, защото в тоталитарната държава няма бедни, болни, нещастни, окаяни. Напротив, всички са засмени на фона на блесналите жита. Това е презумпция, аксиома. Всички форми на благотворителност и солидарност между хората бяха изтръгнати от душите им и институционализирани. Бяха заменени със следене, доносничество, злоба, завист. Висящото кафе съдържа в себе злак, семе, зачатък, зародиш на нещо много човешко, естествено и братско. Вижте тази снимка и този прекрасен коментар на една продавачка. Сутринта влезе възрастна жена, която няколко минути преди това разглеждаше витрината и ме попита- извинете, имате ли висящ хляб…? Ние с дядото нямаме много пари и не можем да си купуваме много неща за ядене…- аз й дадох хляб и парче овче сирене, което вие, моите клиенти, бяхте платили предния ден :) . Тя много се зарадва и ме попита- може ли и друг път да мина? За мен инициативата се осмисли… А за вас? :) ” Появиха се много коментари дали идеята за висящото кафе ще проработи. Много от тях са скептични и иронични, което е закономерно след толкова години насилствено разрушаване на чувството за братство, за ближен, за солидарност, на чувството за общност. Но енергията, с която тази идея се възприе, показва, че все пак то не е било смазано и убито докрай. Както този късен сняг наваля и попари разцъфналите дръвчета, така може и крехкият зачатък да бъде убит. Но нека, нека насърчаваме надеждата! Дори когато е само искрица.” На 25-ти април в. „Новинар“ публикува статията „Висенето на един народ”: "Една цветна оранжерия, тип висяща градина на Семирамида, както е казал моят приятел Франк Лойд Райд". Като че ли репликата на героя на Тодор Колев от "Опасен чар" най-точно отразява пъстрата картина на днешния ден: мераклии за власт дават висящи обещания на висящи пред телевизора кибици, затънали с висящи сметки за плащане...Ако има глагол, който най-точно характеризира динамиката, или по-точно липсата на динамика в българското общество, това е глаголът "вися". Семантиката му вярно улавя прекъснатата ни връзка с реалността, обричайки ни никога да не сме стъпили здраво на земята. У нас всичко виси: от сащисаните ченета до героите от бесилото, при това със страшна сила. Напоследък се роди и нова мода, която покри с благородна патина висенето, превръщайки се в човеколюбива дарителска кауза. След "висящото" кафе, хляб, билет за театър и дори пакет - кафе, жена и ракия, предложени от варненския чешит, най-накрая се появи и нещо, което приветствам с цялото си уважение към инициаторите му - "висяща книга". И ако за кафето остава едно съмнение, че няма да бъде изпито именно от някой беден българин, подсладено с три захарчета, че да не му нагарча животът, за книгите всякакви подозрения отпадат. Книгата няма как да бъде "консумирана" по друг начин, освен да бъде прочетена. Собствениците на софийска верига от книжарници обаче се сетиха и за децата, на които няма кой да им купи книга, за сираците, които се чудим само как да нахраним, но не и как да превърнем в духовни и щастливи хора. Децата от дом "Асен Златаров" за пръв път ще влязат в книжарница. Именно там хора с големи сърца са им оставили книги. Защото какво е едно детство, ако е лишено от сладката радост на една мъдра приказка. Тя дава на децата без родители онези незаменими уроци, които няма кой друг да им даде, оставяйки ги с трепетното очакване доброто да се случи, а слънцето да изгрее и на тяхната улица.” МАЙ: През май са регистрирани 600 публикации, отразяващи различни форми на благотворителност. Отново най-голям дял имат материалите, свързани с дарения със здравна тематика – 286. В рамките на тези материали се оформят четири основни под-групи публикации: 1. Благотворителния мач „Подкрепете Стан!“, който се състои на 26 май между Астън Вила и ветераните на България в подкрепа на децата болни от левкемия; 2. Благотворителния голф турнир в Правец в подкрепа на лечението на Стилиян Петров, в който 33-ма от британските гости се включват; 3. Благотворителния полумаратон в Панчарево, който събира над 250 състезатели от България и чужбина и събира средства за спортни рехабилитационни процедури за деца с хронични заболявания (церебрална парализа и други). Каузата се осъществява в партньорство с фондация "Помощ за благотворителността в България" и фондация "Воден път"; 4. Благотворителен футболен мач в подкрепа на Дневен център за деца с епилепсия „Заедно за здраве“ с участието на „Левски” и ЦСКА, с подкрепата на Столична община, по инициатива на Здравна организация „Аджъбадем”. На второ място през май по брой публикации е тематична група Социална политика със 158 материала. Множеството от тях са материалите, отразяващи традиционният абитуриентски бал за младежи в неравностойно положение под егидата на президента Росен Плевнелиев. В рамките на благотворителната инициатива на държавния глава "Подкрепи една мечта" тази година балът е организиран за 260 младежи в неравностойно социално положение от цялата страна. Друга голяма група са посветени на благотворителния футболен турнир в подкрепа на 16 деца на загинали или пострадали полицаи при изпълнение на служебния им дълг. Инициативата е част от кампанията „За децата на Бащите Герои с респект и признателност“ на Синдикален алианс „Сигурност”, която се провежда за четвърта поредна година. Инициативата И добрината воскресе!” на движение „България си ти!”, Българската хранителна банка и „Холидей Хироуснасочена към раздаване на празнични хранителни пакети за хора в затруднено положение също намира добро медийно отразяване. На трето място през май по брой публикации е тематична група Други с 127 материала. Могат да бъдат обособени в 4 основни групи:
Тематични групи Спорт, Образование и Околна среда намират медийно отразяване съответно в 13, 7 и 7 материала. ЮНИ: През юни публикациите на тема Благотворителност са 444. На първо място през юни се нареждат материалите, попадащи в тематична група Социална политика с 190 статии. Три основни групи публикации се открояват през месеца:
На второ място през юни се нареждат материалите, попадащи в тематична групата на здравната насоченост с 142 статии. Основната тема в тази област е благотворителния баскетболен турнир в подкрепа на баскетболиста Васил Бамбурски. На трето място през юни са материалите в категория Други – 77, почти всички отразяващи благотворителни акции във връзка с 2-ри юни – Ден на доброволния труд. Статиите, отразяващи дарения, обвързани с тематична група Култура са 18, а тематични групи Спорт и Образование са отразени съответно с 12 и 5 материала. 3 коментарни статии представляват интерес през юни месец. Сайтът www.argumenti-bg.com публикува на 12-ти юни статията на Теофан Германов „Властта да се засрами, да се замисли и за делото на отец Иван!”: „Не може пазарният цинизъм да ни е завладял толкова, че с лека ръка да унизим благородния божи човек и неговата работа за отглеждане и нахранване на сираците. Приютът за деца-сираци на отец Иван остава периодично без ток, а питомците му се връщат към първобитните методи на оцеляване, въпреки, че живеем в Европа през 21-и век. Отец Иван е съградил своя дом за деца с лични усилия и без помощ от държавата. Той е лицето на истинската благотворителност у нас. Сравнена с него фалшивата благотворителност, която е средство за реклама на новобогаташи и техните фирмени империи, или е форма на успокояване на нечистата им съвест, изглеждат смешни, жалки и лицемерни, защото отецът знае, че може да си добър не само по Коледа и Великден, а трябва да си добър винаги, за да се докоснеш до Бог и Бог да се докосне до теб… Отец Иван е една от личностите, които ни дават надежда, че животът в днешна България не е изтъкан само от проблеми, кризи и скандали, а в него има и частица от заряда на доброто. Срамота е, че благородната му инициатива се сблъсква с бездушието и безразличие. Да, някой ще каже, че пазарът си е пазар, а сиренето, пък и токът- са с пари. Но не може пазарният цинизъм да ни е завладял толкова, че с лека ръка да унизим благородния божи човек и неговата работа за отглеждане и нахранване на сираците, обикалящи улиците на днешна България. Нека добрите хора с пари и възможности помогнат, нека енергийният монополист направи своя компромис, защото така и така печели милиарди, а дългът на приюта е едва седем хиляди. Но и нека държавата в лицето на новото правителство да реши въпроса така, че оттук нататък приютът в Нови Хан да не живее в страх от всяка поредна сметка. Нека властта се замисли и как да помогне проблемите на приюта да се решат генерално и да отдели необходимите средства за достойно съществуване и развитие на инициативата на отеца. Пари за това винаги ще се намерят, важно е желание да има. Срамота е милиони да се леят за субсидии, командировки, лимузини и бонуси на депутати и чиновници. Срамота е и милиони от европейските фондове да се трошат за конференции с кьорсофри и за безсмислени доклади, докато отец Иван и бедните деца продължават да се нуждаят от толкова човешки и простички неща като това да им е топло, да им е светло, да са облечени и нахранени.” Сайтът www.actualno.com публикува на 10-ти юни статията „Откровено за човешката природа”: „Иска ни се да вярваме, че повечето от нашите читатели смятат хората за прекрасни създания. Ние споделяме тази вяра, но от време на време изследователите ни предоставят резултатите от свои експерименти, които разкриват доста тревожни факти за човешката природа, пише Listverse и дава няколко примера. Хората обичат кучетата повече, отколкото благотворителността Ще върнете ли случайно открит портфейл, пълен с пари? Това е въпрос, на който се опитали да отговорят учените от Единбургския университет, като добавили няколко допълнителни условия, за да бъде по-интересно. Изследователите разхвърляли из града цял наръч с портфейли с адреси на измислени лица. Заедно с данните на притежателя сложили вътре и снимки, за да видят как ще повлияе това на връщането на парите. Снимките били различни, като се започне от новородени деца до мили кученца и благовидни възрастни двойки. За чистота на експеримента те оставали няколко портфейла без снимки, а в други прибавили документи, от които ставало видно, че притежателят често и с удоволствие дава пари за благотворителност. Резултатите били следните – снимките с малки деца в портфейла по-скоро са способни да накарат човек да върне парите. Тези с информация за пожертвования били връщани доста по-рядко, отколкото всички други. Портфейлите, говорещи за притежателя си като за ревностен благотворител, били връщани само в 20% от случаите, а тези със снимки на кучета – в 53% от случаите. За сравнение: портфейлите, в които нямало нищо освен пари и адрес, били връщани в 15% от случаите. Подаваме милостиня, за да погъделичкаме самолюбието си Милосърдието е нещо забележително, ако е от чисто сърце. Но нека да погледнем истината в очите – мнозина от нас, даващи на нуждаещите се част заработените си с труд пари, смятат себе си достойни за похвала и аплодисменти. Когато няколко изследователи от университета в Кент решили да изяснят какво всъщност мотивира хората да жертват пари за благотворителност, резултатите се оказали неочаквани. Станало ясно, че хората са склонни да жертват в съответствие с пристрастията и антипатиите си. Някои например жертват средства за приюти за кучета просто защото ненавиждат котките. Освен това, ако човек не е пожертвал средства за нещо, което е наистина важно, той автоматично се оправдава с това, че не съвпада с личните му възгледи, независимо доколко тези възгледи са обосновани. Един от запитаните например категорично отказвал да изпрати пари за жертвите от цунами в Шри Ланка, защото смятал, че тези пари „ще отидат за подкрепа на Мугабе и подобни хора”. Нашата безопасност не зависи от броя на хората наоколо Ефектът на свидетеля е психологически ефект, проявяващ се в това,че хората, оказали се свидетели на произшествия (катастрофи, престъпления или други), често не се опитват да помогнат на пострадалите. Установено е, че колкото повече хора са се оказали свидетели на произшествия, толкова по-малка е вероятността някой от тях да се опита да помогне на пострадалите, вместо да стои и да гледа. Този ефект работи дори без заплаха за живота на самите свидетели. Доброволците ще работят по-малко, ако им се плати Доброволната, както и благотворителната работа трябва да се възнаграждават, само че не и с пари. Изследователи проверили готовността на хората да жертват времето си, ако им платят за това. Учудващо, но когато на хората бил предложен паричен стимул, количеството време, което предоставяли доброволно, спаднало рязко. Властта ни убеждава лесно Ако някога сте чували за експеримента на Милграм, вероятно знаете за концепцията за подчинение на властта. Учудващо е колко малко власт му трябва на човек, за да убеди другите да направят зло. В един от най-прочутите експерименти на Милграм ръководителят разяснява на участниците, че всъщност ще бъде изследвано въздействието на наказанието върху процеса на учене. Тестът изисквал научаване на двойки асоциации наизуст и при неправилен отговор „жертвата” трябвало да бъде наказана с подаване на електрически удари като шок. В този случай учителят се намирал пред внушителен генератор, а ученикът бил привързан към подобие на електрически стол с електроди на китките. Когато напрежението започвало да се покачва, „наказаният” на електрическия стол молел експериментът да се прекрати, макар че първоначално дал съгласие. Хората, въвлечени в експеримента, изразили съмнение за безопасността на „наказания” човек, но всичко, което им било необходимо, за да продължат, бил мъж в престилка на лаборант. Ако питате дали подобна „власт” е разпространена само върху хора с престилки, то отговорът е не. Предприемчиви граждани от Великобритания неофициално провели подобен експеримент и се оказало, че е достатъчно да се облече светлоотразителна жилетка. Лъжем и извъртаме, когато се чувстваме не на място Фактори като тъга или занижена самооценка ни карат понякога да правим не особено приятни неща или поне с голяма лекота да ги оправдаваме. Едно от известните изследвания, засягащи тази теория, започнало с оценка на личността в група студенти с малък тест и продължило с експеримент, в който им била давана възможност да измамят другия, за да припечелят. Резултатите показали, че студентите, които получили положителни отговори на личностния тест, били по-непредразположени към измама в сравнение с тези, чиито отговори били отрицателни (тестът сочел, че те не са интересни). Само си помислете колко често чувате по-обидни и болезнени думи от тази оценка по свой адрес. Какво е отговорно за такава взаимовръзка? Изследването показало, че причината е т.нар. разногласие в самооценката. Основно хората с високо самомнение по-трудно оправдават безнравствените постъпки, тъй като това е в разрез с представата им за самите себе си. По-лесно е да се оправдае например лъжата, ако си мислите, че никой не го е грижа какво правите. По-слабо съчувстваме на други раси В Италия изследвали отношението на хората към чуждата болка. За експеримента бели и чернокожи хора гледали клип, в който ръце били убождани с игла. Някои ръце на екрана били черни, други – бели. Междувременно учените следили мозъчната активност и сърдечния ритъм на доброволците. Било отбелязано, че и белите, и чернокожите участници в експеримента реагирали по-силно, когато иглата убождала ръка с техния цвят на кожата. За да изключат възможността участниците просто да си представят собствените си ръце, в клипа били показвани и ярки виолетови ръце. Всички участници изпитвали по-силни емоции към виолетовите ръце, отколкото към ръцете на другата раса. Макар че основната задача на експеримента била да определи ще има ли затруднения докторът да определи болката на човека от друга раса, неочаквано се оказало, че ние подсъзнателно правим расово разграничаване в емоционалните реакции.” В. „Форум медикус“ публикува на 1-ви юни статията на Стойчо Стойчев „С линейка на мач...”: „Благородството е за богатите, а ние не сме!? Не е вярно, защото тези 10-11 хиляди българи на стадиона бяха от онзи електорат на оптимистите, който не може да бъде сломен лесно. Нито в спорта, нито в живота, което често е едно и също. Като изкуството във футбола, което нашето момче, нашият Хосе Карерас, продължава да твори с други средства... Паралелностите в живота отредиха почти по същото време ФК "Левски" да се издъни. В последния мач, след много самоувереност и труд, но в поредица от години, в които еклектичният отбор е неузнаваемо слаб. Десетки момчета, възпитаници на клуба, ритат за други отбори, а в сбирщината с цвят на какао липсва емоционална и родова свързаност. Жертвите на тази реалност ще бъдат дадени – треньори, изпълнителни и спортни директори, но голямата издънка порази сърцата на публиката. И за малко в реална жертва да падне самият Константин Баждеков -важният човек, който разпределя парите в клуба. Неговият припадък бе овладян първо от лекаря на отбора, известния шахматист Михаил Илиев. След него, превъзмогнали обидите от побоя, още незабравили лицата на озверелите пияни лумпени, спешните медици се втурнаха и спасиха едно левскарско сърце. Поуките остават... За скъпоплатените футболисти, за неоценения лекарски труд и риск, за аномалиите на една държава, в която полицейщината и подслушването, обърнатите приоритети и ценности са начин на живот. Именно затова много българи напоследък отказаха да го живеят - този именно живот, тази несправедливост и илюзорната представа, че нещата ще се оправят. След 40 години, след колко по 40 години...? След поредното правителство и бабуване над здравеопазването и над живота ни? И след резил -отново благотворителност. Левскари и цесекари помогнаха на деца, болни от епилепсия. Показателна акция за примиримостта между "вечни врагове" -когато има кауза, когато има за какво и защо. Но формата на омраза и на вражда продължава да битува повече, отколкото помирението и общността между нас, българите. А колко е просто - Костадин Стоянов от ЦСКА купува шал и атрибути с химна на "Левски". В името на децата, на болните деца на България. А защо са толкова болни? Нямате ли усещането, че за това сме виновни ние, възрастните? Тези редове не са приказка или притча. Те са болка, усетена от привидно здрав човек. Защото ние перманентно боледуваме, без да го знаем, тихо и подмолно нещо ни изяжда отвътре. Понякога има диагноза, има обяснение. Но само понякога. Защото оцеляването е нашият фетиш, децата са нашият бог, примирението е националната ни черта... Боят и агресията, търсенето на вина извън нас е другото ни аз. Тези мисли не ме напускат никога - дори при поредната обиколка на собствената ми пустиня.” Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 3.96 Mb. Сподели с приятели:
|