Обща представа за банковото учение



страница1/3
Дата11.02.2018
Размер495.14 Kb.
#58177
  1   2   3
Обща представа за банковото учение

1.Как се обособява банковото учение – хилядолетна еволюция като практика и столетна като теория. Първата завършена институционална банка е създадена 1407г., а 2века по-късно- първата теория. До тогава се изучава иконимика на предприятието.Основата на банковата теория е макроиконимическа, която се занимава с парите,валутата,кредита,лихвеният %, и др. Икон.на предприятието прилага първоначално описателен подход,който продължава и се среща и по наши дни- описване на банквата структура,описване на отделните вътрешни банкови процеси и др. Правото също оказва влияние в/у банкерството- теоретичен правен фундамент на банкерството. БД е най-силно регулираната в правно отношение сфера.Банките оперират в най-голяма степен с чужди пари.М/у 5 и 10% от средствата, с които банките оперират са собствени,а останалите привлечени. Собственият банков к-л е притежаван от акционерите => те държат под око поведението на тези,на които те са поверили да оперират тяхната собственост (мениджъри,агенти) =>банк.теория се занимава с т.н. principal agent problem – проблемът м/у собственика и мениджъра с всички произтичащи от това проблеми и конфликти.

През 18 до ср.на 20в.,популярност получава клона от банковата наука – Теория на свободното банкиране(свободна банк.с-ма). Тя третира проблемът относно своб. Търговия и поведението на банките,т.е. щом е възможно и необходимо да се извършва свободна стокова търговия,то е възможно и необходимо да се извършва и свободна фин.търговия.С течение на времето банк.учение се отделя от икон.на предпр.Обособяват се 3гр.на банкерството-търг.банкиране,инвест.банкиране и доверително банк.Под търговско банкиране се разбира съвкупност от всички активни и пасивни сделки на банките + разплащането,което те осъществяват. Пасивните сделки са депозити,влогове и др.подобни на тях сделки.Депоз.сделка е тази,която е свързана с приемане и съхранение на ценности(акции,облигации,сем ценности и др.). При влогова сделка в Б-я не се определя срок. Но когато се определи срок се говори за срочен влог.Срочния депозит не е депозиране на пари,а на вс.др.-злато,сребро,картини и др.Активна кредитна сделка е всяка,която се осъществява от банката навън. Банките са активната страна – кредитиране. Сделки,които са асоциирани от банките са активни.Отразяват се от актива на банката.Инвест.банка се занимава с инвестиране в ЦК(дългосрочно по-високо рентабилни,но и по-високо рискови).Банките трябва да следят зависимостите м/у риска и доходността на инвестицията. Днес акцента на инвест.сделки са инвест.консултинг на фирми и инвестиции в случаи на сливания на фирми и корпорации. Доверително банкиране - дискретни конфиденциални сделки, свързани с управление на к-ла и имуществото на клиента. Клиентелата е заможна, на която банките предлагат мн.голям спектър на услуги-упр.на наследството, фондации,дарения,филантропско банкиране, спонсорства, наследство на фирми. Във вс.случаи сделките в довер.банкерсво са изцяло или почти изцяло извънбалансово,т.е. те формират крайния фин.резултат в отчет за д-дите на банката, т.е. те не формират балансови пропорции.Това ги прави непрозрачни и трудни за изследване и третиране. 70-те и 80-те г на 20в.се характеризират с 1 отваряне на ик-е,на извън борсовите пазари и сделки,съвършено нови фин. Инструменти,които имат собств.закони на функциониране.

Сравнително банкиране-появява се 80-те г.Като теория сравнява зрелостта на банк.с-ми в САЩ,Зап.Европа и Япония,като практика не е възможна.

2.С-ми на банковото учение-банк.теория(иновациите в нея) се движи с голямо закъснение в сравн.с др.науки.

Причини: -консервативност на банките; липса на подходящ инструментариум

Банк.теория не е дала толкова мн.собствени приноси,а обратно-тя взаимства подходи,методи,концепции от редица др.подходи като се адаптира към особености на банк.теория

Концепции:

1.Изтъняваща терапия-навлиза от автомобилостроенето от Тойота-оптимизиране на стратегията,организиране на п-сите в банките със задължителна ориентация към потребностите на клиентите.Всичко ненужно се премахва.

2.Тотално управление на качеството-качество,което клиента приема и разбира,а не което банката предлага

3.Изнасяне на нерентабилни п-си,сделки,ф-ии към др.партньори.Всичко което остава в банката представлява т.нар.съществени сделки и компетенции.По този начин без да е задължително поглъщане или сливане оптимизира своя производствен размер и своята собств.стойностнна верига.Така се създават и интегрират бизнес модели,които представляват една връзка м/у повече стойностни вериги.

4.Матрици-Бостънската консултантска група,чрез която се сегментират стратегическите банкови полета.

5.Due Diligence- идва от големите корпорации,което служи за тестване на инвестиционни проекти (на ефективността на потенциалната инвестиция)

6.Обещана полза-банките офертират клиенти чрез обещана полза(продукти и услуги) и произтичаща от това удовлетворение на клиента и неговото дългосрочно задължение.Банките не се благотворителни дружества.

7.Целият маркетингов спектър от концепции,подходи,идеи-от продуктивната политика,ценова п-ка,дистрибуция,самообслужване на клиента,комуникацията чрез PR,реклама и т.н.

Основни раздели в банковата теория

Банковата теория вкл.3 осн.раздела:

1.Макроикономика на банките-занимава се с глобалните макроик.проблеми. Осъществява се от ЦБ(банков надзор).Задачата е установяване на осн.макроик. зависимости(търсене и предлагане на пари,валутни курсове,рег.на фин.пазари). Дейността на ЕЦБ във Франкфурт,която има за цел осигуряване на ценова стабилност.

2.Микроикономика на банките-занимава се с процеса на производствени услуги, какви видове услуги има и видове банки,банково законодателство,банково регулиране и надзор, оценката на банк.дейност, проблемите на банките, балансовата им структура.

3.Управление на банковото предприятие(банков мениджмънт) – утвърждава се през посл.30г.Той е резултат от 1 продължителна еволюция на мисленето и поведението на висшия ръководен персонал на една банка.От гл.т.на еволюцията си той е с-ма от разл.направления в т.ч.банково планиране,организиран контрол, инфлационен мениджмънт в банките,банков контролинг,управление счетоводство на банките,банков маркетинг(продуктова п-ка,ценова п-ка,дистрибуционна п-ка, комуникационна п-ка,банкова реклама,стимулиране на банковите продажби и личните продажби,публичност на банкирането-идентичност на банката,банков имидж,банкова култура и управленски стил в банките,риск мениджмънт в банк)

Банково предприятие(Стоп.природа на банките)

1.Банките като финансови и информационни посредници- те са 1 революционен продукт от еволюцията на стоково паричните отношения. Появяват се в Ломбардия(Сев.Италия).Те са институции на обществено доверие,сърце на икономическия организъм.Банките се утвърждават като фин.посредници, защото радикално променят връзките м/у отделните стоп.субекти.В случая банките се явяват като ик.посредници м/у търсещите и предлагащите своб.покупателна сила. И в двата случая това домакинство, отделни физ.лица, стоп.агенти и д-вата. Те разкъсват връзката на прякото кредитиране и застават м/у тези страни,защото разполагат с 1 по-добра и по-пространна информация за това,което се случва в икономиката => получава се така,че докато при прякото кредитиране съвършено непознати агенти могат да установяват бизнес отношения пом/у си за сметка на различните р-ди. Банката се вгражда в производствените стопански връзки и започва да ги опосредства.Това икономизира разходите,което рефлектира в/у качеството на продукцията,жизнената ст-ст на населението.Това обаче в стопан. Връзки се съпровожда със засилващ се контрол,мониторинг и надзор в/у тези, чиито връзки банката опосредства. Това позволява на банката да формира властнически ресурс,което е една претенция за влияние в/у икон.живот в 1 страна. Икон.влияние се засилва чрез кредитиране на стоп.субекти (индиректно),а след появата на акционерни банки. Банките слагат ръка и по линията на емисията на акции.Към края на 19в.поради акционерен бум се появява 1 сериозна алтернатива – финансов пазар(фондовата борса),която изисква радикална прозрачност на взаимоотношенията,стриктна отчетност, засилен акционерен контрол.Оказва се, че достъп до борсите имат не всички фирми,банки,а само тези,които имат достатъчно голяма за времето си критична маса-КМ(производствен процес). КМ се получава по 2 начина независимо от въпросната фирма- чрез самостоятелен растеж и чрез различни форми на коопериране и интегриране,реално главно чрез покупки,сливания и бизнес трансфериране.Банките осигуряват достатъчно КМ не само за себе си,но и за клиентите си.Днес е невъзможно да генерират добавена ст-ст по органичен начин.Влиянието на банките,което те си осигуряват по линията на кредитирането и чрез емисията на акциите се допълва и разширява за сметка на др.възможности,а това са участие в капитала на обслужваните кредитни фирми.2-ят канал на влияние е чрез депозитно право на гласуване-дребните акционери упълномощават своите банки да упражняват правото си на власт за тяхна сметка на общото събрание на акционерите. 3-ят канал-участие на банковия мениджмънт в управленските тела на фирмите.В качеството си на фин.посредничество с помощта на борсовата търговия. Банките започват да поемат ангажименти за осъществяване на сделки от тяхно име(покупко-продажба на ЦК) =>фин.посредничество на банките вкл.емисията на акции и др.ЦК, гарантирането им и покупко-продажбата на емитирани книжа за сметка и в името на клиента. Така банките стават брокери търгувайки за сметка на клиенти(за своя с/ка-дилъри).

2.Стопанска природа на банките

Опростен модел на банковите предприятия – банките са също така ориентирани към печеливши единици, които трябва да си осигуряват съответните ресурси. Тези ресурси са парични (чрез депозити, чрез покупка на паричен ресурс от паричния пазар), материални (сгради, оборудване и др.), информационни платформи, основен ресурс – личностен фактор (диспозитивен фактор ДФ). ДФ са банкови служители независими от позицията, която заемат в широк смисъл. В тесен смисъл на ДФ е мениджърът на банката (банките трябва да преработят ресурсите, но тя е съвършено различна от обработването в едно предприятие). След това банките трябва да реализират тези ресурси. Този опростен модел на банката включва на входа същинското производство и на изхода междинното – ресурси, продукти и услуги по групи клиенти, по региони и пазари и по своята материално-веществена форма и предназначение. Потребителите на продуктите се обособяват в сегменти – дребно банкиране (потребителски заеми, спестовни депозити, картови и разплащателни продукти, жилищни заеми и др.). Корпоративно банкиране – предприятия, които имат корпоративно-финансово управление – АД, КД, ООД, инвестиционно банкиране – инвестиционни клиенти – крупни инвеститори, които се нуждаят от значителен капитал. Частно банкиране – имуществени и капиталово силни и/или заможни клиенти – доверително банкиране според конкретния или индивидуалния профил.

а) ресурсите на входа са ограничени, следователно те са скъпи. Тяхното набавяне и производствено използване причинява различни по вид и равнище разходи

б) производствени продукти и услуги се предлагат на специализирани пазари в страната и чужбина, но и също така и с други финансови институции – ЗК, осигурителни компании, спестовни каси, инвестиционни фондове, кооперативни кредитни сдружения и др. Всяка продажба и услуга се реализират срещу обезщетение, което в банковото дело приема различни форми – лихви, такси, комисионни, ценови разлики, надбавки. През последните десетилетия в следствие на конкуренция между финансовите институции и банките, лихвените маржове силно ерозират (намаляват), конкуренцията се измества от ценовата си плоскост и се трансформира към по-качествени продажби, услуги и обслужване. На практика таксите, комисионните и надбавките, а не лихвите са естествен източник за генериране на допълнителна стойност на банките и от там за формиране на крайните финансови резултати. Тези ценови компоненти обаче са характерни за така наречените извънбалансови сделки на банките, т. е. сделки с нови инструменти, а не толкова с традиционните продукти отчетени по балансов начин. Ако обаче се отчете обстоятелството, че банковото дело е съпроводено с множество рискове, то се налага този опростен модел да се трансформира така, че всички негови фази да държат сметка на зависимостта между стойността на вложените ресурси и отчетения краен финансов резултат. При това положение входа се трансформира от чисто ресурсен в разходен, а изходът вместо продукти се трасформират в приходи, от там в печалби, но и в загуби. Рискът бива печалба (риск отгоре) и загуба (риск отдолу). Риск, който се олицетворява с неблагоприятен резултат е загуба. Но те дават шансове, което налага рискът да интерпретира и отгоре като се олицетворява с шанс за успех. Интерпретацията на риска задължително трябва да бъде двупосочна.

Констатации:

а) банките осъществяват централни функции в паричната и кредитната система на една страна. Поради тяхната генетична връзка с циркулирането на пари и способността им да създават кредит (чрез паричен или кредитен мултипликатор), оптимална пазарна конюнктура и балансират народно-стопанската ликвидност.

б) като важни финансови и инфлационни посредници банките са свързващо звено между всички икономически агенти и обособени пазари в страната и чужбина

в) от своето възникване до днес банките се утвърждават като търговски от особен род, което функционално според принципите на предприемачеството и предлагат особен род продукти и услуги

На фона на тези констатации се дава следната дефиниция:

- стопанска дефиниция на банка – това е обект, утвърдила се социална организация с обществено полезна мисия, която „носи“ паричен оборот и кредитно дело в една страна, извършва финансово-инфлационно посредничество на националния и международния финансов пазар и организира своята дейност съгласно принципите на предприемачеството (бизнесът е ориентиран към печалбата).

Под влияние на рисковете банката си задава няколко непреходно универсални въпроса – с цената на какви разходи можем да си позволим да оферираме съответните продукти и услуги на нашите клиенти? С това се занимава ресурсният мениджмънт в банката. Предизвиква се натиск на разходи, което се определя спрямо приходната база на банката, следователно на това се създава cost/income ratio – оперативни разходи върху съвкупни приходи. Рязко се свиват маржовете в класифицираните банкови сделки (лихвено-диферентни сделки, които се осъществяват по различни лихвени проценти) – кредитиране, депозиране, влогове. Дериватни инструменти – компенсират и разширяват приходната база с помощта на дериватни сделки. В България cost/income е 60 % , а в чужбина – 62-70 %. Съществени сделки – в тях се инвестира, защото връщат многократно нашите разходи (инвестиции). Вторият въпрос е какви услуги, на кои клиенти и в кои региони може и трябва да предлагаме така, че те да са достатъчно атрактивни от гледна точка на качеството си и цената си и което ще осигури по-нататъшни нарастващи доходи за банките и нарастващи ползи за клиентите. С този въпрос се занимава банковият маркетинг. Той навлиза 60-те години и началото на 70-те на миналия век, когато банките разбират, че не могат да разчитат на дълготраен успех чрез продуктова конкуренция, която да не е съобразена с очакванията и потребностите на клиентите. А банките колкото и консервативни да са приемат тези маркетингови подходи в своята политика (маркетингови концепции). Третият въпрос е какви рискове съпътстват производството и пласмента на банковите продукти и услуги. Четвъртият – как трябва да се разглежда и оценява връзката между разходи, приходи и рискове – банков контролинг. Контролингът е една вътрешна връзка между две типични функции – планирането и контрола в една зависимост, следователно той оценява отклоненията, които контролът установява по отношение на планираните на входа параметри и дава предложения за решения за тяхното подходящо третиране с цел оптимизиране на резултатите. Петият въпрос – как се управлява банковото предприятие. Във всички случаи банките държат сметка за разходите, но и за полагащото се обезщетение за всички основни участници, респонденти, всички собственици на ресурси, с които оперират банките. Това са външни кредитори, акционери (собственици на капитал), персонал. След като всички собственици са обезщетени, както и персонала остава една остатъчна стойност, която се формира след разпределение на доходите, следователно банковият мениджмънт е заинтересован да получи най-голяма остатъчна стойност. Когато обаче в акционерните банки собствеността се отдели от компетенциите и от правата по управлението й, обезщетяването и размерът на остатъка се формират на по-различен принцип и това представлява един нов управленски модел, който се представя чрез израза собственост – управление. Отношенията между тях е коалиционния профил на съвременните банки.

Предимства на акционерната собственост в банковото управление

Най-подходящо правно-организационна форма.

1.Банковото дело се развива в/у една широка общ.платформа и доверие,а АД е онази форма,която представлява съответната дейност в най-обобщен план.

2.Банките са предприятия от третичен с-р на икономиката и оперират с чужд к-л, който в рамките на АД увеличава тяхната отговорност и налага те да балансират интересите на различните категории парични собственици.

3.Акц.банки се утвърждават и днес и са най-значимите институционални инвеститори в националната и м/ународна икономика.

4.Въпреки нарастващата отговорност на банките голяма част от тяхната дейност и ф-ии,от производсвото на услуги остават скрити или недостатъчно ясни за широката общественост.

5.На фона на силно регулираната банкова дейност управлението на собствеността в/у банк.к-л става включително чрез възлагане на мандати за управление от страна на по-дребните акционери към банковият мениджмънт,който трябва да упражнява тяхното право на глас и това да става в името на техните интереси. Т.н. банк.мениджмънт упражнява властта и влиянието си в/у дейността и всички заинтересовани от това лица(stakeholders).Те са 4-акционери,клиенти,служители и обществото-ключови банкови stakeholder-и.

6.Рисковете,които съпътстват банковата дейност на фона на глобализацията във финасовата сфера-тяхното управление се пренася на м/ународно р-ще.

7.Доверието и публичността,които са типични за функциониращите банкови АД, рефлектират в/у тяхната борсова цена и техния конкурентен потенциал. Няма обаче доказателство,че м/у производствения размер оценяван според активите, обема на заемите,броя на клиентите,бр.на клоновете,печалбата след облагане, собственият к-л и др борсовия потенциал на банката има корелация.В условие на глобална финансова криза се установява ,че всички топ банки генерират и удвояват за 1г своите активи,но губят борсова цена.

С течение на времето моделът РА(Principal Agent) създава нарастващи конфликти главно поради феномена информационна асиметрия с това налага редица мерки за дисциплинарен мениджмънт на банката и нарастване на неговата социална отговорност.Най общо това променя традиционният модел РА,който се стреми да балансира интересите на коалиционните партньори чрез модела Corporate Governance, който вече се съобразява с интересите на останалите 3 Stakeholder-и – клиенти,служители,общество.

Моделът РА генерира силни конфликти заради инфор.асиметрия.С течение на времето упражнявайки своите делегирани права за управление на чуждестранната собственост,банковите агенти и миниджъри си осигуряват информация,с която при различни др условия не могат да разполагат банковите акционери. Поражда се необходимост от различни мерки за дисциплиниране на мениджмънта.Това са вътрешни и външни контролни м-ми.От 80-те г банковият мениджмънт е поставен под сериозен натиск и Б се преориентират по отношение на своите осн.цели и стратегиите,които ги осигуряват. Подобно на ситуацията в др корпорации и в банковия мениджмънт започва да се прокламира целта- максимум на акционерната полза,т.е. да се увеличи цената на собствения к-л на банката. На този фон печалбата е като първи приоритет. Финансовата цел на всяко предприятие застава като производна на предходната цел => max на акционерната полза е главна стратегическа цел на всяка корпорация в т.ч. Б в условие на класически РА модел. В края на 20-21в тази цел се променя от гл.т. на новия модел на корпоративните партньори и се трансформира в max ползата на клютовите Stakeholder-и (най-общо заинтересованото лице).

Банково производство

1.Позициониране, фази и граници на банковото производство – банките потребяват ресурси, преработват ги и предлагат стоки и услуги. Абстрактно погледнато собственици на ресурсите (клиенти) и потребителите могат да се обособяват като своеобразни входове и изходи на банковия цикъл. Банките оперират с най-ценния паричен актив. Банковото производство е насочено не само към банковия сектор, но и към третичния сектор на икономиката – сектора на финансовите услуги. При равни други условия трябва да се изследва разликата между третичния сектор и другите сектори на икономиката. Независимо от това обаче между предприятията в отделните производствени сектори могат да се открият сходни характеристики, защото всичко, което се затваря между входа и изхода е продукт и обект на производствения процес, включително и самото управление може да се приеме като своеобразен производствен процес. Производството в банките се обособява в три сфери, всяка от които има своя специфична характеристика:

а) сферата на управление, в която се дефинират целите на банковото предприятие въз основа на предвидените планови ресурси, делегират се компетенции от горе на долу за вземане на решения, създават се организационни структурни единици на различни п-п (продуктов, функционален, клиентски и др.), който в рамките на глобалната иституционализация на банките се специализира в производството на определени продукти и услуги. В големите банки това са дивизии, т. е. Суббанки (банка в банаката), чието производство е клиентски центрирано.

б) подсигурителна сфера – тя има за задача да набави необходимите ресурси за съответните пазари (трудов, паричен и др.)

в) изпълнителска сфера – интегрира всички дейности и процеси, които формират облика на банковия продукт съобразно неговия, но и на клиента жизнен цикъл. От 40 до 50 год. - сребърна клиентела, богата, интелигентна, но и много капризна.

В тази сфера дейностите се простират от развойната дейност през създаване,тестване на продуктите, промоция, реклама, форсиране на продажби, кръстосани продажби до извеждане на продуктите от асортимента. За разлика от индустриалните корпорации в банковото дело тези сфери не съществуват толкова в чист вид, напротив границите между тях са много финно размити. Поради това много банки отчитат дефицит на иновационен потенциал и неконкурентноспособност. На помощ идва алтсорсинга. Банките осъзнават ясно, че иновационната готовност и способност са едни от най-важните фактори за конкурентни предимства и заради това въвеждат продуктов и паралелен инженеринг. Най-общо това е подход, при който процесите по продуктивното създаване се осъществяват не последователно, а паралелно (застъпват се). От гледна точка на макроикономиката би могло да се приеме производството и в банките може да се разглежда от икономическа и техническа гледна точка. От икономическа гледна точка си изследват процеси, чрез които се създава добавена стойност, но и процеси, чрез които тази добавена стойност нараства. Тя е естествен източник на растежа и за банковото предприятие. Техническата страна разглежда комбинацията между отделни фактори благодарение, на които се получават количествени и качествени трансфери във времеви и пространствен аспект.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница