Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12
Изтегляне 1.46 Mb.
|
Европейска Комисия Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12 Ролята на влажните зони в Рамковата директива за водите 
ОБЩА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА РАМКОВАТА ДИРЕКТИВА ЗА ВОДИТЕ (2000/60/EC) Ръководен документ No 12 Хоризонтално ръководство за ролята на влажните зони в Рамковата директива за водите Отказване от право на претенции: Този технически документ е разработен чрез съвместна програма, включваща Европейската комисия, всички страни членки, присъединяващите се страни, Норвегия и други заинтересовани страни и Неправителствени организации. Документа трябва да се разглежда като неформална обща позиция по отношение на най-добрите практики, уточнени от всички партньори. Но документа не представя задължително официалната позиция на някой от партньорите. Следователно, гледните точки представени в настоящия документ не представят задължително гледните точки на Европейската Комисия. Юръп Дайрект (Europe Direct) е услуга, която спомага за намирането на отговорите на въпросите Ви за Европейския Съюз Нов безплатен телефонен номер: 00 800 6 7 8 9 10 11 Голяма обем от допълнителна информация за Европейския Съюз е налична в Интернет. Достъпна е чрез сървъра Europa (http://europa.eu.int). Люксембург: Бюро за официални публикации на Европейските общности, 2003 ISBN 92-894-6967-6 ISSN 1725-1087 © European Communities, 2003 Възпроизвеждането е позволено при условие, че се упоменава източника. ПредисловиеСтраните членки на ЕС1, Страните кандидатки2, страните от Европейската асоциация за свободна търговия3 и Европейската Комисия са изработили съвместно обща стратегия, подпомагаща прилагането на Директивата 2000/60/EC, която поставя рамка на дейността на Общността в областта на водната политика, наричана по-долу Обща стратегия за прилагане (ОСП) на Рамковата Директива за Водите (РДВ).Основната цел на стратегията е да позволи съгласувано и хармонично прилагане на тази Директива. Фокусът е поставен на методологичните въпроси свързани с общото разбиране за техническите и научните особености на РДВ. Една от основните краткосрочни цели на стратегията е изработването на правно необвързващи и практически насочени Ръководни документи по отношение на различните технически въпроси от Директивата. Тези Ръководни документи са насочени към експерти и участници в прилагането на РДВ за речни басейни. Следователно структурата, представянето и терминологията са адаптирани към нуждите на тези експерти и официалния и правнически език е избегнат доколкото е възможно. В контекста на гореспоменатата стратегия, Европейската Комисия (Главна дирекция по околна среда, Звено B.1) беше поканена да изготви неофициален процес за изработването на проект на Хоризонтално ръководство за Ролята на влажните зони във Рамковата Директива за Водите. През Януари 2003 беше събрана Работна група и проекто-ръководството беше обсъдено на първата среща за влажните зони на 21 Януари, 2003. Това беше последвано от обсъждания на две срещи на Стратегическата координационна група (СКГ) (5ти Май 2003; 27ми и 28ми Октомври, 2003) и още две срещи на работната група. Документа комбинира в себе си мненията и заключенията на експерти от Държавите членки, Новоприетите държави членки и Страните кандидатки за членство, заинтересовани страни и експертни групи, както и специалисти от Експертния консултативен съвет (ЕКС) по подпочвените води. Поради оживените дискусии между тези групи, стана възможно представянето на последния вариант на документа на Експертите по водата на тяхната среща в Рим, Италия, на 24ти и 25ти Ноември, 2003, където те достигнаха до следните заключения: ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 – Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите “Ние, Експертите по водата разгледахме и одобрихме настоящото Ръководство по време на нашата неофициална среща под Италианското Председателство в Рим (24/25 Ноември 2003). Бихме желали да благодарим на участниците в Работната група, и по точно на ръководителите от Италия за изготвянето на този документ с високо качество. Ние сме убедени, че настоящото и другите Ръководни Документи, изработени според Общата Стратегия за Прилагане ще изиграят ключова роля в процеса по прилагане на Европейската Рамкова Директива за Водите. Това Ръководство представлява един жив документ, който ще има нужда от непрекъсната работа и подобряване, при натрупването на опит от прилагането във всички страни от Европейския съюз и извън него. Но ние сме съгласни да направим този документ достъпен за обществеността в настоящата му форма, за да може той да бъде представен пред по- широка публика като база за продължаване на текущата работа по прилагането. Още повече ние приветстваме няколкото доброволци, които се посветиха на изпитване и потвърждаване на този и други документи в така наречените пилотни речни басейни из Европа през 2003 и 2004г., за да докажат, че ръководството е приложимо на практика. 1 Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Испания, Швеция, Обединеното Кралство, Кипър, Република Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Република Словакия, Словения 2 България, Румъния 3 Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария Ние се ангажираме и да оценим и да вземем решение за необходимостта от преразглеждане на настоящия документ през 2004 след пилотното тестване и първия опит придобит в началните етапи от прилагането.” Защо този документ? В Комюникето на Комисията от 1995 към Съвета и Европейския Парламент за Разумното ползване и запазване на влажните зони се признава изключително критичната ситуация, в която се намират влажните зони в Европа и спешната нужда от действия. То подчертава разпространените загуби и спадане на влажните зони, което е довело до значително намаляване на полезните функции, изпълнявани от тях при възобновяемите природни ресурси. Чрез инициативата за популяризиране на разумно ползване и запазване, Комисията набляга на ангажимента на ЕС за опазване и увеличаване на влажните зони и неговата отговорност за изработването на стратегически политики за интегриране на сектора. Европейската Рамкова Директива за Водите (2000/60/EC) ясно идентифицира запазването, и увеличаването на влажните зони за част от целите се в Член 1(a):
Но тя не дава някакво точно определение на влажна зона, нито пък уточнява ясно степента до която трябва да се ползват те за постигането на целите по околната среда. Държавите членки и заинтересованите страни усетиха, че би било от полза да разкрият и изяснят ролята на влажните зони при прилагането на Европейската Рамкова Директива за Водите. ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 – Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите На срещата на Експертите по водите през Ноември 2002 беше изработен общ текст (цитиран в 1.1), който трябва да бъде вмъкнат в Ръководствата към Общата стратегия по прилагане, в който Експертите потвърждават натиска на който са подложени влажните зони, подчертават тяхната потенциална важна роля при управлението на речните басейни (УРБ) и при спомагането за постигане на целите по околна среда от РДВ, и препоръчват изготвянето на Хоризонтално Ръководство за влажните зони за прилагането на тези принципи. Потвърждение на настоящия документ може да бъде открито в ОСП на РДВ Ръководство No 2 Хоризонтално ръководство за Идентифициране на водни обекти (Водни обекти), изработено, за да предостави допълнителни насоки за дефинирането и запазването на “водните площи” както се очаква от Директивата), във ОСП на РДВ Ръководство No 5 Типология, условия и класификационни системи за преходни и крайбрежни води (COAST), във ОСП на РДВ Ръководство No 4 Идентифициране и Обозначаване на силно модифицирани и изкуствени водни обекти(HMWB) и във ОСП на РДВ Ръководство No 3 Анализ на проблемите и въздействията в съответствие с РВД (IMPRESS). Тези документи са изработени съгласувано с участието на много хора и в резултат на това настоящият Ръководен Документ ще продължи с надграждането на дефиниции и препоръки предложени в тях. В допълнение, този документ ще опише по какъв начин влажните зони са свързани с прилагането на РДВ и ще опише и ще даде насоки за ролята на влажните зони при постигането на целите по околната среда на РДВ. Участници в дискусионната група и процеса по изготвяне: Австрия : Бриджит Вогел; Белгия: Аделаид Ванхайл; България: Милена Русева; Република Чехия: Ярослав Кинкор, Ян Покорний, ПавелПунцочар Дания: Иван Б. Каротки; ГД за проучвания и развиване на технологии Проект Evaluwet (Европейски инструменти за оценяване на влажните зони): Мартин Блекуел, Едуард Молтби; Европейско Бюро по Околната среда (EEB): Рут Дейвис; Европейска Комисия: Марта Морен; Франция: Мари- Франсоаз Базерк, Мари-Клод Хименес; Финландия; Германия: СтефанНауман; Гърция: Деметра Спала, Джордж Залидис; Унгария: Габор Ксьоргитс; Ирландия: Джим Раян; Италия: Ракел Байндлес, Никола Пацини, Джорджо Пинесчи; Литва: Йонас Карпажициус; Холандия: Марк де Роой, Том Вербуум; Румъния: Валерсиа Григорас,Мадалина Стате, Руксандра Максим; Словакия: Ян Сефер; Словения: Габриела Гриар; Испания: Рамон Пеня; Великобритания: Питър Полард; WWF (Световен фонд за опазване на природата): Чарли Ейвис, Райка Хаусер. За контакти, моля вижте Приложение I ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 – Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите СЪДЪРЖАНИЕ 1 ВЪВЕДЕНИЕ.................................................................................................................................................. 1 1.1 ОСНОВА НА ДОКУМЕНТА..........................................................................................................1 1.2 ЦЕЛ НА РЪКОВОДСТВОТО....................................................................................................1 1.3 СТРУКТУРА НА РЪКОВОДСТВОТО........................................................................................2 2 ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ ПО РАМКОВАТА ДИРЕКТИВА ЗА ВОДИТЕ........... 3 2.1 КАКВО Е ВЛАЖНА ЗОНА? .....................................................................................................3 2.2 ВЛАЖНИ ЗОНИ В РАМКИТЕ НА ОПЕРАТИВНАТА СТРУКТУРА НА РАМКОВАТА ДИРЕКТИВА ЗА ВОДИТЕ 3 2.3 ПОВЪРХНОСТНИ ВОДНИ ОБЕКТИ (РЕКА, ЕЗЕРО, ПРЕХОДНИ И КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ)................6 2.4 СУХОЗЕМНИ ЕКОСИСТЕМИ, ПРЯКО ЗАВИСИМИ ОТ ПОДПОЧВЕНИ ВОДНИ ОБЕКТИ.....................7 2.5 МАЛКИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ, СВЪРЗАНИ С ВОДНИТЕ ПЛОЩИ, НО НЕИДЕНТИФИЦИРАНИ КАТО ВОДНИ ОБЕКТИ................................................................................8 2.6 ЕКОСИСТЕМИ, СИЛНО ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО И КОЛИЧЕСТВОТО НА ВОДАТА, СТИГАЩА ПОВЪРХНОСТНИ ВОДНИ ОБЕКТИ, ИЛИ ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ СВЪРЗАНИ С ПОВЪРХНОСТНИ ВОДНИ ОБЕКТИ....................................................................................................8 3 ЦЕЛИ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА НА РДВ И ВЛАЖНИ ЗОНИ.............................................. 10 3.1 ОБОБЩЕНИЕ НА ОСНОВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ.......................................................................10 3.2 ЦЕЛИ ПО ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ И ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ......................................................11 3.2.1 БИОЛОГИЧНИ КАЧЕСТВЕНИ ЕЛЕМЕНТИ ЗА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДНИ ОБЕКТИ...........................12 3.2.2 ФИЗИКО-ХИМИЧНИ КАЧЕСТВЕНИ ЕЛЕМЕНТИ ЗА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДНИ ОБЕКТИ..................17 3.2.3 ХИДРО-МОРФОЛОГИЧНИ КАЧЕСТВЕНИ ЕЛЕМЕНТИ ЗА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДНИ ОБЕКТИ...........17 3.2.4 КАТЕГОРИИ ПО КАЧЕСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА.............................................................19
3.3.1 КАКВО Е ЗНАЧИТЕЛНО УВРЕЖДАНЕ И КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗМЕРВА? ...................................25 3.4 ВЛАЖНИ ЗОНИ, СВЪРЗАНИ С ПРЕХОДНИ И КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ..............................................25 4 ВРЪЗКА МЕЖДУ СИСТЕМИТЕ НА ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ И СИЛНО МОДИФИЦИРАНИ ВОДНИ ОБЕКТИ...................................................................................................... 28 4.1 СИЛНО МОДИФИЦИРАНИ ВОДНИ ОБЕКТИ И ВЛАЖНИ ЗОНИ...............................28 4.1.1 СТЪПКИ В ПРОЦЕСА НА ОБОЗНАЧАВАНЕ НА СМВД И ТЯХНАТА ВЕРОЯТНА ВРЪЗКА С ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ...........................................................................................................................................29 4.1.2 СЪЗДАВАНЕ НА ДОБЪР ЕКОЛОГИЧЕН ПОТЕНЦИАЛ...............................................................29
7.1.1 ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ И ОСНОВНИТЕ МЕРКИ...............................................................................39 7.1.2 ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ И ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ МЕРКИ….................................................................39
7.3.1 МЕРКИ, НУЖНИ ЗА ПРИЛАГАНЕ ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА ОБЩНОСТТА................................40 7.3.2 РОЛЯТА НА ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ ПРИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА РАЗХОДИТЕ...............................41 7.3.3 УПРАВЛЯВАНЕ НА ХИДРО-МОРФОЛОГИЧНИТЕ ВЛИЯНИЯ......…............................................43 7.3.4 ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ И КОНТРОЛ ВЪРХУ ЗАМЪРСЯВАНЕТО.........................................................45
Обхватът на инициативата беше уточнен чрез одобряването на Основен текст за влажните зони, приет на срещата на Експертите по водите в Копенхаген през Ноември 2002. Основен текст, който ще бъде включен в Ръководствата : Екосистемите във влажните зони са от екологична и функционална гледна точка основни елементи на водната околна среда, с потенциал да изиграят важна роля при постигането на устойчиво управление на речните басейни. Рамковата Директива за водите не поставя цели по околната сред за влажните зони. Но влажни зони, които са зависими от подпочвени води и формират част от повърхностна водна площ или са Защитени области ще се възползват от задължението на РДВ да запазва и съхранява статуса на водата. Изработени са съответните дефиниции в ОСП Хоризонтално Ръководство за водните площи (ОСП на РДВ Ръководен документ No. 2) и са доразвити в Ръководството за влажните зони Проблемите на влажните зони (напр. физическо изменение или замърсяване) могат да повлияят върху екологичния статус на водните площи. Мерки за управлението на подобни проблеми ще трябва да станат част от плановете за управление на речните басейни, където е необходимо те да изпълняват целите по околна среда на Директивата. Създаването на влажни зони и тяхното увеличаване при подходящи обстоятелства може да предложи устойчиви, рентабилни и социално приемливи механизми за помощ при постигането на целите по околна сред на Директивата. Влажните зони могат да спомогнат най-вече за: отслабване влиянието на замърсяването, допринасяне за смекчаване на ефекта от суши и наводнения, постигане на устойчиво управление на бреговете и популяризиране презареждането на подземни води. Практическото значение на влажните зони в рамките на програмите от мерки се разглежда в Хоризонталното Ръководство за влажните зони. Като резултат от инициативата на някои НПО, ангажирани в Общата Стратегия за Прилагане на Рамковата Директива за водите (РДВ), работна група, съставена от делегати от няколко Страни членки (вж. предисловието) изработиха настоящото Хоризонтално Ръководство за влажните зони, за да се изпълнят задълженията, наложени от Експертите по водите. 1.2 Цел на Ръководството Целта на РДВ по отношение на влажните зони, както е уточнено в Член 1 е недвусмислена. Член 1(a) гласи, че Директивата ще: „установи рамка за опазване на вътрешноконтинентални повърхностни води, преходни води, крайбрежни и подпочвени води, която: „ще предотврати по нататъшно влошаване и ще опази и подобри статуса на водните екосистеми, и също и на земните екосистеми по отношение на водните им нужди и на влажните зони, пряко зависими от водните екосистеми.” 1
Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите Опазването и подобряването на повърхностните и подпочвените води ще бъде постигнато чрез прилагане на целите по околна сред на РДВ, и където е уместно чрез ползване защита и възстановяване на влажните зони за спомагане постигането на тези цели по рентабилен и устойчив начин. Тези аспекти от прилагането са описани в основната част на документа. Тъй като влажните зони са комплексен проблем, целта на настоящото ръководство е да се изработи обща представа за изискванията на РДВ по отношение на влажните зони и да се идентифицира тяхната роля при прилагането и. В някои случаи, където допълнителните усилия биха довели до значително по-добри резултати, Ръководството прави още една стъпка и илюстрира най добрите практики извън законовите изисквания на РДВ. Текста на Ръководството има за цел да изясни доколкото е възможно най-добре разликата между задълженията по закон и препоръките от най-добрите практики; препоръките от най-добрите практики са представени в сини таблици в Ръководството, както и в самия текст. Установено е, че Държавите членки притежават необходимата гъвкавост, за да наложат по стриктно опазване на околната среда според собствените си национални нужди. 1.3 Структура на Ръководството Следващата Част за статуса на влажните зони в рамките на РДВ извежда на преден план функционално описание на влажните зони, съвместимо с целите на РДВ (Част 2.1) и в съответствие с понятието за влажни зони и в други Ръководни документи и по-специално с Ръководство за водните площи (ОСП на РДВ Ръководен документ No. 2). Освен това чрез илюстриране на основните признаци на влажните зони според РДВ (Част2.2) се представя анализ на връзките между влажните зони и повърхностните водни обекти (Част2.3), сухоземните екосистеми (Част 2.4) и други елементи на повърхностните води, които влияят на водните площи и управлението на водосборите (Части 2.5 и 2.6). Специфичната роля на влажните зони за постигането на целите по околната среда от РДВ е илюстрирана в Глава 3, където се уточняват минимума изисквания на РДВ (Част 3.1), връзката между влажните зони и целите на РДВ за повърхностните води (Част 3.2), значението на влажните зони за постигане на целите по околната среда за подпочвени води (Част 3.3) и за преходни и крайбрежни води (Част 3.4). Глава 4 описва връзката между системи от влажните зони и силно модифицирани и изкуствени водни обекти. Глава 5 се отнася до Защитените области. Глава 6 изяснява проблемите и въздействията на влажните зони, като следва основните проблеми, на които се набляга в ОСП на РДВ Ръководство No 3 Анализ на проблемите и въздействията в съответствие с РВД (IMPRESS). Глава 7 описва ролята на влажните зони в Програмата от мерки (ПОМ) и разглежда влажните зони във връзка с основните и допълнителните мерки (Част 7.1). Особено внимание е обърнато на идеята за възстановяване и освежаване на влажните зони като мерките, които трябва да бъдат оценени, измежду другите технически средства, са да се предотврати влошаване на водосборите и качеството на околната среда, като се има предвид концепцията за рентабилност (Част7.2). Глава 8 илюстрира въпроси, свързани с мониторинг на влажните зони. Глава 9 предоставя някои заключения и очертава въпроси, които могат да бъдат доразвити в бъдеще. 2
Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите 2. ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ СПОРЕД РАМКОВАТА ДИРЕКТИВА ЗА ВОДИТЕ 2.1 Какво е влажна зона? Влажните зони са разнообразни, сложни от хидроложка гледна точка екосистеми, които се развиват предимно в рамките на хидроложки градиент, вариращ от сухоземни до основно водни хабитати (местообитания). Съществуват множество определения и интерпретации на термина „влажна зона”. Тези определения по принцип отразяват различните национални традиции, както и различните характеристики на природата из Европа. От екологична гледна точка, влажните зони представляват хетерогенни, но характерни екосистеми , които се развиват по естествен път или са резултат от човешката дейност. Техните биогеохимични функции до голяма степен зависят от постоянното или периодично повърхностно заливане от прясна вода и вода с ниска или висока соленост или напояването на или близо до повърхността на субстрата. Те се характеризират като статични или бавнодвижещи се води . Общите им черти включват мочурливи почви, микроорганизми, водолюбива и влаголюбива флора и фауна, която се е адаптирала към химичните и биологични процеси типични за периодично или постоянно наводняване и/ или заблатяване. Във влажните зони, редовно и качествено се извършват, кръг от процеси, които в комбинация водят до значителни ползи за хората, дивата природа и за поддържането на качеството на околната среда. Някои от влажните зони са с признато международно значение. Особените времеви и пространствени измерения на хидрологичния режим, както и другите специални характеристики, като например, типични растителни и животински видове, екосистеми, които активно акумулират биомаса и осигуряват места за сезонното изхвърляне на хайвера на рибите се комбинират, за да обяснят уникалните черти, с които се характеризират влажните зони. Тези черти имат потенциала да създадат ползи като например подобрение на качеството, хидрологично регулиране и помощ за хранителната мрежа и запазване на важни природни и културни ценности. Влажните зони са част от хидрологична цялост. Те представляват част от други повърхностни водни обекти и могат значително да повлияят върху техния статус. Когато не са пряко свързани с повърхностни води, влажните зони, са често свързани с тях чрез хидрологични пътеки. Тяхната честа поява на допирните точки между повърхностните води и селскостопанските екосистеми подчертават потенциалното значение на влажните зони за опазването на повърхностните води. Ситуации, при които има изкуствено разделяне между водните обекти и техните прилежащи влажни зони или нарушение в екологичното здраве и/ или хидрологичния режим, водят до влошаване на функциите на влажните зони. Вместо да се опитва да измисли ново международно определение за влажна зона за целите на РДВ, това Ръководство обяснява тяхното място за постигането на целите по околната среда на Директивата. 2.2 Влажните зони в рамките на оперативната структура на Рамковата Директива за водите Директивата най-много е допринесла в изработването на рамка за управлението на речните басейни (УРБ) чрез вниманието обърнато на ключовата връзка между важните елементи на хидрологичната мрежа. Ролята на влажните зони в това отношение може да бъде полезна. Признаването на тази обвързаност е основната силна страна на РДВ като управленски инструмент, за разлика от предишните Директиви за контрол на замърсяването на водите и опазване на околната среда (вж. ОСП на РДВ Ръководство No. 5). Това признание е в подкрепа на истинската цел на РДВ, както е уточнено в Член 1. 3
Въпреки че в РДВ се говори за влажни зони (Изложения 8 и 23, Член 1(a) и Приложение VI(vii)) там те не са дефинирани, нито пък е указан техния размер. Директивата също таке не уточнява задължения или препоръки по отношение на влажните зони или другите сухоземни екосистеми по същество. Но целите по околната среда на РДВ ще бъдат прилагани и мониторирани чрез “водните обекти”, и следователно е важно за Страните членки напълно да си изяснят връзката между водните обекти (подпочвени и повърхностни) и влажните зони, за да се проумее как тези системи могат да бъдат включени в рамките на цикъла по планиране на речните басейни. Целите по околната среда на РДВ: (i)предотвратяване на влошаването на статуса; (ii) постигане на добър статус на повърхностните води или за изкуствените и силно модифицираните повърхностни водоеми, добър екологичен потенциален статус и добър химичен статус; (iii) добър статус на подпочвените води; или (iv) всякакви не толкова строги цели, приложими по член 4.5, изключително за водни обекти. ОСП на РДВ Ръководство No 2 предоставя насоки за идентифицирането на повърхностни и подпочвени водни обекти и формира отправната точка за дискусиите и диаграмите, които следват. Фокусът на РДВ върху водните площи и връзките между тях спомага за подчертаването на функционалната роля на системите във влажните зони в рамките на хидрологичния цикъл и речния басейн. Това е отразено в Директивата посредством сложен набор от разпоредби, които са илюстрирани на Фигура 1 и текста от настоящата глава. Фигура 1 (диаграмата с елипси) представя различните екосистеми, които могат да присъстват в област с речен басейн и които могат да съответстват по различни начини с постигането на целите на Директивата. Съответната големина и припокриването на елипсите зависи от типа екосистеми, налични в рамките на район с речен басейн. Елипсата в средата представлява „вселената” на влажните зони. Следващите части от Ръководството описват ролята на тези различни екосистеми в процеса по планиране на управлението на речните басейни.
Фигура 1: Екосистеми, съответстващи на постигането на целите по Директивата (диаграма с елипси) 4 ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 – Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите Казус 1.Биебрза ( Biebrza): наводняван район при референтни условия В Европа, много в миналото буйни реки са станали управлявани, течащи в едно корито, изолирани от долините в които са се разливали. Но в спокойно състояние, коритата в низинните системи могат да са част от взаимосвързани групи от биотопи които съставят крайречната екосистема. Реката в нормалното си състояние има склонност да мигрира из долината си, и да образува множество лотични и лентични водни форми като странични корита, мъртви ръкави свързани от единия край, самотни разклонения, подковидни езера. Това може да доведе до мозайка от хабитати, екотони и последователни етапи, характеризирани от различни съобщества, подчертани от естествени форми на разместване. Физическото модифициране на реките предотвратява формирането на подобни комплексни екосистеми в речни долини. Например в долината на река Изар е Грмания, сравнително немодифицирани области изобилстват на малки езерца с кратък живот в близост до течението, докато в области силно повлияни от водното строителство, изобилието и разнообразието от езера е намаляло поради речни насипи, които ограничават реката в едно корито. Не могат да бъдат образувани нови езера, а съществуващите са изолирани от реката. (Хоумс и др.., 1999). Ниска речна площ в абсолютно непроменено състояние би трябвало да тече в различни корита, да е незасегната и свързана и да включва всички междинни етапи. Части от река Биебрза в Полша илюстрират именно тези концепции. Реката криволичи 164 км през обширна равнина от торф блата и мочурища. Въпреки че основните и притоци са канализирани заради земеделието, самата река Биебрза остава нерегулирана. Големите извивки са разделени от минерални острови, а равнината съдържа сложна мрежа от водоеми, включително и езера, блата и пресъхнали корита. През пролетта при естественото си излизане от коритото, реката образува обширно плитко езеро с широчина до 1 км. Този хетерогенен влажен комплекс позволява огромно разнообразие на видовете– записани са 186 вида от птици в размножителен период, включително и 21 застрашени вида и повече от 60 вида растителни групи, включително и всички водни, блатни и торфни растителни групи, които се срещат в Полша. Очертаването на границите на речния обект и идентифицирането на елемента хидроморфологично качество на крайречната зона трябва да отрази динамичната природа на реката и екологичното разнообразие, което тя създава. Река Биебрза, Полша (Снимка: Збигниев Мрозковски)
a) Екосистеми във влажни зони, идентифицирани като водни обекти Много екосистеми във влажни зони са съставени от мозайка повърхностни водоеми, постоянно или временно напоявани или заблатявани земи, като низинни блатни системи или влажни зони в долината на реки. Разпоредбите на РДВ във връзка с повърхностните води ще спомогнат за опазването и увеличаването на екосистемите във влажни зони, чрез идентифицирането на части от тях като водни площи и поставянето на цели за тях, където те спадат към категориите на РДВ за реки, езера, преходни и крайморски води. В параграф 3.5 и Фигура 8 от Ръководството за Водните обекти (ОСП на РДВ Ръководство No 2 ), е предложен поетапен подход да ръководи идентифицирането на малки елементи повърхностни води и тяхното потенциално признаване за обособени водни обекти с голямо значение. Ръководството разглежда в детайли въпросът с „ограниченията на размера”, в Приложение II.1.2, където се въвежда система A и B за определяне типологията на водната площ. Според него идентифицирането на водните площи трябва да отразява екологичното значение на водите в рамките на област с речен басейн. То гласи (параграф 3.3): Страните членки могат да идентифицират “повърхностните водни обекти” като ползват допълнителни критерии, предназначени да вземат под внимание местните особености и в резултат да подпомогнат процеса по планиране на управлението на речните басейни. Казус 2. Британският план за действие за биоразнообразието: ресурс, който ще съдейства за прилагането на РДВ Великобритания идентифицира група видове и хабитати, които са приоритетни за опазване и изработи „План за действие” за да ги подпомогне като част от приноса към Конвенцията за биоразнообразието. Този план включва разпоредби за идентифицирането, опазването и увеличаването на хабитати във влажни зони, като пасища в долините на реки и хабитати подпомагащи важни видове за влажните зони като особен вид жаба с жълти ивици по гърба (natterjack toad), воден плъх и харовите водорасли (charophyte beds). Информация за местонахождението и интересните особености на подобни хабитати има при много Правителствени и Неправителствени организации, които заедно работят в „партньорство за биоразнообразие”. Има планове за събирането на цялата информация чрез уеб базирана „Национална мрежа за биоразнообразието” и вече има много събрани данни чрез национални и местни регистри. Този важен ресурс може да бъде ползван при прилагането на РДВ, да спомага в подбора на водни обекти и при идентифицирането на интересните характеристики на подпочвените водосборни обекти.
Страните членки могат да ползват наличната информация за наличието и стойността на интересните особености на влажните зони, включително и значение по отношение на биоразнообразието и културното значение в помощ за подбора на водни обекти. Препоръчваме ролите на влажната зона в рамките на управлението на речния басейн да бъдат определяни като се отдаде дължимото значение на статуса на „водния обект”
b) Крайречни, крайезерни и междуприливни зонови качествени елементи на повърхностните водни обекти Хидроморфологичните качествени елементи на повърхностните водни обекти включват структурата и състоянието на крайречните, крайбрежните зони на езерата и междуприливните зони на преходни и крайморски води (Вж РДВ Приложение V Части 1.1– 1.4). Ръководството за водните обекти (ОСП на РДВ Ръководен документ No. 2) изяснява, че тези 999 зони могат да включват екосистеми считани за влажни зони, където структурата и състоянието на подобни зони съответстват на постигането на целите за повърхностния воден обект. Базовите условия трябва да бъдат в съответствие с Приложение 2. Както е изложено в ОСП РДВ Ръководен документ No. 2 (параграф 3.6): По-конкретно, това означава, че напр. един речен воден обект включва: (a)хидроморфологичните качествени елементи, които включват водното течение, дъното на коритото, прилежащата към коритото земя чиято структура и състояние е пряко свързана с постигането на стойностите за биологичните качествени елементи (т. е. крайречната зона); и (b)съответните биологични елементи. Във връзка с влажните зони това значи, че влажни зони които пряко влияят върху статуса на „воден обект” трябва да бъдат асоциирани със съответния „воден обект.” Границите на такива влажни зони трябва да бъдат установявани по прагматичен начин, за да се изпълни изискването за “обособен и важен” елемент.
Там където реките са в рамките на нормално функциониращи речни долини, крайречните влажните зони могат да са от голямо значение за развитието на подходящите условия. Казус 1 представя един речен воден обект, което има относително ненарушена хидроморфология. 2.4 Сухоземни екосистеми, пряко зависими от подпочвени водни обекти Целите на РДВ по постигането на добър количествен статус на подпочвените води (Приложение V.2.1.2) и добър химичен статус (Приложение V.2.3.2) изискват измежду всичко останало, подпочвените нужди на пряко зависими сухоземни екосистеми да бъдат защитени и където е нужно да бъдат, възстановени до нужната степен, за да бъде избегнато или предотвратено значително увреждане на такива екосистеми. 7 ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 – Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите Сухоземните екосистеми, пряко зависими от подпочвения воден обект включват и екосистеми, които се срещат в области, където водната маса е близо до повърхността на земята.
2.5 Малки елементи от повърхностните води, свързани с водните обекти, но неидентифицирани като водни обекти Както е отбелязано в Ръководството за водните обекти (ОСП на РДВ Ръководен документ No. 2), няма да е практично да се идентифицира всеки елемент от повърхностните води в една област с речен басейн, като воден обект или част от воден обект. Страните членки ще трябва да речават по време на процеса по планиране на управлението на речните басейни, кои елементи от повърхностните водни не са отделни и достатъчно важни, за да бъдат идентифицирани като водни обекти. Много от елементите на повърхностните води, които не са идентифицирани, въпреки това ще бъда свързвани с повърхностните водни обекти. Съгласно ОСП за РДВ Ръководен документ No. 2, подобни елементи ще трябва да бъдат защитени или в някои случаи, увеличени или възстановени до степен, която ще гарантира, че никакви влияния от човешка дейност няма да компрометират постигането на целите по околната среда за водните обекти, с които са свързани. В някои случаи Страните членки могат дори да изберат изкуственото създаване на такива повърхностни води, където определят, че това е уместно или необходимо средство за постигането на целите на РДВ за повърхностните водни обекти. Например някои Страни членки създадоха изкуствени езера за задържане за да спомогнат за намаляване на влиянието на оттичането на речните водни обекти в градски условия.
2.6 Екосистеми, силно влияещи върху качеството и количеството на водата, стигаща повърхностни водни обекти, или повърхностни води свързани с повърхностни водни обекти. Екосистеми, прилежащи към водни обекти, които могат да повлияят на статуса им трябва да бъдат включвани в рамките на крайречни, крайезерни или междуприливни зони (вж. Част 2.3b), за да се осигури най-ефективното действие на целите по околна среда на РДВ. Но в речните басейни може да има други влажни екосистеми, които въпреки че не са прилежащи на водни обекти и следователно не формират част от крайречни, крайезерни или междуприливни зони, могат въпреки всичко да повлияят значително върху качеството и количеството на водата, която достига до тези обекти или до малки елементи от повърхностни води, свързани с тези обекти. Страните членки ще трябва да гарантират, че качеството и количеството на водата, влизаща чрез тези екосистеми ще е достатъчно за постигането на съответните цели за водните обекти. За да се случи това, Страните членки могат да определят, където е уместно съответните действия за опазване и увеличаване и дори за изкуствено създаване на подобни екосистеми.
8 ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 – Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите Фигура 2 (схематична карта) представя схематично обобщение на различните типове екосистеми в рамките на речен басейн, които могат да бъдат важни за постигането на целите на Директивата и, които могат да включват екосистеми, считани за влажни зони 
Екосистема, която влияе значително на качеството и количеството на водата, достигаща повърхностен воден обект, но която не е част от крайречно, крайезерно или междуприливно повърхностен вводен обект Малък елемент от повърхностна вода, който не е идентифициран като повърхностен обект, но е свързан с такова Речен воден обект Сухоземни екосистеми пряко зависими от подпочвени водни обекти . Влажни зони образуващи част от крайречния зонов хидроморфологичен качествен елемент на един речен обект Преходен воден обектI Езерен воден обект Влажна зона, образуваща част от крайезерния зонов хидроморфологичен качествен елемент на един езерен воден обект Влажни зони образуващ част от междуприливния зонов хидроморфологичен качествен елемент на преходен воден обект Крайморски воден обект Фигура 2: Екосистеми в рамките на речен басейн, които могат да бъдат от значение за постигането на целите по Директивата (схематична карта) 9 3. ЦЕЛИ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА НА РДВ И ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ Тази Глава се занимава с начините по които влажните зони могат да повлияят постигането на целите за повърхностните и подпочвените обекти. 3.1 Обобщение на основните изисквания РДВ не поставя независими екологични цели за влажните зони, когато тези влажни зони или части от тях са повърхностни водни обекти. Но РДВ: (a) поставя цели по подпочвените води, които включват задължения към тези екосистеми; и (b) открива ползата от функциите на влажната зона като възможно средство за постигането на целите на Директивата. Най-важните разпоредби на РДВ във връзка с влажните зони са:
10 ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 – Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите екологичното качество на повърхностни води, свързани с подпочвени води. Тук се включва и задължението да се осигури, че зависими повърхностни води също ще постигнат целите си по околната среда по Член 4, доколкото те зависят от качеството и количеството на подпочвените води. Мочурища и блата, които са зависими от подпочвени води, за да поддържат характерната си структура и функция, могат да попаднат в категорията на зависимите сухоземни екосистеми; и
От това следва, че влажните зони биха могли да изиграят значителна роля в улесняване на постигането на други изисквания на РДВ, засягащи Защитените зони, които не са пряко насочени към влажна зона. Списъкът по-долу се отнася до целите, поставени от Общностното законодателство, за постигането на някои от които може евентуално да се спомогне от управлението на влажните зони. Това са :
Моля вижте Глава 5 за повече подробности, по отношение на задълженията, определени в Регистъра на Защитените зони 3.2 Цели по повърхностните води и влажните зони Описанието на влажните зони, прието за целите на настоящото Ръководство включва зони повърхностни води. Целите по статуса на РДВ [Член 4.1a(i), (ii) и (iii)] важат за повърхностни води, определяни като “воден обект”. В РДВ (2.1) “повърхностни води” е дефинирано като: “Повърхностни води” са вътрешни в страната води с изключение на подземните, преходните и крайбрежните води, освен по отношение на химическия статус, в който случай се включват също и териториалните води и “повърхностен воден обект” (Член 2.10) е: Е самостоятелен и значим елемент от повърхностните води като езеро, водоем, поток, река или канал, част от поток, река или канал, преходни води или водното пространство от крайбрежни води. Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) Изтегляне 1.46 Mb. Сподели с приятели:
|
.
