Обща теория на правото (Помагало) от проф. Владимир Захаров



страница2/18
Дата23.07.2016
Размер2.86 Mb.
#1695
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

6. ПРИЗНАЦИ НА ПРАВОТО
Правото е институционално образувание, феномен (както и държавата) с най-висока степет на институциализация, т. е. на социалната сложност, формална организираност и определеност. Институт в социологически смисъл е съответната устройствена организация на обществената дейност, която придава една или друга форма на обществените отношения. Това означава по-конкретно, че държавните органи и правните норми се създават по строго определен от закона (формализиран) начин.

Правото е формализирана система и като институционно образувание е външно обективирана в някаква норма във вид на юридически обичаи, съдебни или (по-рядко) административни прецеденти, нормативни договори, закони или други нормативни актове. В резултат на това правните норми придобиват формална определеност във вид на писмен документ.

Формалната определеност като качество е специфичен белег на правото. Това означава по-конкретно, че съдържанито на нормата се закрепва точно и формално в текста на споменатия писмен документ .

Историческите форми на външното обективиране на правото са твърде разнообразни. Първите правни паметници са изписани на глинени плочи, изсечени върху камък, пирографирани върху дърво, даже просто записани на дървени кори (т. нар. берестяньiе грамотьi” в Русия) или по някакъв друг начин обективирани във външния свят. Каменните стели са поставени често на публични места в ранните полиси. За правото е от огромно, същностно значение неговия формализъм.

Друг важен белег и иманентно качество на правото е нормативността, което означава, че правото съществува във вид на нормите, а нормата е общо правило за поведение, което действува по отношение на неопределен кръг от хора в обществото. Ако са налице едни и същи обстоятелства, то за субектите се предписва едно и също поведение.

Правните норми имат специфичен механизъм за гарантиране. Те са обезпечени от принудителната сила на дърлжавата, на нейния специализиран апарат за принуда. Нормите, ако е извършено правонарушението, въздействат чрез юридически санкции, които се прилагат когато има нарушение на техните разпоредби.

Важно свойство на правото е и неговата общозадължителност и безусловност. Разпоредбите на правната норма са безусловни и еднакво задължителни за всички - и за управляваните, и за управляващите.

Правото притяжава волеви характер. В нормата е записана волята на държавата. И тази воля е обявена от държавата за безусловен закон за всички. В субективното право е изразена също така волята на субектите на правото.

Проблемът за волята е разработен подробно през Средновековието, главно в теологията, във връзка с т. нар. проблем за теодицеята (божествена справедливост”).

Друго важно свойство на правото е неговата систематичност, тъй като правото по своята природа е вътрешно съгласувана и хармонична система от норми, които не бива да си противоречат. Ако в правото има две норми, които взаимно си противоречат, те логически взаимно се изключват и не могат да се приложат. В тази връзка в правната наука е изработена система от правила, които се прилагат, за да се изключи противоречивото действие на една от нормите.

Следващо важно свойство на правото е неговата иерархичност. В правната система нормите са подредени в строга последователност и подчиненост. Същото важи и за организацията на държавния апарат, в който действуват принципи на субординация и координация. Демократическата държава се изгражда също върху принипа на разделение на властите на три относително самостоятелни и независими подсистеми на държавните органи:законодателна, изпълнителна и съдебна власти. Вътре в отделните подсистеми органите, като правило, са подредени върху принципа на иерархията. Този принцип позволява да се определи юридическата сила и на отделните правни норми. Общият принцип е нормата с по-висока юридическа сила отменя действието на нормата с по-малка юридическа сила.

Много от авторите считат, че специфичният признак на правото е неговата нормативност. Но нормативността не е специфичен, а родов признак на правото, тъй като качеството нормативност притяжава не само правото, но и други обществени явления -политиката, етиката, религията и др. метаправни явления, даже идеологиите. Може да се отбележи обаче, че нормативността е присъща за правото в най-голяма степен, тъй като един от неговите основни компоненти, ядрото на правната система, е обективното право, или съвокупност от правните норми, които регулират обществените отношения.


7. ПРИНЦИПИ НА ПРАВОТО
Принципът е основополагащо начало на всяко обществено явление. Разгледано от системна гледна точка то се изгражда и функционира върху определени принципи. Правото като обществено явление също се основава върху съответните принципи, които могат да се разделят условно на три големи групи.

Първата група образуват общи принципи на правото, които са валидни за цялото право и за всяка отделна норма в частност. Това са принципите справедливост, хуманност, демократичност и други подобни.

Втората група са междуотрасловите принципи, които важат само за няколко правни отрасъла, но не и за цялото право. Такива са например някои процесуални принципи (да речем публичност на процеса), които са действителни еднакво и за наказателния, и за гражданския, и за административния и др. процеси.

Третата група се състои от отрасловите принципи, които са валидни само за даден отрасъл и съответно за нормите, които образуват този отрасъл. Те нямат значение за останалите отрасли на правото (напр., принцип на моногамия в брака в христианските и някои други страни).

Въпросът за принципите на правото е философски, а още по-конкретно правнофилософски проблем. Неговото значение се определя от факта, че той засяга непосредствено коренния въпрос за същността на правото и открива възможност да се обясни смисълът и предназначението на правото, неговата социална функция и множество други общи и по-конкретни проблеми, напр. за съотношение между закона и правото, за т. нар. правонарушаващо законодателство, за правовата държава, в областта на правоприлагането (празноти в правото, начини на тяхното попълване), на тълкуването на правото и т. н. Най-после проблематиката на принципите е свързана органически и с теоретическите постановки за системата на правото въобще и систематиката на обективното право по-специално.

Съвременната дума “принцип” е образувана от лат. “principium, което означава основа, или начало на нещо, на някакъв предмет или явление, неговото основание, т. е. онова, което образува фундаментът на нещо реално или фактическо в живота. Правните принципи са основополагащи идеи на правото, разгледано като определена разновидност на социалните идеи и нормативни системи, които (идеи) са отразени по някакъв начин в правните норми, т. е. преминали, пречупени чрез правото. Те се извеждат от правните норми на различни клонове на правото - от нормите на конституционното, гражданското, наказателно-процесуалното, трудовото, административното, екологическото и други отрасли на правото и са валидни (общозадължителни) или за цялото право, или за няколко отрасъла, или за отделен клон на правото.

Принципите на правото са неговите основни начала, които отразяват най-същественото в правното явление. Чрез тях се проявява същността на всяко национално право. Те са теоретичен израз на закономерното, обективно необходимото, или ако си послужим с езика на Хегел, “разумното и действитгелното” в правото.

Вече говорихме по друг повод, че правото, и още по-конкретно необходимото, обективното в него, не зависи от желанието на отделни хора и даже от субективните намерения и представи (произвола”) на законодателя, доколкото той е принуден и длъжен да се съобразява със съществуващите (независимо от негово желание) обществени отношения, в които се проявяват интересите на хората, и с обективно дадената вече правна система. (1)


(1)Според авторите на многотомния фундаментален труд “Марксистско-ленинская общая теория государства и права”, който представлява гледна точка на марксическото направление в науката за правото,”икономическите отношения определят, какво трябва да бъде закрепено в правото”, а принципите на правото “обективно обусловени от характера на обществените отношения на даден социален строй, от неговата икономическа структура” (М-Л Общая теория государства и права. Социалистическое право. ”, М., 1973, с. 43 ). Тази теза страда от известна едностранчивост, тъй като преувеличава ролята на икономическия фактор и игнорира (или подценява) влиянието на други, понякога решаващи, социални фактори . По-пълно и по-точно е формулирана позицията от А. М. Васильев, който подчертава, че принципите на правото са обективно обусловени от икономическия, социален, политически строй на обществото, от социално-класовата природа на държавата и правото, от характера на установения в страната политически и държавен режим, от основните принципи на изграждането и функционирането на политическата система на едно или друго общество. (вж. Васильев А. М. Правовьiе категории. М., 1976, с. . 216 - 225 ). Броят на обективните социални фактори, които влияят върху правото, а следователно се отразяват и върху принципите на правото може да бъде значително увеличен.
Правните принципи, както и всички други принципи, не съществуват обаче извън възгледите и конкретната дейност на човека. В тях, както и в другите идеи и категории, се отразяват определени обществени отношения, в нашия случай по-специално правните отношения между хората.

Юридическите принципи са израз на идеалното в правото. В дейността на хората те изпълняват ролята на своеобразни ориентири, основни насоки, които определят поведението на участниците в обществените отношения. Практическо значение обаче има обстоятелство дали тези принципи са отразени само в правосъзнанието на правните субекти или са закрепени в нормите на обективното право, т. е. дали са формулирани de lege ferenda или de lege lata.

Ако те са записани във вид на правни норми, то предвидените в тях правила за поведение придобиват качеството общозадължителност. Записани в другите, неправни документи, например в програмите на политическите партии, в научните съчинения, в лозунгите и пр., те нямат това качество, което притяжават нормите на действуващото право. (1) Възниква с основание въпросът
(1) Някои от авторите са категорични. Един от видните теоретици на съветското трудово право А. Пашерстник още в края на петдесетте години застава последователно на становището, че принципите на правото имат универсално значение, че те са “правни норми от общ характер”, ч са “винаги идеи, които вече са реализирани и закрепени в правото”. (А. Е. Пашерстник. О сфере действия и принципах советского трудового права. “Советское государство и право”, 1957, N 10, с. 99 ). Този възглед развива по-нататък С. С. Алексеев, който счита, че ако принципите още не са закрепени в правните норми, те не са правни (юридически) . ”Те са само идеи (начала) на правосъзнанието, научни изводи, но не и принципи на правото. ” (С. С. Алексеев, Общая теория социалистического права, вьiпуск I. Свердловск, 1963, с, 151. ). Принципите на правото се формулират, според него, във вид на отделни правни норми. (С. С Алексеев, Общая теория права, Т. 2, с. 38, М.,1982, с. 38). “Ако принципите не намират израз в съдържанието на правото, те са елементи на правната идеология” (пак там, Т. I, с. 98 ).

В литературата получи широко разпространение възгледът, според който принципите на правото, както и цялото право притяжават основно свойство (качество) - нормативност. Този възглед се нуждае от уточняване. Качеството нормативност притяжават и други обществени явления, не само правото - върху него почива изобщо социалното управление, което е по-щироко понятие отколкото неговата разновидност - държавното управление. Качеството общозадължителност притяжават обаче само правните норми. Принципите на правото са също така общозадължителни, щом те са формулирани във вид на правна норма. В противен случай те могат да се разглеждат най-много като “идеи -принципи”, или идеи на правосъзнанието, според израза на Л. С. Явич (Л. С. Явич, Право развитого социалистического общества. Сущность и принципъi”, с. 196)

Общите принципи на правото, признати от цивилизованите нации, са един от източниците на международното публично право.
дали тези принципи, които още не са формулирани в нормите на обективното право, са правни (юридически) принципи.

Цели (задачи) на правото и принципи на правото. Между правните принципи и цялостната правна система съществува, както казахме, неразривна жизнена връзка. Всяка правна система се изгражда върху определени принципи, които образуват нейната основа, своеобразен юридически фундамент (1) и проникват чрез нормите на
(1). Някои автори определят образно правните принципи като своеобразни “носещи конструкции”, върху които се издигат нормите на обективното право, неговите институти и цели отрасли. (Вж. М. Н. Марченко, Теория государства и права, М., 1996, с. 59. Р. З. Лившиц. Теория права. М., 1994, с. 195 ).
обективното право в цялото правно явление, изразявайки законите на неговото развитие, дълбоката му вътрешна природа, или същност.

Самото изграждане на правната система започва от установяване на нейните цели и задачи на базата на определени основополагащи и ръководни идеи, които се обозначават в теорията с понятието “принципи”. Целите на правото по начало не са различни от идеалните цели, задачи и функции, които стоят пред държавата и целокупното гражданско общество. Става дума именно за идеалните цели и задачи на тези социални образувания, като в практиката е напълно възможно (и като правило става така) частично и даже пълно разминаване между техните цели и действителността.

Ако редуцираме целите на правото във вътрешен план в най-общия им вид, те могат да се сведат до следното. Първо, правото има за цел и предназначение да обезпечи такова регулиране на обществените отношения, което осигурява охраната на основите на справедлив, демократичен и стабилен обществен и политически строй в страната, а това е решаващата обективна предпоставка за нормалното функциониране на гражданското общество. Втората основна задача се свежда до охрана и ефективна защита на живота, личната безопасност, неприкосновеност и социалната сигурност на гражданите, на техните субективни права и свободи и съответно до обезпечаване изпълнението на техните обществени задължения. Казано накратко, правото съществува за да пази обществото и гражданина.

Целите и задачите на правото предопределят характера и системата на неговите принципи. Така прогресивните цели и задачи изискват по необходимост и съответните демократически принципи на организация и функциониране на правната система. Целите на системата не трябва да противоречат на нейните основни принципи. Тези принципи на своя ред са изходни положения за формирането на правната система.

Поначало социалното управление, а по-точно неговата нормативно-регулативна система притяжава качеството нормативност. Следователно нормативността не е специфичен признак на правото, тъй като нормативни са и другите социални регулатори - етически, религиозни, политически и т. н. Правото притяжава само най-висока степен на нормативност, включително и неговите юридически принципи. В това си качество те определят съдържанието не само на действуващите, но в известна степен и на бъдъщите правни норми. Принципите като ръководни начала на правната система посочват целите на правото, дават обща насока на правното регулиране на обществените отношения, на правомерното поведение на хората. (1)
(1). Вж. Ю. Тихомиров. СГП, Правовая система…, N 7, 1979, с. 33. Смирнов О. В. Соотношение норм и принципов в советском праве. ”СГП”, 1977, N 2
Принципът съдържа синтеза на общите признаци, на главните качествени свойства, присъщи на всички правни норми в цялото право, в няколко от неговите отрасли или на отделния му клон.

Всеки принцип е ръководно начало, главна идея, основно положение, които определят съдържанието и същността на явлението или предмета. Принципите на правото обаче не не са просто “ръководни идеи”, но са ръководните идеи, които ппритяжават правно качество и имат нормативен характер. Може да се каже даже, че те са най-важните, основни и най-общи норми, които изразяват качествените особености и ръководно-направляващите идеи както на цялото право, така и на един или друг правен отрасъл или негов институт. Принципите, както считат някои, са концентрирано отражение на водещите закономерности в развитието на съответните сфери на обществените отношения. (1)


(1). Манукян К. А. Принцип равноправия государств в международном праве. Ереван, 1975, с. 77
Оттук следва важният извод, че правните норми не бива да противоречат на принципите на правото. Това се отнася не само до правоприлагането, но най-вече и преди всичко до правотворческата форма на държавната дейност. От факта, че правните норми трябва да са в съгласие с принципите на правото произтича преди всичко недопустимост на правонарушаващото законодателство”. Правотворческият процес може (и трябва) да се извършва само от легитимните държавни органи, а новосъздаваните правни норми не бива да противоречат, т. е. следва да бъдат в пълно съответствие с основните и други принципи, и преди всичко с принципите на конституционосъобразност и законосъобразност на нормативните актове като основополагащи принципи на правовата държава.

Приоритетът на правните принципи пред отделните норми на обективното право обезпечава и е необходимо условие за непротиворечивост и хармоничност, логическа стройност и последователност на цялата правна система (на цялата система на действуващото законодателство). В случаи на вътрешна противоречивост на нормите, когато те се разминават с определени правни принципи, закрепени в конституцията, са валидни по-общите норми, т. е. правните принципи. Това е конституционно изискване. Разпоредбите на чл. 5 ал. 1 и 2 на Основния законо на страната постановяват: Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат; нейните разпоредби имат непосредствено действие. . Това означава, че ако се констатира възможното противоречие между нормите на действуващото законодателство и принципите на правото, открива се възможност за атакуване на незаконосъобразните норми пред съответните компетентни органи на държавата, а в случай на тяхната неконституционност - пред Конституционния съд на Републиката.



Класификация (групиране ) на правните принципи. В юридичесата литература се дават различни класификации на принципите на правото в зависимост от критериите, които се полагат в основата на класификациите. Не всички от тези групирания принципиално са приемливи поради това, че някои от тях разширяват неоснователно кръга от принципите, които могат да се причислят и да се наричат правни. Така в обширната литература от социалистическия период на развитието на източноевропейските страни, посветена на принципите на правото към тях причисляват често и принципите, които не са предвидени изрично (не са закрепени) в правните норми, но съществуват като правни идеи в правосъзнанието на участници в обществените отношения. Както бе споменато по-горе, някои ги наричат идеи-принципи, които съществуват само в правното съзнание и представляват елементи на правната идеология. Други автори разделят принципите на общосоциални и юридически в тесния смисъл на думата, или специални юридически принципи. Към общосоциалните се отнасят такива принципи като справедливост, демократичност, хуманизъм и т. н., които характеризират една или друга правна система.

Подобно разделение на принципите на правото не може да бъде споделено преди всичко с оглед на практиката на правоприлагането. В случаите когато се констатират празноти в правото се използва, макар и твърде рядко, аналогия на правото (analogia juris ), например, под формата на т. нар. революционно правосъзнание, “съвест”, “справедливост” и т. н. Ако такива категории (понятия) не са предвидени изрично в правните норми, получава се, че юридическите решения се вземат на основа на ирелевантните за право понятия. Открива се необозримо широко поле за прояви на субективизъма и произвол в правосъдната дейност. Ето защо днес правоприлагащите органи се придържат към твърдото правило, че принципите, които не са закрепени изрично в обективното (действуващото) право, не могат да се прилагат в практиката на правораздаването. Те не са юридически принципи и са ирелевантни, безразлични за правото.

Общосоциалните принципи, ако са отразени (записани) по някакъв начин в обективното право, в правните норми придобиват правно качество и могат да се разглеждат като принципи на правото. Само такива принципи придобиват юридическото свойство общозадължителност. Само те образуват фундамент на правната система и представляват юридическа основа за правното регулиране на обществените отношения, тъй като придобиват специфичните черти на правно явление и се проявяват като юридически регулатор на отношенията между хората. Следователно, обособяването на специални юридически принципи, наред с някакви общи (или общосоциални) принципи, които имат също юридическо значение, не е приемливо. Съществуват само юридически и неюридически (етически, политически, икономически, религиозни и др.) принципи, които са безразлични за правото.

Юридическите принципи се подразделят на три основни групи. Към първата група се отнасят основни, или основополагащи принципи. Те стоят в основа на цялата правна система, представляват нейното ръководно начало, имат общо значение за цялата правна система и са валидни за всички отрасли и институти на правото, за всички норми на обективното право. Именно те образуват т. н. носещи конструкции” на цялата правна сграда на действуващото право, в тях живее общият дух на цялото право (на цялата правна система), неговата истинска природа.

Втората група включва междуотраслевите принципи, които са ръководни положения и са валидни за няколоко правни отрасъла едновременно (например,принципът за независимост на съдиите е валиден не само за наказателно-процесуалното, но и за гражданско-процесуалното право; също така гласност на съдопроизводството и т. н. )

Третата група образуват отраслевите принципи ( някои ги наричат специални). Те са изходни, основни положения само за отделен конкретен правов отрасъл. Такива са например принципите за моногамност на брака в семейното право на европейските страни, доброволност на брака, на лична отговорност в наказателното право и др.

Всяка система на правото се основава върху определена съвокупност от принципи, които обезпечават нейната цялостност и единство, придават й съответната качествена характеристика.

Да разгледаме по-подробно принципите на трите посочени групи.

Общите (основополагащите) принципи . Към общите принципи на правото причисляват обикновено такъв исторически признат и утвърден класически юридически принципи като справедливостта. Правната норма според представите на древните гърци и римляни е преди всичко мярка за социална справедливост. По своята природа правото е прилагане на равна мярка, на еднакъв мащаб към различни, неравни хора, към най-разнообразни и специфични жизнени ситуации. (1)
(1). Според Маркс правото по своето съдържание е . “ право на неравенство, като всяко право”. “Равенството е в това, че измерването се прави с еднаква мярка - с труда”. “Равното право е неравно право за неравен труд”. (К. Маркс и Ф. Энгельс. Соч., том 19, с. 19 . )
Принципът на справедливостта в правото е главен, водещ принцип. В древността гърците и римляните отъждествяват “правда” и “справедливост”. ”Неправда” се разглежда като несраведливост. Аристотел посавя фактически знак на равенство между право и справедливост, като определя правото чрез политическата (полисна, държавна - В. З. ) справедливост. (1)


  1. В европейската правна литература се утвърди представата, че разбирането за правото като израз на справедливостта е характерно преди всичко за римското право, и оттам тази нраствена всъщност категория е образувала основата и на европейския (континеталния по-специално) тип на правото. Дълго преди римляните и гръците на Изток обаче правото се е свързвало с представите за сраведливостта. Така, в заключителната част на своя кодекс Хамурапи (ХVIII век преди н. е.) се позовава на справедливостта на законите, които той е създал и тяхната благословия от боговете. Аз, тържествено заявява Хамурапи, издадох законите с цел “силният да не тероризира слабия, за раздаване на справедливостта на сираците и вдовиците във Вавилон, за утвърждаване на законността, за справедливостта спрямо онеправданите. Написах моите ценни слова върху моята стела и я поставих пред моя паметник, аз, Царят на справедливостта,Царят на най-великите царе. Моите слова са избрани и мощта ми няма равна на себе си, управлявана от Бог Шамаш, великия правосъдник на небето и на земята. Нека се возцари моята справедливост в страната. ” В този натруфан и возвишен стил Хамурапи продължава цялото си заключение в Кодекса, изсечен на пет каменни колони на стелата, висока почти 3,5 метра и широка 2 метра.

В новото време прочутият представител на немската класическа философия Имануел Кант определя правото също чрез понятието справедливост . Тази традиция продължават учениците на Кант - кантианците и неокантианците. Така, например, в България ортодоксалният последовател на Кант - проф. Цеко Торбов в докторската си дисертация (1) подробно обосновава

(1)Цеко Торбов. Основен принцип на правото. Право и справедливост. ” С., 1940 г.
защо справедливостта трябва да се разглежда като основен принцип на правото.

Не всички мислители обаче определят правото чрез справедливостта. Така,другият забележителен представител на немската класическа философия Г. Ф. Хегел свързва правото с друг основополагащ принцип - този на свободата. Неговият обективен дух започва историческия си път към свободата от абстрактното (обективното) право. След Хегел вече е общоприето да считат, че свободата е също един от основните принципи на правото Днес основният принцип на правото формулират още по-широко - като принцип на демократизма с неговите качествени белези във вид на такива понятия като равенство (равноправие) и свобода.

Към основополагащите принципи на правото причисляват също хуманизма. Правото трябва да е проникнато от човечност. Човекът в правото е висша ценност, “мярка за всички неща”, ако припомним прочутата сентенция на великия софист Протагор.

Христианството наследява тази хуманистична традиция от римляните и гърците, като провъзгласява за висше предназначение на човека стремежа към Бога, т. е. към вечност и съвършенство. Най-прочутите христиански теолози причисляват човеколюбието към висши ценности и добродетели.

Същият хуманистичен заряд се съдържа и във философията на Кант, който поставя човека в центъра на своята етическа (която включва и правнофилософска) система.

Всеки човек, според Кант, притежава чест и достойнство. Той е абсолютна ценност. Човекът е цел, а не средство. Той не може да бъде оръдие (средство) за осъществяване и на най-благородните планове. В противоположност на Макиавели Кант провъзгласява: отнасяй се към човека като към абсолютна цел, неговите права са най-висшата ценност, която стои над всичко, включително и над принципа на политическата целесъобразност.

Следващият основополагащ принцип на правото е върховенство на Конституцията и произтичащата от него конституционносъобразност на законите и законосъобразност на всички други правни актове . В миналото теорията на правото борави предимно с понятието законност, разбрана като непременно изискване за точно и безусловно спазване и изпълнение на всички правни норми, до които те са адресирани.

Съвременната теория на правото използва вместо термина законност понятия с по-широко значение а именно конституционносъобразност и законосъобразност. Уязвимото място, или образно казано “ахилесовата пета” на принципа на законността е в това, че той не провежда различието и отъждествява фактически понятията “закон” и “право”. Но законът, както вече говорихме, е само форма на правото, а формата не винаги отговаря на своето съдържание. Законът може да бъде в противоречие с правото, да съдържа ве себе си “узаконен произвола” (правонарушаващо законодателство”), неправови и даже антиправови разпоредби, т. е. да бъде в противоречие с основните принципи на правото.

Принципът на конституционносъобразност на законите (на актовете на Народното събрание) предполага дейността на всички държавни органи да се извършва в пълно съответствие с конституцията, да бъде съобразена с нейните норми, на първо място с нормите, които закрепват правата, свободите и задълженията на човека. Това изискване включва не само точно и безусловно спазване и изпълнение на всички правни норми (т. е. изискване на законността), но и предполага задължително законосъобразност и конституционносъобразност на правотворческата дейност на всички държавни органи,включително на законодателната работа на Народното събрание по-специално. Законите и другите правни актови не трябва да противоречат на Конституцията. Неоходимо е те да бъдат съобразени с конституционните норми, които притяжават върховна юридическа сила.

Принципът на конституционносъобразност на законите е провъзгласен изрично в чл. 4, ал. 1, а също така в чл. 5 ал. 1 и 2 на Основния закон на страната. ”Република България, - постановява чл. 4 ал. 1, е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. ”Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат” (чл. 5 ал. 1). Принципите на правото, изрично формулирани в Конституцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от Конституцията, имат непосредствено действие.

Към основните принципи на правото причисляват също, както бе отбелязано преди малко, и уважение към личността, нейните права, чест и достоинство. Нещо повече, в преамбюла на Конституцията правата на личността, нейното достоинство и сигурност се провъзгласяват за върховен принцип. От този върховен принцип се извежда и друг основен принцип на правото - единство на правата и задълженията. От равенство на хората в правата произтича и тяхното равенство в задълженията. Няма права без съответните задължения на личността.

В правото - и това е неговата специфична особеност - във всяко конкретно правоотношение на субективно право отговаря съответно и определено конкретно юридическо задължение. Няма субективно право без юридическо задължение. Правото и задължението са корелативни понятия, те се намират в състояние на корелация, т. е. в неразривна взаимовръзка и взаимозависимост. От философска гледна точка те представляват своего рода единство на противоположностите, което е вътрешен източник на борба и развитие на правото.

Някои автори включват в числото на фундаменталните принципи на правото също така уважение към собствеността. Юридическото основание за този извод дават съвременните конституции, които разглеждат обикновено собствеността като священна и неприкосновена, поставена под първостепенна закрила на правото. Така, нашата Конституция постановява: ”Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона”, като разпоредбата на ал. 3 обобщава:”частната собственост е неприкосновена.” Въэражението срещу такава трактовка на въпроса за основните принципи на правото и съответно причисляване на правото на собственост към общите принципи на правото идва от факта, че не всички правни норми са свързани със собствеността. Обстоятелството, че правото на собственост стои в основа на всички права на човека не е решаващ аргумент да го причислим към общите основни принципи на правото, тъй като те характеризират цялата правна система, отнасят се в еднаква степен към всички нейни правни норми без изключение. Няма спор, че всички норми трябва да бъдат демократични, хуманни, справедливи и т. н., но не всички от тях са свързани със собствеността.

Основният принцип на най-новото време, особено от втората половина на ХХ в. е принцип на приоритета на международното право пред националното, т. е. примат на международното право пред националното, макар че в световната международна практика той се решава по различен начин, което дава основание да се говори, че не съществува еднозначно, безспорно и безусловно разбиране за господствуващото положение на международното право пред националното. Въпреки това не предизвиква спор въпросът за общия подход към проблема, макар че приоритетът на международното право се проявява при различни условия, установени от националното право и тези различия се свеждат до въпроса за степента на приоритета. Условията, издигнати от отделните национални законодателства, имат за цел да не допуснат накърняване на другия принцип на международното и националното право - принцип на държавния суверенитет на страните. (1)


(1). Така, в някои страни се допуска приоритетът на международното право само на общопризнатите принципи на международното право. В другите се признава приоритет и на нормите на международното право, т. е. степен на приоритета на международното право е значително по-висока. В трети страни приоритетът имат само международните договори, в които участва страната.
Интеграционните процеси в целия свят, и по-специално в европейските страни, в които този процес е в най-напредничавия стадий възникна нов проблем - този за изграждането на европейското право, което ще регулира обществените отношения в членките на Европейския съюз, наред с националното право. Общият принципза всички членки на Европейския съюз е приоритет на европейското право пред националното право на неговите членки.

Въпросът за европейското правно пространство поражда сложен проблем за запазването на националната независимост и суверенитета на европейските държави - членки на Европейския съюз - при едновремино осигуряване на приоритета на регионалното европейско право пред националното законодателство по въпросите, които влизат в общата компетенция на Съюза, особено в такива области като екология, стопанско законодателство и т. н. (1)


Приоритетът на международното право пред националното в Република България е прокламиран в чл. 5, ал. 4 на Конституцията на страната. Нейната разпоредба гласи, че Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. ” От тази конституционна разпоредба произтича важен извод за цялата правна система, за цялото право на страната: вътрешнодържавното право не бива да противоречи на международното право, то трябва да бъде винаги в съгласие с него.
Към основните принципи на правото някои причисляват презумпцията за невиновност и принципа на вината като необходимо условие за юридическата отговорност. Субектът на правото отговаря само за виновно действие или бездействие. Какво е юридическото съдържание на понятието вина ще говорим малко по-късно.

В заключение ще отбележим, че основните или общозначимите принципи на правото съдържат общочовешки ценности, изработени в хода на многохилядното развитие на правото. Българската конституция отъждествява с основание тези понятия. Така Конституцията провъзгласява в преамбюла верността на българския народ към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост .” Тези общочовешки ценности са принципи и на българското национално право.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница