Обща теория на правото (Помагало) от проф. Владимир Захаров

Качествено различно е тълкуването на правото на теоретическо равнище, което се дава от специалистите в областта на правото и което включва професионалното правосъзнание на юристите. Това е систематизирано и в определен смисъл научно правно съзнание, независимо от нивото на научността, което то притяжава.

Тълкуването на правните норми може да изхожда както от физическите лица, от гражданите, така и от държавните органи, при това както от органа, който е издал правната норма (автентично тълкуване), така и от някакъв друг държавен орган (легално или делегирано тълкуване).

Според субектите тълкуването бива официално и неофициално. . Официалното тълкуване се дава от държавните органи, т. е. от органите, които са упълномощени за тази цел от държавата Такова тълкуване е задължително за тези, върху които то разпространява своето действие.

С оглед на държавния орган, който е създал правната норма, официалното тълкуване бива от два вида - автентично и легално (законово, делегирано).

Автентичното тълкуване (1) дава органът, който е издал нормативен акт,
(1)Автентичен (от . гр. authentikos) означава истински, който изхожда от първоизточника.
подложен на тълкуването. Такова тълкуване по принцип е желателно защото изхожда от автентичния орган, който най-добре знае какъв смисъл той е вложил в издадената от него норма . Тук държавната воля и в двата акта - и тълкуемия и тълкователен -по принцип е една и съща.

Автентично тълкуване може да даде всеки орган, който е издал съответната правна норма. Горе по друг повод бе отбелязано вече, че фактът на тълкуването на конституционните норми от Конституционния съд съвсем не означава, че например законодателят (у нас - Народното събрание) не може сам да издаде тълкувателен акт.(2)

Тълкуването може да се различава и с оглед на неговата нормативност и казуалност.

Казуалното тълкуване има индивидуално-определен характер и се отнася до определени, конкретни правоотношения. То е задължително само за дадено конкретно делоНе може да се отрече обаче неговото значение и за правоприлагащата практика изобщо. По своя същност таково тълкуване е своеобразен прецедент за долустоящите правоприлагащи инстанции. Съдебното тълкуване (1) е разновидност на казуалното тълкуване, което се
(1)Някои обособяват съдебно тълкуване, т. е. тълкуването което дават съдилища по конкретното дело в присъдата или решението в самостоятелен вид тълкуване, което едва ли има някакво основание, тъй като, от една страна, е типичен пример на казуалното тълкуване. От друга страна, размива се границата и се смесват фактически две правни понятия - тълкуването на правото, като условие за прилагането на правото, и самото правоприлагане. Същият аргумент може да се изтъкне и против разглеждането на аналогия като начин и част от тълкуването на правото. (вж. Цеко Торбов. История и теория на правото, Изд. На БАН, С., 1992, с. 381 и сл.). Чрез тълкуването се констатира само празнота в правото, установява се по логически път, че липсва съответната норма и е необходимо да се използва аналогията, за да се попълни празнота в правото.
съдържа в присъдата по наказателното или в решението по гражданското дело. Такова тълкуване е задължително само за дадено наказателно или гражданско дело, т. е. само за дадено дело присъдата (респективно решението) има сила на закон.

За разлика от казуалното нормативното тълкуване има общо, абстрактно значение и е задължително за всеки казус от подобен род. По своята природа то представлява определено разяснение на смисъла на една или друга правна норма Такива са, например, тълкувателните решения на Пленума на Върховния съд в миналото, днес - тълкувателните решения на Конституционния съд.

Държавните органи в своята тълкувателна дейност като правило не издават специални интерпретационни актове, но включват тълкувателните разяснения в други свои нормативни актове, издавани по някакъв друг повод (постановления на правителството, наредби и инструкции на министрите и т. н.). По такъв начин се постигат определени икономии в управленската дейност на държавните органи и се намалява броят на съответните юридически актове.

Доктриналното тълкуване в тесния смисъл на думата се дава от учени- юристи в техните трудове.

В миналото доктрината (юридическа, философска, религиозна, етическа и пр.) в много страни, включително в европейските държави, се е признавала за източник на правото и е била задължителна за правоприлагащите органи. (напр. Дигести или Институции в Юстиниановата компилация, коментарии на глосаторите и постглосаторите ). Днес тя има задължителното значение само в мюсюлманското право (шариат, иджмаа), а в страните с развита правна система - запазва своето значение само в практиката на тълкуването на правоприлагащите органи, без да има официален характер. Разновидност на доктриналното тълкуване представляват днес сборници-коментари на законодателните и подзаконови актове, а също монографии, научни статии, учебници по право и др., които съдържат интерпретация на едни или други нормативни актове.
20. ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ

Юридическите факти са всевъзможни и най-разнообразни жизнени ситуации, с които правната норма свързва настъпването, изменението или прекратяването на правните отношения, то-ест възникването, изменението или прекратяването на някакви субективни права и юридически задължения.

Жизнените ситуации или факти от живота са безкрайно разнообразни, но не всички от тях имат юридическо значение. Има множесто факти, от които правото не се интересува, те са безразлични за него и не пораждат никакви правни отношения, то-ест с тяхната поява нито възникват, нито се прекратяват субективните права и юридическите задължения. Фактите, от които правото не се интересува се наричат ирелевантни, докато другите факти, които имат значение за правото и предизвикват съответно поява, изменение или прекратяване на правните отношения носят наименованието релевантни за правото факти.

Въпросът за юридическите факти има непосредствено практическо значение. Той е свързан пряко с прилагането на правото, а в по-широк смисъл - с реализацията на правото изобщо. Необходимото условие за правоприлагането е всестранен анализ на всички фактически обстоятелства по делото, и по-специално установяването от правоприлагащия орган дали са настъпили факти, предвидени в нормата. С други думи юридическите факти трябва да се анализират, преди да се вземе съответното решение.

Закономерно възниква въпросът, при какви обстоятелства и кога едни или други факти от живота, или жизнени обстоятелства придобиват правно значение, т. е. с тях се свързват определени юридически последици - възникват, променят се или се прекратяват субективни права и юридически задължения. Същият въпрос може да се формулира и по друг начин, а именно кой придава на фактите “юридическо” качество?

Най-напред ще отбележим, че не всички факти - явления, събития, действия на хората имат правно значение. Така, природните янвления във вид на наводнения, земетресения, лунно или слънчево затемнение, северно сияние, озонови дупkи и т. н., или емоции на хората, чувство на приятелството, симпатии или антипатии и пр. могат да имат или напротив нямат никакво правно значение. Правото започва да се интересува от фактите само тогава, когато те придобиват обществено значение и засягат интересите на голям брой хора.(1)

1. 
   Сами по себе си такива природни явления като слънчевото затъмнение или земетресението нямат юридическо значение и са ирелевантни за правото природни факти. Обаче и с тях днес могат да се свързват определени юридически последици, т. е. тези природни явления, които не зависят в никаква степен от волята на човека да се превърнат в юридически събития, ако държавата (правотворческият орган) предвиди за тях едни или други юридически последици. Така, през 1999 г- Турция е разтърсена от няколко последователни опустошителни земетресения, от кото загиват няколко десетки хиляди души и са разрушени хиляди жилищни, стпански и др. сгради. Не само турското правителство, но и много от международните организации предприемат редица спешни мерки, за да окажат помощ на бедствуващото население. Управленческите решения по оказване на помощ на населението са облечени в юридическа форма и от тях произтича цяла верига съответни юридически последици
   

От тук следва, че фактите сами по себе си не пораждат юридически последици и съответните правоотношения. За да възникнат такива е необходимо те да бъдат записани в правната норма, или в обективното право. Нормите сами по себе си също не създават правоотношения. Необходимо е да се появят определени факти, предвидени в правната норма, за да възникне едно или друго правно отношение. Неговата цел или предназначение е да бъдат задоволени някакви материални или духовни потребности и интереси на хората.

Жизнените ситуации, наречени също юридически факти, често не зависят от хората, от тяхната воля и желание, а в някои случаи те възникват и въпреки волята и намеренията на човека. Техния външен, или материален израз са винаги действия или бездействие на хората, от една страна, и събития, от друга, които, както казахме, не зависят от желанието и волята на хората. За да имат юридически ефект действията или събитията трябва, следователно,да бъдат предвидени в обективното право, в правната норма, а от структурна гледна точка - в нейната хипотеза.

Резюмирайки гореизложеното, можем да посочим, че юридическите факти са необходимо основание, или предпоставка за възникване на правните отношения, за появата или промяната, или прекратяването на субективните права и юридическите задължения. . Примерната общоприета дефиниция на юридическия факт гласи: юридическият факт е конкретно жизнено обстоятелство, с което правната норма свързва възникването, запазването, изменението или прекратяването на правното отношение. Казано с други думи, тези факти са юридически защото, първо, са предвидени в обективното право и второ, предизвикват съответните правни последици, т. е. определят конкретно, заедно с правните норми тяхното юридическото съдържание, т. е. взаимните субективни права и задължения. С оглед на структурата на правната норма юридическите факти, както вече бе споменато, са предвидени в нейната хипотеза.

Правото на безработния да получи паричната помощ по безработица може да се реализира, ако присъствуват комулативно няколко разнородни юридически факти: че лицето е в трудоспособна възраст, че то е останало без работа принудително, без негова вина, че то е регистрирано в бюрото по труда, че лицето е поставено на разположение на бюрото по труда и т. н. (1)

1. 
   Вж. Красимира Средкова,Трудови и осигурителни права на безработния. С.,1995 г.
   

Фактическият състав много от авторите отъждестяват със сложен юридически факт. Има обаче учени-юристи, които считат, че сложният юридически факт и фактически състав са различни юридически понятия, всеки от които има специфически особености и изпълнява своя определена роля в правоотношението. (1)

Юридическите факти се групират най-напред в зависимост от юридическите последици, които те предизвикват. В този случай те се разделят на правопораждащи (правообразуващи), правопроменящи и правопрекратяващи юридически факти. Като особен вид юридически факти, които не могат да се включат нито в една от тези групи, Венелин Ганев посочва също така правосъхраняващи (правозапазващи) факти. Тази класификация обаче не е общоприета, макар и да представлява несъмнен интерес за Обща теория на правото.

Най-напред ще напомним, за което казахме по-горе, че не всички факти - природни явления, събития, действия на хората имат правно значение. Юридическото значение на фактите придава законодателят Волята на законодателя е субективен фактор, който придобива обективно значение за правните субекти след като се материализира във вид на правни норми. Тъй като законодателят изразява волята на държавата, може да се каже в крайна сметка, че правното значение на юридическите факти придава законодателят, или държавата в лицето на нейните компетентни органи. Едни и същи факти при определени условия нямат или могат да придобият юридическо значение, което зависи в последна сметка от преценката и решението на правотворческия орган. Такива правопораждащи факти ще бъдат, например, раждане на детето, сключването на брака, на сделките и т. н.

Проф. Венелин Ганев, както вече беше посочено, обособява в самостоятелна група особен вид юридически факти, които той нарича правосъхраняващи, или правозапазващи факти. Тяхната особеност е в това, че при тях няма нито поява на новото субективно право, нито негова промяна, нито прекратяване на правото, респективно юридическо задължение, но се запазва едно вече породено право за дотогавашния му носител. Съответно нямат никакво правно значение други факти, които застрашават същото това право.(1)

Събитията са значителни явления в природата, в обществения живот, в личния живот на човека, т. е. природни, биологически, обществени и други явления, които не зависят от волята на учасгтници в правоотношенията (земетресение,мълния, причинила пожар,раждане, смърт, течение на времето, навършване на определена възраст, наводнение и др. подобни). Казано другояче, хората по необходимост са принудени да се съобразяват с нахлуващите в техния живот природни и обществени явления, като използват за целите на адаптацията най-различни средства, включително и тези на правото. Праворелевантните събития, например раждане, смърт, течение на времето и пр. не зависят от човека, но във връзка с тях винаги ще настъпят едни или други юридически последици.

В теорията разграничават абсолютни и относителни юридически събития. Абсолютните събития са юридически факти, които не са предизвикани от действия на участниците в правоотношението и не се намират в никаква връзка с волята на хората. Земетресението може да предизвика разрушения на сгради и човешки жертви, мълнията да причини пожар, наводнението или градушката да унищожи реколтата, но те ще се отразят и върху правния свят на човека, тъй като могат да възникнат застрахователни, наследствени и други правни отношения.

По-сложна е структурата на относителните юридически събития. Те са свързани с волевата дейност на човека. Това са юридически факти, предизвикани от действията на хората, но юридическите последици от тях ще се появят независимо от тези действия, само от крайния резултат, който ги съпровожда. Така, пожарът може да е следствие на умишления или непредпазливия палеж на някого, смъртта да е причинена от виновни или даже невиновни действия на хората и т. н. Юридическите последици в тези случаи ще произтичат независимо от причината, която ги е сътворила, тоест само от факта на смъртта или пожара. Ако абсолютните събития пораждат само един вид юридически последици, то относителните събития се съпровождат с два вида юридически последици, един от които ще е свързан непосредствено с действията на дееца, а другият - с факта на самото събитие. Така, в резултат на пожара, предизвикан от действията на хората, или от убийството едни последици ще възникнат в зависимост от самото събитие (застрахователни, наследствени и др. правоотношения, породени от пожара или смъртта), а други юридически последици - в зависимост от причината, която ги е породила: в случая юридическа отговорност, ако е извършено правонарушението.

Правните последици от един вид при относителното събитие могат да влияят върху веригата от последиците от друг вид. Например, деецът виновен в убийство на своя наследодател ще се изключи от наследниците на починалия.

.