Общата дължина на реката е 159. 021 км, а средният наклон -11. 76

Общата дължина на реката е 159.021 км, а средният наклон -11.76⁰ /₀₀ . Водосборната й област, с площ 3252 км² е силно продълговата с малка средна ширина (20.5 km). За развитието на гъстотата на речната мрежа е изходено от налични топографски карти в М 1:25000 - гъстотата й е 0,995 km/km² , което чувствително се отличава от предложената в генералните схеми гъстота от 0.5 km/km² . Броят на притоците е малък. Река Вит има около 10 притока с дължина 10 km , най-големи от които са р. Каменица с дължина 52.025 km и площ на водосборния й басейн 489.165 km² , р. Калник - с дължина 36.63 km и съответно площ 262.756 km² и р. Тученица - с дължина 34.463 km и площ 210.773 km² . Всички данни са осъвременени съгласно наличните топографски карти в мащаби 1:100000 и 1:25000 и чувствително се отличават от споменатите в генералните схеми. Съществена е разликата и в дължината на реката, което се дължи на взетото под внимание коригиране на речното русло. Средногодишното водно количество на реката при устието, установено на базата на 39 годишна редица е 19,18 m³/s, а средно минималното - съответно 6,321 m³ /s.

Река Вит има голямо значение за развитие на главните селища в поречието й - градовете Тетевен, Угърчин, Плевен, Долни Дъбник, Долна Митрополия, Тръстеник и Гулянци, а така също и на прилежащите им села. Терасата й е основен водоизточник за питейно и промишлено водоснабдяване на 87 населени места. В средното и долното течение на реката са разположени плодородни площи, от които посредством изградените Голяма Витска Напоителна Система (ГВНС) и Малка Витска Напоителна система (МВНС) могат да се напояват над 23000 ha.

Реката е добре изучена в хидроложко, хидрогеоложко и водностопанско отношение.

Тази характеристика се базира главно на данни от НСИ за 2000 и 2001 г. В поречието на р. Вит са разположени територии на 6 общини от област Ловеч и на 5 общини от област Плевен.

Таблица 1.1

N по ред	Община	Населе- ни мес- та -брой	По-големи селища
1.	Тетевен	15	Български извор, Гложене, Рибарица
2.	Угърчин	12	Катунец, Лесидрен, Кирчево
3.	Ябланица	4	Брестница
4.	Троян	2	Голяма Желязна
5.	Луковит	5	Дерманци,Торос
6.	Ловеч	2	Радювене
7.	Долни Дъбник	7	Бъркач, Горни Дъбник
8.	Червен бряг	2	Телиш
9.	Плевен	21	Опанец. Буковлък, Гривица, Ясен
10.	Долна Митрополия	9	Тръстеник,Горна Митрополия, Комарево, Подем
11.	Гулянци	7	Брест, Милковица

Общият брой на населението в това поречие през 2001 година е 229734 човека. Общо взето населението намалява, като спрямо 1998 година намалението представлява 6,7 %. През 1995 година спрямо 1992 година това намаление е 4 % , а през 1998 година е 7 %. В перспектива се прогнозира населението да продължи да намалява.

Тази картина на населението се отразява по някакъв начин при потреблението на питейна вода , което в определена степен следва динамиката на населението, разбира се не пряко, тъй като питейна вода се ползва за производствени нужди, селско стопанство (животновъдството на първо място) и други потребители, имащи непроизводствен характер (бюджетни, здравни и учебни учреждения, търговия, противопожарни нужди и т.н.).
2. Икономическа характеристика на общините в поречието
Общините от поречието на р. Вит поподат в Северен Централен икономически район с център гр. Русе.

Индексът за Северния Централен район, който съдържа икономически, социални, демографски и други компоненти, е по-висок от средните стойности на индекса за страната, но в общините от поречие Вит непрекъснато пада. Това означава че падат заетостта и приходите на населението, има по-малко инвестиции. Единствено съществено влияние оказва община Плевен.

Общините по р. Вит също са насочвани към трансгранично сътрудничество с Румъния и повишаване конкурентноспособността на селското стопанство, към създаване на жизненоспособен сектор от малки и средни предприятия, модернизиране на инфраструктурата, развитие на иновативни производства и др.

За водостопанския баланс на поречието на река Вит от значение са и ще бъдат промишлените производства като основен фактор, влияещ върху водопотреблението. Силното редуциране на поливните площи дава отражение върху водния баланс.

Като по-водоемки са хранително-вкусовата промишленост (Плевен и Долна Митрополия), металолеенето, химическите производства, и други.

3. Долина и корито на р. Вит
За начало на р. Вит се приема р. Бели Вит, която носи това си название от смесието на Бели и Черни Вит нагоре до смесието на р. Рибарица и Зеленика. За начало пък на Бели Вит се приема долът Рибарица. В най-горното течение надлъжният наклон на реката е много голям, над 200 ‰, но към Тетевен достига 10 ‰.

Водосборната област на р. Бели Вит представлява красива продълговата планинска котловина, заобиколена от масивите на северните склонове на Стара планина, гъсто прорязани от множеството притоци. Водосборната област е силно залесена, като незалесени части са изключително скалистите ридове.

Горите са широколистни, предимно букови, и се използуват най-вече за приготовляване на шперплат от фабриките в гр. Тетевен. По най-високите части на басейна се срещат и борови гори, но в малък размер.

Най-високите части на водосборната област на р. Б. Вит са заети от пасбища.

По-надолу към с. Рибарица речната долина се разширява, като в тази част е заета от обработваеми площи.

Този характер на водосборната област - силно залесен и затревен и с културни посаждения около реката, продължава до събирането й с р. Черни Вит.

По отношение на речното легло може да се изтъкне следното: в горното течение (над с. Рибарица) речното корито е скалисто, напълно стабилно. Бреговете са стръмни на места с отвесни скали. От с. Рибарица надолу върху скалистата основа има известно застилане на речното легло с едър речен чакъл, обаче това съвсем не пречи на стабилността на коритото, тъй като залесеността на басейна и немного големият наклон на реката в горното й течение не създават условия за поройност. Изобщо не могат да се забележат следи от поройни наклонности на .реката в този участък. Местните жители казват, че при силни валежи и при пролетно снеготопене в реката идват доста високи води, обаче водата много рядко се размътва. Размътването на р. Вит става чак след вливането в нея на р. Калник, идваща откъм с. Голяма Железна.

От смесието надолу чак до с. Садовец , р. Вит държи все северна посока, като тук-там (най-вече между селата Гложене и Пещерна) прави отклонения от тази посока.

До с. Гложене характерът на водосборната област е почти същият както на Бели и Черни Вит до смесието им. Залесеността е добра, като растителността е вече по-рядка и по-нискостеблена, което се дължи може би на непланомерната експлоатация на горите в миналото.

Речната долина в този участък е тясна със стръмни и на места скалисти брегове. Няма никакви значителни притоци, а само стръмни и къси долове, които през по-голямата част на лятото са без отток. Речното легло е покрито с каменни блокове и едър речен чакъл и в този участък реката няма пороен характер.

От с. Гложене надолу речната долина започва да се разширява, бреговете на долината стават по-ниски и по-полегати, като към Садовец напречният профил на долината става коритообразен. Реката започва да меандрира, наклонът значително намалява. При с. Пещерна реката навлиза в теснина – Боаза. С излизането си от Боаза р. Вит приема вече напълно равнинен характер – слаб наклон, ниска, хълмиста, почти обезлесена водосборна област, което й състояние продължава до вливането на реката в р. Дунав. Следва да се отбележи, че р. Вит, особено от с. Дерманци надолу, има такъв слаб наклон, че дори не се забелязва течение на вода.

При с. Гложене една доста голяма част от водата на р. Вит се губи, като е установено, че тя отива в карстовия извор на р. Златна Панега. Сега се правят изследвания да се установи дали всичката вода на р. Златна Панега идва от р. Вит, или има и друго подхранване.

Измерванията на водните количества се правят нормално всеки месец един до два пъти, което е необходимо за правилното построяване на ключовите криви Q = f (H). Повечето станции са съоръжени с леки измервателни мостове (стоящи или висящи).

Лимниграфите са монтирани в успокоителни шахти, предвидени за почистване на дънни утайки и лимниграфни будки за измерителната апаратура, инструменти и станоци за филтриране на пробите за мътност и др. помощни инструменти.

Измерителната техника и съоръженията са доста амортизирани и почти напълно износени. Ремонти през последното десетилетие се правят само в краен случай и то частични. Подмяна с нови апаратури и съоръжения и модернизация не се прави поради липса на финансови средства.

Гъстотата и разположението на опорната мрежа от ХМ станции е достатъчна за изследване на естествения режим на оттока. Налага се да се поставят нови - съвременни изисквания към нейните цели и задачи и във всички случаи постепенна модернизация на измерителната апаратура и съоръжения.

На същото приложение са показани действащите 5 бр. дъждомерни станции, от които 3 са по основната река и 2 по притоците. За станция 5440 с.Лесидрен вървят ежедневни данни на www.hidro.bg.

В таблица 5.1 е дадена основната информация за пунктовете, при които редовно се водят тези наблюдения.

Минималният речен отток като годишна стойност по главната река се изменя от 1, 18 m³ / s при с. Черни Вит до 6, 32 m³ / s при устието на р. Вит и по притоците от 0, 29 m³ / s за р. Калник при с. Г. Желязна до 0, 330 m³ / s за р. Каменица при с. Бежаново.

Годишният отток за 2005 година за река Вит при гр.Гулянци е 1700.10⁶ m³, което 2.82 пъти над измерените средномногодишни водни количества.