Общата теория на правото през погледа на Георги Денков

Изтегляне 2.8 Mb.

страница	1/16
Дата	23.07.2016
Размер	2.8 Mb.
	#1694

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 16

Общата теория на правото през погледа на Георги Денков

Правото е изкуство за доброто и справедливостта. - Целз

1. Предмет и методология на науката "Обща теория на правото". Възникване и развитие на Общата теория на правото. Място на Общата теория на правото в юридическите науки.

1. Познание и метапознание. Метапознанието е познание на науката за самата себе си. Създава се на един по-късен етап от развитието на самата наука. Изучаването на предмета и на методите на дадената наука е метанаука за тази наука.

2. Познание и научно познание. Отражение - познание - наука.. Всички явления от обективната действителност отразяват. Опознават само живите явления от обективната действителност. Познанието е един от видовете човешка дейност. Тази, насочена към получаване на информация за обективната действителност. Познанието е събиране на данни, натрупване на информация. Другият вид човешка дейност е практико-приложна - използуване на тази вече събрана информация. Познанието е научно, житейско, религиозно, художествено, паранормално и пр. Житейското познание е познание за повърхността, за видимостта на нещата - земята е плоска, слънцето се върти около земята... Художественото познание е познание чрез образи, чрез емоции, чрез представи... Кой описва по добре престъплението и наказанието като явления - Достоевски в "Престъпление и наказание" или някой учебник по наказателно право?... Религиозното познание е магическо, обяснява всичко с наличието на висш разум. Паранормалното познание е необяснимо познание. Ясновидството. Нострадамус...

Научното познание е вид познание. Особеното при него е това, че то е теоретично, логическо структурирано познание. Служи с научни категории (понятия с ясно установен и постоянен смисъл), с логически

конструкции (хипотези, теории). Насочено е към разкриване на действителните закономерности на явленията от обективната действителност. Неговата цел е да направи тези явления предсказуеми, възпроизведими.
Науката е сфера на научно познание, част от научното познание, насочена към отделно явление от обективната действителност. Първоначално в древността познанието е синкретично, като постепенно се разчленява, фрагментира. В него се появява научното познание, което на свой ред също започва вътрешна диференциация на социални и природни науки и т. н. Първите природни науки са астрономия, математика, геометрия, физика, химия. Първата социална наука е философията и от нея тръгват всички други социални науки.

3. Предмет и обект на научното познание. Предмет на научното познание е специфичния ъгъл, под който всяка наука изследва своя предмет. Обект на научното познание са явленията от обективната действителност. Правото като обект се изследва от най-различни социални и юридически науки.

4. Подходи на правната наука при изследване на правото.
/4.1. Търсене на единен предмет:/
а) догматичен:
- формално монистичен - той е въведен от Щамлер и най- добро развитие има при Х. Келзен. Според него правата наука изучава и следва да изучава само правната норма.
- формален плурализъм - предмет на правната наука са правните понятия.
- интегрален плурализъм - развит е от В. Ганев.
Според него правната теория изучава юридически факти, правните отношения, правните последици, правните норми и правните субекти.
б) социологичен - разработен е от О. Конт. Той не се интересува от правната норма, а от къде са дошли правните норми, кой ги е създал, постигат ли се целите на правното регулиране. Според него правната норма не е факт, а последица, средство, цел.
/4.2. Търсене на разнороден предмет:/
в) синтетичен - от най-ново време е. Според него не следва да се търси единен предмет. Такъв са и правните норми, и юридическата техника, и общите закономерности.

5. Методология на науката. Научните методи са съвкупност от средства, чрез които науката изучава своя предмет. Методологията като цел, средство, начин, действие.

Видове методи:
а) общонаучни - логически, системен, структурен;
б) частнонаучни - от обществените науки се използуват - социологически и исторически;
в) специфични (за конкретната наука) - от правните науки се използуват - сравнителноправен и догматичен.

6. Видове научни методи за изучаване на правото, използувани от правната наука.

а) теоретичен - използуване на предварително натрупани знания и умения, чрез които се пристъпва към анализиране на обекта. В теоретичния метод се вземат в предвид диалектическите и формално- логическите закони (индукция и дедукция).

б) социологичен - включва емпирично събиране на факти, съдебна и административна статистика, извършване на конкретни социологични изследвания, провеждане на социологически експерименти.

в) исторически метод.

г) сравнително-правен метод.

д) догматичен метод (най-важен, базира се на използуването на т. нар. юридическа техника, разбирана като съвкупност от начини, средства, прийоми, способи за формулиране на правновалидната воля на
правните субекти) - обхваща:

- формално-догматичен - включва проверка на юридическата сила и на субординацията на юридическите ктове;

- материално-догматичен - включва създаване на правни понятия и групирането им в правни институти и отрасли;

е) системно-структурен метод (Томас Крунц).

7. Възникване на науката "обща теория на правото".

Първи опити за правопознание въобще са правени още в древна Гърция - Солон, Питагор, Сократ, Платон, Аристотел, Епикур. Развитие на правопознанието има и в древен Рим - Цицерон.

През Средновековието има два периода. През първия Папа Григорий VІІ разделя православието от католическата църква. Тогава господства схоластиката и формалнологическия метод. Т. Аквински през ХІІІ век анализира видовете закони и видовете държавна власт. През втория период към края на ХІІ век се появяват т. нар. "глосатори". Те се опитват да пригодят римските закони към тогавашната действителност. Сред тях са Ириней Болонски, Марсилий Падуански. Те застават зад светската власт и се опитват да ограничат църквата. През Възраждането и Новото време правопознанието също получава съществено развитие. Тогава правопознанието се разделя на отделни
правни науки. Първите юридически науки са международното право, гражданското право, наказателното право и конституционното право. Към средата на 19 век се появяват още правни науки, разногласието между тях става нетърпимо, поради което се налага появата на една нова "зряща" наука, която да обобщи, подреди достиженията в изучаването на правото на отделните отраслови юридически науки в едно логическо цяло. Това е ОТП. Общата теория на правото се създава през ХІХ век. През 1885 год. Адолф Меркер пише системен увод в правото и създава първия учебник по теория на правото. Защо се казва "теория на правото", а не "учение за правото". Защото дава общотеоретичен поглед и по силата на историческото наследство. Защото категорията "учение" съдържа идеологически оттенък, нюанс.

8. Общата теория на правото и сродните правни науки:
а) енциклопедия на правото - представлява механичен обзор и сбор от сведения за правото. Първите енциклопедии се появяват през ХІІІ век. По-късно Лютер и Неменблад също издават енциклопедии. Популярна е енциклопедията на Валтер от ХІХ век. Голямо разпространение има в Русия - Трубецкий, Каренин и др. Енциклопедията на правото не е наука, а начин на представяване на достиженията на правопознанието.
б) социология на правото - неин създател е Огюст Конт. За него обществото е органична цялост. По-нататъшно развитие тя получава от Л. Дюги и някои английски автори. Джордж Гурвич например приема социологията на правото, но отхвърля енциклопедията и философията на правото. Социологията на правото се дели на билогично и на психологично направления. През ХІХ век социологията на правото прониква в Германия. На нейна основа Орлих създава своето учение за "живото право". Спори се дали социологията на правото е самостоятелна наука, част от социологията или част от ОТП.
в) философия на правото. В нея има 5 основни направления:
- философията на правото е учение за естественото право - най-популярно. Иде от Х. Гроций;
- философията на правото като учение за методологията и гносеологията на правото - Иде от И. Кант;
- философията на правото като учение за същността на правото - Хегел;
- философията на правото като ординарен дял на общата философия - руско виждане;
- философията на правото като познание за правото чрез обществените явления, които съществуват независимо от правото, но се отразяват в него (като справедливост, мяра за свобода, нравственост, интереси, цел, принуда и пр.) - Г. Бойчев. Така философията на правото се превръща в наука за легитимността на правото, формулира основните принципи на правото. Философията на правото използува метаюридическия подход, изучава първоначалната същност на правото.
г) история на правото. Спори се дали е самостоятелна наука, част от историята или част от ОТП.

9. Предмет и обхват на общата теория на правото:

ОТП дава онези понятия и категории, които са приложими за правото като цяло. Тя е самостоятелна наука със свой предмет - общите за възникването и функционирането на правото закономерности, проблеми, черти, характеристики, които го охарактеризират като самостоятелно обществено явление. ОТП е различно от "юриспруденция". Последната в континенталното правно семейство обхваща само съдебната практика и правозащитните институции. В семейството на общото право "юриспруденция" е синоним на ОТП.

10. Методология на ОТП. Тя се базира на диалектикоматериалистическото обяснение за света. Това е нейната философска основа.

11. Функции на ОТП. ОТП има най-вече методологическо значение за отрасловите правни науки. Видове функции на ОТП:

а) насочени към правото - познавателни като
- гносеологическа,
- евристична,
- прогностична;
б) насочени към социализиране на резултатите от опознаването на правото - практико-приложни като
- методологическа (основна),
- идеологическа и
- възпитателна.

2. Същност на правото. Основни възгледи (школи, теории) за това.
Различните битиета на правото. Функции на правото.

І. Постановка на въпроса:

1. Трябва ли да има едно универсално определение? Възможно ли е това? Крайните определения от това на древен Рим (Целз) до това на А. Вишински. Всички ли са вярни? Споровете за връзката между правото
и справедливостта, правото и свободата, правото и волята... Търсенето на определение на правото е израз на непрестанното развитие на правопознанието. Неопозитивистите Р. Витгенщайн и У. Скарпели за релативизма на понятията и равностойните конвенциални определения.
2. Причини за съществуването на различни определения:
- правото е достатъчно сложно, многоаспектно, многопластово явление, за да позволява съществуването на различни възгледи за него, изтъкващи на преден план една или друга негова действително съществуваща черта;
- различните философски и мирогледни установки на учените;
- различните исторически и политически потребности на съответната епоха;
- различните нива, степени в опознаването на правото, в развитието на правопознанието, при което са създавани отделните възгледи.
3. Популярни начини на групиране на възгледите на правото:
а) според съдържанието;
б) според източниците;
в) според участието на волята;
г) според участието на интереса;
д) според участието на свободата;
е) според участието на справедливостта и пр.

ІІ. Основни групи теории за същността на правото според съвременната ОТП:

1. Естественоправни теории:

1.1. Същност, причини за възникване, предимства и недостатъци, значение:
а) общото между всички тях е това, че:
- признават на съществуването на естественото право като съвкупност от вечни и неизменни правила за поведение, съществуващи независимо от хората;
- признават на позитивното (положителното, човешкото) право като нещо подчинено на естественото, следващо от него, съобразявано с него;
- подхождат към правото откъм ценностната му характеристика.
б) различното между всички тях е това, че виждат различни основания (причини) за съществуването на правото;
1.2. Подгрупи естественоправни теории:
а) ранни теории:
- ЕП като право на добродетелта - Дхарма, Лао Дзе, Конфуции;
- ЕП като право на природата - Аристотел и римските юристи;
- ЕП като право на разума - Цицерон;
- ЕП като създание на Господ - телеологичната и католическа теория на Т. Аквински.
б) на Новото време -Гроций, Пуфендорф, Хобс, Боден, Русо, Монтескьо...
в) модерни теории за ЕП:
- ЕП като обективно дадена ценност - Франсоа Жени;
- ЕП като морална категория - Жан Дабен;
- ЕП като учение за ценностите в правото - А. Дентреве;
- ЕП като право произтичащо от антропологичните особености на човека - Маргарет Мийд;
- ЕП като етична юриспруденция - Морис Коен;
- ЕП като връзка между моралните истини и общите факти - Стюард Браун;
- ЕП като вътрешен морал на правото - Лон Фулър;
- теория за възроденото ЕП на базата на католицизма - Ж. Маритен.

2. Позитивистки теории за правото

2.1. Същност, причини за възникване, предимства и недостатъци, значение (етатистки позитивизъм):
а) общото между всички тях е това, че:
- признават съществуването само на позитивното право, разбирано като общи или индивидуални правила за
поведение, създавани от държавата;
- отричат съществуването на естественото право;
- наблягат на развитието на юридическата техника, на реално съществуващите норми, създавани от държавата;
- обръщат внимание на връзката между държавата и правото;
- анализират връзката и разликата между право и закон.
2.2. Подгрупи позитивистки теории:
а) ранни позитивистки теории:
- китайският легизъм (Шанг Ланг, Шуен Тао и др.);
- правните възгледи на маи, инки и ацтеки.
б) класически позитивистки теории:
- командната теория за правото на утилитаристите - Джереми Бентам, Джеймс Стюард Мил, Джеймс Лабанд и Джон Остин;
в) модерни позитивистки теории:
- нормативистката теория на Ханс Келзен;
- управленската теория за правото на Х. Харт и Роналд Дворкин.

3. Идеалистически теории за правото

3.1. Същност, причини за възникване, предимства и недостатъци - в тази група попадат възгледите на философи-идеалисти, представители на класическата немска философия.
3.2. Основни идеалистически възгледи:
а) правото като хармонизация на волевите действия - Им. Кант;
б) правото като идея за свобода - Г. Хегел;
в) правото като средство за приспособяване на целите - Рудолф Штамлер;
г) основно в правото е идеята за неговата еволюция - Джорджо Дел Векио.

4. Исторически теории за правото

4.1. Същност, причини за възникване, предимства и недостатъци:
а) общото между всички тях е това, че разглеждат правото като естественоисторическо и конкретноисторическо явление;
б) различават се по материалистическите и идеалистическите си подходи към правото.
4.2. Основни исторически възгледи:
а) правото като израз, манифестиране на духа на народа в историята - Фр. Савини;
б) правото като развитие в историята на личните условия от статус в договор - Хенри Майн;
в) правото като помощен елемент в стадия на икономическата обусловеност - К. Маркс и Фр. Енгелс.
г) правото като резултат от прилагане на принуда - силовите теории.

5. Социологически теории за правото

5.1. Същност, предимства и недостатъци - всички те анализират правото откъм неговото взаимодействие с другите социални явления, откъм неговата социална роля и функции.
5.2. Основни социологически възгледи:
а) правото като средство за внасяне на ред в обществото:
- правото като средство за съгласуване на интересите - Р. Йеринг;
- правото като вътрешен ред на човешките общности - "свободното право" на Ойген Ерлих и Херман Кантович;
- правото като обективни условия на социалната солидарност - солидаризмът на Леон Дюги, Емил Дюркхайм, Морис Ориу;
- правото като спонтанен обществен ред - Фр. Хайек.
б) правото като съвкупност от правоотношения - социологическият позитивизъм на Е. Пашуканис;
в) правото като юриспруденция на интересите (правото като компромис между противоречивите интереси на обществото и на индивида, правото регулирало борбата между агресивния инстинктивен егоизъм и социалните интереси в обществото) - Филип Хек и Роско Паунд.

6. Психологически теории за правото.

6.1. Дъщност, предимства и недостатъци - всички те разглеждат психологическите измерения на правото.
6.2. Основни психологически възгледи:
а) психологическият позитивизъм на Леон Петражицки;
б) психоаналитичния възглед на Джером Франк.

7. Реалистични теории за правото.

7.1. Същност, предимства и недостатъци - всички те се базират на прагматизма и утилитаризма като основни философски направления, а специално американския реализъм - и на водещата роля в семейството на
общото право на прецедента като източник на правото.
7.2. Основни подгрупи на реалистичните възгледи за правото:
а) американски реализъм:
- правото като правила за поведение, определени от съдиите - Джон Грей;
- правото като пророкуване на това, което ще стори съда - Оливер Холм, младши;
- правото като нещо, което длъжностни лица правят относно спорове - Карл Левелин;
- правото като генерализация на потенциалните правни ефекти и съображения, отчетени от съдилищата при решаване на делата - Джозеф Бингам.
б) скандинавски реализъм:
- правото като заучен импулс - Аксел Хегерстром;
- правото като съвкупност от независими императиви - Карл Оливекрона;
- правото като детерминат на социалното благополучие - Вилхем Лундщед;
- правото като схема на интерпретация на мрежата от социални факти, които образуват съответствие на правните норми - Алф Рос.

8. Феноменологични теории за правото

8.1. Същност, предимства и недостатъци - всички те считат, че правото е непознаваемо и може да бъде опознато единствено с интуицията ни, а не с разума ни.
8.2. Основни феноменологични възгледи:
а) феноменологичния възглед на Густав Радбрух и Макс Шилер;
б) интуитивистичната теория на Ханс Гудман.

ІІІ. Днешно състояние на основните възгледи (теории, школи) за същността на правото и особено на естественоправните и позитивноправните възгледи. Перспективи.

Естествено право и позитивно право. Историческо развитие. Характеристика

1. Естественоправни теории:

1.1. Същност, причини за възникване, предимства и
недостатъци, значение:
а) общото между всички тях е това, че:
- признават на съществуването на естественото право като съвкупност от вечни и неизменни правила за поведение, съществуващи независимо от хората;
- признават на позитивното (положителното, човешкото) право като нещо подчинено на естественото, следващо от него, съобразявано с него;
- подхождат към правото откъм ценностната му характеристика.
б) различното между всички тях е това, че виждат различни основания (причини) за съществуването на правото;
1.2. Подгрупи естественоправни теории:
а) ранни теории:
- ЕП като право на добродетелта - Дхарма, Лао Дзе, Конфуции;
- ЕП като право на природата - Аристотел и римските юристи;
- ЕП като право на разума - Цицерон;
- ЕП като създание на Господ - телеологичната и католическа теория на Т. Аквински.
б) на Новото време -Гроций, Пуфендорф, Хобс, Боден, Русо, Монтескьо...
в) модерни теории за ЕП:
- ЕП като обективно дадена ценност - Франсоа Жени;
- ЕП като морална категория - Жан Дабен;
- ЕП като учение за ценностите в правото - А. Дентреве;
- ЕП като право произтичащо от антропологичните особености на човека - Маргарет Мийд;
- ЕП като етична юриспруденция - Морис Коен;
- ЕП като връзка между моралните истини и общите факти - Стюард Браун;
- ЕП като вътрешен морал на правото - Лон Фулър;
- теория за възроденото ЕП на базата на католицизма - Ж. Маритен.

2. Позитивистки теории за правото

4. Право и нравственост.

І. МОРАЛ, НРАВСТВЕНОСТ И ЕТИКА.

1. Моралът в тесен смисъл като признаваната от определена социална група съвкупност от правила за поведение, изработени в съответствие с определяните в крайна сметка от икономическите условия
на живот възгледи за добро и зло, дълг и справедливост, съвест и чест, похвално и срамно и пр. Моралът в широк смисъл включва в себе си и нравствеността. Моралните норми като вид социални норми.

2. Нравствеността като съвкупност възгледи за добро и зло, дълг и справедливост...

3. Етиката като наука за нравствеността и морала.

4. Развитие на морала и на нравствеността - те са конкретноисторическо и естественоисторическо явление (напр. за Ленин "нравствено е всичко, което руши старото експлоататорско общество и обединява трудещите се около пролетариата"). Християнският морал и общовешките морални възгледи. Няма вечен морал.

5. Характеристика на моралните норми:
5.1. Общи черти с другите социални норми:
а) общи правила за поведение;
б) социален регулатор.
5.2. Спецефични черти на моралните норми:
а) опосредяват поведението на хората "отвътре";
б) не се нуждаят от формално закрепване;
в) не се нуждаят от организирана (държавна принуда) принуда;
г) действуват чрез оценяване, чрез механизма на общественото мнение;
д) те са едновременно и социален регулатор, и духовен фактор;
е) регулират отношения, които не се поддават на външен контрол;
ж) имат духовно битие като емоционални представи и чувства.

6. Морални, обичайни и религиозни норми - съпоставка, прилики и разлики:

а) обичайните норми регулират поведението "отвън", не се изработват от прилагащия ги, действуват като привички, като навик, като традиции, като суеверие...
б) религиозните норми:
- в една своя част регулират поведението на прилагащия ги "отвътре", но само отношението му към бог, а не към другите хора;
- в друга своя част се явяват корпоративни, вътрешно организационни норми и регулират дейността на религиозните учреждения.

7. Позитивноправни и морални норми:

7.1. Прилики:
а) и двете са видове социални норми;
б) и двете са "етически" норми според делението на Н. Коркунов.
7.2. Разлики:
а) по източниците си - моралните норми прозхождат от религиозните, социални или биологични съображения;
б) по начин на действие - моралните норми действуват чрез оценка на прилагащия ги;
в) по цели - моралните норми се стремят да усъвършенствуват човека;
г) по обезпечаването им - изпълнението на моралните норми се обезпечава от съвестта на индивида и от общественото мнение;
д) по своето определяне - моралните норми са субективни, несигурни, колебливи, непрецизни, нереалистични.
е) по определянето на правата и задълженията - моралните норми определят само задължения, те са едностранни;
ж) по своята задължителност - моралните норми са задължителни само за лицата, споделящи съответните морални възгледи;
з) по своята системност - моралните норми не са системно изградени, нямат логически непротиворечива система, структура, йерархия;
и) по своята сфера на действие - моралните норми са за вътрешните чувства и мисли на хората, за вътрешния свят на човека;
й) по своята детайлизация - моралните норми са норми- принципи (не убивай, не кради, не лъжи...);
к) по начина си на създаване - моралните норми всеки си ги изгражда сам в съответствие със своите нравствени възгледи;
л) по срока си на действие- за нарушенията на моралните норми няма давност;
м) по начина на преодоляване на последиците от нарушаване - за нарушенията на моралните норми има прошка;
н) по санкциите си - санкциите за моралните норми са угризенията на съвестта и негодованието на общественото мнение;
о) по своята институционалност - моралните норми не се нуждаят от специални органи, организации за своето създаване, прилагане и защита.

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 16