Обществена дискусия по Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на



страница1/7
Дата10.02.2018
Размер0.92 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7


ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


Стенографски протокол!


ОБЩЕСТВЕНА ДИСКУСИЯ
по Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на

Съвета на Европа за превенция и борба с насилието

над жени и домашното насилие
София, вторник, 23 януари 2018 г.

Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“

Открита в 11,10 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден на всички!

Аз съм Цвета Караянчева – председател на Народното събрание.

Събрали сме се тук по моя покана, за да изразим и изслушаме колкото може повече позиции и мнения по ратификацията на Истанбулската конвенция, която в последно време, донякъде изненадващо, предизвика доста полярни мнения в обществото.

Тук са, и аз благодаря за това, че се отзоваха: омбудсманът госпожа Мая Манолова, министърът на правосъдието госпожа Цачева, представител на вицепрезидента госпожа Йотова, представители на основните вероизповедания в България, политици, представители на Дипломатическия корпус в страната, разбира се представители на неправителствени организации, представители на академичната общност, граждани, народни представители.

Няколко уточнения и обяснения относно дискусията, която ще открием след малко.

Преди всичко искам да изразя дълбоката си благодарност към Софийския университет и лично към неговия ректор проф. Герджиков за това, че приеха да станат домакин на тази гражданска дискусия. След като обявихме намеренията си за провеждането на такава дискусия, се записаха над 140 неправителствени организации, граждани и институции. Вие знаете, че в сградата на Народното събрание нямаме такава зала и затова се обърнах за помощ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, тъй като винаги от създаването си е бил център на обществения дебат и беше естествено да се обърнем към тях за помощ. Благодаря за бързата реакция и за гостоприемството.

Второ, както казах в началото, целта е да чуем колкото може повече мнения. Всички изказвания ще бъдат стенографирани. Тук са моите стенографи от Народното събрание: Райна Зарева и Нина Иванова. Стенограмата от днешната дискусия ще бъде качена на официалната страница на парламента, за да може всички български граждани, които се интересуват от темата, да се запознаят с изказаните тук становища и аргументи.

Един важен технически аспект е, че запис на днешната среща ще е води през микрофоните и в стенограмата ще влязат изказвания, които ще бъдат направени на микрофоните. Изказванията от място няма да се стенографират. Затова днес тук са и квесторите Димитър Димитров и Ангел Диков – квестори в Народното събрание, които ще Ви упътват към двата микрофона, които са поставени в залата, като аз ще редувам единия и другия микрофон, за да давам думата.

Ако по някаква причина не желаете да се изкажете или не достигне времето за изказване, на всички присъстващи тук, които искат да заявят мнение по темата, мнението ще бъде качено на официалния сайт на Народното събрание, за да могат всички да се запознаят с него.

За да може да има възможност повече хора да се изкажат, регламентът ще бъде – до 4 минути.

И накрая, не на последно място, колкото и гостоприемни да са от Софийския университет и неговият ректор проф. Герджиков имаме времево ограничение до 14,30 ч., защото след това тук ще има друго мероприятие в 15,00 ч. Може да Ви се стори кратко, но това е възможността, която днес ще можем да осъществим. Това са три часа и половина – дори повече от дебата, който ще предстои от 13,00 ч. в Народното събрание по вота на недоверие към правителството.

И като казах „вот на недоверие“, в 13,00 ч. в Народното събрание ще има дебати по вота на недоверие и аз трябва да председателствам този дебат, затова искам да благодаря на госпожа Мая Манолова, която в 12,30 ч. ще заеме моето място и ще продължи да бъде модератор на днешното събитие.

Искам сега да дам думата на ректора на Софийския университет проф. Герджиков за няколко думи. Заповядайте.

АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, госпожо Министър, госпожо Омбудсман, представители на Народното събрание и на изпълнителната власт, на гражданското общество, скъпи колеги! Софийският университет е правилното място за тази дискусия. Вчера тук имаше друго събиране в същата тържествена зала, на което представителите на неправителствения сектор от Естония предадоха щафетата на представители на българските неправителствени организации, защото гражданското общество е важно, неправителственият сектор е този, който може да ни покаже гласа на гражданското общество. Особено в период, в който една страна членка е председател на Европейския съюз, гражданското общество има наистина важен глас.

Софийският университет е правилното място за този дебат, защото през последните седмици той стана най-горещата тема. Няма статия в онлайн медиите, под която да няма 400 коментара. Когато се стигне до такава широка обществена дискусия, неминуемо се стига и до емоционални аргументи. Това е академична институция и аз се надявам, че тя ще даде правилния тон, в който и от двете страни аргументите ще бъдат логически, а не само емоционални, защото тогава можем да проведем истинския дебат, тогава можем да възразим и да опровергаем с логически доводи това, което чуваме и не сме съгласни.

Пожелавам на всички Вас и особено на народните представители, да се ориентират в тази сложна тема, която е толкова дискусионна, и да достигнем до най-доброто решение за нашето общество. Успех!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Професор.

Сега ще помоля министъра на правосъдието госпожа Цачева да разясни от юридическа гледна точка характера на Конвенцията.

Заповядайте, госпожо Цачева.

МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, господин Ректор – любезен наш домакин на този дебат и тази среща, госпожо Омбудсман, уважаеми народни представители, Ваши светейшества, дами и господа! Приветствам инициативата на госпожа Караянчева за провеждането на подобен широк публичен дебат по една тема, която е в центъра на вниманието на българското общество и държавност не само от последните месеци, а от последните няколко години. Тя е свързана с приемането на Истанбулската конвенция от 2011 г., която е в сила от 2014 г., и отделните стъпки, които са извървяни, за присъединяването към този международен договор както от държавите – членки на Съвета на Европа, така и от държавите – членки на Европейския съюз, а така също и стъпките за присъединяване на Европейския съюз като цяло като страна, съдоговаряща с Истанбулската конвенция.

Тъй като Вие сте информирана аудитория, убедена съм, че много добре в детайли познавате не само текстовете на Конвенцията, не само Обяснителния меморандум към нея, но така също сте проследили и дебата със застъпваните различни позиции в българското общество, аз ще се опитам да се фокусирам – и това е моята цел – само върху онези теми, които будят различно тълкуване, а оттам и различни позиции в подкрепа или против присъединяването на България към Истанбулската конвенция.

Искам да благодаря на неправителствените и други организации, на физическите лица интелектуалци, учени, които изпратиха до Министерството своята позиция в подкрепа на ратификацията на Истанбулската конвенция. Няма да скрия, че и във вчерашния ден получих отворено писмо от Дискусионен клуб „Свободна България“ и подкрепящи организации, които се обявяват срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция.

Да припомня стъпките, които извървя нашата държавност до момента и какво предстои от тук насетне по повод на този документ.

Няма спор, че Истанбулската конвенция е първият инструмент, с който се създава цялостна правна рамка за защита на жените и момичетата от всички форми на насилие, в това число и домашното насилие. Нейното основно послание е в държавите, които са се присъединили към нея, никой да не може да бъде насилват заради половата си принадлежност и да бъде жертва на физическо и личностно посегателство заради това.

Знаете, че България е подписала Конвенцията през април 2016 г. по време на председателството на България на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Изрично при подписването е заявено, че предстои последващо ратифициране на Конвенцията. При смяна на политическото ръководство в новия състав на правителството на премиера Борисов, ние обявихме пълна приемственост на политиките, които до този момент са се случвали в Министерството на правосъдието. И в този смисъл продължихме работата, за да стигнем до възможността да предложа на Министерския съвет Проект на Закон за ратифициране на конвенцията с резерви.

Самата Конвенция, самият международен договор дава подобна възможност и тази възможност е използвана от болшинството държави, които към този момент са ратифицирали Конвенцията, защото е безспорно, че всичките 28 държави – членки на Европейския съюз, са я подписали, от тях 17 са я ратифицирали, болшинството си, повтарям, със забележки, както дава възможност самата Конвенция, в други държави е в ход процесът по ратифицирането, както и България би се наредила в тази следваща група държави.

Резервите, които са предложени, се отнасят до несъответствие с българското законодателство. Те също са Ви ясни и няма да се спирам върху това.

Ще се спра върху онези теми, които – мисля, че ще бъда права, ако кажа – разбуниха духовете в българското общество. Безспорно най-многото коментари са по отношение на понятието, което се използва в Конвенцията – „джендър“, което на български няма пряк превод и се превежда, както се превежда и „sex“, като „пол“. Използването на този термин „пол“ и последиците от това на национално ниво трябва да бъдат ясни, за да не се стига до спекулации и до превратно тълкуване, че се прави нещо скрито, че под благовидния повод и причина за равноправие на мъжа и жената, за ненасилие, основани на пола, върху жените има някакви други задни мисли. Трябва да е ясно, че Конвенцията се основава на предпоставката, че насилието над жени не може да бъде премахнато, без да се инвестира в равенството между жените и мъжете.

Както се обяснява в Меморандума – обяснителния доклад, изследванията показват, че определени роли, въз основа на пола, или стереотипи възпроизвеждат нежелани и вредни практики и допринасят за приемливостта по отношение на насилието над жени. Само ефективното равенство между половете и промяна в нагласите могат наистина да предотвратят подобно насилие. По този начин „пол“ е централен термин, централно понятие, използван в Конвенцията от Истанбул. Съгласно чл. 3, буква „в“, терминът „пол“, основаващ се на двата пола – мъжки и женски, означава социално изградените роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за мъжете и жените.

Конвенцията от Истанбул разглежда определенията за пол въз основа не само на биологичната, физиологична характеристика, а и като понятия, които човекът е и социално вграден в обществото, и мъжът и жената имат определени социални роли в това общество.

Бързам да подчертая нещо, което изрично е написано в Меморандума, че понятието „пол“ в рамките на това определение по Конвенцията, категорично не е предназначено да замести термините „жени“ и „мъже“, каквито термини безспорно се използват в Конвенцията. Като се има предвид връзката между неравенството между половете и стереотипите, свързани с пола, както и честото насилие над жени, основани на пола – нека да признаем, че това е проблем и у нас, в България – Конвенцията насърчава ефективно да се внедряват политики за равенството на тези полове. В този смисъл чл. 12, параграф 1 от Конвенцията изисква страните да предприемат необходимите мерки за премахване на вредните предразсъдъци, обичаи – вредни обичаи, вредни традиции и други практики, основани на идеята за малоценност на жената спрямо мъжа.

В същия дух следва да се отбележи, че Конвенцията няма за цел в учебните програми да се включва учебен материал, различен от предмета, обхвата на регулацията и свеждащ до това от най-ранна възраст децата – момчетата, момичетата, израствайки заедно в едно семейство, в един клас, да знаят, че те се ползват с еднакви права и с еднаква защита от страна на държавата и обществото.

В същия дух следва да се отбележи, че Конвенцията не задължава държавите – страни по нея, да признават транссексуалните или интерсексуални лица за бежанци, съгласно чл. 1 от Конвенцията на ООН от 1951 г. Това е също широко дискутирана тема, че едва ли не въз основа на Истанбулската конвенция ние ще имаме такива задължения.

Не са налице доказателства, че намерението на авторите е да установят нов статут на бежанец за транссексуални или интерсексуални лица. Между другото, тези понятия не се използват и ги няма в текстовете на Конвенцията.

В заключение, Конвенцията призовава държавите – страни по нея, да действат от гледна точка на равенството между половете при изпълнение на задължението си да предприемат мерки за защита и подкрепа на жертвите на насилие над жени, в това число и домашното насилие.

Категорично искам още веднъж да заявя, че съгласно Конвенцията няма задължение за осигуряване на правно признаване на трети пол, съгласно националното законодателство. Конституцията на Република България е категорична: няма възможност за признаване на бракове, сключени в други държави, между лица от един и същи пол, тъй като, според Българската конституция бракът е доброволен съюз между мъж и жена.

Конвенцията и нейните цели изискват да се избягват в рамките на приложното й поле дискриминацията, сексуалното насилие, което във всички случаи означава и нови състави, които са характерни за нови престъпни състави в Наказателния кодекс, които да противодействат на накърняване на половите органи на момичета и на жени, задължително насилствено сключване на брак и всички онези действия, които една държава приема, че са престъпления. В същото време, в самата възможност за ратификация с резерви, държавата има своето право да прецени кои от онези простъпки могат да бъдат наказвани не по наказателен ред, а с ненаказателни средства.

И, за да завърша, искам да кажа, че няма по-добро нещо от един дебат, от една дискусия, в която да се чуят различните гледни точки, но и вчера при срещата ми с господин Тимерманс – първият заместник-председател на Европейската комисия, се съгласихме с него, че дебатът е полезен тогава, когато не е механичен сбор от отделни монолози, а има чуваемост между страните, има добронамереност, защото, както споменах и преди малко, нищо извън смисъла, който се съдържа в Конвенцията, не се цели с някакъв заден план, каквито публикации се появиха и каквито мнения бяха изразени.

Към настоящия момент Проектът за закон за ратификация е внесен в Народното събрание. От тук насетне в комисиите, на които е разпределен, народните представители са тези, които в дълбочина следва да дадат отговор на всички тревоги, които са породени в българското общество. Ако, уважаеми колеги народни представители считате, че Проектозаконът само с резерви за ратифициране на Конвенцията не е достатъчен, имате възможност да приемете тълкувателна декларация. Тази тълкувателна декларация като възможност е разяснена и от бележките, които по искане на Външно министерство са ни предоставени от Правна дирекция и по международно публично право, където подробно е представен и списъкът на държавите членки, ратифицирали до момента Конвенцията, с какви резерви или декларация те са я приели.

След така сложилия се до момента дебат в обществото, моето лично мнение е, че ще бъде полезно да има една тълкувателна декларация, за да успокои онези, които все още имат съмнения и резерви по отношение на целите и последиците от присъединяване към Истанбулската конвенция. Там би могло дори с участие на неправителствените организации, на онези юридически и физически лица, които се обявяват против ратифицирането, да се обсъди възможността съвместно с тях да бъде изготвен такъв текст. Но нека да припомня, че България председателства в момента и Съвета на Европейския съюз и основна политика не само на Европейския парламент, не само на Еврокомисията, но и на Съвета, е зачитането правата и свободите на гражданите. Това е основополагащ принцип, върху който се гради Европейския съюз. А правата на жените и младите момичета, правата и противопоставянето, противодействието на насилие срещу тях са в основите на ценностната система на Европейския съюз, към който ние доброволно сме се присъединили и сме част от голямото европейско семейство. Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Цачева.

Заявка за изказване е направил и Омбудсманът на републиката – госпожа Мая Манолова.

След изложението на госпожа Цачева започваме с регламента от 4 минути.

Заповядайте, госпожо Манолова.

ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Караянчева, госпожо Цачева, Ваши високопреосвещенства, уважаеми господин Ректор, уважаеми дами и господа! Като омбудсман, като институция, която защитава правата и свободите на българските граждани, е редно да взема участие в този дебат още в самото му начало. Още повече че аз имам ясна и последователна позиция за Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Всъщност защитавах такава позиция и преди да встъпя в длъжност омбудсман, като депутат доколкото каузата за приемане на Истанбулската конвенция е кауза на социалистите и на дясноцентристите в Европа, а до скоро, буквално до началото на м. декември, беше и кауза на БСП.

Нямам навика да си променям позициите в зависимост от дивидентите, които биха ми донесли или отнели, отстоявам принципи, в които съм убедена – че насилието над жени е драстично и грубо посегателство над човешки права и че то е огромен проблем за българското общество, защото всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие, което означава, че има един милион български жени, жертви на домашно насилие. Или, ако обърнем фокуса – един милион мъже, които са насилници у дома. Затова, предвид тази статистика на неправителствения сектор, не мога да се съглася с твърдението, че България си има ефективно и действащо законодателство, което предотвратява насилието над жени и домашното насилие. Не, не е така и това е очевидно от данните, защото редица прояви на насилие изобщо не са криминализирани. Имам предвид психическото насилие, преследването, някои състави на принудителните бракове, начинът, по който е дефинирана давността. Така че въпросът с насилието няма да бъде решен с една-единствена поправка в Наказателния кодекс, по силата на която средните телесни повреди, причинени от съпруг или от партньор, да се преследват по общия ред.

Впрочем в България липсват и конкретни практически мерки за борба срещу домашното насилие, липсват центрове за специализирана помощ, липсва гореща телефонна линия, липсват кризисни центрове. В цялата страна те са общо 18, а в София са само два с общо под 30 легла.

Повтаряла съм това десетки пъти, писала съм, разбира се, и становища до Министерството на труда и социалната политика, до Столичния кмет, до областните управители, до кметовете по места. Няма как да е друго яче, след като официалната статистика по области, в което съм се убедила лично, сочи нула процента домашно насилие, нула процента жертви, нула жертви на домашно насилие, нула кризисни центрове. В същото време РПУ-тата се чудят къде да пратят пребитите жени.

Какъв е изводът? Мисля, че той е ясен и не е тайна за никого – че държавата е абдикирала от проблема с домашното насилие и че той е изцяло аутсорснат на НПО-сектора. Така че има един изключително положителен момент в разразилите се страсти „за“ и „против“ Конвенцията за борба с насилието над жени и домашното насилие. И това е фактът, че темата за насилието е повдигната на достатъчно високо и сериозно ниво, че най-накрая ще загърбим лицемерието и ще признаем факта, че в България има мъже, които бият жените си, които ги пребиват, а понякога и ги убиват. И че този път няма да заметем под килима тази наша малка срамна обществена тайна, че няма да замажем проблема, като създадем поредната междуведомствена група с поредните мъртвородени мерки, с поредния законопроект, който ще остане само на хартия.

Това е сърцевината на Конвенцията, а не страховете от третия пол. Впрочем терминът „социална роля на пола“ вече е въведен в българското законодателство, той съществува в Закона за равнопоставеност на половете и всички виждаме, че нито е породил, нито пък е легализирал третия пол. Но предвид страховете и разделението в обществото и лично за мен най-вече заради позицията на Светия Синод, това, за което настоявам, е обсъждането на Истанбулската конвенция да продължи с обсъждането и на тълкувателна декларация, която ясно да заяви, че в България тази Конвенция ще се прилага, съобразно нормите и принципите на Българската конституция и в която тълкувателна декларация да бъде подробно изяснено нашето, българското разбиране за социалната роля на пола, така че да не остане абсолютно никакво съмнение в някакви опити за въвеждане на нещо различно от двата съществуващи биологични пола.

Ще настоявам също така тази тълкувателна декларация да бъде предварително широко обсъдена, да се чуят различни мнения, така че да се пристъпи към ратифициране на Конвенцията след преодоляване на страховете, след преодоляване на разделението и с волята на цялото общество, което ще заклейми категорично домашното насилие и насилието над жени.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Манолова.

За изказване се е записал Негово високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан. Заповядайте.

СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ КИПРИАН: Обръщение на Светия Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия към българското общество и държавни институции относно процедурата по приемане и ратифициране в България на Истанбулската конвенция.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми представители на държавността, Ваши високопреосвещенства и преосвещенства, мили сънародници!

Повод за обръщението ни към Вас е Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие, известна като Истанбулска конвенция.

Истанбулската конвенция поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация, защото тя съдържа ново разбиране за човека – човека като самовластен господар, човек без Бога, който следва своите желания и страсти до такава степен, че може да самоопредели дори и пола си.

Това разбиране отваря широко вратите към морален разпад, който неизбежно води до психофизическото унищожение на човека – до „втората смърт”, която е духовната смърт. То е диаметрално противоположно на нашата вяра, в центъра на която е Богочовекът Христос! Той ни учи, че смисълът на живота на Христовия човек е в спасението във и чрез любовта към Бога и към ближния! Затова няма здравомислещ Христов човек, който да не одобрява борбата срещу насилието въобще, още повече насилието над жени!

Истанбулската конвенция надхвърля правната регламентация на този въпрос, тъй като води до промяна в нашия светоглед.

Заложените в Конвенцията идеи за общуване между половете, за отношение към религия, традиции, обичаи, образование и други, противостоят на изконните разбирания на българския народ за вяра, народност, нравственост, чест, достойнство, възпитание и най-накрая семейство.

Нашият народ повече от хилядолетие е живял с един стремеж – да въплъти в себе си евангелските правда, любов, святост, да стане „свят народ“, „Божий народ“, който и чрез своята история проповядва божествените ценности и добродетели.

Макар и юридически акт, Конвенцията има и духовни измерения – тя е средство, което насажда чужда за нас ценностна система, за да позволи обществото да бъде управлявано по нов модел, съответен на интересите на малка част от него.

В официалния текст на Конвенцията на английски език навсякъде, където се говори за „социален пол“, се използва терминът „джендър”. В този текст понятието „джендър“ категорично е разграничено от понятието „пол“ като ново, различно понятие, непознато на българския правен ред и несъществуващо в лексиката на българския език. Затова и нов превод няма да промени смисъла и духа на Конвенцията, в която чрез употребата на понятието „джендър“ и производните му се преследват цели, различни от прокламираните за защита на жените от насилие.




Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница