Обществена дискусия по Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на

Тези понятия се използват с цел превръщането в държавни политики на една идеология, която отрича, че човекът съществува като мъж или жена и тя се утвърждава чрез нов изкуствен език, който намираме в Конвенцията, и който е чужд и непознат за нашата народопсихология, култура, традиции и православно Предание.

Според тази идеология билогичният пол на човека като мъж или жена няма значение за неговата идентичност, а представя „диктатурата на природата” над свободното самоопределяне на човека, диктатура, от която човек трябва да се освободи.

Тази идеология, която при ратификация на Конвенцията се превръща в правов ред, задължителен за българските граждани, отрича основна библейска истина: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.“

За Светия Синод, като изразител на българските източноправославни християни, борбата срещу насилието над жени и домашното насилие е пряко свързана с евангелските добродетели, първа и най-голяма от които е любовта към Бога и към хората.

Регламентите на Конвенцията, свързани с въвеждането на обучение за нестереотипните роли на пола „в официалните учебни програми и на всички образователни равнища“ са насочени срещу установения от Бога брачен съюз между мъж и жена – домашната Църква, в която любовта се изразява и служи за спасението на човека.

Според Всеобщата декларация за правата на човека: „Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.“

Нравствен ориентир за съхраняването му е верността и доверието между съпрузите във всичките им измерения. Без тях то ще се разпадне, а създаденото поколение ще остане лишено от любов, от грижа и от възпитание.

Последствията от отричане на библейските истини са трагични и ние сме свидетели на тях в много общества, в които „джендър” идеологията отдавна е държавна политика.

Призоваваме Народното събрание да не ратифицира Истанбулската конвенция, в която се въвеждат понятия, противоречащи на нашата православна вяра, национални традиции и правна система!

Призоваваме българския народ да отстоява своята вяра, която го е съхранила във всички исторически изпитания!

Наш свещен дълг, дълг на Светия Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия, е да припомни на Божия народ думите на Св. Библия: „Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво!“

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, позволете ми от името на Негово светейшество – Българския патриарх Неофит и от членовете на Светия Синод на Българската православна църква, да Ви връча официално становището на родната ни Православна църква, относно процедурата по приемане и ратифициране в България на Истанбулската конвенция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.

Преминаваме към следващото заявено изказване – на господин Богдан Пенев – съветник към Епископската конференция. Заповядайте.

БОГДАН ПЕНЕВ: Акредитиран съм да представлявам Епископската конференция на католическата църква в България.

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени поражда множество противоречия, към които и Епископската конференция би желала да вземе отношение.

Безспорно насилието, а особено насилието към тези в неравностойно положение, е едно обществено явление, което изисква мерки на много нива. Преди всичко това е възпитанието, след това образованието. Разбира се, институционални мерки, а също така и помощ на жертвите. Църквата винаги е работила по този въпроси преди всичко като учи на доброжелателство, основано на истинското благо на всеки човек.

За съжаление Конвенцията не предприема и не насочва към действителна борба с истинските проблеми, формиращи поведението на личността, не акцентира, например, върху широко разпространеното в развлекателната индустрия или в медиите насилие, върху злоупотребата с алкохол, наркотици, не защитава и от една крайна форма на насилие срещу заченати деца, каквато е абортът. Вместо това документът е концептуална, но също и правна основа за идеологическа и културна революция, която се състои както в предефиниране на понятието за пола – това не е само социална роля, защото там е въведено ново понятие, а можеше да бъде изяснено, че става изрично въпрос за социални роли, също така насочва и прехвърлянето на отговорността за насилието към брака, към семейството и към традиционните ценности на обществото. На тази основа тя дава възможност и отваря вратите държавата да образова децата и младежите по въпроси като нестереотипни роли на пола, без да се съобразява с мнението на семействата, както и на религиозните общности.

Конвенцията също така формулира дискриминацията на една идеологическа основа – идеология, която далеч не е приета от всички, дори в научната общност и е противоречива сама по себе си. По този начин, въвеждайки държавата и законовата рамка в едно възпитание в дадена идеология, Конвенцията нарушава основни конституционни права, като свободата на съвестта, съобразно чл. 37 от Конституцията на България.

Анализът на Конвенцията показва, че с нейна помощ се прави опит да бъде установен нов обществен ред, в който семейството и традицията се маргинализират, а държавата, както казахме, получава дълбок контрол върху тях. По тази причина Епископската конференция на католическите епископи в България в съзвучие с всички епископски конференции от Европа, смята този документ за неприемлив и призовава българските управници да преразгледат задълбочено документа и да вземат активна позиция спрямо европейските институции. Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Пенев.

Сега давам думата на госпожа Ема Хопкинс – посланик на Англия.

Заповядайте, Ваше превъзходителство.

ПОСЛАНИК ЕМА ХОПКИНС: Като посланик на Великобритания в България за мен е от голям интерес да бъда тук днес, за да слушам този дебат. Това е много важен въпрос. Във Великобритания в момента променяме законодателството, за да го приведем в съответствие с Конвенцията и ратификацията ще е последното действие в целия процес, но там не дискутираме дали да ратифицираме – това е ясно, че ще стане.

Като посланик ми е интересно да чуя аргументите в този дебат, но като жена трябва да кажа, че съм изненадана от някои от аргументите, които прочетох в предишните дни. Много от нещата, които бяха казани, не се отнасят до съдържанието на Конвенцията. Съвсем просто е – става въпрос за защита на жените и момичетата от насилие. Работила съм по въпроси, свързани с превенция на насилието в различни държави по света по време на моята кариера като Демократична република Конго, Босна, Мали, също в Лондон и Ирландия. Зная, че е истина, че жените често са обект на насилие, защото са жени.

Неравенството води до дискриминация, която може да доведе до насилие, ако жертвите не са подкрепени от обществото. Като членове на обществото ние трябва да работим за премахване на това неравенство и по този начин да работим и срещу насилието. Конвенцията се фокусира върху това. Тя се фокусира и върху осигуряването на услуги в подкрепа на жертвите.

Посолството на Великобритания в последните четири години работи с местната власт и институциите в Бургас за създаването на първия в България Център за подкрепа на жертви на изнасилване. От придобития опит знаем, че ако осигурим услуги на жертвите, то те ще подават сигнали в случаи на изнасилване или насилие.

Бих искала да завърша като призова с уважение всички, които имат интерес към Конвенцията, да се съсредоточат в истинската й цел – да предпази жените от насилие. Изключително важно е тези въпроси да се дискутират в обществото, но да не се фокусираме в истинската цел на Конвенцията създава опасност тези жертви да страдат допълнително.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.

Сега давам думата на представителя на УНИЦЕФ – Мария Хесус Конде. Заповядайте.

МАРИЯ ХЕСУС КОНДЕ: Уважаема госпожо Председател на парламента, скъпи гости! От името на УНИЦЕФ бих желала да поздравя председателя на парламента за организирането на този обществен дебат и да изразя своята благодарност за възможността да участвам.

Всички знаем, че насилието над жените и домашното насилие е световно явление. Не всички знаем истинския размер на насилието над жените и децата, защото то случва на тайно, зад закритите врати на дома. Докато в глобален мащаб 70% от жените, жертви на насилие, са убити от мъже и обикновено това са техните съпрузи или партньори, или бивши такива, в България този процент е 51 и тези жени са убити от мъже и 35% от партньори или съпрузи. Тези данни са достатъчно тревожни, но те представляват един малък елемент от реалната картина за насилие, малтретиране и тормоз над жените и момичетата, тъй като знаем, че повече от престъпленията изобщо не са съобщавани.

През последните години в България е постигнато много за преодоляване на насилието над жените и децата. В България се работи за подобряване на законодателството, за разработване на капацитет на съдебната система и на социалната защита и създаване на услуги в подкрепа на жертвите. Виждаме обаче, че това не е достатъчно. Виждаме, че жените и децата, които са жертва на насилие, продължават да се борят, за да получат закрила и справедливост, и много често стават отново жертва на това. Ние виждаме, че много от посегателствата не се смятат за престъпления и извършителите им не са наказани. Виждаме колко много трябва да се направи, за да се повиши нивото на социалната отговорност по отношение на домашното насилие.

Гневните слова няма да спрат проблема. Дошъл е моментът да се премине от думи към действия и да се приключи с това престъпление, което превръща жените и момичетата в жертви. Това е силата на Истанбулската конвенция. Насилието над жените и момичета не е необратимо явление и превенцията е възможна и изключително важна. Истанбулската конвенция е международният договор, който може да направи това. Тя представлява една важна стъпка, която се взима в Европа, за да се борим срещу насилието над жени и момичета, тъй като се възприема, че насилието над жените е всъщност нарушение на правата на човека и форма на дискриминация. Това означава, че държавите ще бъдат държани отговорни, ако не реагират по надлежен начин на подобно насилие.

Насилието на жените и децата не може да приключи с едни отделни, изолирани решения. Затова да се борим с насилието и да защитаваме жертвите, и на преследваме наказателно извършителите представлява фундаментът на Истанбулската конвенция. Тя не само признава децата като потенциални жертви и свидетели на физическо, сексуално и психологично насилие, а тя им дава възможността и отговорността да станат посредници на промяната, защото момичетата днес ще бъдат утрешните жени, а момчетата – утрешните мъже. Възпитаването на децата да изграждат взаимоотношения, които се основават на взаимно уважение и възприемане, всъщност е много по-добро от това да се възпитава надмощие и контрол и това е най-добрият начин да се борим с насилието.

От името на УНИЦЕФ насърчавам и подтиквам Българския парламент да ратифицира Конвенцията, тъй като тя ще има дълъг и траен ефект върху борбата с насилието и върху изграждането на едно общество без насилие в България. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.

Има думата Мадлен Пенчева-Кирчева – Движение „Защита на гражданите и държавата“. Заповядайте.

МАДЛЕН ПЕНЧЕВА-КИРЧЕВА: Здравейте, уважаеми сънародници! Здравейте, госпожо Председател на Народното събрание! Преди четири години ние с Вас си говорихме кой прави цивилизации. Помните ли? Тогава бяхме при Вас и във всички парламентарни групи, три на брой, без ДПС, и тогава Ви казахме, че цивилизациите се правят от земеделци. Това беше по повод решение на Народното събрание, където 171 човека взимат решение за налагане на 7-годишен мораториум върху продажбата на земя. Това беше декември 2013 г. Конституционният съд отмени решението на 181 български народни представители.

А Вие, които се гласите да ратифицирате тази Конвенция, как мислите – че тази декларация, съпровождаща, разясняваща, ще има някаква правна сила? Тук се обръщам към госпожа Цецка Цачева и към госпожа Мая Манолова – Вие претендирате да сте юристи, да сте прависти, но много добре знаете, ако не знаете проучете го, декларацията Ви няма да има никаква стойност и никаква правна сила. Правна сила ще има единствено и само ей този текст, наречен Конвенция. Защо ли? Затова, защото това е текст, това не е документ, приет по съответния регламент от Комитета на министрите на Съвета на Европа. Той не е гласуван, той не е приет с консенсус. Моля, направете справка в Библиотеката, в архивите на Народното събрание. Там, в писмен отговор на министър Вигенин до депутата Тунчер Кърджалиев се прави твърдението – този текст не е приет, той няма правната сила.

От там нататък, след като се присъединявам към изявлението на Българската православна църква, което е виждането на нашия български православен народ, отново народът Ви призовава Вие, които имате намерение да ратифицирате тази конвенция под външната преса… Кои са тия, които пресират българския народ, питам аз?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо.

МАДЛЕН ПЕНЧЕВА-КИРЧЕВА: Госпожо Янчева, госпожо Цачева, госпожо Манолова, България е ратифицирала Конвенцията за предотвратяване и наказание на престъплението геноцид. Прочетете петте деяния, които съставляват геноцид.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Кирчева.

МАДЛЕН ПЕНЧЕВА-КИРЧЕВА: Вие упражнявате в продължение на 20 дни психически терор върху българския народ, независимо дали са мюсюлмани, католици, християни. Всички изповядваме…

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Кирчева. Разбрахме Вашето мнение. Нека да дадем възможност и на други да се изкажат.

МАДЛЕН ПЕНЧЕВА-КИРЧЕВА: Всички изповядваме едно и също убеждение за мъжа и жената. В природата Бог е създал мъж и жена.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.

Нека да дадем възможност и на други да се изкажат.

МАДЛЕН ПЕНЧЕВА-КИРЧЕВА: Последно, възразявам срещу протокола, който сте направили. Днес българският народ има думата, а не тези две същества, не тези две същества с неоснован, неустановен пол.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, без квалификации! Много Ви моля!

Нека да бъдем по-експедитивни, за да могат всички да се изкажат.

Заповядайте.

ВЕРА ИВАНОВА: Уважаеми дами и господа, като представител на Конфедерация за защита правата на децата, ние сме категорично против ратифицирането на Истанбулската конвенция, особено в текстовете, които засягат образованието на децата ни. Категорично настояваме безумието по отношение прокарваните програми в училищата и детските градини по отношение на стереотипните, определени от пола, да бъдат спряни. И да се инициира обществен дебат искат ли българските родители подобно образование за техните деца. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.

Заповядайте.

РУМЕН БОРДЖИЕВ: Пастор Румен Борджиев – председател на Обединени евангелски църкви в България.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, Ваши превъзходителства! Свещенствата сигурно ще чуят, след като вече излязоха.

Искаме, първо, да благодарим за това, че становището, което внесохме от името на Евангелския алианс още на 9 януари 2018 г. и от петте точки, които поставихме като изискване, вече четири са изпълнени.

Благодарим Ви и за този дебат, който беше една от петте точки, тъй като нашият народ трябва да бъде чут. Изказванията, които днес ще бъдат направени, записани и анализирани, вярваме, че до голяма степен депутатите на Народното събрание ще ги осмислят.

Като трето вероизповедание по численост в България, Евангелските църкви застават на библейския принцип, на истината, че Бог е творецът, тоест създателят на човешката личност, той е този, който извиква на съществувание всеки един на този свят, определя неговото раждане, определя неговото преминаване от тази земя, определя неговия пол, определя до голяма степен неговия живот на тази земя, и ние осъзнаваме, че онова, което Създателят, творецът ни е дал като начало, е нещо, което нямаме право да променяме.

Определено ние сме против насилието в семейството, против насилието вътре в дома в каквато и да е форма, не само към жените, защото някъде има и обратната форма на изява, към деца, към родители, възрастни, каквито и да са. Но тази добра идея, е пакетирана в един красив целофан и вътре са сложени, нека да го кажа направо – змийски яйца, които, след като бъдат измътени, ще имат много отрицателно последствие върху целия ни народ.

Затова протестантските вярващи в България апелираме много ясно българският парламент да осъзнае идеята, която е заложена в Конвенцията – не повърхностно да се чете и да се тълкува не само заглавието, но в нейната същност и в нейната дълбочина.

Ние, протестантските вярващи в България сме убедени, че тази Конвенция няма да бъде приета, защото в страната има достатъчно здрав разум, не малко хора, които викат силно, за да създадат впечатление за правота на идея, а целокупният български народ.

Благодаря Ви и Бог да Ви благославя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.

Заповядайте.

ВЛАДИМИР ШЕЙТАНОВ: Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Председател, бих искал да се представя, за да поясня мотивите на моето изказване. Казвам се Владимир Шейтанов – бивш дипломат на Република България в продължение на 20 години, колега на уважаемите техни превъзходителства, първият адвокат на българските медици в Либия, който в продължение на десет години защитаваше правото на българските жени да не бъдат изнасилвани, да не бъдат насилвани, да не бъдат изтезавани и да не се впускам по-нататък в подробности от тяхното битие.

Нямам никакъв лобистки интерес днес. Нямам интерес като някои неправителствени организации да се възползвам от чл. 8 на Истанбулската конвенция, а именно: страните отпускат подходящи финансови и човешки ресурси за доброто изпълнение на интегрираните политики, мерки и програми за превенции и борба с всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, включително за тези, които се провеждат от неправителствени организации и от гражданското общество. Нямам този интерес.

Бих искал да се спра на два кратки момента като юрист.

До момента процедурата за присъединяване на България към международен договор е изцяло опорочена. Нарушени са чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 3-6 от Закона за международните договори. Приемане на правен текст в нарушение на процесуалните норми, всички юристи ще го потвърдят, е основание за отмяна на всяко съдебно решение.

Поляризирането на обществото е факт и Вие го виждате и в нашата зала. Още по-интересен е фактът за поляризирането на кабинета, гласувал 8 срещу 8 с един арбитражен глас в полза на ратифицирането. Това не е съгласие на българското общество.

Правилно казаха някои колеги, че срещу България се упражнява силен международен натиск, а под натиск не се приемат международни договори. Дефиницията на международен договор е: свободно съчетаване на свободната воля на двама субекти от международното право. Работил съм в продължение на години в отдел „Международно право“ на Външно министерство и това е азбуката на международните договори. Когато има насилие на половината върху другата половина от обществото, това не е изразяване на свободна воля. Все повече случаят с Истанбулската конвенция ми прилича на случая с българските евреи през Втората световна война – имаме международен натиск, имаме абсолютна съпротива на обществото, които всички знаем как завършиха. И в продължение на десетилетия българският народ черпи морално право от този свой достоен акт.

Сега по-накратко. В заключение, аз съм против ратифицирането на Конвенцията като юрист, който се е борил за правото на българската държава да бъде равноправен, суверенен партньор на другите държави, като юрист, който се е борил за защита на честта на българските жени по многобройни държави.

И последно искам да кажа, че ние приемаме, или след ратификацията ще бъде приет един юридически текст, който трябва да бъде прилаган от българския съд. Българският съд не може да приложи този документ, защото той не е годен като юридически текст.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.

Заповядайте.

БОЯН ЗАХАРИЕВ: Здравейте!

Боян Захариев от Движение „Възраждане“.

За четири минути нали не очакваме да водим някакъв наистина сериозен и аргументиран спор. Няколко неща.

Първо, да се обърна към преждеговорящите, специално госпожа Манолова, която каза много хубаво, че има достатъчно законодателство, което защитава правата на жените срещу насилие и всякакви други посегателства. Тя каза, че то не работи. Добре, във Ваши ръце, драги управляващи, е изпълнителната власт, правоохранителните органи и така нататък. Накарайте ги да проработи това законодателство. Ако има нужда – може да се разшири, да се задълбочи. Защо трябва да привнасяме нещо, което е абсолютно безумство?

Това, което искам да Ви кажа: без значение какви сме – християни, мюсюлмани, вярващи, невярващи, абсолютни атеисти, всички ние и управляващите, и ние, и Вие, госпожо Караянчева, всички ние имаме човешка съвест, всички ние знаем дълбоко в душите си, че тази Конвенция е изключително порочна, тя е абсолютно безумство, което удря в клетката, в социалната тъкан, която цели абсолютното разграждане на социалното общество. Това ще го видите след 5-10 години, това ще го видим всички, когато започнат всички болни, за съжаление, или извратени хора да играят социални роли, каквито те са решили, че им се иска в семейството. Тогава няма да има, естествено, и прираст, което означава, че България все повече ще изчезва.

Призовавам всички трезвомислещи депутати: вразумете се! Вразумете се, защото това е истинско безумство. Не сега, ще го видят Вашите деца и Вашите внуци, които дори няма да ги има. Как ще ги има, когато няма как да се сътвори този живот, госпожо Караянчева? Как? Как се създава човешкият живот? – Между мъж и жена. Не може да се създава от социални роли. Представете си, че някой си избере социалната роля да обича да яде хора, колкото и да е крайна? Това е моята социална роля – да убивам, или така се възбуждам и така получавам удовлетворение. Представяте ли си Вие, както уважаваният от мен господин Христов и други казаха: Това е отваряне вратите на Ада! Това правим с тази Конвенция.

Още един път Ви призовавам всички: вразумете се!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Захариев.

Заповядайте.

ДИМИТЪР СПИЛКОВ: Добър ден!

Адвокат Димитър Спилков – представител на Фондация „Пълноценен живот“. Благодаря Ви за възможността.

На първо място, искам да изразя моята почит и уважение към институцията на управляващите и да Ви поздравя за добрите неща, които сте направили за България. Специално за тази Конвенция обаче аз мисля, че това няма да бъде разумен и добър акт, ако ние я възприемем.

Твърди се, че единствената цел на Конвенцията е да защити жените от насилие срещу тях и децата. Ако това беше наистина така и нямаше втора цел, която подмолно искат да прокарат, щеше да няма дефиниция за пол, защото е много ясно кои са жените, ако ние ги считаме за жертва само въз основа на биологичния пол. Или най-много да има дефиниция, в която да се казва единствено думата „секс“ и да се определя, че жената е жена въз основа на своите биологични признаци. И че някои неправилни третирания на жените в обществото трябва да бъдат променени. Това е достатъчно.

Фактът обаче, че се използват думи като „секс“ и след това „джендър“, фактът обаче, че се говори в Конвенцията за прилагането й недискриминационно по отношение на тези, които сами могат да определят пола си, както и на хората с различна сексуална ориентация, означава, че се допуска подмолно вкарване на нашето законодателство постепенно, чрез една, чрез друга Конвенция, чрез един, чрез друг закон създаването на една нормативна обстановка, в която ние всички след броени години само, ако приемаме такива закони, ще се почувстваме в капан.