Обществена дискусия по Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на

Ако Вие наистина искате да защитите правата на жените ефективно, без да налагате на България постепенно и подмолно третия пол и за в бъдеще легализиране на бракове между еднополови, тогава просто направете подобрения на българското законодателство, без да има спорни моменти.

Обръщам внимание, че ние сме парламентарна република. Това означава, че властта не принадлежи реално на Вас, а властта принадлежи на народа и ние сме Ви оправомощили, ние сме Ви упълномощили като сме гласували за Вас, Вие да упражнявате властта от името на народа. Всеки един пълномощник трябва да изпълнява стриктно ролята на своя упълномощител. Вие прекрасно знаете, а ако искате да се убедите, направете едно широко обществено допитване, че почти целият български народ е срещу налагането на трети пол в България и срещу гей бракове. Това е волята на народа. Вие трябва да изпълнявате тази воля. Ние затова сме Ви изпратили в парламента. Не може Вие да подменяте Вашата воля. Вие служите на тези, които са Ви упълномощили, а не на Брюксел.

В заключение – подобрете законодателството, не приемайте тази Конвенция, защото в нея има подводни камъни. Ние не сме глупави. Ние сме юристи и също разбираме от право. Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.

Заповядайте.

ЕМАНУИЛ ПАТАШЕВ: Добър ден!

Уважаема госпожо Караянчева, уважаема госпожо Цачева, госпожа Манолова, депутати, приятели, български граждани. Казвам се Емануил Паташев и съм представител на „Каритас“. „Каритас“ е благотворителната организация на Католическата църква, която от 25 години помага на хората в нужда в страната. Ежедневно помагаме на повече от 2000 човека в цялата страна. Имаме кризисен център. Проблемът с насилието ни е ежедневие. В този контекст абсолютно подкрепям всичко казано до момента и от госпожа Манолова и от факта проблем. Да, наистина, това е огромен проблем. И тази Конвенция дава много добри мерки, в това число и вменява отговорност на държавата и ние седим зад това категорично.

Но като организация на Католическата църква, като организация здраво стъпила на християнските принципи – подчертавам християнски, не човешки, не общочовешки, не национални, а християнски принципи – ние заставаме твърдо и зад становището на Католическата църква.

Преди малко чухме в изказването на госпожа Цачева, тя каза: ще правим социални политики за равенство. Преди един час. А в цялата Конвенция семейството се третира в негативен план. Питам аз: имаме ли социална политика за семейството? Каква е социалната политика на държавата за семейството не само срещу насилието, а изобщо?

Уважаеми господа народни представители, Вашата отговорност е най-голяма. На парламента пише: „Съединението прави силата“. Аз Ви призовавам: помислете. Ясно е, че трябва да стигнем до консенсус. Ратифицирането на една Конвенция няма само по себе си да реши проблема. Нека този консенсус и нека това съединение бъде около мерките, които трябва да се вземат в подкрепа на жените.

Преди малко чухме във Великобритания – първо се правят мерките, след това се ратифицира. Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.

Заповядайте.

РАЙЧИН РАЧЕВ: Госпожо Караянчева, благодаря Ви, че имахте куража да организирате първото и вероятно последно открито обществено обсъждане. Имаше едно такова в Правосъдното министерство, но със селектирани организации и без никакъв плурализъм.

Обръщам се и към медиите, в които отеква само ехото от недоволството на българските граждани, на суверена в тази държава, а се чуват единствено и само гласовете на застъпниците на Истанбулската конвенция. Това независими медии ли са или са казионни медии?

Моето лично мнение и мнението на хората, които представлявам, е, че Истанбулската конвенция е открита война срещу семейството, открита война срещу брака, открита война срещу половата идентичност и половата поляризация. Това движение, тази стратегия си има име, специално име. Тя е част от още по-голяма стратегия и всички ние наблюдаваме как родолюбие се превръща полека-лека в мръсна дума. Тук става дума също за идентичност, само че национална. Не е важно дали става дума само за българи. Всички са под атаката.

Това е една война и в тази война всички мерки са позволени. За първи път политическите елити се одързостяват дотолкова, че активно, агресивно и открито да атакуват половата идентичност. Не говоря само за българския елит. Българският елит в общи линии е в ролята на протакващ елит. Ние много добре знаем какво срамно петно лепнаха Вашите колеги в Брюксел на българските преговарящи. Спомняте ли си? Yes-men и Yes-women. Не съм го измислил аз. Казаха го Вашите колеги в Брюксел. Излезте, моля Ви, от тази роля.

Обръщам се към представителите на парламента: Вие сте чели Конституцията, сигурен съм. Там много ясно е записано: Международните норми имат предимство, приоритет пред националните. Ако българското законодателство противоречи на ратифицираната евентуално Истанбулска конвенция, кой е в сила? Кой нормативен акт, според Вас и според Българската конституция? Всякакви хартийки под формата на протоколи и така нататък, нямат правна сила. Това е толкова елементарно.

Обръщам се към представителката на една бивша империя, над която слънцето никога не е залязвало. Не е ясно, че така ще се случи, госпожо Посланик, изобщо не е ясно. Но тъй като е много вероятно, с оглед на зависимостите, в които е изпаднал българският елит и не само българският, за съжаление, затова все пак аз ще Ви подскажа една сламка, тъй като най-вероятно ще Ви се наложи да приемате декларация, протокол, или както там ще го наречете, няма значение, той така или иначе няма стойност. Обявете за нищожен чл. 3, т. в. Това е ядрото. Това е онзи универсален шперц, който отваря n на брой кутии на Пандора. Няма време да разказвам нито за така наречените „бежанци“, нито за подмяната на половете.

Госпожа Цачева технически беше много права. Да, Истанбулската конвенция с тази си дефиниция не отменя мъжа и жената като полове. Да, вярно е, технически е точно така, но тя не ограничава половете до мъжа и жената, уважаеми дами и господа, нали така?

Държа в ръката си един експеримент, пилотен проект в Ню Йорк, това е „Gender ID card“ на Съвета за човешки парва в Ню Йорк и тук те са изобретили цели 31 пола. Ама дали ще са 31, дали ще са 301, или 1331, или 1 млн. 301 – социалните роли са крайно, но неизброимо множество. Надявам се, че някои ме разбират, все пак сме в академична институция.

Каква е ролята на този един-единствен член, тази точка? Всички тук са учили геометрия в училище, убеден съм, имат кой висше, кой вишо…

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ориентирайте се към приключване.

РАЙЧИН РАЧЕВ: Секунда само.

Само подмяната на една-единствена аксиома променя геометрията – евклидовата, класическа геометрия – и я превръща, примерно в некласическа геометрия, да речем на Лобачевски. Няма да Ви подскажа коя е. Имате го за домашно, уважаеми народни представители. Една-единствена аксиома, тоест един-единствен член в тази велика Истанбулска конвенция е в състояние да обърне цялата сграда. Чували сте за куполите и за ключовия камък. Ето това е ключовият камък на тази правна конструкция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.

Уважаеми гости, ще помоля госпожа Манолова да продължи да бъде медиатор на този дебат, аз тръгвам. Благодаря Ви още веднъж.

Който не успее да изрази мнението си на микрофона, до два дена ще изчакаме, за да пратите своите становища и също ще ги качим на страницата на Народното събрание.

Заповядайте, госпожо Манолова.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми дами и господа, продължаваме с изказванията.

Заповядайте, госпожо.

НЕЛИ ПЕТРОВА: Здравейте!

Аз съм Нели Петрова, професор съм по социална педагогика и социална работа тук, в Софийския университет.

Бих искала да кажа няколко неща. В известна степен съм разочарована от начина, по който се провежда дебатът. Аз очаквах сериозен дебат, но тук продължава една кампания, която започна преди години срещу Закона за детето, която кампания се прикрива, просто манипулира хората и техния страх от третия пол. Всъщност това е една дискусия, която ще продължава, която е започнала – дискусията за връзката между психичното, социалното и биологичното, но те не са тема на Конвенцията. Смятам, че всички тези общи изказвания са срещу правата на жените и на децата. Смятам, че дори начинът, по който е организирана агитката тук, говори за това. Вижте, ние сме в Софийския университет. Това е мястото, средището на познанието и аз се радвам, че живея в светска държава.

Бих искала да кажа, че основната спекулация се прави с понятието „джендър“, което понятие е различно от теорията „джендър“. Навсякъде в аргументите се говори срещу идеологията „джендър“, а всъщност в Конвенцията не се говори изобщо за теорията, а за понятието.

Аз имам над 15 години опит в работа с деца, жертви на насилие и техните семейства. Бих искала да Ви кажа, че всъщност насилието над деца винаги е по-голямо и съществува в много по-голяма степен, както показват изследванията, там, където има домашно насилие. Не знам за какви семейни ценности става дума. Става дума за това, че в едно семейство е важно един да притежава останалите ли? Това ли е семейната ценност, която се прокламира тук?

Ние работим толкова години с деца, които всъщност след това стават престъпници. Децата, жертви на насилие, според всички изследвания, след това имат трудности в адаптирането, агресията в училището. Всичко това са темите, по които ние трябваше да говорим. И аз много съжалявам, че дискусията се измести към такива страхове, такива теми, които нашето общество вероятно ще поставя и ще продължи да поставя, но темата тук е за защита на правата на жертвите.

Не е вярно, че имаме законодателство, което гарантира правата на жертвите. Миналата година приехме една Директива на Европейския съюз за минимални стандарти за жертвите на престъпления. Тя не доведе почти до никаква промяна. Всеки ден работя с деца и жени и мога да Ви кажа, че те имат нужда от закрила. Много добре знам как се прилага и как не се прилага.

Само още една думичка. Много често се коментира, че всъщност тази Конвенция въвежда трети пол, въвежда неща, които са много страшни и опасни и се цитира и Обяснителният доклад. Само че в Обяснителния доклад, т. 53, която най-често се цитира, става дума за фундаментални права, които са в Конвенцията за защита правата на човека, която е ратифицирана преди 25 години. За това става дума. И цитираното там решение е Решение на Европейския съд по правата на човека, което е валидно за България, защото ние сме правова държава, светска държава. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте.

МИЛА НИКОЛОВА: Добър ден на всички!

Казвам се Мила Николова и представлявам Съюза на транспортните синдикати в България, който от много години много активно работи по въпроса за насилието над жени, само че на работното място. Напълно разбирам, че неслучайно фокусът обикновено се поставя върху домашното насилие, но нека все пак не забравяме, че и Конвенцията като обхват предвижда всички форми на насилие и че насилието далеч не е, за съжаление, само у дома. То е на работното място, то е и на улицата, то е и навсякъде. Естествено това за нас означава, че тази Конвенция ще допринесе за противодействието срещу него и че тя е полезна и сега набързо ще изброя в какво отношение.

Ратифицирането й означава поемане от страна на държавата на непрекъснат и дългосрочен ангажимент, за да провежда устойчиви политики в противодействието на насилието над жени. Приемането й също означава приемане на единен, съгласуван и систематичен подход за борба с насилието, който установява единен стандарт (повярвайте ми – това е важно), инструментариум и мониторингов механизъм, гарантиращи прилагането на съответните практики в България. И трето, Конвенцията не третира по никакъв начин въпроси, свързани с така наречения „трети пол“, тя говори само и изключително за жени и мъже, обърнете внимание, нито пък накърнява културните традиции на която и да е нация и факта, че страни с далеч по-силни, да речем католически общности, отдавна са я ратифицирали според мен ясно показва това.

Като експерт в областта на равнопоставеността ще кажа, първо, че не разбирам демонизирането на тази Конвенция, не разбирам как домашното насилие може да крепи българското семейство, а тази Конвенция ще го събори и разруши, не разбирам тази гледна точка. Не разбирам как една европейска политика може да бъде, според някои хора, срещу християнските ценности. Доколкото ми е известно в Европа сме предимно християни, все още. И също така не разбирам как можем да се отказваме от един мощен инструмент за борба с насилието над жени, заради някакви тълкувания, които дори нямат нито чисто езикова, нито достатъчно силна правна обосновка. Това за мен е някакво неразбираемо, странно, абсурдно демонизиране на тази Конвенция и не е ясно какво се очаква от това, но със сигурност, ако тя не бъде ратифицирана, това реално ще попречи на напредъка по отношение на борбата с насилието.

Много благодаря на госпожа Манолова за това, че подчерта нещо, което аз също бих искала да кажа: моля Ви, когато я демонизирате, когато толкова отявлено твърдите, че тя прокарва дадена идеология, която е вредна за народа и страната ни, погледнете досегашното законодателство, защото аз чух през тези дни абсурдни неща по отношение на стереотипите. Вижте Конституцията, вижте чл. 2 от Закона за равнопоставеността. И когато става дума за стереотипи, става въпрос за неща, които за мен лично в моята професионална заетост са свързани с това, че делим професиите на мъжки и женски, че дори делим професионалната ориентация и образованието на подходящо за момичета и подходящо за момчета. Именно за това става въпрос и в никакъв случай това не е срещу християнските ценности. Благодаря Ви.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте.

НЕВЕНА СТЕФАНОВА: Адвокат Невена Стефанова, координатор „Проекти и съдебни дела“ към „Свобода за всеки“.

Ще Ви запозная със становище на „Свобода за всеки“ срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция от парламента на Република България. Това становище е адресирано до народните представители и е депозирано в Деловодството на парламента, изпратено на председателя на Парламента, до водещата Комисия и всички останали комисии, на които Законопроектът за ратифициране е разпределен. Към това становище е приложен и допълнителен правен анализ, който в момента няма възможност да бъде представен.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Моля да го оставите в края на дискусията, за да бъде на вниманието на народните представители и обществото на сайта на парламента.

НЕВЕНА СТЕФАНОВА: Той е депозиран.

Уважаеми народни представители, „Свобода за всеки“ е адвокатска правозащитна и издателска организация, която защитава свободата на съвестта, словото, религията и правата на традиционното семейство.

Във връзка с обществения дебат относно Истанбулската конвенция намираме, че българският парламент трябва категорично да отхвърли ратификацията на този документ. Тук сочим някои от причините.

Конвенцията представлява неприкрит опит за социално инженерство и по тази причина е ненужен и опасен документ.

Конвенцията ненужно натоварва българското законодателство с излишна регулация: налична е достатъчна законодателна база за целите, които Конвенцията твърди, че урежда; имплицитно се въвеждат „човешки права“, които не съществуват; основен принцип на правото е справедливост, икономия и яснота. Нито един от тези принципи не е присъщ на Конвенцията.

Конвенцията е опасен документ, който е повече идеологически, отколкото юридически: прокарва идеологически натоварени преформулировки на естествени категории като пол, семейство, мъж, жена и в крайна сметка е десктруктивен за традиционното семейство; изкуствено формулира половете като противопоставящи се на идеологически принцип класи – мъжете традиционно са насилници, от които жените трябва да бъдат защитавани.

В допълнение ще посочим и следните проблеми на Истанбулската конвенция: кодифицирането на противоречиво, неизразяващо общото мнение определение на пола като социална конструкция, която е независима от биологичната реалност; предложеното действие за изкореняване на „традицията, основана на стереотипните роли на половете“; нарушаването на правото на родителите да имат приоритетна роля в образованието на децата си; прекомерният акцент върху мъжете като извършители на домашно насилие; и създаването на мащабен механизъм за мониторинг, който подкопава националния суверенитет.

Тези последно изброени проблеми на Конвенцията са подробно разяснени в правния анализ на адвокатите Лорънс Уилкинсън и Адина Портару от европейската правозащитна адвокатска организация Alliance Defending Freedom, който прилагаме в точен превод на български език.

Разчитаме на мъдростта, справедливостта и загрижеността за интересите на българския народ и традициите ни на свобода и независимост при взимане на решението относно Истанбулската конвенция. Затова най-любезно Ви призоваваме да не ратифицирате същата.

Само ще добавя, че това становище, заедно с допълнителния правен анализ за налични в сайта на „Свобода за всеки“. Благодаря.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.

Може да го оставите тук, за да го предам, или да го изпратите по подходящ начин в Народното събрание. Както предпочитате.

Заповядайте.

КРАСИМИРА ДАСКАЛОВА: Добър ден!

Представителка съм на Българската асоциация на университетските жени и съм преподавателка във Философски факултет на Софийския университет, където преподавам повече от 20 години по проблематиката, свързана с историята на жените и половете. Става въпрос за една проблематика, която съществува в България. Повече от 20 години ние говорим за тези неща. Говорим за понятието „биологичен пол“ и „социален пол“, но очевидно до този момент никой не се е заинтересувал какво представляват тези феномени.

Искам да кажа, че просто недоумявам как хора могат да преинтерпретират и заблуждават общественото мнение за смисъла на тези понятия, които са дълбоко еманципиращи. Еманципиращи женския пол най-вече, и жени, които застават зад консервативната позиция – за мен това е необяснимо, за мен това е тъжно и за мен това, бих казала, е престъпно. Защото е трудно да си представим жена, която не си дава сметка за последиците върху женската психика и психиката на децата, когато в едно семейство, в едно общество има насилие.

Тази организация, която аз представлявам, съществува от 1924 г. и обединява интелектуалните жени на България. Искам да кажа, че без такива организации като нашата и като много други граждански организации, не бихме могли сега ние, жените, да сме в Аулата на Софийския университет и да изказваме своето мнение, защото традицията не винаги е лоша. Аз съм съгласна с представителите на различните вероизповедания, които бяха тук, и които изложиха своята концепция за Истанбулската конвенция. Само че искам да кажа, че традициите за жените и мъжете са съвсем различни. Те създават йерархии – йерархии в обществото, йерархии в семейството. И това, което правят женските организации, е да покажат как тези йерархии би трябвало лека-полека да бъдат отместени, да бъдат преодоляни, за да можем да се радваме наистина на едни равнопоставени взаимоотношения както в семейството, така и в обществото.

Отново искам да обърна внимание върху това, че в Истанбулската конвенция няма място за страхове, но, както казва един блестящ френски философ: когато четем един текст, смисълът на този текст се ражда от срещата на света на читателя със света на текста. Очевидно голяма част от нас трябва да се замислим по какъв начин ние мислим и по какъв начин интерпретираме нещо, което е пределно ясно. Това пределно ясно послание на Истанбулската конвенция е защитата на жените и децата от насилие. Моля Ви народните представители да вземат под внимание мнението на гражданските организации като Българската асоциация на университетските жени и да подкрепите тази наистина важна Конвенция за нашето общество. Благодаря Ви.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте.

НАДЕЖДА БАЧЕВА: Уважаема госпожо Манолова, казвам се Надежда Бачева и съм тук, за да представя политическата позиция на „Движение Да България“.

„Да България“ призова Народното събрание да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Конвенцията е важен правозащитен инструмент, който се основава на други, ратифицирани от България международни актове за правата на човека. Защитата на правата на човека и равенството на всички пред правото, включително забраната на всяка форма на дискриминация, основана на полов признак, са основни принципи и на Конституцията на Република България. Като страна, пълноправен член на Съвета на Европа, България има ангажимент да ратифицира Конвенцията, както и да измени вътрешното си законодателство, за да приложи част от нейните основни положения особено в сферата на наказателното право.

В тази връзка заявяваме категорично, че предметът и обхватът на Конвенцията са пределно ясни – на първо място, тя се прилага към всички форми на насилие над жени, включително домашното насилие, което засяга предимно жените; на второ място, страните се насърчават да прилагат Конвенцията по отношение на всички жертви на домашно насилие като се обръща особено внимание на жените, жертви на насилие, основано на пола.

Нищо в този акт не е свързано с развихрилата се през последните седмици пропагандна кампания, която подменя кардинално смисъла и съдържанието на документа. Конвенцията не въвежда и не е насочена към защита нито на еднополовите бракове, нито на „трети пол“ или друг пол, различен от мъжкия и женския. Целенасоченото спекулирането с термините, употребени в акта, е преди всичко, за да се постави знак за равенство между европейските ценности и принципи, защитаващи правата на човека и равенството на всички граждани пред правото и различни пропагандни клишета, изработени в политическите лаборатории на Кремъл.

Като отчитаме допуснатата неточност в превода на български език на понятията „пол“ и „социален пол“, която ще бъде отстранена по официален ред, настояваме, българските институции еднозначно да се ангажират с публичната защита на необходимостта от ратифициране на Конвенцията.

За да не се допусне каквато и да е спекулация в общественото пространство с определени текстове от акта, предлагаме ратификацията да се съпътства с декларация в следния смисъл: „Република България декларира, че ще прилага Конвенцията в съответствие с принципите и разпоредбите на Конституцията на България.“

Ратификацията на Конвенцията е важен политически тест за състоянието на българската демокрация и зрелостта на българското гражданско общество. Благодаря Ви.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте.

КАРЛО ЛУКАНОВ: Уважаема госпожа Манолова, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, дами и господа! Карло Луканов – председател на Фондация „Бащи за отговорно родителство“.

Нашата позиция е, че не бива в никакъв случай да се бърза с ратифицирането на тази Конвенция. Има много други международни актове, които защитават най-уязвимите, а именно децата, които неизвестно защо българската държава въобще не бърза да ратифицира или да подписва. Сред тях са: Конвенцията за лични отношения с деца на същия този Съвет на Европа; Конвенцията за упражняване правата на децата, която въобще не е и подписана; Третият факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето на ООН. Българската държава отказва да подпише част от тези актове, защото ще се натовари финансово и затова не иска да ги подписва.

Аз си направих труда да прочета много внимателно анализите към националното изследване, което е правено с помощта на Норвежкия финансов механизъм, където се казва, че всеки четири от десет мъже са жертва на насилие и всяка четвърта жена. Елементарната математика показва, че четири от десет е повече отколкото всяка четвърта. Ако говорим за насилие въобще, две трети от жертвите на насилие са мъже. Ако говорим за физическото домашно насилие – да, там 70% от жертвите са жени, 30% са мъже, което говори, че не е чак толкова пропорционално по-голямо насилието срещу жени. Домашното насилие се извършва не само от мъже, извършва се от майки срещу децата им, от пораснали деца срещу възрастни родители. Не приемам тази обида към българските мъже, че те са насилници, че един милион български мъже са насилници.