Обществена дискусия по Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на

Друго, което не мога да разбера. Законът изисква всеки акт, в това число и конвенциите, да бъде обсъдено тяхното въздействие. Това нещо не е направено. Защо преди да обсъждаме тази Конвенция, след като Министерството на правосъдието е изготвило предложение за промяна в действащото законодателство, защо никой не е запознат с тези промени, за да може да дискутираме реално какво би се случило, ако я приемем?

Самите норвежци много честно си заявяват какво се е случило при тях след 30 години борба с домашното насилие и насилието, основано на пола. В един период от 2009 до 2013 г., след 30 години борба със същите тези механизми, които сега на нас ни се предлагат, изведнъж се оказва, че насилието се е увеличило с 30%. Тук има нещо гнило. Единственият начин, по който може да се обясни това, е, че след като е дадено финансиране и статистиката за домашното насилие е базирана на данни от заинтересованите организации, се злоупотребява с цифрите. Няма как след 30 години борба изведнъж насилието с главоломни темпове да расте. Или това законодателство въобще не действа, което според мен е факт, защото всичко, с което може да се бори домашното насилие, или почти всичко го имаме и сега в законодателството и е въпрос единствено на правоприлагане да се използва, ние стигаме до положението както Светата инквизиция навремето е била на път да изтреби женската половина на човечеството, обявявайки я за вещици и търсейки навсякъде вещици, след това го е повторило „Гестапо“ и НКВД. По същия начин сега мъжете се обявяват за насилници и се забравят децата, които са най-големите жертви.

Практиката на прилагане на Закона за домашното насилие показва, че с този Закон има страхотна злоупотреба, особено когато говорим за развеждащи се родители. Според някои специалисти дори 80% от претендираното насилие всъщност не е насилие, а се използва законът, за да се получи предимство в бракоразводния процес, защото този закон позволява човек да бъде осъден само въз основа на една декларация. И същевременно задължава съда да наложи глоба във всички случаи. И какво се получава? На базата на една декларация от едната страна, която е един частен документ, една средновековна решителна клетва, другият бива обявяван за насилник, бива преследван и бива глобяван. Според мен това е дори противоконституционно, защото нарушава презумпцията за виновност и правото на чест и достойнство на човека и е непропорционално на базата на неясни доказателства човек да бъде наказван. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте, госпожо.

МАРИЯ КОЛЕВА: Адвокат съм, председател на новосъздадената Политическа партия от 2018 г. „Правото – права, реформи, алтернатива, възможности, отговорност, толерантност и обединение“, представител съм на граждани и от други политически партии. Представител съм на граждани като председател на Общинска избирателна комисия – Ботевград, и на гражданите от община Ботевград.

Като адвокат първо се обръщам към госпожа Манолова: госпожо Манолова, аз Ви уважавам като омбудсман на Република България, но в момента съм възмутена, че Вие приехте да продължите общественото обсъждане на такъв важен въпрос – ратифициране на Конвенцията. В случая моето изказване щеше да бъде с поставяне на конкретни въпроси към Народното събрание, което ще приеме, ще ратифицира тази конвенция, и към изпълнителната власт. В момента ще анализирам това, което искам да кажа – мнението на гражданите, но Вие би трябвало да защитите и да сте на страната на гражданите, а не на страната на изпълнителната власт. Ако задам един въпрос, не знам Вие как ще ми отговорите.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо, чуваме различни мнения – гражданите са и тези, които са „за“, и тези, които са „против“.

МАРИЯ КОЛЕВА: Искам да обясня в момента, че абсолютно…

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Народните представители пожелаха да си тръгнат, в залата няма нито един – тяхно решение.

МАРИЯ КОЛЕВА: Можеха да оставят някого от изпълнителната власт – министър-председателя.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Стенографският протокол ще бъде качен на сайта на парламента. Освен това, ако имате конкретни въпроси, поемам ангажимента да ги представя на госпожа Караянчева, която да ги разпространи сред депутатите.

МАРИЯ КОЛЕВА: Много благодаря тогава.

Въпросът е свързан именно с ратифициране на Конвенцията. Искам да попитам, първо: дали изпълнителната власт и Народното събрание познават законодателството в областта за насилието? Второ, ако това законодателство е непълно, неясно, противоречиво, защо не внесат и да приемат нещо, което да бъде в полза и в защита на българските жени?

В момента непрекъснато се манипулира общественото мнение, че тази конвенция е свързана единствено с насилието над жени. Питам: само насилие над жени ли има? Аз съм адвокат и точно от началото на март съм защитник на една жена от домашно насилие. Но насилие има и над деца, което е много по-голям процент, отколкото над жените; насилие над възрастни хора, което е много по-голям процент, отколкото над жените; насилие и над мъже, въпреки че съм жена и аз.

По принцип не ми е ясно дали изпълнителната власт и представителите, които сме избрали, в Народното събрание разбират значението на думата „насилие“. Думата „насилие“ има няколко значения – едно от тях е беззаконието и безвластието, другото е физическото насилие. Аз мисля – макар и да е непълно законодателството в Република България, има закони, които защитават както интересите на жените, срещу които има насилие, така и на децата, и на други граждани – мъже и трети пол. Не съм против хората, които се присъединяват към третия пол – всеки има избор какъв да бъде. Не съм против – говоря тук за ратифициране на Конвенцията и че текстовете в тази конвенция са неясни, искат да ни пробутат нещо, с което се манипулира общественото мнение, и се говори, че това е, за да се защитят жените от насилие!

Първо, искам да задам въпрос. Като адвокат, когато вземам някакво решение или защитавам интересите на моите подзащитни доверители, на моите клиенти, първо анализирам ситуацията. Питам: Министерският съвет, изпълнителната власт, Народното събрание направили ли са анализ дали текстовете на тази конвенция не противоречат на Конституцията и нашите национални закони? Няма такова нещо. Ако има, моля да ми се отговори. Точно да ми обяснят.

Много пъти се задава въпросът, че според нашата Конституция се определя колко пола може да има в държавата. Нека да ми отговорят: според Конвенцията дали наистина, ако казвате само за домашно насилие срещу жени, защо текстовете не се променят само в тази област?

Питам и нещо друго: защо примерно ще се ратифицира Конвенцията, при положение че ние нямаме национални закони в защита на жените? Това е безумие! Има – това исках да кажа.

Още на 8 януари 2018 г. аз поставих въпрос, официално съм изпратила на министър-председателя искане – за съжаление, минаха 15 дни и не е отговорил, именно във връзка с това.

Има Закон за защита от домашното насилие. В чл. 6 са посочени задълженията на изпълнителната власт, най-вече какви мерки трябва да предприеме, изобщо какво трябва да се направи, за да бъдат защитени като цяло хората от насилие. В момента искам да знам: как преди изпълнителната власт да изпълни задълженията, които са й вменени по закон, тръгва да ратифицира нещо, което не е обсъдено с народа, и противоречи на Конституцията, може би и на националното ни законодателство?

Да, искам референдум – който се обади; гражданите, които представлявам, искат референдум. Не само по този въпрос – и по други, защото в момента непрекъснато се манипулира общественото мнение, има репресия срещу гражданите – аз го наричам „социален геноцид“, заявявам го твърдо и мога да го докажа. Хората се страхуват.

Искам да попитам – в залата се намират граждани: има действащ закон, който има нужда единствено да се допълни, да се криминализира в Наказателния кодекс, един член да се добави, свързан с това насилие. Имаме закон – ако е непълен, неясен, допълнете го, приемете го, Народното събрание го приема.

Ето, аз поставих един от въпросите, които са вменени по закон – в чл. 6: какви програми са одобрени за превенция и защита от домашно насилие, и програми, осигуряващи помощ на пострадалите лица?

Това са по закон вменени задължения на изпълнителната власт – че е трябвало да приемат национални програми, всяка година има отпуснат бюджет за това, има отпуснати средства на Република България, на Министерството на правосъдието за финансиране на проекта на юридически лица с нестопанска цел, които отговарят на изискванията на закона. Те са свързани именно с програми за превенция и защита от домашно насилие – законът си ги е писал и текстовете не са лоши, стига да се изпълняват от изпълнителната власт. Пак казвам, чл. 6 от Закона вменява задължения за защита, приемане на програми за превенция и защита от домашно насилие.

В момента искам да кажа, че не подкрепяме тази конвенция и моля, ако трябва, по-широко обсъждане и ако трябва – референдум. Благодаря Ви.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми дами и господа, искам да помоля да се придържаме към регламента, защото времето е лимитирано и няма да имат възможност всички, които са заявили желание да се изкажат.

Уверявам госпожа Колева, че въпросите, които зададе, поемам ангажимент, ще бъдат изпратени както на председателя на парламента, така и на ръководителя на изпълнителната власт – на господин Бойко Борисов, така че Вие да можете да получите съответен отговор. Тъй като те очевидно не са към мен, ще ги изпратя на съответните институции.

Всички, които имат писмени становища или писмени въпроси, моля, дайте ги – те ще бъдат надлежно изпратени и надлежно качени на сайта на парламента.

Заповядайте.

АЛЕКСАНДЪР ЯНЕВ: Уважаема госпожо Манолова, уважаеми дами и господа, ще се вместя във времето. В Истанбулската конвенция наистина има някои много стойностни неща. Огромна част от тях обаче са по-скоро релевантни за някои държави от Близкия Изток или от Африка. Когато жените в Западна Европа все още не са могли да гласуват, равноправието на половете в нашата държава е било вече факт.

Нашите стереотипи, обичаи и традиции не само че не застрашават никого, а до голяма степен те са стожерът на нашето общество. У нас, както споменаха и преди мен говорещите, вече има Закон за защита от домашното насилие. Той до такава степен защитава жените, че дори се е превърнал в инструмент за извършване на насилие от тях самите. Според този закон всяка жена, която твърди, че е обект на домашно насилие, може да получи незабавна защита, без да е доказала, че такова насилие наистина е осъществено. Както обаче знаем, за съжаление, това не помага на истинските жертви на насилие, защото изпълнението на Закона не е на необходимото ниво, а подобрението на изпълнението на Закона относно истинските жертви на насилие и спирането на злоупотребите с този закон от фиктивните такива няма да се подобри и с приемането на Конвенцията.

В Конвенцията, за съжаление, има и някои опасни моменти, които ще се обърнат срещу обществото и от които ще се възползват малцина усвоители на средства. Позволете да дам само един пример и приключвам. Има едно понятие „хомосексуалност на развитието“ – този вид хомосексуалност се среща в пубертета и до 22-годишна възраст при липса на хетеросексуални връзки. По правило и съобразно множество психологически изследвания подобна нагласа е преходна, широко разпространена и епизодична по същество. Почти 30% от подрастващите минават през подобна фаза.

Решаващо за протичането й е съответната социална и семейна среда. Ако обаче въпросната среда започне да култивира нагласата, че смяната на пола е нещо обичайно и тривиално, то може да се реализира, вместо като временна фаза, като трайна психологическа потребност. Подобен ефект вече съм наблюдавал в страни като Великобритания – имахме представител в залата, където смяната на пола при деца се превръща в един доходоносен и добър бизнес. Естествено, големият бизнес няма интерес да спре този процес по никакъв начин.

Смяната на пола, както и поддръжката на всякакъв вид терапии, които продължават с години, колкото повече желаещи има за такива неща, толкова по-бързо и успешно ще се развива тази индустрия – въпросът е дали искаме ние и нашите деца да сме част от нея.

Българският парламент с позицията си по Истанбулската конвенция ще даде ясен знак дали се вслушва в гласа на народа или в някакви други гласове. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте, господине.

НИКОЛА БОНЕВ: Уважаема госпожо Манолова, уважаеми дами и господа! Засега съм баща на три деца. Искам да изразя становището на Фондация „В подкрепа на децата“ във връзка с обсъжданата Конвенция. Подкрепяме защитата правата на всички български граждани. Призоваваме Народното събрание да направи оценка на законодателството във връзка с третираните в Конвенцията проблеми и да предприеме нужните законодателни промени, ако е необходимо. Изискваме от Министерството на труда и социалната политика и неговите агенции, от Министерството на вътрешните работи, прокуратурата, съда и другите органи на държавата да изпълняват стриктно разпоредбите на нормативните актове.

Против сме обаче предефинирането на утвърдени понятия и въвеждането в употреба на термини с неясно значение. Тук много се споменава новата за нас дума „джендър“ и аз ще цитирам мнението на проф. Пламен Киров: „Джендър“ е социален пол, сексуална самоидентификация на индивида“.

В дъното на цялото завоалирано изразяване и неясна терминология стои желанието на авторите и защитниците на Конвенцията хората сами да избират и определят пола си. Например: аз мога в деня на влизане в сила на Конвенцията да пожелая да съм жена и според Истанбулската конвенция това да ми бъде признато като право с всички произтичащи от това последствия. Имам право да сменя името си, ЕГН-то си и така нататък. Ще имам и още по-интересни възможности. Понеже съм баща на три деца, както казах, вече мога да съм многодетна майка, нищо че има още една многодетна майка на тези деца. Ще мога да се пенсионирам като жена две-три години по-рано, ще изисквам защита от дискриминация, ще изисквам повишение на заплатата, ще се включа във всички джендър и феминистки организации. Може да поискам и да се омъжа и вече нищо в България не може да ме спре. Като следствие ще има ръст на икономиката. Както каза преждеговорившият, бум на естетическата и на половата хирургия.

Разбирате ли абсурда, в който се поставяме, ако приемем този „троянски кон“ в нашия правен свят, ако приемем Истанбулската конвенция? Лошото е, че при тоталната феминизация с толкова много права за псевдожените няма да останат мъже. Господ да ни опази!

Не подкрепяме ратификацията, приемането или утвърждаването на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие. Благодаря Ви.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте.

ДИАНА ДИМОВА: Щеше да е смешно, ако не е жестоко. Директор съм на Комплекса за социални услуги за деца и семейства в Стара Загора. Три часа и половина съм пътувала дотук, за да дойда на този дебат, защото съм изключително възмутена от смяната на фокуса на Конвенцията за защита от домашното насилие и превенция на насилието над жени. Над 15 години работя пряко с пострадали. До момента четири деца загубиха живота си и седем жени. Имате ли представа какво е да отидеш в моргата и да вземеш дете на годинка и половина с невръстната му майка?! Знаете ли как ние се справяме като специалисти, като психолози и социални работници с тази трагедия, с това страдание?

Тази жена я познавате всички – Елена (показва портрета й), която е една от жените, която наскоро загуби живота си, убита в кафе от собствения си съпруг, простреляна многократно! Цинично е! Мили хора, цинично е да изместваме фокуса на един изключително важен международен документ!

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви за тишина! Тук се слушат всички гледни точки!

ДИАНА ДИМОВА: Дошла съм тук не за да Ви убеждавам – всички сте интелигентни хора, четете анализи в една или в друга посока! Понеже се изказаха и трите вероизповедания, съм с протестантски убеждения и не споделям официалното становище на протестантските общности в България! Има различни позиции – над 15 години работя в граждански организации, пряко работя с хората.

Мили хора, когато Ви боли зъб, не отивате при ваксаджията или при художника – отивате на зъболекар!

Моят призив към народните представители, на които им предстои най-важната отговорност – да гласуват ратификацията на тази конвенция: носите огромна отговорност, мислете за тези жени, които загубиха живота си! 23 жени миналата година загубиха живота си! Ние сме хората, които пряко работим с тях. Моля Ви, не се подвеждайте, чуйте, чуйте експертния глас! Говорим Ви като хора, които пряко работим. Благодаря Ви.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте Вие.

СИЛВИЯ САРАФОВА: Добър ден! Аз съм от Гражданска инициатива на родителите – гр. Пазарджик. Искаме да изразим нашето становище, че сме твърдо против насилието не само над жени, но и над мъже, деца, възрастни хора, хора с различна сексуална ориентация и религия. Точно заради това сме против задължителното изучаване на нестереотипни роли на пола в джендър образованието – от детската градина до университетите, което фактически е основен похват за превенция на насилието в самата Конвенция.

Да внушим на всички деца от детската градина нататък лъжата, че те могат да са затворници в грешното тяло, нарушава основата на детската реалност. Ако детето не може да се довери на реалността за собственото си тяло, тогава на какво може да се довери?

Джендър идеологията в училище е психологическо насилие, което често води до химическа кастрация, стерилизация и операционни манипулации. В Англия всяка седмица около 50 деца прибягват до консултации и услуги в клиники за смяна на пола. Според специалистите това увеличение е драстично и се дължи на засилено говорене и обсъждане на джендър тематиката и на темата за равноправието на половете в училище и като цяло в общественото пространство. Според UCLA център за изследвания относно здравната политика в Калифорния след 15 години джендър обучение 27% от тийнейджърите се определят като непотвърждаващи биологичния си пол. Според докладите на GREVIO – инструмента за мониторинг в Истанбулската конвенция, не дава очакваните резултати дори в страните, в които е влязла в сила от август 2014 г.! Изглежда, че в Швеция положението е тежко, тъй като само сексуалното насилие над жени достига своя пик през 2016 г. – над 20 хил. сигнала две години след влизане в сила на Истанбулската конвенция, а присъдите са били издадени на по-малко от 1200 души.

Ние като организация искаме да призовем да не се ратифицира тази конвенция. Аз имам детенце, което е на 2 г. и скоро ще бъде обхванато от образователната система. Как ще ме компенсира държавата, ако някой ден детето ми дойде при мен и ми каже, то е момиче: мамо, аз мисля, че съм момче? Какво ще стане тогава? Как ще ме компенсира държавата? Благодаря Ви.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте, господин Богданов. Можете да отговорите на въпросите, които бяха зададени.

ГЕОРГИ БОГДАНОВ: Не, няма да отговарям на въпросите – ние сме много и в интернет, и в пространството. Изпълнителен директор съм на Националната мрежа за децата – това е организация, която обединява над 140 организации, някои от които са тук, други са извън тази зала.

Това, което бих искал да кажа по повод на дебата, е, че, както каза колежката, щеше да е наистина смешно, ако не е толкова жестоко. Но най-важното нещо, което ми се иска да кажа, е, че и в Националната мрежа за децата има организации, които застанаха срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция.

Има едно „но“ – много е лесно да кажем „бялото, черното“ и с това да се оправят нещата. Не може да се разбере откъде се извади този короконджул – третият пол в Конвенция, която много ясно и категорично казва, че е срещу насилието над деца и жени. Важно е и трябва да се каже, че ние се разделихме помежду си като общество и като хора просто защото не се изслушваме. Дори сега, когато говорим, и тези, които говорим, от отсрещната страна не се изслушваме.

Имаме организации, които са от протестантската общност, от католическата общност. Имаме организации, които са от мюсюлманската общност. Тези хора всеки ден се борят за живота и здравето на тези деца.

Знаете ли какво ми казаха от един кризисен център, който е на едно от всичките тези вероизповедания? „Аз гласувам да не се приема, въпреки че имам три жени и 10 деца в кризисния център, които в момента гледам. Знаете ли, най-лошото е, че съм „за“, но просто ме натискат.“

Вижте, ние сме светска държава – държава, в която трябва да знаем, че преди всичко животът и здравето на хората са много важни. Ние сме за семейството, за солидарността, за това хората да живеят в мир и по братски, но спрете да разделяте обществото. Спрете да разделяте това, което се случва както по отношение на религия, така и по отношение на външни организации, финансирани от Америка, така и организации, финансирани от Русия.

Мислете, когато говорите за нещо. Става дума за джендър, не става дума да сменяме половете на децата ни. Първи ще сме ние, които ще трябва да застанем срещу това. Всеки има право да избира. Нека наистина да бъдем разумни в това, което правим.

Трябва да понесете отговорност за това, че цял месец се занимаваме с Истанбулската конвенция, а вчера имаме два смъртни случая на деца – конкретно трябва да ходим и да помагаме.

В какво се превърнахме? В какво се превърнахме, колеги? Приятели, аз не разбирам докъде стигнахме. Благодаря Ви. Отворен съм да седнем и да говорим по всички тези теми.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте, господин Христов.

ГЕОРГИ ХРИСТОВ, Гражданско движение „Днес“: Съжалявам, че напуснаха залата представителите на Българската православна църква, защото те заслужават поклон и поздравления за позицията, която заемат. Ние категорично подкрепяме тази позиция до последната запетая и точка. Гражданско движение „Днес“ има структури в цялата страна. Проучихме мнението на много хора в страната – трябва да Ви кажа, че няма едно изключение от тези, които подкрепят това уродливо нещо – така наречената „Истанбулска конвенция“. Ние имаме необходимия капацитет – знаете, че Гражданското движение проведе два референдума, и то успешни, с повече от 700 хил. гласа, и ако е необходимо, ще се проведе още един референдум, с който да се замаже всичката тази настройка за вкарване в правото на България такова нещо, което ще противопостави още повече нещата в страната между хора, между полове, между деца и родители и така нататък.

Защо е необходимо да се приема такъв нормативен документ? Трябва да Ви кажа, уважаеми дами и господа, че с документи на ООН е уреден въпросът с равнопоставеността между половете и защитата на жените. Има една Конвенция за защита политическите права на жените от 1952 г., която също категорично урежда нещата. Има Конвенция за защита на жените от всички форми на дискриминация от 1969 г. В България в трите конституции – от 1947 г. до днес, категорично е уредена защитата на половете, особено на жените. В наказателното право на всички европейски държави също е уредена защитата на жените.

От Гражданско движение „Днес“ разбираме защо ни се набутва този документ, за да се ратифицира от българския парламент. Истината е, че Истанбулската конвенция е средство за постигане на политически цели. Така както беше натрапена ЦЕФТА, както беше направено ТТИП – едното с Канада, другото със САЩ в името на корпорациите.

Тук целта е едно малцинство да бъде покровителствано и то да тероризира болшинството, защото след това ще се създадат органи в Европейския съюз, които ще наблюдават, които ще контролират, ще ни налазят НПО-та и тогава спасение няма. Главната жертва на тази конвенция са децата. Бог да им е на помощ! След малко ще кажа защо. Защото Западът и Европа са в тежка, специфична зараза и морална развала. Това се вижда навсякъде.

Нека да видим например гей парадите в Холандия, в това число на цялата армия. В Швеция има проектозакон, който са внесли през есента, който забранява на мъжете да уринират прави, защото демонстрират превъзходство над жените. Масово се отнемат деца в Англия, в Щатите точно на такива основания. Нарастваща е тенденцията за смяна на пола – тук една колежка го каза, в Англия е масов случай. Ще започнат вече и на мъжете да слагат полови органи.