Обществена дискусия "законът и детето"

ОРГАНИЗАТОРИ : ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, АПЕЛАТИВЕН СЪД -ВАРНА, ОБЩИНА ВАРНА, ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ НА ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

• 
  Юридически факултет на Технически университет - Варна;
  
• 
  Община Варна;
  
• 
  Апелативен съд – Варна;
  
• 
  Окръжен съд – Варна.
  

Участниците във форума са:

• 
  Анелия Атанасова - Народен представител от НДСВ;
  
• 
  Божидар Манев – Председател на Апелативен съд – Варна;
  
• 
  Душана Здравкова – Председател на ВОС;
  
• 
  доц.д-р инж. Стефан Барудов – Ректор на ТУ-Варна;
  
• 
  Албена Бонева – Зам. Председател на ВОС;
  
• 
  доц. д-р Румяна Куртева – Декан на ЮФ;
  

• 
  Албена Куюмджиева - Ръководител на звено “Борба с корупцията” към Министерство на правосъдието;
  
• 
  Коста Базитов – Директор на Дирекция “Образование, младежки дейности и спорт”, Община Варна;
  
• 
  проф.д-р Иван Сълов – Ръководител катедра в ЮФ;
  
• 
  ас. Юлиана Матеева – ЮФ на ТУ- Варна;
  
• 
  Ана Конукова – Отдел “Закрила на детето”;
  
• 
  Свещеник Георги Футакиев – храм Св.Цар Борис;
  
• 
  Борислав Аврамов – завеждащ просветна и мисионерска дейност - Варненска и Великопреславска Митрополия;
  
• 
  ас. Мария Петрова – ВСУ “Черноризец Храбър”;
  
• 
  Тодор Иванов – Началник на I РПУ – Варна.
  

ОСНОВНИ ДОКЛАДИ

“Двойни стандарти и Законът за закрила на детето”.

“Местната политика за децата и младежта”.

“Някои икономически, политически и социални аспекти на защитата на младите поколения”. (виж доклада в повече...)

1. 
   Ас. Мария Петрова – ВСУ”Черноризец Храбър”:
   

2. 
   Д-р Маринела Трудева, Гл. специалист в Младежки дом – Варна:
   

“Законови предпоставки за социална закрила на децата. Местната система за закрила на детето”.

1. 
   Миглена Георгиева, Гл. експерт в отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане”:
   

2. 
   Мария Генова, Гл. експерт в отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане”:
   

3. 
   Николай Зафиров, Гл. експерт в отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане”:
   

“Необходимостта от промени в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните”.

“Проблеми, произтичащи от практическото приложение на нормативната уредба за работа с малолетни и непълнолетни извършители на противообщшествени прояви”.

1. 
   Дъбина Карлова, секретар на Общинската комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
   

2. 
   Д-р Бистра Петрова, психиатър.
   

3. 
   Свещеник Георги Футакиев, Храм ”Свети Цар Борис”.
   

ДОКЛАД НА ТЕМА :

"НЯКОИ ИКОНОМИЧЕСКИ. ПОЛИТИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА ЗАЩИТАТА НА МЛАДИТЕ ПОКОЛЕНИЯ"

АВТОР : ПРОФ.Д-Р ИВАН СЪЛОВ

Темата на днешната конференция е "Законът и детето", но по-точното наименование би било ^!1 Децата и съдбата на българския народ". Тривиално, но вярно е, че бъдещето на народа ни са поколенията, които сега са в училището и в университета. Генезиса на бъдещето е в това, което сега се залага в ценностната им система, в разбирането за света и хората, във волята им за развитие и промяна. Законът е нещо вторично, функция на всичко това,

Големият въпрос е, какво в момента се залага в душите на младите поколения, какво записва върху "бялата дъска" икономическата, социалната и политическата действителност.

А действителността в момента ни показва една не много утешителна картина. Няма смисъл да привеждам общоизвестните, понякога направо потресаващи примери. Но те не са продукт на случайно, трагично стечение на обстоятелствата. Те имат своите дълбоки причини и са само тяхното материализиране. Ако искаме да направим един задълбочен и обективен научен анализ, то трябва да започнем от даденостите на човешката природа и от икономическите, социалните и политическите дадености, като тези компоненти не са механично разделени, а тъкмо обратно. По времето на т.нар. "студена война" и на блоковото разделение на света, същността на тези компоненти беше в значителна степен замъглена от идеологеми, които ни натрапваха силно изкривени представи за света с оглед на специфични интереси. Сега имаме шанс да видим и осъзнаем нещата такива, каквито са, макар и не много красиви и утешителни. Друг е въпросът, дали ще се възползваме от него.

Едно забележително научно изследване на човешката природа правят Карл Сейгън и Ан Друян в наскоро излязлата им книга "Сенките на забравените прадеди¹'. Ще си позволя да ги цитирам: "При тях /става дума за приматите/ също така можем да открием приятелството, алтруизма, любовта, верността, смелостта, интелигентността, изобретателността, любопитството, предвидливостта и още много други характеристики, които хората биха били щастливи да притежават в по-голямо количество. Тези, които отричат или осъждат нашата "животинска" природа, подценяват нейната истинска същност. Нима в живота на човекоподобните и другите маймуни не присъстват толкова много неща, с които да можем да се гордеем? Разбира се, има и такива, от които трябва да се срамуваме.

И ако интелигентността е нашата отличителна черта, и ако човешката природа има най-малкото две страни, дали не би трябвало да се постараем да използваме тази интелигентност, за да окуражим едната страна и да потиснем другата? И когато преустройваме обществените си структури - а през последните няколко века си играем с тях като луди -дали не е по-добре и по-безопасно да имаме в главите си една по-добра представа за човешката природа?

За всички слабости на човешката съдба трябва да виним единствено себе си и собственото си държавно изкуство - не "дивите зверове" и не нашите далечни прадеди, които не могат да се защитят срещу тези пристрастни обвинения."

Това е кардиналният въпрос, пред който сме изправени, пред който е изправен светът днес - коя страна на човешката природа трябва да окуражим, и коя да потиснем.

В чисто икономически план силно централизираната, догматично интерпретирана и прилагана планова икономика се провали. Победи капиталистическата система на производство или пазарната икономика. Но това съвсем не са еднозначни понятия. "Икономическите институции не съществуват във вакуум, а най-вече в контекста /или, ако някой предпочита, в матрицата/ на социални и политически структури, културни модели и, естествено, на структури на съзнанието /ценности, идеи, системи от вярвания/.", казва П.Бъргър. Още по-конкретен е Даниел Бел :"... аз съм социалист в икономиката, либерал в политиката и консерватор в културата.

Онова, което в последна сметка определя посоката на икономиката, е ценностната система на културата, в чийто контекст е вплетена икономиката. Икономическата политика може да бъде ефикасна като средство, но тя може да бъде само толкова справедлива, колкото формиращата я ценностна система. Ето по тази причина аз съм социалист в икономиката.

При все това аз съм либерал в политиката - определяйки двата термина в кантов смисъл. Либерал съм, защото смятам, че в политическата система приоритет като действащо лице трябва да има индивидът, а не групата /била тя семейство, корпорация, църква, етническа или малцинствена група/. Освен това вярвам, че политическата система трябва да поддържа различието между обществено и частно, така че да не се допуска политизиране на цялостното поведение както в комунистическите държави, или пък това поведение да бъде неограничавано както при схващането за ненамеса в частната инициатива в традиционните капиталистически общества.

А в културата съм консерватор, защото уважавам традицията; вярвам в разумната оценка за качествата на художествените творби; при това смятам за необходим принципа на авторитета при оценяване стойността на опита, на изкуството и образованието."

У нас вече 15 години от определени институции, кръгове и личности със специфични интереси се налагат принципите на "пазарния фундаментализъм", или казано по друг начин, на "лесе фер" икономиката -неограничени от нищо пазарни сили, печалбата като абсолют, чисто икономическата ефективност, неограничавана от нищо конкуренция, отричане на обществото и свеждането му до индивиди - съответно "успели" и "неуспели", тотално пренебрежение към автентичните християнски ценности или в най-добрия случай споменаването им през зъби в извратен фарисейски вид, от немай къде. Тези възгледи и практики са инкубатора на чудовищата. Те отравят душите на хората и най-вече на подрастващите поколения, те са хранителната среда и на организираната престъпност, и на корупцията, и на погазването и извратяването на изконните принципи на правото, и на опитите за погазване на човешките права. Но тези възгледи са по скоро идеология, отколкото почиващи на обективни научни изводи теории.

Това е идеологията на забогатяването за сметка на околните, за сметка на обществото. В нейна услуга е впрегната мощна пропагандна индустрия, чиито жертви на първо място са най-уязвимите и най-беззащитните - децата. Още Стоян Михайловски е казал, че ако искаш да превърнеш един народ в роби, първо трябва да го развратиш. А това е най-лесно като експлоатираш и поощряваш тъмната страна на човешката природа. За изминалите 15 години не остана човешка ценност която да не е оплюта, окаляна и подиграна. Като изключим нашенските ^“нравствени чалгаджии” особено “впечатляващ” в това отношение е оксфордският възпитаник Пол Джонсън с книгата си "Интелектуалците", публикувана на английски през 1988 г. а на български през 1994 г. В нея той си е поставил "просветителската" задача да покаже какви перверзни и неморални хора са Русо, Шели, Маркс, Ибсен, Толстой, Хемингуей, Брехт, Ръсел, Сартър - с похватите на учрежденска клюкарка, по същество, но с оксфордска монографна библиография. С прозрачната идеологическа цел - да дискредитира идеите им.

След като се дискредитират истинските ценности, остава те да се подменят със сурогати - с легендите и митовете за успелия човек, за предприемчивия честен бизнесмен, за симпатичния и човеколюбив лихвар който дарява яйца и козунаци на нуждаещите се и др.т. Децата се приучават да са благодарни на тези "добродетелни" хора, които се "грижат" за тях, след като са докарали родителите им до кофите за смет. В тях се култивира робския манталитет.

От друга страна примерът за способите и методите, водещи до натрупване на богатство, е пред очите на младите хора. Той може да ги мотивира за всичко друго, но не и за това, да бъдат граждани в гражданско общество, да свържат живота си с полагането на достоен и достойно заплатен труд в родината си. Снизходителни усмивки предизвиква юридическия постулат, че чрез престъпление не може да се придобие собственост, защото реалността показва точно обратното. Тази социална реалност води до отчуждение в голяма част от младите хора, в други формира антисоциални нагласи, трети формират "качества" водещи до "преуспяване" - безогледен кариеризъм, омраза и презрение към всичко и всички.

За всичко това допринася и благоприятства идеологическият мит на проповядващите "пазарен болшевизъм" малоумни либерали /изразите са на Д.Стиглиц/ - митът за пълното оттегляне на държавата и оставянето на всичко в ръцете на пазарните сили. Както вече казах, това е идеологията на грабителите които се обогатяват за сметка на обществото. Те именно препятстват и създаването на средната класа. Истинската, научнообоснована съвременна икономическа теория отрича както силно централизираната планова икономика, така и отнемането на регулативните функции на държавата. Защото, в крайна сметка, държавата сме всички ние. И от "пазарните болшевики" няма кой да ни защити освен държавната власт и институциите. Затова понятията "социална държава" и "социална пазарна икономика" не са логически противоречия, а израз на научнообоснована икономическа и политическа организация на съвременните европейски общества. Ролята на държавата е да осигурява и гарантира хомеостазиса на обществото. Република България според Конституцията си е такава държава. Но това трябва добре да се осъзнае от гражданите. Тези идеи са развивани и отстоявани от водещи европейски и англосаксонски учени, икономисти, политици, обществени и религиозни деятели - К.Попър, Р.Дарендорф, П.Бъргър, Д.Бел, Д.Лукач, Д.Стиглиц, Папа Йоан-Павел II и много други. В този контекст е уместно да припомня непреходните думи на българския конституционалист проф. Ст.Баламезов: "Но никога, нито за ден не намаля, нито претърпя промяна, гражданино, голямото ми уважение, дори моята обич към твоите права-свободи. И последните ми думи са молба и призив към тебе: не ги забравяй! Не забравяй, че те са извоювани с упорити усилия, борби, страдания; че те ти принадлежат; че никой не може да ти ги отнема. Защото инак след всяко ново тяхно ограничение или накърнение от /правляващи и нехайство от твоя страна неусетно за самия тебе ти ще губиш това, което не се вижда, нито се консумира, не е нито имот, нито служба, нито звание, но е всичко - съзнанието, че си свободен човек и пълноправен гражданин. Тогава, пак неусетно, ти се обръщаш в автомат, зарегистриран и номериран, извършващ и викащ само това, което ти се заповядва и което ти е внушено като главно задължение. И ти ставаш само поданик."

Само една социално ангажирана държава и социална пазарна икономика могат да осигурят и гарантират бъдещето на младите хора и на нацията. Като на първо място осигурят работа и необходимите доходи на родителите им и гарантират по този начин абсолютно необходимата и с нищо незаменима здрава семейна среда. Задача на съответните институции е да спрат разпространението на порнографията, да сложат бариера пред леещото се от медиите сквернословие и насилие, да спрат мътния поток на субкултурата. Лошото е, ако тези институции са инфилтрирани от хора, поклонници на идеологията на бързото забогатяване за сметка на обществото и на децата ни. Като начало е достатъчно всичко това да се осъзнае от гражданите, и че имаме политическата сила и възможност да го решим.

Пред същите проблеми беше изправена и Европа през 60-те и 70-те години на XX век. И именно социалната държава и социалната пазарна икономика ги решиха.

Традиционният аргумент на идеолозите на пазарния фундаментализъм е, че няма безплатен обяд. Но те някак си забравят за продължението на този афоризъм, за обратната страна на медала, а именно, че само Бог знае точната цена на обяда. А тази цена се формира в рамките на трудово правоотношение, където страните са равнопоставени, с еднакво защитени и гарантирани права и законни интереси.

Когато обсъждаме проблемите на младите хора, на децата ни, трябва да отбележим и факта, че правната наука в това отношение е в дълг пред обществото, според мен. Дълг на учения е да изследва и да казва нещата такива, каквито са - според силите и възможностите си. Да бъде почтен в науката, а не да обслужва конюнктурни, изгодни за кариерата му, интереси. И задача на демократичната, правова и социална държава е да осигури и гарантира точно такъв климат за научните изследвания. Което, според мен, в момента не е така. И после се чудим защо този или онзи закон е пълен с недомислици и противоречия, понякога разминаващи се със здравия разум.