Обществени нагласи февруари 2014Г

Ерозия на доверието към политическата класа, усещане за безизходица и дълбок скептицизъм към способността на политическите сили за промяна на ситуацията в страната, показва регулярното представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 17 – 22 февруари 2014г.

• 
  След известна стабилизация, доверието към правителството отново бележи спад и стига до 18%. Недоволните от кабинета нарастват до 53%, като те са мнозинство във всички социални групи, с изключение на българските турци. С нови 5 на сто, от 20% на 15% намаляват оптимистите за развитието на страната в близко бъдеще.
  
• 
  С 9 на сто доверие и 65 на сто недоверие парламентът носи много повече негативи, отколкото позитиви на участващите в него политически сили. 63% от хората заявяват, че е по-добре да се отиде на нови избори, отколкото да се продължава работа по досегашния начин.
  
• 
  Нарастват негативните оценки за почти всички стари и нови политици. Недоверието към всеки един е вече над 50%. Особено силно във фокуса на общественото внимание през февруари попада лидерът на ДПС Лютви Местан. С ръст на отрицателните оценки до 74%, той се нарежда на второ място по неодобрение след Волен Сидеров.
  
• 
  На фона на недоверието към политиците, нарастват очакванията към пряката демокрация. 54% от хората подкрепят инициативата на президента Плевнелиев за свикване на референдум по изборното законодателство, 15% са против. Според 44% от анкетираните е най-добре този референдум да се проведе заедно с евроизборите, а 17% са на мнение, че трябва да се отложи и да се насрочи след тях.
  
• 
  Електоралните нагласи за предстоящите евроизбори очертават изключително напрегната битка на две нива – за победител в изборите и за място в Европарламента. В края на февруари ГЕРБ (с 16.9%) има лек превес над БСП (15.1%), но с наближаването на изборите надпреварата се очертава като все по-оспорвана. ДПС запазва стабилно трето място (6.9%). С ръста, който „България без цензура“ отбелязва през последния месец (достигайки 5.5%), тя влиза в конкуренция с АБВ (6.1%) и Реформаторския блок (5.0%) за излъчване на евродепутати. Тъй като обаче и трите формации ще се явят на избори за първи път в този си вид, е все още рано да се прогнозира, доколко ще бъдат реализирани настоящите намерения за гласуване.
  
• 
  В процес на преструктуриране е и националистическият вот. Към февруари най-висока подкрепа получава НФСБ (3.2%), Атака остава с 2.1%, като значителна част от нейните симпатизанти преминават към „България без цензура“. „Зелените“ и „Синьо единство“ на Надежда Нейнски се ползват с подкрепата на около 1% от избирателите. Тепърва обаче предстои да се види как предвидените в Изборния кодекс облекчени условия за участие на нови партии ще повлияят на по-малките формации - дали ще създадат нови шансове, или допълнителни бонуси само на най-големите играчи.
  

Въпреки обикновено по-оптимистичния край на зимния период, в края на февруари правителството бележи нов спад на доверието (до 18%) и респективно, ръст на негативните оценки (до 53%). Ако допреди няколко месеца кабинетът имаше по-широка социална база и в малките градове, и в селата, сега тя остава основно в селата (33% доверие:44% недоверие). Извън основните причини за спада на подкрепата – безработицата и ниските доходи – ерозията се ускорява и от радикализирането на „България без цензура“, чиито избиратели идват в голямата си част от малките градове. Така, към момента, извън традиционно критичните към кабинета десни и дясно-центристки избиратели, се прибавят тези на движението на Н.Бареков (само 6% от тях имат доверие на кабинета) и негласуващите (5.5% доверие към кабинета).

Много ниско (15%) е и равнището на оптимизъм за развитието на страната, а това е важен показател за посоката на обществените настроения и политическите процеси. Под средния е оптимизмът както сред частните собственици и хората на високи ръководни позиции, така и сред най-ниско платените работници и безработните. 20% достига оптимизмът единствено сред възрастните хора и живущите на село.

Личният рейтинг на премиера Пламен Орешарски остава без промяна (24% положителни оценки и 47% отрицателни). Почти без промяна остава и доверието в президента Росен Плевнелиев (28%), главния прокурор Сотир Цацаров (29%) и българския еврокомисар Кристалина Георгиева (33%).

Протеклите през февруари процеси на парламентарно номадство не водят до усещане за стабилизация и до ръст на доверието в парламента. Напротив, с 9% одобрение и 65% неодобрение народното представителство достига поредната критична точка в кризата на обществено доверие. В тази ситуация 63% смятат, че е по-добре да се отиде на нови избори, 34% са на мнение, че правителството трябва да продължи да работи в сегашната конфигурация.

Най-радикално настроени и най-настоятелни за провеждането на предсрочни избори са симпатизантите на ГЕРБ, Реформаторския блок, НФСБ и „България без цензура“.

Февруари бележи пореден ръст на скептицизма към политическата класа и респективно, на недоверието към стари и нови политици. В тази ситуация, въпреки убеждението на мнозинството от хората, че е важно да се гласува на предстоящите през май евроизбори, едва 46% са сигурни за коя политическа сила ще дадат своя глас. Това прави трудни прогнозите за изборите, тъй като е възможна по-значима динамика на нагласите.

И през февруари ГЕРБ ( с 16.9%) остава с лека преднина пред БСП (15.1%), но като цяло подкрепата е много сходна и битката за първото място ще е изключително оспорвана. Личните рейтинги на Борисов (21.5%) и Станишев (19.1%) също са близки, както и подкрепата им вътре в техните партии. От степента на мобилизация на партийните привърженици и спирането на отлива към конкурентни формации, ще зависи до голяма степен финалният резултат от изборите.

ДПС запазва традиционните си избиратели и дори засилва мобилизацията им - до 6.9% подкрепа, след като изведе на преден план етническата проблематика. Това поведение, което има сплотяващ за симпатизантите на движението ефект, рикошира обаче твърде негативно в обществото. Само за един месец председателят на ДПС Лютви Местан трупа 8% отрицателни оценки и достига 73% неодобрение. Доста стремглаво нарастват негативните настроения към него и сред привържениците на коалиционния партньор БСП (до 66%).

С повишаване разпознаваемостта на движението на Н.Бареков и електоралния му ръст до 5.5%, три формации се очертават в конкурентни позиции за спечелването на места в Европарламента – АБВ (6.1%), „България без цензура“ (5.5%) и Реформаторския блок (5%). Те имат много различни електорални бази, но ще се конкурират всяка в своето политическо семейство за привличане на гласове от големите партии и националистите.

Избирателите на АБВ продължават да идват основно от периферията на БСП и от центристки формации. След рестарта на движението, Георги Първанов губи 9% от личния си рейтинг, но въпреки това остава сред политиците с относително най-високо одобрение (21.2%).

Основната електорална трудност пред Реформаторския блок е „спояването“ между традиционните десни и центристките избиратели. Ако тази личностна и психологическа бариера не бъде преодоляна, блокът трудно би постигнал по-голям ръст.

Ръстът на избиратели към „Българя без цензура“ идва основно от по-малките населени места и някои областни градове. Мъжете силно преобладават над жените, както и възрастовите групи 18-30г. и 50-60г. Обща черта е по-ниското образование и социален статус, недоверието към политиците и политиката, радикалните настроения за „наказание на всички“. Значителна част от бившите избиратели на „Атака”, както и малки групи от ГЕРБ и ДБГ преминават към новата формация. Подобно на останалите политици, лидерът Н.Бареков е твърде противоречиво приет в обществото – 11.3% одобрение ( ръст от 1% в личния рейтинг), но и 57.8% неодобрение.