Обществено-политическият конфликт в Полша през юли-август 1980г

Обществено-политическият конфликт в Полша през юли-август 1980г. (“полското лято), представляващ първа фаза в развитието на обществено-политическата криза през периода до въвеждането на военно положение на 13 декември 1981г., е закономерно да се разглежда като неотделима част и логическо следствие от историческото развитие на страната. Симптомите на широко недоволство от политиката на управляващите отчетливо и еднозначно се проявяват през втората половина на 70-те години. Несъмнено през този период съществуват и се задълбочават кризисни явления и процеси в полската политическа система.

През първата половина на 1980 година в Полша са налице условия за възникване на обществено-политически конфликт. В тази обстановка теоретично съществуват две възможности. Първата – преодоляване на негативните явления и процеси, предизвикващи обществено недоволство, чрез набелязване и осъществяване на социално-икономически и политически реформи. Протичането на VІІІ конгрес на Полската обединена работническа партия (ПОРП), проведен през февруари 1980г., показва недвусмислено , че влиятелни групи от партийния и държавния апарат нямат интерес от обективен анализ на развитието на Полша през 70-те години и от формулирането на тази основа на програма за промени.

Втората възможност е политическата криза да се изостри и да приеме формата на обществено-политически конфликт. Именно това и става. Следователно ,основната причина за “полското лято” е политическа – невъзможността в рамките на съществуващите в Полша през първата половина на 1980г. политически механизми да бъде постигнато безконфликтно разрешаване на натрупаните и силно изострени социални противоречия, включително между интересите на управляващите и управляваните.

Първите стачки избухват в началото на юли 1980г. в Мелец, Тчев и Урсус. След това стачната вълна обхваща Варшава, Люблин и други населени места. Повод за обществено-политическия конфликт става повишаването на цените на някои видове месо и месни произведения. То изненадва не само обикновените граждани, но и воеводските партийни и профсъюзни договори.

Засега няма напълно достоверни източници, за да се установи точно как Центалният комитет на ПОРП и правителството реагират на информацията за първите стачки. В настоящия момент е невъзможно също така категорично и еднозначно да се определи каква е тяхната оценка за възникналия конфликт, да се отговори на въпроса дали е бил неочакван за тях. Съдейки по косвени данни, в полския политическия елит надделява становището, че е налице ограничена проява на недоволство, предизвикана от влошаващите се условия на живот.

Посочената оценка за причините и характера на стачния протест оказва решаващо влияние при избора на средствата за уреждане на възникналите проблеми. Централните партийни и държавни органи през юли 1980г. обсъждат две концепции. Едната от тях предвижда прилагането на икономически мерки, а другата – преди всичко политически. Връх взема първата концепция, свидетелство за което е решението на Политбюро да се отпуснат средства за “регулиране” на заплатите.

Предприетите действия за частично решаване на социално-икономически проблеми не довеждат до ликвидиране на обществено-политическия конфликт, защото не отстраняват породилите го причини. Нещо повече, възприетият от управляващите подход колективите на стачкуващите предприятия да получат увеличение на заплатите изиграва ролята на стимул за обявяване на нови стачки.

Много важно значение за по-нататъшния ход на събитията има бързо активизиращата се дейност на опозиционни на режима организации. Особено енергично започват да действат ръководителите и активистите на Комитета за обществена самозащита – Комитет за защита на работниците (КОС-КОР). Те стигат до извода, че “повишавайки цените на някои месни произведения, властите са раздвижили механизма на организирания стачен натиск”. Във връзка с това още през първите дни на юли 1980г. лидерът на КОС-КОР Яцек Курон формулира най-важните непосредствени задачи :осигуряване на бърза и точна информация за хода на стачките; установяване на контакти със стачните ръководства; предприемане на действия за трансформиране на икономическите в политически искания; постепенно осигуряване на решаващо влияние на опозицията върху стачните комитети и превръщането им от временни в постоянни структури. За практическото реализиране на тези задачи са организирани добре действащ информационен център и мрежа от куриери, разпространявят се позиви и други издания в градовете и предприятията, където се правеждат стачки.

Социално-икономическите отсъпки на управляващите довеждат в края на юли до известно успокояване на обществено-политическата обстановка в Полша и до затихване на стачната вълна. Властите демонстрират “предпазлив и умерен оптимизъм”, а първият секретар на ЦК на ПОРП Едвард Герек заминава на 31 юли на почивка в СССР.

Ново, съществено разширяване и задълбочаване на обществено-политическия конфликт се извършва в средата на август 1980г. Началото на най-голямата стачна вълна поставят колективите на корабостроителните заводи “В.И.Ленин” в Гданск и “Парижка комуна” в Гдиня, които прекратяват производствената си дейност по инициатива на членове на Свободните профсъюзи от Крайбрежието, на Движението “Млада Полша” и на привърженици на КОС-КОР. Именно те застават начело на създадените стачни комитети. Постепенно стачната вълна обхваща и други предприятия на гданското, елблонгското, слупското, кошалинското, шчечинското воеводства, където след 23 август стачките се превръщат във всеобщи и продължават до подписването на споразумения със специалните правителствени комисии.

Център на стачния протест става балтийското крайбрежие на Полша. Именно там се определят крайните резултати от “полското лято”. За концетрирането на вниманието на управляващите в Полша, на полското общество и на значими задгранични обществени среди върху стачките в Гданск и в Шчечин важна роля изиграват няколко по-важни причини. Натрупващите се в продължение на години остри социално-икономически проблеми, засягащи основни интереси на населението и особено на многобройните, сравнително млади, но висококвалифицирани работници, пораждат в тези градове широко обществено недоволство. Съществуващите относително свободни контакти с чужбина, главно с Швеция е други скандинавски страни, позволяват сред живеещите по балтийското крайбрежие на Полша, да се формира и утвърждава убеждението, че “може да се работи и живее по друг начин”. Така се създават благоприятни предпоставки за масово и силно мотивирано участие в протестните акции. От своя страна, престоите на модерните промишлени предприятия и на пристанищата пораждат за управляващите твърде сериозни икономически проблеми, налагащи бързо решаване на възникналия конфликт. Накрая, но не на последно място по значение, опозиционните групировки в този регион притежават относително добре изградени организационни структури и сравнително силно влияние, благодарение на което успяват да си осигурят доминиращи позиции в стачните ръководства. Те са силно заинтересувани от широко популяризиране на техните действия, тъй като така се засилва авторитетът им, увеличават се възможностите за въздействие върху полското обществено мнение, получава се по-голяма и по-сигурна гаранция за ограничаване и предотвратяване на силови действия на властите, които, от своя страна, попадат под силен вътрешен и международен натиск да направят отстъпки и да приемат основните искания на стачкуващите.

Първоначално опозицията си поставя скромни цели. Това личи от подготвените от нея и издигнати на 14 август искания, главно икономически, в корабостроителните заводи “В.И.Ленин”: “възстановяване на работа в предприятията на Анна Валентинович (член-учредител на Свободните профсъюзи от Крайбрежието) и на Лех Валенса; издигане на паметник на жертвите от събитията през декември 1970г.; повишаване на заплатите; изравняване на детските добавки с тези на служителите от народната милиция; гаранции за сигурността и за свободния труд в бъдеще за организаторите и за участниците в стачката”. Изненадани в известна степен от широкото участие на корабостроителите в стачката, опозиционните дейци решават да изпробват реакцията на властите чрез поставяне на ново, политическо по своя характер, искане – за признаване на правото на свободни избори в професионалните съюзи.

Същевременно опозицията си дава сметка, че създаването на единен център за координиране на стачното движение в Гданск има не твърде съществено значение за реализирането на поставените цели – получаване на легална форма за действие и осъществяване на пробив, макар и за момента ограничен, във властовия монопол на управляващите. Ето защо нейни представители оказват съдействие и вземат дейно участие при учредяването на Междузаводския стачен комитет (МСК) през нощта на 16 срещу 17 август 1980г.

Главният резултат от дейността на МСК в Гданск през първото денонощие от неговото съществуване представлява изработването и приемането на списък от 21 искания на стачниците, популярно наречени “21 Х ДА”. В него за първи път през “полското лято” политическите искания заемат централно място:

“1. Акцептация на независими от партията и от работодателите свободни професионални съюзи.

2. Гарантиране на правото на стачка, както и на сигурността на стачкуващите и подпомагащите ги лица.

3. Спазване на гарантираната от Конституцията на ПНР свобода на словото, печата и публикациите.

4. Да бъдат възстановени предишните права:

• 
  на уволнените от работа след стачките през 1970 и 1976г.
  
• 
  да се освободят всички политически затворници.
  
• 
  да се премахнат репресиите за убеждения.
  

Авторите на списъка “21 х ДА” не допускат сред политическите искания на стачниците да бъдат включени такива, които тогава са определяни като твърде радикални и са явно неприемливи за властите – за провеждане на свободни избори и за премахване на на цензурата. Основната атака на опозицията не случайно е насочена срещу съществуващите професионални съюзи. Намирайки се под пълния контрол на управляващата партия, те следват нейната политика в социално-икономическата област, макар че по своята природа са организации за отстояване на социално-икономическите интереси на своите членове. Ето защо те са твърде уязвими, тъй като недоволството на широки обществени кръгове в Полша има именно социално-икономическа основа. Същевремено официалните професионални съюзи са в периферията на механизмите за осъществяване и гарантиране на властта на политическия и икономически елит. Основателно се разчита, че той би допуснал по-лесно компромис и евентуален пробив на властовия си монопол в периферията, отколкото в центъра, т.е. в партийната и държавна системи. Още повече, че влиятелни привърженици на такова компромисно разрешаване на обществено-политическия конфликт са налице сред управляващите, а евентуални твърде радикални искания могат да ограничат възможностите им за въздействие и да предизвикат силова реакция от страна на крайните противници на опозицията.

Стачката в корабостроителните заводи “В.И. Ленин” сериозно разтревожва управляващите в Полша. На 18 август Едвард Герек с реч, излъчена от полското радио и телевизия, прави опит, от една страна, да въздейства върху прекъсналите работа колективи, а от друга – да предотврати обявяването на нови стачки. Освен оповестяването на социално-икономически отстъпки, насочени най-вече към облекчаване на продоволствените проблеми на населението, първият секретар на ЦК на ПОРП остро разкритикува бюрократизирането и откъсването от масите на Обединението на полските професионални съюзи. Тази критика представлява отстъпка за опозицията и е опит общественото недоволство да бъде отклонено в удобна за партийния и държавния апарат посока. Речта не постига очакваните резултати, тъй като не съдържа атрактивна за обществото алтернатива на “21 Х ДА”.

Чувствайки заплахата за своите позиции, управляващите в Полша правят опит за отслабване на стачното движение чрез преговори с отделни стачкуващи колективи, а не с МСК. Такива разговори се водят на 19 и 20 август 1980г. в Гданск, но завършват неуспешно. Желаейки на всяка цена да се справи с възложената му задача, председателят на специалната правителствена комисия Тадеуш Пика поема абсолютно нереални задължения, коита ЦК на ПОРП и полското правителство отказват да потвърдят. Действията на Пика имат твърде сериозни последствия за управляващия елит. Участвалите в преговорите стачни комитети на 21 август се присъединяват към МСК.

Междувременно стачното движение се разраства. На 18 август е създаден Междузаводски стачен комитет и в Шчечин. Все нови и нови предприятия прекратяват работа. В тези условия полските партийно-държавни ръководители са принудени да да започнат съответно на 22 и на 23 август преговори с МСК в Гданск и Шчечин.

Оценявайки неблагоприятното за себе си развитие на обстановката в страната, управляващите прибягват до доказалия своята ефективност по време на кризите от 1956 и 1970г. похват, а именно – извършване на широкообхватни персонални промени в състава ва висшите партиийни и държавни структури. За целта на 24 август 1980г. се провежда ІV пленум на ЦК на ПОРП. Едвард Герек запазва поста си на първи секретар, но са сменени преобладаващата част от членовете на Политбюро и Секретарията на Централния комитет. По този начин обществото трябва да бъде убедено, че формулирания от пленума завой в политиката на партията и държавата практически се реализира. Изработването на програма за по-нататъшната дейност на ПОРП обаче е отложено неопределено за по-късно. Въпреки че специалните правителствени комисии вече водят преговори с МСК в Гданск и Шчечин, пленумът на взема открито отношение към политическите искания на стачниците.

В това време обстановката в страната става все по-напрегната. Освен по балтийското крайбрежие, започват стачни протести в Краков, Лодз, Познан и други градове. На 26 август във Вроцлав е създаден Междузаводски стачен комитет. Така в края на август 1980г. Полша е изправена пред заплахата от генерална стачка.

В тези условия се налага управляващите да отстъпят и да дадат съгласие за създаване на независими самоуправляващи се профсъюзи. Тъй като по икономическите и по социалните искания доста по-рано е постигнаг взаимно приемлив компромис, приемането на “искане №1” открива пътя към окончателното съгласуване на споразуменията между правителстваните комисии и междузаводските стачни комитети в Шчечин и Гданск, които са подписани съответно на 30 и 31 август 1980г.

Тези споразумения не могат да доведат до трайно преодоляване на кризисните явления и процеси в полската политическа система. През лятото на 1980г. се оформят двата основни противостоящи политически центъра в Полша. Опозицията получава възможност да изгради легални структури, чрез които да се бори за постигане на своите политически цели. Сред управляващия елит започва прегрупиране на силите, съпроводено с все по-засилваща се борба за властта, както в неговите рамки, така и в държавата.

По време на “полското лято” за пръв път в историята на Полското народна република не е употребена сила за ликвидиране но обществения протест. Протичането и резултатите от “полското лято” се определят от създалото се през юли-август 1980г. неблагоприятно за ПОРП съотношение на обществените сили. То се явява следствие както на дотогава провежданата политика, така и на подкрепата, която стачкуващите колективи получават от различни обществени среди, особено от видни представители на полската интелигенция. Най-голямо значение обаче има поддръжката на полската католическа църква. Главният съвет на Епископата на Полша на извънредно заседание на 26 август 1980г. особено подчертава правото на “обединяване на гражданите в самостоятелни представителства на трудещите се”.

Добрата координация на действията, съобразяването им с реалните обществени настроения и с динамично променящото се съотношение и разположение на обществените сили в страната, настъпателната пропаганда, умелото използване на грешките в политиката на партийно-държавното ръководство, специално взетите мерки за предотвратяване на инциденти, които биха компрометирали стачниците – това като цяло и преди всичко допринася за постигане на целите на полската опозиция през юли-август 1980г. Нейната дейност през посочения период свидетелства, че тя е направила съответните изводи от кризите и конфликтите в ПНР през 1956, 1968, 1970 и 1976г. и използва тактика, донесла и този път съществен успех.

От август 1980 до военното положение.

След подписването на “августовските споразумения" кризисните процеси в полската политическа система навлизат в нова фаза, коята продължава до средата на 1981г. През това време се оформят окончателно двата основни политически центъра в Полша и достатъчно ясно изкристализират както техните политически цели, така и тактиката за постигането им.

През периода до средата на 1981г. както управляващите, така и опозицията насочват своите усилия в две основни направления. Първо, консолидиране на ПОРП, ограничаване обхвата на вътрешнопартийната криза, чиито симптоми открито се проявяват през “полското лято”. Опозиционите структури и техните лидери пък концентрират своята дейност върху създаването и организационното укрепване на Независимия самоуправляващ се професионален съюз (НСПС) “Солидарност”. Второ, запазване и разщиряване на обществената подкрепа съответно, от едната страна, за управляващия елит, а от друга – за НСПС “Солидарност” и различните опозиционни политически формации.

Лятото на 1980г. показва, че в ПОРП са налице кризисни процеси, които се задълбочават и изострят. Сред тях важно място заема ясно очерталата се тенденция към значително намаляване на броя на партийните членове. През есента на 1980г. в ПОРП започват да възникват и да развиват все по-активна дейност различни по своята идейно-политическа ориентация извън уставни формации. По-голямата част от тях са резултат и същевременно средство на все по-изострящата се борба за преразпределение на властта в управляващия политически елит. Особена популярност си спечелва т.нар. “движение на хоризонталните структури” и разнообразни “дискусионни” форуми. Инициативата за възникването на “движение на хоризонталните структури” принадлежи на група университески преподаватели от Торун. През октомври 1980г. представители на 8 партийни организации от града вземат решение за създаване на Комисия за консултации и споразумяване на партийните организации. “Дискусионите” форуми възникват с пряката или косвена подкрепа и инспирация на партийни комитети от различно ниво. Целта вероятно е, от една страна, да се създадат условия партийните членове и актив да дискутират, често пъти в доста остра форма, актуални политически проблеми и по тази начин да се урегулира и доколкото е възможно да се контролира недоволството на низините от върховете, демонстрирайки същевременно промяна в организационния и идейно-политически живот на партията. От друга страна, отделните течения в партията получават средство за осигуряване на подкрепа отдолу в хода на вътрешнопартийната борба.

Политическата борба в ПОРП се концентрира върху няколко основни взаимносвързани въпроса: за причините за икономическата и политическата криза; за границите и характера на промените във вътрешнопартийните отношения; за методите и средствата, чрез които ПОРП да реализира своята политическа програма. Оформят се три течения, проявяващи се на всички нива на партийния апарат и привличащи в една или друга степен подкрепата на редовните партийни членове.

Едно от теченията, определяно като крайно, са т. нар. “ревизионисти”. Те предлагат политически промени, които ще доведат, според тях, до значително реформиране на партията и до демократични изменения в използваните от нея методи за въздействие върху обществото и държавата.централно място в техните концепции заемат постановката за ролята на партията като предводител на обществото и идеята за непосредствени хоризонтални връзки между партийните членове, осъществявани независимо и едновременно с вертикалните връзки, които се реализират с посредничеството на партийния апарат. Ревизионистите са и за отчитане в политическата практика на ПОРП на редица полски особености, сред които са католичиското мнозинство и силно изразените социалдемократически традиции в полското работническо движение. Макар да получават подкрепа от немалка част от партийния елит, те в крайна сметка са елиминирани от реалната партийна власт.

Друго течение получава в Полша названието “твърдоглави” и също се определя като крайно. Идеите остоявани от неговите представители могат да се характеризират като стремеж за запазване и гарантиране на идейно-политическото статукво в ПОРП и в ПНР: принципът на демократичния централизъм е едиствената възможна основа за организационата структура на партията, а марксизмът-ленинизмът – нейната идейна база; ПОРП не може и не трябва да се отказва под натиска на “антисоциалистически елементи” от своята конституционно закрепена ръководна роля в държавата и в обществото. “Твърдоглавите” като цяло отстояват тезата, че актуалната обществено-политическа криза е резултат на субективни грешки в реализирането на основните принципи на социализма и на лениските принципи на партийно строителство.

Най-многобройна и с най-голямо влияние в партийния апарат и сред редовите членове е третото течение, условно наричано “център”. Те се придържат към тезата, че икономическата и политическата криза е резултат както на несъвършени обществени механизми, така и на грешки, допуснати от партийно-държавното ръководство във формулирането и провеждането на икономическата и социалната политика. Те считат, че развитието и задълбочаването на вътрешнопартийната демокрация трябва да се извършва при запазване на демократичния централизъм като основен принцип в организационния строеж и в дейността на ПОРП. Дейността на партията трябва да се обнови като се засили ролята на партийните конгреси, конференции и събрания, като се създадат условия за свободно изразяване на мнение и критика, чрез подобряване на вътрешнопартийната информация, усъвършенстване на системата за подбор и избор на членовете на ръководните партийни органи. В известна степен за “центристите” са характерни реализъм и прагматизъм, политическо маневриране и демонстрирането на умереност и добра воля за избягване на крайностите.

И трите течения обаче са единни в своя интерес да запазят като цяло властовите позиции на този елит и апарат. Затова процесът на демократизиране на партията е бавен, противоречив, непоследователен и под натист от страна на редовите партийни членове.

Пред очаквания с огромен интерес ІХ извънреден конгрес на ПОРП от 14 до 20 юли 1981г. стоят две основни задачи: да се постигне по-категорично решение на борбата между различните течения в партията както по отношение на основните насоки на бъдещата политика, така и за контрола върху централните партийни органи; да се демострира пред обществото достатъчна промяна в ПОРП, способна да спечели така необходимата подкрепа за управляващите в тяхната борба за запазване на политическата и държавната власт. След продължителни дискусии се приема “Програма за развитие на социалистическата демокрация, укрепване на ролята на ПОРП в социалистичестото строителство и за обществено-икономическа стабилизация на страната”, одобряват се редица промени в партийния устав. Като цяло обаче не се предвижда коренна промяна на структурата и функционирането на ПОРП, а в по-широк план – на полската икономическа и политическа система.

Нов обществено-политически конфликт се оформя около регистрацията на НСПС “Солидарност”. Конфликта завършва с компромис. Съотношението на силите е такова, че нито властта, нито опозицията могат да наложат своето становище. В устава на профсъюза, под формата на приложение, е включена част І, точки 1-7 от гданското споразумение. Генералната стачка, предвидена за 12 ноември е отменена. Опозицията все пак е печелившата страна. Практически тя постига всички свои основни цели – да покаже възможностите си да мобилизира голяма част от полското общество, да демострира конструктивен подход и готовност за постигане на копромис, при това без да отстъпи значително по главните спорни въпроси.

Острата критика срещу прекаления централизъм на официалното Обединение на полските профсъюзи изисква “Солидарност” да поражда представа за действително демократична формация. Ето защо тя възниква и през известен период съществува като федерация на професионалните съюзи. Все пак в проекта за устава и е налице отказ от федеративната формула и се закрепва изграждането на централизирана организация, в по-голяма степен съответстваща на преследваните от опозицията цели. Същевременно в основния документ на “Солидарност” са включени положения, гарантиращи защитата на социално-политическите права на неговите членове. Конфликтът около регистрацията на “Солидарност” очертава контурите на тактиката на опозицията. Нейната същност се свежда до постепенно ограничаване и изтласкване на актуално управляващите от техните позиции в политическата и държавната власт. Най-опростено и кратко представена, веригата от последователни действия изглежда по следния начин: издига се обществено одобрявано искане към държавната или стопанската администрация; организират се протестни акции и/или други действия за приемане на това искане; постига се споразумение за приключване на конфликта; издигат се нови искания, мотивирани с ниобходимостта от изпълнение и защита на вече постигнати договорености; предприемат се действия за реализиране на новите искания и т.н.

Така към средата на 1981г. в Полша очевидно е налице своеобразно двувластие. От една страна, управляващия елит продължава да контролира основни (най-вече силови) структури на властта, разрешава в някаква степен вътрешните си конфликти и представя пред обществото, макар и ограничена, програма за политически, социални и икономически промени, около които се обединяват подкрепящите го обществени среди. От друга страна, “Солидарност” разполага с възможност да блокира ефективно нежелани от опозицията мерки на управляващите и се превръща в алтернатива на правителството.

В края на юли и през първата половина на август 1981г. се организира широка протестна кампания насочена срещу влошаващото се снабдяване с хранителни продукти. Същевременно е нужно да се завърши процесът на организационното изграждане на НСПС “Солидарност” и да се изработи и представи пред обществото алтернатива на приетата от ПОРП програма за обществени промени. Тези цели се постигат с провеждането през септември-октомври 1981г. на І конгрес на НСПС “Солидарност”.

Управляващият елит продължава да се консолидира за противодействие срещу политическия конкурент. На проведения в средата на октомври 1981г. ІV пленум на ЦК на ПОРП за първи секретар на ЦК с внушително мнозинство е избран армейски генерал Войчех Ярузелски. Извършената концентрация на реалната власт, предоставяща на една личност контрола върху партийните структури, върху държавната и стопанската администрация и въоръжените сили, свидетелства, че управляващите се насочват към генерално разрешаване на спора за властта. На правителството и парламентарната група на ПОРП в Сейма е препоръчано “да проявят веднага инициатива за временно ограничаване прилагането на правото на стачка”. Същевременно, пленумът формулира идеята за създаване на Фронт на националното съгласие и сътрудничество.

Ярузелски и други представители на управляващите веднага след пленума започват осъществяване на политически акции и контакти с различни обществени среди, включително проведената на 4 ноември 1981г. среща между първия секретар на ЦК на ПОРП, примаса на Полша и председателя на Националната комисия на НСПС “Солидарност”. Прави се опит за постигане на компромис между упрявляващите и опозицията по въпроса за преразпределение на държавната власт така , че опозицията да получи достатъчно широк достъп до нея, но без това да накърнява твърде съществено интересите на висшите среди в партията и в държавната администрация. “Екстремистите” от опозицията обаче, по време на заседанието на Националната комисия на НСПС “Солидарност” на 4 ноември, формулират неприемливи за властите условия, на базата на които може да да се постигне споразумение. Мотивите, от които опозиционите ръководители се ръководят при фактическия си отказ от идеята за създаване на Фронт на националното съгласие вероятно са свързани с опасенията, че “Солидарност” и църквата, в рамките на един управляващ триумвират с ПОРП, ще бъдат принудени да изпълняват ролята на младши партньори.

Междувременно и двата политически центъра продължават подготовката за решителния удар върху своя противник. Мобилизират се всички организационни, материални, политически и пропагандно-информационни ресурси. Управляващите в пълна тайна разработват оперативните планове за въвеждане на военно положение. Същевременно разгръщат политическа и пропогандна кампания, която трябва да прехвърли отговорността за провала на идеята за национално съгласие върху НСПС “Солидарност”. От своя страна, опозицията провежда широко мащабни действия за практическа реализация на концепцията за изграждане в Полша на “самоуправляваща се република”, активизира усилията за получаване на по-широк и неконтролиран от властите достъп до средствата за масово осведомяване. В пропагандно-информационната дейност на НСПС “Солидарност” през ноември и през първата половина на декември 1981г. основно място заемат обвиненията, че ПОРП със своите действия прави невъзможно националното споразумение.

В края на ноември и през първата половина на декември 1981г. обществено-политическата обстановка става изключително сложна. Проведеният на 27 и 28 ноември пленум на ЦК на ПОРП приема решение, което задължава народните представители – членове на ПОРП, да направят нужното за най-скорошно приемане от Сейма на закон за прилагане на извънредни мерки. На 3 декември в Радом пък се провежда заседание на Президиума на Националната комисия и на председателите на регионалните управления на НСПС “Солидарност”. В одобреното на заседанието становище еднозначно се заявява, че, поради действията на партийно-държавното ръководство, по-нататъшните преговори по въпроса за националното съгласие са безпредметни.

В тези условия управляващите в Полша вземат и провеждат решение за въвеждане на 13 декември 1981г. на военно положение в страната. Така завършва един етап в развитието на кризисните процеси в полската политическа система през 80-те години.

В основата на бързото задълбочаване и изостряне през разглеждания период на обществено-политическата криза са противоречията между икономическите и политическите интереси на различни социални групи. Формирането на обществени механизми за тяхното безконфликтно разрешаване изисква време и в условията на обществено противопоставяне е сериозно затруднено.

Развитието на обещствено-политическата криза през периода 1980-1981г. поставя упрявляващите в Полша в нова ситуация. Широкият обхват на обществения протест, протичащ при добра организация и без нарушаване на обществения ред заварва партийно-държавния елит в процес на задълбочаващи се кризисни процеси. Недооценяването на ситуацията, вътрешнопартийните противоречия, не особено адекватните мерки за справяне с кризата позволяват на опозицията да постигне широка обществена подкрепа, да се организира и дори в един момент да се достигне до ситуация на двувластие. В крайна сметка опитите да се осъществи известно преразпределение на властта, при което опозицията да бъде допусната до участие в нея като контролиран партньор естествено завършват неуспешно. От една страна, политическите среди около “Солидарност” нямат интерес от подобно споразумение, от друга – във висшето ръководство на ПОРП има достатъчно силни среди, коита са против това преразпределение, смятайки че може да запазят цялата власт. Ескалацията на конфликта е неизбежна. Съществуващата легална опозиция на управляващата Полска обединена работническа партия е силово ликвидирана.

Изполвана литература: