Общи норми, които се отнасят до обективното гп, до субектите, обектите и съдържанието на гражданските П/О. Тези н според господстващия възглед в бълг п литература образуват обща­та част на гп



страница1/32
Дата30.12.2017
Размер6.47 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32





ПРЕДГОВОР

ГП е един от отраслите, които П система на РБ обхваща. Той се х-ра с големия си обем и с широкото си практич. прилож. Задоволяването на многобройните матери­ални и духовни потребности на хората е свързано с възник­ване на П/О на ГП.

ГП, от една страна, включва общи норми, които се отнасят до обективното ГП, до субектите, обектите и съдържанието на гражданските П/О. Тези Н според господстващия възглед в бълг П литература образуват обща­та част на ГП.

Но ГП вкл. още и няколко обособе­ни клонове въз основа на логическата връзка м` ПН, които са разпределени в тях. Тези клонове са вещ­но, облигационно, авторско, семейно и наследствено П. Според учебния план на ЮФ на СУ „Св. Км. Охридски” ГП се изучава в пет задълж. дисциплини, които имат за предмет общата част, вещното, облигационното, семейното и наследственото П. Авторското П се изучава в комплексна учебна дисциплина „Право на интелектуалната собственост” за­едно с правния режим на обектите на индустриална собст­веност: патентовани изобретения и полезни модели, про­мишлен дизайн, търговски марки и географски означения, не­добросъвестна конкуренция.

Изучаването на ГП започва с общата част. Тази учебна дисципл осигурява с-ма от знания за общи понятия и институти, които намират приложение не само във всички клонове на ГП, но и в останалите отрасли на частното П като търговско, трудово, осигурително, патентно П и др. Те също така са необходима основа за овладяване на институтите на гражданско-процесуалното П. Знанията по обща част имат методологическо значение, те представляват доразвитие на общата теория на П за отраслите на час­тното П.

Темите от курса по ГП, обща част, са включени в програмата за държавен изпит по Г/П науки.

Учебници по ГП, обща част, в миналото написаха професори, изключително добри юристи и еруди­рани личности, за съжаление вече покойници, като Йосиф Фаденхехт, Любен Диков, Ал. Кожухаров, Любен Василев и Витали Таджер.

След промените от 1990 г. бяха издадени и нови учебни­ци, съобразени с действащото законодателство, някои от които представляват системни курсове по всички теми на ГП, обща част, като учебника на Л. Василев, издаден под научната редакция на акад. Чудомир Големинов, двутомния учебник на проф. М. Павлова, учебника на проф. Филип Рачев, издаден през 2001 г. Други от новите учеб­ници са посветени на част от темите на ГП, обща част, като учебника на проф. Ал. Джеров, на доц. Г. Стефанов и на проф. Ф. Рачев, издаден през 1996 г.

Действащото ГП у нас не задоволява в достатъчна степен нуждите на практиката, поради кое­то заслужава съжаление липсата на съвременно реформи­рано ГП.

Авторката на настоящия учебник преподава 33 години по различни дисциплини на гражданското право в ЮФ на СУ. Тя съзнателно продължава тради­циите в преподаването по ГП, обща част, установени във факултета, и се прекланя пред делото и светлата памет на своите учители, без които този учеб­ник не би имал това съдърж.

Настоящата книга е второ преработено и допълнено из­дание на учебника по ГП, обща част, том 1 и 2, издадени през 1995 и 1996 г. Изложението е допълнено с изяс­няване на проблеми, произтичащи от новоприети закони като тези за изменение на ГПК, ЗГР, ЗЮЛНЦ, ЗПП, ЗЕДЕП.

Законодателството е съобразено към 01.06.2002 г.

ГЛАВА I

ПОНЯТИЕ, СИСТЕМА И ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСКО ПРАВО
§ 1. Понятието обективно гражданско право

1. Общ поглед

ГП разкрива своята същност и по­лезна социална роля предимно ч` две основни катего­рии. Първата е ГП като съвкупност от ПН с определено съдържание. Това е обектив­ното ГП. Неговото прилагане в социал­ната практика става ч` възникване на множество П явления. Необходим етап в осъщто на Г/П Н е възникването на конкретни граждански П/О. Всяко от тях вкл в съдържанието си субективни ГП и прав­ни задължения. Чрез упражняване на субективните П и изпълнение на правните задължения се задоволяват потребности и интереси на членовете на обществото. Гто П/О е тясно свързано с обек­тивната действителност, защото се поражда от Ю факти - част от нея, има за страни определени Л - субекти на П, а за обект ценности, които природата ни дава или са резултат на човешка дейност.

Изучаването на богатия комплекс от проблеми, свър­зани с ГП, е логично да започне с изслед­ване на х-ните черти на обективното ГП като първична правна категория, която пре­допределя всички произтичащи от нея понятия и явле­ния.
2. Исторически бележки

Историята на ГП започва от П системи на античните Д, но се свързва главно с римско­то П, защото то представлява съвършена П система, някои от основните идеи на която се прилагат и днес.

Терминът ГП е превод на латто наиме­нов „jus civilе”. Понятието ГП, което се озна­ч с този термин, с течение на времето изменя много същес­твено своето съдърж. В древния Рим „jus civilе” представлява съвкупност от всички ПН, които се прилагат спрямо римските граждани, както в техните взаимни отношения, така и във взаимоотношта им с Дта и публичните инс­титуции. То се противопоставя на jus gentium, което включва ПН, прилагани спрямо Ла, които не са били римс­ки граждани. Известната Юстинианова кодификация от 531 г. също носи заглавието „Corpus juris civilis” - „Сборник на ГтоП”.

През средновек-то една значит част от личните от­ношения на хората, като личния им правен статут, брачните отношения, престъпленията и наказта, процесуалните отношения се уреждат от църквата с каноническото П, на което се противопост ГП като съвкупност от ПН, които уреждат главно отношенията по притежанието на материалните блага и техния обмен.

Терминът ГП се изпълва със съдържание, ко­ето и понастоящем е валидно за него, и се превръща в легален термин с влизането в сила на първите граждански кодекси в За­падна Европа през втората половина на XVIII и през XIX век. От тях с най-голяма популярност се ползват и са в сила и до днес, макар и с много изменения, Гражд кодекс на Фран­ция (ФГК) от 1804 г. (Code civil) и Германският гражд за­конник (ГГЗ) (Bürgerliches Gesetzbuch) от 1896 г., влязъл в сила на 1.01.1900 г.
3. Различните значения на термина ГП

В съвременния Ю език терминът ГП е многозначен. С него се означават 4 правни понятия, 4 различни правни категории.

ГП като отрасъл на действащото обективно П представлява съвкупност от ПН с определено съдържание. При усвояване на знания сис­тематически най-напред се поставя изясняването на това понятие и свързаните с него въпроси.

Със същия термин в литта с добавката на прилагателното „субективно” - СГП - се означават конкретни възможности на опреде­лени Л, възникнали от осъществени ЮФ въз основа нормите на обектто ГП, като напр. П на собственост в` опре­делена вещ или вземането за цената на продадената вещ на конкретен правен субект. СтоГП е основно понятие в теорията на Г П/О.

С термина ГП се означава и тази част от П наука, която представлява система от зна­ния за основните понятия и институти на ГП като обективно П.

Учебната дисциплина, по която се придобиват знания в` общите институти на обективното ГП и практически умения за тълкуване и прилагане на Г/П Н, също се нарича „ГП - обща част”.

Тези 4 понятия са свързани помежду си, но м` тях има и съществени различия. Юристът трябва да държи сметка както за връзката, така и за разлика­та м` тях.
4. Публично и частно право

От съществено значение при определяне мястото на ГП като обективно П в правната система на България е въпросът за делението на дейст­ващото П на публично и частно.

Идеята за обособяване на 2 дяла на обектто П - публично и ЧП, се споделя от римските юристи. Известната дефиниция от Институциите на Улпиан гласи: „Piblicum jus est quod ad Ssatum rei Romanae spectat-privatum-quod ad singulorum utilitatem” („Публ е Пто, което се отнася до положто на Римта Д, Ч - което засяга ползата на отделни­те Л”). В тази мисъл като критерии за разграничава­нето се възприемат интересът, който се засяга от П Н, и особеностите на субектите, до които се отнасят те.

С рецепцията на римското П в Зап Евр това деление се възприема от преобладаващия брой П с-ми. Чуждо на този възглед остава англосаксон­ското П, възникнало от съдебни прецеденти, осно­вани първоначално на нормандското обичайно П.

В западноеврте П с-ми при деление­то на Пто на Ч и публично първонач се въз­приема като критерий интересът, задоволто на който се осигурява от ПН. ПтеН, ч` които се защитават интересите на отделните Л или гр. от Л, се отнасят към ЧтоП, докато тези, които имат за цел закрилата на общите интереси, интересите на Д и публте институции, се отнасят към публичто П. Този кри­терий е бил подложен на критика в П теория. Той не дава възможност да се разграничат достатъчно ясно двата дяла на обектто П. Нте, които уреждат д/стта на публичните институции, за­щитават едновр и интересите на отделните Л в общто, напр. ч` д/стта на съда се защитават СтеП на отделни Л. От др. стр, редица ПН на ЧП са предвидени с оглед на опред обществени инте­реси като Пта сигурност, соцта справедли­вост и др.

Широко разпространен критерий понастоящем за де­лението на П на Ч и публично е Пто положение на страните по П/Ота, които възникват въз основа на съответните ПН. ПтеН, които третират субектите на П/Ота като автономни, независими и равнопоставени, се отнасят към ЧП. ПтеН, които уреждат отношения на власт и подчинение, се отнасят към публто П. На този възглед за ограничаване на Что от публто П могат да се направят следните възражения: от една стр, и в ЧтоП има Н, които не третират стра­ните по П/Ота като равнопоставени, нап­р. в семто П м` родителите и ненавършилите пълнолетие деца, м` настойника и поста­вения под пълно запрещение, в корпоративно устроени­те ЮЛ отношта им с членовете, кои­то са длъжни да се подчиняват на решенията на орга­ните, в трудто П отношта м` работо­дателя и работника и др. От др стр, в публ П също има отношения на равнопоставеност, напр м` две министерства или два общински съвета, когато се сключи споразумение м` тях, от отношенията няма да се уреждат от Н на ЧтоП.

Нте на публто П по съдържание се от­насят до устр-вото, д/стта и отношта на ДО и органите на местно самоуправле­ние при упражняване на техните властнически правомо­щия. Споделяме разбирането, обосновано в герм. П т-я, че критерий за разграничението на Пто на публ и Ч е дали в П/Ото като страна участва субект, който е носител на власт­нически правомощия. Нте на публ П се отнасят до П/О, в които едната или и две­те страни участват като носители на власт. За ЧтоП е х-рно, че урежда П/О, по които и двете страни не упражняват властнически пра­вомощия.

Създаденото след Освобождто от ІІІ бъл­г Д обект П се делеше сп` господ­стващия възглед в теорията на Ч и публ П.

Социалистичто П не признава делението на обектто П на Ч и публично. Аргументаци­ята се изгражда въз основа на тезис, формулиран от Ле­нин, че при социализма в областта на стопанството нищо частно не се признава. Основа на социалистич ико­номич с-ма е Д собственост в` ср-вата за пр-во и ръководната роля на Д включително с индивидуални административ­ни актове при осъществяване на стопанската д/ст.

След качте промени, които настъпиха в соц-икте отнош и в П с-ма у нас от края на 1989 г., принципът за делението на обект П на публ и Ч отново на­мира привърженици сред юристите. Действащата Кон­ст съдържа Нна опора за обосноваване на пр-па за делението. В чл. 17, ал. 2 Конст разделя собствеността на Ч и публ. В чл. 19, ал. 1 Конст установява пр-па, че в РБ ик-та се основава на свободна­та стоп инициатива, а сп` чл. 17, ал. 3 Чта соб-ст е неприкосновена. Делението на обек­т П на 2та големи дяла се основава на не­обходта от прилагане на разл пр-пи и правна техника в завис от това дали се упражн от опред субекти Д или местна власт, или П субекти са автономни и независ. Не можем да споделим разбирането, че делението на П на публ и Ч било правен израз на разкола м` Дта и гражд общ-во. Провеждането на това деление не предполага по необходимост противопост и конфликт м` тези дялове на Пто. Социалната практика на тоталитарните Д показва, че въпреки острите конфликти м` Дта и граждто общество делението на Пто на Ч и публ не се признава. Обратно, това деление е общопризнато в демократични страни, където такова противопоставяне няма.

Към публ Пто се отнасят констто, админто П и процес, финто, наказат П, наказат и гражд процес, междунар публ П.

Отраслите на ЧП са граждто, търгто, трудовото П, осигуритто П, правният режим на индустриалната собственост.


5. ГП като отрасъл на част­ното П

Определението на понятието ГП се отнася към дискусионните в П т-я. Под вли­янието на съветската т-я доскоро в стр. от Изт Евр преобладаваше разбирането, че всеки отрасъл на обект П се х-ра с опре­делен предмет и м-д на П регулиране. Въпреки продължитте дискусии в` съдържто на тези две понятия на теоретиците не се удаде възможността да ги определят по 1 ясен и категоричен н/н. Така във връзка с предмета на регулиране на ГтоП се приема, че това са имуществени и свързани­те с тях неимуществени отношения. В` съдържто на понятието имуществени отнош няма един­ство във възгледите нито в ик-ката, нито в Ю т-я. Освен това в` имуществени и свързани с тях неимущ отнош въздейст­ват не само Нте на ГтоП, а и тези на админто, на финто, на процесу­алните П. Като втори критерий се използва т. нар. „метод на П регулиране”. Досега в т-ята са раз­граничени ясно два м-да на регулиране: властничес­кият, който е х-рен за отраслите на публто П, и методът на автономията, прилаган в отрас­лите на ЧтоП. Но щом не могат да се дифе­ренцират толкова отделни м-ди, колкото отрасли на обект П съществуват, очевидно е, че мето­дът не може да се признае за сполучлив критерий при опред на понятието ГП.

С основание проф. В. Таджер критикува този подход при определяне на понятието ГП, като изтъква, че едно П явление трябва да бъде х-рано с правни белези, а не с метаюридически, ка­къвто е предметът на регулиране, схванат като опре­делени обществени отношения. Той се насочва правил­но към юридически белези, които произтичат от Нте на ГП.

В бългта лит. още Йосиф Фаденхехт из­тъква Пното положение на субектите в П/Ото като характерен белег за отраслите на ЧтоП. В своя учебник от 1929 г. той пише: „Ч П урежда взаимните отношения на отделните Л и техните групировки (вкл и на Д, общините, окръзите и църквите) като равноправни субекти във всичко, което състав­лява частната сфера на човешка д/ст, проявявана в стопанския и семейния живот.” Под „равноправни субек­ти” той разбира равнопоставени субекти, неподчинени на властта на Д или на делегирана от нея власт в противоположност на положението на гражданите и техните групировки в публ П. Белегът рав­нопоставеност на субектите в Гте П/О се възприема и от Л. Василев и В. Таджер в тех­ните учебници.

Понятието ГП следва да се определи ч` съдържто на ПтеН, к` този от­расъл обхваща. На първо място, тези Н се отнасят до Г/Пте субекти, като ги определят по вид и по правно положение. ГтоП призна­ва 3 вида П субекти: човешките същества, кои­то се наричат в ГтоП ФЛ; изкуствени социални образувания, създадени въз основа на ПтеН, на които се признава качто субекти на Па и задължя и се наричат ЮЛ. Фте и ЮтеЛ не са носи­тели на властнич П/мощия. Когато органи на ЮиЛ или отделни човешки същества упраж­няват властнич П/мощия, те действат като Д или местни органи, като субекти на отраслите на публто П.

Дта също е субект на ГтоП. В Гте П/О тя не участва в качто си на носител на власт.

Поради липса на властнич правомощия у Г/Пте субекти в преобладаващия брой случаи те са равнопоставени. Това е формално Ю равенс­тво, а не равенство на конкретно притежаваните СПа и задължения от Пте субекти.

Равнопоставеността на субектите на ГтоП се състои в еднаквото им третиране от Нте на този П отрасъл, в еднаквите възможности, кои­то те имат за придобиване на П и за тяхното упражняване, за извършване на правомерни П дейст­вия. В ГтеП/О по правило една­та страна не може да налага своята воля на другата страна по П/Ото, едностранно да го изме­ня или прекратява, да обвързва едностранно друг Г/П субект.

Нте на ГП се х-рат със своето съдържание, което се отнася или до вида и Пто положение на Г/Пте субекти или до определени П/О м` тях.

Нте на ГтоП не уреждат всички П/О м` Г/Пи субекти. Останалите отрасли на ЧтоП също уреждат П/Оя м` равнопоставени субекти.Особеното при тях е, че техните Н ограничават приложното си поле, като поставят допълнителни изисквания спрямо субектите, обектите на П/Ота или спрямо ЮтеФ, които ги пораждат. Така напр. Нте на търгто П определят ч` до­пълнит признаци кои ФЛ имат качто търговец, кои ЮЛ са търг дружества, кои сделки са търговски. Неговите Н уреждат П/Оя, които са породени от търг сделки и в преобладаващия брой случаи по тях едната страна е търговец по смисъла на ТЗ. Трудто П урежда П/Оя с Л, които предоставят за използване работната си сила, труда си. Спецификата на отношта м` работодателя и работника или служителя налагат редица отклонения от Нте на ГтоП.

При правния режим на индустриалната соб-ст х-ните белези на обектите: патентовани изоб­ретения и полезни модели, промишлен дизайн, търг марки и географски означения, налагат създаването на специални норми, различни от тези на ГтоП.

В обобщение на изложеното ГтоП след­ва да се определи като съвкупност от ПН, кои­то определят вида и Пто положение на Г/Пте субекти и уреждат онези П/Оя м` тях, при които не се поставят допълнителни изис­квания спрямо субектите, обекта на П/Ото или Ю факт, който го поражда. Нте на ГтоП са общи спрямо Нте на останалите отрасли на ЧтоП, които са специални. Нте на ГтоП се прилагат субсидиарно спрямо П/Оя, уреждани от оста­налите отрасли на ЧтоП. Предпоставките за това са да няма специална Н и спецификата на от­ношта да не изключва приложението на общите правила.


6. Гражданско и търговско право

На първо място, ГтоП следва да бъде съпоставено с търгто П, с което се намира в най-тесни връзки.

Отделни разпор или даже институти на търгто П има още в Пто на античните Д, но като обособен отрасъл търгто П възн п` средновекто. Ч` неговите специални Н се отговаря на нуждите на търговския обмен от по-голяма оперативност, П сигурност, освобождаване от фор­мализма на ГтоП. Значителна част от западноеврте П с-ми включват търгто П като отделен П отрасъл - Фр, Гер­м, Исп, Белгия и др, докато в др Евр Д като Ит и Швейцария ПтеН за търговията са част от Гто законодво.

У нас след Освобожд се обособява търг П с влизането в сила на Търг закон от 1897 г. и на редица други НА на търг законодат. През 1951 г. с отмяната на ТЗ търг П беше ликвидирано. През 1991 г. беше израбо­тен и влезе в сила действащият понастоящем ТЗ (ДВ, бр. 48/1991 г.). По този начин търг П отново зае своето място в системата на действащото обективно П.

Нте на търг П определят спецте изисквания, на които трябва да отговарят Фте и ЮтеЛ, за да придобият качто търговец - чл. 1 и 2 ТЗ. Тези Н определят кои правни сделки са търговски и установяват специални правила за тях и т. н.

По съдържание Нте на търгто П въздействат в` отношта по произ-во и реа­лизиране на стоки и услуги на пазара. Това са изключи­телно само възмездни отношения, докато Нте на ГтоП регламентират сп` волята на Пте субекти както възмездни, така и безвъзмезд­ни отношения по предоставяне на имуществени или неимуществени блага.

Търгто П в много по-малка степен в сравне­ние с ГтоП поставя изисквания за форма като условие за действителност на Пте действия или за доказване, за да не се спъва търговският оборот.

Нте на търгто П установяват по-стро­ги правила за отговорността на търговците, тъй като те притежават специални професионални знания и уме­ния при упражняване на дейността си. Така напр. по-широко се прилага солидарната отгов-ст и отговор­ността без вина при неточно изпълнение на задължения­та от търговеца. По този н/н в по-голяма степен се гарантират в търговските отношения Пта на пот­ребителите на стоки и услуги.

Търг П се отличава с по-голям брой импе­ративни Н в сравнение с ГП. Това се налага за гарантиране на сигурността в търговския оборот и за защита Пта на Лта, които участ­ват в него. В търг П се дава гласност на оп­ределени обстоятелства, свързани с търг д-ст, и на резултатите от дейността на някои търг дружества, което е предвидено както в обществен интерес, така и в интерес на участващите в търговия­та Л и техните договорни партньори.

Търг обичай намира приложение като източ­ник на ПиН в търгто П, докато в ГтоП той до голяма степен е загубил своето практич значение.

Споровете по търговски П/О се разглеж­дат от общите граждански съдилища. Производствата за защита на СиП по граждански и търг П/О са едни и същи, с изключение на универсалното принудително изпълнение при несъстоятелност, което се прилага спрямо търговци, търгов­ски дружества и ЮЛ с нестопанска цел.
7. Гражданско и трудово П

Труд П се заражда и съществува продължи­телно време като част от ГП, поради което то притежава общи белези с него. Страните по трудовите П/О са Ф и ЮЛ, правопораждащият ЮФ - договор.

Действащото труд законодат допуска и съществени отклонения от изискванията на ГП за правосубектността. Страна по трудо­во П/О като работодател могат да бъдат и неправоспособни по ГП организации и икономич обособени образувания като поделения на ЮиЛ, предприятия, учреждения, органи­зации, домакинства, дружества и др. подобни.

Нте на труд П регламентират отно­шта по реализацията на пазара на работната сила като особена стока. От изключит голямо знач за оцеляване и развитие на нацията е да се осуетят опас­ностите от увреждане здравето на работниците и служителите при използването на техния труд, което е едно от важните основания, наложили създто на специ­ални Н в труд П, значителна част от кои­то са повелителни и за съблюдаването им следят специ­ални ДО.

От др стр, работодат осигур ср-­ва и условия за осъщне на трудова д-ст, той носи риска от нейното неблагопр протичане и раз­витие, поради което на него принадлежи Пто да ус­тановява реда и дисциплината, които следва да се съб­людават при изпълнение на трудовите задължения. Докато в ГП изпълнителят по договора за изработка е самостоятелен и независим, в смисъл че сам организира работата си, в труд П/О работникът е зависим от условията и реда за полагане на труд, които работодат установява. На работод е предоставено да упражнява дисциплин-наказ власт при неизпълнение на труд задълж.

Труд спорове се разглеждат от общите гражд съдилища. Понятието гражд дело обхваща и процесите за защита на труд П.

Нте на ГтоП се прилагат субсидиарно и спрямо трудови П/О, когато спе­цифто им съдържание и цели не изключват такова приложение.
8. Гражданско и семейно П

При изработването на гражд кодекси от XIX век в Зап Евр се изхожда от разбирането, че се­м П е част от ГП като от­расъл на обектто П. В някои от страните на Изт и Средна Евр, както и у нас, ПтеН за семте отношения и за настойничеството и попе­чителството са отделени в специални кодекси. Това даде основание на някои теоретици да обосноват разбиране­то, че сем П е отделен отрасъл на обектто П. Към тази теза се придържаше проф. Нисим Меворах, тя се споделя и от проф. Ненова.

Понастоящем тя се поддържа от проф. Филип Рачев. В подкрепа на това разбиране се развиват няколко аргумента. На 1 място, се обръща внимание на спе­цификата на отношенията, регламентирани от Нте на сем П. Това са отношения м` Л, които са свързани ч` брак, произход или осиновяване. Поради близостта на страните по тях определящо зна­чение придобиват неимущте, личните отноше­ния, на които по-добре подхождат моралните Н, отколкото Нте на ГтоП, приспосо­бени да регламентират имущ отнош. Се­мте имущ отнош са тясно свързани с личните, поради което в мн случаи при тях не се извършва възмездно-еквивалентна размяна на имущ блага. Законодат е отчел необходта от създто на спец Н за семте отнош, поради което е отделил правната им уредба в спе­ц кодекс. За спецификата на сем отнош се държи сметка и при П уредба на защита­та на тези СП ч` особеното брачно ис­ково производство, различаващо се от общия исков про­цес.

Най-изявен привърженик на обратното разбиране, че сем П е клон от ГП, е проф. Таджер. Той обоснов своето становище със следни­те съображения. Нте на ГП също се отнасят и до неимущ отнош, които не са по-маловажни от имущте. Понастоящем както в международни П актове, така и в действащата Конст у нас се отдава голямо значение на закри­лата на личността с всички нейни неимущ блага. От др стр, в сем П имущте отнош не тр да се подценяват. Съдебната прак­тика показва, че значителен брой дела се водят във връз­ка с имущте отнош м` съпрузи.

В § 1 от Допълнит разпоредби на Сем кодекс изрично е уредена възможността за субсидиарно приложение на общите правила на ГтоП към семте отнош. СК не съдържа само ПиН на семто П. В него са уредени институтите на настойничеството и попечителс­твото, които се прилагат не само спрямо ненавършили пълнолетие Л, но и спрямо поставени под запреще­ние, поради което принадлежат към общата част на ГП.

Семто П, което урежда произхода и родст­вото на ФтеЛ, се намира в най-тясна връз­ка с наследственото П. Наследниците по закон са Л, които са се намирали в брачна или в определена род­ствена връзка с наследодателя. Ако семто П се отдели от Гто, ще се прекъсне тази необхо­дима връзка с наследственото П.

Всеки клон на ГтоП урежда отнош, които се отличават с някои особености. Но специфика­та на семте отнош и на ПтеН, кои­то ги регламентират, не е така съществена в сравнение с останалите Н на ГтоП, за да обос­нове определянето му като самост отрасъл на обектто П. Противното разбиране не държи см-ка и за връзката на сем П с общата част на ГП. Голяма част от общите инсти­тути на ГП намират пряко приложение към сем отнош.
9. Гражданско и международно частно П /МЧП/

Нте на МЧП са тясно свързани с ГП. Голяма част от тях се прилагат към Гки П/О с международен елемент. Това са такива П/О, които са свързани с два или повече правопорядъка, поради което се налага да се определи ГтоП на коя Д следва да се приложи. Нте на МЧП са част от нац законодат на отделните страни. Ч` тях се разрешават стъл­кновенията м` законодта, с които са свър­зани съответните П/О, поради което те се наричат „колизионни норми”. Проблемът за място­то на тези Н в системата на обектто П е дискусионен. С основание в бългта П т-я се оспорва становището, че МЧП представлява самост отрасъл. Колизионните Н нямат самостоятелно съдържание, те се отнасят към несамостоятелните ПН. Тях­ното предназнач е да определят ПтаН от кой правопорядък следва да уреди определено П/О с междунар елемент. Когато се отнасят до ГкиП/О, тези Н препращат към бълг или към чуждестранното ГП.

Нте на МЧП, които се отнасят до ГкиП/О, се съдържат в Гто законодво. Такива са гл. IX, чл. 129-143 от СК, чл. 99-102 от ЗАвПСП, чл. 51 и 52 ЗЮЛНЦ. Тук не могат да се разискват подробно аргументите в подкрепа на разлте разбирания за същността и сис­тематичното място на МЧП в бългта П с-ма. /Разбирането, че Н на МЧП са част от ГП е подробно обосновано в нашата лите­ратура, поради което препращаме интересуващите се към тези съчинения. МЧП е отделна учебна дисциплина по учебния план на ЮФ/.
10. Гражданско и гражданскопроцесуално право

Гто процно П представл са­мост отрасъл. Неговите ПН уреждат процесте ср-ва и произ-вата пред органи­те на съдебната власт в широк смисъл за защита на СтеП, които възникват въз основа на ЮиФ в областта на ЧП: гражд, търг, труд, патентно и др. Една част от процестегражд П/О са влас­тнически, при тях едната страна е Д правоза­щитен О - съд, съдия-изпълнител, нотариус, проку­рор. Нте на Гя процес са в преобладава­щия си брой императивни. Въпреки съществената раз­лика м` х-ра и съдържто на Нте на ГтоП и на граждя процес, м` тях същва тясна функционална връзка. Държавно организирания ред за защита и санкциониране на нару­шенията на СиП по правилата на Г/процесто П има най-голямо значение като гаранция за изпълнение на Пте задълж и осъществяване на СтеП. Процесуалните ср-ва и произ-ва държат сметка за естество­то и съдържто на СтеП и наруше­нията, за необходта от реално осъществяване на дължимото поведение от задължте Л. Както ГтоП не може да същ-ва без гражд процес, така и гражд процес няма сми­съл без ГП и останалите отрасли на ЧП. При тези тесни връзки като логичес­ки prius се определя гражданското и другите Н на матерто П, а Г/процесто П като posterius, тъй като неговото същне е обусловено и подчинено на необходта от защита­та и осъщто на СтеП и санк­ционирането на нарушенията.


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница