Общи норми, които се отнасят до обективното гп, до субектите, обектите и съдържанието на гражданските П/О. Тези н според господстващия възглед в бълг п литература образуват обща­та част на гп

ГП е един от отраслите, които П система на РБ обхваща. Той се х-ра с големия си обем и с широкото си практич. прилож. Задоволяването на многобройните матери­ални и духовни потребности на хората е свързано с възник­ване на П/О на ГП.

ГП, от една страна, включва общи норми, които се отнасят до обективното ГП, до субектите, обектите и съдържанието на гражданските П/О. Тези Н според господстващия възглед в бълг П литература образуват обща­та част на ГП.

Но ГП вкл. още и няколко обособе­ни клонове въз основа на логическата връзка м` ПН, които са разпределени в тях. Тези клонове са вещ­но, облигационно, авторско, семейно и наследствено П. Според учебния план на ЮФ на СУ „Св. Км. Охридски” ГП се изучава в пет задълж. дисциплини, които имат за предмет общата част, вещното, облигационното, семейното и наследственото П. Авторското П се изучава в комплексна учебна дисциплина „Право на интелектуалната собственост” за­едно с правния режим на обектите на индустриална собст­веност: патентовани изобретения и полезни модели, про­мишлен дизайн, търговски марки и географски означения, не­добросъвестна конкуренция.

Изучаването на ГП започва с общата част. Тази учебна дисципл осигурява с-ма от знания за общи понятия и институти, които намират приложение не само във всички клонове на ГП, но и в останалите отрасли на частното П като търговско, трудово, осигурително, патентно П и др. Те също така са необходима основа за овладяване на институтите на гражданско-процесуалното П. Знанията по обща част имат методологическо значение, те представляват доразвитие на общата теория на П за отраслите на час­тното П.

Темите от курса по ГП, обща част, са включени в програмата за държавен изпит по Г/П науки.

Учебници по ГП, обща част, в миналото написаха професори, изключително добри юристи и еруди­рани личности, за съжаление вече покойници, като Йосиф Фаденхехт, Любен Диков, Ал. Кожухаров, Любен Василев и Витали Таджер.

След промените от 1990 г. бяха издадени и нови учебни­ци, съобразени с действащото законодателство, някои от които представляват системни курсове по всички теми на ГП, обща част, като учебника на Л. Василев, издаден под научната редакция на акад. Чудомир Големинов, двутомния учебник на проф. М. Павлова, учебника на проф. Филип Рачев, издаден през 2001 г. Други от новите учеб­ници са посветени на част от темите на ГП, обща част, като учебника на проф. Ал. Джеров, на доц. Г. Стефанов и на проф. Ф. Рачев, издаден през 1996 г.

Действащото ГП у нас не задоволява в достатъчна степен нуждите на практиката, поради кое­то заслужава съжаление липсата на съвременно реформи­рано ГП.

Авторката на настоящия учебник преподава 33 години по различни дисциплини на гражданското право в ЮФ на СУ. Тя съзнателно продължава тради­циите в преподаването по ГП, обща част, установени във факултета, и се прекланя пред делото и светлата памет на своите учители, без които този учеб­ник не би имал това съдърж.

Настоящата книга е второ преработено и допълнено из­дание на учебника по ГП, обща част, том 1 и 2, издадени през 1995 и 1996 г. Изложението е допълнено с изяс­няване на проблеми, произтичащи от новоприети закони като тези за изменение на ГПК, ЗГР, ЗЮЛНЦ, ЗПП, ЗЕДЕП.

Законодателството е съобразено към 01.06.2002 г.

ГЛАВА I

ПОНЯТИЕ, СИСТЕМА И ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСКО ПРАВО
§ 1. Понятието обективно гражданско право

1. Общ поглед

ГП разкрива своята същност и по­лезна социална роля предимно ч` две основни катего­рии. Първата е ГП като съвкупност от ПН с определено съдържание. Това е обектив­ното ГП. Неговото прилагане в социал­ната практика става ч` възникване на множество П явления. Необходим етап в осъщ^то на Г/П Н е възникването на конкретни граждански П/О. Всяко от тях вкл в съдържанието си субективни ГП и прав­ни задължения. Чрез упражняване на субективните П и изпълнение на правните задължения се задоволяват потребности и интереси на членовете на обществото. Г^то П/О е тясно свързано с обек­тивната действителност, защото се поражда от Ю факти - част от нея, има за страни определени Л - субекти на П, а за обект ценности, които природата ни дава или са резултат на човешка дейност.

Изучаването на богатия комплекс от проблеми, свър­зани с ГП, е логично да започне с изслед­ване на х-ните черти на обективното ГП като първична правна категория, която пре­допределя всички произтичащи от нея понятия и явле­ния.
2. Исторически бележки

Историята на ГП започва от П системи на античните Д, но се свързва главно с римско­то П, защото то представлява съвършена П система, някои от основните идеи на която се прилагат и днес.

Терминът ГП е превод на лат^то наиме­нов „jus civilе”. Понятието ГП, което се озна­ч с този термин, с течение на времето изменя много същес­твено своето съдърж. В древния Рим „jus civilе” представлява съвкупност от всички ПН, които се прилагат спрямо римските граждани, както в техните взаимни отношения, така и във взаимоотнош^та им с Д^та и публичните инс­титуции. То се противопоставя на jus gentium, което включва ПН, прилагани спрямо Л^а, които не са били римс­ки граждани. Известната Юстинианова кодификация от 531 г. също носи заглавието „Corpus juris civilis” - „Сборник на Г^тоП”.

През средновек-то една значит част от личните от­ношения на хората, като личния им правен статут, брачните отношения, престъпленията и наказ^та, процесуалните отношения се уреждат от църквата с каноническото П, на което се противопост ГП като съвкупност от ПН, които уреждат главно отношенията по притежанието на материалните блага и техния обмен.

Терминът ГП се изпълва със съдържание, ко­ето и понастоящем е валидно за него, и се превръща в легален термин с влизането в сила на първите граждански кодекси в За­падна Европа през втората половина на XVIII и през XIX век. От тях с най-голяма популярност се ползват и са в сила и до днес, макар и с много изменения, Гражд кодекс на Фран­ция (ФГК) от 1804 г. (Code civil) и Германският гражд за­конник (ГГЗ) (Bürgerliches Gesetzbuch) от 1896 г., влязъл в сила на 1.01.1900 г.
3. Различните значения на термина ГП

В съвременния Ю език терминът ГП е многозначен. С него се означават 4 правни понятия, 4 различни правни категории.

ГП като отрасъл на действащото обективно П представлява съвкупност от ПН с определено съдържание. При усвояване на знания сис­тематически най-напред се поставя изясняването на това понятие и свързаните с него въпроси.

Със същия термин в лит^та с добавката на прилагателното „субективно” - СГП - се означават конкретни възможности на опреде­лени Л, възникнали от осъществени ЮФ въз основа нормите на обект^то ГП, като напр. П на собственост в` опре­делена вещ или вземането за цената на продадената вещ на конкретен правен субект. С^тоГП е основно понятие в теорията на Г П/О.

С термина ГП се означава и тази част от П наука, която представлява система от зна­ния за основните понятия и институти на ГП като обективно П.

Учебната дисциплина, по която се придобиват знания в` общите институти на обективното ГП и практически умения за тълкуване и прилагане на Г/П Н, също се нарича „ГП - обща част”.

Тези 4 понятия са свързани помежду си, но м` тях има и съществени различия. Юристът трябва да държи сметка както за връзката, така и за разлика­та м` тях.
4. Публично и частно право

От съществено значение при определяне мястото на ГП като обективно П в правната система на България е въпросът за делението на дейст­ващото П на публично и частно.

Идеята за обособяване на 2 дяла на обект^то П - публично и ЧП, се споделя от римските юристи. Известната дефиниция от Институциите на Улпиан гласи: „Piblicum jus est quod ad Ssatum rei Romanae spectat-privatum-quod ad singulorum utilitatem” („Публ е П^то, което се отнася до полож^то на Рим^та Д, Ч - което засяга ползата на отделни­те Л”). В тази мисъл като критерии за разграничава­нето се възприемат интересът, който се засяга от П Н, и особеностите на субектите, до които се отнасят те.

С рецепцията на римското П в Зап Евр това деление се възприема от преобладаващия брой П с-ми. Чуждо на този възглед остава англосаксон­ското П, възникнало от съдебни прецеденти, осно­вани първоначално на нормандското обичайно П.

В западноевр^те П с-ми при деление­то на П^то на Ч и публично първонач се въз­приема като критерий интересът, задовол^то на който се осигурява от ПН. П^теН, ч` които се защитават интересите на отделните Л или гр. от Л, се отнасят към Ч<sup>то</sup>П, докато тези, които имат за цел закрилата на общите интереси, интересите на Д и публ<sup>те</sup> институции, се отнасят към публич<sup>то</sup> П. Този кри­терий е бил подложен на критика в П теория. Той не дава възможност да се разграничат достатъчно ясно двата дяла на обект<sup>то</sup> П. Н<sup>те</sup>, които уреждат д/стта на публичните институции, за­щитават едновр и интересите на отделните Л в общ<sup>то</sup>, напр. ч` д/стта на съда се защитават С^теП на отделни Л. От др. стр, редица ПН на ЧП са предвидени с оглед на опред обществени инте­реси като П^та сигурност, соц^та справедли­вост и др.

Широко разпространен критерий понастоящем за де­лението на П на Ч и публично е П^то положение на страните по П/О^та, които възникват въз основа на съответните ПН. П^теН, които третират субектите на П/О^та като автономни, независими и равнопоставени, се отнасят към ЧП. П^теН, които уреждат отношения на власт и подчинение, се отнасят към публ^то П. На този възглед за ограничаване на Ч^то от публ^то П могат да се направят следните възражения: от една стр, и в Ч^тоП има Н, които не третират стра­ните по П/О^та като равнопоставени, нап­р. в сем^то П м` родителите и ненавършилите пълнолетие деца, м` настойника и поста­вения под пълно запрещение, в корпоративно устроени­те ЮЛ отнош^та им с членовете, кои­то са длъжни да се подчиняват на решенията на орга­ните, в труд^то П отнош^та м` работо­дателя и работника и др. От др стр, в публ П също има отношения на равнопоставеност, напр м` две министерства или два общински съвета, когато се сключи споразумение м` тях, от отношенията няма да се уреждат от Н на Ч^тоП.

Н^те на публ^то П по съдържание се от­насят до устр-вото, д/стта и отнош^та на ДО и органите на местно самоуправле­ние при упражняване на техните властнически правомо­щия. Споделяме разбирането, обосновано в герм. П т-я, че критерий за разграничението на П^то на публ и Ч е дали в П/О^то като страна участва субект, който е носител на власт­нически правомощия. Н^те на публ П се отнасят до П/О, в които едната или и две­те страни участват като носители на власт. За Ч^тоП е х-рно, че урежда П/О, по които и двете страни не упражняват властнически пра­вомощия.

Създаденото след Освобожд^то от ІІІ бъл­г Д обект П се делеше сп` господ­стващия възглед в теорията на Ч и публ П.

Социалистич^то П не признава делението на обект^то П на Ч и публично. Аргументаци­ята се изгражда въз основа на тезис, формулиран от Ле­нин, че при социализма в областта на стопанството нищо частно не се признава. Основа на социалистич ико­номич с-ма е Д собственост в` ср-вата за пр-во и ръководната роля на Д включително с индивидуални административ­ни актове при осъществяване на стопанската д/ст.

След кач^те промени, които настъпиха в соц-ик^те отнош и в П с-ма у нас от края на 1989 г., принципът за делението на обект П на публ и Ч отново на­мира привърженици сред юристите. Действащата Кон­ст съдържа Н^на опора за обосноваване на пр-па за делението. В чл. 17, ал. 2 Конст разделя собствеността на Ч и публ. В чл. 19, ал. 1 Конст установява пр-па, че в РБ ик-та се основава на свободна­та стоп инициатива, а сп` чл. 17, ал. 3 Ч<sup>та</sup> соб-ст е неприкосновена. Делението на обек­т П на 2<sup>та</sup> големи дяла се основава на не­обход<sup>та</sup> от прилагане на разл пр-пи и правна техника в завис от това дали се упражн от опред субекти Д или местна власт, или П субекти са автономни и независ. Не можем да споделим разбирането, че делението на П на публ и Ч било правен израз на разкола м` Д^та и гражд общ-во. Провеждането на това деление не предполага по необходимост противопост и конфликт м` тези дялове на П<sup>то</sup>. Социалната практика на тоталитарните Д показва, че въпреки острите конфликти м` Д^та и гражд^то общество делението на П^то на Ч и публ не се признава. Обратно, това деление е общопризнато в демократични страни, където такова противопоставяне няма.

Към публ П^то се отнасят конст^то, админ^то П и процес, фин^то, наказат П, наказат и гражд процес, междунар публ П.

Отраслите на ЧП са гражд^то, търг^то, трудовото П, осигурит^то П, правният режим на индустриалната собственост.

Определението на понятието ГП се отнася към дискусионните в П т-я. Под вли­янието на съветската т-я доскоро в стр. от Изт Евр преобладаваше разбирането, че всеки отрасъл на обект П се х-ра с опре­делен предмет и м-д на П регулиране. Въпреки продължит^те дискусии в` съдърж<sup>то</sup> на тези две понятия на теоретиците не се удаде възможността да ги определят по 1 ясен и категоричен н/н. Така във връзка с предмета на регулиране на Г<sup>то</sup>П се приема, че това са имуществени и свързани­те с тях неимуществени отношения. В` съдърж^то на понятието имуществени отнош няма един­ство във възгледите нито в ик-ката, нито в Ю т-я. Освен това в` имуществени и свързани с тях неимущ отнош въздейст­ват не само Н^те на Г^тоП, а и тези на админ^то, на фин^то, на процесу­алните П. Като втори критерий се използва т. нар. „метод на П регулиране”. Досега в т-ята са раз­граничени ясно два м-да на регулиране: властничес­кият, който е х-рен за отраслите на публ^то П, и методът на автономията, прилаган в отрас­лите на Ч^тоП. Но щом не могат да се дифе­ренцират толкова отделни м-ди, колкото отрасли на обект П съществуват, очевидно е, че мето­дът не може да се признае за сполучлив критерий при опред на понятието ГП.

С основание проф. В. Таджер критикува този подход при определяне на понятието ГП, като изтъква, че едно П явление трябва да бъде х-рано с правни белези, а не с метаюридически, ка­къвто е предметът на регулиране, схванат като опре­делени обществени отношения. Той се насочва правил­но към юридически белези, които произтичат от Н^те на ГП.

В бълг^та лит. още Йосиф Фаденхехт из­тъква П^ното положение на субектите в П/О^то като характерен белег за отраслите на Ч^тоП. В своя учебник от 1929 г. той пише: „Ч П урежда взаимните отношения на отделните Л и техните групировки (вкл и на Д, общините, окръзите и църквите) като равноправни субекти във всичко, което състав­лява частната сфера на човешка д/ст, проявявана в стопанския и семейния живот.” Под „равноправни субек­ти” той разбира равнопоставени субекти, неподчинени на властта на Д или на делегирана от нея власт в противоположност на положението на гражданите и техните групировки в публ П. Белегът рав­нопоставеност на субектите в Г^те П/О се възприема и от Л. Василев и В. Таджер в тех­ните учебници.

Понятието ГП следва да се определи ч` съдърж<sup>то</sup> на П<sup>те</sup>Н, к` този от­расъл обхваща. На първо място, тези Н се отнасят до Г/П^те субекти, като ги определят по вид и по правно положение. Г^тоП призна­ва 3 вида П субекти: човешките същества, кои­то се наричат в Г^тоП ФЛ; изкуствени социални образувания, създадени въз основа на П^теН, на които се признава кач^то субекти на П^а и задълж^я и се наричат ЮЛ. Ф^те и Ю^теЛ не са носи­тели на властнич П/мощия. Когато органи на Ю^иЛ или отделни човешки същества упраж­няват властнич П/мощия, те действат като Д или местни органи, като субекти на отраслите на публ^то П.

Д^та също е субект на Г^тоП. В Г^те П/О тя не участва в кач^то си на носител на власт.

Поради липса на властнич правомощия у Г/П^те субекти в преобладаващия брой случаи те са равнопоставени. Това е формално Ю равенс­тво, а не равенство на конкретно притежаваните СП^а и задължения от П^те субекти.

Равнопоставеността на субектите на Г^тоП се състои в еднаквото им третиране от Н^те на този П отрасъл, в еднаквите възможности, кои­то те имат за придобиване на П и за тяхното упражняване, за извършване на правомерни П дейст­вия. В Г^теП/О по правило една­та страна не може да налага своята воля на другата страна по П/О^то, едностранно да го изме­ня или прекратява, да обвързва едностранно друг Г/П субект.

Н^те на ГП се х-рат със своето съдържание, което се отнася или до вида и П^то положение на Г/П^те субекти или до определени П/О м` тях.

Н^те на Г^тоП не уреждат всички П/О м` Г/П<sup>и</sup> субекти. Останалите отрасли на Ч<sup>то</sup>П също уреждат П/О<sup>я</sup> м` равнопоставени субекти.Особеното при тях е, че техните Н ограничават приложното си поле, като поставят допълнителни изисквания спрямо субектите, обектите на П/О^та или спрямо Ю^теФ, които ги пораждат. Така напр. Н^те на търг^то П определят ч` до­пълнит признаци кои ФЛ имат кач<sup>то</sup> търговец, кои ЮЛ са търг дружества, кои сделки са търговски. Неговите Н уреждат П/О<sup>я</sup>, които са породени от търг сделки и в преобладаващия брой случаи по тях едната страна е търговец по смисъла на ТЗ. Труд<sup>то</sup> П урежда П/О<sup>я</sup> с Л, които предоставят за използване работната си сила, труда си. Спецификата на отнош<sup>та</sup> м` работодателя и работника или служителя налагат редица отклонения от Н^те на Г^тоП.

При правния режим на индустриалната соб-ст х-ните белези на обектите: патентовани изоб­ретения и полезни модели, промишлен дизайн, търг марки и географски означения, налагат създаването на специални норми, различни от тези на Г^тоП.

В обобщение на изложеното Г^тоП след­ва да се определи като съвкупност от ПН, кои­то определят вида и П^то положение на Г/П^те субекти и уреждат онези П/О^я м` тях, при които не се поставят допълнителни изис­квания спрямо субектите, обекта на П/О^то или Ю факт, който го поражда. Н^те на Г^тоП са общи спрямо Н^те на останалите отрасли на Ч^тоП, които са специални. Н^те на Г^тоП се прилагат субсидиарно спрямо П/О^я, уреждани от оста­налите отрасли на Ч^тоП. Предпоставките за това са да няма специална Н и спецификата на от­нош^та да не изключва приложението на общите правила.

На първо място, Г^тоП следва да бъде съпоставено с търг^то П, с което се намира в най-тесни връзки.

Отделни разпор или даже институти на търг^то П има още в П^то на античните Д, но като обособен отрасъл търг^то П възн п` средновек<sup>то</sup>. Ч` неговите специални Н се отговаря на нуждите на търговския обмен от по-голяма оперативност, П сигурност, освобождаване от фор­мализма на Г^тоП. Значителна част от западноевр^те П с-ми включват търг^то П като отделен П отрасъл - Фр, Гер­м, Исп, Белгия и др, докато в др Евр Д като Ит и Швейцария П^теН за търговията са част от Г^то законод^во.

У нас след Освобожд се обособява търг П с влизането в сила на Търг закон от 1897 г. и на редица други НА на търг законодат. През 1951 г. с отмяната на ТЗ търг П беше ликвидирано. През 1991 г. беше израбо­тен и влезе в сила действащият понастоящем ТЗ (ДВ, бр. 48/1991 г.). По този начин търг П отново зае своето място в системата на действащото обективно П.

Н^те на търг П определят спец^те изисквания, на които трябва да отговарят Ф^те и Ю^теЛ, за да придобият кач^то търговец - чл. 1 и 2 ТЗ. Тези Н определят кои правни сделки са търговски и установяват специални правила за тях и т. н.

По съдържание Н^те на търг^то П въздействат в` отнош<sup>та</sup> по произ-во и реа­лизиране на стоки и услуги на пазара. Това са изключи­телно само възмездни отношения, докато Н<sup>те</sup> на Г<sup>то</sup>П регламентират сп` волята на П^те субекти както възмездни, така и безвъзмезд­ни отношения по предоставяне на имуществени или неимуществени блага.

Търг^то П в много по-малка степен в сравне­ние с Г^тоП поставя изисквания за форма като условие за действителност на П^те действия или за доказване, за да не се спъва търговският оборот.

Н^те на търг^то П установяват по-стро­ги правила за отговорността на търговците, тъй като те притежават специални професионални знания и уме­ния при упражняване на дейността си. Така напр. по-широко се прилага солидарната отгов-ст и отговор­ността без вина при неточно изпълнение на задължения­та от търговеца. По този н/н в по-голяма степен се гарантират в търговските отношения П^та на пот­ребителите на стоки и услуги.

Търг П се отличава с по-голям брой импе­ративни Н в сравнение с ГП. Това се налага за гарантиране на сигурността в търговския оборот и за защита П^та на Л^та, които участ­ват в него. В търг П се дава гласност на оп­ределени обстоятелства, свързани с търг д-ст, и на резултатите от дейността на някои търг дружества, което е предвидено както в обществен интерес, така и в интерес на участващите в търговия­та Л и техните договорни партньори.

Търг обичай намира приложение като източ­ник на П^иН в търг^то П, докато в Г^тоП той до голяма степен е загубил своето практич значение.

Споровете по търговски П/О се разглеж­дат от общите граждански съдилища. Производствата за защита на С^иП по граждански и търг П/О са едни и същи, с изключение на универсалното принудително изпълнение при несъстоятелност, което се прилага спрямо търговци, търгов­ски дружества и ЮЛ с нестопанска цел.
7. Гражданско и трудово П

Труд П се заражда и съществува продължи­телно време като част от ГП, поради което то притежава общи белези с него. Страните по трудовите П/О са Ф и ЮЛ, правопораждащият ЮФ - договор.

Действащото труд законодат допуска и съществени отклонения от изискванията на ГП за правосубектността. Страна по трудо­во П/О като работодател могат да бъдат и неправоспособни по ГП организации и икономич обособени образувания като поделения на Ю^иЛ, предприятия, учреждения, органи­зации, домакинства, дружества и др. подобни.

Н^те на труд П регламентират отно­ш^та по реализацията на пазара на работната сила като особена стока. От изключит голямо знач за оцеляване и развитие на нацията е да се осуетят опас­ностите от увреждане здравето на работниците и служителите при използването на техния труд, което е едно от важните основания, наложили създ^то на специ­ални Н в труд П, значителна част от кои­то са повелителни и за съблюдаването им следят специ­ални ДО.

От др стр, работодат осигур ср-­ва и условия за осъщ^не на трудова д-ст, той носи риска от нейното неблагопр протичане и раз­витие, поради което на него принадлежи П^то да ус­тановява реда и дисциплината, които следва да се съб­людават при изпълнение на трудовите задължения. Докато в ГП изпълнителят по договора за изработка е самостоятелен и независим, в смисъл че сам организира работата си, в труд П/О работникът е зависим от условията и реда за полагане на труд, които работодат установява. На работод е предоставено да упражнява дисциплин-наказ власт при неизпълнение на труд задълж.

Труд спорове се разглеждат от общите гражд съдилища. Понятието гражд дело обхваща и процесите за защита на труд П.

Н^те на Г^тоП се прилагат субсидиарно и спрямо трудови П/О, когато спе­циф^то им съдържание и цели не изключват такова приложение.
8. Гражданско и семейно П

При изработването на гражд кодекси от XIX век в Зап Евр се изхожда от разбирането, че се­м П е част от ГП като от­расъл на обект^то П. В някои от страните на Изт и Средна Евр, както и у нас, П^теН за сем^те отношения и за настойничеството и попе­чителството са отделени в специални кодекси. Това даде основание на някои теоретици да обосноват разбиране­то, че сем П е отделен отрасъл на обект^то П. Към тази теза се придържаше проф. Нисим Меворах, тя се споделя и от проф. Ненова.

Понастоящем тя се поддържа от проф. Филип Рачев. В подкрепа на това разбиране се развиват няколко аргумента. На 1 място, се обръща внимание на спе­цификата на отношенията, регламентирани от Н^те на сем П. Това са отношения м` Л, които са свързани ч` брак, произход или осиновяване. Поради близостта на страните по тях определящо зна­чение придобиват неимущ^те, личните отноше­ния, на които по-добре подхождат моралните Н, отколкото Н^те на Г^тоП, приспосо­бени да регламентират имущ отнош. Се­м^те имущ отнош са тясно свързани с личните, поради което в мн случаи при тях не се извършва възмездно-еквивалентна размяна на имущ блага. Законодат е отчел необход^та от създ^то на спец Н за сем^те отнош, поради което е отделил правната им уредба в спе­ц кодекс. За спецификата на сем отнош се държи сметка и при П уредба на защита­та на тези СП ч` особеното брачно ис­ково производство, различаващо се от общия исков про­цес.

Най-изявен привърженик на обратното разбиране, че сем П е клон от ГП, е проф. Таджер. Той обоснов своето становище със следни­те съображения. Н^те на ГП също се отнасят и до неимущ отнош, които не са по-маловажни от имущ^те. Понастоящем както в международни П актове, така и в действащата Конст у нас се отдава голямо значение на закри­лата на личността с всички нейни неимущ блага. От др стр, в сем П имущ^те отнош не тр да се подценяват. Съдебната прак­тика показва, че значителен брой дела се водят във връз­ка с имущ^те отнош м` съпрузи.

В § 1 от Допълнит разпоредби на Сем кодекс изрично е уредена възможността за субсидиарно приложение на общите правила на Г^тоП към сем^те отнош. СК не съдържа само П^иН на сем^то П. В него са уредени институтите на настойничеството и попечителс­твото, които се прилагат не само спрямо ненавършили пълнолетие Л, но и спрямо поставени под запреще­ние, поради което принадлежат към общата част на ГП.

Сем^то П, което урежда произхода и родст­вото на Ф^теЛ, се намира в най-тясна връз­ка с наследственото П. Наследниците по закон са Л, които са се намирали в брачна или в определена род­ствена връзка с наследодателя. Ако сем^то П се отдели от Г^то, ще се прекъсне тази необхо­дима връзка с наследственото П.

Всеки клон на Г^тоП урежда отнош, които се отличават с някои особености. Но специфика­та на сем^те отнош и на П^теН, кои­то ги регламентират, не е така съществена в сравнение с останалите Н на Г^тоП, за да обос­нове определянето му като самост отрасъл на обект^то П. Противното разбиране не държи см-ка и за връзката на сем П с общата част на ГП. Голяма част от общите инсти­тути на ГП намират пряко приложение към сем отнош.
9. Гражданско и международно частно П /МЧП/

Н^те на МЧП са тясно свързани с ГП. Голяма част от тях се прилагат към Г^ки П/О с международен елемент. Това са такива П/О, които са свързани с два или повече правопорядъка, поради което се налага да се определи Г^тоП на коя Д следва да се приложи. Н^те на МЧП са част от нац законодат на отделните страни. Ч` тях се разрешават стъл­кновенията м` законод^та, с които са свър­зани съответните П/О, поради което те се наричат „колизионни норми”. Проблемът за място­то на тези Н в системата на обект^то П е дискусионен. С основание в бълг^та П т-я се оспорва становището, че МЧП представлява самост отрасъл. Колизионните Н нямат самостоятелно съдържание, те се отнасят към несамостоятелните ПН. Тях­ното предназнач е да определят П^таН от кой правопорядък следва да уреди определено П/О с междунар елемент. Когато се отнасят до Г^киП/О, тези Н препращат към бълг или към чуждестранното ГП.

Н^те на МЧП, които се отнасят до Г^киП/О, се съдържат в Г^то законод^во. Такива са гл. IX, чл. 129-143 от СК, чл. 99-102 от ЗАвПСП, чл. 51 и 52 ЗЮЛНЦ. Тук не могат да се разискват подробно аргументите в подкрепа на разл^те разбирания за същността и сис­тематичното място на МЧП в бълг^та П с-ма. /Разбирането, че Н на МЧП са част от ГП е подробно обосновано в нашата лите­ратура, поради което препращаме интересуващите се към тези съчинения. МЧП е отделна учебна дисциплина по учебния план на ЮФ/.
10. Гражданско и гражданскопроцесуално право

Г^то проц^но П представл са­мост отрасъл. Неговите ПН уреждат процес^те ср-ва и произ-вата пред органи­те на съдебната власт в широк смисъл за защита на С^теП, които възникват въз основа на Ю^иФ в областта на ЧП: гражд, търг, труд, патентно и др. Една част от процес^тегражд П/О са влас­тнически, при тях едната страна е Д правоза­щитен О - съд, съдия-изпълнител, нотариус, проку­рор. Н^те на Г^я процес са в преобладава­щия си брой императивни. Въпреки съществената раз­лика м` х-ра и съдърж<sup>то</sup> на Н<sup>те</sup> на Г<sup>то</sup>П и на гражд<sup>я</sup> процес, м` тях същ^ва тясна функционална връзка. Държавно организирания ред за защита и санкциониране на нару­шенията на С^иП по правилата на Г/процес^то П има най-голямо значение като гаранция за изпълнение на П^те задълж и осъществяване на С^теП. Процесуалните ср-ва и произ-ва държат сметка за естество­то и съдърж^то на С^теП и наруше­нията, за необход^та от реално осъществяване на дължимото поведение от задълж^те Л. Както Г^тоП не може да същ-ва без гражд процес, така и гражд процес няма сми­съл без ГП и останалите отрасли на ЧП. При тези тесни връзки като логичес­ки prius се определя гражданското и другите Н на матер^то П, а Г/процес^то П като posterius, тъй като неговото същ^не е обусловено и подчинено на необход^та от защита­та и осъщ^то на С^теП и санк­ционирането на нарушенията.