Общи норми, които се отнасят до обективното гп, до субектите, обектите и съдържанието на гражданските П/О. Тези н според господстващия възглед в бълг п литература образуват обща­та част на гп

В древния Рим е имало частни и публични корпора­ции от религиозен или професионален х-р, които са били считани за носители на П и задълж като един П субект, за разлика от гражданското дружество (societas), при което всеки от участниците в договора е бил носител на П и задълж, а не съвкуп­ността от Л като един субект. Понятието „ЮЛ” не е било познато обаче на римското П.

Първите ЮЛ като религиозни, занаят­чийски и търговски сдружения възникват п` средно­в^то. Първонач те не са имали общ П режим, а са се изграждали и действали въз осн на инди­видуални или градски статути.

Постеп пон^то „ЮЛ” се утвър­жд в западноевроп П т-я главно във връзка с П^я режим на търг^те друж^ва и се превръща в легално понятие. Във ФГК това понятие не се използва, докато във ФТК търг^те друж се признават за ЮЛ. В П живот Ю^тоЛ придоб особено гол практич знач ч` акц^то друж. Наред с друж^та, които развиват търг д/ст, възникват и ЮЛ с идеална цел, като напр. религи­озни, благотворит, научни, политич, професи­онални, спортни и др. сдружения.

Ю^тоЛ понастоящем е една от осн^те катег на Ч^тоП, без която не би могла да функционира нито една съвременна П с-ма.

Ю^тоЛ се е наложило като П субект наред с Ф^теЛ и е придобило много широко разпространение поради съществените предимства, които предлага.

П^та уредба на Ю^тоЛ у нас се със­тои от малко общи ПН^и и множество специал­ни, които се отнасят за разл видове ЮЛ и са разпръснати в различни НА. ЗЛС съдържа три общи разпор - чл. 131-133. Норми за корпорат устроените ЮЛ с несто­п цел – сдруж^та и фондациите - сега се съдър­жат в ЗЮЛНЦ (ДВ, бр. 81/2000 г.). ЗЖСК съдържа ПН за особения вид кооперации, които се създават с цел членовете им да придобият П на соб-ст в` жилища, ателиета, гаражи и др. в сграда, която коопер^та ще построи. Режимът на полит^те партии се съдържа в спец закон - ЗПП (ДВ, бр. 30/2001 г.). Разпор за синдикалните организ и организ^те на работод^те, които също са ЮЛ, се съдържат в Кодекса на труда. За чита­лищата като ЮЛ действа спец закон - Закон за народните читалища (ДВ, бр. 89/1996 г.).

П^ят режим на Ю^теЛ на търг^тоП: Т^теД се уреждат от ТЗ (ДВ, бр. 48/1991 г.), а коопер^те от ЗК (ДВ, бр. 113/ 1999 г.), банките са подчинени на режима по ЗБ (ДВ, бр. 52/1997 г.). За режима на Ю^теЛ с Д участие се прилага Правилникът за реда за упраж П^та на соб-ст на Д^та в предприя­тията (ПРУПСДП), издаден въз основа на § 16, ал. 1 от ЗППДОП (ДВ, бр. 10/1994 г.).
3. Определение на понятието юридическо лице

В нашето законод^во няма определение на легалното понятие ЮЛ. То се изяснява от П^та т-я. Осн знач има разпор^та на чл. 131 ЗЛС, сп` която Ю<sup>те</sup>Л са носители на П и задълж, които те придобиват ч` своите органи.

Ю^теЛ възникват, за да са носители предимно на П и задълж в областта на ЧП, защото те не са снабдени с властнич П/мощия. По изключ органите на някои ЮЛ имат такива правомощия. Но по необх^ст д/стта на Ю^теЛ в областта на ЧП е свързана и с изпълнение на админ^ни и фин^ви задълж, с участие в процесуални П/О по защита на СП^а, с учас­тие в трудови и др. П/О, поради което с основание в лит^та е общоприето, че те са полисубектни, могат да бъдат страни по различни по отраслова принадлежност П/О.

Ю^тоЛ отговаря само за изпълнение на П^те си задълж и за неблагоприятните последици от неизпълнението им. Ю^тоЛ като П субект притеж като свои родови х-рни белези освен имуществената и отговорностна обо­собеност от всички останали П субекти.

От изложеното в този раздел за понятието „ЮЛ” се вижда, че то съдържа родовите белези за понятието „субект на П^то” и същевременно вкл и видови белези, ч` които се отличава от др<sup>те</sup> видове П субекти. Белезите, които х-рат Ю<sup>то</sup>Л като вид П субект, са: създ<sup>то</sup> му като изкуствено соц образувание по ред, определен от закона, наличието на органи, със­тавени от ФЛ, ч` които то извършва П действия, и липсата на властнически П/мощия.

Определенията, които се съдържат в учебната ли­т^ра, не възприемаме поради възраженията, които повдигат у нас. Тук ще се спрем на определението на проф. В. Таджер, което е дадено на с. 77 в неговия учебник, дял II. То не съдържа всички видови белези на Ю^тоЛ като вид П субект. От др стр, в него ненужно сп` нас е вкл признак, с който се х-рат и останалите субекти на ГП. Имаме предвид възможността на Ю^тоЛ „самостоятелно да придобива и упражнява П и задълж и да отговаря по тях”. Ако под „самостоятелно” се разбира да действа като отделен П субект, това не е х-рен белег за Ю^тоЛ. Ако под „самостоят^но” авторът разбира лично и независ, точно това не е х-рно за Ю^тоЛ, то е зависимо в П^те си действия от волята на други - ФЛ, които, макар и органи, са едновременно и отделни П субекти. Само де­еспособ^те ФЛ могат да действат в този втори смисъл самостоят. Фактически Ю^тоЛ е толкова самостоят П субект, колко­то и недееспособ^то ФЛ, вместо което действат законни представители. Това е соц^та реалност, за която трябва да се държи сметка.

Соц^та същност на Ю^тоЛ като П явление се разкрива ч` неговото мат^но и персонално съдърж (субстрат). Мат^то съдърж - това е имущ^то на Ю^тоЛ, което първонач се предоставя от Л^та, които го създават, а след това търпи промени в завис от д/стта му. Мат^то съдърж е динамична катег, която може да се обхване и х-зира само към опред момент от същ^то на този П субект.

Личното (персоналното) съдърж на Ю^тоЛ са П^те субекти, които се включват в ор­ганите му. Действащото законод^во познава как­то ЮЛ, които включват др П су­бекти като свои членове, така и такива, които имат единствено органи, но не и членове. Персоналното съдърж също може да бъде подложено на непрекъснати промени, но те не водят до изменения в идентичността на Ю^тоЛ като П субект.

Вече 3^то столетие Ю^тоЛ е предмет на научни изследвания от теорията. Широко разпрострение са придобили няколко възгледа за неговата същност: фикционните, органичните, безсубектните, отрицателните теории и някои еклектични възгледи.

Най-старите теории са фикционните. Корените им се откриват още в римската П мисъл и в среднов^та католич доктрина. През 1245 г. папа Инокентий IV, когато е бил запитан дали групи от Л могат да бъдат отлъчвани от църквата, е отговорил че това не е възможно, защото корпорациите не са ре­ално същ^щи субекти, те са мистични тела (persona ficta) т.е. същ-ват по силата на фикция. При­нос за научното обосноваване на фикционните теории има известният герм юрист от мин век Фрид­рих Карл Савини, създателят на историч^та школа в П^то. Осн^та идея на тези теории е, че Ю^тоЛ има само идейно битие, то е П конструкция, въздигната в П^вен субект по волята на за­конод^ля в резултат на П фикция. Ю^теЛ нямат воля, поради което са недеесп като малол^те ФЛ. Като положит кач^ва на тези теории се счита простотата на обяснени­ята и пригодността на крайния резултат, до който стигат, за нуждите на съдебната практика. Слабостта на този възглед е, че отрича реалното същ^не на Ю^тоЛ, като го замества с Ю конструкция, лишена от предметно съдърж. Макар и създ^ни в нач на ХІХ в, тези теории и досега имат привърж. Близко до фикционните теории е и изразеното от Рудолф фон Йеринг п` 70^те г. на XIX в. разбиране, че Ю^тоЛ е прийом на П техника и за разлика от Ф^теЛ има само мислено съществуване. Новото у Йеринг е, че той държи с/ка за соц^то предназнач на Ю^тоЛ като ср-во за задовол потребнос­тите на Л^та, които го създават.

В края на XIX в. като реакция на фикционните теории се създават органичните теории, които имат своите наченки в гръц антична филос мисъл. Като основопол на органичните теории се смята известният герм юрист Ото фон Гирке. Привърж^те на тези теории отричат идентифициране­то на чов^та личност с личност в П смисъл на думата. Те приемат, че в общ^то освен хората същ-ват реално и свръхиндивидуални колек­тивни организми, образувани от множ^во чов личности. Ю^те личности имат обектив­но, реално битие, своя собствена воля, реално същ-ща П деятелност, цялостен и неделим патримониум. Гирке оприличава Ю^тоЛ на жив организъм със свое тяло - членовете му, с глава - вър­ховния орган, и крайници - изпълнителните му органи. Положит^то в органичните теории е, че признават реалното същ^не на Ю^тоЛ и се стре­мят да вникнат в неговата соц^на същност. Слабос­тите са в прекаленото уподобяване на П^то явле­ние с живия човешки организъм, поради което тези те­ории не могат да обяснят същността на Ю^теЛ, които нямат членствен състав.

Някои от положит^тестрани на органичните теории се възприемат от фр юристи Салей и Мишу, които са известни като основатели на реалисичната т-я. Сп` нея Ю^тоЛ като колектив от Ф^киЛ е реалност, която има своя воля, интереси и цел, различни от Л^та, които го образубат.

Безсубектните теории или теориите на целевото имущество възникват п` втората полов на XIX в. Пръв, който системно излага осн<sup>те</sup> идеи, положени в осн<sup>та</sup> на безсубектните теории, е герм пандектист Бринц. Той заимства изразената преди него от Виндшайд мисъл, че могат да същ<sup>ват</sup> СП и задълж, които не са свързани по необх<sup>ст</sup> с П<sup>ни</sup> субекти. Сп` послед^те на този възглед Ю^тоЛ е имущ^во което служи на опред цел. То няма опред носи­тел, има ФЛ, които упражн П^та и изпълняват задълж^та, за да се постигнат опред^те цели. Към привърж^те на този възглед се отнася и известният фр цивилист М.Планиол. Осн^те слабости на безсубектните теории са, че допускат същ^то на СП и П задълж, които не са свързани с опред П субект и отричат същ^то на П^вен субект при Ю^тоЛ.

От нач^то на XX в. се разпростр и отри­цателни теории, сп` които е достатъчно да се прие­ме същ<sup>то</sup> на Ю<sup>то</sup>Л въз осн на закона и не се налага юристът да разкрива неговата с/ст. ЮЛ се разгл като център на прикрепване на комплекс от П и задълж. Сп` чистата т-я за П на Келзен ЮЛ е персонификация на П^таН.

Макар и изкуствено създадено въз осн на закона Ю^тоЛ е реално същ-ващ П су­бект, който ч` своята общ<sup>вена</sup> и П д/ст задовол опред нужди в общ<sup>вото</sup>. То е П<sup>та</sup> форма, която позволява да се обособява имущ<sup>во</sup>, което ч` д/стта на Ф^теЛ, които формират органите му, да се използва за задовол интересите на участниците в него и/или в интерес н цялото общество.

Класифик^ии на Ю^теЛ се изграждат въз осн на разл разграничит критерии. Ще разгледаме последоват някои от тях, които имат по-голямо практич знач.

Ю^теЛ на публ^то П се създ въз осн на властнич актове и развиват д/ст, ч` която се обслужват общонац^ни или интереси на общности, обитаващи терит^та на отделни об­щини. Те осъщ-ват Д функции в областта на управл^то или местното самоупр^ие, упражн^то на съд^та власт, здравеоп^то, обра­з^то, културата и др. Към тази катег спа­дат Д^те учреждения, БНБ, общините. Те имат двойствено П полож, тъй като са подчинени на публ^то П във връзка с осъщ^то на Д^те функции, а като носители на СП^а и П задълж те имат и Ч/П режим.

Ю^теЛ на ЧП се създ по инициатива на субекти на Ч^тоП. Те въз­никват, за да развиват д/ст или в интерес на своите членове пряко, или в интерес на по-широки общности от хора, без това да им е възложено като задълж от Д^та или от публични инсти-туции. Такива ЮЛ са синдик организ, полит партии, коопер, търг друж и др. В техния П режим преоблад Н на Г^то и търг П.

Б. В завис от д/стта, която осъщ-ват, и отрасловата принадлежност на П^те уредби ЮЛ на ЧП бива ЮЛ на търг^то П и такива на Г^тоП.

Ю^теЛ на търг П имат за основен предмет някоя от дейностите, изброени в чл. 1, ал.1 ТЗ, които са насочени към реализиране на доходи или използват П-организац^та форма на търг^ко друж или кооперация с изключение на ЖСК. Те са подчинени главно на Н^те на търг П и само ако липсват специални ПН, се при­лагат общите разпор на ГП. Към този вид ЮЛ се отнасят разл^те ви­дове търг друж и кооперациите без ЖСК.

Ю^теЛ на ГП са с не­стопански цели. Те могат да развиват синдикална, по­лит, научна, спортна, религ, културно-просветна и др. основна д/ст. В ограничени размери те също могат да развиват стоп д/ст само докол­кото се налага за реализ^не на доходи за осн^та им д/ст. За тези ЮЛ се прилагат ПН, които принадлежат към ГП. Към тях се отнасят полит партии, синдик организ и др профес организ, религ, спортни, научни сдружения, ЖСК и др.

В. Важно практич знач има делението на Ю^теЛ в завис от това дали имат членствен състав или не.

Корпорациите или корпоративно устроените ЮЛ имат членове само Ф или както Ф, така и ЮЛ, с които те се намират в членствени П/О. Такива са търг^те друж, кооперациите и сдруженията с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ.

Ю^теЛ учреждения нямат членове, не се намират в членствени П/О с други П субекти.

П^то знач на това деление се проявява в редица насоки. Различия м` 2<sup>та</sup> вида ЮЛ има в реда за възникване, преобраз<sup>не</sup> и прекрат<sup>то</sup> им. Корпорациите възникват по Н<sup>но</sup>-контролната и разрешит<sup>та</sup> система, докато учрежденията - по разпоредит<sup>та</sup> с-ма. По раз­л н/н се формира първонач тяхното имущ<sup>во</sup>. При корпорациите това става ч` имущ^ни вноски на учредителите, а при учрежденията имущ^ни ср-ва се предоставят от друг П субект - този, който създава Ю^тоЛ.

Формирането на органите и управл^то при кор­порат устроените ЮЛ се основава на принципа на вътрешнокорпоративната демокрация, докато при учрежденията намира по-широко приложение принципът на единоначалието.

Ю^теЛ на публ П са учреждения, като напр МС, министерства, съдилища, прокуратура, общини и др., докато тези на ЧП са в преобладаващия си брой корпорации с изклю­чение на фондациите, които са учреждения.

Г. В завис от вида на П^то на соб-ст в` вещите, които притежават, ЮЛ биват Д^ни, общински и частни. Това деление има практич знач, защото нашето Г законод установява някои различия в режима на трите осн вида П на соб-ст. С Д^та и общ^та соб-ст могат да се разпореждат опред органи, които предоставят на Ю^теЛ вещи за използване и стопанисване. Те обикнов не стават собственици на вещите, които използват, докато Ю^теЛ, които се създават от Ч/П субекти, дори когато Д^та участва в тях са собственици на внесените или придобити със сделки вещи.

Д. Ю^теЛ биват първични и произ­водни. Първичните се образуват направо от Д^та или от граждани, като напр коопер^те, сдруж^та с нестоп цел и др. Производните се обра­зуват от други ЮЛ, като напр коопе­рат^те съюзи или консорциум, създаден от Т^киД като А^ноД. Производ­ните ЮЛ може да са подчинени на спец^ни ПН в сравнение с първичните, какъвто е случаят с кооперат^те съюзи.

§ 32. Създаване, преобразуване и прекратяване на юридически лица

1. Системи за възникване

Ю^теЛ възникват по ред, установен с повелителни ПН. В завис от това какви ЮФ следва да бъдат осъществени, за да възникне ЮЛ, се разграничават 4 системи.

Най-старите с-ми в историята на Ч^тоП са разпоредителната и разрешителната.

През 1^та полов на XIX в. ЮЛ възникват изключит въз осн на разрешителната (концесионната) с-ма. При нея инициатива за създаване на ЮЛ^е поемат субекти на Ч^тоП, които желаят да участват в него, но небх условие за възн^то му е разрешение от ДО, обикнов такъв на изпълнит^та власт, което се дава след преценка за целесъобразността на образуването му. При тази с-ма Д^та упражнява контрол при създ^то на всяко ЮЛ, като преценява целесобр^та на дейност­та му.

Масовото създаване на търговски друж, при което Д^та не е в състояние да преценява целесъ­обр^та на всяко от тях, налага п` 2^та по­лов на XIX в. да се възприеме нормативната сис­тема при образуване на Ю^киЛ на търг^то П, а впоследствие тя намира прилож и при ЮЛ с идеална цел. За тази с-ма е х-рно, че с НА се определят предпос^те за възникв на Ю^теЛ, техните ор­гани и д/ст. При чистата Н^на с-ма Ю^тоЛ възниква, когато се спазят изисквания­та на закона, без да е необх издаването на властнич акт от ДО. Понастоящем е полу­чила широко прилож една разнов^ст на Н^та с-ма, при която се упражн контрол за законосъобр на учредяването на Ю^тоЛ и то се регистрира като нововъзникнал П су­бект в спец книги. Тази с-ма се нар „заявително-Н^на”, а у нас е известна с наимен^то Н^но-контролна. По тази с-ма в за­падноевр^те стр се създават преобладаващи­ят брой ТД^ва. По изключ някои от тях се създават все още по разрешит^та с-ма като ТД^ва, създавани от чужденци във Фр, застрах^ни и банкови друж в Гер­м и др.

В някои стр се допуска създаване на ЮЛ, за които няма обща Н уредба, при условие, че в учредит акт се регламентират целите, органите и д/стта им и се направи искане за тяхната регистрация пред компет^ни ДО. Тази с-ма се нар „заявителна” (регистрационна) и се смята за най-либерална. Тя се прилага във Фр и Швейц при създаване на ЮЛ, които не си поставят за цел реализиране на печалби ч` търг д/ст.

За някои ЮЛ се изисква задължит да имат устав, като напр за коопер^те, сдруж^та с идеална цел, някои търг друж. Уставът най-общо тр да съдържа: наименов и седалище на Ю^тоЛ; при ЮЛ^а със стоп д/ст се посочва предметът на д/ст, а при остан^те- целите и зад^те им; условията за приемане на членове и П^та и задълж^та на пос­ледните; органите на Ю^тоЛ и П/мощи­ята им; ред за разпред^ие на печалбите и загубите, ако има такива; основания за прекрат на членството и на самото ЮЛ. Съдърж^то на устава зависи от вида на Ю^тоЛ и негова­та д/ст. В него могат да се уредят и въпроси, които не са регламентирани в закона.

Вторият елемент от фактич състав на Н-контролната с-ма е охранително произв^во за регистрация на Ю^тоЛ. То се открива по искане на Л^та, включени в представител­ния орган на бъдещото ЮЛ, и към него следва да се приложат писмени доказ^ва, от които личи, че са спазени законните изисквания за учред^то. Искането за регистр се разглежда от трич­ленен състав на окръжния съд по седалището на бъде­щото ЮЛ. Съдът упражнява контрол за законосъобразност на учредителния акт. При уважаване на искането въз осн на съд^то решение Ю^тоЛ се вписва във фирмения регистър при същия съд. От този момент възниква Ю^тоЛ като П субект, освен ако в специална ПН не се изисква за възникването му обнар на регистрацията в „ДВ”. В такива случаи обнар^то на регистр^та има конст^но значение за възникване на Ю^тоЛ.

Вписванията в други регистри на Ю^киЛ нямат значение за възникването им като П субекти, напр регистър с информац цел се води в бълг^та търг-промиш палата на ЮЛ, които осъщ-ват външнотърг д/ст, а сп` ПРУПСДП в МС се води регистър на Д^те предприятия и на предпр^та с Д участие, предназначен за служебно ползване на органи­те на Д^та и общинска администрация. По Н-контролната с-ма възникват търг^те друж, кооперациите, сдруженията с нестопан­ска цел.

Всяко ЮЛ има индивидуализиращи беле­зи с помощта на които то се отличава от останалите П субекти. Общите разпор за Ю^теЛ не съдържат указания за тези белези, в чл. 132 ЗЛС се урежда единств необх^та те да имат свое седалище. Н^теА, които се отнасят до отделните видове ЮЛ, определят какво следва да съдържат вътрешните им устр-вени ак­тове и какви обстоят се вписват при регистр^та- чл. 18, ал. 1, 2 и 3 ЗЮЛНЦ, чл. 3, ал. 2 ЗК, чл. 6, ал. 4 и чл. 8 ЗЖСК и др. От тези разпор като общи ин­дивидуализ признаци могат да се посочат: наи­менов^то (фирмата), седалището, предметът на д/ст и целите при Ю^теЛ с идеална цел, вътрешните устройствени актове, гражданство и ре­гистрация.

Наимен^то на Ю^тоЛ се вписва в акта за създ^то му. То е предмет на отделно С неимущ^но П, което се ползва от Г/П^на защита.

Наимен^то може да се изменя с акт на този орган, който сп` П^та уредба и вътрешноустройствения акт на Ю^тоЛ може да преоб­разува последното.

б) Седалището е пространствената връзка на Ю^тоЛ с нас^то място, където се намира неговото управление - чл. 132 ЗЛС. Седалището се вписва в учредителния акт и може да се изменя от компетентния сп` вътрешноустройствения акт орган, а за учрежденията - от органа, който ги е създал.

П^то значение на седалището е аналогично на местожителството при Ф^теЛ.

При Ю^теЛ с нестоп цел законод изисква в уставите им да се посочат целите на д/стта и те се регистрират - чл. 20, ал. 3 ЗЮЛНЦ. Целите на този вид ЮЛ^а могат да бъдат полит, синдик, научни, спортни, извършване на религиозни обреди или проповядване на религи­озни възгледи и др.

Преобраз^то или реорганиз^та на Ю^тоЛ се състои във внасяне на промени в П му полож, при което д/стта му се запазва. Промяната може да се отнася до П-организац^та форма и вида на соб-стта, която Ю^тоЛ притеж, или да засяга отделните индивид^щи белези - наимен, седалище, пред­мет на д/ст или цели, вътрешна структура и др.

Преобраз^то настъпва като резултат на определени ЮФ. При корпорат устроени­те ЮЛ то става с реш на органа му, който е компетентен за това сп` закона и устава му, обикн това е върх орган - общото съб­рание. При Ю^теЛ-учрежд органът, кой­то е компетентен да ги учреди, е овластен да извършва и преобразувания с тях.

Понастоящем най-актуално е преобр^то на Д фирми и предприятия в еднолични ТД - акционерни или с огранич отгов^ст, при което настъпва промяна едновр в П-организац^та форма и във вида на соб-стта. Реш^та за това преобр се вземат от Д^теО, които имат П да упражняват Д^та соб/ст - МС и министри или ведомствени ръководители.

Когато ик-ки или други соц причини налагат обединяване на две или повече ЮЛ в 1 П субект, се практикуват сливането и вливането като форми на преобразуване.

При сливането от 2 или повече ЮЛ, които загубват кач^то си на П субекти, възниква ново ЮЛ, към което премин както д/стта на слелите се субекти, така и техните П и П задълж. Новият П субект е универсален правоприемник на слелите се ЮЛ.

При вливането едно ЮЛ поема д/стта и П^та и задълж^та на друго или други ЮЛ, които прекратяват своето същ-ване като отделни П субекти. Поемащото ЮЛ е универсален правоприемник на влелите се в него.

Прекомерното разрастване на д/стта или увелчаване на имущ^то на Ю^тоЛ може да обоснове необх^та от възникването от него на два или повече П субекта. В тези случаи се практикуват формите на разделяне и отделяне.

Разгледаните 4 традиционни форми на преобразуване са свързани с промени в правосубектността на Ю^киЛ, настъпва прекратяване на ЮЛ^а, но тяхната д/ст продължава, като се поема от нововъзникнали П субекти или същ-ващи такива.

Прекрат^то на Ю^тоЛ може да се съпътства с прекрат на неговата д/ст. То може да бъде последица от П акт на орган на Ю^тоЛ или на ДО, които са компетен­тни да преобразуват последното.

Прекрат^то може да настъпи автоматически на основание, предвидено в акта за образ^то му, като напр. срок, изчерпване на предмета, постига­не на целите и др.

С властнич акт на съд може да бъде прекратено Ю^тоЛ в изрично предвидените в спец^те НА случаи. Това става, когато д/стта на Ю^тоЛ противоречи на пове­лит ПН, или то не отговаря на задължи­т изисквания за минимален брой на членствения състав, за миним уставен капитал и др., или е из­паднало в несъстоятелност - чл. 40 ЗК, чл. 13, т. 3, б. „в” ЗЮЛНЦ. Съст^то на неплатежоспос^ст на Ю^теЛ дава основание за откриване на произв^то за несъстоят по ТЗ, което може да доведе до универсално принудит изпълнение на задълж^та на такова ЮЛ.

П^иН за ликвидация се съдържат в чл. 266-274 ТЗ и чл. 41-51 ЗК. Разпор^те на ТЗ се прилагат и при ликвид на ЮЛ с нест цел

Ликвидаторите се назначават или от орган на Ю^тоЛ или от съда, когато прекрат^то се постановява със съд реш. Имената на ликвидаторите се вписват в съотв^я съд регистър, където е вписано Ю^тоЛ заедно с образци на подписите им. Възнагражд^то на ликвидаторите се опред от ЮЛ или от съда, когато той ги е назначил. Ликвидаторите носят отговорност за причинените от тях вреди както изпълнителните органи на Ю^тоЛ.

Ликвидаторите представляват Ю^тоЛ само заедно и имат П^та и задълж^та на изпъл­нителните му органи - чл. 269, ал.1 и 2 ТЗ.

Ликвид^те съставят баланс към момента на прекрат на Ю^тоЛ и доклад, който пояснява баланса. В края на всяка година те извършват год приключване и представят счетоводен отчет и доклад за д/стта си пред ръководния орган на Ю^тоЛ, който се произнася по приемането на началния баланс, год^то приключване и освобожд^то от отгов^ст на ликвид^те - чл. 270 ТЗ.

Ликвид^те са длъжни да поканят кредиторите на Ю^тоЛ да предявят вземанията си, като на известните от тях се отправя писмена покана и се обнародва.

Ликвид^те са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да осребрят останало­то имущ и да удовлетв кредиторите. При спорни задълж разпределение може да се извърши след като се даде обезпечение на кредитора. Вземания, които не са били предявени, въпреки уведомяването, се влагат в банка на името на кредитора. Имущ^то на Ю^тоЛ се разпред само ако са изминали 6 месеца от обнародване на поканата до кредиторите - чл. 272, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Имущ^то, което остане след удовлетворяне на кредиторите, или се разпределя м` участниците в Ю^тоЛ, или се предава на Д^та или общината, когато това е изрично предвидено в закона.

Когато са уредени всички задълж и остатъкът от имущ^то е разпределен, ликвид^те искат заличаване на Ю^тоЛ. Реш^то за заличаване се обнародва в „ДВ”, когато учредяването е подлежало на обнародване.