§ 2. Система на гражданското право
1. Понятие и видове системи на ГП
ГП е най-големият по обхват отрасъл на обекттоП, поради което при него най-голямо знач придобива систематизацията на ПН. Всеки отрасъл на действащото П е подсистема, която се х-ра със своя вътрешна стр-ра. Системата на ГП обхваща критериите и начина за разпределение и подреждане на ПтеН. Системата е обективно обусловена от естеството на отношта, в` които въздействат ПтеН, от тяхното съдърж, от изисквания за практическо удобство. В крайна сметка системата е резултат на човешко творчество, поради което тя има субективен х-р. Когато системата се закрепи по нормативен ред, тя се превръща в част от П система и заедно с нея представлява обективна социална реалност.
С-мата на ГП има както теоретическо, така и важно практическо значение. Логичната система е доказат за добро ниво на теоретичната мисъл и основа за нейното по-нататъшно развитие. Тя е предпоставка за създаване на общи П понятия и за безпротиворечивото им прилагане във всичките клонове на ГП.
При създаване Нте на ГтоП законодателят следва да се съобразява със системата на този отрасъл. Тя помага за допълване и усъвърш на отделни дялове на ГтоП. Системата придобива особено голямо значение при кодификацията на Нте на ГтоП.
С-мата на ГП е необходима за научното изследване и за изучаването на неговите ПН. Тя представлява голямо улеснение и за правоприложението.
С-мата на ГП включва като свои необходими подразделения Г/Пте институти, от подреждането на които се образуват клоновете на ГП.
В своето развитие ГП се свързва с две известни системи, които и досега се прилагат в законодта на съвремте Д. По-старата с-ма се нарича институционна, и в нея се възприема начинът за подреждане на институтите на ГтоП, който е бил приложен за пръв път в Институциите на Гай. Въз основа на нея е изграден ФГК от 1804 г. При тази с-ма ПтеН на ГтоП се разпределят в 3 части. Така ФГК се състои от въводен отдел, посветен на публикуването, действието и прилагането на законите изобщо, и 3 книги. 1та е озаглавена „За Лта” и съдържа разпоредби за Пя статут на ФтеЛ, за брака, за родителската власт и настойничеството. 2та книга носи наименто „За имуществата и различните видоизменения на собствеността” и съдържа разпоредби за вещите, собствеността и дрте вещни П. 3то книга е озаглавена „За различните способи за придобиване на собственост” и обхваща Нте на наследствто и облигацто П, разпоредби за давността и владението.
От гл.т. на правна логика и практическо удобство по-съвършена е пандектната система, която е създадена от Г/Пта т-я п` XVIII и XIX в. и е възприета в ГГЗ от 1896г. За нея е х-рно, че общите правила, които важат за всички или за повечето Г П/О, са обособени в обща част на гражд кодекс. Останалите Н се подреждат в специални части по клонове: облигац, вещно, сем и наследствено П. Поради предимствата, които предлага, тази с-ма придоби широко разпространение не само в Гте законодва, създадени по образец на ГГЗ, но и в бившите съветски републики и в останалите страни от Изт и Средна Европа, които създадоха свои ГК след ІІ свет война. В тези страни пандектната с-ма беше приложена във видоизменен вариант. В тези ГК бяха включени Н на авторското П и на правния режим на останалите творчески произведения и технически идеи, които класическата пандектна с-ма не включва, докато Нте на семто П се отделят в специални частни кодификации.
2. Система на българското гражданско право /БГП/
С-мата на бългто ГП не е закрепена по нормативен път в своя пълен, разгърнат вид поради липса на ГК. Бългта Г/П наука има определени приноси за обосноваване на системата, но проблемът все още не може да се смята за окончателно решен.
В т-ята на ГтоП преобладава разбирането, което структурира съвкупността на Г/Пте Н по образец на пандектната с-ма. На 1 място, се поставя общата част на ГП. Тя обединява общите правила за Г/Пте Н и общите институти за отделните ГкиП/О. В нея най-напред се поставят Нте за обектто ГП: за източниците, действието на Г/Пте Н по време, място и спрямо Лта, за критиката и тълкуването на ГЗ и за преодоляването на празноти в него. Следващите дялове на общата част се отнасят до Г/Пте субекти, съдържто и обектите на ГтеП/О, Пте сделки като типичен Ю факт на ГтоП, представитто и погаситта давност.
За разлика от класическата пандектна система в нашата т-я преобладава разбирането, че след общата част следва да се постави вещното П. Този клон на ГП съдържа Пта уредба на отношта по придобиване, упражняване и защита на Пто на соб-ст и дрте вещни П, които имат основно значение както за нацта ик-ка, така и за интересите на отделните П субекти. Освен това вещните П са едни от най-честите обекти на гражданския оборот. Преди да се регламентират Пте ср-ва, ч` които те се привеждат в динамика, е необходимо тези П да се уредят по вид, съдържание и защита. Основни закони на вещното П понастоящем са Законът за собствеността (ЗС) и Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Вещното П се изучава в отделна учебна дисциплина.
На 2 място, м` клоновете на ГтоП следва да се постави облигацто П. То е най-големият по обхват дял на ГП и вкл общи правила за източниците на облигацни отнош, за изпълнението, неизпълнението и другите способи за погасяване на облигацни задълж. Облто П има и спец част, която обхваща спец Н за оснте видове обл отнош. Голяма част от Нте на облто П се съдържат в ЗЗД, който има х-р на частна кодификация на ГП, както и ЗС, СК и ЗН. Обл П се изучава в отделна уч. дисципл.
Следващ клон на ГП е авторското П, което съдържа Пя режим на Пта в` творчески произведения на литта, науката и изкуството, в` изпълнения на артисти, в` звукозаписи и програми на радиото и телевизията. Неговите ПН уреждат и договорите за отстъпване на Па на използване на тези обекти на други Л. Основен закон в тази област е ЗАвПСП.
Останалите съвкупности от ПН, които уреждат права в` нематериални блага със стопанско значение, като изобретения, полезни модели, промишлен дизайн, търг марки, географски означения, назовани с добилото популярност наименование „индустриална собственост”, не следва да се включват в ГП. Те имат редица особености в сравнение с Нте на ГтоП, които дават основание за обособяването им в отделен или отделни отрасли. Пта в` преобладаващата част от тези блага възникват от индивидуални админ актове, издавани след съблюдаване на правилата на специални произ-ва, регламентирани с повелителни ПН. Защитата на Пта в` тези нематериални блага се осъществява в редица случаи по админ ред. Нацто законодат в тази област е повлияно в значителна степен от международните конвенции, от които нашата Д е обвързана.
Сп` нас семто П също следва да се включи като клон на ГП. То е съвкупност от ПН, които уреждат имущни и неимущ отнош м` Ла, които са свързани помежду си ч` брак, произход и родство или осиновяване. Основен нормативен акт е СК. В Ю факултет се изучава заедно с наследственото П.
Последният клон на ГП е наследственото П. То обхваща Нте, които уреждат преминаването на имущте П и задълж на едно ФЛ след неговата смърт към наследниците, които то е определило със завещание и които законът сочи като наследници по закон. Основен Н акт е ЗН. При последното му изменение бяха разширени възможността на ФтеЛ сами да се разпореждат с имущто си за след смъртта и кръгът на наследниците по закон.
3. Кодификация на българското гражданско право
Кодифик на ГП има важно теоретич и практич значение. Исторички Пта форма на кодекса е била използвана най-напред в ГтоП, за да обхване в един НА основната част от Нте на всички негови клонове. Това са Н, които ежедневно се прилагат от множество П субекти, поради което кодификацията им представлява обществена необходимост.
§ 3. Основни принципи на гражданското право
1. Понятие
Глава I от Конст е озаглавена „Основни начала” и в нейните 24 текста се съдържат основополагащи идеи за Д устр-во, Пта с-ма и политичя живот у нас, в` които се изгражда нацто законодво. Оснте начала представл най-общи констни ПН. Терминът „основни начала на Пто” се употребява и в чл. 46, ал. 1 и 2 от ЗНА. Тази разпоредба, която е от завареното от действащата Конст законодат, в понятието „основни начала на П” вкл не само общи конст Н, но и основни идеи, от които се ръководи законодателят и ги изразява в ПиН от разлте отрасли. СК си служи с термина „принципи”, като в чл. 3 изброява онези от тях, съобразно които се уреждат семейните отношения.
Термините „основни начала” и „принципи” се употребяват като синоними, за да се означат по-общи идеи и правила, от които се ръководи законодателят, когато опредя съдържто на един или повече институти, клонове или отрасли на Пта с-ма. Колкото по-широко се проявява важимостта на съответните идеи, толкова по-високо е нивото на обобщение и рангът на съответните принципи в Пта с-ма. На най-висока степен на обобщение стоят принципите на Пто, след тях са принципите на отделните отрасли, по-долу са принципите на отделните клонове на един отрасъл или на отделните институти.
2. Основни принципи на българското гражданско право
Принципите на ГтоП са основни идеи и правила, които проявяват своето обвързващо действие или в цялото ГП, или в няколко от неговите клонове.
С основание се изтъква в теорията, че Пте пр-пи не тр да се смесват с икки или политки ръководни идеи в общто. Пр-пите на ГП се намират в тясна връзка с редица общи икки идеи, като напр необходта от конкуренция, формиране на цените сп` търсенето и предлагането и др., но последните придобиват П значение само когато са съобразени в съдържто на ПтеН и въз основа на тях се превърнат в П принципи.
Пте пр-пи могат да бъдат закрепени в Нни текстове или да бъдат изведени по логически път от ПтеН, в които те са изразени. П пр-пи се различават от ПтеН и тогава, когато са формулирани изрично в Нни разпоредби. Най-често Пте пр-пи се формулират не като общи правила за поведение с хипотезис, диспозиция и санкция, а като общи изисквания спрямо определени субекти или П/О или като техни общи х-ки. Въз основа на пр-пите на ГтоП законодят и правоприложителят могат да изведат общи правила за поведение. П пр-пи имат по-голямо значение за ГтоП от ПтеН. Чрез тях се осъщва логическата връзка м` ПтеН в отделните институти, в клоновете на ГтоП и в целия отрасъл. П пр-пи се х-рат с по-голяма стабилност от ПтеН. Ч` тяхното съобразяване се осигурява последователност, консеквентност в нормотворчеството.
Конкретно Пното значение на пр-пите на ГтоП се проявява освен в процеса на създаване и усъвършенстване на Г/Пте Н, при тълкто на последните и при преодоляването на празноти в Гто законодво - чл. 46, ал. 1 и 2 от ЗНА.
Пр-пите на ГтоП не са формулирани изрично в нашето Г законодво, поради което те се извеждат от него от теорията и съдебната практика. По тази причина при формулирането им се допуска и субективизъм при предпочитанието на едни или др пр-пи, което обяснява различията м` пр-пите, които различни автори приемат. За ГтоП като най-общи са х-рни, 5 пр-па:
а) Самостоятелност на Г/Пте субекти и свобода за участието им в Г/Пя живот. Този пр-п намира много широко приложение във всички клонове на ГтоП и ч` него последното се х-ра и отличава от другите П отрасли.
Г/Пте субекти притежават свое имущво и не се намират в областта на ГтоП в подчинение на ДО или други П субекти. Те свободно формират и изявяват воля, като се съобразяват с икте условия и със своите интереси. Те свободно избират П ср-ва и последиците, които желаят да породят. Самостоятелността им и свободата за Пи действия се проявява, когато Г/Пте субекти участват в Гя оборот. Чл. 9 от ЗЗД им признава възможността свободно да определят вида и съдържто на договорите, които сключват, стига те да не противоречат на повелителни ПН и на добрите нрави. Освен това Г/Пте субекти свободно могат да определят вида, формите и съдържто на другите свои обществени прояви, които представляват ЮФи на ГтоП, като напр да се сдружават в ЮиЛ с идеални цели, да осъществяват творческа д/ст и въз основа на нея да придобиват Па в` нематерни блага. Действащата Конст установи забрана за упражняване на цензура при изразяване на мнение ч` слово, печатни издания, звук и др - чл. 39 и 40 от Конс. Ограниченията за придобиване и разпореждане с вещни П в` недвижими имоти по Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ) бяха отменени. Разширена бе възможността на ФтеЛ за разпореждане с имущте П за след смъртта им с измененията на ЗН от 1992 г.
б) Справедливост в Гте П/О. Този пр-п означава да се закриля и защитава всеки признат от Нте на ГтоП интерес, като се търси максно съчетаване на интересите на отделните П субекти. В случаи на колизия м` интереси и П се възприемат такива критерии, които са оправдани с оглед на настоящи или бъдещи цели, които общто си поставя, като например равностойност на обезщетението при засягане на частна собственост с админ актове в обществен интерес, приоритет във времето, защита на добросъвестни П субекти и др. Това не означава винаги и на всяка цена доминиране на Дте интереси над личните и колективните. В настоящия момент е актуален процесът на приватизация на Дта соб-ст, ч` който се цели създаване на материална база за разгръщане на частната стопанска инициатива. Пр-път на справедливостта не налага прилагане на застинали догми при степенуване на интересите, а отчитане на целите, които законодателят определя като решаващи в даден исторически момент. Правилно в Конст не е закрепено изискване за подчиняване на интересите на отделния индивид на тези на Дта. Сп` чл. 18, ал. 6 от Конст Дте имоти се стопанисват в интерес на гражданите и на обществото. Не всички интереси на Дта са задължит и обществени интереси. В миналото монополизирането на ср-вата за произ-во от Д ч` национализациите противоречеше на обществения интерес, защото не създаде условия за тяхното рентабилно стопанисване.
Справедливостта налага при прилагане на абстрактните Г/Пи Н и определяне на Пте последици от осъществени ЮФ да се държи сметка за конкретните обстоятелства.
в) Равнопоставеност на Г/Пте субекти. Този пр-п се състои в това, че Нте на Гто законодво третират еднакво Г/Пте субекти, като им предоставят равни възможности за придобиване на П, за тяхното осъществяване и защита, за участието им в Г/П живот. Този пр-п спрямо ФтеЛ е закрепен в чл. 6 от Конст, който урежда равна правоспособност за всички Л и забранява както привилегиите, така и ограниченията, които се основават на различия м` тях, свързани с индивидуални биологически или социални качества или състояния.
Равнопоставеността на Г/П субект означава, че той не може в областта на ГтоП да бъде едностранно обвързан с Пни задълж от друго Л, едната страна по ГтоП/О не може сама да определя неговото съдържание или да го изменя или прекратява, освен в изключителните случаи, когато поради оправдани причини законът допуска това.
Същто на ЮЛ-монополисти е пречка за последоватто прилагане на този пр-п. Ч` диктуване на общи условия, в` клаузите на които не се упражн контрол, Пни субекти в ЧтоП се поставят в привилегировано положение, което противоречи на разглеждания пр-п. Равнопостта в ГтоП не означава равенство в конкретните СП и П задълж, които възникват от осъществени ЮФ.
г) Обезпечаване на адекватна защита на нарушени СП. Въз основа на Нте на ГтоП възникват голям брой и твърде разнообразни по съдържание СПа. По отнош на тях се извършват различни нарушения. Тяхната защита е уредена по такъв н/н, че те да могат да се осъществят максимално ефективно в съответствие с интересите на носителите им. Поради това ГтоП урежда разнообразни Пни форми за защита на нарушени или заплашени от нарушение СПа или законни интереси. В редица случаи Пте субекти имат възможност да избират м` 2 или повече ср-ва за защита напр. купувачът по договор за продажба може да запази некачествената вещ, която му е прехвърлена, и да иска намаляване на цената и обезщетение за причинените вреди или да развали договора - чл. 195 ЗЗД.
Нте на ГтоП се вдъхновяват от идеята възможно най-пълно да се задоволят интересите на носителя на нарушеното П. Напр. наред с унищожаване или разваляне на сделката може да се търси и обезщетение за претърпени вреди; освен неустойката за неизпълнение на договора длъжникът дължи и обезщетение за вредите, които тя не покрива.
За последователното прилагане на този принцип бълг Г законодво се нуждае от допълване и усъвършенстване.
д) Изискване за Пна сигурност в ГтеП/О. От много голямо значение за интересите на всички участници в Гя оборот и за обществените интереси е Пта сигурност в ГтеП/О. Множество ПН и цели институти в ГтоП са обусловени и доминирани от това изискване. Проявлението на този пр-п в ГтоП може да се проследи в няколко насоки.
Установяването на изисквания за форма като условие за действителност на Пте сделки и на други правомерни П действия е продиктувано главно от съображения за П сигурност. Освен това в ГП има няколко режима за вписване на обстоятелства и актове с Г/П последици. В актове за Гко състояние и в регистри за населението се вписват обстоятелства от Г/Пя статут на ФтеЛ, ч` които се установяват при нужда тези обстоятелства. Внасяне на сигурност в Гте отношения е и последицата от вписванията в нотарте книги на актовете за придобиване, изменение и прекратяване на вещни П в` недвиж имоти. Същият ефект се постига и ч` регистрацията на ЮтеЛ в специални регистри към окръжните съдилища. Ч` тези официални записвания се защитават интересите на третите добросъвестни Л, които черпят информация от тях. Обстоятта, вписани в регистрите, се смятат за настъпили спрямо добросъвестни трети Л, дори да не са осъществени, и обратно - подлежащите на вписване, но невписани обстоятелства, се считат за неосъществени - чл. 493 от ГПК.
ГтоП съдържа редица разпоредби, ч` които защитава интересите на Л, които не знаят и не са могли да узнаят определени обстоят. Тези Л се наричат „добросъвестни трети Л” и в определени случаи законодателят защитава техните интереси, като допуска изключения от утвърдени в ГП пр-пи, като напр „Никой не може да прехвърля П, които не притежава” - чл. 17, ал. 2 и 3, чл. 33, ал. 3, чл. 88, ал. 2 от ЗЗД, чл. 78 от ЗС и др. В тези разпоредби също намира израз пр-път за П сигурност в ГтеП/О.
§ 4. Възникване и развитие на гражданското право
1. Групи правни системи
Възникването и разв-то на БГП може да се проследи научно само на фона на зараждането и усъвърш-то на онези П системи на континента, с които нашето обективно П има сходни черти.
Благодарение на творчеството на способни теоретици п` последните няколко десетилетия на миналия век сравнителното П се превърна в сериозна наука. Според един от най-ярките представители на тази научна област, известния фр. юрист Рене Давид, П системи биха могли да се разграничат в няколко групи или фамилии, като се изхожда от философските, политич-те и ик-ките основи, на които почиват, и от чисто П белези като източниците на ПН, основните пр-пи и м-ди, с които си служат юристите. Според него това са романо-герм П фамилия, фамилията на общото П или наричано още англосаксонско П, социалистич П с-ми и философски и религиозни П с-ми. Разбира се, всяка от тези групи включва редица нац-ни П с-ми, които наред с общите белези имат и специфични черти, които ги отличават от останалите от правната фамилия.
Бълг П принадлежи към романо-герм П фамилия, поради което най-напред ще проследим бегло възн-то, разв-то и х-ката на френското и германското ГП.
2. Възникване и развитие на ГП в Западна Европа
След разпадането на Рим. империя наред с римското П, установено ч` Компилацията на Юстиниан - Кодекса, Дигестите и Институциите, публ-ни от 529-534 г. и допълнени от серия новели, действали на Изток и отчасти в Италия, ч` Молитвеника на Аларих (506 г.), във Франция и на Иберийския полуостров се прилагат и П обичаи на племената, които се заселват в Зап Евр, т. нар. „закони на варварите”. В периода VІ-ІХ век римското П на Юстиниан се оказало твърде сложно, поради което било заменено от по-прости и достъпни писани П източници като Еклогата (740г), Прохирона на Васили Македонски (870г), Базиликите на Лъв VI (900 г.).
За среднов-то е х-рно едно доста примитивно състояние на социален живот. Не е съществувала обществена власт, която да заставя към съблюдаване на ПН, трудно е било да се получи правосъдие, изпълнението на съдебните решения не е било обезпечено. Християнските общества се основавали на идеите за братство и милосърдие, а юристите били смятани за лоши християни.
Създаването на романо-герм П системи се свързва с Възраждането в Зап Евр през XII и XIII век, когато постепенно престават да смесват религията и морала с гражданския порядък и правото. Голяма заслуга за създаването на тези П с-ми имат старите университети в Зап Евр, в които се преподавало не действащото в отделните държавици партикуларистично право, а римското П и основаното също на него каноническо П. Чрез юридическите школи в западноевроп университети римското П било усъвърш и приспособено към новите соц-иконом отнош, то се превърнало в модернизирано пандектно П.
Докато в Англия въз основа на съществуващи П обичаи ч` решенията на висшите съдебни инстанции се създава нова П система, в страните на континентална Европа ГП възниква въз основа на принципи и нормативни решения, предлагани от юридическите школи в университетите. Теоретичните разработки в областта на ЧП влияели в` съдебната практика, а тя от своя страна играела важна роля за формирането на законодателството.
Въпреки че римското ЧП се ползвало с голям авторитет, на него се гледало като на „писан разум”, неговата рецепция в страните от Зап Евр не е тотална и ГП, което се създава в тях, не е идентично с това, което е било преподавано в универс-те. Като втори източник за формирането на ГП в романо-герм П с-ми определена роля играели и местни П обичаи от неримски произход. До XVIII век обичайното П имало преобладаващо значение и по-голям авторитет от НА, издавани от владетелите. Даже абсолютните монарси във Франция не смятали, че могат да изменят със свои актове установени от обичая норми на материалното ЧП. Приемало се е, че действителен е този закон, който се потвърждава от обичая.
Каноническото П е послужило също като източник за формиране на романо-герм ГП. През средновековието църквата има широка юрисдикционна власт в повечето страни от Зап Евр. Когато тази компетентност по-късно била ограничена, светското П в областта на семейното и наследственото П възприело редица от нормите, прилагани преди това от църквата.
През XVIII и в началото на XIX век в страните от разгл-та П фамилия се поставят в действие първите гражд кодекси. Така в германските Д в Бавария влиза в сила п` 1756 г. Кодекс Максимилианеус Баварикус, в Прусия п` 1794г Общо земско П, в Австрия п`1811 г. Общият гражд законник. С най-голям авторитет и влияние в` гражданските законодателства на други Д се ползва изработеният с активното съдействие на Наполеон ФГК (Code civil) от 1804 г. ФГК бил въведен в действие на части. От м. март 1803 г. до м. март 1804 г. били приети 36 гражд закона. Със закон от 21.03.1804 г. те били обединени в един акт - ГК на французите. Според неоспорваната оценка на този кодекс, която му се дава, както от французи, така и от чуждестр юристи, той представлява забележително постижение на фр. П мисъл от това време. Съставителите успяват майсторски да приспособят и съчетаят римското ЧП, правните обичаи, прилагани в Северна Фр, разрешения от кралските ордонанси с прогресивните идеи на философите и мислителите от XVII и XVIII в. и по този начин да създадат единна П система, която сполучливо урежда многобройните и непрекъснато усложняващи се отношения на гражд-то общество. При създаването на кодекса се използват много конструкции и понятия, които имат основата си в римското П, но се възприемат в преработения им вид от трудовете на известните юристи на монархическа Фр - Потие, Дома, Оливие, Буржон и др.
По съдърж ФГК е прогресивен. В него се утвърждава равенството на гражданите пред закона, подчертава се светският х-р на брака, П на собственост се третира като най-важно естествено П на човека, отговорността се свързва с вината, установява се системата на генералния деликт и др. ФГК се отличава и с високо ниво на юридическа техника, ПН са формулирани без казуистични детайли, езикът е разбираем и достъпен за обикновения гражданин.
ФГК е послужил като образец при създ на по-късните граждански законодателства в десетки страни от Евр (Хол, Белг, Люксембург, Ит, Исп, Португ), в Сев и Лат Ам (Квебек, Луизиана, Боливия, Гватемала, Коста Рика, Хондурас, Уругвай` др), в Азия и Африка. ФГК е претърпял досега множество изменения, особено след ІІ Св.В., но и понастоящем е в сила във Фр.
Втората много известна кодификация на ГП датира от края на XIX век. Преди Френско-Пруската война от 1871 г. в германските Д действат местни закони, в по-големите от тях има вече приети и гражд кодекси. Наред с тях като субсидиарен източник се прилага т. нар. „общо П”, което възпроизвежда Н на римското П. След възникването на герм Райх се чувства остра нужда от преодоляване на правния партикуларизъм. След оживени обсъждания и спорове в резултат от дейността на видни юристи и с активното участие на герм П общественост в продълж на 22 год се изработва ГГЗ, гласуван от парламента на 24.08.1896 г. и влязъл в сила на 1.01.1900 г. В него се възприемат идеи, понятия и конструкции както от модернизираното римско П, така и от герм-то П.
ГГЗ се състои от 5 книги, 2385 члена и Убоден закон към него. При оценките на Законника в лит-та се изтъкват както неговите достойнства, така и някои недостатъци. Не подлежи на съмнение, че ГГЗ е блестящо постижение на герм П мисъл. Той се отличава със забележит логика на своята стр-ра, с обобщените понятия, с които си служи, с практичните разрешения, които съдържа, с голямата прецизност на терминологията, премахване на ненужния формализъм и др. Като недостатъци на ГГЗ се сочат прекалената сложност и абстрактност на конструкциите и стилът, поради което той е недостъпен за неюристи, хладният канцеларски стил, множ-вото препращащи Н, недостатъчно социален елемент, запазване на остатъци от феодалните поземлени отнош.
ГГЗ е оказал влияние в` гражд законодателства на редица страни като напр Авст, Швейц, Япо, Тайланд, Браз, Перу, Аржент, скандинавските страни и др. ГГЗ е претърпял редица изменения, след обединението на Герм п` Х.1991 г. той е действащото ГП във всички съюзни Д на ФРГ.
В Италия п` 1865 г. влиза в сила ГК, създаден по фр. образец. Наред с него действа и Търг кодекс. От 1942г в Ит действа ГК, който вкл и Н на търг-то П, без морското П, което се урежда от отделен кодекс.
В Швейц до края на миналия век компетентността за издаване на гражд закони принадлежи на кантоните. Повечето от тях създават свои ГК. Една част от тях използвали като образец Общия гражд кодекс на Австрия от 1811г. Във френскоезичните кантони действал ФГК. В Цюрих бил създаден самостоятелен кодекс, заимстван от други кантони. През 1883 г. влиза в сила първият федерален Облигационен закон на Швейц, к` вкл наред с общите правила на облиг П и разпоредби за вещните П в` движими вещи. През 1896г гражд законодателство напълно било отнесено към компетентността на федерацията. През 1907г влязъл в сила Гражд кодекс на Швейцария (ШГК), който първонач се състои от 4 книги: 1. Субекти на П - Ф и ЮЛ,; 2.Сем П, 3. Наследствено П и 4. Вещно П. Облигационният закон от 1883г бил допълнен п` 1911г и оттогава става книга пета на ГК. Облигационният кодекс се състои от 5 големи раздела: 1. Общи правила за облиг отнош; 2. Отделни видове облиг отнош; 3. Търг друж-ва; 4. Търг регистрация, П на фирма, търговско счетоводство; 5. Ценни книжа. ШГК вкл и Н на търг-то П. Той е послужил като образец за създаване на ГК в Турция през 1962 г.
Скандинавските стр представл самостоят П кръг. ГК, които те създават п` XVIII и XIX век, сега са заменени с модерни гражд закони. От края на мин век те правят сериозни стъпки към създаване на унифицирано П. Петте страни - Швеция, Дания, Норвегия, Финландия и Исландия, имат еднообразни закони за продажбата на движими вещи, за договорите и за търг-то П. Правният обичай при тях играе важна роля.
За ГП на съвременните стр е х-рно, че то се развива и обогатява с нови обекти на граждански П като ноу-хау, компютърни програми, научна информация и др., появяват се нови договорни видове като договор лизинг, инженеринг, лицензионни договори, фючърсни сделки и др.
За стр-те, участващи в процесите на ик-ка и пол-ка интеграция в Евр, мн силно се проявява тенденцията към сближаване на законодателството в областта на ЧП и унифициране на някои от институтите на този дял на П.
3. Възникване и периоди в развитието на българското гражданско право
За нуждите на настоящия уч-к не е необх подробно да се разглежда възн и раз-то на БГП. Обстойно историята на бълг П се изучава в отделна дисципл. За да бъде въведен читателят в действащото понастоящем ГП, намираме за уместно да проследим и х-раме трите п-да, п` к` то премин в новата ист-я на Б-я
А. Периодът от Освобожд до 9.ІХ.1944г. След Освобожд п` 1878 г. у нас до създ-то на бълг гражд законодат продълж да се прилага турското религиозно П - Шериата, заедно с обичайно ГП, с цел да се избегнат сътресения в правния живот. Остават в сила Меджелето, турският Закон за земите от 1858 г. и др.
След приемането на прогресивната по съдържание Търн Конст се пристъпва към създаване на либерално гражд законодат. Липсата на традиции и на развита П т-я не позволява да се създаде самобитно, национално по съдържание гражд законодат. В края на миналия век утвърден образец на ГП е бил ФГК, от който са заимствали при изготвяне на законодателствата си Ит, Исп, Белг и др. Итал гражд кодекс от 1865г е най-близо по вр. до първите бълг гражд закони, поради което бълг законодател е реципирал Фр-то ГП или ч` итал П, или отчасти пряко от ФГК. Липсата на законодателен опит и достатъчна П подготовка обяснява ориентацията към приемане на частни кодификации в областта на Г и търг П. У нас се възприема и споделяната в Зап Евр идея по това време за дуалистичен х-р на ЧП - наред с ГП се създава като отделен клон и търг П.
В продълж на 3 десетил след Освоб се приемат основните Г закони: Зак за ипотеките (1885г), Зак за настойнич-то (1889г), Зак за припознаване на незаконородените деца, за узаконяването им и за осиновяването (1889г), Зак за наследството (1890г), ЗЗД (1892 г.), Закон за давността (1898 г.), Закон за имущ-та, собствеността и сервитутите (1904 г.), Закон за лицата (1907 г.), Закон за привилегиите и ипотеките (1908 г.) и др. След І Св.В. по силата на Ньойския договор Бълг е задължена да постави в действие закони за авторското П и патентите, които влизат в сила п` 1921 г. За този п-д е х-рно, че сем-то П и въпроси на личния статут на ФЛ остават в компетентност на църковните общности. Законод-то от този п-д е демократично, либерално е по съдърж, с известни изключ от времето след започване на ІІ Св.В, когато се приема Законът за защита на нацията от 1941г, с който се въвеждат ограничения в правоспособността на определени групи бълг граждани.
Б. Периодът от 9.IX. 1944 г. до м. януари 1990 г. Новата власт веднага отменя някои закони, които квалифицира като дискриминационни. Част от завареното законодат се запазва временно, но се прилага в съответствие с господстващите идеи за П и справедливост. Чрез множество национализационни Н актове Д отнема от техните собственици индустриални предприятия, мини, банки, акции и други ЦК, земеделски земи, градски недвижими имоти и др. без обезщетение и създава Д предприятия, на които предоставя за стопанисване национализираните имущ-ва. В селското стоп-во се създават Д земед-ки стопанства, които обработват одържавените полски имоти, а също по инициат на Д се създават кооперативни земед стоп-ва, в които бъдещите кооператори се задължават да внесат цялата си обработваема земя и земеделски инвентар. Започва създ на ново гражд законодат по образец на съветското. Сем-то П и актовете за гражд състояние на ФЛ се изземват от компетентността на църквата и правният им режим придобива светски х-р.
Със закон от 21.ХІ.1951 г. се отменят всички заварени към 9.ІХ.1944 г. законодателни актове, престава да същ-ва търг П като отделен П отрасъл и ГП се третира като единно, въпреки съществените различия, които се възприемат за отношенията м` стопанските организации.
През разглеждания п-д социалистическата соб-ст и особено Д соб-ст се поставят в привилегировано правно положение.
Със социалис-то гражд законод се създават множество ограничения за придобиване и за упражн на личната и частната соб-ст в` недвижими имоти със ЗН, Закона за реда за прехвърляне на вещни П в` недвижими имоти в някои населени места, а по-късно със ЗСГ. Ограничения се въвеждат за придобиване на жителство в столицата и по-големите градове.
Редица привилегии се признават по Н път за Лта, признати от партийни органи за „активни борци против фашизма и капитализма”.
Законът като НА, приет от Нар събрание, се подценява, тъй като най-важните Г П/О - тези м` стопанските организации, се уреждат с подзаконови НА, несъобразени със законите, подлагани непрекъснато на недостатъчно обосновани изменения. Дта, ръководена от единствената полит партия, Комун партия, се намесва освен с НА и с индивидуални админ А в Г П/О, в резултат на което стопанските организации не са самостоят и независ участници в П живот.
Въпреки напредналата работа по изготвяне на ГК п` 60 и 80 год, до прием-то му не се стига, тъй като е взето партийно реш за изготвяне на Стоп. кодекс.
През разглеждания п-д се поставят в действие частни гражд кодификации и отделни Г закони като напр: ЗЛС от 1949, отменен в частта си за сем-то П от СК от 1968, к` бе заменен със сега действащия СК от 1985, изменен със закон (ДВ, бр. 11/1992); ЗЗД от 1951, ЗС от 1951, ЗН от 1949, Закон за Авт П от 1952., Закон за изобретенията и рационализациите от 1967 и др.
В. Периодът, който не е приключил понастоящем, започва, според нас, от изменението на Конст от 1971 г. през м. януари 1990 г., когато бе отменена конст-та разпоредба, която установяваше ръководната роля на Комун партия в Д и общ-то. С последващи изменения на Конст и на действащото законодат бяха възприети нови П пр-пи като равнопоставеност на вс форми на соб-ст, стимулиране на частната стопанска инициатива и д-ст, отпадане на ограниченията при упражн на субективните П на соб-ст и на привилегиите за определени социални групи.
Периодът, в който се намираме, би трябвало да бъде преход към постепенно създаване на ново Г законод, демократично по съдърж, което да възприеме полож-то от нац-те традиции и да бъде ориентирано към бъдещето.
7 ВНС прие действащата Конст на 12.07.1991 г., по която за съжаление не можа да се постигне съгласие м` вс полит сили, представени в него. Въпреки недостатъците си, заради които тя се подлага на критика, действащата Конст е нормативната основа на създаваното понастоящем Г законод. С влизането й в сила бяха отменени по силата на прякото й действие разпоредбите от завареното законод, които противоречат на нейните ПН.
Въз основа на действащата Конст бяха приети множество закони, от които заслужава да се споменат ЗППДОП, ЗСПЗЗ, ЗЗК, ЗАвПСП, ЗСВ, ЗДС, ЗОС и правилниците за приложение на тези закони, ЗЗППТ, ЗГР, ЗЮЛНЦ, ЗПП, ЗЕДЕП и др. Особено активна законод д-ст разви 38-то НС, което прие 631 закона. Но голямото количество на НА се отрази зле на кач-то им. По време на д-стта на 38 НС се извършваха много чести промени в законод-то, което причини П нестабилност и затруднения пред правоприложението.
П` 3 п-д се осъщ-ха важни П А, засягащи междунар отнош на нашата стр, които предопределят и нейното бъдеще. На 8.03.1993. РБ подписа Евр спораз за асоцииране в ЕС, което влезе в сила на 1.02.1995. То създаде условия за по-тесни полит контакти със стр-те от ЕС и за по-стабилни ик-ки отнош с тях.
През 1998 г. РБ започна преговори за пълноправно членство в ЕС и понастоящем 1 част от главите са вече приключени.
През пролетта на 2001 г. Бълг беше изключена от списъка на страните, чиито граждани се нуждаят от визи при пътувания в страните, обвързани от Шенгенското споразумение.
През последните 3-4 год се работи по програмата за сближаване и хармонизиране на бълг законод с европейското. Този процес ще продължи и в бъдеще още по-интензивно.
Като определящи тенденции на бъдещото развитие на ГП бихме могли да посочим: създаване на гаранции за равнопоставеност на Г/П субекти и защита с` неравноправни клаузи в договорите; равнопоставеност на държ-та, общ-та и частната соб-ст; отпадане на всички необосновани ограничения и затруднения при упражн на субективни П; създаване на обща уредба за защита на личните П и на законните интереси на личността; обогатяване на облигационното П с ПН за нови договорни видове като фючърсни сделки, прехвърляне на дълг с` собственост, договори за спонсориране и др.
4. Предмет и задачи на науката гражданско право
Науката за ГП представл с-ма от знания и възгледи за осн понятия и институти на обективното ГП. Чрез нея се изясняват произходът, формирането и промените, които са претърпели основните П категории на ГП. Тя се основава на постиженията на общата т-я на п, на философията на П и си служи с методите на формалната и П логика, с догматичния, историческия и сравнително П м-д на изследване. Тя подлага на критичен а-з практиката по приложението на гражданското законодателство и прави предложения за неговото усъвършенстване. Само въз основа на научно изследване на резултатите от прилагането на гражданските закони може да се оцени тяхната социална ефективност. В помощ на научните изследвания в бъдеще ще се използват все повече и постиженията на новите научни направления кибернетика и прогностика.
5. Учебната дисциплина гражданско право
Учебната дисциплина ГП има като предмет на изучаване пр-пите и Н на действащото обективно ГП. В нея се използват постиженията на П наука, като се прилагат както традиционни, така и нови дидактически м-ди за по-лесно овладяване на знания, като напр решаване на казуси, тестове, курсови работи в` теоретични въпроси с практич приложение, организиране на учебни пр-си и др.
Задачите на учебната дисциплина са да се придобият знания в` съдърж на Н на ГП и умение за тяхното тълкуване и прилагане, способност за аргументиране на поддържаните тези и за етично участие в дискусии.
Литературата по ГП се състои от монографии, студии и статии в Ю периодични издания, коментари на закони, учебници и сборници с казуси и НА.
ГЛАВА II
ИЗТОЧНИЦИ И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГРАЖДАНСКОПРАВНИТЕ НОРМИ
Сподели с приятели: |