§ 2. Система на гражданското право

ГП е най-големият по обхват от­расъл на обект^тоП, поради което при него най-голямо знач придобива систематизацията на ПН. Всеки отрасъл на действащото П е под­система, която се х-ра със своя вътрешна стр-ра. Системата на ГП обхваща критериите и начина за разпределение и подреждане на П^теН. Системата е обективно обусловена от естеството на отнош^та, в` които въздействат П^теН, от тяхното съдърж, от изисква­ния за практическо удобство. В крайна сметка система­та е резултат на човешко творчество, поради което тя има субективен х-р. Когато системата се закрепи по нормативен ред, тя се превръща в част от П система и заедно с нея представлява обективна социал­на реалност.

С-мата на ГП има както теоре­тическо, така и важно практическо значение. Логичната система е доказат за добро ниво на теоретична­та мисъл и основа за нейното по-нататъшно развитие. Тя е предпоставка за създаване на общи П понятия и за безпротиворечивото им прилагане във всичките кло­нове на ГП.

При създаване Н^те на Г^тоП зако­нодателят следва да се съобразява със системата на този отрасъл. Тя помага за допълване и усъвърш на отделни дялове на Г^тоП. Систе­мата придобива особено голямо значение при кодифика­цията на Н^те на Г^тоП.

С-мата на ГП е необходима за научното изследване и за изучаването на неговите ПН. Тя представлява голямо улеснение и за правоприложението.

С-мата на ГП включва като свои необходими подразделения Г/П^те ин­ститути, от подреждането на които се образуват клоновете на ГП.

В своето развитие ГП се свързва с две известни системи, които и досега се прилагат в зако­нод^та на съврем^те Д. По-старата с-ма се нарича институционна, и в нея се възприема начинът за подреждане на институтите на Г^тоП, който е бил приложен за пръв път в Инсти­туциите на Гай. Въз основа на нея е изграден ФГК от 1804 г. При тази с-ма П^теН на Г^тоП се разпределят в 3 части. Така ФГК се състои от въводен отдел, посветен на публикуването, дейст­вието и прилагането на законите изобщо, и 3 книги. 1^та е озаглавена „За Л^та” и съдържа разпоредби за П^я статут на Ф^теЛ, за брака, за ро­дителската власт и настойничеството. 2^та книга носи наимен^то „За имуществата и различните видоизменения на собствеността” и съдържа разпоредби за вещите, собствеността и др^те вещни П. 3^то книга е озаглавена „За различните способи за при­добиване на собственост” и обхваща Н^те на наслед­ств^то и облигац^то П, разпоредби за дав­ността и владението.

От гл.т. на правна логика и практическо удоб­ство по-съвършена е пандектната система, която е съз­дадена от Г/П^та т-я п` XVIII и XIX в. и е възприета в ГГЗ от 1896г. За нея е х-рно, че общите правила, които важат за всички или за повечето Г П/О, са обособени в обща част на гражд кодекс. Останалите Н се подреждат в специални части по клонове: облигац, вещ­но, сем и наследствено П. Поради предимства­та, които предлага, тази с-ма придоби широко раз­пространение не само в Г^те законод^ва, създадени по образец на ГГЗ, но и в бившите съветс­ки републики и в останалите страни от Изт и Сред­на Европа, които създадоха свои ГК след ІІ све­т война. В тези страни пандектната с-ма беше приложена във видоизменен вариант. В тези ГК бяха включени Н на авторското П и на правния режим на останалите творчески произведения и техни­чески идеи, които класическата пандектна с-ма не включва, докато Н^те на сем^то П се отде­лят в специални частни кодификации.

С-мата на бълг^то ГП не е зак­репена по нормативен път в своя пълен, разгърнат вид поради липса на ГК. Бълг^та Г/П нау­ка има определени приноси за обосноваване на система­та, но проблемът все още не може да се смята за оконча­телно решен.

В т-ята на Г^тоП преобладава раз­бирането, което структурира съвкупността на Г/П^те Н по образец на пандектната с-ма. На 1 място, се поставя общата част на ГП. Тя обединява общите правила за Г/П^те Н и общите институти за отделните Г^киП/О. В нея най-напред се пос­тавят Н^те за обект^то ГП: за източниците, действието на Г/П^те Н по време, място и спрямо Л^та, за критиката и тълкуването на ГЗ и за преодоляване­то на празноти в него. Следващите дялове на общата част се отнасят до Г/П^те субекти, съдърж^то и обектите на Г^теП/О, П^те сделки като типичен Ю факт на Г^тоП, представит^то и погаси­т^та давност.

За разлика от класическата пандектна система в нашата т-я преобладава разбирането, че след общата част следва да се постави вещното П. Този клон на ГП съдържа П^та уредба на отно­ш^та по придобиване, упражняване и защита на П^то на соб-ст и др^те вещни П, които имат основно значение както за нац^та ик-ка, така и за интересите на отделните П субекти. Освен това вещните П са едни от най-честите обекти на гражданския оборот. Преди да се регламентират П^те ср-ва, ч` които те се привеждат в динамика, е необходимо тези П да се уредят по вид, съдържание и защита. Основни закони на вещното П понастоя­щем са Законът за собствеността (ЗС) и Законът за соб­ствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Вещното П се изучава в отделна учебна дисциплина.

На 2 място, м` клоновете на Г^тоП следва да се постави облигац^то П. То е най-големият по обхват дял на ГП и вкл общи правила за източниците на облигац^ни отнош, за изпълнението, неизпълнението и другите способи за погасяване на облигац^ни задълж. Обл^то П има и спец част, която обхваща спец Н за осн^те видове обл от­нош. Голяма част от Н^те на обл^то П се съдържат в ЗЗД, който има х-р на частна кодификация на ГП, както и ЗС, СК и ЗН. Обл П се изучава в отделна уч. дисципл.

Следващ клон на ГП е авторското П, което съдържа П^я режим на П^та в` творчески произведения на лит<sup>та</sup>, науката и изкуството, в` изпълнения на артисти, в` зву­козаписи и програми на радиото и телевизията. Него­вите ПН уреждат и договорите за отстъп­ване на П^а на използване на тези обекти на други Л. Основен закон в тази област е ЗАвПСП.

Останалите съвкупности от ПН, които уреждат права в` нематериални блага със стопанско значение, като изобретения, полезни модели, промишлен дизайн, търг марки, географски означения, назова­ни с добилото популярност наименование „индустриал­на собственост”, не следва да се включват в ГП. Те имат редица особености в сравнение с Н<sup>те</sup> на Г<sup>то</sup>П, които дават основание за обособяването им в отделен или отделни отрасли. П<sup>та</sup> в` преобладаващата част от тези блага въз­никват от индивидуални админ актове, издавани след съблюдаване на правилата на специални произ-ва, регламентирани с повелителни ПН. Защитата на П^та в` тези нематериални бла­га се осъществява в редица случаи по админ ред. Нац^то законодат в тази област е пов­лияно в значителна степен от международните конвен­ции, от които нашата Д е обвързана.

Сп` нас сем<sup>то</sup> П също следва да се вклю­чи като клон на ГП. То е съвкупност от ПН, които уреждат имущ<sup>ни</sup> и неимущ отнош м` Л^а, които са свързани по­между си ч` брак, произход и родство или осиновява­не. Основен нормативен акт е СК. В Ю факултет се изучава заедно с наследственото П.

Последният клон на ГП е наследст­веното П. То обхваща Н^те, които уреждат пре­минаването на имущ^те П и задълж на едно ФЛ след неговата смърт към наследни­ците, които то е определило със завещание и които за­конът сочи като наследници по закон. Основен Н акт е ЗН. При последното му изменение бяха раз­ширени възможността на Ф^теЛ сами да се разпореждат с имущ^то си за след смъртта и кръ­гът на наследниците по закон.
3. Кодификация на българското гражданско право

Кодифик на ГП има важно теоретич и практич значение. Историч^ки П^та форма на кодекса е била използвана най-напред в Г^тоП, за да обхване в един НА основната част от Н^те на всички него­ви клонове. Това са Н, които ежедневно се прилагат от множество П субекти, поради което кодифика­цията им представлява обществена необходимост.

Глава I от Конст е озаглавена „Основни на­чала” и в нейните 24 текста се съдържат основопола­гащи идеи за Д устр-во, П^та с-ма и политич^я живот у нас, в` които се изгражда нац^то законод^во. Осн^те на­чала представл най-общи конст^ни ПН. Терминът „основни начала на П^то” се упот­ребява и в чл. 46, ал. 1 и 2 от ЗНА. Тази разпоредба, която е от завареното от действащата Конст законодат, в по­нятието „основни начала на П” вкл не само общи конст Н, но и основни идеи, от ко­ито се ръководи законодателят и ги изразява в П^иН от разл^те отрасли. СК си служи с термина „принципи”, като в чл. 3 изброява онези от тях, съоб­разно които се уреждат семейните отношения.

Термините „основни начала” и „принципи” се упот­ребяват като синоними, за да се означат по-общи идеи и правила, от които се ръководи законодателят, кога­то опред^я съдърж^то на един или повече инсти­тути, клонове или отрасли на П^та с-ма. Кол­кото по-широко се проявява важимостта на съответ­ните идеи, толкова по-високо е нивото на обобщение и рангът на съответните принципи в П^та с-­ма. На най-висока степен на обобщение стоят принци­пите на П^то, след тях са принципите на отделни­те отрасли, по-долу са принципите на отделните кло­нове на един отрасъл или на отделните институти.
2. Основни принципи на българското граждан­ско право

Принципите на Г^тоП са основни идеи и правила, които проявяват своето обвързващо действие или в цялото ГП, или в няколко от негови­те клонове.

С основание се изтъква в теорията, че П^те пр-пи не тр да се смесват с ик^ки или полит^ки ръководни идеи в общ^то. Пр-пите на ГП се намират в тясна връз­ка с редица общи ик^ки идеи, като напр не­обход^та от конкуренция, формиране на цените сп` търсенето и предлагането и др., но последните придобиват П значение само когато са съобразени в съдърж^то на П^теН и въз основа на тях се превърнат в П принципи.

П^те пр-пи могат да бъдат закрепени в Н^ни текстове или да бъдат изведени по логически път от П^теН, в които те са изразени. П пр-пи се различават от П^теН и то­гава, когато са формулирани изрично в Н^ни разпоредби. Най-често П^те пр-пи се формулират не като общи правила за поведение с хипотезис, диспози­ция и санкция, а като общи изисквания спрямо определе­ни субекти или П/О или като техни общи х-ки. Въз основа на пр-пите на Г^тоП законод^ят и правоприложителят могат да изведат общи правила за поведение. П пр-пи имат по-голямо значение за Г^тоП от П^теН. Чрез тях се осъщ^ва логическата връзка м` П<sup>те</sup>Н в отделните институти, в клоновете на Г<sup>то</sup>П и в целия отрасъл. П пр-пи се х-рат с по-голяма ста­билност от П<sup>те</sup>Н. Ч` тяхното съобразява­не се осигурява последователност, консеквентност в нормотворчеството.

Конкретно П^ното значение на пр-пите на Г^тоП се проявява освен в процеса на създаване и усъвършенстване на Г/П^те Н, при тълк^то на последните и при преодоляването на празноти в Г^то законод^во - чл. 46, ал. 1 и 2 от ЗНА.

Пр-пите на Г^тоП не са формули­рани изрично в нашето Г законод^во, по­ради което те се извеждат от него от теорията и съдебната практика. По тази причина при формулиране­то им се допуска и субективизъм при предпочитанието на едни или др пр-пи, което обяснява различия­та м` пр-пите, които различни автори приемат. За Г^тоП като най-общи са х-р­ни, 5 пр-па:

Г/П^те субекти притежават свое имущ^во и не се намират в областта на Г^тоП в подчинение на ДО или други П субекти. Те свободно формират и изявяват воля, като се съобразяват с ик^те условия и със своите интереси. Те свободно избират П ср-ва и последиците, които желаят да породят. Самос­тоятелността им и свободата за П^и действия се проявява, когато Г/П^те субекти участ­ват в Г^я оборот. Чл. 9 от ЗЗД им признава възможността свободно да определят вида и съдърж^то на договорите, които сключват, стига те да не противоречат на повелителни ПН и на доб­рите нрави. Освен това Г/П^те субекти свободно могат да определят вида, формите и съдърж^то на другите свои обществени прояви, които пред­ставляват ЮФ^и на Г^тоП, като напр да се сдружават в Ю^иЛ с иде­ални цели, да осъществяват творческа д/ст и въз основа на нея да придобиват П^а в` нематер<sup>ни</sup> блага. Действащата Конст установи забрана за упражняване на цензура при изразяване на мнение ч` слово, печатни издания, звук и др - чл. 39 и 40 от Конс­. Ограниченията за придобиване и разпореждане с вещни П в` недвижими имоти по Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ) бяха отменени. Разширена бе възможността на Ф^теЛ за разпореждане с имущ^те П за след смъртта им с измененията на ЗН от 1992 г.

Справедливостта налага при прилагане на абстрак­тните Г/П^и Н и определяне на П^те последици от осъществени ЮФ да се държи сметка за конкретните обстоятелства.

Равнопоставеността на Г/П субект означава, че той не може в областта на Г^тоП да бъде едностранно обвързан с П^ни задълж от друго Л, едната страна по Г^тоП/О не може сама да определя неговото съдържание или да го изменя или прекратява, освен в изключителни­те случаи, когато поради оправдани причини законът допуска това.

Същ^то на ЮЛ-монополисти е пречка за последоват^то прилагане на този пр-п. Ч` диктуване на общи условия, в` клаузите на кои­то не се упражн контрол, П^ни субекти в Ч^тоП се поставят в привилегировано положение, което противоречи на разглеждания пр-п. Равнопост^та в Г^тоП не означава равенство в конкретните СП и П задълж, които възникват от осъществени ЮФ.

г) Обезпечаване на адекватна защита на нарушени СП. Въз основа на Н^те на Г^тоП възникват голям брой и твърде разнообраз­ни по съдържание СП^а. По отнош на тях се извършват различни нарушения. Тяхната защи­та е уредена по такъв н/н, че те да могат да се осъ­ществят максимално ефективно в съответствие с ин­тересите на носителите им. Поради това Г^тоП урежда разнообразни П^ни форми за защита на нарушени или заплашени от нарушение СП^а или законни интереси. В редица случаи П^те субекти имат възможност да избират м` 2 или повече ср-ва за защита напр. купувачът по договор за продажба може да запази некачествената вещ, коя­то му е прехвърлена, и да иска намаляване на цената и обезщетение за причинените вреди или да развали дого­вора - чл. 195 ЗЗД.

Н^те на Г^тоП се вдъхновяват от идеята възможно най-пълно да се задоволят интересите на носителя на нарушеното П. Напр. наред с унищо­жаване или разваляне на сделката може да се търси и обез­щетение за претърпени вреди; освен неустойката за не­изпълнение на договора длъжникът дължи и обезщетение за вредите, които тя не покрива.

За последователното прилагане на този принцип бъл­г Г законод^во се нуждае от до­пълване и усъвършенстване.

д) Изискване за П^на сигурност в Г^теП/О. От много голямо значение за интересите на всички участници в Г^я оборот и за общест­вените интереси е П^та сигурност в Г^теП/О. Множество ПН и цели инс­титути в Г^тоП са обусловени и домини­рани от това изискване. Проявлението на този пр-п в Г^тоП може да се проследи в няколко на­соки.

Установяването на изисквания за форма като усло­вие за действителност на П^те сделки и на други правомерни П действия е продиктувано главно от съображения за П сигурност. Освен това в ГП има няколко режима за вписване на обс­тоятелства и актове с Г/П последици. В актове за Г^ко състояние и в регистри за населе­нието се вписват обстоятелства от Г/П^я статут на Ф^теЛ, ч` които се уста­новяват при нужда тези обстоятелства. Внасяне на си­гурност в Г<sup>те</sup> отношения е и последицата от вписванията в нотар<sup>те</sup> книги на актовете за при­добиване, изменение и прекратяване на вещни П в` недвиж имоти. Същият ефект се постига и ч` регистрацията на Ю<sup>те</sup>Л в специални регистри към окръжните съдилища. Ч` тези официални за­писвания се защитават интересите на третите добро­съвестни Л, които черпят информация от тях. Об­стоят^та, вписани в регистрите, се смятат за настъпили спрямо добросъвестни трети Л, дори да не са осъществени, и обратно - подлежащите на впис­ване, но невписани обстоятелства, се считат за неосъ­ществени - чл. 493 от ГПК.

Г^тоП съдържа редица разпоредби, ч` които защитава интересите на Л, които не знаят и не са могли да узнаят определени обстоят. Тези Л се наричат „добросъвестни трети Л” и в опреде­лени случаи законодателят защитава техните интере­си, като допуска изключения от утвърдени в ГП пр-пи, като напр „Никой не може да прехвърля П, които не притежава” - чл. 17, ал. 2 и 3, чл. 33, ал. 3, чл. 88, ал. 2 от ЗЗД, чл. 78 от ЗС и др. В тези разпоредби също намира израз пр-път за П си­гурност в Г^теП/О.
§ 4. Възникване и развитие на гражданското право

1. Групи правни системи

Възникването и разв-то на БГП може да се проследи научно само на фона на зараждането и усъвърш-то на онези П сис­теми на континента, с които нашето обективно П има сходни черти.

Благодарение на творчеството на способни теорети­ци п` последните няколко десетилетия на миналия век сравнителното П се превърна в сериозна наука. Спо­ред един от най-ярките представители на тази научна област, известния фр. юрист Рене Давид, П системи биха могли да се разграничат в няколко гру­пи или фамилии, като се изхожда от философските, по­литич-те и ик-ките основи, на които почиват, и от чисто П белези като източниците на ПН, основните пр-пи и м-ди, с които си служат юристите. Според него това са романо-герм П фамилия, фамилията на общо­то П или наричано още англосаксонско П, соци­алистич П с-ми и философски и религи­озни П с-ми. Разбира се, всяка от тези групи включва редица нац-ни П с-ми, които на­ред с общите белези имат и специфични черти, които ги отличават от останалите от правната фамилия.

Бълг П принадлежи към романо-герм П фамилия, поради което най-напред ще прос­ледим бегло възн-то, разв-то и х-­ката на френското и германското ГП.

След разпадането на Рим. империя наред с рим­ското П, установено ч` Компилацията на Юсти­ниан - Кодекса, Дигестите и Институциите, публ-ни от 529-534 г. и допълнени от серия новели, дейст­вали на Изток и отчасти в Италия, ч` Молитвеника на Аларих (506 г.), във Франция и на Иберийския полуос­тров се прилагат и П обичаи на племената, които се заселват в Зап Евр, т. нар. „закони на варва­рите”. В периода VІ-ІХ век римското П на Юстини­ан се оказало твърде сложно, поради което било замене­но от по-прости и достъпни писани П източници като Еклогата (740г), Прохирона на Васили Македонс­ки (870г), Базиликите на Лъв VI (900 г.).

За среднов-то е х-рно едно доста примитивно състояние на социален живот. Не е съществува­ла обществена власт, която да заставя към съблюдава­не на ПН, трудно е било да се получи право­съдие, изпълнението на съдебните решения не е било обезпечено. Християнските общества се основавали на идеите за братство и милосърдие, а юристите били смя­тани за лоши християни.

Създаването на романо-герм П систе­ми се свързва с Възраждането в Зап Евр през XII и XIII век, когато постепенно престават да смесват ре­лигията и морала с гражданския порядък и правото. Го­ляма заслуга за създаването на тези П с-ми имат старите университети в Зап Евр, в кои­то се преподавало не действащото в отделните държавици партикуларистично право, а римското П и ос­нованото също на него каноническо П. Чрез юриди­ческите школи в западноевроп университети римското П било усъвърш и приспособено към новите соц-иконом отнош, то се превърнало в модернизирано пандектно П.

Докато в Англия въз основа на съществуващи П обичаи ч` решенията на висшите съдебни инстанции се създава нова П система, в страните на конти­нентална Европа ГП възниква въз ос­нова на принципи и нормативни решения, предлагани от юридическите школи в университетите. Теоретични­те разработки в областта на ЧП влияели в` съдебната практика, а тя от своя страна играе­ла важна роля за формирането на законодателството.

Въпреки че римското ЧП се ползвало с го­лям авторитет, на него се гледало като на „писан ра­зум”, неговата рецепция в страните от Зап Евр не е тотална и ГП, което се създава в тях, не е идентично с това, което е било преподавано в универс-те. Като втори източник за формиране­то на ГП в романо-герм П с-ми определена роля играели и местни П оби­чаи от неримски произход. До XVIII век обичайното П имало преобладаващо значение и по-голям авторитет от НА, издавани от владетелите. Даже абсолютните монарси във Франция не смятали, че могат да изменят със свои актове установени от обичая норми на материалното ЧП. Приема­ло се е, че действителен е този закон, който се потвър­ждава от обичая.

Каноническото П е послужило също като източ­ник за формиране на романо-герм ГП. През средновековието църквата има широка юрисдикционна власт в повечето страни от Зап Евр. Ко­гато тази компетентност по-късно била ограничена, светското П в областта на семейното и наследстве­ното П възприело редица от нормите, прилагани пре­ди това от църквата.

През XVIII и в началото на XIX век в страните от разгл-та П фамилия се поставят в действие първите гражд кодекси. Така в германските Д в Бавария влиза в сила п` 1756 г. Кодекс Максимилианеус Баварикус, в Прусия п` 1794г Общо земско П, в Австрия п`1811 г. Общият гражд законник. С най-голям авторитет и влияние в` гражданските зако­нодателства на други Д се ползва изработеният с активното съдействие на Наполеон ФГК (Code civil) от 1804 г. ФГК бил въведен в действие на части. От м. март 1803 г. до м. март 1804 г. били приети 36 гражд закона. Със закон от 21.03.1804 г. те били обединени в един акт - ГК на французите. Според неоспорваната оценка на този кодекс, която му се дава, както от фран­цузи, така и от чуждестр юристи, той представ­лява забележително постижение на фр. П мисъл от това време. Съставителите успяват майстор­ски да приспособят и съчетаят римското ЧП, правните обичаи, прилагани в Северна Фр, разрешения от кралските ордонанси с прогресивните идеи на философите и мислителите от XVII и XVIII в. и по този начин да създадат единна П система, която сполучливо урежда многобройните и непрекъснато усложняващи се отношения на гражд-то общество. При създаването на кодекса се използват много конст­рукции и понятия, които имат основата си в римско­то П, но се възприемат в преработения им вид от трудовете на известните юристи на монархическа Фр - Потие, Дома, Оливие, Буржон и др.

По съдърж ФГК е прогресивен. В него се утвърждава равенството на гражданите пред закона, подчерта­ва се светският х-р на брака, П на собстве­ност се третира като най-важно естествено П на човека, отговорността се свързва с вината, установява се системата на генералния деликт и др. ФГК се отлича­ва и с високо ниво на юридическа техника, ПН са формулирани без казуистични детайли, езикът е разбираем и достъпен за обикновения гражданин.

ФГК е послужил като образец при създ на по-къс­ните граждански законодателства в десетки страни от Евр (Хол, Белг, Люксембург, Ит, Исп, Португ), в Сев и Лат Ам (Квебек, Лу­изиана, Боливия, Гватемала, Коста Рика, Хондурас, Уруг­вай` др), в Азия и Африка. ФГК е претърпял досега множество изменения, особено след ІІ Св.В., но и понастоящем е в сила във Фр.

Втората много известна кодификация на ГП датира от края на XIX век. Преди Френско-Пруската война от 1871 г. в германските Д дейс­тват местни закони, в по-големите от тях има вече приети и гражд кодекси. Наред с тях като субсидиарен източник се прилага т. нар. „общо П”, което възпроизвежда Н на римското П. След възник­ването на герм Райх се чувства остра нужда от преодоляване на правния партикуларизъм. След оживени обсъждания и спорове в резултат от дейността на видни юристи и с активното участие на герм П общественост в продълж на 22 год се изработва ГГЗ, гласуван от парламента на 24.08.1896 г. и влязъл в сила на 1.01.1900 г. В него се възприемат идеи, понятия и конструкции както от модернизираното римско П, така и от герм-то П.

ГГЗ се състои от 5 книги, 2385 члена и Убоден закон към него. При оценките на Законника в лит-та се изтъкват както неговите достойнства, така и някои недостатъци. Не подлежи на съмнение, че ГГЗ е блестя­що постижение на герм П мисъл. Той се отличава със забележит логика на своята стр-­ра, с обобщените понятия, с които си служи, с практич­ните разрешения, които съдържа, с голямата прецизност на терминологията, премахване на ненужния формали­зъм и др. Като недостатъци на ГГЗ се сочат прекалена­та сложност и абстрактност на конструкциите и сти­лът, поради което той е недостъпен за неюристи, хлад­ният канцеларски стил, множ-вото препращащи Н, недостатъчно социален елемент, запазване на оста­тъци от феодалните поземлени отнош.

ГГЗ е оказал влияние в` гражд законода­телства на редица страни като напр Авст, Швейц, Япо, Тайланд, Браз, Перу, Аржент, скандинавските страни и др. ГГЗ е претърпял реди­ца изменения, след обединението на Герм п` Х.1991 г. той е действащото ГП във всички съюзни Д на ФРГ.

В Италия п` 1865 г. влиза в сила ГК, създаден по фр. образец. Наред с него действа и Търг кодекс. От 1942г в Ит действа ГК, който вкл и Н на търг-то П, без морското П, което се урежда от отделен кодекс.

В Швейц до края на миналия век компетентността за издаване на гражд закони принадлежи на кантоните. Повечето от тях създават свои ГК. Една част от тях използвали като образец Общия гражд кодекс на Австрия от 1811г. Във френскоезичните кантони действал ФГК. В Цюрих бил създаден самосто­ятелен кодекс, заимстван от други кантони. През 1883 г. влиза в сила първият федерален Облигационен закон на Швейц, к` вкл наред с общите правила на облиг П и разпоредби за вещните П в` движими вещи. През 1896г гражд зако­нодателство напълно било отнесено към компетент­ността на федерацията. През 1907г влязъл в сила Гражд кодекс на Швейцария (ШГК), който първона­ч се състои от 4 книги: 1. Субекти на П - Ф и ЮЛ,; 2.Сем П, 3. Наследствено П и 4. Вещно П. Облигацион­ният закон от 1883г бил допълнен п` 1911г и отто­гава става книга пета на ГК. Облигационният кодекс се състои от 5 големи раздела: 1. Общи правила за обли­г отнош; 2. Отделни видове облиг отнош; 3. Търг друж-ва; 4. Търг регистрация, П на фирма, търговско счетоводство; 5. Ценни книжа. ШГК вкл и Н на търг-то П. Той е послужил като образец за създаване на ГК в Турция през 1962 г.

Скандинавските стр представл самостоя­т П кръг. ГК, които те създават п` XVIII и XIX век, сега са заменени с модерни гражд закони. От края на мин век те правят сериозни стъпки към създаване на унифицирано П. Петте страни - Шве­ция, Дания, Норвегия, Финландия и Исландия, имат ед­нообразни закони за продажбата на движими вещи, за договорите и за търг-то П. Правният обичай при тях играе важна роля.

За ГП на съвременните стр е х-рно, че то се развива и обогатява с нови обекти на граждански П като ноу-хау, компютърни програ­ми, научна информация и др., появяват се нови договор­ни видове като договор лизинг, инженеринг, лицензионни договори, фючърсни сделки и др.

За стр-те, участващи в процесите на ик-ка и пол-ка интеграция в Евр, мн силно се проявява тенденцията към сближаване на законодател­ството в областта на ЧП и унифициране на някои от институтите на този дял на П.

За нуждите на настоящия уч-к не е необх подробно да се разглежда възн и раз-то на БГП. Обстойно историята на бълг П се изучава в отделна дисципл. За да бъде въведен читателят в действащото понастоящем ГП, намираме за уместно да проследим и х-раме трите п-да, п` к` то преми­н в новата ист-я на Б-я

След приемането на прогресивната по съдържание Търн Конст се пристъпва към създаване на либерално гражд законодат. Липсата на тра­диции и на развита П т-я не позволява да се създаде самобитно, национално по съдържание гражд законодат. В края на миналия век утвърден образец на ГП е бил ФГК, от който са за­имствали при изготвяне на законодателствата си Ит, Исп, Белг и др. Итал гражд кодекс от 1865г е най-близо по вр. до първите бълг гражд закони, поради което бълг законодател е реципирал Фр-то ГП или ч` итал П, или отчасти пряко от ФГК. Липсата на законодателен опит и достатъчна П подготовка обяснява ориентацията към прие­мане на частни кодификации в областта на Г и търг П. У нас се възприема и споде­ляната в Зап Евр идея по това време за дуалистичен х-р на ЧП - наред с ГП се създава като отделен клон и търг П.

В продълж на 3 десетил след Освоб се приемат основните Г закони: Зак за ипотеките (1885г), Зак за настойнич-то (1889г), Зак за припознаване на незаконородените деца, за узаконяването им и за осиновяването (1889г), Зак за наследството (1890г), ЗЗД (1892 г.), Закон за давността (1898 г.), Закон за иму­щ-та, собствеността и сервитутите (1904 г.), За­кон за лицата (1907 г.), Закон за привилегиите и ипотеки­те (1908 г.) и др. След І Св.В. по силата на Ньойския договор Бълг е задължена да постави в действие закони за авторското П и патентите, ко­ито влизат в сила п` 1921 г. За този п-д е х-рно, че сем-то П и въпроси на личния статут на ФЛ остават в компетентност на цър­ковните общности. Законод-то от този п-д е демократично, либерално е по съдърж, с извест­ни изключ от времето след започване на ІІ Св.В, когато се приема Законът за защита на нацията от 1941г, с който се въвеждат ограниче­ния в правоспособността на определени групи бълг граждани.

Б. Периодът от 9.IX. 1944 г. до м. януари 1990 г. Нова­та власт веднага отменя някои закони, които квалифицира като дискриминационни. Част от завареното за­конодат се запазва временно, но се прилага в съ­ответствие с господстващите идеи за П и справед­ливост. Чрез множество национализационни Н актове Д отнема от техните собствени­ци индустриални предприятия, мини, банки, акции и други ЦК, земеделски земи, градски недвижими имоти и др. без обезщетение и създава Д предп­риятия, на които предоставя за стопанисване нацио­нализираните имущ-ва. В селското стоп-во се съз­дават Д земед-ки стопанства, които обра­ботват одържавените полски имоти, а също по иници­ат на Д се създават кооперативни земед стоп-ва, в които бъдещите кооператори се за­дължават да внесат цялата си обработваема земя и зе­меделски инвентар. Започва създ на ново гражд законодат по образец на съветското. Сем-то П и актовете за гражд състояние на ФЛ се изземват от компетентността на църквата и правният им режим придобива светски х-р.

Със закон от 21.ХІ.1951 г. се отменят всички заварени към 9.ІХ.1944 г. законодателни актове, престава да съ­щ-ва търг П като отделен П от­расъл и ГП се третира като единно, въпреки съществените различия, които се възприемат за отношенията м` стопанските организации.

През разглеждания п-д социалистическата соб-ст и особено Д соб-ст се поста­вят в привилегировано правно положение.

Със социалис-то гражд законод се създават множество ограничения за придобиване и за упражн на личната и частната соб-ст в` недвижими имоти със ЗН, Закона за реда за прех­върляне на вещни П в` недвижими имоти в ня­кои населени места, а по-късно със ЗСГ. Ограничения се въвеждат за придобиване на жителство в столицата и по-големите градове.

Редица привилегии се признават по Н път за Л^та, признати от партийни органи за „активни борци против фашизма и капитализма”.

Законът като НА, приет от Нар събрание, се подценява, тъй като най-важните Г П/О - тези м` стопански­те организации, се уреждат с подзаконови НА, несъобразени със законите, подлагани непре­къснато на недостатъчно обосновани изменения. Д^та, ръководена от единствената полит пар­тия, Комун партия, се намесва освен с НА и с индивидуални админ А в Г П/О, в резултат на което стопанските организации не са самостоят и независ участници в П живот.

Въпреки напредналата работа по изготвяне на ГК п` 60 и 80 год, до прием-то му не се стига, тъй като е взето партийно реш за изготвяне на Стоп. кодекс.

През разглеждания п-д се поставят в действие частни гражд кодификации и отделни Г закони като напр: ЗЛС от 1949, отменен в частта си за сем-то П от СК от 1968, к` бе заменен със сега действа­щия СК от 1985, изменен със закон (ДВ, бр. 11/1992); ЗЗД от 1951, ЗС от 1951, ЗН от 1949, Закон за Авт П от 1952., Закон за изобретенията и рационализациите от 1967 и др.

Периодът, в който се намираме, би трябвало да бъде преход към постепенно създаване на ново Г за­конод, демократично по съдърж, което да възприеме полож-то от нац-те традиции и да бъде ориентирано към бъдещето.

7 ВНС прие действащата Конст на 12.07.1991 г., по която за съжаление не можа да се постигне съгласие м` вс полит сили, представени в него. Въпреки недостатъците си, заради които тя се подлага на критика, действащата Конст е нормативната основа на създаваното понастоящем Г законод. С влизането й в сила бяха отменени по силата на прякото й действие разпоредбите от завареното законод, които противоречат на нейните ПН.

Въз основа на действащата Конст бяха прие­ти множество закони, от които заслужава да се споме­нат ЗППДОП, ЗСПЗЗ, ЗЗК, ЗАвПСП, ЗСВ, ЗДС, ЗОС и пра­вилниците за приложение на тези закони, ЗЗППТ, ЗГР, ЗЮЛНЦ, ЗПП, ЗЕДЕП и др. Особено активна законод д-ст разви 38-то НС, което прие 631 закона. Но голямото количество на НА се от­рази зле на кач-то им. По време на д-стта на 38 НС се извършваха много чести промени в законо­д-то, което причини П нестабилност и затруднения пред правоприложението.

П` 3 п-д се осъщ-ха важни П А, засягащи междунар отнош на наша­та стр, които предопределят и нейното бъдеще. На 8.03.1993. РБ подписа Евр спораз за асоцииране в ЕС, което влезе в сила на 1.02.1995. То създаде условия за по-тесни полит контакти със стр-те от ЕС и за по-стабилни ик-ки отнош с тях.

През 1998 г. РБ започна преговори за пълноправно членство в ЕС и понастоящем 1 част от главите са вече приключени.

През пролетта на 2001 г. Бълг беше изключена от списъка на страните, чиито граждани се нуждаят от визи при пътувания в страните, обвързани от Шенгенското споразумение.

През последните 3-4 год се работи по програмата за сближаване и хармонизиране на бълг законод с европейското. Този процес ще продължи и в бъдеще още по-интензивно.

Като определящи тенденции на бъдещото развитие на ГП бихме могли да посочим: създава­не на гаранции за равнопоставеност на Г/П субекти и защита с` неравноправни клаузи в договорите; равнопоставеност на държ-та, общ-та и частната соб-ст; отпадане на всички не­обосновани ограничения и затруднения при упражн на субективни П; създаване на обща уредба за защи­та на личните П и на законните интереси на лич­ността; обогатяване на облигационното П с ПН за нови договорни видове като фючърсни сдел­ки, прехвърляне на дълг с` собственост, договори за спонсориране и др.
4. Предмет и задачи на науката гражданско право

Науката за ГП представл с-ма от знания и възгледи за осн понятия и ин­ститути на обективното ГП. Чрез нея се изясняват произходът, формирането и промените, които са претърпели основните П категории на ГП. Тя се основава на постиженията на общата т-я на п, на философията на П и си служи с методите на формалната и П логика, с догматичния, историческия и сравнително П м-д на изследване. Тя подлага на критичен а-з практиката по приложението на гражданското законодателство и прави предложения за неговото усъ­вършенстване. Само въз основа на научно изследване на резултатите от прилагането на гражданските закони може да се оцени тяхната социална ефективност. В помощ на научните изследвания в бъдеще ще се използ­ват все повече и постиженията на новите научни нап­равления кибернетика и прогностика.

Учебната дисциплина ГП има като пред­мет на изучаване пр-пите и Н на действащо­то обективно ГП. В нея се използват пос­тиженията на П наука, като се прилагат както традиционни, така и нови дидактически м-ди за по-лесно овладяване на знания, като напр решаване на казуси, тестове, курсови работи в` теоретични въп­роси с практич приложение, организиране на учебни пр-си и др.

Задачите на учебната дисциплина са да се придоби­ят знания в` съдърж на Н на ГП и умение за тяхното тълкуване и прилага­не, способност за аргументиране на поддържаните тези и за етично участие в дискусии.

Литературата по ГП се състои от мо­нографии, студии и статии в Ю периодич­ни издания, коментари на закони, учебници и сборници с казуси и НА.

ГЛАВА II

ИЗТОЧНИЦИ И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГРАЖДАНСКОПРАВНИТЕ НОРМИ