Общи норми, които се отнасят до обективното гп, до субектите, обектите и съдържанието на гражданските П/О. Тези н според господстващия възглед в бълг п литература образуват обща­та част на гп


§ 5. Понятие за източник на гражданското право. Видове



страница3/32
Дата30.12.2017
Размер6.47 Mb.
#37686
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32
§ 5. Понятие за източник на гражданското право. Видове
Източник на обективното П е едно от осн понятия на общата т-я на П. Изучаване­то на всеки от отраслите на обект. П изиск­ва и предполага пълна яснота в` съдърж на тази осн категория. В общата т-я на ГП се налага да се занимаваме отново с нея, защото в лит-та в този термин се влага разл смисъл. Разпространен в марксистката лит-­ра е възгледът, че материалните условия на живот в общ-то са източник на право. Влиянието, което соц-ик/те отнош биха могли да ока­жат в` съдърж-то на ПН, не е осно­вание те да се определят като източник на П в Ю смисъл. Те могат да играят роля на повод или мотив за създ и поставяне в действие на ПН, но не и на източник на обективно П.

Първообразът, моделът, от който са почерпени идеи или нормативни решения при създаването на ПН, напр при рецепция на чуждо законодателст­во, също не е източник на обективното П в Ю смисъл.

Източник на П не е писменият документ, в който се съдържат текстовете на ПН.

Източниците на правото са особен вид Ю факти. Техен специфичен белег е правното им действие. То се състои най-често в установяване на нови ПН или в изменение или отмяна на действащи такива. Някои от източниците поставят в действие тъл­кувателни правила, които се отнасят до др. ПН или предизвикват спиране действието на др Н. На практика често един и същ източник еднов­ременно установява нови ПН и внася измене­ние или отменя действащи дотогава ПН. Тъй като отделните видове източници на обект П се различават по своето естество, общото определе­ние следва да включва само тези най-общи белези, присъ­щи на всички видове. Въз основа на изложеното източ­никът на ГП следва да се определи като Ю факт, който според установения правен ред има за последица поставяне в действие на нови Г/П Н и/или изменение, отмяна, тълку­ване или спиране действието на преди това влезли в сила Г/П Н. Източниците на ГП се отличават от Ю факти на ГП по това, че последните пораждат, из­менят или прекратяват Г П/О, а не ПН.

Докато едни от източниците се създават целенасо­чено въз основа на П актове на ДО, други се формират непринудено, стихийно, но Д им признава кач-то на източници. Източници­те на ГП биха могли да бъдат разграни­чени според това как се формират и откъде черпят своя­та правна сила в 5 вида: НА, решения на Конст съд, правен обичай, тълкувателни решения и постановления на ВКС, правила на морала и справедливост.

Според Цеко Торбов източн на П биват преки и косвени. Преки източници са само НА и П обичай, защото само те устано­вяват ПН. Към косвените източн той причислява съдебната практика, П наука, практи­ката в обмена и справедливостта.


§ 6. Нормативните актове като източник на гражданско право

1. Понятие и видове

Гто законодво е основен източник на ГкоП. То представлява съвкупност от НтеА, които съдържат Г/П Н.

За НяА като източн на По е х-но това, че той е волеизявление, което се извършва от овластени от закона Л при съблюдаване на опре­делен ред и има за последица поставяне в действие на нови ПН и/или изменение, отмяна, тълкува­не или спиране действието на влезли в сила преди това ПН. Чрез НтеА се установя­ва писаното обективно ГП.

По принцип НтеА се издават от ДО с призната в Конст или в закони­те нормотворческа компетентност или въз основа на установена в закон делегация. Проф. Таджер използва понятието „държавен нормативен монопол” поради това, че Дта ч` своите органи в преобладаващия брой случаи издава НтеА.

Задължителни общи правила за поведение по изклю­ч могат да се установяват от недържавни органи­зации и общности само доколкото Дта в законо­дто допуска това. Възможности за приемане на вътрешни НА от органи на ЮЛа с членствен състав или други общности, нап­р Общото събрание на ЕС, се предвиждат обикно­вено от Нте на ЧП и са проявление на пр-па на самостоятелност и свобода на Г/Пте субекти при извършване на П дейст­вия в Ч/Пта сфера. При някои Д учреждения (като напр ВУЗ) по Нен път е закрепена автономията им при уреждане на отношта с Лта, които се намират в трудови П/О с тях или се обучават в тях, поради което също им е признато Пто ч` органи на съответната академична общност да приемат вът­решни НА. За този вид НА е х-но, че тяхната задължит сила почива на волеизявлта на определени Г/П субекти - състава на органите на ЮтеЛ или на определени общности, т. е. на Пи сдел­ки. Тяхната П сила е ограничена само по отноше­ние на Лта от съответното ЮЛ или общност и рядко има П значение и за трети Л.

НтеА, издадени от ДиО се подреждат в йерархическа стълбица сп` място­то на органа, който ги е издал, в с-мата на публте институции. Със силата на върх закон се ползва Конст - чл. 5, ал.1 от Конст, пора­ди което е недопустимо останалите НА да й противоречат. След нея се поставят кодексите, законите и другите актове на НС. Указите на президен­та на републиката сп` Конст нямат Н х-р и не могат да бъдат източник на ГкоП. На следващо място са постановлени­ята, правилниците, наредбите, инструкциите и разпо­режданията на Мин съвет. Следват по степен НтеА на министри и ведомст­вени ръководители и накрая стоят НтеА на органите на местното самоуправление - общин­ските съвети.

За НтеА - източник на ГтоП - е х-но, че са представени всички ви­дове НА поради многообразието на ГтеП/О и необходимостта от конкретизация на законовите П уредби с подзаконови НА. Поради промените п` пос­ледните год подзакте НА за­губиха практичто си значение на основни източни­ци в някои области. С удовлетворение тр да се от­бележи стремежът законът да се утвърди като осно­вен източник на ГтоП и такава трябва да бъде трайната линия на законодателя и в бъдеще.
2. Конституцията като източник на гражданско право

Конст има важно значение като източник на основните пр-пи, които се прилагат в отделни­те клонове на ГтоП, а също и поради кон­кретните разпоредби, които уреждат Пта и задължта на Г/Пте субекти.

На 1 място, осн значение имат разпорте от гл. I, които определят х-ра на бълг Д като единна с местно самоупр, в която не се допускат автономни територни образувания - чл. 2. РБ е ПваД, която се управлява сп` Конс и законите, гаранти­ра Пта на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на Гто общ-во - чл. 4. Въпреки тясната редакция на чл. 4, ал. 2, от целия текст на разпорта, тълкуван логически, се налага без съм­нение изводът, че Д гарантира Сте П на всички П субекти, а не само на ФтеЛ.

В глава I на Конст са уредени и редица прин­ципи, които имат основно значение за клоновете на ГП.

Междунарте дог, които са ратифицирани по установения конст ред, обнародвани и влезли в сила, стават част от вътрешното законода­т. Това се отнася до тези части на м/унарте дог, които установяват ПНи, подлежащи пряко на приложение. В м/унарте дог има и текстове, които задължават или препоръч­ват на обвързаните от тях Ди да установяват във вътрешното си законодат ПНи с определено съдърж. Въз основа на такива разпоред­би Дта е длъжна или овластена да създаде опре­делена П уредба, която принадлежи към вътреш­ното законодат.

С чл. 5, ал. 4, изр. 2ро от Конст бе решен по Н път един теоретичен спор с важни прак­тически последици - признава се предимство на м/унар дог, които отговарят на изискванията по чл.5, ал.4, изр.1, пред нацто законода­т, което противоречи на задължителни правила в тях. В чл. 5, ал. 4 от Конст се имат предвид само ратифицираните от НС м/унар актове, а не и тези, които са утвърдени от МС. При противоре­чие м` бългки закон и м/унар дог, ут­върден от МС, предимство следва да има законът като акт на НС.

В чл. 6 от Конст е закрепен пр-път за равната П/спосст и забраната за привилегии и дискриминация на отделни Л въз осн на техни био­логич и соц качва или състояния. Редакцията на тази разпор е също необосновано тясна. Тя следва да важи не само за граждани, но и за ЮЛ като субекти на ЧтоП. Това следва от изричния текст на чл. 19 от Конст, в който е закрепен друг основен пр-п на Ч/Пте от­ношения - свободната стопанска инициатива като ос­нова на икономиката и изискването за еднакви правни условия за стопанска дейност.

Важна роля в Ч/П живот играе Пто на соб-ст. Конст възлага гарантиране­то и защитата на соб-стта на закона, обявява Чта соб-ст за неприкосновена и допуска принудит й отнемане само за Ди и общински нужди въз основа на закон след предварително и равнос­тойно обезщетение - чл. 17. В чл. 18 са определени обек­тите на изключит Д соб-ст.

Земята е основно национално богатство и се ползва с особена закрила на Дта и общто. Обработ­ваемата земя се използва само за земеделски цели - чл. 21 от Конст.

В чл. 15 е закрепено задължението на Дта да осигурява опазване и възпроизводство на околната сре­да и разумно използване на природните богатства и ре­сурси.

За ГтоП важно значение има изисква­нето за отговорност на Дта за вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни Л. Режимът на тази отговорност се съдържа в специални ГЗ.

В гл. II от Конст подробно са уредени Пта и задължта на гражданите. Наред с Пто на живот - чл. 28, на физичка и духовна неприкоснст - чл. 29, на свобода на съвестта, на мнение - чл. 37, са уредени По на личен живот; на чест, достойнство и добро име - чл. 32, По да се търси и разпростран информ - чл. 41; По на здравословна околна среда в съответствие с установте стандарти и нормативи - чл. 55; По на защита при заплаха или нарушение на СиП и законни интереси - чл. 56. Конкрте разпор на гл. II имат важно знач поради това, че могат да се прилагат пряко при липса на уредба за защита на СтеП в законодто понастоящем.

В гл. VII е определен Пят статус на общината като основна админ-територ 1ца, в която се осъщва местното самоупр. Тя е призната за ЮЛ в чл. 136, ал. 3; има П на своя соб-ст сп` чл. 140, която използва в интерес на Лта, обхванати от нея, и самостоя­т бюджет - чл. 141. Общините са самоупр-щи се общности от хора, обитаващи съответна терит. Те могат да се сдружават, за да постигат по-рац/но целите, които си поставят - чл. 137. Общте съв са органите, ч` които действа общината, които защитават нейните интереси и могат да оспор­ват пред съд актове и действия, с които се накърняват нейните П - чл.145

Накрая тр да се обърне внимание на § 3, ал.1 от Прехте и заключит разпор. Тъй като в Кон­ст бяха възприети някои нови пр-пи, идеи и институции, а същевременно останаха в сила и зава­рени от нея НиА, наложи се с тази раз­пор да се спре действието на онези ПН от завареното от Конст законодто, които и противоречат, но не могат да се считат от­менени от конкр нейни разпор. Конст законодател не възприема идеята, че всички ПН, които противоречат на духа и на оснте идеи на Конст, са отменени. Това личи и от § 3, ал.2 на Прехте и заключит разпор, в които се изтъква необходта от изрична отмяна на разпоредби от завареното законодво поради противоречие с Конст. § 3, ал.1 от Конст ще има практич приложение и в бъдеще, докато завареното законодво се отме­ни или съобрази с установения от основния закон пра­вен ред.


3. Законът и подзаконовите актове като из­точници на ГП

ЗНА е общ закон от завареното от Конст законодво, поради което поражда П дейст­вие доколкото не и противоречи. За ГП имат знач неговите разпор, които засягат критиката на ГЗ, реда за поправяне на грешки в публикувани НА, действието на закона по време, отмяната, тълкто, преодоля­ването на непълноти в Гто законодво ч` аналогия.

М` източниците на ГтоП засега има 1 кодекс - СК, който съдържа не само ПН на семто П, но и такива, които се отнасят до Пя статут на ФтеЛ като името, дееспособността, местожитто, както и инсти­тута на настойничто и попечитто.

Законите, които са източник на ГП, бихме могли да разделим сп` отрасловата принадлежност на техните Н на чисто Г/П и комплексни. Към чисто Г/Пте се от­насят ЗЗД, ЗЛС, ЗС, ЗН. По-важни от комплексните зако­ни са ЗГР, Закон за устройство на територията (ЗУТ), ЗПСК, Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК), ЗБ и др.

Въз основа на Конст и ЗНА следва да се при­еме, че първичната П уредба на Гте П/О следва да се установява със закон във фор­малния смисъл на това понятие. Подзакте НА се издават въз основа на законите, които съдържат оснте ПН и с тях се доразви­ват и конкретизират последните или се организира тях­ното приложение. С постановления на МС се одобряват правилници за приложение на ГЗи или на­редби за приложение на отделни разпор от тези за­кони. Министрите са овластени да издават въз осн на законите правилници, наредби, инструкции и запове­ди. Подзакте НА могат да се изда­ват и въз основа на конкретна делегация, установена в закон. Такива овластявания за издаване на наредби от БНБ по прилагане на отделни глави от закона са предвид в чл. 62 от Закона за БНБ и § 19 от преходните и зак­лючит разпор на ЗБ. Орган, на който е делегирано П да издава подзаконови НА, не може да го прехвърля на друг орган.

При подзактеА, източници на ГП, следва да се провери от правоприложителя ос­нованието за издаването им и компетентността на ор­гана, от който изхождат.

По-важни подзаконови НА, източник на ГП, са: Правилник за вписванията, Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост (ПУРНЕС) и правилниците по приложение на ЗСПЗЗ, на ЗДС и ЗОС.
4. Решения на Конституционния съд

Два вида актове на КС мо­гат да се намират в тясна връзка с източници на ГтоП, поради което следва да бъдат спомена­ти във връзка с НтеА. На 1 мяс­то, това са решта на КС, с които се тълкуват раз­пор на Конст, приложими в областта на ГтоП. След публикто и влизането им в сила тълкуватте разпор следва да се схващат и прилагат в смисъла, изяснен в тълкуватто реше­ние - чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конст.

В реш № 22/95 г. по конст дело № 25/95 г. се изтъква, че решението, с което се обявява законът за противоконституц, го обезсилва, кое­то е „равносилно на отмяна на закон от Нар съб­р”. Ако противоконституц закон е отме­нил или изменил друг предходен закон, с решението на КС от влизането му в сила се заличава и това действие, като отмененият или измененият закон започва да се прилага в редакцията му преди отмяната или изменението.

Решенията на КС, с които се признава противоконституционност на Г/Пи Н, поради Пто им действие, което е задължит за всич­ки, следва също да се признаят за източник на ГтоП.


5. Международните договори / МД / като източници на гражданското право

РБ е обвързана от редица МД, регулиращи ГкиП/О, ч` които се предоставя междунар закрила на СиП на бълг граждани или се улесня­ват деловите взаимоотнош на бългки субекти на ЧтоП с чуждестранни Л и Д. Тези актове носят разл наименования: МД, конвенции, спогодби, съглашения, но по своя­та същност те са двустранни или многостр междудържавни актове. Някои от тях служат като Пно ср-во за сближаване, хармонизиране или даже унифи­циране на нацте законодва в опред области. Сп` действащата Конст те пораждат задължит сила за Пте субекти у нас след ратификация от НС или потвърждаване от МС и след публик в „ДВ” и влизането им в сила. Междудържте А, които отговарят на тези изисквания, стават част от вътрешното П, без да е необх да се издава вътрешен НА, който да възпроизвежда съдържто им. Мястото на тези А в йерархията на нацте НА се определя от Она, който ги е ратифици­рал или потвърдил – ратифицте от НС имат сила на закон, а потвърдените от МС са приравнени на ак­товете на централния изпълнително-разпоредителен орган. Вече бе споменато, че ратифицте от НС междудържавни А след влизането си в сила дерогират противоречащите им бълг закони.

В областта на ГП нашата Д е ратифиц конвенции, установяващи междуна­р закрила на интелектта собст-ст, като напр Парижката конв за закрила на индуст­рта собс-ст от 1883 г., Бернската конв за защита на произведения на литта и изк-­вото от 1886 г., Женевската конв за авторско П от 1952 г., както и такива МД, които се отнасят до жп транспорта, защитата на човешките П и др. Тези междудърж А се изу­чават подробно в отделните клонове на ГП и в дисциплте по МПП и МЧП.

В бъдеще, поради асоциирането на нашата страна в ЕС, което, да се надяваме, ще бъде последвано в непро­дължително време и от интегриране в тази общност, все повече ще се засилва ролята на междудържавни ак­тове и такива, постановени от институциите на ЕС като източник на ПН в областта на ЧП.


§ 7. Правният обичай

Исторически най-ранният източник на По е оби­чайното, неписаното П. То възниква постеп и незабелязано, за да отговори на необхта от уреждане на общте отнош на хората, ко­гато установената спрямо тях власт не е била още в състояние да осъщва законодна функция. В ранните човешки общества Пят обичай е бил един­ствен източ на По, а по-късно и първостепенен източник за създаване на Г законодво. И досега у народите, които са близо до своето първично състояние - в Африка, Америка и Австралия, - се прила­гат хиляди обичайноправни системи.

В древния Рим с думата Lex са означавани и законът, и обичто П. Последното се е смятало като мъл­чаливо изразяване волята на народа - „tacito consensus populi” сп` Хермогений. В старото герм П ч` обичая общността е творила правила за поведение, на които се е гледало като на богатство, което следва да се предава непроменено на следващите поколения.

Още п` XII век каноническото П ограничава при­ложто на обичто П. Още по-силен удар за последното е рецепцията на римското ЧП и създто на ГК, когато П обичай загубва зна­чението си на самостоятелен източник на По.

Понастоящем П обичай се признава като зависим, субсидиарен източник на ГкоП. В ня­кои области на общни отнош той е запазил своето значение и в европте страни, напр аг­рарното обичайно П в отделни швейцарски канто­ни и в търгто П.

П обичай възниква постепенно и непоср ч` продължит съблюдаване на опред поведение за урегулиране на взаимоотнош м` хо­рата. Отначало това са изолирани и временни дейст­вия, които с течение на времето се повтарят по 1 и същи н/н, като кръгът на хората, които ги съблюда­ват, се разшир и обхваща цели области или Д. Обикн начто на фактически повтаряното пра­вило не се знае кога е точно във времето, тъй като е минало дълго вр от установто му. С течение на времето спазването на правилото създава убеждени­ето у хората за необхст от съблюдаването му. По този н/н многократно повтаряното поведение се превръща в задължит правило за уреждане на отно­шя на членовете на общто. Следоват два основни фактора формират П обичай като ПНа: външният – продължитто спазване на оп­ред правило за поведение, и вътрешният - съзна­нието, че това се прави поради неговата задължитст. Вторият елемент се означ с лат тер­мин „opinion necessitatis”. Убеждението за задължст на правилото тр да същва у цялата общност, а не само у отделни Л. Тъй като в съврте об­щва Дта осигур ч` принуда съблюдто на ПтеН, П обичай тр да се признае от Дта, тя да скрепи със санкция не­говото неспазване. Дта може да въздейства в` обичто П, като отказва санкция и предизвик­ва отмяна на такива обичаи, които не отговарят на нуждите на общто на съответния етап от него­вото разв. Напр не се признава от Дта у нас обичаят на някои малцинствени групи при брак младоженецът да плаща опред цена на бащата на младоженката, или за задължит даване на зестра на жената при брак. Въз основа на изложеното П обичай може да се определи като задължит пра­вило за повед, което възниква в резултат на продължит спазване със съзнание за необходимост и се признава от Дта като ПН.

За 1 път в нашето законодво П обичай беше изрично посочен като източник на П чл.4, ал.1, изр.2 от ГПК в редакцията му след изменението, обнар в ДВ, бр.124/97 г. Тази разпор гласи: „При липса на закон съдът основава решенията си в` обичая и основните начала на правото и справедли­востта.”

В завис от отношто на П обичай спрямо писаното П той може да бъде secundium legem - П обичай, който е в съгласие със съдържто и духа на закона. В тези случаи П обичай доизясня­ва съдържто на ПтеН от закона. П обичай praeter legem, ч` който действат правила, кои­то липсват в писаното П. Третият вид е П оби­чай contra legem, който противоречи на правила, които се съдържат в закона. За да се отговори в 3я случай коя ПН следва да се приложи, следва да се разгледа по-подробно въпросът за съотношто м` закон в широкия смисъл и П обичай. Развто на обичто П е преминало п` 3 етапа, п` които по разл н/н се очертава това съотно­ш. П` 1 етап П обичай е единствен или първостеп източ на П, защото още няма достатъчно развито законодво. П` 2 етап законът се утвърждава като равноправен на П обичай източ на По, без да оспорва самостоятта задължит сила на обичая. П` 19в. за­почва 3 п-д, когато законът се налага като осн източ на ГкоП и измества на заден план обичая като зависим, субсидиарен източник. П` този п-д в някои страни като Фр, Авст­рия, Прусия по законодателен ред се забранява устано­вяването на обичайно/Пи Н.

Историчта школа в герм П т-я има голяма заслуга за изясняване на обичто П и на неговата важна роля в историята на Пто. Сп` привържте на тази школа обичто П е истинското П, тъй като в него пряко се отразява нарто правосъзнание. Обичто П с течение на времето се превръща в писано П. Сп` привър­жте на историчта школа при противоречие със закона предимство следва да има обичаят.

Понастоящем преобладава разбирането, че законът има предимство пред П обичай. П обичай не може да отмени ПаН от закона в широк смисъл. От това разбиране се изхожда у нас още при действието на Тта Конст, като се приема, че обичто П черпи задължитта си сила от закона. Основанията за предпочитане на закона пред П обичай се коренят в недостатъците на последния. Невинаги по задоволит н/н може да се установи точ­ното съдърж на П обичай поради това, че той не се формулира в писмен документ, а това може да доведе до произвол при прилто му. Освен това П обичай е консервативен, той бавно се утвържд и изменя, поради което не е сполучливо ср-во за уреждане на динамичните соц-иконом от­нош в общто.

За разлика от НА, които съдът е длъжен да знае, П обичай следва да се установи по съдърж от стрта, която се позовава на него. Съдът също следва да съдейства за изясняване на съ­щ-нето и точното съдърж на П оби­чай. Установто му в процеса става ч` вещи Л, сборници с П обичаи, научни изследвания, съдебни реш, мнения и сведения от Д или общ­-вени органи и организации и др.

Пе обичаи сп` теритто си действие биват общи, които се прилагат на теритта на цялата страна, и местни (локални), които важат само за опред части от теритта. С оглед на дейс­твието им спрямо Лта П обичаи биват общи, които се прилагат за всички Г/П субек­ти, и специални, които се прилагат само спрямо опреде­лен кръг Л, които принадлежат към определена про­фесия, народност или религия.

В ГтоП П обичай понастоящем рядко се прилага. Интересен пример за обичайно/Пна Н дава на лекциите си проф. В. Таджер. Върх. съд приема в тълкуват реш № 32 от 1969 г. (Сб. Постановления и тълкуват реш на ВС, 1982 г., пор. № 42), че ако мъжът не изпълни обещанието си да сключи брак и по този н/н причини неимущни вре­ди на жената ч` засягане честта й и доброто й име, той дължи обезщетение. Тъй като обещанието за сключ­ване на брак не е уредено в Г законодат, следва да се приеме, че неговото неизпълнение се санкционира въз основа на обичайно/Пна Н, която е останала в сила, въпреки че годежът не се урежда от семто законодателство.

В търгто П Пят обичай намира приложение в областта на превозите, особено в морското П, застрахте, междунар търговска продажба и др.

В Гто законодво се използва 1 др П категя, близка по наимен до П обичай - обичаи в практиката - чл. 20 и 227, ал 2 ЗЗД. (Verkehrsitte, usage, деловые обыкновения). Обичаи­те в практиката не са задължит правила за повед, а повтарящи се фактич действия, които учас­тниците в Ч/П живот съблюдават при сключване и изпълнение на П сделки. Обичаите в практиката се установяват също както и П обичай ч` продължит повтаряне на фактич действия, но съществената разлика е, че при тях липс­ва убеждението за задължителност. Те се съблюдават за удобство, за икономия на време, за сигурност, защо­то отговарят на интересите на участниците в П живот, а не поради необхст. Въпреки разли­чията м` двете категории, м` тях няма непрео­долима стена. Обичаите в практиката могат да се пре­върнат в П обичаи, ако придобият необхте за това качва. Обичаите в практиката имат П значение при сключване и тълкуване на сделките, при изпълнение на Г/П задълж.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница