Общи норми, които се отнасят до обективното гп, до субектите, обектите и съдържанието на гражданските П/О. Тези н според господстващия възглед в бълг п литература образуват обща­та част на гп


§ 12. Тълкуване на гражданския закон



страница6/32
Дата30.12.2017
Размер6.47 Mb.
#37686
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32
§ 12. Тълкуване на гражданския закон

Всяка обективирана проява на мисъл и воля се нуждае от тълкне, за да се изясни смисълът, който се влага в нея. Тълкуватта д/ст като процес на познание заедно с м-дите, които се използват, е предмет на спец наука, която се нар херменевтика.

В Пто тълкуването намира широко приложение при всички ПА, както Нни, така и индивидуални, като админни актове, съдебни решения, П сделки. П т-я и практика използват общите правила за тълкуването, допълнени със специални знания и умения от областта на Пта херменевтика.
1. Необходимост от тълкуване

Правоприлтосе предшества от тълкуване на разпорте на НтеА, ч` които са формулирани Г/Пте Н. За да могат те да се при-ложат точно, се налага да се изясни смисълът, вложен в Н текст. Съдържто на ПтеН се обективира ч` езикови изразни ср-ва. Тъй като не винаги с думи може да се предаде точно мисълта и волята на автора на НятА, тълкуването е необходимост. Тя се обуславя още от връзки­те м` отделните разпор в НтеА. Нте на ГтоП представляват ло­гическо единство от правила за повед, в което не е допустимо да има несъответствия и противоречия. По-късно издадени и влезли в сила ПН въздействат в` прилож-ното поле и съдържто на заваре­ни Ни.

Промените в соц-икте отнош, при които е издаден НА, също се отра­зяват в` целите и съдържто на ПтеН и могат да бъдат съобразени само в процеса на тълкува­нето им.
2. Правна уредба и понятие за тълкуване

Тълкуването е мисловна, познават д/ст, коя­то е неразривно свързана с правоприлто. Както правилно се изтъква в литта тя има зависим, про­изводен х-р. За разлика от законодя тълкува­телят не осъщва свободна творческа д/ст. Той е обвързан от Нте текстове, от Пте принципи, от мотивите на законодателя и от всички онези обективирани данни, в които пряко или косвено е изразена мисълта и волята на нормотворческия орган. Тълкуватта д/ст е творческа логическа д/ст, която има обаче предваритно и обективно определена основа, на която тр да почива. Тълкуването не тр да напуска определените по този н/н граници, то не може да бъде нито в противоречие със закона, нито да води до неговото заобикаляне.



Като мисловна д/ст тълкто не е уредено в закона. В чл. 46, ал. 1 ЗНА се урежда тълкто като резултат от такава д/ст, като се посочват изискванията, на които този резултат тр да отговаря.

Чл. 46, ал.1 от ЗНА е неточен редакционно в няколко насоки. Сп` него разпорте на НтеА се прилагат сп` точния им смисъл. Смисълът на Нте разпоредби се отнася до съдържтона ПтеН. Те са задължте правила за поведение, които следва да се прилагат сп` точ­ния им смисъл, но до него може да се достигне само след тълкуване. От буквалния текст на чл. 46, ал.1 ЗНА се налага неправилният извод, че само неясните разпоред­би се тълкуват. В Г/П т-я преобладава разбирането, че на тълкуване подлежи всяка Нна разпоредба независ дали изглежда на пръв поглед ясна или не. Преди да е извършено тълкуване, не може да се прецени дали разпорта е ясна. Поради това не е разумно чл. 46, ал.1 ЗНА да се схваща, в смисъл че ограничава тълкто само до неясните разпорби. Мисълта на законодателя е била да посочи допъл­нителни критерии за изясняване на разпорта когато тя в резултат на езиковото и логич тълкуване се окаже неясна. Допълнитте критерии, които следва да се използват, са изброени последоват: тр да се съобразят дрте разпор, които се намират в опред връзки с тълкуваната; целта на тълкувания НА; оснте начала на Пто на РБ и правилата на морала. Една част от тези допълнит показатели се черпят законодто - това са първите 3 в изброяването. На последно място е поставен и моралът, който е катег, качествено различна от Пто. Изброяването в разпорта повдига въпроса дали еднакво значение при тълкто имат критериите, които се черпят пряко от закона и морала. Равнопоставянето на всички компоненти в изброяването би означавало, че всеки тълкувателен резултат тр да съответства на морала. Сп` нас не е била такава идеята на зако­нодателя. Един подобен смисъл на разпорта би довел до заличаване на границата м` Г зако­нод-во и морал. Предимство при тълкто би трябвало да имат онези данни, които се черпят пряко от законодто. Ако при съобразяване с разпо­рте, с които е свързан тълкуваният Н текст, и с целта на ПтаН стане напълно ясно съдържто й, няма смисъл да се търси съответствие и с правилата на морала. До правилата на морала при тълкто следва да се отиде, когато в резултат на използването на предшестващите показатели и ме­тодите на тълкто, които ще бъдат разгледани, не се достигне до един безсъмнен смисъл. При двусмислие като резултат на тълкто се възприема онзи смисъл, който отговаря и на правилата на морала. Пто и моралът са две разл соц катег. Законодателят има суверенното П при оправдани основания да се отклонява от правилата на морала, нап­р принципът на пълната гражданска отговорност се възприема независимо дали длъжникът има матери­ални възможности да я понесе, а да се иска плащане от Ле, което няма достатъчно ср-ва за същне, не е морално, но е Пно задължитно. Неправилно би било да се смята, че всяка ПН трябва да бъде съобразена с морала. Вярно е, че голяма част от ПН са възприети под влияние и на морално-етични принципи, но пълно съответствие не може да се иска.

Обект на тълкто са текстовете на НтеА, Нте разпор, въпреки че неправилно в литта се говори за тълкуване на ПтеН. Целта на тълктое от нормативната разпор да се изведе съдържто на ПтаН. Изясняването на ПтаН е целта на тъл­кто, а не предметът.

Обект на тълкуване е не само текстът, в който пряко е формулирана ПтаН, а и всички Н текстове, които имат отнош към него, поради това, че определят понятия, които са използвани в него, или ограничават приложното поле на Нта и др.

Целта на тълкувания НА и на разпорта, ако не са пряко формулирани, следва да се извлекат в процеса на тълкто, за да се използват като определител на крайната цел – съдържто на ПтаН, която се съдържа в разпорта.

Основните начала на Пто също са един етап от тълкто, до който се стига ч` тълкте методи и правила.

Въпреки, че тълкто е обусловена, производна мис­ловна д/ст, то има творчески и емоционален х-р. При него определена роля играят правните и мораланите възгледи и чувства на правоприложителя. Това следва и от чл. 46, ал. 1 ЗНА. Съдията осъщ-ва тълкто в съгласие с целта на НА, началата на Пто и морала така, както той в съответствие със своите възгледи и душевни преживявания ги схваща и определя.


3. Развитие на възгледите за тълкуването

В древното римско П тълкто на НтеА е било буквално и формалистично. Практиката доказвала, че такова тълкуване е незадоволително поради което видни представители на класическата римска юриспруденция като Целз изтъквали, че да се знаят законите, означава да се владеят не техните думи, а тяхната сила и власт. Римските юристи от предкласическата и класичта юриспруденция правели раз­лика м` буквата на закона и неговия смисъл и дух. Но и в древността и п` средновто владетелите не гледали с добро око на тълкто като ср-во за изясняване смисъла на закона. По времето на Юстиниян се смятало, че само императорът може да тълкува Кодекса.

Негативно отнош към тълкто продължавало да господства и след фр. революция. Поради страх от връщане към старото съсловно П ч` тъл­куване на новите закони, се е предпочитало буквалното тяхно прилагане, без да се допуска логически да се вниква в техния смисъл. Покрай отричането на необхта от тълкуване се е омаловажавала или даже отричала и ролята на теоретиците на Пто за изясняване на смисъла, вложен в Гто законодателство.

Практиката по прилагането на ПтеН е налагала непрекъснато усъвърш-не на методите на Ю тълкуване, докато теорията е изоста­вала от нуждите на живота. Така школата на естестве­ното П е спъвала развто на т-ята на тъл­кто поради прекалено скованите и неизменни пра­вила, от които изхожда. На тази школа принадлежи мак­симата: „Fiat lex, pereat mundus” - „Да се спази законът, та макар да погине светът.”

Историчта школа в Пто оказва благоприят­но влияние в` развто на т-ята за тълкто, защото не разглежда закона като самоцел, а свър­зва тълкто със соцта цел на НА, с необхта от справедливо решение към мо­мента, когато се прилага законът.

В края на XIX в. и п` XX в. се обосновават социо­логич теории, такива за свободно търсене на П, които заместват смисъла на НяА с целесъобрто решение на случая сп` усмотрението на съдията, та макар и в противоречие на закона. Понастоящем редица теоретици силно преувеличават ролята на П/приложителя, като приемат, че смисъ­лът на закона е този, който съдията влага в ПтаН.

Относно целта на тълкто като познавателен мисловен процес в П доктрина са обоснов 2 становища. Едното, означавано като субективна т-я, приема, че тълкто тр да установи волята на законод-ля (създателя на НА) така, как­то тя е била изразена по времето на издаването на зако­на. Тълкувателят трябва да разкрие намеренията на за­конодателя, като изхожда от Н текст, мо­тивите към него, разискванията при обсъждто и при­емането му, от повода за приемането му. Срещу този възглед се правят редица възражения. Когато законод-ят е колегиален орган, често не може да се знае кой е авторът на закона, за да се търси неговата воля. Авто­рите на проекта са едни Л, при обсъждането му се правят предложения от други Л, някои от тях се възприемат. Като се има предвид, че НтеА се приемат с мноз-во от гласовете на част от нар-те представители, ако по-късно мноз-вото се формира от др политич сили, също не е ясно кой следва да се счита за законодател. Освен това от влизането в сила на закона до прилагането му е възможно да е минало продължит време, п` което волята на законодателя е претърпяла развитие заедно с измененията в соц-ик/те отнош. При субективната т-я би трябвало за тези изменения да не се държи см-ка.

Обективната т-я или т-ята на актуалния законодател приема, че целта на тълкто е да се разкрие смисълът на закона като обективирана и изразена воля без оглед намеренията на законодателя. Когато НА се публикува и влезе в сила, той се отделя от своя автор, превръща се в една обективна даденост, от която тр да се изхожда при изясняване съдържто на ПтеН. Тези две теории не тр да се противопоставят, а от всяка от тях да се извлекат рационалните идеи. При тълкто тр да се държи с-ка още и за нуждите и духа на време­то, когато се прилага ПН. Още от древност­та и до днес тълкто се използва и за доразвитие на П. Сп` преобладаващия съвременен възглед ч` тълкто се допуска приспособяване на ПтаН към онези социални цели, които тя в момен­та на прилагането си следва да обслужва. Това е еволютивният възглед за тълкто, сп` който зако­нът следва да се схваща в онзи смисъл, който най-добре отговаря на социалното му предназначение в момента, когато се прилага.


4. Видове тълкуване

Ще разгледаме няколко класификации на тълкто като д/ст и като резултат. Критериите са: кой извършва тълкто и каква е Пта сила на тъл­кувателния акт; методите на тълкто и съотно­што м` резултатите от граматичто и ло­гичто тълкуване.



А. Сп` това кой извършва тълкто и дали тълкувателният акт е задължителен, то бива офици­ално и неофиц (доктринално). Офицто тъл­к се извършва от специално оправомощени от за­кона за това длъжностни Л. Те действат по своя инициатива или след сезиране от опред органи или Л. Актовете, в които се обективира резултатът от тълкто, са задължит за всички или за опреде­лен кръг П субекти. Примери за официално тълк са решта на КС за тълк на разпоредби от Конст, Нни тълкуват актове, тълкувания в съдебни реш и администрат актове, тълкте решения на ОСГК на ВКС, на ОС на съдиите при ВАС и др.

Доктриналното тълк може да се извърши от Л, които не са носители на властнич П/мощия. На практика такова тълк се извършва от теоретици на Пто, адвокати, прокурори. Този вид тълк няма задължит сила, неговото влияние в`правораздаватте органи се определя от убедителността на аргументацията.



Б. Официално тълк може да се извърши от орган с нормотворческа компетентност с НА. Такова тълк се нар нормативно или легално тълк. Ако тълкуватят акт изхожда от органа, който е издал тълкуния акт, тълктосе нар автентично. НС със закон може да тълкува издаден от него акт, а МС - издадени от него правилник, наредба, инструкция и др. Офицто тълкне може да няма нормативен х-р, ако тълкувателния акт не е нормативен. Такъв х-р сп` нас имат тълкте решения на ОСГК на ВКС.

В. Сп` това дали тълкто се дава с оглед на конкр случай или без да се съобразяват конкретни хипотези, то бива казуално и общо. В мотивите на съдте реш по Г дела се дава казуално тълк, докато в тълкте реш на ОСГК на ВКС тълкто е общо.

Г. Не само законодателят, но и П наука не би могла да посочи изчерпателно всички м-ди и ср-ва които юристът може да използва при тълкто. Поради това теоретици като известния герм Ю от XIX в. Виндшайд приема, че тълкто не е завършена научна т-я, а изкуство, което се основа на ръководни пр-пи, разработени от науката. Тълкто е изкуство в смисъл на умение да се използват съчетано ср-ва, принадлежащи към разл науч­ни области.

а) Тъй като НтеА са изразени с думи, първият етап от тълкто е изясняването на сми­съла на езиковите термини, които са използвани. При този вид тълк, наричано граматическо, езиково или буквално, се изхожда от правилата на науките за езика- лексика, морфология, синтаксис, семантика, за да се изясни ч` значто на думите и връзките м` тях смисълът на разпорта. При граматичто тълк тр да се държи с-ка за развто на езика и промяната на значто на някои думи. При черпене на опит от чуждестр източници е необхо­дима проверка на правилността на превода на чуждите термини.

В практиката са се утвърдили 3 правила за тълк на думите, употребени в ПтеН: 1) Кога­то думите имат 2 знач - обикнов и особено, из­ключително, предпочита се обикновто пред особено­то. 2) Ако думите имат обикнов и технич знач като термини, предпочита се технич знач. За П-техничте термини като владение, държане, вина, неизбежна отбрана и др. се съобразяват легалните определения, ако има такива. 3) Ако думите имат две значения - по-широко и тясно, предпочита се по-широкото.



б) Езиковото тълк не може да разкрие смисъла на Нта разпор, поради което задължително, независ дали резултатът от него е ясен или не, тълкта д/ст продължава на по-висш стадий. При него се използват както данни, които се черпят от законодто, така и външни сведения. Тълкто на този втори стадий се нарича логическо (реално) тълкуване.

При логичто тълк намират приложение катег и правила на формалната и на П логи­ка. При опредне съдържто на понятията се изхожда от законите за тъждеството и за изключеното трето. Напр навсякъде, където владението се има предвид като фактич състояние, се определя сп` разпорте на чл. 68, чл. 69 и чл. 70 от ЗС, а не като право или част от съдържто на субно П. Владението като фактическо състояние може да бъде добросъвестно, ако отговаря на изискванията на чл. 70 от ЗС, или обикновено, недобросъвестно. Всяко П явление или има определено качество, или няма, трето положение е изключено.

Ч` м-да на индукцията се извеждат по-общи правила и пр-пи, които се проверяват и прилагат, като се използва дедукцията

Чрез довеждане до абсурд (reductio ad absurdum) се елиминират онези значения на разпоредбата, които не отговарят на действителния й смисъл. Когато се изяснява съдържто на Ю факти и Пте им пос­ледици, се държи сметка за логичто правило: „Ex nihilo nihil.” При логичто тълк се съобразява дали ПН е обща или спецна, има ли изключит х-р, използват се и аргументи от противното и от по-силното основание, които ще бъдат подробно изяс­нени в следващия параграф.

Логичто тълк вкл изискването Нте разпоредби да се тълкуват систематично. Това изрично е указано, макар и недостатъчно пълно, в чл. 46, ал.1 от ЗНА. При изясняване смисъла на разпорта тр да се държи с-ка за връзките и с дрте текс­тове от същия НА и от други НА, даже и такива, които се отнасят към други от­расли на обектто П. Напр в чл. 46, ал.1 от ЗЗД се указва, че не се дължи обезщетение за вреди, причинени при неизбежна отбрана, но тази П катего­рия е определена по съдърж в чл. 12 от НК. При систематичното тълк следва да се държи с-ка за други разпор, които определят понятията, които са използвани в тълкуваната разпоредба или с която се ог­раничава или разширява нейното приложно поле. В мно­го случаи санкциите за неизпълнение на П задълж, уредени в една ПН, са регламентирани в друга разпор. При тълкто следва да се изпол­зва всяка друга разпор, която може да улесни или уточни смисъла на тълкувания текст. Систематто тълк изисква още да се отчита мястото на разпорта в НА, в правния институт, да се съобразява заглавието на раздела на НА, в който тя е поставена.

При логичто тълк се съобразяват и по-об­щите П пр-пи, под които може да се подведе тълкуваната разпор (ratio iuris), напр пр-­пите за недопустимост на неосноват обогатяване, че не може да се прехвърлят повече П, отколкото П/дателят има при производното придобиване, пра­вилото комуто изгодите, нему и неблагопрте пос­ледици, правилата за риска в облигтоП и др.

Телеологичното тълк също се включва в логическото тълк. При него смисълът на разпорта се изяснява във връзка с целите на НА и на конкретната разпоредба.

Логичто тълк обхваща и съобразяване на ис­торичя момент и соц-икте и поли­т условия, при които е била приета разпорта. Също така следва да се прецени доколко народност­ните традиции и психология са оказали влияние в` съдъжто на разпорта. Ако при създаване на НА е било използвано чуждо законодво, се налага да се изследва дали не са допуснати отк­лонения от първоизточника.

Конкретният повод за издаване на НА (ocassio legis) е външен факт, който също има значение при тълкто.

Сравнителноправният метод играе също полезна роля при тълкто. Когато се сравняват близки по съдърж и цел ПН от разл П с-ми, това помага да се вникне по-дълбоко в смисъла на тълку­ваната разпоредба.



Д. Последта класифя се отнася до резултте от тълкто. Критерият е съотношто м` резултте от граматичто и логичто тълкуване.

Когато се достига до един и същ смисъл на ПН в резултат и на езиковото, и на логичто тъл­к, т.е. когато буквата съотвва на духа на закона, тълкто се нарича потвърдително или дек­ларативно. В тези случаи законодателят е изразил адекватно със словесните изразни ср-ва смисъла на ПтаН. Това е най-желателният вид тълк с оглед на резултата.

В немалко случаи няма пълно съответствие м` буквата и духа на закона. Предпочитание се отдава на резултата от логичто тълк. Възможни са две разл степени на несъответствие м` буквата и духа на закона. При едната е налице частично несъот­вие м` буквата и духа на закона и при нея логичто тълк коригира в количествено отнош резултата от езиковото тълк. Когато от логичто тълк следва смисъл, който е по-тесен от езиковата редакция на разпорта, се приема, че е налице ограничително тълк (interpretartio restrictivа). Така сп` чл. 27 от ЗЗД сделките, сключени от недееспособни, са унищожаеми. При логичто тълк като се съобразят чл. 26, ал.2 ЗЗД и чл. 73, ал.3 СК, се достига до извода, че има сделки, сключени от недееспособни, които са нищожни, а не унищожаеми, поради което чл. 27 от ЗЗД следва да се тълкува ограничително.

Обратната хипотеза е налице, когато буквата на разпорта е по-тясна от нейния смисъл. Това тълк е разширит (interpretation extensiva). В литта често се изтъква, че изключителни разпор не могат да се подлагат на разширит тълк. Тази теза изхожда от погрешно разбиране за разширто тълк. Последното не е ср-во за разширява­не приложното поле на ПтаН. Ч` тълкто се изяснява точният смисъл на разпорта и видът на тълкто се опред едва когато сме дос­тигнали до опред резултати. Поради това с основа-ние Й. Фаденхехт изтъква, че априори не може да се изключва 1 или друг вид тълк сп` резулта­та. Ако ПтаН е изключит, това ще се изяс­ни в пр-са на логичто тълк ч`м-дите, които се използват при него, и така ще се определи точ­но нейното прил поле.

Разширто тълк се различава от анало­гията на закона, при която правоприложителят извеж­да от закона едно правило, което изрично не е установе­но с по-широко приложно поле в ПтаН, която се прилага по аналогия. Пример за разшир тълк е чл. 26, ал.1 от ЗЗД, сп` която нищожни са сдел­ките, които противоречат или заобикалят закона. Не е оправдано това правило да се отнася само до закона във формален П-технич смисъл, поради което в съ­дебната практика и в т-ята под „закон” по смисъла на посочената разпоредба се разбира всяка повелителна ПН.

Когато несъответствието м` буквата и духа на закона е пълно, отнася се до качно, а не до колично отнош, ч` логичто тълк следва да се установи смисълът на разпорта, ако това е възможно. Грешките и неточностите в текста се коригират ч` логич тълк. Това тълк е поправително. Така напр чл. 13, ал.4 от ЗП се нуждае от поправително тълк, защото в нейния текст е включено едно излишно „не”. Логичто тълк налага тя да се схваща, в смисъл че Пто на заявява­не принадлежи на възложителя по договора, освен ако в него е предвидено друго.

Ако ч`логичто тълк в словесната редак­ция на разпорта не може да се вложи разумен смисъл следва да се приеме, че липсва ПН. Ако в резултат от тълкто се установи, че в Гто законодво има две разпоредби с противоположен смисъл и те са от еднаква степен (ранг), те взаимно се обезсилват. Това тълкуване сп` резултата си е отменително.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница