§ 12. Тълкуване на гражданския закон
Всяка обективирана проява на мисъл и воля се нуждае от тълкне, за да се изясни смисълът, който се влага в нея. Тълкуватта д/ст като процес на познание заедно с м-дите, които се използват, е предмет на спец наука, която се нар херменевтика.
В Пто тълкуването намира широко приложение при всички ПА, както Нни, така и индивидуални, като админни актове, съдебни решения, П сделки. П т-я и практика използват общите правила за тълкуването, допълнени със специални знания и умения от областта на Пта херменевтика.
1. Необходимост от тълкуване
Правоприлтосе предшества от тълкуване на разпорте на НтеА, ч` които са формулирани Г/Пте Н. За да могат те да се при-ложат точно, се налага да се изясни смисълът, вложен в Н текст. Съдържто на ПтеН се обективира ч` езикови изразни ср-ва. Тъй като не винаги с думи може да се предаде точно мисълта и волята на автора на НятА, тълкуването е необходимост. Тя се обуславя още от връзките м` отделните разпор в НтеА. Нте на ГтоП представляват логическо единство от правила за повед, в което не е допустимо да има несъответствия и противоречия. По-късно издадени и влезли в сила ПН въздействат в` прилож-ното поле и съдържто на заварени Ни.
Промените в соц-икте отнош, при които е издаден НА, също се отразяват в` целите и съдържто на ПтеН и могат да бъдат съобразени само в процеса на тълкуването им.
2. Правна уредба и понятие за тълкуване
Тълкуването е мисловна, познават д/ст, която е неразривно свързана с правоприлто. Както правилно се изтъква в литта тя има зависим, производен х-р. За разлика от законодя тълкувателят не осъщва свободна творческа д/ст. Той е обвързан от Нте текстове, от Пте принципи, от мотивите на законодателя и от всички онези обективирани данни, в които пряко или косвено е изразена мисълта и волята на нормотворческия орган. Тълкуватта д/ст е творческа логическа д/ст, която има обаче предваритно и обективно определена основа, на която тр да почива. Тълкуването не тр да напуска определените по този н/н граници, то не може да бъде нито в противоречие със закона, нито да води до неговото заобикаляне.
Като мисловна д/ст тълкто не е уредено в закона. В чл. 46, ал. 1 ЗНА се урежда тълкто като резултат от такава д/ст, като се посочват изискванията, на които този резултат тр да отговаря.
Чл. 46, ал.1 от ЗНА е неточен редакционно в няколко насоки. Сп` него разпорте на НтеА се прилагат сп` точния им смисъл. Смисълът на Нте разпоредби се отнася до съдържтона ПтеН. Те са задължте правила за поведение, които следва да се прилагат сп` точния им смисъл, но до него може да се достигне само след тълкуване. От буквалния текст на чл. 46, ал.1 ЗНА се налага неправилният извод, че само неясните разпоредби се тълкуват. В Г/П т-я преобладава разбирането, че на тълкуване подлежи всяка Нна разпоредба независ дали изглежда на пръв поглед ясна или не. Преди да е извършено тълкуване, не може да се прецени дали разпорта е ясна. Поради това не е разумно чл. 46, ал.1 ЗНА да се схваща, в смисъл че ограничава тълкто само до неясните разпорби. Мисълта на законодателя е била да посочи допълнителни критерии за изясняване на разпорта когато тя в резултат на езиковото и логич тълкуване се окаже неясна. Допълнитте критерии, които следва да се използват, са изброени последоват: тр да се съобразят дрте разпор, които се намират в опред връзки с тълкуваната; целта на тълкувания НА; оснте начала на Пто на РБ и правилата на морала. Една част от тези допълнит показатели се черпят законодто - това са първите 3 в изброяването. На последно място е поставен и моралът, който е катег, качествено различна от Пто. Изброяването в разпорта повдига въпроса дали еднакво значение при тълкто имат критериите, които се черпят пряко от закона и морала. Равнопоставянето на всички компоненти в изброяването би означавало, че всеки тълкувателен резултат тр да съответства на морала. Сп` нас не е била такава идеята на законодателя. Един подобен смисъл на разпорта би довел до заличаване на границата м` Г законод-во и морал. Предимство при тълкто би трябвало да имат онези данни, които се черпят пряко от законодто. Ако при съобразяване с разпорте, с които е свързан тълкуваният Н текст, и с целта на ПтаН стане напълно ясно съдържто й, няма смисъл да се търси съответствие и с правилата на морала. До правилата на морала при тълкто следва да се отиде, когато в резултат на използването на предшестващите показатели и методите на тълкто, които ще бъдат разгледани, не се достигне до един безсъмнен смисъл. При двусмислие като резултат на тълкто се възприема онзи смисъл, който отговаря и на правилата на морала. Пто и моралът са две разл соц катег. Законодателят има суверенното П при оправдани основания да се отклонява от правилата на морала, напр принципът на пълната гражданска отговорност се възприема независимо дали длъжникът има материални възможности да я понесе, а да се иска плащане от Ле, което няма достатъчно ср-ва за същне, не е морално, но е Пно задължитно. Неправилно би било да се смята, че всяка ПН трябва да бъде съобразена с морала. Вярно е, че голяма част от ПН са възприети под влияние и на морално-етични принципи, но пълно съответствие не може да се иска.
Обект на тълкто са текстовете на НтеА, Нте разпор, въпреки че неправилно в литта се говори за тълкуване на ПтеН. Целта на тълктое от нормативната разпор да се изведе съдържто на ПтаН. Изясняването на ПтаН е целта на тълкто, а не предметът.
Обект на тълкуване е не само текстът, в който пряко е формулирана ПтаН, а и всички Н текстове, които имат отнош към него, поради това, че определят понятия, които са използвани в него, или ограничават приложното поле на Нта и др.
Целта на тълкувания НА и на разпорта, ако не са пряко формулирани, следва да се извлекат в процеса на тълкто, за да се използват като определител на крайната цел – съдържто на ПтаН, която се съдържа в разпорта.
Основните начала на Пто също са един етап от тълкто, до който се стига ч` тълкте методи и правила.
Въпреки, че тълкто е обусловена, производна мисловна д/ст, то има творчески и емоционален х-р. При него определена роля играят правните и мораланите възгледи и чувства на правоприложителя. Това следва и от чл. 46, ал. 1 ЗНА. Съдията осъщ-ва тълкто в съгласие с целта на НА, началата на Пто и морала така, както той в съответствие със своите възгледи и душевни преживявания ги схваща и определя.
3. Развитие на възгледите за тълкуването
В древното римско П тълкто на НтеА е било буквално и формалистично. Практиката доказвала, че такова тълкуване е незадоволително поради което видни представители на класическата римска юриспруденция като Целз изтъквали, че да се знаят законите, означава да се владеят не техните думи, а тяхната сила и власт. Римските юристи от предкласическата и класичта юриспруденция правели разлика м` буквата на закона и неговия смисъл и дух. Но и в древността и п` средновто владетелите не гледали с добро око на тълкто като ср-во за изясняване смисъла на закона. По времето на Юстиниян се смятало, че само императорът може да тълкува Кодекса.
Негативно отнош към тълкто продължавало да господства и след фр. революция. Поради страх от връщане към старото съсловно П ч` тълкуване на новите закони, се е предпочитало буквалното тяхно прилагане, без да се допуска логически да се вниква в техния смисъл. Покрай отричането на необхта от тълкуване се е омаловажавала или даже отричала и ролята на теоретиците на Пто за изясняване на смисъла, вложен в Гто законодателство.
Практиката по прилагането на ПтеН е налагала непрекъснато усъвърш-не на методите на Ю тълкуване, докато теорията е изоставала от нуждите на живота. Така школата на естественото П е спъвала развто на т-ята на тълкто поради прекалено скованите и неизменни правила, от които изхожда. На тази школа принадлежи максимата: „Fiat lex, pereat mundus” - „Да се спази законът, та макар да погине светът.”
Историчта школа в Пто оказва благоприятно влияние в` развто на т-ята за тълкто, защото не разглежда закона като самоцел, а свързва тълкто със соцта цел на НА, с необхта от справедливо решение към момента, когато се прилага законът.
В края на XIX в. и п` XX в. се обосновават социологич теории, такива за свободно търсене на П, които заместват смисъла на НяА с целесъобрто решение на случая сп` усмотрението на съдията, та макар и в противоречие на закона. Понастоящем редица теоретици силно преувеличават ролята на П/приложителя, като приемат, че смисълът на закона е този, който съдията влага в ПтаН.
Относно целта на тълкто като познавателен мисловен процес в П доктрина са обоснов 2 становища. Едното, означавано като субективна т-я, приема, че тълкто тр да установи волята на законод-ля (създателя на НА) така, както тя е била изразена по времето на издаването на закона. Тълкувателят трябва да разкрие намеренията на законодателя, като изхожда от Н текст, мотивите към него, разискванията при обсъждто и приемането му, от повода за приемането му. Срещу този възглед се правят редица възражения. Когато законод-ят е колегиален орган, често не може да се знае кой е авторът на закона, за да се търси неговата воля. Авторите на проекта са едни Л, при обсъждането му се правят предложения от други Л, някои от тях се възприемат. Като се има предвид, че НтеА се приемат с мноз-во от гласовете на част от нар-те представители, ако по-късно мноз-вото се формира от др политич сили, също не е ясно кой следва да се счита за законодател. Освен това от влизането в сила на закона до прилагането му е възможно да е минало продължит време, п` което волята на законодателя е претърпяла развитие заедно с измененията в соц-ик/те отнош. При субективната т-я би трябвало за тези изменения да не се държи см-ка.
Обективната т-я или т-ята на актуалния законодател приема, че целта на тълкто е да се разкрие смисълът на закона като обективирана и изразена воля без оглед намеренията на законодателя. Когато НА се публикува и влезе в сила, той се отделя от своя автор, превръща се в една обективна даденост, от която тр да се изхожда при изясняване съдържто на ПтеН. Тези две теории не тр да се противопоставят, а от всяка от тях да се извлекат рационалните идеи. При тълкто тр да се държи с-ка още и за нуждите и духа на времето, когато се прилага ПН. Още от древността и до днес тълкто се използва и за доразвитие на П. Сп` преобладаващия съвременен възглед ч` тълкто се допуска приспособяване на ПтаН към онези социални цели, които тя в момента на прилагането си следва да обслужва. Това е еволютивният възглед за тълкто, сп` който законът следва да се схваща в онзи смисъл, който най-добре отговаря на социалното му предназначение в момента, когато се прилага.
4. Видове тълкуване
Ще разгледаме няколко класификации на тълкто като д/ст и като резултат. Критериите са: кой извършва тълкто и каква е Пта сила на тълкувателния акт; методите на тълкто и съотношто м` резултатите от граматичто и логичто тълкуване.
А. Сп` това кой извършва тълкто и дали тълкувателният акт е задължителен, то бива официално и неофиц (доктринално). Офицто тълк се извършва от специално оправомощени от закона за това длъжностни Л. Те действат по своя инициатива или след сезиране от опред органи или Л. Актовете, в които се обективира резултатът от тълкто, са задължит за всички или за определен кръг П субекти. Примери за официално тълк са решта на КС за тълк на разпоредби от Конст, Нни тълкуват актове, тълкувания в съдебни реш и администрат актове, тълкте решения на ОСГК на ВКС, на ОС на съдиите при ВАС и др.
Доктриналното тълк може да се извърши от Л, които не са носители на властнич П/мощия. На практика такова тълк се извършва от теоретици на Пто, адвокати, прокурори. Този вид тълк няма задължит сила, неговото влияние в`правораздаватте органи се определя от убедителността на аргументацията.
Б. Официално тълк може да се извърши от орган с нормотворческа компетентност с НА. Такова тълк се нар нормативно или легално тълк. Ако тълкуватят акт изхожда от органа, който е издал тълкуния акт, тълктосе нар автентично. НС със закон може да тълкува издаден от него акт, а МС - издадени от него правилник, наредба, инструкция и др. Офицто тълкне може да няма нормативен х-р, ако тълкувателния акт не е нормативен. Такъв х-р сп` нас имат тълкте решения на ОСГК на ВКС.
В. Сп` това дали тълкто се дава с оглед на конкр случай или без да се съобразяват конкретни хипотези, то бива казуално и общо. В мотивите на съдте реш по Г дела се дава казуално тълк, докато в тълкте реш на ОСГК на ВКС тълкто е общо.
Г. Не само законодателят, но и П наука не би могла да посочи изчерпателно всички м-ди и ср-ва които юристът може да използва при тълкто. Поради това теоретици като известния герм Ю от XIX в. Виндшайд приема, че тълкто не е завършена научна т-я, а изкуство, което се основа на ръководни пр-пи, разработени от науката. Тълкто е изкуство в смисъл на умение да се използват съчетано ср-ва, принадлежащи към разл научни области.
а) Тъй като НтеА са изразени с думи, първият етап от тълкто е изясняването на смисъла на езиковите термини, които са използвани. При този вид тълк, наричано граматическо, езиково или буквално, се изхожда от правилата на науките за езика- лексика, морфология, синтаксис, семантика, за да се изясни ч` значто на думите и връзките м` тях смисълът на разпорта. При граматичто тълк тр да се държи с-ка за развто на езика и промяната на значто на някои думи. При черпене на опит от чуждестр източници е необходима проверка на правилността на превода на чуждите термини.
В практиката са се утвърдили 3 правила за тълк на думите, употребени в ПтеН: 1) Когато думите имат 2 знач - обикнов и особено, изключително, предпочита се обикновто пред особеното. 2) Ако думите имат обикнов и технич знач като термини, предпочита се технич знач. За П-техничте термини като владение, държане, вина, неизбежна отбрана и др. се съобразяват легалните определения, ако има такива. 3) Ако думите имат две значения - по-широко и тясно, предпочита се по-широкото.
б) Езиковото тълк не може да разкрие смисъла на Нта разпор, поради което задължително, независ дали резултатът от него е ясен или не, тълкта д/ст продължава на по-висш стадий. При него се използват както данни, които се черпят от законодто, така и външни сведения. Тълкто на този втори стадий се нарича логическо (реално) тълкуване.
При логичто тълк намират приложение катег и правила на формалната и на П логика. При опредне съдържто на понятията се изхожда от законите за тъждеството и за изключеното трето. Напр навсякъде, където владението се има предвид като фактич състояние, се определя сп` разпорте на чл. 68, чл. 69 и чл. 70 от ЗС, а не като право или част от съдържто на субно П. Владението като фактическо състояние може да бъде добросъвестно, ако отговаря на изискванията на чл. 70 от ЗС, или обикновено, недобросъвестно. Всяко П явление или има определено качество, или няма, трето положение е изключено.
Ч` м-да на индукцията се извеждат по-общи правила и пр-пи, които се проверяват и прилагат, като се използва дедукцията
Чрез довеждане до абсурд (reductio ad absurdum) се елиминират онези значения на разпоредбата, които не отговарят на действителния й смисъл. Когато се изяснява съдържто на Ю факти и Пте им последици, се държи сметка за логичто правило: „Ex nihilo nihil.” При логичто тълк се съобразява дали ПН е обща или спецна, има ли изключит х-р, използват се и аргументи от противното и от по-силното основание, които ще бъдат подробно изяснени в следващия параграф.
Логичто тълк вкл изискването Нте разпоредби да се тълкуват систематично. Това изрично е указано, макар и недостатъчно пълно, в чл. 46, ал.1 от ЗНА. При изясняване смисъла на разпорта тр да се държи с-ка за връзките и с дрте текстове от същия НА и от други НА, даже и такива, които се отнасят към други отрасли на обектто П. Напр в чл. 46, ал.1 от ЗЗД се указва, че не се дължи обезщетение за вреди, причинени при неизбежна отбрана, но тази П категория е определена по съдърж в чл. 12 от НК. При систематичното тълк следва да се държи с-ка за други разпор, които определят понятията, които са използвани в тълкуваната разпоредба или с която се ограничава или разширява нейното приложно поле. В много случаи санкциите за неизпълнение на П задълж, уредени в една ПН, са регламентирани в друга разпор. При тълкто следва да се използва всяка друга разпор, която може да улесни или уточни смисъла на тълкувания текст. Систематто тълк изисква още да се отчита мястото на разпорта в НА, в правния институт, да се съобразява заглавието на раздела на НА, в който тя е поставена.
При логичто тълк се съобразяват и по-общите П пр-пи, под които може да се подведе тълкуваната разпор (ratio iuris), напр пр-пите за недопустимост на неосноват обогатяване, че не може да се прехвърлят повече П, отколкото П/дателят има при производното придобиване, правилото комуто изгодите, нему и неблагопрте последици, правилата за риска в облигтоП и др.
Телеологичното тълк също се включва в логическото тълк. При него смисълът на разпорта се изяснява във връзка с целите на НА и на конкретната разпоредба.
Логичто тълк обхваща и съобразяване на историчя момент и соц-икте и полит условия, при които е била приета разпорта. Също така следва да се прецени доколко народностните традиции и психология са оказали влияние в` съдъжто на разпорта. Ако при създаване на НА е било използвано чуждо законодво, се налага да се изследва дали не са допуснати отклонения от първоизточника.
Конкретният повод за издаване на НА (ocassio legis) е външен факт, който също има значение при тълкто.
Сравнителноправният метод играе също полезна роля при тълкто. Когато се сравняват близки по съдърж и цел ПН от разл П с-ми, това помага да се вникне по-дълбоко в смисъла на тълкуваната разпоредба.
Д. Последта класифя се отнася до резултте от тълкто. Критерият е съотношто м` резултте от граматичто и логичто тълкуване.
Когато се достига до един и същ смисъл на ПН в резултат и на езиковото, и на логичто тълк, т.е. когато буквата съотвва на духа на закона, тълкто се нарича потвърдително или декларативно. В тези случаи законодателят е изразил адекватно със словесните изразни ср-ва смисъла на ПтаН. Това е най-желателният вид тълк с оглед на резултата.
В немалко случаи няма пълно съответствие м` буквата и духа на закона. Предпочитание се отдава на резултата от логичто тълк. Възможни са две разл степени на несъответствие м` буквата и духа на закона. При едната е налице частично несъотвие м` буквата и духа на закона и при нея логичто тълк коригира в количествено отнош резултата от езиковото тълк. Когато от логичто тълк следва смисъл, който е по-тесен от езиковата редакция на разпорта, се приема, че е налице ограничително тълк (interpretartio restrictivа). Така сп` чл. 27 от ЗЗД сделките, сключени от недееспособни, са унищожаеми. При логичто тълк като се съобразят чл. 26, ал.2 ЗЗД и чл. 73, ал.3 СК, се достига до извода, че има сделки, сключени от недееспособни, които са нищожни, а не унищожаеми, поради което чл. 27 от ЗЗД следва да се тълкува ограничително.
Обратната хипотеза е налице, когато буквата на разпорта е по-тясна от нейния смисъл. Това тълк е разширит (interpretation extensiva). В литта често се изтъква, че изключителни разпор не могат да се подлагат на разширит тълк. Тази теза изхожда от погрешно разбиране за разширто тълк. Последното не е ср-во за разширяване приложното поле на ПтаН. Ч` тълкто се изяснява точният смисъл на разпорта и видът на тълкто се опред едва когато сме достигнали до опред резултати. Поради това с основа-ние Й. Фаденхехт изтъква, че априори не може да се изключва 1 или друг вид тълк сп` резултата. Ако ПтаН е изключит, това ще се изясни в пр-са на логичто тълк ч`м-дите, които се използват при него, и така ще се определи точно нейното прил поле.
Разширто тълк се различава от аналогията на закона, при която правоприложителят извежда от закона едно правило, което изрично не е установено с по-широко приложно поле в ПтаН, която се прилага по аналогия. Пример за разшир тълк е чл. 26, ал.1 от ЗЗД, сп` която нищожни са сделките, които противоречат или заобикалят закона. Не е оправдано това правило да се отнася само до закона във формален П-технич смисъл, поради което в съдебната практика и в т-ята под „закон” по смисъла на посочената разпоредба се разбира всяка повелителна ПН.
Когато несъответствието м` буквата и духа на закона е пълно, отнася се до качно, а не до колично отнош, ч` логичто тълк следва да се установи смисълът на разпорта, ако това е възможно. Грешките и неточностите в текста се коригират ч` логич тълк. Това тълк е поправително. Така напр чл. 13, ал.4 от ЗП се нуждае от поправително тълк, защото в нейния текст е включено едно излишно „не”. Логичто тълк налага тя да се схваща, в смисъл че Пто на заявяване принадлежи на възложителя по договора, освен ако в него е предвидено друго.
Ако ч`логичто тълк в словесната редакция на разпорта не може да се вложи разумен смисъл следва да се приеме, че липсва ПН. Ако в резултат от тълкто се установи, че в Гто законодво има две разпоредби с противоположен смисъл и те са от еднаква степен (ранг), те взаимно се обезсилват. Това тълкуване сп` резултата си е отменително.
Сподели с приятели: |