§ 18. Видове граждански правоотношения и субективни права
Гте П/О и СтеП се групират в няколко класификации, почиващи на разл разгранич критерии. Особеностите на разлте групи имат не само теоретичко, но и опред практичко знач, на което следва да се обръща внимание при изясняване на класификте.
Възприемаме като правилен възгледа, че на класифициране следва да се подложат поотделно Гте П/О и СтеП, защото едни критерии се отнасят до П/Ото като единство от П и задълж, а др засягат главно СтеП. Ч` класификациите на Пта само косвено се х-рат П/Ота, в които те се включват.
Гте П/О се разделят сп` съдържто си на прости, сложни и комплексни. Сп` това дали страните имат само Па или както Па, така и задълж, Гте П/О биват едностранни и двустранни.
СтеП сп` съдържто си се делят на притезателни и непритезателни; прости и сложни; лични и имуществени.
В завис от това дали могат да сменят носителя си се делят на прехвърлими и непрехвърлими.
Др критерии, въз осн на които се изграждат класифии на СтеП, са специфики на обекта, връзка с други СП, кръгът на задължтеЛ, принадлежността на ПтеН, които ги уреждат към отделни клонове на ГтоП, възможността да се осъществят принудително.
А. Видове граждански правоотношения
Сп` броя на СтеП и Пте задълж, които вкл Гте П/О, те биват прости и сложни. Простите Г П/О вкл само едно СП и съответстващото му П задълж. На практика малко Ги П/О имат такова елементарно съдърж. Пример за просто Г П/О е това, което възниква при предоставяне на една непотребима вещ за временно използване безвъзмездно, след което ползвателят дължи връщането й - това е Гто П/О по договора заем за послужване. Прости са и Гте П/О за връщане на даденото по една нищожна или унищожена сделка - чл. 34 ЗЗД.
Простите Г П/О са едностранни, защото едната страна по тях има само СоП, а другата само П задълж.
За сложните Г П/О е х-но, че от един ЮФ м` едни и същи страни възникват две или повече СП и П задълж. Повечето от уредените от ЗЗД договорни и извъндоговорни облигац отнош са сложни, като напр продажбените, наемните, по договор за изработка и др. Сложните Г П/О са едностранни, ако едната страна по тях е носител само на СиП, а другата - на П задълж. Такова е П/Ото по договор за паричен заем с лихва. Заемодателят има само Па да иска връщане на главницата и лихвите, на които съответстват задължения на заемателя.
По-голямата част от сложните П/О са двустранни. При тях всяка от стрте притеж СиП, но заедно с това поема и П задълж. Такива са продажбените, наемните и мн др Г П/О. Продавачът има П да получи цената, но дължи прехвърляне на соб-стта и предаване на вещта. Купувачът дължи цената, но придобива прехвърленото П.
При сложните П/О тр да се държи с-ка за относитта самост-ст на отделните СП и П задълж. За всяко от тях е възможно да има разл П режим за н/на на упражнто им и защитата. Възможно е в разл моменти да настъпва изискуемостта на отделните вземания; да има различия при погаситта давност; в разл моменти те да прекратяват същто си. Практичят интерес от х-рането на Гто П/О като сложно се проявява и във възможта за прехвърляне на отделни СП и П задълж на други П субекти.
Някои сложни Г П/О или съвкупности от прости и сложни се квалифицират като комплексни. Те вкл СиП с разл обекти и от разл вид. При тях е възможно по-често отколкото при останте П/О част от СтеП да възникнат от един ЮФ, след което м` същите субекти се осъщ-ват допълнит и нови ЮФ, които пораждат още СП и П задълж. За комплексните П/О е х-но, че вкл СП от разл вид, които се уреждат от разл дялове на ГтоП или даже от др отрасли на ЧтоП, напр от трудто П. Членственото П/О на участник в сдружение с идеална цел може да вкл и трудови или Г П/О по събиране на вноските на останалите чл-ве. Това П/О е комплексно, защото вкл имущни задълж за вноски в пари или в натура, неимущни П и задълж за участие в управлто, задължения за извършване на опред работа, Па да се ползва от услуги, които сдружението предлага на свои членове, като печатна база, почивна станция и др. При комплексните П/О се налага още повече отколкото при дрте сложни П/О да се държи с-ка за различията в режима на отделните СП и П задълж, поради разлто им П естество. Освен това при тях тр да се съобразяват и по-късно настъпилите П и задълж.
Б. Видове субективни права
1. Притезателни и непритезателни
Разграничитят критерий при това деление е дали за осъщ-не на СтоП е необх опред повед от задължто Л. За упражне на притезте П е необх носителят на задължто да осъществи или да спазва продължит време дължимото повед. В съдържто на тези П се вкл възможност да се изисква от задължто Л опред повед. Напр поръчващият по договор за изработка следва да получи от изпълнителя осъществения от него трудов резултат съобразно уговореното м` тях. От изпълнителя зависи дали ще се осъществи СтоП на поръчващия. При Пто на соб-ст, за да може носителят му да владее и използва вещта, е необх задължте Л да не му пречат, сами да не въздействат в` вещта. На едни от притезте П съответстват задължения на определени Л - това са относителните притез П, а при др задължте Л са неограничен кръг - такива са абсолютните притез П.
Голяма част от притезте П - тези, които се пораждат от облигац договори, могат да се уговарят свободно, стига договорът да не противоречи на повелителни ПН и добрите нрави. Вещните притез П са обаче ограничен кръг, т.е. те са само тези, които са уредени по вид и съдържание от закона.
По-голямата част от СтеП са притезателни.
НепритезтеСП са уредени и гарантирани от закона възможности носителят им едностранно да въздейства в` чужда П сфера, като предизвика пораждане, изменение, погасяване или прекратяване на СиП или П качва на Г/П субекти или вещи. Пте задълж, които им съответстват, представл обвързаност да се търпят предизвиканите П промени от носителя на Пто. Пте задълж не вкл изискване за съблюдаване на опред повед. Тъй като непритезте П представл възм-ст да се възд-ва в` чужда П сфера и да се засягат интереси на др П субекти, законодателят ги регламентира стриктно с изрични ПН. Към непритезте СП се отнасят преобразуващите П и овластяването на едно Л да действа от името на друго като негов представител.
Тази класиф на СтеП има най-гол практич знач, защото ч` нея се държи с-ка за различията при упражнто и защитата им. Носителят на притезто П е зависим при упражто му от задължто Л и ако то не изпълнява дължимото, защитата на Пто се осъщ-ва ч` установителни и осъдителни искове. При липса на доброволно изпълнение притезто П може да бъде осъщно принудит или ако това не е възможно, може да се получи от правоимащия паричният еквивалент на дължимия резултат.
Упражто на непритезте П зависи от волята на носителя. С упражто им се постига целеният с тях резултат, което не може да се осуети от задължто Л. В едни случаи тези П се упражняват извънсъдебно с волеизявление на носителя, а в др - законът изисква да се предяви иск, който е конститутивен, или възражение. Съдто решение, с което се уважават, поражда П промяна и има действие спрямо всички П субекти (erga omnes).
2. Прости и сложни
Критерият за това деление е колко П възможности се вкл в съдържто на СтоП. Сп` някои автори това разграничение се провежда сп` вида на действията, които правоимащият може да извършва. Ч` тези действия се х-рат П/мощията, включени в съдържто на СтоП. При простите СП носителят може да извършва един вид действие и поради това има едно правомощие. Просто е напр вземането за цената, което продавачът придобива въз осн на продажбата спрямо купувача. Сп` проф. Таджер това П има за предмет поведението на задължто Л, а възможта на продавача е да иска осьщто на това поведение. Но това не е единствто действие, което може да извърши продавачът. Той може да прехвърли вземането си възмездно, безвъзмездно или като даване вместо изпълнение, да го опрости, да се откаже от него.
Ако видът на действията, които носителят на Пто може да извършва, е критерий за опред на П/мощията, в дадения пример ще бъде налице сложно П с множество П/мощия. При сложните СП отделните П/мощия също се упражняват ч` различни по вид Пни и фактич действия, напр използването на вещта като елемент от съдържто на Пто на соб-ст се упражнява ч` лично служене с нея, събиране на плодовете, отдаване под наем, аренда, заем за послужване и др. Пто на соб-ст би трябвало да има не три, а десетки П/мощия, ако те се определяха сп` вида на действията, които може да извършва носителят на Пто.
Сп` нас П/мощията би трябвало да се определят сп` вида на Пте и фактичте резултати, които действията пораждат. При вещните П обикн се обособяват 3 осн вида П/мощия: владение – фактичте действия са различни сп` вида на вещта, но материалният резултат е фактичта власт в` вещта; използване - също Пте и фактичте действия могат да са различни, но П резултат е извличане на матни или нематни облаги от вещта, без да се загубва Пто; разпореждане – ч` разл матни или П действия се предизвиква загубване или обременяване на СтоП с чужди П. При Пта в` нематни блага се разграничават две осн имущни П/мощия, също използване и разпореждане, и редица неимущни като напр изброените в чл. 15 т. 1-8 ЗАвПСП. При определяне на неимущте П/мощия не е използван последоват един критерий. Едни от тях са х-рани ч` действията на носителя (чл. 15, т. 1, 3, 6 ЗАвПСП), а други ч` резулта, който може да се постигне при упражто им (чл. 15, т. 2, 4, 5 ЗАвПСП). В чл. 18 ЗАвПСП се урежда изключитто имущно П на автора да използва създаденото от него произведение. Това П може да се упражнява сп` чл. 18, ал. 2 от ЗАвПСП ч` действията, изброени в т. 1-9 от цитираната разпоредба. Заглавието на чл. 18 от цитирания закон - „Видове имущни авторски П” - не отговаря на съдържто на разпорта, в която се урежда едно имущно П, това за използване на авторската творба и действията, ч` които то се упражнява. От съдържанието на текста не следва, че действията по използването се третират като отделни П.
Облигацте П също включват в съдържто си, доколкото не следва друго от закона или от волеизявлто на стрте, две основни правомощия: на използване и на разпореждане. Вземането си по договора за наем наемодателят може сам да го събира или да го прехвърли на друг П субект.
На сложните СП не съответстват толкова П задълж, колкото правомощия включват те, но съдържто на Пто задълж е също сложно, защото следва да осигурява осъщто на цялото СП. Напр при Пте задълж, съответстващи на Пто на соб-ст, задължто Л трябва да не пречи за упражн на Пто, поради което то е обвързано да не отнема фактичта власт, да не събира плодовете от вещта, да не въздейства в` части от нея, да не строи в` недвижимия имот и др.
Практичто знач на това деление е, че при сложните П трябва да се държи с-ка за отделните П/мощия, които са относит самостятни и в Пта им уредба е възможно да има различия в момента, от който могат да се осъществят, за н/ните на упражнто им, в последиците от неизпълто на Пто задълж спрямо всяко от тях при защитата им с`нарушения. Така напр при нарушение на Пто на соб-ст в завис от това кое правомощие е засегнато, може да се предяви в едни случаи ревандикация (иск за соб-ст), а в други случаи негаторен иск.
3. Имуществени и неимуществени
Критерият за това деление е дали при упражне на СтоП може да се реализира имущна облага - нещо, което има иконка ст/ст в Гя оборот и се поддава на парична оценка. При неимущте П това не е възможно, с тях се задоволяват само неимущ интереси. Няма значение дали обектът на Гто П/О е материален или не. В` нематериални блага също възникват имущни П, като напр патентното, Пто за използване на търговска марка или промишлен образец и др.
Имущни П са вещните, наследстте, някои от семте, като съпружеска имущ общност, Пто на издръжка, някои от потестаттеП
Неимущни са Пта на ФтеЛ на живот, свобода, здраве, Пто на авторство в` творчки произвед, изобрет, полезни модели и др.
Практичто знач на това деление е в различията в П режим на двата вида П. По правило, освен някои изключения (Пто на ползване по чл. 56 ЗС), имущте П са прехвърлими, наследими, могат да бъдат отчуждавани с властнически актове, възможен е отказ от тях. В` тях може, ако се внасят към секвестируемото имущво на носителя си да се насочва принудит изпълнение за неговите задълж. Имущте П могат да се залагат или ипотекират. При тях по-лесно се реализира принудитто им осъщне и поправянето на вреди, които са причинени при накърняването им. Неимущте П по правило не могат да сменят носителя си и да се използват при принудит изпълнение с` носителя им. Тези П трудно или изобщо не могат да се осъщ-ват принудит. При накърняването им обикн не е възможно пълноценно поправяне на вредите с обезщетението, което се присъжда по справедливост - чл. 52 ЗЗД.
4. Прехвърлими и непрехвърлими
Критерият е дали Пто може да сменя своя носител. За прехвърлимите П е х-но, че те могат както по волята на носителя, така и въз осн на властнич актове да се придобиват от др П субекти. Те могат да бъдат наследявани по закон или завещание. Доколкото не се отнасят към несеквестируемото имущ на носителя си, в` тях може да се насочва принудит изпълнение на задължта му. Прехвърлими П са имущте П с някои изключ и онези неимущ П, за които това е предвидено изрично в закона.
Непрехвърлте П не могат да сменят носителя си. По-голямата част от тях са неимущни П. За непрехвърлимите П е х-но, че се прекратяват със смъртта на носителя си, ако това не е настъпило на друго основание приживе на носителя.
5. Главни и акцесорни
Сп` това дали СтеП са самостоят или съществуването им е обусловено от наличието на други П, те биват главни и акцесорни. Главните П не се намират в завис от други СП. Такива са Пта на личността в` немат-лни блага, голяма част от облигацте и вещните П, семейните и наследствените П.
Акцесорните П са свързани относно възникването си, съдържто и П режим с други самостоятелни П. Промените, които настъпват в главните П, се отразяват и в` акцесорните. Такъв х-р имат Пта на неустойка, лихва, залог, ипотека, П на задържане, Пто с` поръчителя и др. Акцесорните П изпълняват обезпечителна функция спрямо главните. Сп` чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнит вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Но сп` чл. 148 ЗЗД давността тече отделно спрямо длъжника и спрямо поръчителя.
6. Делими и неделими
Когато обектът на СтоП може да се разделя на части, които могат да се използват самостоят и не загубват значит ст/стта си вследствие на раздто, СтоП е делимо. Такива са паричните вземания и вещните и облигацте П в` вещи, които са реално поделяеми. Напр Пто на строеж ще бъде делимо, ако могат да се построят при упражнто му два или повече самостоят обекта.
Неделими П са По на соб-ст в` жилище, което не може да се раздели на повече обекти, П на ползване в` пиано, лека кола и др. Когато неделимо П се придобие от две или повече Л, м` тях може да възникне само съпритежание.
Практичто знач на това деление се проявява при н/на на извършване на делба при съпритежание на Па. При делимите Па обектът може да се раздели м` съпритежателите, а при неделимите един може да придобие Пто, а дрте да получат дяловете си в пари. Само при делимите П носителят може да прехвърли П в` реална част от обекта. При неделимите може да се прехвърли само дробна част от Пто.
7. Абсолютни и относителни
В завис от това кои са задължените Л и какво е съдържто на Пте задълж, СтеП биват абсолютни и относителни.
На абсолте П съответстват П задълж на всички останали субекти, подчинени на дадения правен порядък. Поради това тези П могат да се противопоставят на всички останали Л в Дта. Пте задълж представл обвързаност да не се пречи на носителя да упражнява своето П. Абсолте П се ползват със защита с` всяко нарушение, независ от кого е извършено. Абсолте П са изрично уредени в Гто законодво. Към тях се отнасят личните, вещните, Пта в` нематни блага, като авторските, патентните, Пта в` търговски марки и промишлени образци, наследствените П.
На относитте П отговарят задължя на едно или повече определени Л. При тях Пте задълж не се отнасят във всички случаи до бездействие, а напротив - в повечето случаи обвързват за активно повед. Тези П могат да се защитават при нарушение само спрямо насрещната страна по П/Ото. В руската П лит това деление се оспорва, като се изтъква, че и при относитте П възникват задълж за всички П субекти да не пречат на задължто Л да изпълни. Наистина такива задълж възникват и при относитте П, но те не са част от Гто П/О, в което се включва относитто П. Те възникват от общото правило „Да не се вреди другиму” неизпълнението му е основание за отговорност за непозволено увреждане, която е различна от отговорността за неизпълнение на задължто, съответстващо на относитто П. Относиттни П са облигацте, семейните и преобразуващите П. При
нарушение на абсолте П съдържто им се попълва от ново правомощие, насочено с` конкретния нарушител за преустановне на нарушението, за връщане на неправомерно отнетата вещ (чл. 108 ЗС), за възстановне на състоянието отпреди нарушението. Това П/мощие е относит и в отделни случаи може да налага активно поведение на задължто Л.
8. Видове субективни права според клоновете на гражданското право
Всеки клон на ГтоП урежда отделни видове СП, които изпълняват опред соц роля и имат специфични черти в Пя си режим. Сп` принадлежността на СтеП към определен клон на ГтоП те биват:
8.1. Лични субективни права
Ч` тях се защитават пряко неимущни блага и прояви на личността като живот, здраве, свобода, име, интимна сфера, глас, образ, чест, достойнство и др. Но от тях зависят в много гол степен и имущте интереси на личността. Тези П се уреждат в гл. II от Конст и в някои ГЗи като ЗАвПСП, ЗП, Закона за търгтемарки и географте означения (ЗТМГО) и др. Тези П са в по-голта си част абсолютни притезат П, но има и свързани с тях потестатни П, като Пто да се промени името при опред предпоставки или местожитто, да се иска ограничаване или отпадане на дееспособта на близък, който не може да се грижи за своите работи поради болестно състояние и др. Тези П се регламентират от Нте на ГоП - обща част, и се изучават в тази учебна дисципл.
8.2. Вещни права
Това са имущни П, които винаги имат за предмет телесни обекти - вещи. Те са абсолютни П и по вид и съдърж са точно определени от Нте на вещното законодво - ЗС, ЗСПЗЗ, ЗУТ и др. В тясна връзка с вещните П като притезателни се намират и някои имущ потестатни П като Пто на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, Пто на делба по чл. 34 ЗС и др. Тези П се изуч в вещно П
8.3. Облигационни права
Тези П могат да имат за предмет вещи, СПа или съвкупности от СП и задълж, резултати от човешко поведение или просто действия или бездействия на задължте Л. Не споделяме разбто, че винаги предмет на облигацте П е поведто на задължто Л. Облигацте задълж не са обвързаност за повед, а за резултат от човешко повед. Продавачът се задължава да прехвърли соб-стта на вещта в` купувача и да му предостави фактичта власт в` нея, наемодателят - да предост използването на вещта, превозвачът да транспортира товара до др място и да го предаде на товарополучателя и др. Резултатът от човешкото повед е свързан или с вещи, или с нематни блага, или със СиП и П задълж, или просто с човешко повед и ч` тези обекти той се х-ра.
Облигацте П възникват мн често от П сделки, но наред с тях и други ЮФ или фактич състави могат да ги породят, изменят или прекратят. ЗЗД е основният закон, който урежда облигацте отнош. Облигацте П са както притезателни, като вземането за цената на продадената вещ, Пто да се получи обратно вещта след прекрат на договора за наем и др., така и по-рядко преобразуващи, като Пто да се развали двустранен договор при неизпълнение по чл. 87 и 88 ЗЗД, Пто да се отмени дарение по чл. 227 ЗЗД, Пто да се унищожи сделката по чл. 32 ЗЗД и др. Те се изучават в учебната дисц облигац П.
8.4. Авторски и сродни на тях права
Авторските П имат за предмет произведения на литта, науката и изкустто, а сродните на тях П възникват в` изпълнение на артисти-изпълнилели, в` звукозаписи и програми на радиото и телевизията. Тези П вкл в съдържто си както имущни, така и неимущ П/мощия, изрично и изчерпателно уредени в ЗАвПСП. Тези П са тясно сбързани с личността на автора, но тяхната защита има голямо знач за култто разв на общто. Те са срочни П, които траят опред време, след което се прекрат. Правният им режим разкрива редица особености в съдържто, упражняването и защитата им.
8.5. Семейни права
Те възникват въз осн на брак, по силата на произход или родство или ч` осиновяване. Някои от тях са неимущни, а др – имущни. Правният им режим и упражто им са повлияни в голяма степен от морално-етични категории и Н. Принудитто осъщне на Пи задълж, с които тези П са свързани, в много случаи не е възможно, поради което санкцията за неизпълнението им е прекратяване на П/Ото изцяло или на някои П по него, напр прекратяване на брака или на осиновяването, лишаване от родителски П и др. Пта уредба на тези П се съдържа в СК и се изучава в дисц семейно П.
8.6. Наследствени права
Те се пораждат при смърт на ФтеЛ. Носителите на тези П заместват починалия, ако приемат наследството, като поемат неговите имущни П и задълж въз основа на разпоредби на закона или по силата на завещателно разпореждане, извършено приживе от наследодателя. Тяхната П уредба се съдържа в ЗН, те се изучават в дисц наследствено П.
9. Правни очаквания, субективни права - притезания, и естествени субективни права
В завис от това дали СтоП е годно за защита и принудит осъщне, ЧтоП познава три П възможности: правно очакване, СП - притезание, и естествено СП.
9.1. Когато П-пораждащият ЮФ или фактич състав е започнал да се осъщва, но не е завършен, възниква вероятност, че в един по-късен момент ще се породи СтоП, ако и когато настъпят липсващите факти. Пто очакване е последица от предварития етап от пораждане на СтоП. То представл зародиш на СтоП, за който не е сигурно дали ще се развие в пълноценно П или ще отпадне. Пно очакване за придобиване П на соб-ст възниква за купувача по продажба, сключена при отлагателно условие. П очакване за придобиване на патентно П възниква за П/мерния заявител на патентноспособно изобретение след подаване на искането за патент. Пто очакване, ако е от имущ х-р, се вкл в имущто, но то не може да се упражнява или защитава, докато не възникне като пълноценно П.
9.2. СтеП в състоянието им на притезания (претенции) са годни за защита ч` компетте ДО и за принудително осъщне.
9.3. С погасяването си по давност въз осн на възражение на задължто Л СтеП се лишават от възможта да бъдат защитавани и принудит осъществавани ч` Дта принуда. Поради качесвено промененото си съдържание те се наричат естествени П.
Сподели с приятели: |