Общи норми, които се отнасят до обективното гп, до субектите, обектите и съдържанието на гражданските П/О. Тези н според господстващия възглед в бълг п литература образуват обща­та част на гп


§ 18. Видове граждански правоотношения и субективни права



страница9/32
Дата30.12.2017
Размер6.47 Mb.
#37686
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   32
§ 18. Видове граждански правоотношения и субективни права
Гте П/О и СтеП се групират в няколко класификации, почиващи на раз­л разгранич критерии. Особеностите на раз­лте групи имат не само теоретичко, но и опред практичко знач, на което следва да се обръща внимание при изясняване на класификте.

Възприемаме като правилен възгледа, че на класифи­циране следва да се подложат поотделно Гте П/О и СтеП, защото едни критерии се отнасят до П/Ото като един­ство от П и задълж, а др засягат главно СтеП. Ч` класификациите на Пта само косвено се х-рат П/Ота, в ко­ито те се включват.

Гте П/О се разделят сп` съдържто си на прости, сложни и комплексни. Сп` това дали страните имат само Па или както Па, така и задълж, Гте П/О биват едностранни и двустранни.

СтеП сп` съдържто си се делят на притезателни и непритезателни; прости и сложни; лични и имуществени.

В завис от това дали могат да сменят носите­ля си се делят на прехвърлими и непрехвърлими.

Др критерии, въз осн на които се изграждат класифии на СтеП, са специфики на обекта, връзка с други СП, кръгът на задължтеЛ, принадлежността на ПтеН, които ги уреждат към отделни клонове на ГтоП, възможността да се осъществят принудително.



А. Видове граждански правоотношения

Сп` броя на СтеП и Пте задълж, които вкл Гте П/О, те биват прости и сложни. Простите Г П/О вкл само едно СП и съответстващото му П задълж. На практика малко Ги П/О имат такова елемен­тарно съдърж. Пример за просто Г П/О е това, което възниква при предоставяне на една непотребима вещ за временно използване безвъзмез­дно, след което ползвателят дължи връщането й - това е Гто П/О по договора заем за послужване. Прости са и Гте П/О за връщане на даденото по една нищожна или унищожена сделка - чл. 34 ЗЗД.



Простите Г П/О са ед­ностранни, защото едната страна по тях има само СоП, а другата само П задълж.

За сложните Г П/О е х-но, че от един ЮФ м` едни и същи страни възникват две или повече СП и П задълж. Повечето от уредените от ЗЗД договорни и извъндоговорни облигац отнош са сложни, като напр продажбените, наемните, по договор за изработка и др. Сложните Г П/О са едностранни, ако едната страна по тях е носител само на СиП, а другата - на П задълж. Такова е П/Ото по договор за паричен заем с лихва. Заемодателят има само Па да иска връщане на главницата и лихвите, на които съ­ответстват задължения на заемателя.

По-голямата част от сложните П/О са двустранни. При тях всяка от стрте притеж СиП, но заедно с това поема и П задъл­ж. Такива са продажбените, наемните и мн др Г П/О. Продавачът има П да получи цената, но дължи прехвърляне на соб-стта и предаване на вещта. Купувачът дължи цената, но при­добива прехвърленото П.

При сложните П/О тр да се държи с-ка за относитта самост-ст на отдел­ните СП и П задълж. За всяко от тях е възможно да има разл П режим за н/на на упражнто им и защитата. Възможно е в разл моменти да настъпва изискуемостта на отделните вземания; да има различия при погаситта давност; в разл моменти те да прекратяват същто си. Практичят интерес от х-рането на Гто П/О като сложно се проявя­ва и във възможта за прехвърляне на отделни СП и П задълж на други П субекти.

Някои сложни Г П/О или съв­купности от прости и сложни се квалифицират като комплексни. Те вкл СиП с разл обекти и от разл вид. При тях е възможно по-често отколкото при останте П/О част от СтеП да възникнат от един ЮФ, след което м` същите субекти се осъ­щ-ват допълнит и нови ЮФ, които пораждат още СП и П задъл­ж. За комплексните П/О е х-­но, че вкл СП от разл вид, които се уреждат от разл дялове на ГтоП или даже от др отрасли на ЧтоП, нап­р от трудто П. Членственото П/О на участник в сдружение с идеална цел може да вкл и трудови или Г П/О по събиране на вноските на останалите чл-ве. Това П/О е комплексно, защото вкл имущни задълж за вноски в пари или в натура, неимущни П и задълж за участие в управлто, задължения за извършване на опред работа, Па да се ползва от услуги, които сдружението пред­лага на свои членове, като печатна база, почивна стан­ция и др. При комплексните П/О се налага още повече отколкото при дрте сложни П/О да се държи с-ка за различията в режима на отделните СП и П задълж, по­ради разлто им П естество. Освен това при тях тр да се съобразяват и по-късно настъпилите П и задълж.
Б. Видове субективни права

1. Притезателни и непритезателни

Разграничитят критерий при това деление е дали за осъщ-не на СтоП е необх опред повед от задължто Л. За упражне на притезте П е необх носителят на задължто да осъществи или да спазва продължи­т време дължимото повед. В съдържто на тези П се вкл възможност да се изисква от задължто Л опред повед. Напр поръч­ващият по договор за изработка следва да получи от изпълнителя осъществения от него трудов резултат съ­образно уговореното м` тях. От изпълнителя зависи дали ще се осъществи СтоП на поръчващия. При Пто на соб-ст, за да може носите­лят му да владее и използва вещта, е необх задъл­жте Л да не му пречат, сами да не въздействат в` вещта. На едни от притезте П съот­ветстват задължения на определени Л - това са относителните притез П, а при др задължте Л са неограничен кръг - такива са абсолютните притез П.

Голяма част от притезте П - тези, кои­то се пораждат от облигац договори, могат да се уговарят свободно, стига договорът да не противоречи на повелителни ПН и добрите нрави. Вещните притез П са обаче ограничен кръг, т.е. те са само тези, които са уредени по вид и съдържание от за­кона.

По-голямата част от СтеП са прите­зателни.

НепритезтеСП са уредени и гарантирани от закона възможности носителят им ед­ностранно да въздейства в` чужда П сфера, като предизвика пораждане, изменение, погасяване или прек­ратяване на СиП или П качва на Г/П субекти или вещи. Пте задълж, които им съответстват, представл обвърза­ност да се търпят предизвиканите П промени от носителя на Пто. Пте задълж не вкл изискване за съблюдаване на опред повед. Тъй като непритезте П представл възм-ст да се възд-ва в` чужда П сфера и да се засягат интереси на др П субекти, законода­телят ги регламентира стриктно с изрични ПН. Към непритезте СП се отнасят преобразуващите П и овластяването на едно Л да действа от името на друго като негов представител.

Тази класиф на СтеП има най-гол практич знач, защото ч` нея се държи с-ка за различията при упражнто и защитата им. Носителят на притезто П е зависим при упражто му от задължто Л и ако то не изпълнява дължимото, защитата на Пто се осъщ-ва ч` установителни и осъдителни искове. При липса на доброволно изпълнение притезто П може да бъде осъщно принудит или ако това не е възможно, може да се получи от правоимащия паричният еквивалент на дължимия резултат.

Упражто на непритезте П зависи от волята на носителя. С упражто им се постига целеният с тях резултат, което не може да се осуети от задължто Л. В едни случаи тези П се упраж­няват извънсъдебно с волеизявление на носителя, а в др - законът изисква да се предяви иск, който е конститутивен, или възражение. Съдто решение, с което се уважават, поражда П промяна и има действие спрямо всички П субекти (erga omnes).
2. Прости и сложни

Критерият за това деление е колко П възмож­ности се вкл в съдържто на СтоП. Сп` някои автори това разграничение се про­вежда сп` вида на действията, които правоимащият може да извършва. Ч` тези действия се х-­рат П/мощията, включени в съдържто на СтоП. При простите СП носи­телят може да извършва един вид действие и поради това има едно правомощие. Просто е напр вземането за цената, което продавачът придобива въз осн на продажбата спрямо купувача. Сп` проф. Таджер това П има за предмет поведението на задължто Л, а възможта на продавача е да иска осьщто на това поведение. Но това не е единствто действие, което може да извърши продавачът. Той може да прехвърли вземането си възмездно, безвъзмездно или като даване вместо изпълнение, да го опрости, да се откаже от него.

Ако видът на действията, които носителят на Пто може да извършва, е критерий за опред на П/мощията, в дадения пример ще бъде налице сложно П с множество П/мощия. При сложните СП отделните П/мощия също се упражняват ч` различни по вид Пни и фактич действия, напр използването на вещта като елемент от съдържто на Пто на соб-ст се упражнява ч` лич­но служене с нея, събиране на плодовете, отдаване под наем, аренда, заем за послужване и др. Пто на соб-ст би трябвало да има не три, а десетки П/мо­щия, ако те се определяха сп` вида на действията, които може да извършва носителят на Пто.

Сп` нас П/мощията би трябвало да се опреде­лят сп` вида на Пте и фактичте резулта­ти, които действията пораждат. При вещните П обикн се обособяват 3 осн вида П/мощия: владение – фактичте действия са различни сп` вида на вещта, но материалният резултат е факти­чта власт в` вещта; използване - също Пте и фактичте действия могат да са различни, но П резултат е извличане на матни или не­матни облаги от вещта, без да се загубва Пто; разпореждане – ч` разл матни или П действия се предизвиква загубване или обременяване на СтоП с чужди П. При Пта в` не­матни блага се разграничават две осн имущни П/мощия, също използване и разпореждане, и редица неимущни като напр изброените в чл. 15 т. 1-8 ЗАвПСП. При определяне на неимущте П/мощия не е използван последоват един критерий. Едни от тях са х-рани ч` действията на носителя (чл. 15, т. 1, 3, 6 ЗАвПСП), а други ч` резулта, който може да се постигне при упражто им (чл. 15, т. 2, 4, 5 ЗАвПСП). В чл. 18 ЗАвПСП се урежда изключитто имущно П на автора да използва създаденото от него произведение. Това П може да се упражнява сп` чл. 18, ал. 2 от ЗАвПСП ч` действията, изброени в т. 1-9 от цитираната разпо­редба. Заглавието на чл. 18 от цитирания закон - „Видо­ве имущни авторски П” - не отговаря на съ­държто на разпорта, в която се урежда едно имущно П, това за използване на авторската творба и действията, ч` които то се упражнява. От съдържанието на текста не следва, че действията по използването се третират като отделни П.

Облигацте П също включват в съдържто си, доколкото не следва друго от закона или от волеи­зявлто на стрте, две основни правомощия: на използване и на разпореждане. Вземането си по договора за наем наемодателят може сам да го събира или да го прехвърли на друг П субект.

На сложните СП не съответстват толкова П задълж, колкото правомощия включ­ват те, но съдържто на Пто задълж е също сложно, защото следва да осигурява осъщто на цялото СП. Напр при Пте задъл­ж, съответстващи на Пто на соб-ст, задължто Л трябва да не пречи за упражн на Пто, поради което то е обвързано да не отнема фактичта власт, да не събира плодовете от вещта, да не въздейства в` части от нея, да не строи в` недвижимия имот и др.

Практичто знач на това деление е, че при сложните П трябва да се държи с-ка за отделните П/мощия, които са относит самостятни и в Пта им уредба е възможно да има различия в момента, от който могат да се осъществят, за н/ните на упражнто им, в последиците от неизпълто на Пто задълж спрямо всяко от тях при защитата им с`нарушения. Така напр при нарушение на Пто на соб-ст в завис от това кое правомощие е засегнато, може да се предяви в едни случаи ревандикация (иск за соб-ст), а в други случаи негаторен иск.
3. Имуществени и неимуществени

Критерият за това деление е дали при упражне на СтоП може да се реализира имущна облага - нещо, което има иконка ст/ст в Гя оборот и се поддава на парична оценка. При неимущте П това не е възможно, с тях се задоволяват само неимущ интереси. Няма значе­ние дали обектът на Гто П/О е материален или не. В` нематериални блага също въз­никват имущни П, като напр патентно­то, Пто за използване на търговска марка или про­мишлен образец и др.

Имущни П са вещните, наследстте, някои от семте, като съпружеска имущ об­щност, Пто на издръжка, някои от потестаттеП

Неимущни са Пта на ФтеЛ на живот, свобода, здраве, Пто на авторство в` творчки произвед, изобрет, полезни модели и др.

Практичто знач на това деление е в разли­чията в П режим на двата вида П. По правило, освен някои изключения (Пто на ползване по чл. 56 ЗС), имущте П са прехвърлими, наследими, могат да бъдат отчуждавани с властнически актове, възможен е отказ от тях. В` тях може, ако се внасят към секвестируемото имущво на носителя си да се насочва принудит изпълнение за неговите задълж. Имущте П могат да се залагат или ипотекират. При тях по-лесно се реализира принудитто им осъщне и поправянето на вреди, които са причинени при накърняването им. Неимущте П по правило не могат да сменят носителя си и да се използват при принудит изпълнение с` носителя им. Тези П трудно или изоб­що не могат да се осъщ-ват принудит. При на­кърняването им обикн не е възможно пълноценно поправяне на вредите с обезщетението, което се присъж­да по справедливост - чл. 52 ЗЗД.
4. Прехвърлими и непрехвърлими

Критерият е дали Пто може да сменя своя носи­тел. За прехвърлимите П е х-но, че те могат както по волята на носителя, така и въз осн на влас­тнич актове да се придобиват от др П су­бекти. Те могат да бъдат наследявани по закон или завещание. Доколкото не се отнасят към несеквестируемото имущ на носителя си, в` тях може да се на­сочва принудит изпълнение на задължта му. Прехвърлими П са имущте П с някои изк­люч и онези неимущ П, за които това е предвидено изрично в закона.

Непрехвърлте П не могат да сменят носите­ля си. По-голямата част от тях са неимущни П. За непрехвърлимите П е х-но, че се прекратяват със смъртта на носителя си, ако това не е настъпило на друго основание приживе на носителя.
5. Главни и акцесорни

Сп` това дали СтеП са самостоя­т или съществуването им е обусловено от наличието на други П, те биват главни и акцесорни. Главни­те П не се намират в завис от други СП. Такива са Пта на личността в` не­мат-лни блага, голяма част от облигацте и вещните П, семейните и наследствените П.

Акцесорните П са свързани относно възникване­то си, съдържто и П режим с други самосто­ятелни П. Промените, които настъпват в главни­те П, се отразяват и в` акцесорните. Такъв х-р имат Пта на неустойка, лихва, залог, ипо­тека, П на задържане, Пто с` поръчителя и др. Акцесорните П изпълняват обезпечителна фун­кция спрямо главните. Сп` чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнит вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Но сп` чл. 148 ЗЗД давността тече отделно спрямо длъжника и спрямо поръчителя.
6. Делими и неделими

Когато обектът на СтоП може да се разделя на части, които могат да се използват самосто­ят и не загубват значит ст/стта си вследс­твие на раздто, СтоП е делимо. Такива са паричните вземания и вещните и облигацте П в` вещи, които са реално поделяеми. Напр Пто на строеж ще бъде делимо, ако могат да се построят при упражнто му два или повече самос­тоят обекта.

Неделими П са По на соб-ст в` жилище, което не може да се раздели на повече обекти, П на ползване в` пиано, лека кола и др. Когато неделимо П се придобие от две или повече Л, м` тях може да възникне само съпритежание.

Практичто знач на това деление се проявява при н/на на извършване на делба при съпритежание на Па. При делимите Па обектът може да се раздели м` съпритежателите, а при неделимите един може да придобие Пто, а дрте да получат дяловете си в пари. Само при делимите П носителят може да прехвърли П в` реална част от обекта. При неделимите може да се прехвърли само дробна част от Пто.


7. Абсолютни и относителни

В завис от това кои са задължените Л и какво е съдържто на Пте задълж, СтеП биват абсолютни и относителни.

На абсолте П съответстват П задъл­ж на всички останали субекти, подчинени на даде­ния правен порядък. Поради това тези П могат да се противопоставят на всички останали Л в Дта. Пте задълж представл обвързаност да не се пречи на носителя да упражнява своето П. Абсолте П се ползват със защита с` всяко нарушение, независ от кого е извършено. Абсолте П са изрично уредени в Гто законодво. Към тях се отнасят личните, вещните, Пта в` нематни блага, като авторските, патен­тните, Пта в` търговски марки и промишлени образци, наследствените П.

На относитте П отговарят задължя на едно или повече определени Л. При тях Пте за­дълж не се отнасят във всички случаи до бездейст­вие, а напротив - в повечето случаи обвързват за активно повед. Тези П могат да се защитават при на­рушение само спрямо насрещната страна по П/Ото. В руската П лит това деление се оспорва, като се изтъква, че и при относитте П възникват задълж за всички П субекти да не пречат на задължто Л да изпълни. Наистина такива задълж възникват и при относитте П, но те не са част от Гто П/О, в което се включва относитто П. Те въз­никват от общото правило „Да не се вреди другиму” неизпълнението му е основание за отговорност за не­позволено увреждане, която е различна от отговорността за неизпълнение на задължто, съответстващо на относитто П. Относиттни П са обли­гацте, семейните и преобразуващите П. При

нарушение на абсолте П съдържто им се попълва от ново правомощие, насочено с` конкретния нарушител за преустановне на нарушението, за връщане на неправомерно отнетата вещ (чл. 108 ЗС), за възстановне на състоянието отпреди нарушението. Това П/мощие е относит и в отделни случаи може да налага активно поведение на задължто Л.
8. Видове субективни права според клоновете на гражданското право

Всеки клон на ГтоП урежда отделни видове СП, които изпълняват опред соц роля и имат специфични черти в Пя си режим. Сп` принадлежността на СтеП към определен клон на ГтоП те биват:



8.1. Лични субективни права

Ч` тях се защитават пряко неимущни блага и прояви на личността като живот, здраве, свобода, име, интимна сфера, глас, образ, чест, достойнство и др. Но от тях зависят в много гол степен и имущте интереси на личността. Тези П се уреждат в гл. II от Конст и в някои ГЗи като ЗАвПСП, ЗП, Закона за търгтемарки и географте означения (ЗТМГО) и др. Тези П са в по-голта си част абсолютни притезат П, но има и свър­зани с тях потестатни П, като Пто да се промени името при опред предпоставки или местожитто, да се иска ограничаване или отпадане на дееспособта на близък, който не може да се грижи за своите работи поради болестно състояние и др. Тези П се регламентират от Нте на ГоП - обща част, и се изучават в тази учебна дис­ципл.



8.2. Вещни права

Това са имущни П, които винаги имат за предмет телесни обекти - вещи. Те са абсолютни П и по вид и съдърж са точно определени от Нте на вещното законодво - ЗС, ЗСПЗЗ, ЗУТ и др. В тясна връзка с вещните П като притезателни се намират и някои имущ потестатни П като Пто на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, Пто на делба по чл. 34 ЗС и др. Тези П се изуч в вещно П



8.3. Облигационни права

Тези П могат да имат за предмет вещи, СПа или съвкупности от СП и задъл­ж, резултати от човешко поведение или просто дейс­твия или бездействия на задължте Л. Не споделя­ме разбто, че винаги предмет на облигацте П е поведто на задължто Л. Облигацте задълж не са обвързаност за повед, а за ре­зултат от човешко повед. Продавачът се задължава да прехвърли соб-стта на вещта в` купувача и да му предостави фактичта власт в` нея, наемо­дателят - да предост използването на вещта, превозвачът да транспортира товара до др място и да го предаде на товарополучателя и др. Резултатът от човешкото повед е свързан или с вещи, или с нематни блага, или със СиП и П задълж, или просто с човешко повед и ч` тези обекти той се х-ра.

Облигацте П възникват мн често от П сделки, но наред с тях и други ЮФ или фактич състави могат да ги породят, изменят или прекратят. ЗЗД е основният закон, който урежда облигацте отнош. Облигацте П са както притезателни, като вземането за цената на продадената вещ, Пто да се получи обратно вещта след прекрат на договора за наем и др., така и по-рядко преобразуващи, като Пто да се развали двустранен договор при неизпълнение по чл. 87 и 88 ЗЗД, Пто да се отмени дарение по чл. 227 ЗЗД, Пто да се унищожи сделката по чл. 32 ЗЗД и др. Те се изучават в учебна­та дисц облигац П.

8.4. Авторски и сродни на тях права
Авторските П имат за предмет произведения на литта, науката и изкустто, а сродните на тях П възникват в` изпълнение на артисти-изпълнилели, в` звукозаписи и програми на радиото и телеви­зията. Тези П вкл в съдържто си както имущни, така и неимущ П/мощия, изрич­но и изчерпателно уредени в ЗАвПСП. Тези П са тясно сбързани с личността на автора, но тяхната защита има голямо знач за култто разв на общто. Те са срочни П, които траят опред време, след което се прекрат. Правният им режим разкрива редица особености в съдържто, упражняването и защитата им.

8.5. Семейни права

Те възникват въз осн на брак, по силата на произ­ход или родство или ч` осиновяване. Някои от тях са неимущни, а др – имущни. Правният им режим и упражто им са повлияни в голяма степен от морално-етични категории и Н. Принудитто осъщне на Пи задълж, с които тези П са свързани, в много случаи не е възможно, поради което санкцията за неизпълнението им е прекратява­не на П/Ото изцяло или на някои П по него, напр прекратяване на брака или на осиновя­ването, лишаване от родителски П и др. Пта уредба на тези П се съдържа в СК и се изучава в дис­ц семейно П.



8.6. Наследствени права

Те се пораждат при смърт на ФтеЛ. Но­сителите на тези П заместват починалия, ако при­емат наследството, като поемат неговите имущни П и задълж въз основа на разпоредби на закона или по силата на завещателно разпореждане, извършено приживе от наследодателя. Тяхната П уредба се съдържа в ЗН, те се изучават в дисц наследствено П.


9. Правни очаквания, субективни права - притезания, и естествени субективни права

В завис от това дали СтоП е годно за защита и принудит осъщне, ЧтоП познава три П възможности: правно очакване, СП - притезание, и естествено СП.



9.1. Когато П-пораждащият ЮФ или фактич състав е започнал да се осъщва, но не е завършен, възниква вероятност, че в един по-късен мо­мент ще се породи СтоП, ако и когато настъпят липсващите факти. Пто очакване е пос­ледица от предварития етап от пораждане на СтоП. То представл зародиш на СтоП, за който не е сигурно дали ще се развие в пъл­ноценно П или ще отпадне. Пно очакване за придо­биване П на соб-ст възниква за купувача по продажба, сключена при отлагателно условие. П очакване за придобиване на патентно П възниква за П/мерния заявител на патентноспособно изобретение след подаване на искането за патент. Пто очак­ване, ако е от имущ х-р, се вкл в иму­щто, но то не може да се упражнява или защита­ва, докато не възникне като пълноценно П.

9.2. СтеП в състоянието им на притезания (претенции) са годни за защита ч` компетте ДО и за принудително осъщне.

9.3. С погасяването си по давност въз осн на възражение на задължто Л СтеП се лишават от възможта да бъдат защитавани и принудит осъществавани ч` Дта принуда. Поради качесвено промененото си съдържание те се наричат естествени П.


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   32




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница