Четиридесет и втора сесия (1993 г.)*
1. Когато се приемаше Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, член 4 се разглеждаше като централен в борбата срещу расовата дискриминация. По това време съществуваше широко разпространен страх от съживяване на авторитарни идеологии. Забраната за разпространение на идеи на расово превъзходство и на организирана дейност, които биха могли да подстрекават към расово насилие, бе правилно смятана за решаваща. Оттогава, Комитетът получава доказателства за организирано насилие по признак етнически произход и политическо експлоатиране на етническото различие. В резултат, изпълнението на член 4 придобива все по-голямо значение.
2. Комитетът напомня за своята обща препоръка VII, в която обяснява, че разпоредбите на член 4 са със задължителен характер. За да удовлетворят тези задължения, държавите-страни трябва не само да въведат подходящо законодателство, но така също да гарантират, че то се прилага ефективно. Поради това, че заплахите и актовете на расовото насилие водят лесно до други такива актове и пораждат атмосфера на враждебност, само с непосредствена намеса може да се отговори на задълженията за ефективна реакция.
3. Член 4 (a) изисква от държавите-страни да наказват четири категории на лошо поведение: (i) разпространение на идеи, основани на расово превъзходство или омраза; (ii) подстрекателство към расова омраза; (iii) актове на насилие срещу всяка раса или група лица с друг цвят на кожата или етнически произход; и (iv) подстрекателство към такива актове.
4. По мнение на Комитета, забраната за разпространение на всякакви идеи, основани на расово превъзходство или омраза, е съвместима с правото на свобода на мнението и на изразяването. Това право е закрепено в член 19 на Всеобщата декларация за правата на човека и за него се напомня в член 5 (г) (viii) на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация. Неговата относимост към член 4 се отбелязва в самия член. Упражняването на това право от гражданите носи със себе си специални задължения и отговорности, посочени в член 29, параграф 2 на Всеобщата декларация, между които задължението да не се разпространяват расистки идеи е от особено значение. Комитетът желае освен това да привлече вниманието на държавите-страни към член 20 на Международния пакт за граждански и политически права, съгласно който всяка пропаганда на национална, расова или религиозна омраза, съставляваща подстрекателство към дискриминация, враждебност или насилие, се забранява със закон.
5. Разпоредбата на член 4 (a) наказва освен това финансирането на расистки дейности, което Комитетът предприема за включване на всички дейности, споменати в параграф 3 по-горе или с други думи, дейности изведени от етнически и расови различия. Комитетът призовава държавите-страни да проучат дали тяхното национално законодателство и неговото изпълнение отговарят на това изискване.
6. Някои държави твърдят, че в техния правопорядък е неподходящо да се обяви за незаконна организация, преди нейните членове да насърчават или подстрекават към расова дискриминация. Комитетът е на мнение, че член 4 (б) поставя по-голямо бреме върху тези държави да бъдат бдителни при процедиране срещу тези организации, възможно най-рано. Тези организации, както и организирани и други пропагандни дейности, трябва да бъдат обявени за незаконни и забранени. Участието в тези организации, само по себе си, трябва да се наказва.
7. Член 4 (в) на Конвенцията очертава задълженията на публичните органи. Публични органи на всички административни нива, включително общините, са обвързани с разпоредбата на настоящия параграф. Комитетът държи държавите-страни да гарантират, че спазват тези задължения и докладват за това.
Обща препоръка XVI относно прилагането на член 9 на Конвенцията
Четиридесет и втора сесия (1993 г.)
1. Съгласно член 9 на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, държавите-страни се задължават да представят чрез Генералния секретар на Обединените нации, с цел обсъждане от Комитета, доклади относно взетите от тях мерки за привеждане в действие на разпоредбите на Конвенцията.
2. По отношение на това задължение на държавите-страни, Комитетът отбеляза, че в някои случаи с докладите са отнесени на вниманието на Комитета съществуващи ситуации в други държави .
3. По тази причина Комитетът желае да напомни на държавите-страни за разпоредбите на член 9 на Конвенцията относно съдържанието на техните доклади, докато имайки предвид член 11, който е единственото процедурно средство, с което държавите разполагат, за да привлекат вниманието на Комитета към ситуации, за които смятат, че някоя друга държава не привежда в действие разпоредбите на Конвенцията.
Обща препоръка XVII относно създаването на национални
институции за улесняване изпълнението на Конвенцията
Четиридесет и втора сесия (1993 г.)
Комитетът за премахване на расовата дискриминация,
Като разгледа практиката на държавите-страни относно изпълнението на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация,
Като е убеден в необходимостта от по-нататъшно насърчаване и създаване на национални институции за улесняване изпълнението на Конвенцията,
Като подчертава потребността от по-нататъшно засилване на изпълнението на Конвенцията,
1. Препоръчва държавите-страни да създадат национални комисии или други подходящи органи, отчитайки - с внасяне на необходимите изменения, принципите относно статута на националните институции, приложени към резолюция 1992/54 от 3 март 1992 г. на Комисията по правата на човека, които служат, между другото, на следните цели:
(a) Да насърчават съблюдаване ползването на правата на човека без всякаква дискриминация, така както са изрично изложени в член 5 на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация;
(б) Да преразгледат правителствената политика по отношение на защитата срещу расовата дискриминация;
(в) Да наблюдават и контролират законодателното съответствие с разпоредбите на Конвенцията;
(г) Да подготвят общността за задълженията на държавите-страни съгласно Конвенцията;
(д) Да помагат на правителството в подготовката на доклади, представяни на Комитета за премахване на расовата дискриминация;
2. Освен това препоръчва, когато такива комисии са вече създадени, те да се свържат с подготовката на доклади и по възможност да се включват в правителствени делегации, за да задълбочи диалогът между Комитета и съответната държава-страна.
Сподели с приятели: |