Обща препоръка XXI относно правото на самоопределяне

Обща препоръка XXI относно правото на самоопределяне

Четиридесет и осма сесия (1996 г.)^

1. Комитетът отбелязва, че етнически или религиозни групи или малцинства се отнасят често към правото на самоопределение като основа за предполагаемо право на отделяне. В тази връзка Комитетът желае да изрази следните възгледи.

2. Правото на самоопределение на народите е основен принцип на международното право. То е закрепено в член 1 на Хартата на Обединените нации, в член 1 на Международния пакт за икономически, социални и културни права и в член 1 на Международния пакт за граждански и политически права, както и в други международни документи за правата на човека. Международният пакт за граждански и политически права предвижда правата на народите за самоопределение редом с правото на етническите, религиозните или езиковите малцинства да ползват собствената си култура, да изповядват и практикуват собствената си религия или да използват собствения си език.

3. Комитетът подчертава, че в съгласие с Декларацията за принципите на международното право за приятелски връзки и сътрудничество между държавите в съгласие с Хартата на Обединените нации, одобрена от Генералната асамблея на Обединените нации в нейната резолюция 2625 (XXV) от 24 октомври 1970 г., задължение на държавите е да насърчават правото на самоопределение на народите. Изпълнението на принципа на самоопределение изисква обаче от всяка държава да насърчава, посредством съвместно и отделно действие, всеобщо уважение към и спазване на правата на човека и основните свободи в съгласие с Хартата на Обединените нации. В този контекст Комитетът обръща внимание на правителствата на Декларацията за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, приета от Генералната асамблея в нейната резолюция 47/135 на от декември 1992 г.

4. По отношение на самоопределението на народите се различават два аспекта. Правото на самоопределение на народите има вътрешен аспект или с други думи, правата на всички народи да преследват свободно своето икономическо, социално и културно развитие без външна намеса. В това отношение съществува връзка с правото на всеки гражданин да участва в управлението на обществени въпроси на всяко ниво, така както е цитирано в член 5 (в) на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация. В резултат, правителствата трябва да представляват цялото население без разлика на раса, цвят на кожата, произход или национален или етнически произход. Външният аспект на самоопределение предполага, че всички народи имат право да определят свободно политическия си статут и мястото си в международната общност, основани на принципа на равни права и илюстрирани с освобождението на народите от колониализма и със забраната да се подлагат народи на чуждо подчинение, доминиране и експлоатация.

5. За да се уважават напълно правата на всички хора в рамките на държавата, правителства се призовават отново да се придържат към и изпълняват напълно международните документи за правата на човека и по-специално Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация. Загрижеността за защитата на индивидуалните права без дискриминация по расов, етнически, племенен, религиозен или друг признак трябва да е водеща в политиките на правителствата. Съгласно член 2 на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и други релевантни международни документи, правителствата следва да бъдат чувствителни спрямо правата на лицата, принадлежащи към етнически групи, по-специално тяхното право да водят достоен живот, да запазват своята култура, да получават справедлив дял от плодовете на националния растеж и да имат своя роля в правителството на страната, на която са граждани. Освен това, правителствата следва да обмислят, в рамките на съответните си конституционни рамки, предоставянето на лицата, принадлежащи към етнически или езикови групи, съставени от техни граждани, ако е целесъобразно, правото да се занимават с дейности, които са по-специално съотносими към запазването на идентичността на тези лица или групи.

6. Комитетът подчертава, че в съгласие с Декларацията за приятелски връзки, никое от действията на Комитета не следва да се тълкува като разрешаващо или поощряващо каквото и да е действие, което би разчленило или отслабило, напълно или частично, териториалната цялост или политическото единство на суверенни и независими държави, които се управляват в съответствие с принципа на равни права и самоопределение на народите и имат правителство, представляващо целия народ, принадлежащ към територията, без разлика на раса, вероизповедание или цвят на кожата. По мнение на Комитета, международното право не признава общо право на народите да декларират едностранно отделяне от държава. В това отношение, Комитетът следва възгледите, изразени в Дневен ред за мира (параграфи 17 и следващи), а именно, че раздробяването на държавите може да е пагубно за защитата на човешките права, както и за запазване на мира и сигурността. Това не изключва обаче възможността за договорености, постигнати със свободното съгласие на всички засегнати страни.

Обща препоръка XXII относно член 5 на Конвенцията
за бежанците и преселниците

Четиридесет и девета сесия (1996 г.)^

Като съзнава факта, че задгранични военни, невоенни и/или етнически конфликти доведоха до масивни потоци от бежанци и преместването на лица на основата на етнически критерии в много части на света,

Като отчита, че Всеобщата декларация за правата на човека и Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация провъзгласяват, че всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права и че всеки има право на всички права и свободи, изложени в тях, без какъвто и да е вид разлика, по-специално по признак раса, цвят на кожата, потекло или национален или етнически произход,

Като напомня Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1967 г. във връзка със статута на бежанците като основен източник на международната система за защита на бежанците по принцип,

1. Обръща внимание на държавите-страни на член 5 на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, както и на Обща препоръка XX (48) на Комитета по член 5 и повтаря, че Конвенцията задължава държавите-страни да забранят и премахнат расовата дискриминация при ползване на граждански, политически, икономически, социални и културни права и свободи;

2. Подчертава в това отношение, че:

(a) Всички тези бежанци и преселници имат право свободно да се върнат в своите домове на произход при условия на безопасност;

(б) държавите-страни са задължени да гарантират, че връщането на тези бежанци и преселници е доброволно и да спазват принципа на не-въдворяване и не-експулсиране на бежанци;

(в) Всички тези бежанци и преселници, след завръщането им в техните домове на произход, имат право да им бъде възстановена собствеността, от която са били лишени в хода на конфликта и да бъдат компенсирани подходящо за всяка собственост, която не може да им бъде възстановена. Всякакви ангажименти или заявления относно тази собственост, направени по принуда, са без действителна сила;

(г) Всички тези бежанци и преселници, след завръщането им в техните домове на произход, имат право да участват напълно и равноправно в обществени дела на всички нива и да имат равен достъп до обществени услуги и да получават помощ за преустрояване и възстановяване.