Обща препоръка XXIII относно правата на коренните народи

Обща препоръка XXIII относно правата на коренните народи

Петдесет и първа сесия (1997 г.)^

2. Като отбелязва, че Генералната асамблея провъзгласи Международното десетилетие на коренните народи в света, започващо на 10 декември 1994, Комитетът потвърждава отново, че разпоредбите на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация се прилагат за коренните народи.

3. Комитетът съзнава факта, че в много регион на света коренните народи са били, и все още биват дискриминирани и лишавани от своите човешки права и основни свободи и по-специално, че са загубили своите земи и ресурси от колонизатори, търговски компании и държавни предприятия. Следователно, запазването на тяхната култура и тяхната историческа идентичност е било и все още е застрашено.

4. Комитетът призовава по-специално държавите-страни да:

(a) Признават и уважават коренната различна култура, история, език и начин на живот като обогатяване на културната идентичност на държавата и да насърчават нейното запазване;

(б) Да гарантират, че членове на коренните народи са свободни и равни по достойнство и права, и са свободни от всяка дискриминация, по-специално на основата на коренен произход или идентичност;

(в) Да предоставят на коренните народи условия, позволяващи устойчиво икономическо и социално развитие, съвместимо с техните културни характеристики;

(г) Да гарантират, че членове на коренните народи имат еднакви права по отношение на ефективното участие в обществения живот и че никое решение, свързано пряко с техните права и интереси не се взема без тяхното информирано съгласие;

(д) Да гарантират, че коренните общности могат да упражняват своите права да практикуват и възраждат своите културни традиции и обичаи и да запазват и практикуват своите езици.

5. Комитетът по-специално призовава държавите-страни да признават и защитават правата на коренните народи да притежават, разработват, контролират и използват своите общински земи, територии и ресурси и, когато са били лишени от своите земи и територии, притежавани традиционно или по друг начин населявани или използвани без тяхното свободно и информирано съгласие, да предприемат стъпки, за да си върнат тези земи и територии. Само когато това, по фактически причини, не е възможно, правото на реституция следва да бъде заменено с правото на точна, справедлива и бърза компенсация. Тази компенсация следва в максимална степен да приеме формата на земи и територии.

6. Комитетът освен това призовава държавите-страни, които имат на своите територии коренни народи, да включат в своите периодични доклади пълна информация относно положението на тези хора, като вземат под внимание всички релевантни разпоредби на Конвенцията.

Обща препоръка XXIV относно член 1 на Конвенцията

Петдесет и пета сесия (1999 г.)^

2. От периодичните доклади, представени на Комитета съгласно член 9 на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, както и от друга информация, получена от Комитета, се вижда, че редица държави-страни признават присъствието на тяхна територия на някои национални или етнически групи или на коренните народи, докато други игнорират. Определени критерии следва да се прилагат еднообразно за всички групи, по-специално броят на съответните лица, както и това, че техните раса, цвят на кожата, произход или национален или етнически произход се различават от тези на мнозинството или от други групи в рамките на населението.

3. Някои държави-страни не събират данни за етническия или национален произход на своите граждани или на други лица, живеещи на тяхната територия, а решават по свое усмотрение, кои групи съставляват етнически групи или коренни народи, които трябва да бъдат признати и третирани като такива. Комитетът смята, че съществува международен стандарт относно специфичните права на хората, принадлежащи към такива групи, заедно с всепризнатите норми относно равните права за всички и недискриминация, включително такива, които са включени в Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация. Същевременно, Комитетът обръща внимание на държавите-страни, че прилагането на различни критерии за определяне на етнически групи или коренни народи, водещи до признаването на някои и отказа да се признаят други, може да доведе до различаващо се третиране за различните групи в рамките на населението на страната.

4. Комитетът напомня за Обща препоръка IV, която той прие на своята осма сесия през 1973 г., както и за параграф 8 на общите насоки относно формата и съдържанието на докладите, които трябва да бъдат представени от държавите-страни съгласно член 9, параграф 1 на Конвенцията (CERD/C/70/Rev.3), приканвайки държавите-страни да се стремят да включат в периодичните си доклади релевантна информация относно демографския състав на своето население, в светлината на разпоредбите на член 1 на Конвенцията, а именно, при необходимост, информация относно раса, цвят на кожата, произход и национален или етнически произход.