Общи принципи

1.1. Държавите-членки трябва съгласно своите общи интереси да способстват за запазване благосъстоянието на непълнолетните и техните семейства.

1.2. Страните-членки на ООН ще се стремят да развиват условията, които ще осигурят на непълнолетните пълноценен живот в обществото. През периода, когато те са най-податливи на отклонения в поведението си, да насърчават процеса на индивидуално развитие и образование, освободено, доколкото е възможно, от престъпления и нарушения.

1.3. Трябва да бъде обърнато необходимото внимание на полезни мерки, които ще мобилизират всички възможни средства, включително семейството, доброволците, училищата и други обществени групи и институции, с цел да се съдейства за осигуряването на благосъстоянието на младежите и с оглед да се намали необходимостта от намесата на закона, както и за ползотворно, честно и хуманно отношение към младежите в случаите на конфликти със закона.

1.4. Борбата с младежката престъпност трябва да бъде схващана като неделима част от процеса на развитие на всяка страна, в рамките на социалното отношение към всички непълнолетни, като по такъв начин подпомагат защитата на непълнолетните и поддържането на обществения ред.

1.5. Тези правила ще се прилагат в съответствие с икономическите, социалните и другите условия, доминиращи във страните-членки на ООН.

1.6. Службите за борба с детско-юношеската престъпност систематически ще се развиват и ще си сътрудничат с оглед на подобряването и поддържането на компетентността на служителите си, включително техните подходи, мнения и становища.
Коментар
Тези основни насоки предвиждат една всеобхватна социална политика и имат за цел да осигурят в най-голяма степен благополучието, което ще сведе до минимум необходимостта от намесата на системата за борба с младежката престъпност и съответно ще намали вредата от такава намеса. Такива мерки спрямо младежите, предотвратяващи нарушенията са основни политически изисквания, водещи до отпадане на нуждата от прилагане на Правилата. Правилата, изложени в 1.1, 1.2 и 1.3, посочват важната роля, която една конструктивна социална политика ще играе, между другото в предотвратяването на престъпления и нарушения, извършени от младежи.
Правило 1.4. определя борбата с младежката престъпност като неразделна част от социалното отношение към младежите, докато правило 1.6 се отнася до необходимостта от непрекъснато подобряваща се система на борба с младежката престъпност, която не пренебрегва развитието на прогресивна социална политика за младежта като цяло и взема под внимание нуждата от непрекъснато усъвършенстване на персонала на съответните служби. Правило 1.5 предвижда, че съществуващите условия в някои от държавите-членки могат да наложат различен от този в други държави начин на прилагане на отделни правила.
2. Приложно поле на правилата и използваните определения

2.1. Следващите правила за минималните стандарти ще се прилагат безпристрастно спрямо престъпници без каквито и да е различия свързани с пол, раса, цвят, език, вяра, политически и други възгледи, национален или социален произход, собственост, месторождение или други причини.

2.2. За целите на тези правила държавите-членки ще приемат следните определения по начин, съвместим със съответните правни системи и концепции:

а) "непълнолетен" е дете или младеж, отношението към който за извършено от него нарушение съобразно съответните правни системи може да бъде различно от това към възрастните;

б) "нарушение" е всяко поведение (действие или бездействие), което е наказуемо според закона в съответната правна система;

в) "непълнолетен нарушител" е дете или младеж, който е извършил или е бил заловен при извършване на нарушение.

2.3. Във всяка национална юрисдикция да се предвидят действия за приемането на пакет от закони, правило и разпоредби, специално приложими към непълнолетните нарушители, институциите и органите натоварени с ръководни функции по отношение на системата за борба с престъпността:

а) да задоволяват разнообразните нужди на непълнолетните нарушители и да защитават правата им;

б) да задоволяват нуждите на обществото;

в) да осигуряват цялостното и честно прилагане на следните норми.

3.1. Съответните разпоредби на правилата ще се прилагат не само спрямо непълнолетните нарушители, но също спрямо такива непълнолетни, извършили действия, които, ако са извършени от възрастен, не биха били наказуеми.

3.2. Ще се вземат мерки за разширяване действието на принципите, залегнали в тези правила, спрямо всички непълнолетни, за които се полагат социални грижи.

3.3. Ще се предприемат мерки за разширяване действието на принципите, залегнали в правилата, относно младите непълнолетни нарушители.

а) Така нареченото правонарушение, предвидено от различните национални правни системи, където поведението, считано за нарушение е по-широко за непълнолетните, отколкото за възрастни (например бягане от училище, неподчинение на семейството и училището, пиене на обществени места и други - правило 3.1.);

б) Процедурите относно социалното подпомагане на непълнолетните;

в) Процедурите относно младите пълнолетни нарушители зависещи от съответните възрастови граници.

4.1. В тези правни системи, които са възприели концепцията за възраст за наказателна отговорност на непълнолетните, долната граница на тази възраст не ще бъде фиксирана твърде ниско, като се вземе предвид достигането на емоционална, умствена и интелектуална зрялост.

5.1. Системата за борба с престъпността на непълнолетните ще обърне внимание върху осигуряването на благополучие на непълнолетните и ще гарантира, че всяко действие срещу непълнолетни нарушители ще бъде в съответствие с обстоятелствата както относно нарушителя, така и относно системата за борба.

На същия принцип действия, целящи да осигурят условия за благосъстоянието на непълнолетните нарушители, могат да надхвърлят границите на необходимото и следователно да нарушат основните права на непълнолетните, които се съблюдават в някои системи на борба с престъпността на непълнолетните. Тук също между действията и обстоятелствата, свързани както с нарушителя, така и с нарушението, включително и на жертвата, трябва да бъдат спазени.

6.1. С оглед на различните нужди на непълнолетните, както и на разнообразието допустими мерки, трябва да бъдат определени съответни ограничения на свободата на действие на различните етапи и нива на управление на борбата с престъпността на непълнолетните, включително разследване, обвинение, осъждане и последващите ги етапи

6.2. Трябва да се положат усилия обаче за съобразяване с всички етапи и нива в упражняването на тези действия.

6.3. Тези, които упражняват такива действия, трябва да бъдат специално квалифицирани или обучени да упражняват това правомерно и в съответствие с функциите и правомощията си.

7.1. На всеки етап от процеса ще бъдат осигурени такива процесуални гаранции, като презумпцията за невинност, правото да бъде уведомен за обвиненията, правото да не дава показания, правото на защита, правото на делото да присъства родител или настойник, правото на оспорване и кръстосан разпит на свидетелите и правото на обжалване до по-висока инстанция.

8.1. Правото на лична тайна на непълнолетните, ще се зачита на всеки стадий от делото, с цел да се предотврати вредата, която би била причинена от излишно разгласяване на тайната или от открит процес.

8.2. По принцип не трябва да бъде публикувана никаква информация, която може да доведе до установяване на личността на непълнолетния нарушител.
Коментар
В Правило 8 се обръща внимание на защитата на правото на непълнолетния да запази тайната относно личността си. Младежите са чувствителни към обвинения от всякакъв вид. Установено е от криминологическите проучвания относно открити процеси, че те имат неблагоприятни последици (от различен вид) вследствие непрекъснатото назоваване на непълнолетните като "нарушител" или "престъпник".
В Правило 8 се обръща внимание на защитата на непълнолетните срещу неблагоприятните последици вследствие публикациите в средствата за масова информация относно делото (например имената на нарушителите, обвинени или осъдени). Интересите на индивидите ще бъдат защитавани и подкрепяни. Съдържанието на Правило 8 по-нататък е конкретизирано в Правило 21.
9. Клауза, изключваща разпоредби

9.1. Нищо в тези Правила не ще се тълкува като пречка за изпълнението на Правилата за минималните стандарти за отношението към затворниците, приети от Организацията на обединените нации и другите документи и стандарти, отнасящи се до правата на човека, приети от международната общественост, свързани с грижите и защитата на непълнолетните.

10.1. След арестуването на непълнолетен незабавно се уведомяват родителите или настойникът за задържането му. Където незабавното уведомяване е невъзможно, родителите или настойникът трябва да се уведомят във възможно най-къс срок.

10.2. Съдия, друго компетентно длъжностно лице или орган без отлагане ще разгледа въпроса за освобождаване на непълнолетния.

10.3. Контактите между съдебните органи и непълнолетния нарушител ще се уреждат по такъв начин, че да се зачита правното положение на непълнолетния, да се осигури неговото благополучие и се предотвратят вредите, които могат да му бъдат нанесени, с оглед на обстоятелствата по делото.

12.1. С оглед на изпълнението на своите функции, полицейските служители, които често или изключително се занимават с непълнолетни или които са заети предимно с предотвратяването на престъпленията на непълнолетни, трябва да бъдат специално обучени и инструктирани. За тази цел в големите градове трябва да се формират специални полицейски подразделения.

13.1. Принудителното задържане преди процес ще се прилага само като крайно средство и за възможно най-кратък период от време.

13.2. При възможност принудителното задържане ще се заменя с алтернативни мерки, като строг надзор, засилени грижи, настаняване при семейството или в изправително заведение.

13.3. Непълнолетните, задържани преди процеса, имат всички права и гаранции, предвидени в Правилата за минималните стандарти за отношението към затворниците, приети от Организацията на обединените нации.

13.4. Докато са задържани, непълнолетните ще се ползват от грижите, защитата и всяка необходима или индивидуална помощ - социална, образователна, професионална, психологическа, медицинска и физическа, която те могат да изискват с оглед на своята възраст, пол, личност.
Коментар
Не трябва да се подценява опасността от "криминално заразяване" на непълнолетните, задържани преди процес. За тази цел е нужно да се обърне внимание на необходимостта от алтернативни мерки. Така Правило 13.1 насърчава предвиждането на нови мерки за избягването на такова задържане в интерес на непълнолетния.
В случай на задържане на непълнолетните преди процес те имат всички права и гаранции, предвидени от Правилата за минималните стандарти за отношението към затворниците и от Международния пакт за гражданските и политическите права, по-специално член 9 и 10, параграф 2 и 3.
Правило 13.4. не възпира различните държави да предвиждат и други мерки против отрицателното влияние на възрастните нарушители, стига те да са толкова резултатни, колкото споменатите в Правилото.
Предвидени са помощи от различно естество, за да се обърне внимание на широките граници, в които варират широките нужди на непълнолетните задържани (например жени, мъже, наркомани, алкохолици, или да са умствено заболели и травмирани вследствие арестуването и други).
Различните физиологически и психологически характеристики на непълнолетните задържани могат да дадат основание за класифициране на мерките, според които някои се затварят отделно в случаи на задържане преди процес и по този начин да спомогнат за предотвратяването на измамата и за оказването на по-подходящо съответно съдействие.
В своята 4 резолюция за стандартите на престъпността на непълнолетните Шестият конгрес на Организацията на обединените нации за предотвратяване на престъпленията и отношението към подведените под съдебна отговорност, отбелязва, че Правилата между другото трябва да са в съответствие с основния принцип, че задържането преди процеса трябва да се предприема само като крайна мярка, че непълнолетни не трябва да се поставят в условия на отрицателно влияние от страна на възрастни нарушители на закона и че винаги трябва да се вземат под внимание нуждите, които произтичат от степента на индивидуалното развитие на непълнолетните.
Част трета
СЪДЕБЕН ПРОЦЕС И ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ПРИСЪДА
14. Власти компетентни за произнасяне на присъда

14.1. Когато делото на непълнолетен нарушител не е било отклонено (по правило 11) с него трябва да се занимаят компетентните власти (съдилища, трибунали, комисии, съвети и други) в съответствие с принципите за справедлив съдебен процес.

14.2. Процедурите пред тези власти трябва да бъдат съобразени с интересите на непълнолетните и да се водят в атмосфера на разбиране, позволяващо на непълнолетните да участват в тях като свободно изразяват мнението си.
Коментар
Трудно е да се формулира определението за орган или длъжностно лице, което напълно да обхване понятието за власт компетентна за произнасяне на присъда. Разбирането за "компетентна власт" включва онези, които ръководят съдилищата или трибуналите (съставени от един съдия или от няколко члена) включително професионални съдии или такива на обществени начала и административни комисии (например Ирландската и Скандинавската система) или други неофициални организации и служби за решаване на споровете, които имат наказателен характер.
Съдебните процедури спрямо непълнолетните нарушители трябва при всички случаи да се придържат към минималните стандарти, приложими за всеки подсъдим и известни като "подвеждане под съдебна отговорност". В съответствие с подвеждането под съдебна отговорност понятието "справедлив процес" включва такива основни гаранции като презумпцията за невиновност, присъствието и разпита на свидетели, обичайната законна защита, правото да не дава показания, правото на последна дума при разглеждането на делото, правото на обжалване и други (виж също Правило 7.1).
15. Адвокати, родители и настойници

15.1. По време на съдебния процес непълнолетния има право да бъде представляван от адвокат или да подаде молба за правна помощ в страните, където тази политика е регламентирана.

15.2. Родителите или настойниците ще бъдат упълномощени или задължени от компетентните власти да участват в процеса в интерес на непълнолетните. Също така обаче може да им бъде отказано участие в съдебния процес от компетентните власти, ако има причини да се счита, че това е в интерес на непълнолетния.
Коментар
В Правило 15.1. се използва терминология подобна на тази в Правило 93 от Правилата за минималните стандарти за отношението към затворниците. Докато адвокатът и свободната законна помощ са необходими да осигурят законната защита на непълнолетния, то родителите или настойникът да участват (съгласно Правило 15.2) трябва като цяло да се разглежда като обща психологическа и емоционална помощ на непълнолетния по време на целия процес.
За постановяването на адекватна присъда от компетентните власти може да спомогне в частност сътрудничеството от страна на законните представители на непълнолетните (или на други лица, на които непълнолетния се доверява). Произнасянето на справедлива присъда може да бъде осуетено, ако присъствието на родителите или настойника при разглеждане на делото играе отрицателна роля - например, ако те проявяват враждебно отношение към непълнолетния, трябва да се предвиди възможността за тяхното отстраняване.
16. Доклади от социалното проучване

16.1. Във всички случаи освен тези, отнасящи се до малолетни нарушители, в които компетентните власти да постановят окончателна присъда, условията на живот на непълнолетния или условията на извършване на престъплението трябва да се проучат внимателно с цел да улеснят компетентните власти при произнасянето на присъдата.

17.1. При произнасянето на присъдата от компетентните власти да се имат предвид следните принципи:

а) наказанието винаги трябва да съответства не само на обстоятелствата и сериозността на нарушението, но и на обстоятелствата и потребностите на непълнолетния, както и на потребностите на обществото;

б) ограничения на свободата на непълнолетния да се прилагат само след внимателна преценка и по възможност да са минимални;

в) лишаване от свобода да не се налага, освен ако непълнолетния е осъден за сериозно деяние, включващо насилие спрямо друго лице или извършване на други сериозни нарушения и ако не съществуват други подходящи наказания;

г) решаващ фактор при произнасянето на присъдата е осигуряването на нормални условия на живот.

17.2. Смъртно наказание да не бъде налагано на непълнолетен за каквото и да е нарушение.

17.3. Непълнолетни да не се подлагат на телесни наказания.

17.4. Компетентните власти имат право да прекратят процеса по всяко време.
Коментар
Главната трудност при формулиране на принципите за осъждане на младежите произтича от съществуването на неразрешени конфликти от философски характер, между които:

а) нарушенията срещу получените присъди;

б) помощта срещу репресиите и наказанията;

в) действия, отнасящи се до отделни основания на индивидуалния случай, срещу реакцията, отнасяща се до обществото като цяло;

18.1. Компетентните власти трябва да имат възможност да прилагат различни наказания, позволявайки една гъвкавост, с цел да се избегне в най-голяма степен налагането на лишаване от свобода. Такива мерки, някои от които могат да се комбинират, са:

а) грижи, ръководство и надзор;

б) условно осъждане;

в) разпореждания на обществените служби;

г) финансови наказания, компенсации и реституция;

д) отношения чрез посредничество;

е) разпореждания за участие в групови съвещания и други подобни дейности;

ж) разпореждания, отнасящи се до настаняването в изправителни домове и други такива учреждения;

з) други съответни разпореждания.

18.2. Никой непълнолетен, независимо дали отчасти или напълно, не трябва да се отделя от родителския надзор, ако обстоятелствата по случая го изискват.
Коментар
В Правило 18.1. се изреждат някои важни действия и санкции, успешно практикувани до приемането на този документ от различни правни системи. Като цяло те са надеждни и подлежат на развитие. В Правилото не се изброява брой на служителите, поради възможен недостиг на персонал в някои райони.
Общото в примерите, дадени в Правило 18, преди всичко е в доверието и призива към обществеността, отправен за ефективното изпълнение на възможните наказания. Наказанията, осъществявани с помощта на обществеността, са традиционна мярка, която се предприема при различни случаи. На тази основа съответните власти трябва да се насърчават с цел разкриването на служби на обществени начала.
В Правило 18.2 е обърнато внимание на ролята на семейството, което съгласно член 10, параграф 1 от Международния пакт за икономическите, социалните и културните права е "естествен и основен елемент на обществото". В семейството родителите имат не само правото, но и отговорността за грижите и надзора над децата си, следователно Правило 18.2. изисква отделянето на децата от семейството да бъде крайна мярка. Към него може да се прибегне само ако фактите по случая очевидно допускат такава тежка мярка (например малтретиране на непълнолетните).
19. Налагане на наказанието лишаване от свобода до най-малка степен

19.1. Настаняването на непълнолетните в място за лишаване от свобода винаги трябва да е крайна наказателна мярка и за възможно най-кратък срок.

20.1. Всяко дело за нарушение от самото начало трябва да се разглежда бързо, като не се допускат неоправдани отлагания.

21.1. Досиетата на непълнолетните нарушители са строго поверителни и недостъпни. Достъпът до досиетата ще бъде разрешен само за лица, пряко заети в разглеждането на случая или на други упълномощени лица.

21.2. Досиетата на непълнолетните нарушители няма да бъдат използвани при евентуалните им осъждания като възрастни за извършени по-късно престъпления.
Коментар
Това Правило се стреми към постигане на равновесие между противоречивите интереси по отношение на досиетата или архивите: тези на полицията, на прокуратурата и на други такива власти, чиито интереси са в противовес с интересите на непълнолетния (виж също Правило 8). Под "други упълномощени лица" се разбират между другото следователите.

22. Необходимостта от професионализъм и квалификация

22.1. За да се осигури и поддържа необходимата квалификация на всички, които се занимават със случаи на престъпления извършени от непълнолетни, трябва да се използват разнообразни средства като: професионално обучение, курсове за квалификация, опреснителни курсове и други подходящи средства за обучение.

22.2. Персоналът, занимаващ се със случаите на нарушения, извършени от непълнолетни, трябва да взима под внимание различията, които съществуват между отделните нарушители. Ще се направят усилия да се осигури справедливото участие на жените и малцинствата в службите за борба с престъпността на непълнолетните.

23.1. За прилагането на разпоредби компетентните органи трябва да приемат подходящи положения както се споменава в Правило 14.1. по-горе от самите органи или от други органи, ако обстоятелствата го изискват.

23.2. Тези условия трябва да включват правото частично да се променят разпоредбите, ако компетентните органи счетат това за необходимо, при условие, че тези изменения са взети в съответствие с принципите, съдържащи се в тези Правила.
Коментар
Прилагането на наказателни мерки по дела на непълнолетни в много по-голяма степен, отколкото при останалите случаи, оказва влияние на по-нататъшния живот на непълнолетния нарушител. Следователно е от особена важност компетентният орган или независимата институция (комисия, службите относно условното осъждане и институции относно благополучието на младежите и други) с квалификация, равна на тази на компетентен орган, който по начало е натоварен със случая, да следи за изпълняване на наказанието. В някои страни за тази цел е въведена длъжност съдия за изпълнение на наказанието.
Устройството, правата и функциите на такъв орган трябва да бъдат гъвкави; те са описани най-общо в Правило 23 с оглед да се осигури общата им приемливост.
24. Осигуряване на необходимата помощ

24.1. Ще се направят усилия за предоставяне на непълнолетните на необходимата им помощ на всички стадии на процеса, такива като настаняване, образователна или професионална подготовка, друга помощ, с цел да се предотврати процесът на приспособяване към съответната обстановка.

25.1. Доброволците, организациите на доброволци, местните институции и други обществени служби трябва да бъдат призовани да подпомагат с ефективни действия процеса на приспособяване на непълнолетните нарушители към обществото и доколкото е възможно, към семейството.

26.1. Целите на отношението към непълнолетните нарушители, лишени от свобода, и възпитанието им е осигуряването на грижи, защита, образование и придобиването на професионални навици с цел да им се помогне да изпълняват социално полезни роли в обществото.

26.2. Непълнолетните, лишени от свобода, трябва да се ползват от полагащите им се грижи, защита и цялата необходима помощ при разрешаването на техните социални, образователни, физиологични, психологически, здравни проблеми и въпроси, свързани с професионалното им обучение, съобразено с възрастта и пола, индивидуалните особености и интереси на цялостното им развитие.

26.3. Лишените от свобода непълнолетни да се изолират от възрастните и да се настанят в отделна част от сградата, в която са настанени възрастни.

26.4. На лишените от свобода млади нарушители-жени, да се обръща внимание относно исканията, свързани с техните лични нужди и проблеми. Те ще получат не по-малко грижи, защита, помощ и подготовка, отколкото младите нарушители-мъже. Справедливо отношение към тях ще бъде осигурено.

26.5. В интерес на воденето на нормален начин на живот от лишените от свобода непълнолетни, родителите и настойниците ще имат право на свиждане с тях.

27.1. Правилата за минималните стандарти за отношението към затворниците и свързаните с тях препоръки трябва да се прилагат, доколкото е възможно към отношението спрямо лишените от свобода непълнолетни нарушители, включително и тези, които са задържани преди процеса.

27.2. Ще бъдат предприети усилия за изпълняването в най-голяма степен на съответните принципи, залегнали в Правилата за минималните стандарти за отношението към затворниците, за да се задоволят разнообразните нужди на непълнолетните в зависимост от възрастта, пола и индивидуалността им.
Коментар
Правилата за минималните стандарти за отношението към затворниците са от първите документи от този вид, определени от Организацията на обединените нации. Общоприето е, че те имат световно влияние. Въпреки че все още има страни, където тяхното изпълнение е по-скоро желано отколкото факт. Правилата за минималните стандарти имат важно влияние върху хуманното и справедливо предназначение на изправителните институции.
В Правилата за минималните стандарти за отношението към затворниците е предвидена съществена защита относно лишените от свобода непълнолетни нарушители (настаняване, осигуряването на легло, облекло, право на жалби и молби, медицински грижи, религиозни служби, възрастово разделяне и други), които са осигурени и за лишените от свобода опасни престъпници. Не би било за предпочитане да се видоизменят тези Правила за минималните стандарти относно основните характеристики на местата за лишаване от свобода на малолетните нарушители, които са в сферата на действие на Правилата за минималните стандарти за борбата с престъпността на непълнолетните.
Правило 27 обръща внимание на необходимите изисквания спрямо непълнолетните лишени от свобода (Правило 27.1), както и на разнообразните нужди, определени от възрастта, пола и индивидуалността им (Правило 27.2). Следователно целите и съдържанието на Правилото отговарят на Правилата за минималните стандарти за отношението към затворниците.
28. Прибягване до условно освобождаване

28.1. Условното освобождаване от мястото за лишаване от свобода ще бъде използвано в максимално голяма степен от упълномощените органи и ще се разрешава във възможно най-ранен етап от изпълнение на присъдата.

28.2. Условно освободените непълнолетни ще бъдат подпомагани и наблюдавани от съответни органи и ще получават пълната подкрепа на обществеността.
Коментар
Правото да се разреши условно освобождаване се упражнява от компетентния орган, посочен в Правило 14.1, или от някакъв друг орган. С оглед на това по-правилно е да се използва израза "подходящи", а не "компетентни" органи.
Обстоятелствата, позволяващи условно освобождаване, ще бъдат предпочитани пред пълното изтърпяване на присъдата. При забелязване на подобрение в поведението на престъпниците дори тези, които са били считани за опасни по време на тяхното лишаване от свобода, могат да бъдат условно освободени. Подобно на условното осъждане такова освобождаване може да бъде условно в зависимост от удовлетворяването на посочени от съответните органи изисквания за даден период от време, определен в решението, такива изисквания като "добро поведение" на нарушителя, участие в обществени мероприятия и други.
При условно освобождаване на нарушителя трябва да се предвиди помощ или наблюдение от служител, занимаващ се с условно осъдените или друг служител (особено където условното осъждане не е все още възприето) и да се стимулира подкрепата на обществеността спрямо тях.
29. Институции, които не са организационни форми, непредставляващи места за лишаване от свобода

29.1. Трябва да се предприемат усилия за създаването на организационни форми като педагогически, изправителни домове, дневни центрове за квалификация и други подходящи форми, които ще подпомогнат непълнолетните в тяхното приспособяване към обществото.

30.1. Да се организира и подпомага необходимото проучване, което служи за основа на планирането и формулирането на политиката.

30.2. Да се разглеждат и оценяват тенденциите, свързани с престъпността сред непълнолетните, както и различните нужди на задържаните непълнолетни.

30.3. Да се учреди постоянно действащ механизъм за оценка, включен в системата за борба с престъпността на непълнолетните, и да събира и анализира съответната информация, с оглед на подходяща преценка за бъдещо усъвършенствуване и реформа на тази система.