ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

УВОД

Общата територия на общината според цифровия модел на кадастралната карта на общината е 523488 дка (523,49 кв.км.) Освен общинския център – гр. Балчик, общинската територия включва още 19 села (в т.ч. 17 кметства и 2 кметски наместничества), и два курортни комплекса.

Разположението и физико-географските характеристики на територията са обусловили нейното заселване от най-ранни исторически времена и обитаването й през различните епохи. Установени са следи от човешко присъствие още от неолита (Балчик, Гурково, Сенокос). Най-атрактивна за обитаване е била територията на съвременен Балчик, поради разположението си на морския бряг, създаващ условия за мореплаване, за риболов, както и поради наличието на обилни извори с питейна вода. Това предопределя почти непрекъснатото населване на територията на съвременния град през следващите хилядолетия.

Изхождайки от историографията на Херодот, полисът Круной (Круни – “извори”) е основан на това място около началото на VІ в. пр. Хр., т.е. по времето на най-активната антична колонизация по западното крайбрежие на Евксинския понт. Съвременните археологически проучвания показват, че като разположение античният град съвпада с праисторическото селище. Счита се, че завареното население е тракийско и принадлежи на голямата племенна група кробизи, населявала обширни територии между Одесос и нос Калиакра.

Находките свидетелстват за активни презморски търговски връзки на полиса още към средата на VІ в.пр. Хр., както и за местен поминък – земеделие, винопроизводство, риболов, керамично производство, развиващи се в хинтерланда на полиса.

През ІV в. пр. Хр. територията и самият полис са завладени от Филип ІІ Македонски. Градът бива наречен Дионисополис на името на бог Дионис.

През следващите векове добре укрепеният град има военно значение, като едновременно е и център на активен стопански живот – още от ІІ в. пр. Хр. сече свои монети.

Военно-стратегическото значение на града и околните територии са запазва и в епохата на Римската империя. Към периода І-ІV в. се отнасят, освен балчишките, и останки от крепостни съоръжения край Оброчище, Рогачево, Църква, Храброво. Находките свидетелстват за съществуването през този период и на неукрепени селища при Брястово, Соколово, Безводица, Сенокос, Змеево, Дропла, Кремена, Тригорци.

В границите на империята Дионисополис се ползва от привилегиите, които римската власт дава на пристанищата. До средата на III в. градът и регионът преживяват икономически разцвет. В последствие, поради започналите нашествия в Добруджа, Дионисополис запада и престава да сече монети.

През късната Античност крепостното строителство в района придобива още по-крупни мащаби. В началото на V век в близост до крепостта на Дионисополис се изгражда и втора крепост (на територията на днешния кв. Хоризонт). През този период фортификационни съоръжения се изграждат и при Кранево – предполага се, че тук се е намирала крепостта Кранеа.

Античният Дионисополис е разрушен към средата на VІ в. от приливни вълни, причинени от подводен земетръс. Оцелялото население на античния град се премества в новото укрепление, разположено върху платото, северозападно от центъра на съвременен Балчик. С площта си от 360 дка то е едно от най - мащабните в целия византийски свят. Военно-стратегическото значение на фортификацията се свързва с охраната на сухоземния път, свързващ Константинопол с делтата на р. Дунав.

Вследствие военните победи на прабългарите през VІІ в., Западно-черноморската укрепителна система на Византийската империя е изоставена за продължителен период.

Със създаването на Първото българско царство приключва продължителният процес на етнически и териториални промени, започнали вследствие на великото преселение на народите. Името, което прабългарите дават на града, е Карвуна, а обширната територия около него, трайно заселена от прабългарските племена, става известна с наименованието “Карвунска земя” - земята, където през първите три столетия на съществуването на Дунавска България се консолидира българската народност. Названието Карвуна се запазва през цялото Средновековие, включително по времето на управлението на феодалния владетел Балик (ок. средата на ХІV в.), на чийто феод градът е столица^.

В периода на Първото Българско царство, поради близостта до Плиска и Велики Преслав, територията е гъсто заселена и застроена от аули – укрепления и укрепени градски селища. Археологически находки свидетелстват за поселения и военни съоръжения, освен на територията на съвременния град, също и край Кранево, Оброчище, Рогачево, Храброво, Безводица.

Укреплението при Балчик по своите качества и военно-стратегическо значение е сходно с това на Дръстър. Съдейки по средновековни европейски карти, земеописания и лоции, то съществува до началото на ХІ в., когато попада под ударите на кумани и печенеги.

Градът продължава съществуването си като център на презморска търговия и в периода на Второто Българско царство, за което свидетелства богат нумизматичен материал, както и чуждестранни писмени документи и географски карти. В такива документи от ХІV в. е показано и пристанището Катридзи (Кастрици) – днешното с. Кранево. Към периода на Втората Българска държава се отнасят и археологически находки в районите на Сенокос и Оброчище.

Счита се, че в края на ХІV в. Балчик е разрушен и опожарен и през следващите епохи загубва своето военно-стратегическо значение.

На територията на процъфтяващия през Средновековието военен и търговски център през първите векове на Османския период се развива сравнително малко селище, вече наричано Балчик. Изворите свидетелстват, че още през XVI в. градът отново е активно търговско средище на обширен селскостопански район. Основни отрасли в икономиката му са търговията със зърнени култури и с овце. Балчик придобива статута и на административен център на кааза, което е засвидетелствано от документ от ХVІІ в. През XVIII в. градът е седалище на кадия. Населението постепенно нараства, като в началото на ХІХ век наброява около 4000 жители (от тях – ок. 500 християни), а към 1872 – 7000 жители, след значителни преселения от Сливенския и Търновския региони и от Бесарабия. Половината от къщите са български, друга значителна част – турски, татарски и цигански и ок. 5-6 % - гръцки.

В периода на Възраждането се осъществяват процеси, свързани с утвърждаване на българската национална, духовна и религиозна идентичност. Първото българско училище е открито през 1845 г. През този период е изграден и храма “Св. Никола”. През 1870 г. е открито първото читалище.

След Освобождението и в следствие териториално-административните промени, предизвикани от решенията на Берлинския конгрес, Балчик става окръжен център. От 1880 г. градът е център на околия с 92 села. По-главни села в околията са Шабла, Гявур Суютчук (дн. Българево), Чаушкьой (дн. Генерал Кантарджиево), Чаталар (дн. Батово), дн. Кранево, Теке (дн. Оброчище).

Още в края на ХІХ век Балчик се утвърждава като житния пазар на Южна Добруджа. Той е най-големият експортен център на зърно от областта и трети в България след Варна и Бургас. Тази позиция се запазва и в началото на ХХ век. През 1909 г. в близост до пристанището е построена мелница с капацитет 12 вагона брашно за денонощие, която в технологично отношение е една от най-модерните на Балканския полуостров. През този период се поставя началото на системното благоустрояване на Балчик. През 1902 г. се създават първите кадастрален, нивелационен и регулационен планове.

С анексирането на Южна Добруджа след 1913 г. територията попада в границите на Кралство Румъния, което продължава до м. септември 1940 г., с изключение на периода 1916-1919 г., когато в резултат от военни действия Балчик временно е освободен.

В годините след 1924 се реализира мащабна строителна и благоустройствена дейност, инициирана от румънската кралска институция, което в исторически план се оценява като едно от избраните средства за румънизиране на Южна Добруджа. На брега край Балчик се изгражда лятна кралска резиденция, ботаническа градина, множество вили. Построява се първият асфалтов път с електрическо осветление, свързващ резиденцията с града; отворено е гражданско летище.

Всичко това се осъществява в политическа и социално-икономическа обстановка, неблагоприятната за завареното население, което е причина за нов миграционнен процес – отлив на българско население и общо намаляване на жителите на града. Ако през 1910 г. те наброяват 6616 д., то през 1934 населението възлиза на 5168 жители. Успоредно с това, Балчик придобива значението на център на пробългарска културно-просветна активност, както и на националноосвободителното движение в Добруджа – след 1929 г. тук действа един от районните комитети на Добруджанската революционна организация.

След подписването на Крайовската спогодба (07.09.1940 г.), българската политическа власт се установява на територията с навлизането на българските войски на 21 септември с.г. Постепенно се формира местната администрация, която провежда стопанска и устройствена политика за икономическа стабилизация и социално развитие. През 1942 г. местните власти възлагат изработването на нов градоустройствен план. Развива се социалната и техническата инфраструктура. Към края на 1942 г. държавата изкупува инфраструктурата на електроснабдяването, принадлежаща на Анонимното румънско акционерно дружество, и я предоставя на Балчишката община.

Основни поминъци на населението са земеделието, скотовъдството, риболовът и занаятите. Мерките за подпомогне стопанското развитие в периода 1942-1943 год. включват и оземляване на малоимотни местни жители и на преселници.

В периода след 1944 г. и до днес развитието на общината се осъществява в съответствие с двукратно настъпилите промени в обществено-политическото статукво. Определящ фактор за формиране на икономическия профил и социалния облик на общината представляват спецификата на природо-географските условия и потенциалът на естествените ресурси. Съчетанието на традиционни дейности, свързани със земеделието, и постоянно активизиращите се през последните 4-5 десетилетия активности на курортния туризъм предопределя различията в преобладаващия начин на земеползване и респективно набор от общи и специфични изисквания към устройството на територията. Въздействието на посочените фактори е довело до обособяването на две различаващи се по характер и развитие части на територията – крайбрежна и вътрешна.

Обобщеният списък от природни и антропогенни фактори, поставящи условия към устройственото развитие на общината, включва още:

- наличие на ценни, в т.ч. законово защитени обекти на природното и културно-историческото наследство;

- наличието на крупни находища на полезни изкопаеми, съотв. добивните дейности;

- преминаването през територията на пътна инфраструктура, осигуряваща транспортни връзки с международно значение; наличие на инфраструктура на водния и на въздушния транспорт;

- засилената инвестиционна активност за изграждане на инфраструктура на енергопроизводството от алтернативни източници – ветрогенератори, вкл. косвеното им въздействие върху земеползването, опазването на околната среда и на местообитанията;

- близостта на мощния фокус на урбанизация – гр. Варна и произтичащите от това ежедневни и периодични миграционни процеси (трудови и културно-битови пътувания) предопределят известни “агломерационни” характеристики на устройственото развитие в надобщински (регионален) териториален обхват.

Накратко очертаните до тук доминиращи устройствени фактори и инвестиционни процеси в тяхното спонтанно, не планомерно развитие са носители на заплаха по отношение устойчивостта на системите. Те могат да компрометират бъдещи обществено значими реализации, както и частните интереси на всеки един от жителите и поземлените собственици на територията на общината.

Понастоящем съответни устройствени планове (с различна степен на актуалност), съществуват само за териториите на населените места, и то – не на всички (вж. по-долу, т. 7.5.6.). Към 1997 г. в Националния център по териториално развитие и жилищна политика е разработен проект за териториалноустройствен план на общината (по-нататък ТУП’97), с който е осъществен сериозен принос в посока регулиране на устройствените процеси върху цялата територия. Този план не е влязъл в сила, но включените в него анализи и предвижвания са намерили отражение в Общинския план за развитие 2007- 2013 г. (по-нататък - ОПР), приет от Общинския съвет.

Така описаното състояние на устройствената планова основа в общината понастоящем лишава органите на местното самоуправление и местната администрация от съвременен инструментариум за управление на обективните процеси и провеждане на устройствена политика, основана на цялостна стратегия за устойчиво развитие, за опазване на ресурсите, за извеждане на приоритетите при съчетаване на публичния и частните интереси.

В допълнение към изложеното до тук следва да се посочи, че за община Балчик са в сила система от документи за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие по смисъла на Закона за регионално развитие (по-нататък – “стратегически документи по ЗРР”), които в съответните си части извеждат обществените приоритети, свързани с опазването и развитието на физическата среда и функционалните системи. Реализациите на тези предвиждания на стратегическите документи, включително евентуалното им финансиране по структурните фондове на ЕС, се нуждаят от съответна устройствена планова основа.

За осигуряване плановата основа на управлението в описания контекст, Законът за устройство на територията (ЗУТ, обн. ДВ бр.1, 02.01.2001 г., с изм. и доп.) регламентира изработването на общ устройствен план на община (ОУПО). Този вид планове обхващат населените места в общината и техните землища. Предназначението им е дефинирано по-подробно в чл. 106 от закона, а прогнозният период – 15-20 години (чл. 17, ал. 3 от Наредба № 8/2001 г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове) последвали войните през първата половина на ХІХ в.,.

Главната цел на общия устройствен план на общината е да създаде тери­ториална пла­нова ос­но­ва за нейното дългосрочно устойчиво устройствено развитие в съответствие с приетите стратегически документи за регионално развитие и със специфичните за община Балчик при­родни, културно-исторически, туристически и други ресурси.

Цели

• 
  Регулиране в устройствено отношение про­це­­сите на по-нататъшната ур­ба­ни­зация на терито­ри­ята на общината в граници, ко­ито да не накърняват це­лостта и стабил­ност­та на природ­ната й среда.
  
• 
  Създаване на необходимите устройствени ус­ловия за реализиране на стратеги­ческите документи по ЗРР - регионален план за развитие на Североизточния район за плани­ране, областната стратегия и общин­ския план за разви­тие 2007-2013, как­то и на други общин­ски, регионални и национални програми, планове и проек­ти. Извеж­да­не на устрой­ст­вени проблеми, произтичащи от ОУПО, които да бъдат включени в ежегодните про­грами за прилагане на ОПР.
  
• 
  Прилагане на устройствени принципи на по-нататъшно изграж­дане и техни­ческо съ­оръжаване на жиз­нената среда в населените места и останалите оби­тавани те­ритории в съответствие със съвременните европейски критерии и стандарти, при търсене на максимален ефект при инвестирането и запазване на характерни ка­чества и уникалност на териториите, респ. прилежащата акватория на Черно море, както на община Балчик, така и на съседните общини
  
• 
  Планиране на територията на общината да става по на­чин, осигуряващ съхра­ня­ване и едновременно с това пълно­цен­­но включване в жизнен оборот на природ­но­то и кул­­тур­но наследство на общината и Черноморското крайбрежие, с оглед ус­тойчивост и взаимно стимулиране при развитието на всички системи .
  

• 
  Определяне на общата структура на терито­рията и прилежащата акватория и прео­бладаващото предназ­начение на състав­ни­те и струк­турните й части.
  
• 
  Регламентиране на общия режим на устройство на всяка от териториите и акваторията по предход­ната точка, при съблюдаване на режимите, установени със специални закони, в т.ч. Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) .
  
• 
  Усъвършенстване на мрежата на социалната инфраструктура.
  
• 
  Обосноваване развитието на комуникацион­но-транспорт­ната инфраструк­ту­ра на об­щи­ната и определяне съответст­ва­щото му усъвършенстване на транспортните мрежи.
  
• 
  Обосноваване развитието на тех­ни­чес­ката инфраструктура и опре­деляне разположението на мрежите и съоръженията им на терито­ри­ята на об­щи­ната, както и връз­ки­те им с териториите на съседните общини и с ин­фра­струк­турни мре­жи, съо­ръ­жения и обекти от регионално и нацио­нално значение;
  
• 
  Идентифициране на териториите с вероятно раз­простра­нение на предвидими природ­ни бедствия и регла­мен­тиране на необходимите превантивни мерки и начини на ус­трой­­ство и защита
  
• 
  Регулиране на взаимодействието между ус­тройст­вото на територията на об­щи­ната и природната й среда, с оглед нейното опазване. Ре­гламен­ти­ране на допустимото нато­вар­ване на естес­т­венит­е рекреа­ционни и други ресурси, с оглед опазването им;
  
• 
  Осигуряване на условия за опазване и социализация на обек­тите на кул­турно-исто­ри­чес­ко­то наследство и при­родните забеле­жител­ности;
  
• 
  Извеждане на приоритетните устройствени ме­роприятия и определяне на последо­ва­тел­­ност на ре­ализирането им във времето.
  

• 
  Да послужи като основа за цялостното устройство на общинската територия, като определи общата структура на територията, преобладаващото предназначение на съставните и структурните части и общия режим на устройството им, съгласно разпоредбите на ЗУТ. Неговите предвиждания са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове, с които се конкретизира устройството и застрояването на териториите на ниво поземлен имот.
  

• 
  Да доразвие положителните идеи и тенденции, заложени в предходни устрой­стве­ни проекти и пла­нове и други проучвания за те­ри­торията на общината.
  
• 
  Да отчете външните връзки на общи­на­та като стимулатор за развитие. Решаване на инфраструктурни и теренни проблеми в съответствие с целесъо­браз­ност­та им не само на общинско, но и на междуобщинско ниво. Съобразяване предвижванията на разработки на територията на съседни общини или предвиждане (иницииране) на такива, отнасящи се за общи устройствени проблеми, като борба с рисковите фактори по крайбрежието, устройство на прилежащата акватория, развитие на транспортната и др. техническа инфраструктура и пр.
  
• 
  Да формира комплекс от устройствени мерки, це­ля­­щи създаване на условия за пре­о­доля­ва­не на ус­тано­вени съществени диспорпорции между отделни части на общин­ската територия.
  
• 
  Да сведе до минимум отнемането на ценни земеделски земи за нуждите на урбани­зацията и друго строително усвояване;
  
• 
  Да създаде устройствени възможности за използване на природния и културно-историческия ресурси за развитие на отдиха и туризма, при съблюдаване режимите за опазването им;
  
• 
  Да създаде условия за развитието на социалната и техническата инфраструктури инфраструктура
  
• 
  Да осигури възможности за етапност в реализацията на устройствени мероприя­тия - общинско задължение;
  
• 
  По отношение на икономическото развитие на общината, да приложи постановките на стратегическите документи по ЗРР, отнасящи се за общинската територия. За стимулиране на публично-частното партньорство в дейностите, осигуряващи социално-икономическото развитие, в плана да се проучат възможностите и предложат решения за целесъобразна реализация на поземления фонд – общинска собственост, при спазване на общите и специфични изисквания и ограничения по отношение земеползването.
  
• 
  Предвид несъвместимостта на оценките за потребността от урбанизация, произтичаща от естествените демографски процеси, и реалното инвестиционно търсене на терени за обитаване и за стопански дейности, да се разработи и приложи адекватен подход при планиране на земеползването, респ. оразмеряване на системите, като се съблюдават и изискванията за устойчивост на системите.
  

- територии (земеделски и горски) без право на промяна на предназначението им;

- те­ритории за превантивна устройствена защита (по чл. 10, ал. 3 на ЗУТ);

- рискови тери­то­рии – зони със свлачища и абразия и потенциално наводняеми тери­то­рии;

- територи­и за при­ла­гане на лан­дшафтно­устрой­ствени меро­при­ятия.

Разпределението на територията на общината по ви­дове общо (преобладаващо) пред­­наз­наче­ние и видове устройствени зони да се извърши с номенклатурата и възможно­стите на Наредба № 7/2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (по-нататък - Наредба № 7/2003 на МРРБ), при съобразяване с режимите, установени по реда на други закони, в т.ч. ЗУЧК, и на факти­ческото ползване. За територията на общинския център да се съблюдават предвиж­данията на действащия цялостен устройствен план. Ако във връзка с настъпили промени във факти­чес­ката обстановка и/или предвижданията на ОУПО налагат изменение на този план в отделни негови части, то местата и видът на необходимото изменение следва да се посочат изрично в Правилата за прилагане на ОУПО.


ІІ. ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ
2.1. Релеф
В геоморфоложко отношение община Балчик се отнася към приморската част на Дунав­ската равнина - Дунавска морфоструктурна зона, Добруджанско - Франгенски район, Бал­чишко-Франген­ски подрайон. Територията й е ясно разделена в географско отношение на две части:

- Крайбрежен район;

- Добруджанско плато.

2.1.1. Крайбрежният район покрива бреговата ивица и долината р. Батова. Дъл­жината на мор­ския бряг е 18,5 км. Бреговата линия е слабо разчленена (коефициентът на раз­чле­не­ност меж­ду нос Калиакра и р. Батова е 1,18). Характеризира се с висо­чи­нен релеф до 150 м. над мор­ско­то равнище. Морският бряг в частта си при устието на р. Батова е нисък с дълга около 5 клм плажова ивица Кранево-Албена с площ от 296 502 кв. м. (охраняема територия, без Фиш-Фиш) – един от най-го­ле­мите пла­жове на Чер­номор­ското крайбрежие. Пред плажа подводният склон е акумулационен и на раз­стояние до 700 м е покрит от среднозърнест и дребнозърнест пясък. В хинтерланда му, между кк „Ал­бе­на” и с. Кранево е обширната гориста низина „Балтата”. В из­точ­на посока бреговият склон е по-висок, но достъпен, на места тераси­ран от свлачища. Целият е с изявен свлачищен ха­рак­тер. В тази част плажовете са ограничени по площ ( 51392 кв. м. охраняема територия, без Робинзон и Тузлата - относно площите на крайбрежната плажна ивица вж. и по-долу, т. 6.2.1.)

Теренните форми около гр. Балчик са изключително разнообразни със специфичен облик. Старият град е разположен върху древно свлачище с амфитеатрална форма. Както територията на града, така и териториите западно от него, заети в голяма част от вилни зони са прорязани от дълбоки оврази в посок север-юг.

- в територията източно от гр. Балчик да се намерят най-подходящите връзки между бреговата ивица, респ. морето и платото, върху което са изградени мащабни игрища за голф и голф-селища, без да се наруши специфичната красота на клифа;

- да се овладее урбанизирането на териториите западно от гр. Балчик във фор­мата на вилни зони по начин, който да съхрани уникалните релефни форми и се противопостави на тенденцията на непрекъснатата урбанизация;

- поради ограничената по площ територия на крайбрежната ивица и риска от прето­вар­ването й да се предложат форми и начини за функционалното й разширяване с включване на хинтерланда на платото.

На територията на общината няма хидро-метеорологична станция, която да провежда регу­ляр­ни наблюдения на климатичните и метеорологични параметри и фактори. За това за определяне на климатичните й характеристики се използват основно данните от най-близката станция, разположена на нос Калиакра, както и данни от други съседни, близкостоящи измер­ва­телни пунктове.

Общинската територия попада в две климатични подобласти: Умерено-континентал­на­та, респ. Източен климатичен район на Дунавската равнина и Черноморската, респ. Кли­ма­ти­чен район на Северното Черноморие. По-долу са представени последователно общите ха­рак­те­ристики на територията и специфичните особености на двете й части, попадащи в рзлични климатични подобласти.

2.2.2. Температурен режим, инверсии

Температурните характеристики определят района като относително студен за съ­от­вет­ната географска ширина през зимата – средната януарска температура е 0,8 ^оС. Лятото е от­но­сително прохладно – средната юлска температура е 22,3 ^оС. Средната годишна темпера­тура е 11,8 ^оС. Годишната температурна амплитуда се колебае около 19,2 ^оС. Това подчертава смекчения от влиянието на морето континентален характер на климата на района. Харак­те­ри­зира се с относително нисък коефициент на инверсии. Процентът тихо време и темпера­турният режим не предполагат образуване на такива атмосферни явления.

Раонът се характеризира като ветровит над нормалното за България. Средната годиш­на стойност на скоростта на вятъра е около 6,7 м/сек. Фиксирани са стойности над 44 м/сек (станция нос Калиакра). Основният въздушен пренос е от север-северозапад (над 40 %). Преобладаващи като цяло са северните и северозападни ветрове съответно 23 % и 18,4 %, а най-слаби са югоизточните ветрове – 4,4 %. Средногодишната стойност на дните с тихо вре­ме – скорост под 1 м/сек е около 15,3 %.

Средната месечна сума на валежите (мм) е показана на долната таблица.