Земна основа и земна недра, включващи

- Геоложки строеж, инженерно-геоложки условия и сеизъм;

- Физикогеоложки процеси и явления;

- Морски бряг и шелф;

- Полезни изкопаеми;

Ландшафт;

Биологично разнообразие и защитени територии, включващи:

- Растителност;

- Лечебни растения;

- Животински свят;

- Защитени територии;

- Защитени зони по Натура 2000;

- Зелена система;

- Зони за териториалноустройствена защита по ЗУЧК.

Край­бреж­на­та част е разнообразна по релеф и динамика на природните процеси, кое­то е определяло предизвикателно и динамиката в усвояването, заселването и развитието на разнообразни функции и дейности от древността до съвремието. Степента на антропогенно присъствие и антропогенизация на средата е висока и дори рискова, по която причина устой­чи­востта на тази територия е твърде крехка.

В контраст с крайбрежната част е селскостопанската Добруджанска равнина, в която богатите почве­ни ресурси и специфичният климат са фактор за развитието на земеделието и земеделския начин на живот в големите по площ добруджански села. Еднообразният харак­тер на про­из­водство и бит върху голяма площ с малко население я определят като периферна и изостанала, но в същото време съхраняват нейния традиционен прос­тор и мащабност и я пре­връщат в сериозен екологичен ресурс за устойчиво развитие на край­бре­жието и страната.

От горните обобщени характеристики на природните условия на общинската тери­то­рия и осъщественото върху тях през годините и вековете човешко въздействие се налагат две съществени и принципни изисквания към ОУП на общината:

- за внимателно и щадящо отношение към природата и при използването на при­род­ните ре­сурси, за да могат да възстано­вяват своето равновесие. Това изискване визира в ед­нак­ва степен по-нататъшното строително усвояване на територията, както за нуждите на раз­ви­тието на про­миш­лените добивни (манган и въглища, а може би и газ) и преработващи дей­ности, така и на туризма и услугите;

- за търсене на устойчивост и баланс в развитието на общината и съхраняването на природното равновесие, които да се градят върху обмена и функционалното взаимодействие между двете зони при запазване на спецификата на всяка от тях.

Основната част от недвижимите обекти на КИН със статут, определен по реда на Закона за паметницине на културата и музеите, е концентрирана в общинския център.

Според пространствената им структура и и териториален обхват те са:

- групови паметници на културата – комплекси – 2 бр.: архитектурно-парков комплекс “Двореца”, включващ 15 единични ПК, и комплекс на територията на бивша резиденция на ОК на БКП, включващ 1 единичен ПК;

• 
  единични паметници на културата – 109 бр. + 16 бр. в границите на комплексите + 3 бр. площни археологически обекти (вж. по-долу)
  

• 
  Архитектурно-парковият комплекс “Двореца”³ е обявен за групов архитектурно-строителен паметник и паметник на градинското и парковото изкуство (2002 г.). Обхванатите в неговите граници единични паметници са архитектурно-строителни (11 бр.) и архитектурно-строителни и художествени (4 бр.). Другият комплекс включва един единичен архитектурно-строителен паметник.
  
• 
  Площните археологически обекти са обявени като архитектурно-строителни паметници от Античността и Средновековието. Те са:
  

• 
  антична крепост (преустроена през Средновековието), разположена в централната част на Балчик върху 120 дка (об. 1967 г.);
  
• 
  късноантична и средновековна крепост (кв. Хоризонт), разположена върху 1300 дка и съставена от 4 свързани укрепления;
  
• 
  античен некропол (об. 1994 г.).
  

• 
  архитектурно-строителни (104 бр.). В тази група са включени основно жилищни, жилищно-търговски сгради, вили и някои сгради с първоначално обществено и др. нежилищно предназначение, между които бившия конак, учебна сграда (“Гемиджи махала”), сграда на бивш киносалон, градските хали, маази (5 бр.), религиозни обекти (джамия, румънската църква в новия квартал), обществени чешми ( 5 бр.);
  
• 
  архитектурно – строителен и художествен (3 бр. - църквите “Св. Никола”, “Св. Георги”, “Св. Св. “Константин и Елена”);
  
• 
  художествен ( 1 бр. - църква “Св. Петка”);
  
• 
  архитектурно-строителен и исторически (1 бр. – Килийно училище или “Взаимно училище”, понастоящем – музейна експозиция).
  

• 
  “национално значение” – 1 бр. (вила на румънската кралица Мария);
  
• 
  “местно значение” – 5 бр. (“Нимфеум”, параклис “Св. Богородица”, кладенец “Гюмюш бунар”, вила “Сюита” и вилата на принц Николай);
  
• 
  “ансамблово значение” – 9 бр.
  

• 
  предварителна категория “местно значение” – за 60 обекта;
  
• 
  предварителна категория “за сведение” – за 47 обекта.
  

Видно от горните данни, на територията на гр. Балчик е съхранено богато и многообразно недвижимо КИН. Съобразно спецификата, значението и териториалното му разположение, за нуждите на устройственото планиране, обектите на КИН могат да се групират, както следва:

• 
  Архитектурно-парков комплекс “Двореца”: паметник с изявени културно-исторически качества, висока атрактивност и установени традиции по отношение социализацията. Привлекателността му за туристическо (познавателно) посещение се увеличава от включената в комплекса Ботаническа градина - най-голямата и богата на Балканите, с над 3000 редки и екзотични вида. Паметникът е разположен на обособена територия в удобна близост западно от същинския град. За управлението и опазването му е приет Устройствен правилник (ДВ, бр. 55/2001 г., с изм.). Строителни мероприятия през последните години са предизвикали известно нарушаване на автентичната среда на паметника – изкраждането на дамбата, прекъснала непосредствения контакт на комплекса с морето, както и разположени в близост от югозапад сгради (в строеж). На територията на двореца по традиция се провеждат културни мероприятия, фестивали, пленери и др., което обогатява възможностите за неговата социализация.
  
• 
  Градско архитектурно наследство. То обхваща преобладаващия брой единични паметници на културата, формиращи историческата градоустройствена тъкан. Нейната неповторимост и особена привлекателност се дължи и на специфичната морфология на терена, предопределила улично-кварталната структура и начина на застрояване. Съвременното функционално използване като цяло е в приемствена връзка с оригиналното, като част от обектите са с висока степен на социализация – обекти на културата, храмове, търговското обслужване и пр. Важни акценти в градската среда представляват обществените чешми. Характерни структури с потенциал за адаптиране за подходящо съвременно ползване са и маазите. Физическото състояние на част от паметниците не е добро, а в някои от случаи (напр. маази) – аварийно.
  
• 
  Археологическо наследство. То представлява важен дял от материалната памет на град Балчик и, заедно с другите паметници от Античността и Средновековието на територията на общината (вж. по-долу) - част от съсредоточието на значимо по научна и културна стойност археологическо наследство, с което се характеризира районът на северното Черноморие. Научният интерес към това наследство датира още от първите години на ХХ век и се свързва с проучвателната дейност на Карел Шкорпил. Като илюстрация на познавателното значение и атрактивността на археологията в Балчик може да се посочи, че през 2007 г. в града са разкрити останки от храм на Кибела – най-добре запазеният елинистически храм в България и единственият храм на богинята-майка, известен до сега в източната част на Балканския полуостров.
  

За крепостта в кв. “Хоризонт” през 2002 г. Националният съвет за опазване паметниците на културата при МК е приел режими за опазване със зониране.

Архитектурно-строителни ПК са декларирани в селата Бобовец (2 бр. жилищни сгради), Дропла (една. жилищна сграда), Змеево (1 бр. – църквата), Кранево (6 бр. жилищни сгради), Ляхово (2 бр., в т.ч. – джамията и една жилищна сграда), Оброчище (15 бр.жилищни сгради), Рогачево (9 бр. жилищни сгради), Соколово (3 бр., в т.ч. сградата на кметството, “Калевото” – стар кладенец и една жилищна сграда), Храброво (3 бр. жилищни сгради), Църква (2 бр. жилищни сгради).

В границите на с. Дропла - археологически ПК - антично селище (обявен - “местно значение”).

Църквата “Св. Димитър” в с. Гурково е обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от “местно значение”.

Църквата “Св. Богородица” в с. Оброчище е декларирана за архитектурно-строителен и художествен ПК.

Особено интересен ПК са останките от мюсюлмански манастир “Теке “Акъязъл”, понастоящем в границите на с. Оброчище, в добре поддържана паркова среда. Паметникът включва две сгради - тюрбе (мавзолей) и имарет (магерница), между които е гробът на мюсюлманския светия Ак Язалъ баба. Заради изписванията с източни и барокови орнаменти, обектът е обявен за художествен ПК от “местно значение” (1972 г.). Този религиозен култов паметник традиционно се почита както от мюсюлманите, така и от християните. Той е предпочитано място за посещение от жителите на общината и от туристи, особено по време на традиционния местен събор.

- Кранево - късноантична крепост на брега на р. Краневска (обявен 1976 г., “местно значение”);

- Оброчище - късноантична крепост 1.5 км северно (обявен 1967 г., “местно значение”);

- Храброво – антично селище 5.5. км южно (обявен 1967 г., “местно значение”);

- Рогачево – античен некропол 1 км северно (обявен 1967 г., “местно значение”);

- Безводица – средновековен некропол (обявен 1967 г., “местно значение”);

Надгробни могили съществуват в землищата на Змеево (2 бр.) и Соколово (6 бр.).
Към изложените до тук данни относно териториалното разположение, броя, вида и културно-историческата стойност на археологическите обекти, включени в списъците, предоставени от НИПК, трябва да се има предвид, че:

• 
  с Разпореждане на МС № 1711/22.10.1962 г. всички селищни и надгробни могили и средновековни отбранителни валове са обявени за паметници на културата от “национално значение”;
  
• 
  с писмо № 545/27.02.2001 г. на НИПК са декларирани всички новооткрити и неразкрити археологически обекти на територията на страната са декларирани за паметници на културата с предварителна категория “национално значение”;
  

Като цяло степента на проученост и социализация на недвижимото археологическо наследство на общината понастоящем е неудовлетворителна.

То е представено основно в богатата колекция на Градския исторически музей Експозицията проследява хронологически историята на Балчик от възникването му през VІ в. пр. Хр. до освобождението на града от румънската окупация през 1940 г. Античният период е представен в първа зала чрез атрактивни артефакти (оригинали и копия), като статуи на божества от гръцкия пантеон, изделия от керамика и стъкло, мраморни детайли, епиграфски паметници, реликварии. Впечатлява възстановката на спортна колесница и макет на гробницата-мавзолей на римски лекар. Във втора зала преобладават находки от Средновековието: образци на сграфито-керамика от периода на Второто българско царство, богата нумизматична колекция, образци на въоръжение. Тук е изложен и макет-възстановка на западната крепостна порта на ранносредновековната крепост в кв. Хоризонт. В третата зала чрез фотоси и документи е представен политическият, стопански и културен живот на Балчик от Освобождението от османско владичество до възвръщането му към България с Крайовския договор.

Сред обектите, съхраняващи и представящи културни и художествени материални ценности, е и Художествената галерия. Тя има над 40-годишна история. Разположена е в сграда, строена в началото на миналия век. Фондът на галерията включва творби на живописта, склуптурата и графиката от началото на ХХ век до наши дни. Освен постоянна експозиция, галерията е място за провеждане на рецитали и концерти и център на международни пленери и фестивали.

Законът за културното наследство (ДВ., бр.19 от 13 Март 2009г.) поставя под юридическа защита и нематериалното наследство. Съдържанието на това понятие е описано в чл. 42 от закона. Освен научно-познавателната и възпитателната стойност, това наследство, представено в подходяща форма и среда, представлява важен елемент от туристическия ресурс на общината.

Понастоящем местните традиции и занаяти, както и български фолклор, се представят пред широка публика в Етнографски комплекс “Соколово”. Комплексът функционира от 1997 г.

Практикуват се и фестивални форми за представяне и популяризиране на културното наследство и съвременната култура. Същите са упоменати в т. 6.2.1.

Утвърден обект на широк, международен туристически интерес, е архитектурно-парковият комплекс “Двореца”. Новото застрояване в непосредствена близост до паметника, особено от южната му страна – към морето – е носител на реална заплаха по отношение автентичността му и по отношение общото естетико-емоционално въздействие на антропогенната и природната среда.

Исторически формираните структури в централната част на гр. Балчик, в съчетание със специфичните природогеографски дадености, определят особеното очарование на публичните градски пространства и идентичността на града като цяло. Част от архитектурно-строителните паметници на културата са в незадоволително или лошо физическо състояние. Липсват специфични устройствени режими, гарантиращи опазването на средата като цяло и превенцията срещу неадекватна съвременна строителна намеса.

Значителен, но нереализиран в пълна степен е потенциалът на археологическото наследство, като обект на познавателен туризъм, както и като елемент на атрактивна среда за отдих. Паметниците от Античността и Средновековието не са проучени напълно. Структурите са разрушени в значителна степен, основно поради неизпълнение на необходимите защитни и консервационни мероприятия, както и във връзка с ново строителство. Социализацията на това наследство е недостатъчна. Липсва необходимата инфраструктура за превръщането на паметниците в обекти на масово посещение - приемна и информационна инфраструктури, благоустрояване, условия за транспортен и пешеходен достъп и пр.

Общата площ на общинската територия е 523488 дка. Територията, обхваната в таблицата с определено предназначение, възлиза общо на 490762,9 дка. Извън нея в границите на общината съществува още поземлен фонд в размер на 32725,1 дка. На база сравнение с други картни материали и огледи на място може ориентировъчно да се посочи, че него се включват около 6900 дка залесени площи, основно разположени в землищата на Рогачево, Църква и Оброчище, и територии в обхвата на изградените голф-игрища и голф-селища в размер на 1534 дка. Останалите ок. 24300 дка са с първоначално предназначение земеделски земи или такива без определено стопанско предназначение.

Предвид горните данни и описаните условия, общият баланс на общинската територия по кадастралната карта към момента на изготвяне на Заданието е следният:

Видове територии	Площ (дка)	Дял
Земеделски територии	384938,7	73,6%
Горски територии	49554	9.5%
Крайбрежна плажна ивица	457,3	0.09%
Урбанизирани територии	36731,2	7,0%
Трансп. и др. техн. инфраструктура извън НМ	15331,4	2,9%
Добив на полезни изкопаеми, ТБО, деградирали земи	549.4	0,1%
Водни течения и площи	1129,1	0,2%
Земи със специално и без определено стопанско предназначение	2071,8	0,4%
Неопределени в кадастралната карта	32725,1	6.2%
ОБЩО	523488	100 %