Община балчик т е Х н и ч е с к о

Традиционни за общината са говедовъдството, овцевъдството и свиневъдството. Понастоящем животновъдството е дребно, съсредоточено в частния сектор и полу-натурализирано.

Говедовъдството се развива изцяло в дребни (с1-3 крави) и няколко средни ферми (5-10 крави). Подобни са характеристиките в отглеждането на останалите животни (овце, кози, прасета, зайци, птици). В с. Безводица е разработена частна ферма за отглеждане на щрауси, чиято продукция (яйца и месо) се пласира на външен пазар. Пчеларството също е застъпено, като носи характеристиките на описаните по-горе производства – дребно, полу-натурално. Отсъствието на близко предприятие за разфасовка и търговия с пчелен мед и пчелни продукти, както и за преработка на восък и производство на восъчни основи, затруднява контрола върху качеството и пазарната реализация на меда.

Като цяло, технологичната съоръженост и ефективността на производството са ниски. Удребнената структура, както и отсъствието на условия за спазване на хигиенните стандарти, въведени в ЕС, ограничават обема на пазарно-ориентираната продукция. Това се оценява като стагниращ фактор по отношение разширяването и специализацията на съществуващите стопанства. Може да се обобщи, че животновъдството е далеч от оптималния си капацитет.

• 
  Положителните аспекти на състоянието и условията за развитието на сектора се изразяват в:
  
• 
  Благоприятни почвено климатични условия за отглеждане на характерните за общината земеделски култури.
  
• 
  Стабилни добиви с високо качество на растителната продукция.
  
• 
  Традиции и опит в земеделието.
  
• 
  Наличие на стабилни стопански субекти (земеделски кооперации, крупни арендатори и производители в растениевъдството), което е основа за развитие на крупно модерно земеделие.
  
• 
  Неблагоприятните страни са:
  
• 
  Слабо, разпокъсано и неефективно животновъдство (натурализирано).
  
• 
  Неефективно производство, нарушена връзка между наука, производство и пазар.
  
• 
  Ниско ниво на организираност на производителите, липса на действени организационни структури на местно ниво.
  
• 
  Липса на стокова борса.
  
• 
  Голям брой разнородни собственици и ползватели на земеделски имоти.
  
• 
  Разрушени мелиоративни съоръжения, неизползван потенциал на поливните площи.
  
• 
  Неоползотворен потенциал за биологично земеделие.
  
• 
  Сезонното присъствие на потребители, удвояващи броя на местното население, е още неоползотворен фактор за активизиране на аграрния сектор и хранителната индустрия.
  
• 
  Непълноценно се използват “даровете на морето” (“аква-стопанства”-риболов, миди).
  

Общинската стратегия за развитието на сектора е заложена в специфичните цели и мерките по Приоритет 3 на ОПР: “Развитие на интегриран аграрен сектор, интегриран с хранително-вкусова индустрия и туризъм”. Мерки за преодоляване ниската конкурентноспособност на аграрния сектор в общината, в частност такива, насочени към развитие на индустрия за преработване на продукцията на зърнопроизводството и животновъдството, за развитие на морската индустрия, за създаване на регионални клъстери и бизнес мрежи, са заложени и в Приоритет 2: “Създаване на високотехнологична и екологично чиста индустрия, щадяща богатите природни ресурси”.

• 
  Възстановяване на напоителните системи и напоителните полета.
  
• 
  Създаване на масиви от трайни насаждения, в т.ч. нови лозови масиви; възстановяване на зеленчукопроизводството.
  
• 
  Изграждане на съвременни животновъдни ферми.
  
• 
  Изграждане на друга инфраструктура: за обслужване на селскостопанските дейности, за преработка и за реализацията на продукцията.
  
• 
  Развитие на морската индустрия чрез разширяване дейността на пристанището, като същата бъде обвързана по-тясно с производствената специализация на района (преди всичко – за износ но селскостопанска продукция), както и чрез подкрепа за развитието на аквакултури и рибарство
  
• 
  Интегриране на аграрния сектор с туризма – по линия на потребление на продуктите, инфраструктурите, експонирането на ферми и технологии (като част от познавателен туризъм по специални интереси и рекреация).
  

Индустрията в община Балчик е с минимално значение за общинската икономика, както по отношение броя на наетите лица, така и според обема на приходите. Тя е структурирана основно от добивната и преработващата индустрии.

6.4.1. Добивна индустрия

Добивната индустрия в общината е представена от две варовикови кариери - “Момчил” (обрязан камък, чакъл) и “Ляхово” - взривена скална маса, както и от мината за добив на манган при Оброчище и Църква. Добруджанското въглищно находище не се експлоатира за добив на въглища поради голямата дълбочина, сложни геоложки условия и неприложимост на наличните технологии. Има решение на МС, с което е отстъпена концесия за търсене, проуч­ване и добив на природен газ-между между въглищните пластове.

През последните години е налице засилена инвестиционна активност за изграждане на инфраструктура за енергодобив от възобновяеми източници – ветроелектрогенератори. Сам по себе си този вид енергодобив не влияе съществено върху трудовата заетост.
6.4.2. Преработваща индустрия

Преработващата индустрия понастоящем има слабо влияние и участие във формирането на общинската икономика (3% от нетните приходи). В община Балчик основно се развиват производствени дейности в сферата хранително-вкусовата промишленост. Понастоящем индустрията, свързана с преработка на селскостопанска продукция, включва производството на растителни (слънчогледови) масла, преработка на животински продукти в мандрите при Сенокос и Царичино, консервна фабрика при Гурково. Общата оценка, посочена в ОПР е, че настоящата ориентираност на преработващата индустрия към аграрния сектор е слаба.

Незначителен дял в структурата на общинската икономика заемат предприятията от текстилния под-сектор – шивашки фирми.

От останалите производства, по-значими са метало-обработката и електро-техническата индустрия. Водещи предприятия в тези производства са “Геомашремонт” (за производство и ремонт на оборудване за геологията) и “Елпромтермо” (за производство на електропещи). Заетостта в тези производства е скромна.

Перспективното развитие на сектора представлява фактор за социално-икономическото развитие на общината и в този смисъл представлява интерес за цялата общност. В тази връзка в Общинския план за развитие е заложен набор от мерки за развитието на сектора, включени в Приоритет 2: “Създаване на високопродуктивна и екологично чиста индустрия, щадяща богатите природни ресурси”. Предвижда се стимулиране развитието на съществуващи и създаването на нови индустриални производства, обвързани в регионални клъстери и бизнес-мрежи. Сред мерките с отношение към устройственото планиране на ниво ОУПО са:

- предвиждане на терен за създаване на високотехнологичен парк (зона за изграждане на предприятия с високотехнологични производства);

- развитие на базата на хранително-вкусовата промишленост;

- развитие на морската индустрия.
6.4.4. Изисквания към ОУПО

В допълнение към посоченото в 6.3.5. относно създаването на устройствени условия за разработване на предприятия и дейности, подкрепящи развитието на аграрния сектор, планът следва да предвиди и зона (зони) за разполагане на малки и средни предприятия с незамърсяващи (в т.ч. и високотехнологични) производства, като определи правила за устройството, застрояването и инфраструктурното им обзавеждане, гарантиращи опазването на околната среда. За целта, да се занижи плътността на застрояване в зоните предназначени за производствени нужди – макс.60% (вкл. всички технологични пътища и обслужващи открити площи) и увеличи процентът на озеленяване – мин. 40%. Да се предвиди необходимото изолационно озеленя­ва­не.

Развитието на довеждащата и обслужващата ги пътна инфраструктура да се планира по начин, недопускащ допълнително транспортно натоварване на териториите на населени места, селищните образувания с жилищни и рекреационни функции, защитени територии, обекти на туристическо посещение и на спорта (вж. и по-долу, р-л ІХ “Транспортна инфраструктура”)

За стимулиране на предприемаческата активност, осигуряването на терени за структурообразуващи обекти може да стане чрез окрупняване на принципа на комасацията на поземлени имоти общинска и държавна собственост. В тази връзка, в Правилата за прилагане на плана да се включи изискване селищните образувания да се устройват на база цялостен подробен устройствен план, разработен съгласно разпоредбите на чл. 16 от ЗУТ, като се прилага “комасационен” принцип при формирането на урегулираните поземлени имоти. Включването на висококатегорийни земеделски земи да се ограничи до максималната възможна степен. Да се съобразят вече настъпилите промени на предназначението на земеделски земи.

VІІ. СЕЛИЩНА МРЕЖА И НАСЕЛЕНИ МЕСТА – СЪСТОЯНИЕ

И УСТРОЙСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ
7.1. Историческо развитие
Според обяснителната записка към ТУП’97, съществу­ва­ща­та селищна мрежа на общината се е формирала в резутат на продължително историчес­ко раз­­ви­­тие, в което отчетливо се откройват няколко периода, обусловени от сил­но въздей­ст­ва­щи исторически процеси и събития.

Град Балчик е основан през шестото столетие пр.н.е от елински колонисти, а с. Сено­кос е възникнало като римско гранично поселище. Повечето от останалите селища са съз­да­де­ни през турското робство главно край турски чифлици. Ситуирани са изключително удач­но край главни пътища и кръстовища, в защитени от вятъра места, с добро ослънчаване, в близост до места с високи подпочвени води и горски масиви. По-късно преселници от Тра­кия и северна Добруджа създават села като Църква, Царичино и др., разположени в по-рядко населени части от територията. По този начин се е формирала относително гъста и равно­мер­но разположена мрежа от населени места.

В периода след Втората световна война мрежата от населени места се обогатява с но­ви застроени територии, свързани с уедряването на селското стопанство и създаване на дър­жавни земеделски стопанства (ДЗС), които не винаги са разположени удачно спрямо ветро­вете и условията на ослънчаване – ДЗС северно от с. Кремена, силно развилото се от 1950 г. с. Стражица до конезавода „Стефан Караджа”. Такива нови застроени територии са дво­ровете на ТКЗС и АПК, които допълват и разширяват територията на селата и на гр. Балчик. Като правило са застроени разточително върху големи площи.

Периодът на следвоенна индустриализация слага отпечатък главно върху града, чиято територия се разширява с присъединяването на бившето село Васил Левски като квартал и с но­воизградените промишлени зони в северната и северозападната му част. В част от села­та се появяват малки промишлени цехове. Във връзка с добива на манган край с. Църква се из­граждат някои допълнителни производствени площи.

Особено силно отражение върху селищната мрежа по крайбрежието дава бързото раз­витие на масовия туризъм след 60-те години на миналия век. Край Балчик се застрояват няколко вилни и курортни зони, а под формата на земи, раздадени за земеделско ползване и отдих, площта на фактическите вилни зони нараства неимоверно, в много случаи без съ­о­бра­зяване с геоложките условия и свлачищните терени. Формира се тенденция на непрекъснато ленточно застрояване на брега. С изграждането на корортния комплекс „Албена” и курорт­ни­те зони край Балчик и с. Кранево и при Балчишката Тузла, както и на вилните зони между Балчик и Ал­бена се допълва селищната мрежа от населени места и селищни образувания на терито­ри­я­та на община Балчик.

Върху сегашната селищна мрежа най-дълбок отпечатък е дала земеделската функция при феодализма и масовият туризъм в наше време. За развитиете на града решаваща роля са изиграли други фактори – свързани най-вече с морето (търговско-пристанищните функции), за­­наятчийското производство, административната функция, културната функция и др. В дне­ш­но време масовият туризъм е една от най-силните селищнообразуващи функции.

Средната площ на землищата е 23 827 дка., но варира в доста широки граници. Най-малко е землището на с. Бобовец (6 293 дка), а най-голямо това на с. Гурково (56 062 дка) и на гр. Балчик (74 366 дка). Не­зависимо от тези различия, средната площ на землищата в бал­чишката община е по-голяма от средната за страната (~ 20 000 дка), което потвърждава, че об­­щината разполага със значителен териториален ресурс.

За да се очертае пълната картина на селищната мрежа на общината, към населените месста трябва да се прибавят 7 вилни зони с обща площ  ок. 1 700 дка - Фиш-фиш, Изгрев, Бели ска­ли, Момчил, Овчаровски плаж и Сборно място в района на Балчик, вилната зона в ра­йона на Кранево. За строени са и части от земите за земеделско ползване по § 4 на ЗСПЗЗ, които заемат площ от 1 624 дка. (м.Кулака, Две чешми, Сухите лозя, Орехите, Ак Бунар), в т.ч. 963 дка в землището на Балчик и 661 дка на Кранево (м. Поляните).

Особено място в селищната структура на об­щи­ната заемат селищните образувания – курортни територии. Най-значимото от тях е курорт­ни­ят комплекс „Албена” с площ от 1280 дка, база за настаняване от близо 14900 легла и богата гама от обслужващи обекти. На второ място е курортът „Балчишка Тузла” с площ от 485 дка и капацитет 100 целогодишни легла и 400 легла за сезонно ползване. Изгражданите понастоящем “голф-селища” със значителна площ и голяма леглова база – по над 2000 легла, засега нямат статут на селищни образувания, но също би следвало да се отчитат като елемент на селищната мрежа.