Община балчик т е Х н и ч е с к о

До 60-те години на миналия век общо взето всички населени места са увеличавали на­се­лението си. При преброяването през 1965 г. е отчетена най-голяма численост на насе­ле­ни­е­то в преобладаващата част от селата. Оттогава селското население започва да намалява по­ра­ди миграцията към градовете. Встрани от този процес остават селата Оброчище, Кра­не­во и Ляхово поради развитие на добивната промишленост.

До 1985 продължава да нараства на­селението на гр. Балчик, но след това до 1991 г. има известно намаление. През периода меж­ду 1991 и 2004 г. населението му отново на­раст­ва, а намалението му след този период до 2008 г. е незначително.

За разлика от колебанията в градското население, населението на селата показва трайна тенденция на намаление. В периода 2002-2003 г е налице известна ре-миграция на възрастно население, довела до прираст на насе­ле­ни­ето в някои от селата, като Оброчище, Бо­бо­вец, Ляхово, Соколово – всички в териториална близост и с удобни връзки с общинския център и с крайбрежието.

През всичките наблюдавани години се увеличава относителният дял на градското на­се­ление – от 33 % през 1934 г. до 58 % (по настоящ адрес и 60,3 % по постоянен адрес) през 2008 г., като продължава да остава по-нисък от средния за страната от 67 %.
7.2.3. Административна структура

На долната таблица са показани категоризацията, административният статут, населе­ни­ето по постоянен и по настоящ адрес, коефи­ци­ентът на възрастова зависимост и периодът на възникване на населените места в общината.

За структурата на селищната мрежа по големина на населените места най-характер­но­то е преобладаващият дял на малките и много малките села. Средните села са само 2, а го­ле­мите – 1. Преобладаващият дял на малките и много малките села свидетелства за отра­же­ни­ето на оста­ряването на населението на общината и депопулацията й върху селищното раз­ви­тие. Всички малки и много малки села, с изключение на Църква и Рогачево, са разположени на Добруджанското плато, докато 2 от трите средни и големи се намират в долината на Ба­то­ва и контактуват директно с морето. Трябва да се отбележи също така, че територията на землищата на много мал­ките села представлява 32,28 % от общинската територия и 37,62 % от територията на селските земли­ща, а заедно със землищата на малките села – съответно 68,59 % и 79,93 %. Следователно продължа­ва­нето на тенден­цията на обезлюдяване на тери­то­рията на платото поста­вя въпроса за съхраняване в стопански оборот на поземления ре­сурс на тези села, който е основата на селскостопанското развитие на общината.

Групирането е направено експертно и подлежи на проверка и евентуално коригиране в процеса на изработване на ОУПО. Очертани са следните три групи без град Балчик:

Към тази група са отнесени селата с ограничени възпроизводствени възможности (с коефициент на възрастова зависимост над средния за селата), в които за трудова реализация се предлагат работни места само или преимуществено в аграрния сектор, тру­до­вите ресурси не се реализират или се реализират в минимална степен в други населени места и отсъстват об­служващи обекти на образованието, здравеопазването и културата.

Това са села от 7-ма и 8-ма категория, а именно: Бобовец, Дъбрава, Змеево, Кремена, Преспа, Рогачево, Тригорци, Хра­брово и Царичино. Четири от тези села обаче показват приз­наци за развитие на функция ту­ризъм, доколкото в тях има закупени къщи от чужденци и/или в землищата им се изграждат по-големи или по-малки ваканционни селища. Това са селата Кремена, Рогачево, Тригорци и Царичино.

7.3.1.2. Селища с относително стабилни икономически и селищни функции

Това са малки села от 6-та и 7-ма категория, които предлагат на жителите си известно чис­ло работни места и в сферата на услугите, а някои от тях и в собствени или разположени в съ­седни села промишлени предприятия. Обслужващите обекти в тези села в повечето слу­чаи обслужват и близкоразположени съседни села. И в част от селата от тази група се из­граж­дат като техни квар­тали или в самостоятелни структури вилни и ваканционни обекти, ко­ето по­казва наченки за раз­витие на туристическа функция. Повечето от селата в групата са с въз­про­из­водствени възможности по-добри от средните за селатата в общината. Те, заедно със села­та от следващата група, са със стабилизиращо значение за селищната мрежа. Към та­зи група принадлежат селата Безводица, Гурково, Ляхово, Стражица и Църква.

Това са селищата, които разполагат със значителен контингент хора в трудоспособна възраст (чувствително по-ниски от средния за селата на общината коефициент на възрастова зависи­мост) и реализират като цяло доста пълноценно трудовия си потенциал, вклю­чително и зна­чи­телна част от него в рамките на съответното село. Това се дължи на наличието на по-развит набор от обекти на общественото обслужване, вкл. клубове, информационни цен­тро­ве, музейни експозиции и особено на индустриални обекти, както и на развита туристическа функция. В тази група са включени села от 5-та и 6-та категория и само едно от 7-ма. Става дума за селата Оброчище, Кранево, Соколово, Сенокос и Дропла.

Тъй като устройството на градската територия не е в предмета на ОУПО, поради на­­ли­чието на актуален цялостен ПУП за нея, горната функционална характеристика на града е предназначена единствено за очертаване на посоката на голяма част от функционалните връ­з­ки, които обвързват селищната система в единно цяло.

Връзките по линията на трудовата реализация не са мащабни и имат в немалка степен сезонен характер, поради това, че една от най-значителните концентрации на работни места е в курорта „Албена”. Индустрията на Балчик също привлича работна сила от някои от близко раз­положените села. Ежедневни трудови пътувания фокусират и в мангановата мина в ра­йо­на на с. Църква. Град Балчик също отдава трудов ресурс към някои от селата. Това са главно квалифицирани кадри за училищата, лекарските и стоматологични практики и някои кметски администрации.

По отношение на нивото на средното и на професионалното образование всички села, с изключение на гру­па­та около с. Оброчище, където има СОУ, са свързани с гр. Балчик. По от­ношение на ос­новното образование връзките са локални – напр. на Тригорци, Царичино, Гурково, Храброво, Ляхово, Стражица с Балчик, на Кранево, Църква, Рогачево – с Оброчище, на Бобовец и Стражица със Соколово, на Безводица, Преспа, Дъбрава, Кремена, Дропла, Змеево - със Сенокос. Аналогична е картината с целодневните детски градини. Отново са налице връзки на Бобовец със Стражи­ца и на Змеево и Кремена с Дропла.

Доколкото в селата на общината има само 6 практики на общопрактикуващи лекари, връзки между селата се реализират под формата на периодично лекарско обслужване от при­хождащи лекари, както и от обслужване на съседни села от обща здравна служба. Жителите на Царичино се обслужват от лекари със седалище в Балчик (9 практики). Принципно същото се отнася и за стоматологичната помощ – 3 практики в селата Кранево, Сенокос и Оброчище и 7 практики в Балчик. Има връз­ки между много от селата и при ползването на аптекарски услуги, тъй като има разкрити са­мо 3 селски аптеки. На сходен принцип е организирано и ветиринарното обслужване – връзките, освен към Балчик, са към клоновете в Соколово, Оброчище и Сенокос.

Функционална обвързаност на селата има и по линията на груповото водоснабдяване, което се осигурява от водоснабдителни групи «Балчик» (гр.Балчик), «Балчик-селата» (Царичино, Соколово, Брястово), «Оброчище» (Оброчище, Безводица, Бобовец, Ляхово, Стражица, Храброво, Карвуна), «Дропла» (Дропла, Дъбрава, Змеево, Кремена, Преспа, Сенокос). Селата Гур­ко­во и Тригорци са вързани на водоснабдяването на Добрич от Шабла.

По отношение на пощенското обслужване са налице следните връзки: Рогачево и Цър­ква с Оброчище, на Тригорци и Брястово с Гурково, на Бобовец, Ляхово и Хра­бро­во със Стражица, на Пряспа, Дъбрава и Без­во­дица със Сенокос, на село Кремена и бившето ДЗС Кре­ме­на с Дропла.

Транспортното обслужване е добре организирано. Община Балчик е вклю­чена в транспортната схема на междуобщинската автобусна мрежа, която свързва Добрич, Каварна, Шабла и Балчик. Има и три общински линии и линия Балчик – Албена, които обслужват населените места, където няма покритие с маршрути на областната транспортна схема. Децата, които пол­зват детски градини и училища в други села се транспортират със специализирани учи­лищ­ни автобуси, собственост на общината и/или на транспортна фирма.

Площта, която заема селищната територия на населените места (без останалите урба­ни­зирани територии), възлиза на 19 400 дка и представлява 3,71 % от общинската територия. Този процент не се различава съществено от същия национален показател, дори е доста по-нисък от него. Когато обаче, то­зи по­ка­зател се сравни с гъстотата на населението (42,91 ч/кв.клм в община Балчик при 72,01  ч/кв.клм за страната), се вижда, че населените места заемат твърде голяма площ. Тази кон­ста­­тация се отнася основно за селата, в които живее 41,83 % от населението, а те заемат 77,5 % от общата площ на селищните територии.